КОПИЕТО "ЛОНГИН" и КЕХЛИБАРЕНАТА СТАЯ

Знаем за страстта на Хитлер към окултизма, а днес Учителят ми напомняше за това негово изкушение. 

Припомних си прочетеното, как Спасителят е разпнат на кръста на 5 април, петък, през 33 година на Голго­та. Там на лобното място осъдените умирали мъчително бавно в течение на няколко дни. Библията изяснява, че при разпъването на Христос палачите бързали да извър­шат екзекуцията час по-рано и да се приберат, - смър­тта трябвало да настъпи до свещената събота, а тя съвпадала с еврейската Пасха, когато не се разрешавало да се извършват екзекуции. Поради това, за да ускорят смъртта на тримата разпънати на кръста, по инициатива на членовете на Синедриона и с разрешение на прокуратора Понтий Пилат, на двамата престъпници счупили краката, а Христос бил пронизан с копието на центуриона Гай Касий в хълбока.. По този начин римляните доубивали ранените по време на битки. 

Много са интерпретациите относно "жеста" на центуриона. Едни го приемат за акт на милосърдие, избавящи Сина Божи от неимоверни мъки. Други акцентират вър­ху слабото зрение на центуриона, страдащ от катаракта на очите. Центурионът, "помогнал" по-бързо да издъхне Исус Христос, станал известен като Лонгин т.е., човекът с копието. По-късно Гай Касий приема християнството и е обявен за светец. 

Железният накрайник, острието на копието се е запа­зило до днес. 

Копието на центуриона, според легендата, обладава мистична сила: придава на този, който го притежава могъщество и неограничена власт над хората. Но в зависи­мост от притежателя то може да носи както Добро, така и Зло. 

Съдбата на мистериозното копие се проследява от Голгота до обсебването му от римския император Диоклетиан, преминава през ръцете на император Константин Велики, на вестготските крале, Меровингите, на краля на франките. Император Карл Велики въобще не се раз­делял с копието, но след време то внезапно изчезва. 

Летописецът Раймунд Агилски описва по-нататъшна­та му история. В началото на първия кръстоносен поход през 1098 година на провансалския селянин Пиер Бартоломей в съня се явил апостол Андрей Първозвани и му казал да съобщи на граф Тулузски, един от ръково­дителите на похода, че под плочестия под на храма "Св. Петър" в Антиохия е скрито свещеното копие. Кръстоно­сците разкопали пода и открили копието. 

Именно с това копие кръстоносците победили неверниците през 1099 година и превзели Ерусалим. 

Легендата разказва, че всеки, който притежава копи­ето винаги побеждавал, изгуби ли го, търпял поражение. Не е известно как копието е попаднало и продължителен период от време се съхранявало в Нюрнберг, ведно с други реликви на "Свещената Римска империя на немската нация". Наричали го "Копие на съдбата". 

По време на наполеоновите походи за по-сигурно било пренесено във виенския дворец Хофбург. Сигурността се оказала несигурна, тъй като по-късно Наполеон Бона­парт присвоява копието. И отново в навечерието на 1812 година копието мистериозно изчезва. Добре обмислена кражба и съзнателен акт от враговете на императора? Не е известно, но Наполеон търпи унизително поражение в Русия, а по-късно е лишен от императорската корона и заточен на остров Света Елена като престъпник. 

Неизвестно е откъде отново се появява копието, но последен от монарсите, притежаващи "вълшебното" копие, е Австрийският император Франц Йосиф и копието отново се завръща в Хофбург. Пазен е заедно със съкровищата на Хабсбургите в червен кадифен калъф, закре­пено със сребърна лента. Легенда разказва, че в едно от отверстията бил поставен гвоздей от Светия кръст. 

Разказвам всичко това, за да поясня страстта на Хит­лер към митични предмети и няма да отмина мечтата му за копието на Лонгин. През 1909 година неизвестния по това време бедняк Адолф, продаващ саморъчно нарису­вани картички, посещава музея на Хофбург и за първи път вижда копието на Лонгин. Експонатът действал хипнотично върху бъдещия сатрап и при всяко посещение в музея оставал с часове да съзерцава реликвата. 

Възможно е още тогава да си е внушил, че именно той е новият Месия, призван да направи велика немска нация и да владее света. 

Мечтите му се сбъдват и след близо три десетилетия ефрейтор Адолф застава начело на Третия Райх и присъединява Австрия към Германия. Короните на първите немски владетели и мечтаното копие на Лон­гин веднага били пренесени в Нюрнберг. Хитлер вече бил напълно сигурен, че мечтата му скоро ще се сбъдне. Дали Хитлер е пропуснал да си изясни при какви обстоятелства копието носи добро и при какви зло? Защото мистичната сила на копието не помогнала на бълнува­щия за световно господство нацистки диктатор. 

На 20 април 1945 година Нюрнберг е сринат до ос­нови от англо-американската авиация и съюзническите войски влизат в града. 

Сред развалините, в запазили се от бомбардировките стоманено бетонни бункери, откриват скрити немски съкровища, включително и копието. 

На 30 април 1945 година копието вече е в ръцете на генерал Патън, командващ американските войски, който бил наясно с истинската стойност и символиката на реликвата. Известно е, как той, държащ копието в ръка, се обърнал към офицерите от командния състав със след­ните думи: "Скоро за човечеството ще настъпят трудни времена." 

Тогава никой от присъстващите не вникнал в смисъла на предупреждението. Генерал Патън напуснал бункера в мрачно настроение. Той още тогава предвидил каква ще бъде "ползата" от придобиване на копието от американската страна. Знаел е каква съдба очаква двата японски града Хирошима и Нагасаки. 

Копието и немските съкровища станали притежание на победителите. 

Войниците от Трета дивизия още охранявали бункера с реликвите в Оберн-Шмидхасе в Нюрнберг, когато първите американски атомни бомби се изсипват върху двата японски града. Жертвите и разрушенията са неопису­еми. ( До 2007 година от атомния взрив и последствията му са загинали 250 000 души.). Отрицателната сила на копието на Лонгин ли предизвика този варварски акт? 

