КИВОТЪТ

По-късно, вече в стаята, воден от стремежа да разтълкувам преживяното, отворих лаптопа, монтирах допълнително преносима памет, съдържаща цялата библия и потърсих описанието на Кивота. Знаех че устройството на Кивота продължава да бъде загадка за учените по света, че са правени много опити да бъде пресъздаден, но резултата е отрицателен. Има много предположения какво представлява кивота - машина за производство на манна (временна храна на евреите в пустинята), от акумулаторна до бойна и електронна машина. Реших да прочета още веднъж написаното в Стария завет и ако е възможно да получа повече разяснения от Учителя. Освен това допускам, че не всички читатели притежават Библия и са имали възможност да прочетат описанието за Кивота. Сега имат тази възможност: 

Изход: 36, 37, 38, 39, 40. 

36. ..."И всичките мъдри по сърце мъже измежду оне­зи, които работеха, направиха скинията от десет завеси от препреден висон и от синя, морава и червена мате­рия, и на тях извезаха изкусно изработени херувими. Дължината на всяка завеса беше двадесет и осем лакти, а ширината на всяка завеса - четири лакти. Всички за­веси имаха една мярка. И Веселеил скачи петте завеси една с друга, и другите пет завеси скачи една с друга. И направи сини петлици по края на последната от първите скачени завеси. Така направи и по края на последната от вторите скачени завеси. Петдесет петлици направи на една завеса и петдесет петлици направи по края на завесата, която беше от вторите скачени завеси; петли­ците бяха една срещу друга. Направи и петдесет златни куки и скачи завесите една за друга с куките; Така ски­нията стана едно цяло. После направи завеси от козина за покрив на скинията; единадесет такива завеси напра­ви; дължината на всяка завеса беше тридесет лакти, а широчината на всяка завеса четири лакти; Единадесетте завеси имаха една мярка. И скачи петте завеси отделно и шестте завеси отделно. И направи петдесет петлици по края на онази завеса, която беше последна от пър­вите скачени завеси, и петдесет петлици по края на за­весата, която беше последна от вторите скачени завеси. Направи и петдесет медни куки, за да съедини покрива в едно цяло. И направи покрив за скинията от червено боядисани овнешки кожи, и отгоре му едно покривало от обработени морски кожи. 

И направи дъските за скинията от ситимово дърво, които да стоят изправени. Дължината на всяка дъска беше десет лакти, а широчината на всяка дъска лакът и половина. Във всяка дъска имаше два шипа, един срещу друг; така направи с всички дъски на скинията. И напра­ви за скинията двадесет такива дъски за южната страна; и под двадесетте дъски направи четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска за двата й шипа и две подложки под друга дъска за двата й шипа. Също и за втората страна на скинията, северната, направи два­десет дъски и четиридесетте им сребърни подложки, две подложки под едната дъска и две подложки под друга дъска. А за задната страна на скинията, западната, на­прави шест дъски. И направи две дъски за ъглите на скинията от задната страна. Те бяха скачени отдолу, а отгоре бяха свързани посредством една халка; така направи и с двете дъски на двата ъгъла. Те бяха осем дъс­ки с шестнадесет сребърни подложки, по две подложки под всяка дъска. И направи лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията, пет лоста за дъските от другата страна на скинията и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад. И направи средния лост да преминава през средата на дъските от край до край. И обкова дъските със злато, и направи халките им от злато, за да се слагат в тях лосто­вете, и обкова лостовете със злато. И направи завесата от синьо, мораво, червено и препреден висон, и извеза на нея изкусно изработени херувими. И направи за нея четири стълба от ситимово дърво, които обкова със зла­то; куките им бях златни; и изля за тях четири сребърни подложки. 

Направи и завеса за входа на шатъра, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон, и петте му стълба и куките им; и обковава върховете им и връзките им със злато; а петте им подложки бяха медни. 

37. И направи Веселеил ковчега от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок. Обкова го отвътре и отвън с чисто злато и му направи златен венец наоколо. И изля за него четири златни халки за четирите му долни ъгъла, две халки на едната му страна и две халки на другата му страна. Направи върлини от ситимово дърво и ги обкова със злато. И провря върлините през халките от страните на ковчега, за да се носи ковчегът. И направи умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго и лакът и половина широко. И направи два херувима от злато, изковани ги направи, на двата края на умилостивилището, един херувим на единия край и един херувим на другия край; част от самото умилостивилище направи херувимите на двата му края. И херувимите бяха с раз­перени крила, и покриваха с крилата си умилостивилището; лицата им бяха едно срещу друго; към умилостивилището бяха обърнати лицата на херувимите. 

И направи трапезата от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка и лакът и половина висока. Обкова я с чисто злато, и й направи златен венец наоколо. Направи й наоколо и перваз, една длан широк, и направи златен венец около перваза й. И изля за нея четири златни халки, и постави халките на четирите ъгъла, които бяха при четирите й крака. До самия перваз бяха халките, за да се слагат в тях върлините и да се носи трапезата. Направи върлините от ситимово дърво и ги обкова със злато, за да се носи трапезата с тях. И направи от чисто злато приборите, които бяха на трапезата, блюдата й, тамянниците й, тасовете й, и поливалниците й, за употреба при възлиянията. 

