понеделник, 6 януари 2014 г.

ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА АКАША. ПЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ



Темата, върху която възнамерявам да говоря през следващите дни, ми изглежда особено важна за днешното време и за цялата днешна действителност. Предварително бих желал да изтъкна, че основното съдържание на темата: Петото Евангелие, далеч не се поражда от някакъв стремеж към сензации или от други подобни намерения. Защото аз се надявам да посоча ясно, че в известен смисъл а именно в онзи смисъл, който следва да бъде признат за особено важен в нашето съвремие и относно възгледите, които застъпваме тук, фактически няма друго по- подходящо название от названието „Петото Евангелие". Както ще се убедите, това Пето Евангелие днес все още не съществува в писмена форма. Обаче занапред човечеството несъмнено ще разполага с него и то в точно определена писмена форма. И все пак, в известен смисъл бихме могли да кажем, че това Пето Евангелие е толкова старо, колкото и другите четири Евангелия. 
Но за да съм в състояние да говоря за Петото Евангелие, необходимо е, като един вид въведение, да постигнем съгласие относно някои важни моменти, които ще са нужни за пълното разбиране на всичко онова, което отсега нататък ще наричаме Пето Евангелие. И наистина, за отправна точка аз бих желал да си послужа с това, че в недалечно време, дори и в основното училище, науката, известна под името „история", ще се преподава по съвършено друг начин, отколкото досега. Няма никакво съмнение и през следващите дни ние ще се убедим в това, че в бъдещите исторически проучвания, понятието за Христос, представата за Христос, ще играе много по-важна роля, дори и с оглед на най-елементарни исторически обзори, отколкото това става днес. Аз добре съзнавам, че току-що казаното изречение съдържа в себе си нещо твърде парадоксално. 
Нека да се замислим все пак, че далеч не е нужно да се връщаме в отдавна отминали епохи, за да открием как безброй човешки сърца отправяха своите чувства към Христос по един много по-интензивен начин, отколкото днес вършат това дори и най-образованите християни от западноевропейските страни. В миналите епохи всичко това се постигаше в много по-голяма степен и с много по-голям размах. Ако обгърнем с поглед съвременната литература и размислим върху основните интереси на днешните хора и върху техните предпочитания, ние ще добием впечатлението, че ентусиазмът и душевният трепет, свързани с представата за Христос, са в известен упадък и този упадък е особено подчертан всред онези среди, които претендират за някакво образование, произтичащо от съвременната епоха. Но както вече изтъкнах, тъкмо съвременната епоха ще работи за това, щото занапред представата за Христос да играе много по- важна роля при разглеждането на общочовешката история, отколкото досега. Нима тук не сме изправени пред едно пълно противоречие? 
Сега нека да се приближим до тази мисъл от една друга страна. Тук, в този град, аз и преди съм имал възможност да говоря върху значението и съдържанието на представата за Христос. В много от книгите и лекционните цикли, които са вече издадени, Вие ще намерите подробни описания на тайните, свързани с Христовото Същество и с представата за Христос; естествено, тези описания идват от дълбините на антропософската нашите лекции, цикли и с антропософската литература въобще, стига до заключението, че ако искаме да се издигнем до пълното разбиране на Христовото Същество и на напредващия през вековете Христов Импулс, ще ни бъдат нужни огромни, велики сили. И вероятно, ако не възникнат някакви възражения, бихме стигнали до идеята, че за да си изградим вярна представа за Христос, първо трябва да сме запознати с цялата теософия, с цялата антропософия. 
Ако обаче се абстрахираме от тази възможност и погледнем духовното развитие през изтеклите столетия, тогава ние ще се изправим пред една подробна, дълбоко обоснована наука, която беше предназначена тъкмо за правилното разбиране на Христовото Събитие. Столетия наред хората са прибягвали до своите най-висши и значителни идеи, за да разберат Христос. Следователно, би могло да се предположи, че за да бъде разбран Христос, са достатъчни преди всичко интелектуалните усилия на човека. Едно просто доказателство, ще ни убеди, че това не е така. 