Съществува ли днес копието? Да, американците ста­ват притежатели на фаталното копие и на 4 януари 1946 година по заповед на Айзенхауер заграбените немски реликви със специален самолет са върнати във Виена. Сред тях е и копието на Съдбата. В залата на кралски­те съкровища в двореца Хофбург, то е изложено под № 155. (Странно число, чийто сбор е 11). 

Докато копието е заключено и добре охранявано зад витрината, хората ще бъдат спокойни и то ще носи само Добро. Но не дай си боже някой властелин или маниак за световно господство да го пожелае... 

Учителят говори за манастири на черното братство в Хималаите, аз в стремежа да изясня нещата прибързано го прекъсвам: 

- Извинявай, за първи път чувам, че в Хималаите има манастири на черното братство. Това е шокиращо известие за мен. 

- Навсякъде в природата се срещат двата полюса, на доброто и злото ...И белите братя, и черните братя имат право на съществуване. Черните братя бяха ръководителите на Хитлер. Това е тема, по която друг път ще мо­жем да разсъждаваме. Да се върнем към кехлибарената стая. Правени са 42 атентата за покушение срещу живо­та на Адолф Хитлер, затова той е предпочел този сложен вариант за укриване на безценната Кехлибарена стая. И още нещо, лично е избрал висшият офицер от СС, имал е пълно доверие в него, и заедно са разработили пла­на за действие. Не подценявай възможностите на Хит­лер...и неговите Ръководители... Фюрерът е ръководел операцията, а офицерът се е ползвал с неограничени пълномощия и лично е докладвал на Хитлер за операци­ята. Анонимността е запазена, не само за Кехлибарената стая, а за още безброй съкровища, неоткрити до днес. 

- Открита е една малка част от заровените сандъци със злато, изнесени от Берлин. А другите? 

- Изнесена е на показ незначителна, непотвърдена документална информация за смъртта на Хитлер и Ева Браун намерени обгорени до неузнаваемост. И кой дава тази "безценна" информация? Личният адютант, личният лекар и личния персонал на Хитлер, останали неизвест­но защо живи, за да потвърдят смъртта му. Предвари­телно планирана операция... 

Затова специални части на руснаците и американци тецели тридесет години след "смъртта" на Хитлер го из­дирват. И не само него, още 300 най-висши нацисти ус­пели да избегнат правосъдието. 

Неофициално е потвърдено, че Хитлер и съпругата му са успели да избягат от Германия и намерят убежище при "стари познати" в Аржентина. Преди години вестни­ците публикуваха съобщение, базиращо се на докумен­ти и факти, за германска подводница изплувала няколко години след края на Втората световна война в аржентински залив и офицерите й се предали на властта. Как­во носеше немската военна подводница на борда си? 

Учителят намекваше за огромната сензация от ради­ото и вестниците, предизвикала невероятен интерес със съобщения за немска подводница изплувала и акостирала най-официално в аржентинско пристанище. Очаква­нията на журналистите и на всички нас, да се открият в подводницата - златото на Третия Райх, корабния днев­ник с описания на заровени съкровища и тайни немски бази, рухна. 

- Двадесетина скъпи картини, рисувани изключител­но от немски художници...(съзнателно подбрани, а не картини, ограбени от победените страни). В корабният дневник - педантично описани курсове на подводница­та. Нищо, с което може да бъде обвинен екипажа на под­водницата, освен с участие във войната. 

- С тази подводница - продължи Учителят - тайно от Холандия пристигат Адолф и Ева в Аржентина. И два­мата са с нова самоличност. Съвършени пластични опе­рации... Да се върнем на подводницата. Казваш, всич­ки очаквали невероятни разкрития - да се открие в нея злато и безценна документация... А подводницата е поч­ти празна. Да, в нея няма нищо ценно, защото преди да акостира за последно, е разтоварила сандъци със златни монети, безценни изделия на изкуството, тайни архиви, кодове от банки, с внесени в тях долари, швейцарски франкове, съкровища... 

Слушам с внимание думите му, "прелиствам" в глава­та прочетени и запаметени събития за неоткрити тайни съкровища на Третия Райх и питам: 

- Къде са? 

- Пет пъти подводницата акостира... Три пъти на аржентински бряг и два пъти в Южна Африка. И на двете места са разтоварени и укрити баснословни съкрови­ща... 

Хитлер не е пътувал в подводницата само с Ева. За­едно с тях е и цвета на фашизма... Висшите нацистки офицери, неоткрити и до днес. 

- Свръх секретна операция и невероятна организа­ция. 

- Така е, Хитлер макар рухнал, скован и почти парализиран, продължава да управлява заедно с укрилите се под чужди имена, нацисти цели десет години след края на войната. Не разбирам защо характеризират Хитлер като човек с изключителна болна психика... Не всичко, което се пише и говори за него е достоверно. Ще тряб­ва да му се признаят хипнотичните заложби и огромно­то влияние, оказано върху масите. Знай, в съзнанието на Хитлер присъстваха две мощни същества от Черното братство, които го ръководеха... Бил е един от изпълни­телите на Черното братство и подчинен на тяхната Власт и Сила. Подчертавам на тяхната ВЛАСТ и СИЛА. Това променя нещата... 

Ако се върнем назад в миналото, ще видим, че още при идването си на власт Адолф Хитлер възприема иде­ята и я прави официална, че под земята живеят разумни същества, надарени с невероятна сила и възможности-властелини. Убеден е, че Земята е куха и е населена със свръх мощни същества, които могат да му помогнат да покори света. 

- Затова ли така безразсъдно започна войната... 

- Разчитал е да получи от Властелините, пазената от тях информация, за ново оръжие, с което да покори све­та. 

- А къде се намирали Властелините? 

- На Шамбала... - отвърна изненадан от незнание­то ми и продължи: - Явно ще трябва да се върнем на­зад във времето на Николой Рьорих... Знаеш, че пръв е успял с научната си експедиция да стигне Шамбала, където съществуват "учители" и разполагат със събра­на с хилядолетия мъдрост. Единствен Рьорих е допуснат до "учителите" и той занася на съветското правителство послание от тези "учители." След Рьорих за Шамбала заминава и друга руска експедиция, която искала да се запознае с "учителите" на човечеството. Ръководител на експедицията бил началникът на най-секретния отдел на НКВД Глеб Бокий. Лично Феликс Дзержински контро­лирал експедицията, като преди това изпращал експе­диции да търсят входа към подземното царство в пещери на Кримския полуостров и планините на Колския полу­остров. Смъртта на Дзержински прекратила финансира­нето на експедициите. 