И направи светилника от чисто злато; изкован на­прави светилника ; стъблото му, клоните му, чашките му, топчиците му, и цветята му бяха част от самия него. Шест клона се издаваха от страните му, три клона на светилника от едната му страна и три клона на светилника от другата му страна. На единия клон имаше три чашки като бадемови цветове, една топчица и едно цве­те, и на другия клон три чашки като бадемови цветове, една топчица и едно цвете; така и на шестте клона, ко­ито се издаваха от светилника. И на стъблото. На све­тилника имаше четири чашки като бадемови цветове, с топчиците им и цветята. И на шестте клона, които се издаваха от светилника, имаше под двата му клона една топчица, и под двата му клона една топчица. Топчиците им и клоните им бяха част от самия него; светилникът беше цял изкован от чисто злато. И направи седемте му светила, щипците му и пепелниците му от чисто злато. От един талант чисто злато направи него и всичките му прибори. 

И направи кадилния олтар от ситимово дърво, един лакът дълъг и един лакът широк, четвъртит; и височина­та му беше два лакътя; и роговете му бяха част от самия него. Обкова с чисто злато върха му, страните му нао­коло и роговете му; и направи му златен венец наоколо. А под венеца му направи две златни халки, близо при двата му ъгъла на двете му страни, за да се слагат в тях върлините и да го носят с тях. 

Върлините направи от ситимово дърво и ги обкова със злато. 

И направи мирото за свещено помазване и чистия благоуханен тамян, според изкуството на мироварец. 

38. И направи олтара за всеизгаряне от ситимово дър­во, пет лакти дълъг и пет лакти широк, четвъртит, и три лакти висок. И на четирите му ъгъла направи роговете му; роговете му бяха част от самия него; и обкова го с мед. Направи и всички прибори за олтара, гърнетата, лопатите, тасовете, вилиците, и въгленниците; всичките му фигури направи медни. И направи за олтара медна решетка във вид на мрежа, под полицата, която е около олтара отдолу, така че да стигне до средата на олтара. Изля и четири халки за четирите края на медната решетка, в които да се слагат върлините. Върлините направи от ситимово дърво и ги обкова с мед. И провря върлини­те през халките от страните на олтара, за да се носи с тях. Кух, от дъски, направи олтара. 

Направи умивалника от мед и коритото му от мед, от огледалата на жените, които се събираха при вратата на шатъра за срещане да прислужват. 

И направи двора; за южната страна завесите на двора бяха от препреден висон, дълги сто лакти; стълбовете им бяха двадесет и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни. И за северната страна завесите бяха сто лакти дълги, стълбовете им двадесет и медните им подложки двадесет; а ку­ките на стълбовете и връзките им бяха сребърни. После, за западната страна завесите бяха петдесет лакти дъл­ги, стълбовете им десет и подложките им десет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни. И за източ­ната страна, която гледа към изток, бяха петдесет лакти завеси; завесите за едната страна на входа бяха дълги петнадесет лакти, стълбовете им три и подложките им три; така и за другата им страна; оттам и отсам дворния вход завесите бяха петнадесет лакти дълги, стълбовете им три и подложките им три. Всичките завеси около дво­ра бяха от препреден висон. Подложките за стълбовете бяха медни, куките на стълбовете и връзките им сре­бърни, и върховете им обковани със сребро; и всичките стълбове на двора бяха опасани със сребро. Завесата за дворния вход беше везана изработка от синьо, мо­раво, червено и препреден висон; и дължината й беше двадесет лакти, а височината пет лакти, както завеси­те на двора; и стълбовете им бяха четири, и медните им подложки четири, куките им сребърни, върховете им обковани със сребро и връзките им сребърни. Всичките колове на скинията и около двора бяха медни. 

Това е сборът на принадлежностите за скинията, то­ест за скинията за плочите на свидетелството, както спо­ред Мойсеевото повеление, се изброиха чрез Итамир, за служенето на левитите. Веселеил, синът на Ури, Оровия син, от Юдиното племе, направи всичко, което Господ заповяда на Мойсей; и с него бе Елиав, Ахисамаховият син, от Дановото племе, резбар и изкусен художник, и везеч на синьо, на мораво, на червено и на висон. 

Всичкото злато, което се употреби за изработването на всичко потребно за светилището, златото на приноса, беше двадесет и девет таланта и седемстотин и тридесет сикъла, според сикъла на светилището. И среброто от данъка наложен върху преброените от обществото беше сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикъла, според сикъла на светилището, - данък от един веках на глава, тоест половин сикъл, според сикъла на светилището, за всеки, който се е причислил към преброените, тоест онези, които бяха на възраст от дваде­сет години и нагоре, за шестотин и три хиляди петстотин и петдесет души. 