Нека да поставим върху един вид духовна везна всичко онова, което досега е спомагало за правилното разбиране на Христос: цялата ученост, цялата наука, дори и антропософския светоглед. Нека да поставим всичко това върху едното блюдо на духовната везна, а върху другото блюдо да поставим всички онези дълбоки чувства, всички душевни трепети и вълнения, отправяни столетия наред към онова Същество, което наричаме Христос, и ние веднага ще видим, че ще натежат именно душевните трепети и вълнения, а цялата ученост, цялата наука, цялата антропософия ще се окажат „леки" и без каквато и да е стойност. Далеч не е достатъчно, когато се твърди, че от самия Христос са бликнали такива сили, които все пак са допринесли нещо за правилното разбиране на Христос. Но би се оказало твърде зле за християнството, ако за да се придържат към Христос на хората биха били нужни всичките мъдрости на Средновековието, на схоластиката и на църковните отци, или ако хората биха се стремили към антропософската идея за Христос в нейния абстрактен вид. С тези средства не би могло да се постигне много. Аз не вярвам, че някой, който проследява обективно християнството и неговия ход през вековете, би могъл да отправи сериозни възражения срещу подобна теза. Нека да прибавя и още една важна подробност. 
Нека да се пренесем назад във времената, когато не е съществувало никакво християнство. Достатъчно е само да припомня нещо, което е добре известно на повечето от Вас. Достатъчно е само да припомня, как в древна Гърция трагедията, особено в нейната първоначална форма, представяше воюващия Бог или воюващия човек, в чиято душа спореха Боговете, като един вид непосредствено сценично присъствие. Достатъчно е само да припомня, как Омир насити своята най-важна творба с непосредственото присъствие на духовния свят, достатъчно е да припомня великите образи на Сократ, Платон, Аристотел. С тези имена пред нашите души се изправя един духовен живот от най-висш порядък. Ако сега се абстрахираме от всичко останало и спрем поглед само върху образа на Аристотел, който живя няколко века преди основаването на християнството, пред нас застава нещо, което в известен смисъл не е направило нито крачка напред и не е претърпяло никакво развитие. Мисленето и логиката на Аристотел са толкова съвършени, че дори и днес бихме могли да заявим: в областта на човешкото мислене е постигната една върхова точка и досега тя остава ненадмината. 
А сега нека за момент да формулираме една странна хипотеза, която ще ни бъде необходима през следващите дни. Нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия, от които бихме могли да научим нещо за образа на Христос. Да, нека да приемем, че онези първоизточници, които днес човек държи в ръцете си като Новия Завет, чисто и просто не съществуват, нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия. Ние искаме, тъй да се каже, абстрахирайки се от всичко това, което е казано върху християнството, да проследим неговото развитие като един обективен исторически факт; ние искаме, с други думи, да установим какво е станало всред хората през следващите християнски столетия; следователно, искаме да разгледаме действителните процеси, само че без Евангелията, Деянията на апостолите, Посланията на апостол Павел и т.н. Естествено, това е само една хипотеза, обаче тя ще ни помогне доста през следващите дни. Какво впрочем е станало с човечеството след основаването на християнството? 
Ако най-напред отправим поглед към Южна Европа, тогава в определен момент ние ставаме свидетели на един най-висш духовен напредък, какъвто през миналите столетия имахме в лицето на Аристотел. Обаче през следващите столетия този високоразвит духовен живот претърпя едно особено развитие. Да, по времето, когато християнството започна да си пробива път в света, в Южна Европа живееха много хора, които бяха приели традициите на гръцкия духовен живот. Ако проследим развитието на християнството назад до онази личност, която беше яростен противник на християнството, Целзий, в гръцките и християнски земи ще срещнем много личности с изтънчено духовно образование, или с други думи, личности, които бяха възприели висшите идеи на Платон; да, техният остър ум идва като един вид продължение на всичко онова, което знаем от Аристотел; те бяха изтънчени и властни личности с гръцко светоусещане, римляни с гръцко светоусещане, които към фината духовност на елинството успяха да прибавят агресивния, личен характер на римлянството. 
Ето в какъв свят навлезе християнският импулс. Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора. И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование. Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование. Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна. Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света. Онази интелектуалност, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена. Така стоят нещата, разгледани от едната страна. 
Но ако ги разглеждаме от другата страна, ние ще се натъкнем на интелектуално напреднали личности, на пр. Целзий, противникът на християнството, който навремето изрече основните философски аргументи срещу християнството, валидни и днес, и стигнем до Марк Аврелий, стоящ на самия философски трон. 
