Р Е М

От София до квартал Бояна се придвижвам със старичкия "Ланд Ровър", а от там до Боянския водопад, който се намира в планина Витоша над София, тръгвам пеша. Витоша е обявена за национален парк и добре обозна­чена с указателни табели относно дадена хижа и мест­ност. Красива е природата на Витоша, преминавам през борови, дъбови и липови гори, сред невероятно красиви поляни посипани с горски цветя и жълт кантарион. След час изкачване по стръмните планинските пътеки дости­гам хълма над водопада. Долу в подножието се белеят скалите, а в тях прокарали коловози текат сребърните води на водопада. Спускам се по стръмнината надолу и след десетина минути се наслаждавам на красива глед­ка. Ограден отвсякъде с раззеленени дървета, водопа­дът се е спотаил сред живописни скални зъбери. Вода­та, образуваща водопада, изскача от вътрешността на отвесни, насечени с причудливи фигури зъбери, спуска се между каменните улеи, издълбани през вековете, лъ­катуши в тях и се хвърля надолу, падайки с грохот в широкото корито на реката, успокоява се и отнася во­дите към столицата. Много пъти съм идвал тук, за да търся митичния музей под Витоша, но както вече знаете диренията ми бяха напразни. Сега с благословията на Учителя пристигам тук, като се надявам да открия входа и да вляза вътре. 

Застанал с лице към скалистите зъбери отново оглеж­дам метър по метър скалите, взирам се във всяка пукна­тина, надничам и в най-малките пролуки, но не откри­вам нищо. Търся трите "образа, изработени в триъгълна форма", както пише в описанието, но по скалните обра­зувания няма и следа от тях. 

Слизам по-надолу, където водата прави скок от висо­чината и откривам зад водната пелена огромна вдлъбна­тина. Вглеждам се в очертания зеленясал тъмен отвор, но и там не се виждат човешки лица в триъгълна форма. Лято е, Учителят ме посъветва да не посочвам месеца и точния час, в който трябва да бъда на Витоша за да вляза в музея. Аз съм дисциплиниран, изпълнителен човек и точно навреме съм дошъл спазващ указанията. Преглеждам метър по-метър каменния зъбер, опитвам с поставяне на дланта на ръката си дано някъде се вклю­чи система, ала нещо не се получава. Така и не разбрах коя е великата бяла скала, нито къде се намират три­те образа в триъгълна форма. Не мисля да се отказвам, знам че ще открия входа на музея. Връщам се обратно горе на равното, на десетина разкрача от "пръскалото" на водата и се заглеждам в циферблата на ръчния си часовник. Стрелките се сливат една върху друга. Вдигам поглед към скалния масив надясно и виждам как една висока скала се осветява отвътре и върху нея се появя­ват три образа на мъжки лица в триъгълна форма. Те за­едно очертават един голям триъгълник, изпъкващ ярко над скалата. Явлението се повтаря три пъти с малък ин­тервал от време и изчезва. Запомням мястото и бързо се приближавам до скалата. Сега тя не се отличава с нищо по-характерно от другите скали. Сляла се е в об­щата скална маса. Напрягам зрение да открия светлите образи върху грапавата скала и не ги откривам, но съм уверен че скалата е точно тая, върху която се появиха светлинните образи. Не можех да я сбъркам, достигнах до нея почти тичешком от разстояние не повече от два­десетина метра. Най-сетне, време е да отворя входа. По­ставих дланта на дясната си ръка върху предполагаемия триъгълник, очертан от образите и колкото и фантас­тично да звучи не казах "Сезам отвори се!", но мисловно заповядах: Отвори се! 

Във "Великата бяла скала" - защото това бе тя, се очерта светъл каменен правоъгълник, бавно изблед­ня, потъна навътре, завъртя се на дясно и откри широк вход, около два метра във височина и два в ширина. Направих смело няколко крачки напред и влезнах с раз­туптяно сърце в музея под Витоша. Вратата автоматично се затвори след мен. 

Намирам се в силно осветено предверие, напомнящо преддверието на подземието при манастира. И тук на няколко метра пред мен свети надпис "ДЕЗИНФЕКЦИЯ". Цветни лъчи ме обляха,"изкъпаха и изпраха" както дре­хите, така и цялото ми тяло, след минути надписа изга­сна и на входа на огромната мраморна врата застана ро­бот. Сигурно е "еднояйчен" близнак на Севър. Поздрави с "Добре дошъл", представи се с името Рем и заяви, че точно днес ме е очаквал... 

Най-после една мечта се сбъдна. Намирах се в леген­дарния Музей под Витоша, издирван с векове от "търса­чи на съкровища". 

Застанахме пред висока каменна врата, изработена от червен, полиран до блясък мрамор, която се отво­ри автоматично при приближаването до нея. Пред мен се разкри интригуваща гледка: безброй бели мраморни стъпала водеха надолу към огромна зала; мека светлина се излъчваше от мраморните стени и високия таван. Рем, с жест на ръката, ме покани да тръгна и бавно поехме надолу по мраморните стъпала. Дотам, докъдето очите ми виждаха, на площадки, от двете страни на стъпалата, бяха наредени високи 7-метрови статуи от разноцветен мрамор, държащи в ръце блестящи факли, които излъч­ваха мека слънчева светлина. Статуите са изработени с невероятна одухотвореност, сякаш всеки миг ще се раздвижат и проговорят. Първата статуя е на мъж, око­ло 40-годишен, с волево изражение на лицето, с черна барета на главата и кръгла златна кокарда. Облечен в скафандър, държащ в лявата ръка защитен шлем, а в дясната - уред, наподобяващ апарат за измерване на радиационния фон. Върху пиедестала на статуята с ла­тински букви е изписана годината на приземяване върху планетата Земя, мястото на приземяване, името и номе­рът на космическия кораб, съставът на екипажа и други технически данни. Бях изненадан от датите, по моя пре­ценка, те не отговаряха на представите за сътворението на Земята. Помислих, че данните се базират на някакви други математически единици и тъкмо бях решил да по­питам за това, когато Рем заговори: 

- Първият екипаж, посетил Земята, е военен. На постамента са изписани имената на военни физици, хи­мици, лекари, биолози, геолози и други учени, взели участие в изследване годността за живот на Земята. Да, учудва те факта, че са посетили Земята преди 380 милиарда години? Но тогава тя отново е била изстина­ла и годна да бъде заселена с нов живот. А тези седем площадки надолу символизират 700 милиарда години за съществуване и развитие на Земята до седмата, по­следна човешка раса, която ще притежава знанията и висшите божествени закони на сътворението. Виждаш на площадката на всяко стъпало прекрасни статуи. Това са първите върховни посветени управници на Земята през различните периоди време. Вие ги наричате бого­ве. Поставянето на боговете на всяко стъпало означава, че всеки един от тях е управлявал Земята в определе­ния за него период, но боговете не са вечно на Земята. След мандата, те се връщат там, от където са изпратени. Висшият Създател контролира тяхната дейност и мисия. Нали помниш какво пише в старогръцките легенди и ми­тове: "...Боговете не са вечни..." - спря се пред статуя на космонавт, поглади я с ръка и продължи: - "Макар че Зевс изпраща на хората щастието и нещастието им, тях­ната участ се определя от неумолимите богини на съдба­та - мойрите, или както ги наричат римляните парките, живеещи на светлия Олимп. Дори и участта на Зевс е в техни ръце. Над смъртни и богове, и над всяко живо съ­щество властва съдбата. Никой не може да избегне ней­ните повели. Няма сила, няма власт, която би могла да измени нещичко от онова, което е отредено на боговете и на смъртните. Пред съдбата можеш само смирено да се преклониш и подчиниш. Само мойрите знаят повелите на съдбата..." 

Спря да цитира, знаеше много добре, че написаното в "Старогръцки легени и митове" е завинаги запаметено в мен. Цитираше го с определена цел, защото добави: - Ще довърша легендата в една от залите, които ще по­сетим. 

Слязохме бавно надолу и на най-долната площадка, където свършваха стъпалата, се спряхме да погледнем великолепните статуи, на дванадесет мощни данаиди, държащи в ръцете си електронни уреди. 

- Ако нямаш нищо против - обади се Рем, сега ще продължа със "Старогръцки легенди и митове". 

- Щом е нужно ... 