По същото време към подземията на Шамбала, по заповед на Хитлер, се насочва и експедиция на секретните служби на германския Трети райх. СС е странна органи­зация. Структурата й до голяма степен е копирана от ми­тични ордени, съществували в Германия преди Втората световна война. Идеята за господство и владение на све­та от бялата раса имала тайно общество "Златна заря", което създава идеологията на фашизма. Негови членове са мощни добре законспирирани личности от кръговете на масоните и розенкройцерите. В книгите на Б. Литтон "Последните дни на Помпей и Рим" и "Расата, която ще дойде" се говори за учението на "Златната заря". 

- Не съм ги чел... 

- В тях се описва подземния свят, който повечето от религиозните традиции свързват с ада. Литтон правилно отбелязва, че това твърдение е съзнателно изкривена истина. Целта била да се запази в тайна от хората, че дълбоко под земята живеят същества, обладаващи свръх човешко могъщество. С помощта на свръх сурова самодисциплина и медитация те достигнали положението да властват над природните явления и станали равни на боговете... 

Редица изследователи смятат, че расовите чистки, провеждани от Третия райх и създаването на тайните общества "Врил" и "Туле", обслужвали тайната цел - да съдействат за излизането на "властелините" изпод земя­та и тяхното участие в пресъздаването на света. 

- Така ли е в действителност? 

- Да, безрезервно са вярвали и за целта в структура­та на СС била създадена специална организация "Аненербе". Тя е не само носителка на всички тайни мистич­ни информации, но и провежда скъпи изследвания за създаване на мистично оръжие за завладяване на света. "Аненербе" организира чрез СС експедиции до Тибет и Хималаите за осъществяване на контакт с подземните "властелини". Първата от тях потегля в търсене на тайнствената Шамбала още през 1931 година. Ръководителят на експедицията, есесовецът Ернст Шефер, не намира пътя към подземната Шамбала, но отнася в Германия много тибетски ръкописи, потвърждаващи съществува­нето под земята на тайнствените властелини. Шефер провежда още няколко експедиции... 

- Запознат съм с експедициите на СС към Антарктида. Говори се за тайна германска подводна "База - 211". 

- Там СС също са издирвали подземия за вход към властелините. 

- За нейното съществуване са знаели съветското и американското разузнаване, но дори след края на Втората световна война базата не е открита. 

- Хитлер и правителството на Германия са били тол­кова уверени в съществуването на живеещите под земя­та властелини, които подкрепяли расизма на фашизма, че до последния си момент, дори когато Берлин бил обкръжен от съветските войски, Хитлер разчитал на помо­щта на подземните съюзници... 

Да се върнем на съкровищата, определени да бъдат изнесени и закопани на тайни места по време на отстъплението на германската армия. Те остават неразкрити до днес, макар с точност да се знае тяхното местонахож­дение. Защо ли? Защото от Аржентина болният Хитлер и плеядата висши нацисти, държат в ръце свръх секретни­те документи на Третия Райх, указващи къде са укрити съкровищата, ограбени от победените държави, нареж­дат на действащите под прикритие немски тайни служби да бъдат извадени и укрити на други тайни места, из­вестни само на тях... 

И днес съществува свръх тайна организация, наслед­ница на съкровищата и капиталите на Третия Райх. Фа­шизмът не е окончателно победен. Той е недоубит. 

- Американците, руснаците и евреите положиха огро­мни усилия да открият Хитлер и избягалите от правосъ­дието нацисти, но не успяха. Според думите ти, излиза че Хитлер е доживял до шестдесет и шест годишна въз­раст. Знаеш ли къде е гробът му? 

Погледна ме изненадан, не разочарован от въпроса и тихо отвърна: 

- Говорихме за гробовете на българските ханове и ца­рете от първото българско царство... Казах, че няма да се открият, защото така трябва. Техните кости са нужни на България. 

- Какво общо има тук гроба на Хитлер с нашите царе?-недоумявам от сравнението. - Хитлер умира в Андите, в Аржентина и нима неговите кости са нужни за Арженти­на? 

- Тленните останки са изгорени и поставени в ковче­же. Ковчежето е поставено в гроб... Гробът с праха му никога няма да се намери. 

- А Кехлибарената стая кога ще се открие? 

- Не ми е известно. Един ден... 

Един ден, ах този един ден... Кога ли щеше да дойде този един ден... 

- На филма забелязах войниците да поставят в изкопа сандъците с кехлибарените пана, но без да ги покриват и ги зариха. Без изолиращо покритие паната няма ли да се овлажнят и повредят? 

- На войниците не им достигнало време да ги покри­ят... Видя, те копаеха припряно, бързаха и час след като зариха и трамбоваха, руските самолети се появиха в не­бето и атакуваха района. Що се отнася до влагата нищо няма да се случи с частите на кехлибарените пана. Нали са от кехлибар. 

Не посмях повече да настоявам и се интересувам от по нататъшната съдба на Кехлибарената стая. Нейно­то съществуване ще си остане загадка, писателите ще продължават да проучват и изследват стъпка по стъпка демонтирането и изнасянето на сандъците с Кехлибарените пана до Калининград, ще описват всички докумен­тирани разпити на осъдените нацисти от Нюрнбергския процес, на оцелелия офицер участвал при закопаването на сандъците в немския замък... 

Аз видях замъка, построен на хълма, реката течаща долу в низината, морето блестящо в далечината? Можех безпогрешно да идентифицирам сградата на замъка, тя не е разрушена от бомбардировката. Имам ли право и разрешение да направя разкритие? Ако имах щях да знам... Дали пък описанието, което направих може да ползва лицата, издирващи Кехлибарената стая? 

