неделя, 21 декември 2014 г.

Корпус Хeрметикум - Втора книга: Пимандър към Хермесь



Втора книга: Пимандър към Хермесь

1. Пимандър: "А сега бъди тих, о, Хермес Трисмегист, и запомни добре това, което ще ти кажа. Аз ще ти кажа сега това, което имам в ума си."

2. Хермес: "За Бог и Всемира е говорено много и от всички възможни страни, но въпреки това мненията си противоречат, така че аз не можах да разбера в тях истината. Желаеш ли, о, Господи, да ми обясниш това? Защото само на твоето откровение ще повярвам."

3. П.: "Слушай тогава, сине мой, каква е истината за Бог и Всемира. За Бог, Вечността, Всемира, Времето и Възникването.

4. Бог създава Вечността, Вечността създава Всемира, Всемирът създава времето, а времето създава възникването, раждането.

5. Доброто, Красивото, Блаженството и Мъдростта заедно оформят същността на Бог; същността на Вечността е непроменливост; същността на Всемира е порядък; същността на времето е променливост; същността на възникването, на раждането е живот и смърт.

6. Духът и Душата са активните, изявяващи се сили на Бог; непреходността и безсмъртието са въздействията на Вечността; завръщането към съвършенството и освобождаването от природата са въздействията на Всемира; нарастването и намаляването са въздействията на времето, възникването има за въздействие качеството.

7. И така, Вечността е в Бог, Всемирът е във Вечността, времето е във Всемира и възникването е във времето.

8. Докато Вечността почива около Бог, Всемирът се движи във Вечността, времето протича във Всемира и възникването се ражда във времето.

9. Следователно Бог е първоизворът на всички неща, тяхната същност е Вечността, а Всемирът е тяхната материя.

10. Вечността е потенциалната сила на Бог. Делото на Вечността е Всемирът, който не познава начало, а непрестанно възникване по въздействието на Вечността. Затова нищо, което е във Всемира, никога няма да премине, защото Вечността е непреходна; оше по-малко някога нещо ще бъде унищожено, защото Всемирът изцяло е обгърнат във Вечността."

11. Х.: "Но какво е Божията мъдрост?"

12. П.: "Тя е доброто и красивото, блаженството, всяка добродетел и Вечността.

13. Вечността оформя Всемира в един порядък, който прониква материята с безсмъртие и непреходност. Възникването на материята зависи от Вечността, така както самата вечност пък зависи пък зависи от Бог.

14. Съществува възникване, разждане; съществува и време, както на небето така и на земята, но те се различават по вид; на небето те не се променят и са непреходни, а на замята те се променят и са преходни.

15. Бог е душата на Вечността; Вечността е Душата на Всемира; небето е душата на земята.

16. И Бог е в Духа; Духът е в Душата; Душата е в материята, и всички те съществуват във Вечността.

17. Това голямо тяло, което обхваща всички тела, е изпълнено отвътре и обхванато отвън от една Душа с духовно съзнание, която е проникната от Бог, Душа, която дава живот на Всемира. 

18. Отвън: безкрайният и съвършен Живот; отвътре: всички живи творения; там горе, в небето, той се запазва непроменлив, остава вечно присъщ сам на себе си; тук долу, на земята, той причинява промените на възникването.

19. Вечността поддържа всичко, било чрез така наречената съдба, провидение или природа, било чрез това, което на човек му харесва да вярва за тях сега или по-късно. Онзи обаче, който е създал всичко това чрез своята дейност, е Бог, изявяващата се, активна сила на Бог.

20. Бог, чиято потенциална сила е толкова ненадмината, че нищо човешко или божествено не може да бъде сравнено с нея.

21. Затова, Хермес, не вярвай, че каквото и да е от нещата тук долу, както и от нещата горе, би могло да бъде равно на Бог; защото тогава ще се отклониш от истината. Нищо не може да се оприличи на Вечния, на Бог, Който е едно с Всемира.

22. Не бива също така да вярваш, че Той разделя с някой друг Своята потенциална сила. Защото, кой освен Него е Творец на живота, на безсмъртието и промяната.

23. И какво друго би могъл да върши Той, освен да твори? Бог не е бездеен, защото тогава и целия космос щеше да бъде лишен от дейност, защото всичко е изпълено от Бог.

24. Затова никъде не съществува бездействие – нито във Всемира, нито в някое същество. Бездействие е една празна дума, доколкото се отнася до Твореца и до Творението. 

25. И всичко трябва да бъде извикано за живот чрез въздействието, което е свойствено за всяко място.

26. Защото Творецът живее във всички свои творения. Той не остава специално в едно от тях и не твори специално в едно от тях, а ги сътворява всичките.

27. Тъй като Той е една постоянно действаща сила, за Него не е достатъчно само да създава същества, но Той ги взема също и под своята закрила.

28. Погледни сега през Мен Всемира, който ти се представя и запечатай дълбоко в себе си неговата красота – едно чисто и непреходно тяло, вътрешно силно и младо и с постоянно нарастваща сила. 

29. Виж също и седемте фундаментални свята, създадени в един вечен порядък, които заедно, но и всеки според своя собствен ход, изпълват Вечността. Виж, всичко е изпълнено от Светлината, макар че никъде няма огън.