Рем кимна в знак на съгласие и започна: 

"В началото съществувал само вечния, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота на света. Всичко възникнало от безграничния Хаос - целият свят и безсмъртните богове. От Хаоса произлязла и богинята Земя - Гея. Широко се разстлала тя, силна, даваща жи­вот на всичко, което живее и расте върху нея. А далеч от земята, тъй далеч, както е далеч от нас необятното светло небе, на неизмерима дълбочина се родил мрач­ният Тартар - ужасна бездна, запълнена с вечна тъма. От Хаоса, извор на живота, се родила и могъщата сила, всичко оживотворяваща Любов - Ерос. Започва да се създава светът. Безграничният Хаос родил Мрак - Ереб, и тъмнината Нощ - Нюкта. А от Нощта и Мрака произлез­ли вечната Светлина - Етер, и радостният, светъл Ден - Хемера. Светлината се разляла по света и започнали да се редуват нощта и денят. 

Могъщата, благодатна Земя родила безкрайното си­ньо Небе - Уран, и Небето се изпънало над Земята. Гор­до се издигнали към него високите Планини, родени от Земята, и широко се разляло вечно шумящото Море. От майката Земя са родени Небето, Планините и Морето, баща те нямат. 

Уран - Небето - се възцарило в света. Той се оженил за благодатната Земя - Гея. Уран и Гея имали шестима синове и шест дъщери - могъщите страшни титани. Един от синовете им титанът Океан, който обгръщал като без­брежна река цялата земя, и богиня Тетида дали живот на всички реки, които носят своите вълни към морето, и на морските богини - океанидите. А титанът Хиперион и богинята Тея дали на света деца: Слънце - Хелиос, Ме­сечина - Селена, и румената зора - розовопръстата Еос, (Аврора). От Астрей и Еос произлезли всички звезди, които светят нощем на тъмното небе, и всички ветрове; буйният северен вятър Борей, източният Евър, влажният южен Hot и приятният западен вятър Зефир, който до­карва дъждоносни облаци. 

Освен титаните могъщата Земя родила трима велика­ни - циклопи, с по едно око на челото, и трима грамадни като планина великани - хекатонхейри (сторъки), нари­чани така, защото всеки от тях имал по сто ръце. На тях­ната страшна сила нищо не може да устои, тя е стихийна и безгранична. 

Уран намразил децата си - великаните, затворил ги в дълбок мрак в недрата на богинята Земя и не им поз­волил да излязат на светлина. Страдала от това майка им - Земята. Тежало й това ужасно бреме, затворено в недрата й. Повикала тя децата си, титаните, и започ­нала да ги увещава да се опълчат срещу бащата Уран; но те се страхували да вдигнат ръка на баща си. Само най-младият от тях - коварният Кронос (времето, кое­то поглъща всичко), чрез хитрина свалил баща си и за­грабил властта му. Богинята Нощ родила за наказание на Кронос цял сном ужасни божества: Танатос - смърт, Ерида - раздор, Апата - измама, Кери - унищожение, Хипнос - сън с рой мрачни, тежки сънища, безмилост­ната Немезида - отмъщение за престъпления, и много други. Тези богове внесли ужас, раздори, измама, борба и нещастие в света, където се възцарил на бащиния си престол Кронос." 

- Раздел Богове - обадих се малко изнервен, след като търпеливо изслушах неща, които прекалено добре знаех. - Какво искаш да кажеш с това Рем? 

- Да провокирам човешкия ти ум, да преосмисли ле­гендите и да търси в тях истината. Разковничето е в тях. 

Де да беше така...Прочел съм "Старогръцки легенди и митове" сто пъти и въпреки това разковничето липсва­ше. А може и да е прав. Сигурно е прав. Но да достигнеш истината на легендите си е нужен отличен дешифровчик. 

В дъното на площадката, се очерта сребриста вра­та. Рем я отвори дистанционно, в движение. Влязохме в мраморна зала, в която на пиедестали бяха изложени бюстове на богове: на водите, моретата, океаните, реки­те, бурите и ветровете. На подземния огън, подземното царство, на животните, растенията, горите, на войната и още много други. Сред тях изпъкваше с мощната си фи­гура Зевс - Богът на всички богове. Висок, с впечатля­ващо волево изражение на лицето, с дълги обрамчващи образа му коси, държащ в ръцете си светкавица. До него е статуята на съпругата му Гея - Богинята на Земята. Неземно красива, с лице от което се излъчва майчинска загриженост, добрина, миловидност, но и едва доловима строгост. Тук е Зевс, тук е и брат му Посейдон - Богът на моретата и океаните. Широкоплещест, с ярки сини очи, през които прозира морето, стиснал в ръка неизменния тризъбец. Следващата статуя е на Аполон - златокосият бога на светлината, обкичен със златен лавров венец на главата. С красиво, сериозно лице, облечена в пълно бойно снаряжение - шлем на глава, ризница, щит и ко­пие в ръка, в мен е загледана Атина Палада - Богинята на мъдростта, знанията, изкуствата и занаятите. Покро­вителката на героите и пазителка на градовете. Встрани от нея е Меркурий - Богът на търговията - атлетичен, строен млад мъж, леко усмихнат, бих добавил хитричко, държи в ръка жезъл, а на краката обути в обувки се мъдрят разперени крилца. И деветте красиви, с из­ящни тела, музи са тук: Калиопа - музата на епическа­та поезия, изваяна с големи бадемовидни сини очи, в ръка с разтворена книга. Евтерпа - музата на лириката, притежателка на дълги мигли, под които гледат големи зелени очи - вдигнала високо ръце държи в длани бял гълъб. Ерато - музата на любовните песни е със зага­дъчно насърчаващ поглед на пъстрите очи. Скулптира­на е с прозрачна туника поставила ръце на гърди в ми­ловидна сърдечна поза. Незнайно защо се спирам пред Мелпомена - муза на трагедията, с фино лице, от което гледат черни сериозни очи. Облечена с матирана в тъмен цвят туника е заела замечтана поза. Талия - муза на комедията е засмяна, жизнерадостна русокоса краса­вица, облякла красива туника, съшита от разноцветна тъкан, държи в ръка маска на засмян палячо. Терпсихора - муза на танците, с разпилени черни коси, кръшно извила тяло е разперила ръце в танц. Клио - муза на историята, има сериозно лице, от където гледат тъмно­кафяви очи. В лявата си ръка държи златно дърво, по чиито клони съжителстват растения, минерали, живот­ни, хора и маймуни. В дясната ръка е поставено сребър­но паче перо за писане. Урания - муза на астрономията е с дълга, тъмновиолетова пелерина, в лявата ръка е земното кълбо, а в дясната държи далекогледна тръба. Полихимния - муза на свещените химни - е изваяна като диригент. В полупрозрачно тъмно облекло, с привързана коса на опашка, с красиво лице, изпълнено с едва доло­вимо напрежение е вдигнала диригентска палка - сега ще даде знак и музикантите ще засвирят... 

Крилатият кон Пегас - изразител на творческото вдъхновение... Красив, много красив бял крилат кон, из­работен от бяло злато. Реален, а го усещам ефирен, мога да доловя дъха, излизащ от ноздрите му, да чуя шума от крилата. Пегас - един вълнуващ митологичен образ, който и днес продължава да се спуска от висините, оза­рявайки мисълта и фантазиите на творците. Изкушавам се да прекъсна за кратко посещението в Музея под Ви­тоша и да ви разкажа за легендата Пегас... 

Бащата на летящия кон е Персей, а майката горгоната Медуза. Раждането му станало в трагичен момент, кога­то Персей унищожил змиекосата Медуза, а от нейната плът излетял кон. Знаменателната битка се води край изворите на Океан, затова нарекли новороденото Пегас (на гръцки - бурно течение). 

Друга легенда разказва, че Пегас е плод на любовта между медуза и повелителя на морските съдби Посейдон. 

След като се родил, по този необичаен начин, Пегас веднага се понесъл към планината на боговете Олимп, с което се обяснява божествения му произход. 

Пегас бил болезнено срамежлив и предан. Ако служи някому, то е до последния му дъх. Но пред враговете си не спирал. В борбата за независимост и свобода ритал и тъпчел всеки, застанал на пътя му. Малцина са избрани­ците, успели да яхнат крилатия кон. Още през III в.пр. н.е. Александрийските поети почитали Пегас като носи­тел на тяхната фантазия и го нарекли коня на поетите. Легендата разказва как един ден Пегас се разхождал по родната планина Хеликон, когато изведнъж планината започнала да се издига, не с дни, а с часове, покорена от песните на местните чародейки - музите. Разгневен от самозабравилата се планина Посейдон накарал Пегас да постави на място непослушната планина. Хвъркатият Пегас се издигнал на върха на Хеликон, тропнал с крак и планината в миг се вразумила. На мястото, където Пегас ударил с копита, бликнал извор, наречен по-късно Кон­ският извор. При извора отивали да търсят вдъхновение творците на перото. 