От среброто на стоте таланта се изляха подложките на светилището и подложките на стълбовете за завеса­та - сто подложки от сто таланта, един талант за една подложка. И от хилядата седемстотин седемдесет и пет сикъла направи куките за стълбовете, обкова върховете им и им направи връзки. А медта на приноса беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикъла. От нея направи подложките за входа на шатъра за срещане, медния олтар, медната решетка за него с всички­те прибори за олтара, подложките за стълбовете около двора, и подложките за дворния вход, всичките колове на скинията и всичките колове за двора наоколо. 

39. И от синьото, моравото и червеното направиха служебни одежди за служене в светилището, и направи­ха свещените одежди за Аарон, както Господ заповяда на Мойсей. 

Направи ефода от злато, синьо, червено и препреден висон. И изковаха златото на тънки плочи, които наря­заха на тънки нишки, за да ги работят между синьото, моравото, червеното и висона, изкусна изработка. Направиха му презрамници, които да се връзват, за да се държи заедно на двата края, и пояса на ефода от същата материя и според неговата направа от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон, според както Господ заповяда на Мойсей. Изработиха ониксови камъни, вложени в златни гнезденца, и изрязаха на тях, както се из­рязват печати, имената на синовете на Израил. И сложи ги на презрамниците на ефода като камъни за спомен на израилтяните, както Господ заповяда на Мойсей. 

Направи нагръдника според направата на ефода, изкусна изработка от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. Четвъртит беше - една педя дълъг и една педя широк, и двоен. И закрепиха на него четири реда камъни: ред рубин, топаз и изумруд беше първи­ят ред; вторият ред - антракс, сапфир и елмаз; третият ред - опал, ахат, аметист; а четвъртият ред - хризолит, оникс и яспис; те бяха вложени в златни гнезденца на местата си. И камъните бяха според имената на синовете на Израил ; те бяха дванадесет според техните имена; и на всеки от тях бе изрязано, като на печат, по едно име от дванадесетте племена. И на нагръдника направиха венцеобразни верижки, плетена работа от чисто злато. Направиха и две златни гнезденца и две златни халки, и сложиха двете халки на двата края на нагръдника. И провряха двете изплетени златни верижки през двете халки в краищата на нагръдника. А другите два края на двете изплетени верижки прикрепиха към двете гнез­денца и ги сложиха на презрамниците на ефода откъм лицето му. И направиха още две златни халки, които сложиха на двата края на нагръдника, на страната му, която е отвътре на ефода. И направиха още други две златни халки, които положиха отдолу на двете страни на ефода, откъм лицето му, там, където краищата му се съ­бират, над пояса на ефода. И вързаха нагръдника чрез халките му за халките на ефода със син ширит, за да бъде над пояса на ефода, така че нагръдникът да не се отделя от ефода, както Господ заповяда на Мойсей. 

Направи мантията на ефода, тъкана изработка, цяла­та от синьо. И в средата на мантията имаше отвор като отвора на броня, с обвивки около отвора, за да не се съдира. По полите на мантията направиха нарове от синьо, мораво, червено и препреден висон. И направиха звън­ци от чисто злато, и сложиха звънците между наровете на полите на мантията, наоколо между наровете, звънец и нар, звънец и нар, наоколо по полите на служебната мантия, както Господ заповяда на Мойсей. 

Направиха хитоните за Аарон и синовете му от висон, тъкана изработка, и митрата от висон, великолепните превръзки за глава от висон, ленените долни дрехи от препреден висон, и пояса, везана изработка от препре­ден висон, синьо, мораво и червено, както Господ запо­вяда на Мойсей. 

Направиха плочицата на свещения венец от чисто злато, и издълбаха на нея писмо, както издълбават пе­чат: "Светиня Господня". И сложиха й син ширит, за да я привързват отпред на митрата, както Господ заповяда на Мойсей. 

Така се извърши всичката работа по скинията, тоест по шатъра за срещане; и израилтяните направиха всич­ко, както Господ заповяда на Мойсей; така направиха. 

Тогава донесоха скинията на Мойсей, шатъра и всич­ките му принадлежности, куките му, дъските му, лосто­вете му, стълбовете му, покривалото от червено боядисани овнешки кожи и покривалото от обработени морски кожи, и завесата за закриване, ковчега за плочите на свидетелството с върлините му и умилостивилището, трапезата, всичките й прибори и присъствените хлябо­ве, чисто златния светилник, светилата му - светилата, които трябваше да се наглеждат, всичките му прибори и маслото за осветление, златния олтар, мирото за помазване и благоуханния тамян, завесата за входа на шатъ­ра, медния олтар с медната му решетка, върлините му и всичките му прибори, умивалника и коритото му, заве­сите за двора, стълбовете му, подложките му, завесата за дворния вход, въжетата му и коловете му, и всичките прибори за служене в скинията, тоест в шатъра за сре­щане, служебните одежди за служене в светилището, свещените одежди за свещеника Аарон и одеждите за синовете му, за да свещенодействат. Точно както Гос­под заповяда на Мойсей, така извършиха израелтяните всичката работа. И Мойсей видя всичката работа, и ето, бяха я извършили, както заповяда Господ; така я бяха извършили. И Мойсей ги благослови. 