/По-късно в статия прочетох следното за властелини­те: "Преди 10 години президента на руската Асоциация по инженерна биолокация Владимир Хлопков предпри­ема "мозъчен щурм" на земните ядра. Няколко от най-опитните оператори в асоциацията се опитват с помощта на биолокационни рамки да открият следи от разумни същества под земята. Според изследователите те са успели да открият, че под земята наистина съществуват разумни същества. А това е на дълбочина 200 киломе­тра. Това според Владимир Хлопков е силен, но чужд на човека разум. 

Съществуването на тела от белтък в условията на колосалното налягане от земни пластове и огромни температури е невъзможно. Вероятно носителите на разума са във вид на информационно енергийни съсиреци. Хлопков успява да открие местата върху земната кора, откъдето тези същности могат да излизат на повърхност­та. Едно от тях е недалеч от намиращия се до Москва град Зеленоград. Тук по време на надземни изследвания операторите с биолокатори се натъкнали на странни об­разувания, които отначало взели за следи от приземя­ване на НЛО. При внимателно изследване става ясно, че веригата от следи съвпада със земен разлом, чието съществуване изследователите уточняват и по резул­тати от геоложки проучвания. Всяка вечер операторите наблюдавали една и съща картина. От "следите" в пук­натината започвало да изпълзява и да се движи по посо­ка на Зеленоград, със скорост 90 сантиметра в секунда, странно биополе. Постепенно то запълвало целия град. След известно време полето, със същата скорост, започ­вало да се изтегля обратно. Целият цикъл протичал за 3,5 часа. Според Владимир Хлопков полето се занимава­ло със своеобразно прочитане на информация, която се съдържала в паметта на гражданите. 

В Хакасия, в планината Алатау, се намира известна­та пещера Кашкулакска, или пещерата на черния дя­вол. Учени от Новосибирския институт за клинична и експериментална медицина от години се интересуват от странните явления, ставащи с хората, които дълго време се намират в пещерата. В един момент посетителите на пещерата са обхванати от ужас и бягат към изхода. Този ужас се съпровождал често и със зрителни халюцина­ции. Те виждат пред себе си възрастен човек с рунтава шапка и рога, и светещи очи. 

Учените слагат в пещерата и около нея високочестот­ни магнитомери и сравняват показанията им с вълнени­ята, преживени от хората вътре в пещерата. Оказало се, че рязко повишаване на магнитното поле се регистрира от апаратурата в момента, когато хората се възбуждат. Интересно, отвън приборите не регистрират промени, докато под земята фиксират бушуването на истински магнитни бури. Някои от изследователите смятат, че в пещерата са се сблъскали с радиомаяк, работещ по неизвестна програма и изпращащ сигнали през земните пластове отвесно нагоре към Космоса. Дали може да се допусне, че тайнствените подземни същества, обитава­щи подземните дълбини, са дошли от Космоса и по този начин се свързват със своите близки? 

Отговор на този въпрос можем да получим от книгата на американския антрополог и изследовател на шаманството М. Харнер. По време на експедиция в Южна Аме­рика ученият около година живял с индианци от село на племето конибо. Изследванията на културата им били успешни, но за религията им нищо не можел да научи. 

Индианците отбягвали да говорят за свръхестествени неща. Но ето, че един от новите приятели на антрополо­га му предложил, ако иска да разбере за вярванията на конибо, да пие от свещената напитка на шаманите. Сред многобройните видения, които той имал под влияние на питието, едно от тях помогнало да се отговори на въпро­са за подземните същества. 

"Пред мен се появи планетата Земя - такава, каквато е била преди милиарди години, когато на нея още няма­ло живот. След това от небето започнаха да падат сто­тици черни точици. Те се спускаха пред мен сред немия ландшафт. Сега забелязах, че тези "точки" всъщност са огромни същества с черна бляскава кожа, крила като на птеродактили и тяло като на кит. Уморени от дългото пътешествие, кацаха, като пляскаха с криле. Съществата говореха с мен на езика на мислите. Те ми обясниха че бягат от нещо, което се намира в Космоса и с пристигането си на Земята се надяват да се спасят от своя враг. Те ми казаха, че са истинските стопани на планетата, а ние хората сме само техни слуги". 

Случката с американския антрополог свързва в една нишка всички предишни факти, получени от изследователите: легендите за подземни царства, за мъдрите учители от Шамбала, за живеещите в дълбоки пещери енергийни същества. Всичко потвърждава хипотезата за съществуването на подземна, разумна, нечовешка фор­ма на живот. Мненията на учените обаче се разделят на две: каква е същността на произхода (дали те са възник­нали на Земята или са дошли от Космоса). За отговор на този въпрос е необходимо още време." 

Предложих за прочит горната статия, за да ви напом­ня епизода със слизането ми в недрата на земята... 

Хитлер изнесе от Русия Кехлибарената стая и милион безценни произведения на изкуството. Наскоро в печата се появи съобщение по този повод: "Берлин - в продължение на десетилетия баварската земя крие в недрата си златното съкровище на Хитлер, пише вестник "Билд". Геолози и златотърсачи напразно издирват несметно бо­гатство. 

Знайна е само историята около изнасянето на ценния товар от Берлин. 

На 22 април 1945 година, в закътаното селце Митенвалд в Горна Бавария кипи усилен труд. Офицери есесовци без издаващи ранга им пагони, дезертьори и нацисти от върхушката горят на клади важна документация. 

Конвой от камиони "Опел", поел от горящия Берлин, спира пред казармата на планинските части. Под командите на коменданта, полковник Франц Пфайфер, се раз­товарят 728 слитъка злато, всеки с тегло от 12,5 кило­грама. Днешната им стойност се изчислява на милиони германски марки. Пфайфер дава заповед съкровището да се закопае на различни места - край казармата, в градината на семейство Фон Блюхер в Гармиш, до зид на близкото гробище и край сеновал, недалеч от магистра­ла Б-2 за Мюнхен. 

След войната полковникът издава някои от скривалищата, но се оказва, че златото на Хитлер е потънало вдън земя. 

И нацисткият външен министър Рибентроп успява да укрие 15 тона злато в Алпите. По-късно половината от него е намерено край замъка "Фушл" в Залцбург, но и до ден днешен се губят следите на близо 7 тона от благо­родния материал пише вестник "Билд". 

За изнесеното от Хитлер знаем. А за Наполеон? 