Легендарният Пегас е увековечен и на звездната кар­та. Вавилонците и древните гърци нарекли съзвездието, разположено на югозапад от Андромеда Кон. Римляните пък Големия кон. Това име приели и арабите.А китайци­те изброили 116 звезди в съзвездието на Големия кон и ги нарекли Небесната конюшня. 

През средните векове тамплиерите избрали образа на Пегас за емблема на ордена си. Там той галопира като символ на славата и съзерцанието. Военновъздушните сили на Великобритания по време на Втората световна война също приели митологичния кон за свой отличите­лен знак, който и до днес използват като марка на въз­душния транспорт на страната. 

Безпилотният изтребител за морско кацане и ракетоносителят от средна класа на американците носят него­вото име... 

Цялата зала грее от светлините на чудно красивите мрамори, оцветяващи с розов, златист, пурпурен, син­кав, изумруден кехлибарен, аметистов, рубинен и смарагдов цвят. Приказна феерия на цветни мрамори, дока­рани от всички краища на земята. 

Преди да напуснем залата, се доближих до велико­лепната, божествена статуя на Исус Христос и от златна­та плочка върху постамента прочетох датата и годината, през която Исус Христос е дошъл на Земята. Изненадах се, лабиринта бе направен далеч преди идването на Спасителя на Земята. Преди да направя каквото и да е заключение, Рем заговори: 

- Нещата се заплануват милиарди години преди съ­битията... Космическият Разум е създател. Няма начало. Няма край. Няма минало, настояще и бъдеще. Всичко е едно. Но от началото на времето на земята има изме­рения - посочи с ръка огромно табло на стената, върху което бяха изковани със златни букви дати и години на построяването на подземния лабиринт, фотографии на хората и машините, които го бяха построили, планът на подземния лабиринт с точните размери на залите, както и една необикновена географска карта на някогашната земя, съществувала преди 380 милиарда години. 

Приемах нещата такива, каквито са пред мен, пред очите ми и знаех, че това е действителната реалност. И въпреки това нещо дълбоко в мен се бунтуваше и не искаше да приеме реалността за истина. 

- Трябва да разгледаме още много неща - усмихна се почти човешки робота и шеговито попита: - Надявам се, че нямаш въпроси? 

Тръгна пред мен, посочи хилядите наредени сандъчета по рафтовете на огромната зала, "ръкавите", които се спускаха покрай стелажите и каза: 

- Номерираните сандъчета съдържат всички руди и полезни изкопаеми във вашата земя - злато, сребро, мед, олово, желязо... до обикновената почва във всеки район. На другата карта - включи огромен екран, в ля­вата страна на залата, - са отбелязани всички златни, сребърни, медни, оловни, железни и други мини, кои­то са в експлоатация или пък други, които предстоят за експлоатация. На екрана могат да се видят и световните рудници, не само на злато, но и на диаманти. Ако имаш желание, бихме могли да включим компютърна програма и да погледаме. 

- Исках да попитам за "ръкавите", които висят и на­подобяват човешки ръце, около стелажите със сандъчетата. 

- Електронни ръце. Задава се задача на системата да се види проба, да кажем за номер 155 000 съдържащ сплав или каквото и да е друго вещество интересуващо оператора. Електронната ръка я открива, сваля я на ма­лък подиум и операторът... това съм аз, прави ако иска нов анализ на вече анализираната проба. Той може и без да сваля пробата да провери или получи всички не­обходими данни за нея. Въпросът е - какво е нужно. И още нещо - в сандъчетата има свободни прегради, слу­жещи за вземане на нови проби от съответния участък, откъдето преди това е взета рудата. Образците не се смесват, а се описват, за да се види развитието на руда­та, промяна в съдържанието и т.н. 

Освен сандъците, наредени по огромните стелажи, в залата, на разноцветни мраморни поставки са изложени на показ огромни късове самородно злато, великолепни кристали, обработени и шлифовани диаманти, рубини, сапфири, смарагди и безброй други разноцветни и кра­сиви скъпоценни камъни. 

- А какво ще стане, ако властта се опита да взриви входа на лабиринта, за да проникне вътре? 

- Ще се откъртят тонове скали, срутване на скални маси, нарушаване на екологията, промяна на водите на водопада и нищо няма да се открие. 

- Тогава ще се срути и подземният лабиринт. 

- Не, няма да се срути. Предвидени са подобни си­туации и изригване на вулкан... - обърна глава към мен и допълни: - Витоша е вулкан, не е действащ, но не е и мъртъв... Що се отнася до взривяване има с какво да противодействаме. Хилядолетия стоим тук, ще бъдем и занапред... 

Преди да пристъпим към третата зала, Рем сочи с ръка мраморен люк на стената: - Едно от аварийните места, в случай, че електрониката по някакъв начин е блокирала временно. Виждаш, има лост с хидравлика. Издърпва се. За всичко има описание, а сега да разгледаме животни­те. 

Залата е няколко стотина метра дълга. Широка над 120 метра и доста висока. Върху разноцветния мрамо­рен под са наредени пиедестали, а върху, тях изработени от масивно злато в естествена големина, скулптури на животни, влечуги, риби, птици, паяци и насекоми. На пиедесталите има надписи за името на животното, от кой род, вид или под-вид е, размерите, тежината, годината, в която е живяло и кой е направил отливката от злато или друга сплав. Минавах покрай страховити динозаври, плезозаври, дракони, покрай огромни птеродактили, из­ящни делфини и огромни паяци. Имаше тигри, лъвове, мечки, странни гущери, птици. И всички изработени от разноцветно злато. Величието на ваятелите бе порази­телно. 

Погледнах Рем, скръстил ръце на гърди, който усмих­нат наблюдаваше, как преминавам под гигантски дино­заври и сигурно долавяше неприязънта, която изпитвах от надвесените над мен озъбени чудовища. Продължих да обхождам и със задоволство гледах усмихнатите му­цунки на готвещи се за скок делфини, възхищавах се на красивите морски звезди, на разтворените мидени че­рупки, от които се показваха матирани бисери, от много­образието на разноцветни корали. С дни бих разглеждал тези неповторими красоти на природата, защото макар и мъртви те живееха... 

- Убитите или приспани навремето "модели" са в под­земията на лабиринта - уточни Рем. - Помниш, какво ти казах. Нищо в природата не изчезва.Тук се пазят всич­ки видове, живели през различни геологични епохи на ваша територия. Всеки от тях може да се пресъздаде чрез ДНК. Вашите учени откриха част от генетичния код на човека, направиха клониране, но.. Е, не всичко може да се разчете от ДНК. Само това, което е разрешено в полза на човечеството. 

- Знаеш ли, отдавна исках да задам един въпрос... 

- Какво иска да каже писанието в библията, там къ­дето Господ е наредил на Асурите да се пресъздадат, нали? 

- Да. Знам, четеш мислите ми, сякаш ти говоря. 

- Дали мислиш или говориш, за мен е все едно. Вибра­циите на мислите и думите са едни и същи. Вие, човеци­те, сте загубили възможността да възприемате умстве­ните вибрации на мислите. В края на шестата и седмата последна раса тази възможност ще се възстанови. 

А сега да изясним какво означава думата Асури. Тя произлиза от Асу - дихание или живот, а асумат - живо същество. Асурите, това са живи същества, високо ду­ховни, родени от тялото на Брахма. Тези същества са началото на три големи класа, които далеч, много далеч назад във времето предхождат раждането на човечест­вото. Когато те слизат на Земята и получават заповед да се възпроизведат. Една трета от тях отказват, а две трети се подчиняват и се възпроизвеждат, или казано по-съвременно, се клонират на земята. И тогава е дошло проклятието за Асурите, които не се възпроизвели. 

- Навлязохме в твърде окултна среда, и ще те помоля да изясниш ролята на Асурите. 

- Тези високо духовни същества играят важна роля при еволюцията на земята. Тук трябва да добавя, че Асурите в по-късен етап се разделят на два вида, Сури и Асури. Те стават противници, защото техните функ­ции по отношение на еволюцията са различни. Сурите са били по-пасивни от Асурите, по-силно проникнати от чувството на единството и общата цел, готови да из­пълнят законите на божествената система. Асурите били буйни и агресивни, независими винаги недоволни и жад­ни за промени. Сурите представляват реда, а Асурите - прогреса. По тази причина те са във вечна опозиция помежду си, макар че са еднакво необходими. 