40. Тогава Господ говори на Мойсей, казвайки: На първия ден от първия месец да издигнеш скинията, ша­търа за срещане. И да сложиш в него ковчега за плочите на свидетелството, и да закриеш ковчега със завесата. Да внесеш трапезата и да наредиш на нея каквото тряб­ва да се нарежда; да внесеш и светилника, и да запалиш светилата му. Да поставиш златния кадилен олтар пред ковчега за плочите на свидетелството и да наместиш завесата за входа на скинията. Да сложиш олтара за всеизгарянето пред входа на скинията, шатъра за срещане. И да поставиш умивалника между шатъра за срещане и олтара, и да налееш вода в него. Да поставиш околния двор и да окачиш завесата на дворния вход. Да вземеш мирото за помазване и да помажеш скинията и всичко, което е в нея; така да я осветиш и всичките нейни при­надлежности; и ще бъде свята. И да помажеш олтара за всеизгарянето и всичките му прибори, за да осветиш олтара; така ще бъде олтарът пресвят. 

Да помажеш умивалника и коритото му, за да го осве­тиш. После да призовеш Аарон и синовете му при входа на шатъра за срещане и да ги умиеш с вода; и да об­лечеш Аарон със свещените одежди, да го помажеш и да го осветиш, за да Ми свещенодейства; да приведеш синовете му, да ги облечеш с хитони и да ги помажеш, както си помазал баща им, за да Ми свещенодействат. От помазването им свещеничеството ще бъде на тях веч­но, във всичките им поколения. 

И Мойсей направи всичко; както Господ му заповяда, така направи. В първия месец на втората година, на пър­вия ден от месеца, скинията се издигна. Мойсей издигна скинията, като положи подложките й, постави дъските й, намести лостовете й и изправи стълбовете й. И раз­простря шатъра върху скинията, и сложи покривалото на шатъра отгоре му, както Господ беше заповядал на Мойсей. И като взе плочите на свидетелството, положи ги в ковчега, и провря върлините през халките на ковче­га и положи умилостивилището върху ковчега. И внесе ковчега в скинията, и окачи завесата за закриване, и с нея закри ковчега с плочите на свидетелството, както Господ беше заповядал на Мойсей. Положи и трапезата в шатъра за срещане откъм северната страна на скиния­та, отвън завесата; и нареди на нея хлябовете пред Гос­пода, както Господ беше заповядал на Мойсей. Сложи светилника в шатъра за срещане откъм южната страна на скинията, срещу трапезата; и запали светилата пред Господа, както Господ беше заповядал на Мойсей. И по­ложи златния олтар в шатъра за срещане пред завеса­та; и покади над него с благовонен тамян, както Господ беше заповядал на Мойсей. Окачи завесата за входа на скинията. Положи олтара за всеизгарянето при входа на скинията, тоест шатъра за срещане, и принесе на него всеизгарянето и хлебния принос, според както Господ беше заповядал на Мойсей. Положи и умивалника меж­ду шатъра за срещане и олтара и наля в него вода, за да се мият, (и Мойсей и Аарон, и синовете му миеха от него ръцете си и нозете си; когато влизаха в шатъра за срещане и когато пристъпваха при олтара, миеха се), както Господ беше заповядал на Мойсей. И огради двора около скинията и олтара, и окачи завесата на дворния вход. Така Мойсей свърши делото. 

Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господнята слава изпълни скинията. Мойсей не можеше да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господнята слава пълнеше скинията. 

И когато облакът се вдигаше от скинията, тогава из-раилтяните тръгваха на път, през всичките си пътува­ния; но ако облакът не се вдигаше, тогава не тръгваха до деня на вдигането му. Защото Господният облак беше над скинията денем, а огън беше над нея нощем пред очите на целия Израилев дом, през всичките им пътува­ния." 

Невероятно описание на неизвестна машина преда­дено с изключителни подробности и напътствия как да бъде построена, макар и написано със символика. Не се и съмнявам, че в описанието под различни наименова­ния са скрити частите на скинията, които човечество­то един ден трябва да открие. Именно по тази причина Господното творение е най-подробно описано, чакащо дешифрирането му единствено от вас, скъпи читатели. Как иначе бихме обяснили разкриването на направата му и публикуването в библията? Нима е било нужно на израилтяните да разкрият пред враговете си оръжието, което притежават? 

- А как така пропусна въпроса, къде е сега скинията? - пита Учителят преди да отговори за направата й. - Не съм изненадан че се интересуваш от още една тайна... 

Науката заедно със съзидателната роля на атома, създаде и атомна бомба.. Космонавтите стъпиха на Луната, апаратите ни летят в космоса към планетите, направата на скинията остава загадка. А тайната на загадката е в описанието от библията. Аз не съм упълномощен да разкрия тази тайна, а и нямам нужните инженерни по­знания. Бих помолил твоите бъдещи читатели да раз­съждават върху всяка една дума от написаното за ски­нията. Шифърът е там! Кивотът и днес съществува и се съхранява... 