Нека да се обърнем към онези неоплатоници с изтънчено образование, които по онова време стигнаха до такива идеи, спрямо които днешната философия е една детска игра и които далеч надминаваха нашите съвременни идеи, както по проницателност, така и по широта на кръгозора. Нека да се обърнем и към всичко онова, което тези духове изнесоха против християнството, нека да си припомним логичните аргументи на тези високо интелектуални гръцки и римски възпитаници, отправени против християнството от гледна точка на гръцката философия. 
И тогава ние ясно ще усетим: Всички тези хора изобщо не са разбрали Христовия Импулс. Да, ние виждаме как християнството се разпространява от личности, които не разбират нищо от неговата същност; срещу християнството се бори една напреднала култура, която също не може да разбере смисъла на Христовия Импулс. Странно: християнството навлиза в света по такъв начин, че неговият истински дух е неразбираем както за последователите, така и за противниците му. И въпреки това: много хора носеха в душите си онази сила, с чиято помощ този Христов Импулс пое своя победоносен ход из света. 
Нека обаче сега да насочим поглед и към онези личности, които се застъпват за християнството, и то с несъмнено величие. Нека да си припомним известния държавен отец Тертулиян. В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия език, той е почти новосъздател на римския език, понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи. Именно този факт го превърна в една забележителна личност. Но ако се запитаме: А как стои при него въпросът с идеята за Христос? тогава нещата стават съвсем други. И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност, неговата духовна висота са твърде скромни. Но и защитниците на християнството не се отличават с нещо особено. Но въпреки това, като личности, те са извънредно активни, дори и духове като Тертулиян, който за образованите гърци не представляваше кой знае какво. И все пак, той действува увличащо; но чрез какво точно? Ето какво е важното! Усещате ли, че сега в душите ни се пробужда един плах въпрос? Чрез какво действуват носителите на Христовия Импулс, след като самите те изобщо не го разбираха? Чрез какво действуват отците на Църквата, включително и Ориген, след като тяхното неразбиране на Христовия Импулс е съвсем явно? Какво представлява това, което остана неразбрано за цялата гръцко-римска култура? 
Нека да продължим нататък. Когато разглеждаме историческия живот, същото явление изпъква пред нас още по-отчетливо. Ето, идват следващите столетия и християнството прониква всред европейските народи, които примерно германските народи се вдъхновяват от съвършено различни религиозни представи, и като народи представляват, поне на пръв поглед, едно органично цяло със своите религиозни представи, и въпреки това приеха с отворени сърца Христовия Импулс, сякаш той беше част от техния живот. И ако търсим с поглед най-дейните вестители на новата вяра всред германските народи, нима те бяха близки до средите на схоластиците и теолозите? Съвсем не! Тези семпли, просто устроени души отиваха всред народа и го завладяваха по един непосредствен и вълнуващ начин. Те умееха да подбират своите думи така, че докосваха най-дълбоките струни на околните. Да, тъкмо първичните, просто устроени хора тръгваха по всички посоки и тъкмо те въздействуваха по най-силен и покъртващ начин. 
Ето как напредваше християнството през вековете. И колко удивително е, че именно същото това християнство тласна напред образованието, науката и философията. Ние съвсем не подценяваме тази философия, обаче днес искаме да насочим поглед към онзи забележителен факт, че до Средновековието християнството си пробива път всред народи, които до този момент са носили съвършено други представи в душите си, и въпреки това, те го приемат като нещо родно и близко. 
В недалечно бъдеще, когато се говори за разпространението на християнството, ще се изтъкват и други важни подробности. Говорим ли за християнския импулс, лесно ще бъдем разбрани, ако обърнем внимание на следното: В определен момент плодовете от напредващото християнство се проявиха по такъв начин, че стана ясно разрастването на Христовия Импулс започна да поражда истинско въодушевление. Но колкото се приближаваме до по-новите времена, толкова по-ясно установяваме, че разрастването на християнството все повече и повече замира. 