- Сурите и Асурите ангели ли са? Рем ме погледна някак си "отчаяно". 

- Явно не си чел задълбочено книгите на Елена Блаватска и Анни Безант. 

В теософските издания много от тайните на сътворе­нието са разкрити и достъпни за прочит от хората. Или този вид литература ви се струва несериозен? 

- У нас още преди 1920 година се публикуват теософски издания. И днес се издават. Прочел съм не малка част от тях, но не чак толкова внимателно, имах преду­беждение към изложеното в този род литература. Стру­ваха ми се нереални. Но въпреки това съм направил дос­та извадки от прочетеното, имам ги записани в лаптопа, за които искам да получа разяснение. 

- Тогава да продължа ли с ролята на Асурите? - не до­чака отговор и продължи: - Трябва да знаеш, че Сурите и Асурите са водили продължителна война за завоюване на Амрита - нектара на безсмъртието, който бил отказан на Асурите, въпреки голямото им желание да пият от него. Знаеш ли каква е причината на този отказ? Това е принципът на Аза - желанието да бъдем идентични на самите себе си. Това е тяхната преобладаваща сила, ха­рактерна тяхна черта. Асурите са бунтовници, където и да отидат избухват войни. Животът се развива чрез бор­ба, самоопределение, неподчинение, и така именно се проявява Азът. Идва време, когато Азът научава, че най-верният негов израз е в божествената воля, във висшето Аз на вселената, и тогава Асурите, скъсвайки веригите на материята, се осъзнават ведно с Върховния, против когото са се борили. Тогава те могат да пият от нектара на безсмъртието, което не се дава иначе, освен от чаша­та на единението и може да се пие само от този, в когото мисълта за самоопределеност или не се е зараждала, или пък е била надрасната, а по никой начин от този, в когото тържествува самоопределеността и който въплъ­щава самата същност на тази самоопределеност. 

- Слушам те и мисля, че четеш редове от книга на Анни Безант. 

- И правилно си схванал - засмя се Рем. - В моята памет са записани милиарди текстове. Подбирам това, което те интересува. Продължавам: - Когато Асурите, или както ги наричат " синовете на нощта " получават от планетния Логос заповедта да "създадат своите образи", те почват своята последна борба за отделна независи­мост, борба от чийто изход те ще научат естеството на Аза. Те не искали да извършат това създаване. Помниш добре, че в четвъртия кръг Синовете на ума, Манаса-путрите, получиха заповед да създадат своите образи. Една трета - Асурите, бунтовниците - отказаха, а две трети - Агнишвата - праотците и децата на Венера пос­лушаха. Тогава проклятието бе изречено: "Те, Асурите, ще се родят в четвъртата раса, ще страдат и ще причи­няват страдания". 

И така, една трета отказала. Тя трябвало да се роди в четвъртата раса. Тя ще се превъплати няколко пъти в атлантската раса, където ще играе важна роля. Тези същества са осъдени да се въплътят в по-лоши условия защото не са искали да слязат в удобния момент, за да помогнат на човешката еволюция. Казва се, "те дошли и погледнали лошите форми на ранната трета раса и се отвърнали". Тук трябва да се отбележи чувството на гор­дост, което изпитвали Асурите към себе си и презрение към развитието на човешката еволюция. Те отхвърлили, отблъснали заповедта да слязат на земята, и затова ги стигнало проклятие ужасно, което, при слизането им по-късно, твърде много затруднило тяхната работа. Тяхната борба била по-усилена, по-трудна, и им дала урок, от който те имали нужда по времето на четвъртата раса. 

- Четвъртата раса са Атлантите, нали? 

- Да, там Асурите ще са бъдещите "Владици на тъм­ния образ" и ще водят борба с "Владиците на ослепител­ния образ", които в своето страшно поражение научават крайния си урок, и търсят единство чрез напредналите човешки раси. 

Тези Асури съставляват петата велика творческа йе­рархия, тази на Макара, не напразно наречена най-мис­териозна от всички раси. 

Рем "изключи говора", погледна ме с безизразни очи и добави: - Това е най-краткото обяснение, което мога да дам на твоя въпрос. Препоръчвам ти да прочетеш по-задълбочено книгите, които притежаваш по теософските въпроси и тогава ще можеш да разсъждаваш правилно върху създаването на земята и произхода на човешкия род. 

- Библията споменава за черните братя, които са по-умни. Знам от моя Учител, че истината и любовта ви­наги побеждават. Казал ми е, че когато представители на бялото и черното братство се срещнат, те учтиво се поздравяват. И двете братства притежават неограниче­на мощ, знания и владеят законите на космоса. 

- Разбирам, информиран си за космичните войни, но те още не са завършили... Нека допълня, в космоса съществуват 100 милиарда звездни системи. Ти трябва да знаеш за дванадесетте основни творчески йерархии във вселената, на чело на които стоят 12 велики богове. Знаците на зодиака са техни символи. Знай, зодиака е даден на третата раса от великите Учители. Един от тези учители е Асурамая, познат като първия астроном. Имен­но той е дал зодиака на Египет и Индия. Астрономиче­ските знаци са символи, схема, на слънчевата система. В тези звездни системи живеят същества с много висока интелигентност. Тези същества ръководят по-нисши съ­щества от други планети. 

- Като Земята. 

- Да, като Земята. Именно сред тези звездни системи се намират и черните братя, които желаят да присъеди­нят към тях още планети от слънчевата система, като ги колонизират - замълча, сякаш е човек, който премисля и продължи: - Вашата Земя, преди милион години бе обект на колонизиране. Черното братство чрез мощни космични технологии се опита да премести Земята на друга орбита... Изкривяването на оста е от това време. Белите братя спряха отвличането на Земята, изградена с много, много труд. Материалът за изграждането на Зе­мята е носен от много далеч... 

Хайде да поразширим темата, за да стане ясно какво точно искам да кажа. Говорим за Земята, която обикаля около Слънцето. Но едновременно с това, тя се върти и около собствената си ос. Но тази ос не е перпендику­лярна на равнината на орбитата й. Наклонът й е 23,5, градуса, който е причина за смяна на сезоните. Именно той е причина за смяна на сезоните, тъй като определя ъгъла, под който слънчевите лъчи огряват Земята, и оп­ределят дължината на деня и нощта. 

Някога, по времето на Атлантида наклонът на Земната ос е бил на 30 градуса спрямо сегашната си позиция. То­гава е нямало сезони. Спомняш ли си какво пише Омир за Атлантида? Че това е Земя, в която няма сняг, студ и дъжд. Днес на земята имате полярната зима, с про­дължителност шест месеца. Защото както казах имаме преместване на планетарната ос. Но как се е преместила тази ос, бавно или рязко? Сторено е рязко, а не посте­пенно. С тласък, мигновено. А това означава внезапно преместване на земи и морета и мигновена смърт на ми­лиони животни. Това вие наричате потоп. 

Млъкна изведнъж, огледа залата, закова очите си в мен и добави: 

- Странни същества сте вие хората. Не очаквах, точно тук, при динозаврите да ми бъде зададен този въпрос. Допусках, че ще ме питаш за летящите гущери, за топ­лия климат на вашата страна, за промените, които са настъпили в животинското царство или за великото май­сторство, с което са направени отливките от истинските животни и онези неповторими тънкости за изработката им, умението да се оцветява златото в най-невероятни нюанси ... 

- Аз действително се възхищавам от величието на тези древни скулптори и художници, но ме вълнуват и загадките, които ние хората не можем по никакъв начин да решим. Нима някой би ми показал това, което сега виждам? Или ще ми разкрие тайните как човечеството да се спаси от рак, спин или други смъртоносни болести? Питам, защото знам, че всяко откритие се разрешава от висшите същества, когато настъпи това време. А време­то се знае само от тях. Те диктуват развитието и гибелта на човечеството. 

- Не, гибелта на човечеството, зависи само от чове­чеството - възрази Рем. - Вие сами се самоунищожавате. Висшите същества ви помагат, но и вие трябва да про­умеете законите на природата и да ги спазвате. Поради неспазването на тези вечни закони ще имате множество природни бедствия, катаклизми, изригване на вулкани, наводнения и още много други изпитания, докато на­края човечеството се обедини в любов към майката земя и я заобича. Едва тогава човешкият прогрес ще изведе хората на по-висок етап в своето милиардно развитие. 

Изслушах го с внимание. Беше прав, притежаваше невероятна информация и се стараех да науча колкото може повече. 