От Стария завет знаем, че Кивотът, отъждествен с божествената мощ е пренесен от евреите до Обетованата земя. Със свръхестествените му качества закриляният от Яхве народ бил непобедим. След основаването на столицата Йерусалим, цар Давид поставил ковчега на завета в ПАЛАТКА, в която общувал с Бога ( 1 Самуил 6:1-19 ). Цар Соломон тържествено го пренесъл в Светая Светих на своя легендарен храм ( 1 Царства 8:1-9 ). Има сведе­ния, че Кивота съществувал по време на цар Иосия през VII в.пр.Хр, а дирите му се губят малко преди 587 г.пр. Хр. при превземането на Йерусалим от вавилонския цар Навуходоносор. Но в "описите"за ограбените реликви и съкровища от храма на цар Соломон тази важна придобивка не е упомената. 

Подчинявайки се на Божията повеля (Иеремия 3:16), израилтяните не изработили друг Ковчег, а тайната била безвъзвратно загубена. 

Години наред са предприемани безброй издирвания за откриване Кивота на завета, но... 

В извършено проучване от американското католиче­ско списание "Crisis" Реймънд Матю Рей отбелязва, че съществуват пет сценария за съдбата на Ковчега. Спо­ред холивудската версия реликвата се намира в секре­тен хангар на американското правителство. Други вер­сии предполагат, че Кивотът е бил скрит от евреите в подземията на соломоновия храм при нашествието на завоевателите или откраднат и унищожен от вавилонците. Неотдавна починалият археолог-аматьор Рон Уайът твърдял, че е открил Ковчега в пещера под хълма Голгота, където е разпнат Христос. 

Най-разпространена е етиопската версия, базираща се на Стария завет за срещата на Савската царица, вла­детелка на Шеба, с цар Соломон. Никой не знае коя е митичната родина на Савската царица. Изследователите допускат, че това е днешен Йемен, докато етиопската следа поддържа, че царицата е пристигнала от сърцето на Африка и е родила соломоновия син Менелик, осно­вал държава, съществувала до свалянето на император Хайле Саласие през 1974 г. - монархия на територията на Етиопия. 

Местната "библия" - "Кебре Негаст" отбелязва, че Менелик посетил баща си Соломон и с негово разрешение отнесъл Ковчега в родината си. Векове наред Ковчегът променял местонахождението си, ала последното му убежище е храмът "Дева Мария от Цион" в етиопския град Аксум. 

Има писмени сведения, които не могат да се проверят и потвърдят, че в миналото Кивотът е изнасян с тържествена церемония веднъж в годината от църквата, покрит с платно, което да закриля вярващите от неимоверната му мощ, но по-късно първосвещениците създали негов дубликат, наречен "табот". 

В църквата "Дева Мария от Цион" ли е Кивотът? Отшелникът Хебребанос Теклемариам, охраняващ ковчега, никога не разговаря с външни лица и отказва интервю с журналистите. Той няма право да изостави поста и да напуска пределите на храма до края на живота си и може да се докосне до ковчега едва след настъпването на Страшния съд. Никой, абсолютно никой, дори и глав­ният йерарх на храма, не се допуска в близост до Киво­та. Патриархът на етиопската православна църква Абун Паулос обаче твърди, че е видял светинята със собст­вените си очи и тя отговаряла напълно на описанието в Стария завет. 

Какво ли е видял патриархът - Кивота или копието - Табот? 

Етиопия е единствената държава на африканския континент, която никога не е колонизирана и е оставала независима в по-голяма част от историята си. 

Днес е странен ден. Преминавам от живот в живот... 

От изцъкленото до жар персийско небе слънцето жули безмилостно и тюрбанът едва успява да запази главата ми от горещината. Насред площада са докарали роби за продан, оковани в тежки вериги и пранги на главите. Те с мъка тътрузят крака, гърбовете им са набраздени с резки от камшици. Мъжете, жените и децата се търгуват поотделно. Продавачите на роби не се интересуват, нито вълнуват че разделят семействата - мъж от жена си и децата от майките им. Важни са парите... 

При всеки търг на роби проучвам кои са разделени семейства, братя и сестри и ги купувам. Ако се случи да пропусна подобна сделка, намирам начин да открия продадените на различни места семейства и ги купувам. Събирам разделените семейства, децата с родителите, братята със сестрите. Те остават да обработват моите земи, но не са вече роби. Дарявам им свободата, а те ако желаят остават да работят при мен... 

Яздя на кон сред хилядите конници и каруци, нато­варени с деца, жени, старци и покъщнини. Напускаме с болка в сърцата завинаги родината, останала зад нас - изградена с красиви, но разрушени каменни градове и прекрасни градини... Напускаме я ведно със семейства­та и добитъкът, устремени към Евксински понт. Прахът вдигнат от ариергарда пред нас се стели в мъгла и пъл­ни очите и ноздрите, с мирис на конска тор, човешка пот и суха трева. Есен е, полето жълтее, планините са обагрени в кафеникави, жълти и все още зелени листа. Красиви местности пълнят изнурените ни сърца с надеж­да за покой. Пътуваме безкрайно, в дни със слънце, със сняг и виелици, бури и поройни дъждове... Движим се в нощи със запалени факли - море от димящи огромни светулки, пътуваме и воюваме, погребваме падналите в боя бащи, синове, братя, превземаме с ярост крепости и селища. Ние сме море от народи и племена: българи, славяни, арменци, евреи, - огромни човешки селения вървящи едни след други, едни след други, помитащи всичко по пътя си... 