Нека да разгледаме епохата на Коперник, в която възникнаха естествените науки на новото време. На пръв поглед би могло да изглежда така, сякаш естествените науки и всичко онова, което се прояви в западноевропейския духовен живот след Коперник, действува срещу християнството. Външните факти като че ли потвърждават това. Католическата Църква например държеше Коперник в т.нар. „индекс" чак до 20-те годи ни на 19 век и го разглеждаше като свой враг. Но това не пречеше на Коперник да бъде председател на епархиален съвет, т.е. каноник. И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец. И двамата стигнаха до своите идеи, изхождайки тъкмо от християнството. Те разработиха своите идеи, опирайки се на християнския импулс. И зле разбира нещата онзи, който опирайки се на Църквата би искал да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството. Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник. Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата, ще признае, че големите постижения на европейските народи, включително и до наши дни, са резултат от християнството и чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето, какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно. Те станаха възможни само в условията на християнската култура и само благодарение на християнския импулс. 
И за онзи, който гледа не повърхностно, а в глъбините на духовния живот, се получава нещо, което, изказано гласно, изглежда парадоксално, но въпреки всичко, то е вярно. За едно такова по-дълбоко разглеждане на нещата, е невъзможно да се появи един Хекел, с цялата си враждебност към християнството, без самият той да е вдъхновен от християнството. Да, Ернст Хекел е немислим без наличието на християнската култура. И цялото по-късно развитие на естествените науки колкото и да се бори срещу християнството е всъщност рожба на християнството, едно пряко продължение на християнския импулс. Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка, проследена логически, действително се намира в разкритията на антропософската Духовна Наука, и че съществува една пряка връзка между Хекел и антропософията. Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски мислител, макар и той да няма никаква представа за това. Християнските импулси породиха не само това, което се нарича и се наричаше „християнско", но и всичко онова, което се отнася враждебно към християнството. Нещата следва да се проучват не според понятия, с които са формулирани, а според тяхната реалност. Както виждате от моята малка книжка „Реинкарнация и Карма, има пряка връзка между Дарвиновото учение за еволюцията и повтарящите се земни животи. 
Но за да изградим вярно отношение към тези въпроси, необходим е точен и безпристрастен поглед върху действието на християнските импулси. И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел, и е поне малко на ясно с това, за което Хекел нямаше никаква представа обаче Дарвин знаеше някои неща, а именно че тези две учения са възможни единствено в условията на християнството, стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите. Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности, той ще стигне по напълно логически път не до животинския, а до духовния произход на човешкия род. Макар и в известна степен заобиколен път, след като в съображение идва ясновидството, този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно закономерен. Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено. Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма. Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма. Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от духовния свят, а не от низши животински форми. Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно духовно същество над земния свят. Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм. А когато е напуснат от добрия дух на дарвинизма, човек може искрено да вярва, че е привърженик на идеята за реинкарнациите, но отивайки на зад във времето, да си помисли, че в едно от своите прераждания, е бил, примерно, маймуна. Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо, той е напуснат както от добрия дух на дарвинизма, така и от този на християнството. Защото логичният дарвинизъм никога не би повярвал в подобна възможност. С други думи, идеята за реинкарнациите е била пренесена в тази материалистична култура по един съвсем повърхностен начин. Защото модерният дарвинизъм може да бъде опроверган от неговите собствени християнски елементи. Но ако това бъде постигнато, ще се установи, включително и до наши дни, че Дарвиновите идеи всъщност са родени от Христовия Импулс, че християнските импулси действуват дори и там, където са отричани. Така ние се изправяме не само пред факта, че през първите столетия на нашето летоброене християнството се разпространява независимо от своите привърженици, а през Средновековието дори схоластиците и църковните отци не допринасят почти нищо за неговото разрастване; ние се изправяме пред парадоксалния факт, че християнството сякаш в своя противоположен материалистичен образ се проявява в нашите естествени науки; така че цялото им величие, цялата им енергия бликат именно от християнските импулси. И тъкмо християнските импулси, вложени в естествените науки, ще ги освободят от материализма! 
Да, има нещо забележително и странно в тези християнски импулси. Изглежда така, сякаш интелектът и познанието не вземат никакво участие в разпространението на тези импулси. Изглежда така, сякаш християнството се разпространява независимо от това, какво хората мислят за или против него, и дори то се проявява само че в своя противоположен образ тъкмо в съвременния материализъм. Но какво всъщност се разпространява в този случай? Това далеч не са християнските идеи. Разпространява се не друго, а моралното чувство, което съпровожда християнството. Ако насочим поглед към морала през онази епоха, ще видим, че той оправдава най-вече, ако може така да се изразя, яростта на християните срещу действителните или мними противници на християнството. И моралът на все още интелектуално необразованите човешки души, особено когато се проявява под формата на християнско мислене, този морал далеч не може да ни импонира. Но какво всъщност се разпространява тогава? Каква е тази странна, загадъчна сила? 