Тръгнах след Рем, закрачил към стена, върху която са изковани стилизирани орнаменти от масивно злато. На крачки от стената орнаментите блеснаха в ярък зелен цвят и се спуснаха надолу. Отвори се вход на зала, в която светлината идваше направо от мраморните плочи. Обходих залата с поглед и видях до стените редици от прозрачни витрини с подредени в тях бижута и монети, а по мраморния под бяха разположени мраморни корита, в които искряха шлифовани диаманти, рубини, сапфири, смарагди и тюркоази. 

- Залата на скъпоценностите. Може да се нарече на изящните бижута и красотата ... Заповядай. 

Трудно човек може да скрие възхищението си от ви­дяното. Залата е изпълнена със златни, платинени, сре­бърни и други направени от непознат за мен материал бижутерии изделия, които ме караха да стоя в захлас. Не знам как да опиша майсторството и красотата, с ко­ето са изработени огърлици, диадеми, малки корони, пръстени, обеци, пафти, колани и най-невероятни ук­рашения, които човек би могъл да измисли. Огърлици с диаманти, със сапфири и рубини; с бисери, тюркоази и златни капки; пръстени в съчетания със злато, платина или сребро; шлифовани диаманти с големина на кокоше яйце; рубини във вид на морски звезди; сапфири офор­мени в дванадесет стенни пирамиди и какви ли не още скъпоценности и всички те изработени без нито една драскотина, излъчващи омайна светлина и чувство на спокойствие. Не мога да не спомена изработката на красиви пеперуди от злато и покрити с разноцветен лак, но така изящно изваяни, че грееха с неотразима красота. Видях също златни птички, чиито крила бяха изработе­ни с рубинени сапфирени и коралови люспи, на мястото на очите блестяха диаманти. Сребърни рибки, покрити с люспи от рубини, дръвчета Бонзаи с издялани коралови стъбла, накичени с листа от изумруди и отрупани с цветчета от бисери. По листата, тук там бе капнала роса от диамант. Имаше сърца, самолетчета, миниатюрни кар­тини, табакери, цигарета, часовници и всичко, което до днес познаваме, изработено от човек. Само с тази разли­ка, че бе изработено от скъпоценни камъни. 

Минавах набързо край сандъците със съкровища, мимоходом поглеждах бижутата и се отправих към стък­лените витрини с монети. Оказа се, че освен монетите в тях е поместена и филателна изложба. Невъзможно е да опиша по големина, релеф, произход и ценност не­вероятния брой златни, сребърни, платинени, медни, бронзови и железни монети. Същото се отнасяше и до витрините с пощенски марки, изработени в най-красиви цветове, изобразяващи царе, пейзажи, птици и животни, растения и теми от всички области на науката и изку­ството. За да опиша всичко сигурно не биха ми стигнали няколко живота. Огромното многообразие от монети и пощенски марки бе каталогизирано по раздели: състав на материала, година на производство, художник, нари­сувал марката, държава, цена, тираж на емисията. На всяка изработена монета или марка е запазена матри­цата. 

Полюбопитствах да видя кога е изработена първата монета в света, приближих се до витрина и ахнах. Моне­тата, изработена от масивно злато, щампована със зем­ното кълбо, състоящо се само от един огромен континент, заобиколен от океан. Нито върху лицевата, нито пък на обратната страна на монетата имаше знак за стойност. Върху лицевата част обаче бе щампован разграфен ква­драт, с нанесени последователно едно под друго в чети­ри редици седем цифрово число. 

Погледнах Рем, сините му неизразителни очи се взря­ха в мен, компютърният му мозък моментално схвана и разшифрова мисълта ми. 

- От времето на началната пета основна раса... Юби­лейна, не е пускана в обръщение. За определени лица е изработена в дванадесет екземпляра. 

- А какво означават милионните цифри? 

- Годината, в която е изработена монетата. На по-висшите същества, създали земята и хората, не са били нужни парични знаци. Дванадесет милиарда години след като управлявали земята и се появили новите раси възникнала нуждата от парични знаци. Разказвам за пе­риод, за който днешните хората дори не подозират, че е съществувал. Следват все по-низходящи периоди. Нова Земя, развитие на нови раси, на войни, катаклизми и от­ново възходи и падения. Сегашният период на човешко­то развитие е повторение на предишни периоди от него­вото развитие, протекли преди милиарди години. Всичко се повтаря заради неспособността на човешките раси да преодолеят най-обикновени правила, изразени с прости думи в Стария завет, и с десетте божи заповеди. Трябва ли да ти напомня, че тези заповеди са основни природни закони. На глед прости, а в тях се съдържат най-важните закони: за любовта, честността, правдата и истината в живота. Вие влязохте вече в епохата на Водолея. Отно­во ще имате възход, ще станат реални общуванията с извънпланетарни същества, с по-напреднали от вас чо­вешки личности. Ще се пътува до техните планети и те ще посещават вашата земя. Ще продължи онзи забра­вен от миналото обмен между небето и земята, започнал преди милиарди години. 

Това си звучеше направо фантастично. Дори и не ми се щеше да реагирам на чутото, но Рем се спря и обърна лице към мен: 

- За вашите учени и за теб може да звучи фантас­тично, но запомни, Земята е на възраст 380 милиарда години. Не напразно преди малко ти казах за възхода и падението на човешките раси и наблегнах на думите Нова Земя. Явно не си доловил смисъла на думите. А те са - Земята има свое развитие. И тя преминава през периоди на обновление. Трябва да се чисти, да възвръ­ща силата си, да обновява въздуха, водата и хранителността на почвата. Сега земята ви е болна, въздухът за­мърсен, почвите изтощени, океаните, моретата и реките пред екологична криза. А земята се състои от пластове... Ако днешното човечество не вземе мерки да спре тази разруха ще предизвика световна екологична катастро­фа, от която дори съществата, които ще дойдат на по­мощ трудно биха ви спасили. Повтарям, Земята трябва да се обича. Тя е вашата майка, а Сатурн вашия баща. И подземното Слънце, намиращо се в центъра на земята трябва да се зареди, защото ако то изгасне... 

Сега наистина съм шокиран. Магменото ядро на Земя­та трябвало да се зарежда! Ясно бе, че хората не могат да извършат това действие. Тогава... Нима други съще­ства имат достъп до центъра на земята? А допустимо ли е земното магмено ядро да се върти вътре в земята и то да движи цялата земя? Ще излезе, че земята е построена... както каза Рем: "Материалът за стоеж на Земята е носен от много далеч." 

- Размисли ли се? - попита роботът, втренчил очи в мен. - Да, Земята се зарежда всеки ден от Слънцето. Ще имаш възможност да се увериш в това, щом влезем в една друга зала. А сега напред, приятелю. Нали така си казвате, вие хората? 

- Само да доизясня нещо, Рем. Твърдиш, сегашния наш живот, преминаващ в локални войни, използване на космични ракети, лазери и най-модерни технологии, на наука и изкуство е повторение на минал период от време? Искаш да кажеш, че преди милион години са съ­ществували личности като Леонардо да Винчи, Шекспир, Наполеон, Айнщайн, Хитлер, Сталин? Цитирам тези име­на, защото с тях се променят съдбите на държави и нации. 

- Правилно си схванал. Да, върху сегашната суша, ня­кога бе вода, а върху някогашната вода, бе суша. Там се издигаха градовете и селата на хората... Впоследствие на мястото на водата се издигна суша и върху морски­те дъна хората отново построиха къщите си и така до днес, а и за напред. Отново казвам, повторение на це­лия цикъл, докато човешкият род проумее. Намекваш за генетичния материал. Знам какво мислиш, за запазения човешки геном в пещерите на Хималаите. Вярно е. Има го, но не само там. В Хималаите се съхраняват и подър­жат живи телата на йогите, които всеки момент могат да излязат от това състояние, да свършат някаква работа и отново да станат донори за ново човешко сътворение тук и на още много места на земята има специални хра­нилища, не само на живи хора, а и на запазени човешки клетки, които всеки момент могат да възстановят дадена раса хора. Тук, в това подземие ще можеш да видиш тези хора. Сега трябва да вървим. 