Изкачваме се бавно, тържествено, с приповдигна­то настроение по каменните стъпала на величествения Акропол. Привечер е, от морето повява прохлада, бри­зът носи мирис на водорасли. Чувствам се горд и самоуверен, облечен в снежнобял капитански кител, с бяла фуражка на главата. Хванала ме под ръка до мен върви красива, с изящна фигура жена с искрящи от щастие очи. Под черните и разкошни коси лицето й изглежда още по-нежно, мило и загадъчно. Тя е една от знамени­тостите на Атина, изпълнителка на роли, подсказани от Мелпомена - пленителната актриса Елпиника. Облече­на в дълга небесносиня туника тя пристъпя грациозно, сякаш фея от приказките. Усещам допира на стройното тялото, погледът й ме омайва във водовъртеж на неиз­живени усещания. От височината на Акропола с туптящо от любов сърце посочвам с гордост акостиралия на прис­тана бял като чайка мой кораб. Очаква ни едно вълнува­що пътуване по море... 

Натръшкани на камара обезглавени тела на облечени в черни раса български монаси. С разпокъсано расо съм проснат и притиснат на земята. Върху разперените ми ръце и разчекнати крака са стъпили изправени над мен башибозуци. Не мога да помръдна, по тялото си нямам здраво място от изтезанията, на които съм подложен. Претръпнал съм и не чувствам болка. Главата ми е сло­жена на дръвник, напоен с прясна топла кръв на събратята ми. Усещам киселинният й мирис, който се носи из въздуха. По разкървавените, напукани устни се стичат струйки кръв, навлизат в устата ми и .... Ятаганът със свистене разделя светкавично главата от тялото ми... Каква тъмнина. Все така тъмно ли ще е ? Това ли е смъртта ? Мъртъв ли съм вече? Не, не съм мъртъв. Някъде от високо наблюдавам обезглавеното си тяло проснато долу до дръвника, и изведнъж потъвам някъде и започ­вам шеметно да пътувам в неизвестността. Летя с бясна скорост в полутъмен тунел с гладки стени, взимам ше­метно завои и летя безспир, тласкан от неизвестна сила. Най-после там някъде далеч, много далеч отпред се оч­ертава слаба светлина... Светлината не е ярка, сякаш е привечер. Стоп. Шеметното летене изведнъж завър­ши, както изведнъж бе започнало и увисвам по средата в огромно гърло на вулкан. Високо, много високо над гърлото струи ярка примамлива светлина. Аз съм малка блестяща топчица с пърхащи светлинни криле. Околно­то пространството е изпълнено с множество подобни на мен блестящи топчици, пърхащи с криле в стремежа си да се издигнат и стигнат до светлината... А това е толко­ва трудно, уморително и сякаш непостижимо. Ето, една топчица с пърхащи крилца се издига, издига и достига до гърлото. Светлината я поема, обгражда и тя изчез­ва в нея. Това са щастливците... Други не успяват да се задържат, махат безпомощно с крилца, пропадат, изди­гат се с неимоверни усилия, правят последни опити да отлетят нагоре и беззвучно политат надолу в бездната. Надолу е тъмнина... Тъмнина, която е безкрайна... Старая се да не пропадна, напрягам сили, крилцата ми пърхат, пърхат с усилие и надежда да достигна светлината. Още малко, още малко нагоре.. Напъвам сетни сили, мобилизирам цялата си същност, призовавам Бог и със залп се изстрелвам нагоре. Светлината ме прегръща, облива ме с неизказана радост, настъпва утешение. Чувам неверо­ятна, чудна музика, каквато никога не съм чувал в жи­вота си - безкрайно нежна, омайваща и радваща душата и сърцето ми... 

Есен е, високо в планината листата на дърветата жълтеят. Хайдутин съм. С четата бързаме да изтърколим ог­ромни скали по ската над пътя, който се вие долу на около петдесетина метра под нас, преди да е минал конвоят със султанската хазна. Избрали сме тесен планин­ски проход, обграден от двете страни с високи, стръмни и непроходими скални ритли, по който ще премине тай­но хазната. Избутваме скалите до самият ръб на склона, готови всеки миг да ги срутим и затрупаме пътя. Ето, съгледвачът подава знак, че конвоят приближава и се укриваме. Най-отпред се задават четирима въоръже­ни до зъби аскера яхнали пръхтящи коне и внимателно оглеждат пътя. Зад тях на около петдесетина метра се движи "обоз" от двадесет конника, добре въоръжени с пушки, револвери и ятагани. От двете страни на коне­те са преметнати кожени торби, пълни със златни мо­нети. Предпазливо, извънредно предпазливо, охраната се предвижва внимателно напред, оглежда не без подо­зрение високите ритли, очакваща всеки миг нападение. 