Руснаците не са забравили как след 35 дневно плячкосване в Москва, през нощта на 19 октомври 1812 го­дина Наполеон издал заповед на армията си да напусне града. Императорът планирал отчаяна тактическа маневра, целяща да се справи с войските на догонващия го генерал Кутузов. Обхванати от паника,пред предстоящия, обречен на провал сблъсък, офицерите и войни­ците се отдали на грандиозен по мащабите си грабеж. От московските домове и обществени сгради били огра­бени картини, изящни предмети, скъпоценности, икони, кожи. 

Напускайки белокаменна Москва / изгаряна до основи 13 пъти от съществуването си до днес / всеки французин приличал на подвижен склад за съкровища. Пътували с фургони, натоварени с присвоените чужди имущества, движели се на запад, а руската армия била по петите им. 

За да се придвижват по-бързо нашествениците се принудили да разтоварят част от откраднатото и да го укрият в тайници. Два века са живи легендите за тайници, в ко­ито са скрити съкровища от армията на Наполеон. Носят се слухове, подсилени от факта, че след приключване на войната, районите през които са бягали французи­те непрекъснато са посещавани от бивши наполеонови войници и офицери. Твърди се, че по-голяма част от ук­ритите съкровища все още не е открита, а една по-малка част е изнесена през XIX век от отделни французи. 

Най-често споменатите места, където се предполага, че са скрити руските съкровища, ограбени от армията на Наполеон, са дъното на езерото Бобровское, Святое, Лесное, Ореховское, както и други места, на чиито територии са се водили боевете. Уредници от музеи и спе­циалисти, запознати с откраднатите предмети твърдят, че сред тях са и украшенията от залите на Кремъл, сре­бърни свещници, уникални брилянти, златни слитъци, кръстове, монети, икони. 

Руснаците не останали със скръстени ръце, а дейно с държавно участие се включили в тяхното издирване. Сред активните участници са генерал-губернаторът на Смоленск Николай Хмелницки, дворянката Плетньова и десетки други. Към тях през 1911 година се включили и членовете на Вяземския комитет. При управлението на Хрушчов водоемите, в които се предполага, че са потопени съкровищата са изследвани от редица експедиции, правят се химически анализи на водата в езерата, да­нните от които свидетелстват, че в състава й има десет пъти по-голямо количество злато и сребро от обикнове­ното. 

През 1910 година във френски вестници публикуват информация, че богатствата са закопани в североза­падна Беларус, където наполеоновата войска е спряла за кратка почивка и французите тук са се разделили с ограбеното, за да не им пречи при отстъплението. 

Руснаците веднага предприемат проучване на указа­ната територия, но и тук не успяват да открият укрито­то. Не е изключено информацията да е подадена умиш­лено, затова се съсредоточават в територия около град Борисов, свързана с ожесточените бойни действия меж­ду французи и руснаци. Повод за тези проучвания дава войник от руската армия, участвал в тях. Изпратен на разузнаване с още двама бойци, те се натъкнали на изоставен фургон, пълнен със златни монети и скъпоценно­сти. Нямали възможност да пренесат богатството, затова бойците изнесли от фургона товара със златните монети, изкопали дупка и го заровили на място. Поставили бе­лези и се върнали в частта без да докладват за фургона със златните монети. Четиринадесет години след края на войната, бившият войник разузнавач единствен оцелял и знаещ за съкровището не продумал думичка за него. Едва преди да умре споделил къде е заровено съкрови­щето с близък приятел Станислав Рачковски. Неговият син Юлиан потърсил мястото, но не открил нищо, тъй като местността била силно променена и ориентирите изчезнали. 

В днешно време руснаците продължават да издир­ват ограбеното от Русия. Неотдавна при изследване на дъно на езеро, което е било по пътя на отстъплението на французите, водолазите открили няколко бъчви, из­несли ги на брега и се оказало, че са пълни със златни монети, действащи през 1812 година. Една съвсем не­значителна част от ограбеното... 

КЕХЛИБАРЕНАТА СТАЯ 

Няма да възкликвам от направените открития, които се разкриха и ще се разкриват пред нас, скъпи читатели. Мога само да благодаря от все сърце и душа на Учителя и веригата от помагачи, които ни дават тези безценни информации. 

Днес разговаряме с Учителя за природните богатства на България. Той уточнява районите, местностите и в детайли описва къде какво се намира. Водя записки за неразкрити находища на златоносни, сребърни и медни руди, на затворени и неоткрити до днес древни рудници, използвани от траки и римляни за добиване на злато, сребро и мед, на желязо и скъпоценни камъни. Малката България има бъдеще и капацитет да се превърне в една просперираща държава. Но това е разговор на друга тема, която ще оставим за следващия път. 

Учителят знаеше с какво нетърпение очаквам да из­ясни един вълнуващ въпрос, седна до мен и шеговито подхвърли: 

- Да погледнем във вълшебното огледало и да видим с какви данни разполагаш за Кехлибарената стая. 

Години наред събирах и отсявах всякакви публикува­ни материали в пресата, имащи отношение към кехлибарената стая, рових се в картотеки и архиви и всичко това в най-кратък и систематизиран вид запаметих в компю­търа, затова побързах да отворя файла със записите: 

"КЕХЛИБАРЕНАТА СТАЯ" 