Влязохме в необятна, кръгла зала, в която на небе­то светеше Слънце, а около него обикаляха планети, с различни по големина обеми. Движеха се самостоятелно в пространството, подтиквани от неизвестни сили, без подкрепящи стойки. Разбрах, намирахме се в планетариум. Високо над главата ми светеше Слънцето, около него по различни орбити се движеха, въртейки се, около себе си и Слънцето, вихрено планети в красиви цветове. И нашата Земя, трета след Слънцето се въртеше шемет­но около оста си и блестеше под лъчите на Слънцето с небесносин цвят. А там, някъде високо, много високо зад Слънцето тъмнееше небето с милиардите звезди. На­блюдавах захласнат известно време танца на планетите, разпознах сред тях Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпи­тер, Сатурн, Уран, Плутон и Нептун, тук бе и Луната, ала не познах другите планети, които се движеха сред тях. Обърнах питащ поглед към Рем, той обясни: 

- Непознатите планети които виждаш са невидими за хората от Земята. Те ще останат невидими за човешкото око и човешките оптични прибори, още дълго време... Виждам, в момента наблюдаваш малката планета. Тя е ФАЕТОН. Да, онзи ФАЕТОН, за когото вие, хората, имате легенда. Хайде да си припомним писанията. Искаш ли? Напомням ти, в нашата памет е съхранено всичко писано от хората...Един момент...чета преразказаното от Хезиод, когото ти много харесваш - за Фаетон: 

- "Само един път бил нарушен установеният в све­та ред и богът на слънцето не излязъл с колесницата си на небето, за да свети на хората - спря да цитира и подобно на учител, изпитващ застаналият пред черната дъска ученик попита: - Досещаш ли се, кога Слънцето не е изгряло на небето? - не дочака отговора ми, явно съзнателно, за да мога да преосмисля казаното и про­дължи: - "Слънцето - Хелиос, имало син от Климентина, дъщерята на морската богиня Тетида, който син се на­ричал Фаетон. Веднъж Фаетоновият роднина Епаф, син на гръмовержеца Зевс, му се присмял и го обвинил, че майка му лъже, че е син на лъчезарния Хелиос. За да докаже, че не е син на обикновен смъртен Фаетон се отправил към баща си, чийто дворец не бил далеч. Бър­зо стигнал до двореца, който сияел със злато, сребро и скъпоценни камъни. Дворецът сякаш искрял с всички цветове на дъгата, така чудно го бил украсил самият бог Хефест. Фаетон влязъл в двореца и видял там седящия в пурпурна одежда на трона си Хелиос. Но Фаетон не могъл да се приближи до лъчезарния бог; неговите очи - очи на смъртен - не могли да издържат сиянието, кое­то се излъчвало от венеца на Хелиос." Отново прекъсна да цитира откъса от книгата, поиска да имитира изкашляне и каза: 

- Неговите очи на смъртен не могли да издържат си­янието, което се излъчвало от венеца на Хелиос. И едва когато Хелиос снел лъчезарния венец, Фаетон се при­ближил при него. Баща му го прегърнал, казал му че е негов син и за да не се съмнява повече, се заклел във водите на свещената река Стикс, че каквото поиска, ще го изпълни. Ужас обзел бога, щом узнал, че Фаетон же­лае да пътува вместо него по небето със златната му колесница. 

Но клетвата вече била дадена и бог Хелиос започнал да увещава сина си да се откаже от желанието си. Гово­рел му, че това не е по силите на Фаетон, че е смъртен, а нима това е работа на смъртен? Дори и безсмъртните богове не са в състояние да се задържат на неговата ко­лесница. Самият Зевс Гръмовержец не може да я упра­влява, а кой е по-могъщ от него! Моли го да си помисли само, че отначало пътят е така стръмен и дори крилатите му коне едва се изкачват по него. Към средата той върви така високо над земята, че дори мен ме обхваща страх, когато гледам долу разстилащите се морета и земи. А към края така стръмно се спуска към свещените брегове на океана, че без моето опитно управление колесницата стремглаво ще полети надолу и ще се разбие. Не, пътят води през опасности, ужаси и между диви животни. Той е тесен; ако се отбиеш настрана, там те чакат рогата на страшния телец, застрашава те ликът на кентавъра, яр­остният лъв, чудовищните скорпиони и рак. Е ... 

- Това е съвсем ясно за всички - бързо се обадих аз. -И в книгата са дадени пояснения, отнася се за пътя на Слънцето през съзвездията Телец, Кентавър, Скорпион и Рак. 

- Така е, продължавам: "Хелиос завел Фаетон на мяс­тото, където стояла колесницата му - цялата златна и блестяла с разноцветни камъни. Довели крилатите коне на Хелиос, нахранени с амброзия и напоени с нектар. Впрегнали ги в колесницата, а розовопръстата Еос от­ворила вратата на слънцето. Хелиос намазал лицето на Фаетон със свещена смазка, за да не го обгори пламъкът на слънчевите лъчи, и сложил на главата му ослепител­но блестящ венец. "Синко - казал му Хелиос, - помни последните ми напътствия. Не карай силно конете, дръж колкото може по-здраво юздите. Моите коне сами ще ти­чат. Мъчно е да се възпират те. А пътя ти ясно ще видиш по коловозите, които минават по цялото небе. Не се из­качвай прекалено нависоко, за да не запалиш небето, но и ниско не се спускай, иначе ще запалиш земята. Не се отклонявай, помни, нито на дясно, нито на ляво. Тво­ят път е точно по средата между съзвездията Змията и Жертвеника." 

Фаетон бързо се метнал на колесницата и хванал по­водите. Той се радва, ликува, благодари на баща си Хе­лиос и бърза да тръгне. Конете ровят с копитата си, от ноздрите им изскача пламък, те леко потеглят колесни­цата и през мъгла бързо се понасят напред по стръмния път към небето. Колесницата е необичайно лека за ко­нете. Те препускат през небето и се отклоняват от обик­новения път на Хелиос, и летят без път. Фаетон не знае къде е пътя, не вижда коловозите, всъщност не е в със­тояние да управлява конете. Той гледа от небесните ви­сини земята и побледнява от страх, така далече от него е тя. Коленете му затреперват, мрак забулва очите му. Той вече съжалява, че е измолил от баща си да му поз­воли да управлява неговата колесница. Не знае какво да прави, не знае имената на конете, а да ги задържи с поводите няма сили. Около себе си вижда страшни не­бесни зверове и още повече се изплашва. Обезумял от ужас той изпуска поводите на конете, а те почувствали свобода, се понасят още по-бързо. Колесницата се носи ту към звездите, ту към самата земя. Сестрата на Хелиос, богинята на месечината Селена, с изумление гледа как профучават конете на брат й без път, неуправлявани от никого, по небето. Земята бива обхваната от пламъка на ниско спусналата се колесница. Загиват големи, бо­гати градове, загиват цели племена. Пламват планини­те, покрити с гори. Гори двуглавият Парнас, сенчестият Китерон, там между Атика и Беотия, зеления Хеликон в Югозападна Беотия, горите на Кавказ, Тмол в Лидия, Ида във Фригия, Пелион и Оса, в Тесалия, на брега на Егейско море. Димът забулва всичко наоколо. Водата в реките и ручеите възвира. Нимфите плачат и ужасени се скриват в дълбоките пещери. Кипят Ефрат, Оронт, Алфей, Еврота и други реки. От голямата топлина земята се напуква и лъч от слънцето прониква в мрачното цар­ство на Хадес. Моретата започват да пресъхват и мор­ските божества страдат от зноя. Тогава великата богиня на земята Гея, се надига и се оплаква на Зевс за бед­ствията, причинени от Фаетон. Тя не иска на земята да загине всичко живо, не желае всичко да се върне в пър­вичния Хаос. Чул Зевс молбата на богинята Гея, страшно замахнал с десница, хвърлил ослепителната си мълния и с нейния огън потушил пожара. Със светкавицата Зевс разбил колесницата. Конете на Хелиос се разбягали на разни страни. По цялото небе се разпръснали парчета от колесницата и от хамутите на Хелиосовите коне. А Фа­етон, с горящи къдрици на главата, се понесъл из въздуха като падаща звезда и паднал сред вълните на река Еридан, далеч от родината си. Там хесперийските нимфи вдигнали тялото му и го погребали. Изпаднал в дълбока скръб Фаетоновият баща Хелиос, закрил лицето си и цял ден не се появил на синьото небе. Само отблясъкът на пожара осветявал земята." 