Още малко и ще излязат от дяволския път. Време е, войводата дава знак и ние избутваме скалите. Гръмва залп от пушки, пред и зад обоза се изсипва градушка от сгро­молясващи се с трясък скали и затрупват пътя от две­те страни. Ужасени от грохота и пукотевицата, конете с цвилене се изправят на задни крака и за миг изхвърлят ездачите, щурат се побеснели напред-назад, мачкат уплашените войници. Миг затишие, охраната се окопитва прави опит да се прегрупира и окаже съпротива на все още невиждащият се нападател. Пробва да премине напред, но скоро разбира, че пътят е препречен със скали, зад които се подават дулата на множество пушки. Назад е същото. Не стигаме до бой. Охраната разбира, че е в безизходица и е безумие да се бие, когато отвсякъде е заградена и няма шанс да се спаси. Разумно оставя оръжие и ляга по очи. Нито един пострадал. Ето, така­ва е нашата тактика. Бой без убийства. Ала не всякога е възможно... Понякога охранителите на обози оказват упорита съпротива, уверени че ще разкъсат обкръжението и дават жертви. Рядко е, но се случва. 

След часове, когато сме пренесли "хазната" със зла­тото, събрано насилствено от българския народ, в пеще­рата, ще намерим начин да съобщим на властите къде сме оставили вързаната охрана на обоза и те ще бъдат освободени. 

Вървим над планинска пропаст по тясна пътечка, нарамили кожени чували от по двадесет килограма със златни монети. Пътечката завършва в края на скала, спираме и войводата бърка в една цепнатина на скала­та. Отдръпва се назад, скалата леко се завъртва и отва­ря вход. Аз съм до войводата и знам тайната на пещера­та. Заставаме на входа, без да влизаме вътре, защото в този миг по каменна релса бързо преминава механична фигура на страховита, с изкривени от ярост очи гърба­ва баба, държаща в ръка огромен, остър железен сърп, който размахва с ожесточение. Зад бабата, на сантиметри от действието на смъртоносния сърп, се появява злобен циганин, въртящ около себе си тежък чук. Идва реда на изправена на два крака огромна мечка, махаща заплашително с предни крака, завършващи със железни нокти на лапите. И накрая се появява младо момиче, нарамило кобилица с масивни менци за вода. Момичето движи с ръце на ляво и дясно кобилицата, препречвайки пътя навътре към пещерата. 

Войводата изчака момичето да застане пред нас и когато тя завъртя на ляво кобилицата, протяга дясната си ръка в отвора на пещерата, напипва издадено навън желязо и го издърпва. Фигурите спират да се движат, връщат се назад и повече не се появяват. 

Пътят към пещерата е отворен. На излизане отново ще включим механизма да движи фигурите и да пази от грабители пещерата. Странна е пещерата. По седем стъпала, водещи надолу, се влиза в нея. Слизаш долу и се озоваваш на малка площадка. В ляво от нея са изработени седем каменни легла, а на дясната страна върху скална стена са забити големи пирони, на които висят закачени седем селски ямурлука. По леглата не се ляга, ямурлуците не бива да се свалят от стената! На три ме­тра зад стъпалата на площадката се намира огромна ка­менна полирана маса, с поставена върху нея мраморна ваза, пълна до горе с вода. От високия таван на пещерата на всяка секунда се просмуква по една капка вода и капва във вазата, тя леко прелива и водата се плъзва по полираната повърхност. На около три метра зад масата има овален басейн с вода, където непрекъснато се вър­тят в кръг дванадесет бронзови конници с копия в ръце. В дясно, зад тях, започва лабиринт, завършващ с дебела желязна врата без ключалка, но има желязно колело с размери на човешка длан, върху което са нанесени ци­фри. Тайната е в цифрите, които се въртят. Щом набе­реш нужната комбинации от цифри и вратата се отваря. Това, което е поставено вътре, не от нас. Ние така го намерихме. Казано но ни е, че лабиринтът е направен не от траки и римляни, а от много по-стари народи, които са живели на нашата земя. Фигурите, пазещи входа са от материя, прилична на пчелен восък, но е по-твърда. А вътре в пещерата е пълно с невероятно красиви и из­ящни златни неща: съдове, ритони, потири, свещници, статуи, делви и украшения, за които казват, че са изра­ботени по нашите земи. На стената са окачени карти­ни в златни рамки, и големи златни икони на непознати светци. Има една чудотворна златна икона с големина на врата, на която е изобразена млада, много нежна и красива жена, държаща в прегръдката си младенец, ве­роятно света Богородица, до която не можем да се доб­лижим. Иконата излъчва чудна светлина около себе си и щом приближим изпитваме неизказана радост, настъп­ва утешение и успокоение от тежкия ден, ала невидима сила не ни допуска да я докоснем. Свята е иконата и ние се молим на нея. В пещерата фигурите, пазещи входа и тези във водата се движат с помощта на водни колела, поставени в бързата река под лабиринта. Свързани са с въжета, дето не ръждясват. Тайната на пещерата се предава по наследство от войводи на войводи и тук съх­раняваме взетото злато, което един ден ще ни помогне да освободим родината си... 