През 1701 година в Кьонигсберг бранденбургският курфюрст Фридрих Първи се провъзгласил за крал на Прусия и за да изглежда владичеството му по-помпозно заповядал да се извърши строителство на нови сгради, а една от залите на големия кралски дворец в Берлин да бъде обзаведена с кехлибарени панели. Поръчката за изработка на кехлибарените панели Фридрих Първи поръчал на известния майстор резбар датчанина Готфрид Волфрам, който включил в екипа си и архитектът - скулптор Андреас Шлутел от Данциг. През 1707 година голяма част от поръчката била завършена и кехлибаре­ното пано монтирано в галерията на замъка Шарлотенхоф. Дали поради лошото закрепване или поради други причини, но кехлибареното пано рухнало и галерията останала незавършена. Изработените кехлибарени пана представлявали шедьоври на бижутерското изкуство. Изработени от ценния слънчев минерал, с различни от­тенъци от светлопрозрачен до тъмножълт, в паната били вплетени с уникална ювелирна изработка цветни кар­тини, гирлянди, орнаменти във вид на печати, гербове. Цели ивици от цветни скъпоценни полирани кехлибаре­ни плочки пък представлявали стените на Кехлибаре­ния кабинет. Смолистите жилки, вплетени в тъканта на кехлибара създавали причудливи фигури на приказни изображения в зависимост от светлината. След смъртта на Фридрих Първи, синът му Фридрих Вилхелм Първи решавайки че Прусия се нуждае от силен и могъщ съюз­ник като Русия, поискал да направи дипломатически и политически дар на руския цар. И при посещението на цар Петър Първи ведно със своето Велико посолство /по­сетил Полша, Германия и Холандия/ му подарил умно и пресметливо безценната кехлибарена стая. Кехлибаре­ните панели били разглобени, номерирани по детайли, опаковани в осемнадесет дървени сандъка, натоварени на кораб и изпратени в Мемел /Днес Клайпеда./ 

Петър Първи изпратил в Мемел специална мисия, на­чело с оберхофмаршала да пренесат сандъците на кехлибарената стая до Санкт Петербург, но лошото време от непрестанни бури и снеговалежи провалили транспортирането. През май 1716 година сандъците били на­товарени на осемнадесет талиги с впрягове от по шест коня и през Курландия съпровождани от голяма охрана пристигнали в столицата. 

В Санкт Петербург Кехлибареният кабинет бил мон­тиран в една от дворцовите гостни и будел възторг със своята красота и великолепие у посетителите. За съжа­ление Кехлибареният кабинет, както знаем, не бил за­вършен. Състоял се от множество отделни незавършени елементи, които не можели да се използват за довършителни работи. Липсвали пиластри, съединяващи паното, рамка на огледалото, не достигали множество детайли и вратичките. Петър Първи макар и високо да ценял по­даръка, останал разочарован от липсващите детайли и Кехлибареният кабинет бил разглобен и пренесен в "по­коите на персонала" на Летния дворец. През 1743 година императрица Елисавета Петровна наредила Кехлибаре­ния кабинет да бъде пренесен в покоите на новия Зимен дворец. Но през 1755 година императрицата заповядала Кехлибареният кабинет да бъде преместен в лятната ре­зиденция на руските монарси - в Царское село. 

В Петербург бил сформиран спец-отряд от седемдесет и шест гвардейци, които се отправили пешком към Цар­ское село и пак пеша след двадесет и пет дни пренесли обратно на носилки частите на Кехлибарения кабинет. Залата, в която монтирали паното, била шест пъти по-голяма от пруското помещение и се наложило знамени­тия руски архитект Вартоломей Растрели да монтира в паното картини от яспис и ахат, позлатена дърворезба и огледала. За цялостна реконструкция на кехлибарения шедьовър бил поканен и известния италиански архитект Александър Мартели. Тъй като много от детайлите на кехлибареното пано трябвало да бъдат отново изработени те били поръчани във Франция, а по поръчка на крал Фридрих Втори в Кьонигсберг изработили четириъгълна кехлибарена рамка, която той подарил на императрица Елисавета Петровна. През следващите години Кехлиба­рената стая се обогатила с нови пиластри и пана от по-лускъпоценни камъни и окончателно завършена в 1770 година. Над 230 години Кехлибарената стая красяла за­лата в Царское село и будела възхищение сред посети­телите на безценния шедьовър на изкуството. 

Какви версии има за "Кехлибарената стая"? 

През 1939 година предстояло сключване на пакта Молотов-Рибентроп и Йосиф Висарионович Сталин извикал писателя Алексей Толстой за съвет: какво да подари съ­ветския народ на своя нов брат немския народ и полу­чил отговор "Кехлибарената стая". Сталин наредил на реставратора Барановски да изготви две копия от Кехлибарената стая, които били готови към 1941 година и транспортирани в Москва. Скрили едната в подземията на Екатерининския дворец, другата подарили на немци­те, а третата ОРИГИНАЛНАТА натоварили на американ­ския "Дъглас" и от Тушинския аеродрум изпратена на големия приятел на Съветския народ Арманд Хамър. 

През февруари 1945 година руската батарея потопи­ла във водите на Висленския залив, близо до Кьонигсберг обоз от шейни на немците, пренасящи откраднати произведения на изкуството в това число и Кехлибарената стая, както твърдял плененият водач на обоза. За доказателство пленникът показал от къде са били взети и натоварени на шейните потопените товари. Това било замък, принадлежащ някога на внука на Вилхем Втори, в който имало зазидана и замаскирана врата, която раз­били и влезли в подземие, а в него намерили кристални полилеи. Плененият немец твърдял, че поради настъп­лението на руснаците не успели в бързината да натова­рят полилеите. 

След войната Съветско-полска експедиция с тралове, хидролокатори и водолази обстойно изследвала дъното на Висленския залив, но от Кехлибарената стая нямало и следа. 

На 30 януари 1945 година от гр. Данциг, на Балтийско море към Хамбург се отправил лайнера "Вилхем Густлов" натоварен с екипажи за най-новите, секретни германски подводници, оръжия и ценности. На борда били натоварени и много ценности, сред които и сандъците с Кехли­барената стая. Въпреки силния охранителен конвой от катери при излизането си от Данцингския залив лайнера бил торпилиран от руска подводна лодка "С-13" и потъ­нал. 

Едва през 1957 година поляците се сетили да обслед­ват потъналия "Вилхем Густлов" и водолазите открили, че много преди тях германците са проникнали в лайне­ра, и с газов резач са направили отвори в бронирания сейф в надстройката на кораба и изнесли секретни раз­работки за нови оръжия, самолети и подводници, както и намиращите се в трюмовете ценности и товари. 

Немски участник, подводничар в секретната мисия по изваждането на ценностите от потъналия лайнер в Данцигския залив, твърдял пред кореспондент на руския вестник "Понеделник ТВ" че проникнали в кораба през 1950 година, но при изваждането на сандъците, в които били опаковани паната от "Кехлибарената стая" някои от тях се оказали разбити и се наложило със земсмукачка да събират отчупени парчета. 