- Това е - кратко отбеляза Рем. - Още древните гър­ци са познавали механиката на небесните тела и с тази легенда са отразили една истина. Катастрофата се е слу­чила в действителност и е променила полюсите на зе­мята. Не ти ли напомня за земен катаклизъм, и то много характерен? - Понечих да отговоря за гибелта на Атлан­тида, но Рем съзнателно ме изпревари и продължи да говори: - Но тъй като ти прояви интерес към планетата Фаетон, мога да ти кажа - на нея няма условия за живот. На по-далечната планета, която виждаш има хора като вас. От там ще слезе вторият Месия на Земята. И тогава хората ще бъдат поведени от него. А този сателитен от­рязък е малката планета до Сатурн. На нея живеят хора на тънкия физически трепет. Това са НИБЕЛУНГИТЕ. Ор­битата на тази малка планета е 9 милиона километра. За Нибелунгите имате предания и книги... 

- Рем, на известните до днес планети няма условия за живот, нали? 

- Така е, за вас хората е невъзможно да живеете там. На тези планети живеят ДУХОВНИ, ВИСШИ СЪЩЕСТВА. 

-А има ли планети населени с хора, като нас? Ти по­сочи, че на ФАЕТОН няма живот, а на други планети? 

- О, в космоса има милиони звезди населени със съ­щества много по-красиви, по-лъчезарни и по-умни от хората ... Ако можехте да ги видите щяхте да ги наречете божествено красиви ... Нали пътят за развитие на човека е към тези планети и звезди ... 

- Още един въпрос. В космоса има ли планети населе­ни със същества по-нисши от човека? 

- Има. Това са планети населени със същества с по-нисък интелект от вас хората. В други се заражда живот: Пример за това е Луната. От 1987година там се започ­на образуването на океани и морета. Това, че вашите учени все още не ги откриват не означава, че процеса не е започнал. На Луната се създава атмосфера, ще се появи живот. Монадите вече са се събрали. Създадена е първата човешка клетка. Ще се появят лунните хора. Кожата им ще бъде малко по-различна от вашата, мал­ко по-прозрачна. Различни ще бъдат и технологиите им за производство. Постепенно ще започне посещение на лунните хора на Земята и на земните хора на Луната. Тогава хората на двете планети ще се движат върху съ­ответните планети без скафандри... Ще настъпи време­то, когато хората ще използват огромната електрическа енергия, която се излъчва от звездите. Е, времето за което ти говоря е пред вас, за съжаление вие няма да участвате в него. Но вашите деца и внуци ... Шестата раса вече расте... 

Ще прекъснем за кратко срещата с Рем, за да напра­вим една малка разходка около загадъчната Луна... На­дявам се да има защо... 

От незапомнени времена древните са обожествявали Луната. Дори Луната е станала първото божество, а не Слънцето. Козма Прутков съветва: "Ако те попитат кое е по-важно - Слънцето или Луната, отговаряй: Луната, защото Слънцето свети, когато и без това е светло, а Луната свети в тъмното". Глупаво, разбира се, но не и за разсъжденията на хората в древността. Нека не за­бравяме, че едновременно с почитта към Слънцето, то е вдъхвало и страх със своите затъмнения. 

В най-древния език - санскрит, наричали Луната Мас, т.е."измерител", и с времето тя станала абстрактна вели­чина, която осъзнали хората. И я обожествили, станала майка на всички религии в света. 

Култът към Луната не винаги се е противопоставял на култа към Слънцето. Те се допълвали един друг. Из­следователят Уилям Прескът дава пример за народите на Централна Америка, където отдавна съществува лун­ната година, по която са се установявали религиозните празници. Календарът наречен Топаламатл използвали за своите тайнства жреците. Прескът, описвайки циви­лизациите на майте и ацтеките, споменава за гигантски храмове, разположени на разстояние един ден път от Мексико, в самото сърце на ацтекската държава. Там се издигали огромните пирамиди на Теотихуакан, едната пирамида посветена на Слънцето, другата на нощното светило. 

Древните гърци почитали Селена, богиня на Луната, реколтата и раждането. Вавилонската Астарта, индий­ската Парвати, великата богиня майка Кибела, всички те са богини на лунния култ. Плутарх писал:"Луната с влажната си светлина способства за плодовитостта на животните и растенията. А нейният враг Тифон (Слънце­то) изгаря всичко живо с горещината си и прави голяма част от Земята необитаема." 

И в Китай Луната отговаря за плодородието, а в ми­тологията олицетворява Женското начало "ин" - вода, тъмнина, нощ. 

В "Популярна астрономия" Камий Фламарион за тайн­ствената непозната е писал: "Луната - замисленото и тайнствено светило, бледото нощно слънце, самотно блуждаещо по безмълвния небесен свод, във всички времена и у всички народи е привличала към себе си погледите на хората и техните мисли. 

Ако златото се асоциира със Слънцето, то другият благороден метал - среброто, принадлежи на бледната нощна богиня. 

Френските изследователи А. Либер и К. Шерин реши­ли да пренесат законите на взаимодействието на Луната с приливите и отливите в Световния Океан върху човеш­кия организъм, който те си представили като малка все­лена, като микрокосмос." Той в основата си се състои от същите елементи, както и повърхността на Земята (при­близително 80 % вода и 20 % органични и неорганични вещества). Може да се твърди, че гравитационните сили на Луната оказват влияние на водата и човешкия ми­крокосмос по същия начин, както и върху макрокосмоса Земя. Чрез гравитационния канал Луната предизвиква в човешкия организъм циклични изменения на течната среда, която изпълва всички клетки на нашето тяло ". 

Една от хипотезите гласи, че Земята и Луната са род­ни сестри. Образували са се от един и същ газов облак. В далечното минало Луната е заемала една трета от зем­ния небосклон. Защо сравнително леката Луна не е била притеглена от мощната земна гравитация и не е рухнала на повърхността на планетата, а дори се отдалечава от нея, до ден днешен не е ясно. 

Италианският писател Итало Калвино, любител астро­ном написал в новелата си "Отдалечаването на Луната" че орбитата й някога е била елипсовидна и когато Лу­ната се спускала съвсем ниско, водата прииждала с не­удържима сила. Често нощем пълната Луна висяла тол­кова ниско над земята, а приливът бил така мощен, че водата едва не докосвала лунната повърхност ". 

А сега да се върнем отново при Рем. 

- Има и други планети - помълча секунди, може би компютърният му мозък отсяваше милиарди информа­ции и с нежелание отвърна: - Това са планети, в които душите се трансформират... 

Не искаше да говори по този въпрос. Явно програма­та, която е заложена в него му даде някакво частично разрешение да съобщи отговорите, но самият той е пре­ценил, до колко това е удачно. Затова и отговорът бе кратък. Може би друг път... 

/Великите религии описват ада като обгърната от ужас и зловоние страховита обител на демони, чудови­ща и грешници с обсипани от ледени градушки и огнени пламъци мрачни пропасти, дълбоки ровове и пещери. Единствено в древногръцката митология откриваме още по-кошмарно и недостъпно място в утробата на земята, олицетворение на злото и вечния вселенски мрак - Тартар. 

В"Теогония" на Хезиод Тартар (Tartaroz) е космогони-ен елемент и един от четиримата създатели на Вселена­та заедно с Хаоса, Гея и Ерос. От връзката с него земята Гея ражда стоглавия дракон Тифон, чудовищния змей Питон и огромната полужена-полузмия Ехидна. Според преданията Тартар е обител на боговете на нощта, смър­тта и съня, намиращ се в най-дълбоките бездни на земя­та, под задгробното царство на сенките на Хадес. 

Ако се хвърли медна наковалня от небето на земята, тя би достигнала до нея за девет дни. Също толкова дни били необходими, за да стигне от земята до бездните на Тартар. 

В него се намират основите на земята и морето, всички краища и начала в света. Високи стени от мед, огнената река Флегетон и плътен мрак(нощта го обкръжава "в три реда") отделят сърцето на вселенската преизподня от останалите светове. Никой от олимпийските богове не смеел да престъпи в Тартар. След епичната небесна бит­ка с титаните победилият гръмовержец Зевс оковал във вериги и запокитил могъщите полубогове във вековна тъма, а на стража пред яките медни порти поставил гра­мадните като планини сторъки великани хекатонхейри. 