За миг се завръщам отново в стаята и със сигурност знам къде се намира пещерата в която оставихме злато­то. Много пъти съм ходил на екскурзия в Троянския бал­кан, възхищавал съм се на красивата природа, бил съм в близост до самата пещера, която някога съм посещавал като хайдутин. 

- Когато времето наближи да бъде извадено събрано­то злато, ще ти бъде съобщено и ти ще можеш да помог­неш на държавата - чувам гласа на Гуру. - Затова по-дълго задържах картината от тази част на живота ти. 

Ето кой бил в лунната светлина... Поисках да попитам за времето, но Гуру продължи: 

- Да проследим великото разселване на атлантите към земите на другия континент - американския. 

Високо, от много високо, явно от борда на космичен кораб наблюдавам огромен континент, обграден от сини океани. Да, това е съвременният американски континент. Виждам, с големината на пощенска картичка, многоми­лионни градове, широки реки с виещи се змиеобразни брегове и блестящи на слънцето води, зелени джунгли, километричните шосета през планини и каньони, пустинните, червеникавите равнини. Миниатюрни кораби, и влакови композиции. 

Спускам се надолу, надолу и заставам на около хиля­да метра височина над мексиканските пирамиди. Позна­вам ги от научно-популярни филми, от фотографиите, от разказите на мои приятели, имали възможността да ги посетят. Спускам се още по-ниско, може би на петстотин метра и спокойно мога да ги разгледам. Импозантни са, потъмнели от времето, поизчукани от хилядите поклонници и туристи, които и сега шарят между каменните пирамиди, катерят се и слизат по стъпалата. 

Загадка за учените остава неизяснената съдба на ма­йте, внезапното запустяване на градовете им, загива­нето на културата им. Никой не може да даде приемли­ви доводи защо трудолюбивите май внезапно изоставят градовете си, сякаш се е наложила бърза евакуация. Няма стопроцентови данни, за пълното обезлюдяване на цветущите градове. Ерик Томпсън посочва, че животът в градовете е продължил, макар и не със същата активност. Но културно-политическата и религиозна дейност рязко прекъсва. Спира завинаги изграждането на храмо­ве, пирамиди, паметници, стели, съоръжения. Изчезват жреци, благородници - цвета на нацията. 

Какво е принудило майте да напуснат градовете и изоставят недовършени строежи? Учените предлагат обяснение с климата, катастрофални дъждове и наводнения, изтощаване на почвата, епидемии, войни, вътрешни борби и междуособици. 

Има и една фантастична хипотеза, според която извънземните май напускали градовете си всеки път, когато към тях се приближавали земни жители от страх да не бъдат заразени с непознати болести. Други хипотези хвърлят вината на сушата и безплодието, природни и екологични катастрофи с комети. 

За да опровергаят екологичните въздействия на природата, учените посочват, че в Паленке тече пълновод­на река Усумасинта и там дъждовете не са рядкост. Явно не климатичните условия са причина майте да напуснат градовете и да отидат... Къде да отидат? Никой не знае и не може да предположи къде са се изпарили майте. 

Няма да се спирам и изяснявам построяването на пирамидите. Писано е прекалено много за тях, аз също ци­тирах данни по въпроса. По-значимо е да изясним защо майте внезапно напускат градовете си, сякаш се е налагала евакуация. 

- Ето как сам определи думата... Евакуация - чувам с удовлетворение гласа на Гуру. - И си прав в значе­нието на думата, макар и да не знаеш защо. Но първо да изясним причината за обезлюдяването на градовете. Не падането на метеорит, нито климатичните процеси са виновни за непонятното за учените изселване. Майте действително изоставят къщите, но взимат покъщнина­та, прибират реколтата от нивите, градините и заедно с животните напускат градовете, и слизат долу, в низини­те. Разселват и се смесват с местното население. И за кратък период от време биват асимилирани от мнозинството. 

- А причините... 

- Причините..., трудно вашите учени ще приемат обясненията, които ще дам. Знаеш с какво се зареждат вашите атомни централи. 

- С атомно гориво. 

- Ето, поради тази причина зареждане на пирамиди­те с подобно "атомно гориво" се наложи майте да бъдат ЕВАКУИРАНИ от градовете. 

- При зареждане на атомните централи не се налага да се изселва населението... 

- Да, но при пирамидите зареждането със "специал­но гориво" предизвиква мощна радиация, която може да унищожи живота на милиони хора, животни и растения - поясни Гуру. - Посветените жреци, предупредени от атлантите за предстоящото зареждане на пирамидите наредиха на народа, безпределно вярващ в божествата, да се подготви и напусне земята, на която живее, за да се спаси от небивала небесна катастрофа. И те я напус­наха завинаги... Влиянието на радиацията продължи хилядолетие. Едва по-късно на древните, обезлюдени земи на империята започна ново заселване... 

Ето, това е истината по разселването на майте.

Скинията

Милан Миланов