При превземането на Кьонигсберг сред архивите, намиращи се в щаб-квартирата на германското командване били открити грижливо подшити и педантично подре­дени документи, сред които има и заповед, подписана от гаулайтера на Източна Прусия Ерих Кох, за наказание на пазача на "Кехлибарената стая" Алфред Роде, за това, че на 4 март 1944 година той не е евакуира стопанството си от Кралския замък. 

За изясняване на случая бил разпитан гаулайтера Ерих Кох, държан в полски затвор, който потвърдил че Кехлибарената стая се намирала в Кралския замък и по негово нареждане е транспортирана по море ведно с други товари. 

След края на войната разпитали и пазача Алфред Роде, който дал клетвени показания, че през август 1944 година при бомбардировките Кралския замък частично изгорял, а заедно с него и Кехлибарената стая. 

По време на Нюрнбергския процес били разпитани висши офицери от немската армия за съдбата на Кехли­барената стая, но безрезултатно. 

Изводи: 

През 1939 година Сталин наредил на реставратора Барановски да изработи две копия на Кехлибарена­та стая. Като се има предвид нищожния добив на кех­либар, подходящ за изработка на ювелирни изделия и невъзможността да бъде доставен в големи количества, нереалния срок от две години, през които са изработе­ни копията, не е възможно през есента на 1941 година едната Кехлибарена стая да бъде оставена в подземията на Екатерининския дворец, другата да бъде подарена на немците, които я откарали в Кьонигсберг, а истинската Сталин да подари на Арманд Хамър. Изработването на двете нови Кехлибарени стаи отпада поради изброените по-горе факти и от следващите заключения: Ако действително имаше копие в подземията на Екатерининския дворец до сега да бе извадено на показ. Щом Арманд Хамър е притежавал оригиналната Кехлибарена стая защо до днес не се е появила на бял свят? Хамър не би крил подарък, известен на правителството на САЩ. В трюмовете на торпилирания лайнер "Вилхем Густлов" на 30 януари 1945 година не се е транспортирала "Кех­либарената стая", тъй като през февруари 1945 година при обстрела над обоза от немски шейни, потънали във Висленския залив, се твърди от водача на обоза, че са се пренасяли и сандъци с Кехлибарената стая. 

Заключение: 

От Царское Село, /Пушкино/, в Кьонигсберг, днеш­ният Калининград Кехлибарената стая била пренесена в Кралския замък през декември 1941 година и там се съхранявала две години и три месеца според откритите документи. От тук следите й се губят и под въпрос ос­тава твърдението на немския подводничар за участието му при изваждане на "Кехлибарената стая" през 1950 година от потъналия лайнер "Вилхим Густлов". 

През 2002 година в печата се появи съобщение за разкопки в двора на германски замък, извършени от висш немски офицер, участвал при укриването на Кехлибарената стая. Възрастният вече офицер решил да признае истината по укриването на Кехлибарената стая, но така и не успял да намери заровените сандъци. 

Сандъците с Кехлибарената стая се намирали не в Кьонигсберг, а били пренесени и укрити в германски за­мък. 

Допълнение: 

По стари чертежи на архитектите Растрели и Мартели и реставратора Барановски руските и германските бижутери изработиха отново Кехлибарената стая и днес тя краси залата в Пушкино. 

Затворих лаптопа и вдигнах очи към Учителя, очак­ващ неговото мнение. 

- От изложеното дотук - бавно започна той, - се подразбира, че германците са успели да изнесат сандъците от потъналия лайнер. Твърдението на немския офицер безспорно е вярно. Той в никакъв случай не би рискувал да извърши разкопки, ако не е уверен че това е мястото, на което са заровени сандъците. 

- Но не са ги открили - нетърпеливо го прекъснах. - Може би някои от живите участници са ги взели и пре­несли другаде. 

- Възможно е, но задаваш ли си въпрос защо след като немският офицер е получил разрешение от вла­стите, да извърши официални разкопки и извади на бял свят Кехлибарената стая, тя все още не е открита? Нали, за да се реши да извърши това разкритие той се е допи­тал и до другите участници по заравянето на стаята и те са дали съгласието си. 

- Но ако е останал единствено само той жив? 

- За да наруши военната клетва за мястото на скри­тата стая още приживе участниците са решили как да отпадне тази клетва и начина, по който да се съобщи къде се намира. Това удовлетворява ли те? 

- Съгласен съм, но къде е скрита тази Кехлибарена стая? Търсят я цели шестдесет години. Имаш ли някаква идея? 

Без да отговори Учителят стана, даде знак да го последвам и се отправи към изхода на спалното помещение. Станах, прибрах лаптопа и забързах след него. 

Вървим по древния манастирски път към лабиринта и всеки път, когато преминавам през него изпитвам болка по едно далечно, забравено от вековете, отминало време, изпълнено със себеотрицание и героизъм на защит­ниците на крепостта и манастира... 

Отново се намираме в тайното подземие до манасти­ра. Преминаваме в близост до роботите - виждам ги през прозрачна стена, - и влизаме в силно осветена зала, обзаведена с непозната техника, освен приборите, наподобяващи компютри. 

Учителят седна зад един от странните компютри, на­бра по клавиатурата текст, посочи стола до себе си и вдигна очи към огромния екран на монитора. Появи се надпис: КЕХЛИБАРЕНАТА СТАЯ. 

Върху широкия екран видях позната сграда, от без­брой илюстровани картички, на Екатерининския дворец в Царское село. Камерата показваше сградата, обгра­дена от плътна верига немски автоматчици от СС части. В обширно помещение на двореца работеше специална инженерна част. Облечени в бели престилки, надянати над военните униформи, инженерите внимателно фотографират изящната резба на панелите от кехлибарената стая, нанасят на чертеж всяка демонтирана част, номе­рират я, а сваления панел поставят в дървена скара с номер. После скарите влизат в специално пригодени по размери дървени сандъци, добре уплътнени и захванати с болтове, внимателно ги пренасят и товарят на спре­лите пред двореца камиони с опънати брезентови чер­гила... 