В по-късните легенди Тартар се трансформира в най-отдалеченото и ужасно място от подземното царство на Хадес, където агонизират във вечността богохулници и дръзки герои - Пирифой, Иксион, Салмоней, Сизиф, Титий и Тантал./ 

- Небесната механика - неочаквано се разбъбри роботът - е много сложна наука. Установявам, по нея, че имаш слаби познания и естествено нямаш въпроси. Знам, като лекар се интересуваш от космичното влия­ние на планетите и звездите. Да, ти знаеш, между звез­дите, планетите и Земята има космична връзка... Искам да кажа, реален обмен на информация между космоса, земята и хората. Всяка планета управлява даден човеш­ки орган, наречен енергиен център, като сърце, черен дроб, бял дроб, мозък и тъй нататък. А звездите упра­вляват кръвната плазма и някои дейности на човешкото развитие. Нали на земята, казвате, "на този човек му изгря или залезе звездата". Ето, това донякъде може да обясни, какво може да свърши звездата, за един човек, за едно човечество, за една планета. Много сложен дял от космоса и много слабо проучен от хората. Ще минат години и вие ще имате тясно специализирана наука, изучаваща именно влиянието на звездите и планетите върху живота на хората. Не говоря за астрологията, а за общото съдействие между астрономия и медицина. 

Вярно, нямах добри познания по астрономия, но това не ми пречеше да се интересувам от новостите в тази област. Затова попитах Рем за една хипотеза, в която се предполагаше, че Луната е изкуствен спътник на Зе­мята. Но кой е създал този изкуствен спътник и с каква цел, никой не можеше да даде отговор. Бях прочел, че всеки ден повърхността на Луната се разтърсва от зага­дъчни тласъци, с продължителност до 10 минути наподо­бяващи земетресенията на земята. А след тях спътникът започва да излъчва странни звуци в галактиката... 

- Земетресения на земята с подобна сила са в поря­дъка на половин до максимум две минути, заради нали­чието на океани и морета, които служат като амортисьо­ри - отвърна роботът. - На Луната засега няма вода... Установявам, проучил си хипотезата на Михаил Васин и Александър Щербаков от Академията на науките на СССР, които още през 1960 година допускат изкуствения произход на Луната. На тях им прави впечатление асиметрията на видимата и тъмната страна на Луната и дру­ги странности, подсказващи, че това е кух планетоид. 

- Така ли е? 

- Така е. И Земята е куха... Луната притежава огромно море от лава, орбитата й е почти идеално кръгла и това дава основание на учените да допускат изкуствения й произход. 

- Има и други предположения, че Луната е управля­ема база на извънземни. 

- База... да и управляема... да. Подобно на другите небесни тела. Но орбитата й е строго фиксирана и всяко едно отклонение би причинило планетарна катастрофа. 

- Говори се, Земята и Луната са живи организми, те чувстват, дишат, изпитват страдания и болка. 

- Планетите са живи организми. Всеки катаклизъм на­нася рани върху повърхността им. Луната и Земята след всяко разтърсване издават звуци. Боли ги. 

Вдигна глава и обходи с поглед небосклона над нас. Толкова приличаше на човек. А хубавото бе, че не е чо­век, защото със сигурност щях да му досадя с безкрай­ните въпроси. 

Замислих се за най-новите изследвания за взаимо­връзката Космос-Земя и знаех, че днес никой вече не отрича влиянието на Космоса върху Земята и населени­ето. А запитаме ли се какво съединява хората с родното място и местоживеенето и с какво се обяснява различи­ето в характера на хората от различни страни отговор дава астрогеографията - дял от астрологията. 

Традицията да се съпоставят градовете със съзвезди­ята датира от епохата на Древния Вавилон. В древния текст по астрогеография на "Тетрабиблос" (Четверокнижие) на Клавдий Птоломей от началото на II век от н.е. е написано, че жителите на долния Нил са под влияние на зодиакалните знаци Близнаци и Меркурий. Затова тези жители били умни, възприемчиви и самовглъбени, стре­мят се към мъдростта и светлината. Те са магове, жреци и математици. 

Индия, Персия, Вавилония, Месопотамия и Асирия се управляват от Венера и Сатурн, а това дава отпечатък върху характера, страстите и начина на живот. 

Под въздействие на Дева и Меркурий са жителите на Елада и Крит. Те са логични, ученолюбиви и духовно развити. 

През средните векове много от знанията били забра­вени и вниманието на изследователите било фокусирано върху хералдическата астрогеография, занимаваща се с влиянието между животните, изобразени върху гербове­те, и животните от зодиакалния кръг. 

Днешните учени се сблъскват с неразрешими и труд­ни загадки, едни от които са така наречените "звездни пътища". За тях писа професор Хайнц Камински: 

"...На ширина 42 градуса и 06 минути през Пиренеите е прокаран "звезден път" - идеално права линия, която в планинските условия е невъзможно да бъде изработе­на. Селищата, разположени на тази линия, в названията си имат един и същ корен - независимо от езика, коре­нът се превежда като "звезда". 

Според астрологията в това пространство се проекти­ра 8-ят градус на Водолея, който астролозите свързват със създаването на изкуствения модел на живота. 

Същата закономерност е открита и в Южна Европа. Единствено с математическите закони може да се обясни местоположението на култовите съоръжения в Древна Гърция. Разстоянието между тях е пропорция от златно­то сечение. 

Така например ако с линия се съединят Олимп, Акрополът и Делфи, ще се образува равнобедрен триъгъл­ник. Ако разделим в пропорцията на златното сечение линиите, съединяващи Делфи с Олимп и Делфи с Акропола, ще получим разстоянието от Делфи до Немея - то е равно на по-голямата част от линиите Делфи - Олимпия и Делфи - Акропола. Точно такова е разстоянието и между Делфи и Додона. Тази закономерност съществува и в разстоянието между Спарта и Олимпия, Спарта и Ати­на, Олимпия и Чалкис, Олимпия - Делос. Тези свещени линии покриват цяла Гърция. Ако една точка я приемем за център на кръг, то двете точки винаги ще лежат на дъгата на окръжността, независимо от местността: пла­нини, море, хълмове и реки. И всички те ще съответстват на по-голямата част на Златното сечение от съответните разстояния, а именно 62 % от него. 

Какво означава това? Че култовите съоръжения да­тират далеч преди Евклид. Още в каменния век върху Земята била наложена геометрична мрежа. И тези зна­ния били използвани съзнателно при строежа на свети­лища. 

От Делфи на север е насочена идеално права линия, дълга 218,5 км, съединяваща четири крепости на викин­гите; минава край Берлин, пресича Алпите и от другата страна опира в Делфи, където всичко било посветено на бога Аполон. 

Интерес предизвиква и така наречения "апостолски" градус: Например Ватиканът е разположен върху 9-тия градус на Водолея, а върху месторазположението на Йе­русалим се проектира магическият 10-ти градус на Ри­бите, свързан с изцеления. 

Още на древните било известно съществуването на шестнадесет "благи земи", седем от които са устойчи­во привързани към своето място, а останалите девет са "плаващи". Устойчивите "благи земи" пулсирали поня­кога и се свивали до 20 километра в диаметър и се раз­ширявали до 400 километра. Една от тези "благи земи" астролозите зороастрийци свързвали с южната част на Гърция, другата с Палестина и Синайския полуостров - с местата където е проповядвал Исус Христос. 

Днес ние ползваме общоприетата система на гео­графски координати, водещи началото си от Гринуичкия меридиан. Но според древните астролози истинският ну­лев меридиан се намира в Уралските планини: дължина 59 градуса и 54 минути. Тръгнем ли по него, ще видим отражението на космическите закони върху Земята и взаимовръзката между хората и местността, където са се родили и живеят. В "Изумрудни скрижали" на Хермес Трисмегист точно е дефинирана Вселената като систе­ма, в която всеки елемент се подчинява на основните й закони. 

Не по-малко интересно е древното учение Авеста, според което всяка точка от земната повърхност, вся­ка територия и район имат свое лице, своя съдба, своя функция и индивидуалност, определени от зодиакални­те знаци и астрологическите характеристики на плане­тите. 

Във всяка развита страна има 12 региона - Зодиак в миниатюра. Всеки от неговите знаци има своя функция; всеки град има своя особена роля на Земята и свой ха­рактер. А всичко това е отразено в характера и външ­ността на хората. 

Като разделим земното кълбо на две по линията на истинския нулев меридиан, ще видим, че населението от западната половина придава особено значение на ин­дивидуалността, на творческата самоизява, на разума. Те ценят личната свобода и стремежа да изпъкнат сред общата маса. 

В другата, източното полукълбо жителите са причастни към колектива, духовното самоусъвършенстване и подсъзнанието, спазването на единни за всички зако­ни, социална справедливост и миролюбие, преклонение пред красотата и природата. 

И като послеслов бих попитал: защо у нас учените добре запознати със "звездните пътища" и древните уче­ния до сега не са съставили подобни карти на България? Нима ние нямаме древни светилища и древни посели­ща?


Милан Миланов