Нека да отправим този въпрос към антропософската Духовна Наука, с други думи към ясновиждащото съзнание! Какво пулсира в онези необразовани човешки души, които нахлуха от Изток във високообразования гръцки и римски свят? Какво пулсира в онези хора, които пренесоха християнството в напълно чуждия, в германския свят? Какво пулсира зад съвременното естествознание, където науката, бих казал, все още прикрива своя истински лик? Какво пулсира във всички тези души, след като то явно не се свежда нито до интелектуално, нито до морално израстване? Какво е то? 
Това е самият Христос, който преминава от едно човешко сърце в друго, от една човешка душа в друга; онзи Христос, който можа да премине през целия свят, независимо дали душите Го разбират или не! 
Сега ние сме принудени да се абстрахираме от нашите понятия, от цялата наша наука и да посочим обективната истина: а именно, как самият Христос живее в хиляди и хиляди импулси, приемайки всевъзможни образи и форми. Самият Христос е този, който, в душите на примитивните, необразовани хора напредва през гръцкия и римски свят, запленявайки все повече човешки души в пределите на Запада и Севера. Самият Христос е този, който крачи редом с онези духовни учители, които по-късно пренесоха християнството всред германските народи. Самият Христос е този, който покорява Земята, преминавайки от едно място в друго и от една човешка душа в друга, напълно независимо от това, какво мислят хората за Него. Позволете ми да си послужа с едно тривиално сравнение: Колко много са хората, които нямат никаква представа за химическия състав на хранителните средства, и въпреки това се хранят по всички правила на изкуството! И наистина хората биха умрели от глад, ако би трябвало да изучат хранителните средства, а чак после да ги приемат в стомасите си. Способността да се нахраниш няма нищо общо с изучаването и разбирането на хранителните средства! Разпространението на християнството по Земята няма нищо общо с разбирането, което хората проявяваха към него. Ето същественото, ето особеното! Тук ни очаква една тайна, която може да бъде разгадана само ако отговорим на въпроса: По какъв начин живее Христос в човешките души? И когато антропософията, или ясновиждащото познание си постави този въпрос, на преден план застава едно важно събитие, което може да бъде обяснено само от антропософска гледна точка, понеже то е в пълно съзвучие с всичко, което споделих с Вас днес. В едно ще се убедим: Безвъзвратно е отминало времето, когато Христос действуваше по току-що описания от мен начин; дошло е времето, когато хората трябва да разберат, да познаят Христос. 
Ето защо се налага и да отговорим на въпроса: Защо нашата епоха беше предхождана от онази, когато Христовият Импулс можа да се разпространи, без да е необходимо човешкото разбиране, човешкото съзнание? 
Всичко това беше възможно благодарение на едно изключително събитие, към което ни насочва ясновиждащото познание: Петдесятницата, Слизането на Светия Дух. В антропософския смисъл на думата, тъкмо Христовият Импулс беше този, който пробуди ясновиждащото познание и го насочи към Петдесятницата, към Слизането на Светия Дух. От гледна точка на ясновидството, окултното изследване започва най-напред именно от Петдесятницата. 
Но какво точно се случи в онзи момент от планетарното развитие на Земята който засега остава до голяма степен трудно разбираем за нас, когато Светият Дух се спусна към главите на апостолите? Ясновиждащият поглед дава точно определен духовно-научен отговор на този въпрос. Прости и необразовани хора, каквито бяха апостолите, внезапно започнаха да говорят на различни езици това, което те можеха да изнесат от глъбините на духовния живот без това да се очаква, без това да се изисква от тях. Да, точно тогава християнството, християнските импулси започнаха да се разпростират из света, и то по такъв начин, че те станаха независими от разбирането на хората. 
Да, потоците на Христовата сила, за които стана дума днес, тръгват именно от Събитието на Петдесятницата. Какво представлява впрочем Петдесятницата? Този въпрос застава пред Духовната Наука и с неговия отговор, с духовно-научния отговор на този въпрос какво представлява Петдесятницата? започва Петото Евангелие, за което ще продължим да говорим утре.

(следва)

Рудолф Щайнер

Няма коментари:

Публикуване на коментар