Гледах от птичи поглед пътя, по който се движеше немската колона от камиони, отнасящи в неизвестна посока сандъците с кехлибарената стая. Пред колоната се движеха мотористи, с поставени картечници върху моторните кошове, зад тях вдигайки прах се носеха камиони с автоматчици, следваше ги лека кола, в която до шофьора седеше висш немски офицер, а на задна­та седалка зад него седяха двама автоматчици с радиостанции на гърба. По средата на колоната се движеха камионите, пренасящи кехлибарената стая, и накрая колоната завършваше с охрана от още шест моторис­ти. Залязващото слънце хвърля червеникави отблясъци върху каските на войниците, проблясваше зловещо по автоматите, очертаваше напрегнати лица.. 

Настъпи нощ, но виждам съвсем ясно, почти като през деня движението на колите. Видях как колоната достиг­на до железопътна гара, плътно охранявана от герман­ски войници, как камионите се натовариха на открити влакови платформи и влакът потегли в нощта. От висо­ко камерата следеше неотклонно специалната влакова композиция, гледах как преминава през гари, на които се четяха руски наименования. Ето, премина и през сил­но осветена гара с надпис Калининград... 

Тъмнина и само след миг камерата ме понася напред по безкрайните железопътни релси, слабо блещукащи на появилата се зад облаците бледа луна. Невидимият оператор е фокусирал камерата на осветен железопътен перон с немски войници, които демонтират табели с наименование на местната гара, а на тяхно място поставят нови табели с имена на немска гара. Пътувам напред и преминавам през още силно осветени железопътни пе­рони, където немските войници тук също подменят гарови табели с немски имена на гари, съществуващи далеч зад границата. 

Заедно с камерата продължавам да следя пътуващата влакова композиция в нощта, но ми се струва, че тя пътува прекалено дълго и се движи в един огромен кръг. Възможно ли е да греша? Не, не греша, влаковата композиция се движи в един затворен кръг. Досещам се. Това е истинска заблуда за войниците. Те ще знаят, ще бъдат уверени, че са на германска територия. Ето, оказа се, че предположенията ми са верни. Влаковата композиция навлезе в гарите със сменени имена. Войниците уморени от дългото нощно пътуване гледат осветените надписи на преминаващите гарови перони... Да, съмне­ние няма за тях, те са в родината си. 

Последната влакова платформа, превозваща кехлибарената стая току-що напусна гарата и немските войници отново демонтират поставените табели с немски имена и на тяхно място връщат старите табели. Заблудата за преминаващите през гарите войници е пълна.... 

Влакът профуча през гара, на която не успях да видя името, табелата липсваше и композицията спря в края на перона. Камионите с тихо ръмжене внимателно пропълзяха от платформите върху специално подготвени рампи и не след дълго поеха ведно с охраната някъде в лунната нощ. 

На екрана се появи старинен замък, построен на хълм. Все още е лунна нощ, замъкът призрачно светлее на бледата светлина. Прозорците са затъмнени с плътна черна хартия, непропускаща светлина навън. Около сградата е построен кордон от замръзнали сенки на немски авто­матчици, потънали в мълчание. В дъното на двора два­десетина войници усилено копаят огромен ров... 

От височината на посребрения от луната замък, надо­лу по криволичещ път се изтегля немската част, израбо­тила изкопа, а към замъка по друг път пъплят колите с Кехлибарената стая и охраната. 

Замъкът. Виждам стая, обзаведена със старинни скъпи мебели. Зад тежко масивно писалище е застанал немски офицер и разговаря по радиотелефон. Оставя слушалката, тичешком слиза по каменните стъпала на замъка и се приближава при изкопа в градината. Той вече е зарит, върху отъпканата пръст са поставени набързо чи­мове със зелена трева... Следя с вълнение пътуващата влакова композиция движеща се не към Германия, а към фронтовата линия с войниците, които току-що изпълни­ха дълга си - заровиха сандъците с кехлибарената стая и отиваха за "кратка почивка у дома"... Колко от тях щяха да оцелеят... 

Леката кола с висшия немски офицер и двамата радисти спира на гара, на която не виждам табела с наименование, изпълнена с множество немски войници и офицери качващи се във вагоните. Не изпускам от по­глед не особено високия висш немски офицер и двамата радисти, които бързат да се доберат до първия вагон, прикачен към димящ локомотив. Табела с надпис на вагона "Берлин". Офицерът с двамата радисти-охранители се качват на влака и сядат в купето. Върху коленете на офицера лежи кожен планшет... 

Ято съветски изтребители високо в утринното небе в бой с немски месершмити. Долу, пуфтящ в облаци дим влак, задъхващ се от усилия да се движи с голяма ско­рост. Купето с висшия офицер, немските войници на платформата, картечарите, следящи битката във въздуха. Горят като факли в небето съветски и немски само­лети, политат към земята, зад тях остават широки ивици пушек. На екрана изпъкват съветски самолети, пикират със свистене към влака и го атакуват. Виждам пътя на трасиращите куршуми и попаденията им сред немски­те войници, качени в открити платформи на влака. И техните картечници бълват огън по пикиращите самолети. Огнени езици се издигат над влаковата композиция. Взрив, вагоните се диплят едни върху други, избухват впламъци... 

Мъртвите тела на висшия офицер и охранителите... Знаещите тайната на Кехлибарената стая са мъртви. 

Екранът изгасна. Погледнах озадачен Учителят. 

- Защо в замъка, а не в Германия? 

- Известно е, че фюрерът се е страхувал от гене­ралите си. Говорихме надълго за съдбата на Хитлер. А защо е предприел тези мерки за Кехлибарената стая е друг въпрос. Първо, допускал е, че Кехлибарената стая ще предизвика невероятни апетити и възможност да му бъде отнета... А легендата гласи, че който притежава Кехлибарената стая ще има благословията на арийските божества и ще бъде велик управител. Доказано е, че Хитлер се е занимавал с окултизъм, привърженик на черното братство. Не се отрича, че е притежавал и известни екстрасензорни способности... Надявал се е да получи, от някои от манастирите в Хималаите, оръжието чудо, с което да стане световен владетел... Не забравяй, че Кехлибарената стая е изработена от немски майстори и Хитлер е считал, че щом я притежава, ще може да извърши чудеса. Мислел, че му принадлежи...

Милан Миланов