30. Защото любовта и сливането на противоположностите и различията са се превърнали в светлината, която се излъчва чрез изявяващата се сила на Бог, на създателя на всчико добро, на Господаря, Владетеля и Княза на целия порядък на седемте свята.

31. Погледни Луната, предшественичка на всички тези светове, инструмента на природния разтеж, който тук долу превръща материята.

32. Погледни Земята в средата на Вселената, създадена като основа на този красив свят – хранителка и обезпечителка на всичко, което живее върху нея.

33. Обърни внимание на това, колко неизброимо голям е броят на безсмъртните същества и колко голям е броят на смъртните, и виж как Луната се носи по своята орбита между безсмъртните и смъртните.

34. Всичко е изпълнено с душа, всички същества биват движени в зависимост от собствения им вид – едни на небето, други на земята. Които трябва да вървят надясно не вървят наляво, а онези, които трябва да останат на лявата страна не отиват надясно; които трябва да са горе, не слизат надолу; които трябва да са долу, не отиват нагоре.

35. Че всички тези същества са сътворени, не е необходимо повече да ти обяснявам, скъпи мой Хермес: това са тела, те притежават душа и биват движени.

36. Но всички тези същества не могат по никакъв начин да образуват една единна цялост, ако някой не ги съгласува едно с друго. Значи този някой трябва да съществува! И той трябва да бъде абсолютно Единственият.

37. И понеже движенията им са различни и многообразни, а телата им също не са еднакви, макар че на всички заедно е дадена една скорост, не е възможно да има двама или повече създатели.

38. Ако имаше повече създатели, единството на порядъка нямаше да може да се запази и щеше да възникне съпрничество за мястото на най-могъщия.

39. Ако предположим, че съществуваше един втори творец за съществата, подвластни на промените и смъртта, тогава той би пожелал да сътворява също така и безсмъртни същества, а Творецът на безсмъртните би пожелал да сътворява смъртни същества. 

40. Освен това, ако съществуваха двама творци, и от едната страна има материя, а от другата – душа, тогава на кого от двамата би трябвало да принадлежи Творението? И ако двамата биха се грижили за Творението, кой би трябвало да притежава по-голям дял от него?

41. И така, знай, че всяко живо тяло, както безсмъртното, така и смъртното, както надареното с разум, така и лишеното от разум, се състои от материя и душа.

42. Всички живи тела са одушевени. Това, което не притежава живот е само материя, докато само душата – причината за живота, остава в ръцете на Твореца. Следователно Творецът на безсмъртните е и абсолютният Творец на Живота. Тогава Той ли е Творецътна другите живи същества, на смъртните?

43. Не трябва ли това, което е безсмъртно и създава безсмъртието, да създаде и всичко, което принадлежи към живите?

44. Следователно е ясно, че съществува Някой, който създава всичко това. Че той е единственият, Единният с Всемира, не се нуждае от доказателство, защото една е душата, един е животът, една е материята."

45. Х.: "Кой тогава е този Творец?"

46. П.: "Кой друг ако не Единият Бог!. Кой друг е в състояние да създава одушевени живи същества, освен сам Бог? Затова съществува само един Бог.

47. Всъщност, не е ли смешно: ако разбереш, че има един Всемир, едно слънце, една луна и една божествена природа, тогава можеш ли да мислиш, че има множество богове?

48. Следователно Бог е, Който създава всички неща. Какво всъщност чудно има в това, че Бог създава живота, душата, безсмъртието и променливостта, след като ти самият извършваш толкова много и разнообразни действия!

49. Ти гледаш, говориш, слушаш, миришеш, вкусваш, чувстваш, ходиш, мислиш и дишаш. Да не би един човек да гледа, друг да слуша, трети ва вкусва; един да има обоняние, друг да ходи, трети да мисли и четвърти да диша? Едно единствено същество е, което извършва всичко това.

50. Ето защо и Божиите дейности не могат да се отделят от Бог; така както ти няма да бъдеш повече живо съшество, ако престанеш да вършиш всички свои дейности, така и Бог, ако престане да върши Своите дейности, няма да е повече Бог.

51. След като доказахме, че никое същество не може да съществува в бездействие, колко повече важи това за Бог!

52. Ако действително би съществувало нещо, което Той не е създал, Бог щеше да бъде несъвършен, но тъй като Бог не е бездеен, а напротив – съвършен, Той е Създателят на всички неща.

53. Ако си малко по-внимателен, о, Хермес, сигурно ще разбереш, че Бог има само една цел, а именно – да извика за живот всичко, което възниква и се развива; всичко, което е възникнало в миналото, и всичко, което някога ще възникне.

54. Това, обични мой, е Животът. Това е Красивото, това е Доброто, това е Бог.

55. И ако желаеш да разбереш всичко това от собствен опит, тогава наблюдавай каво става в теб, когато искаш да създаваш. В действителност, що се отнася до Бог, творческата дейност не е същата. Бог сигурно не изпитва съзнателна радост и не съществува никой, който да твори заедно с Него.

56. И понеже действа сам, Той винаги живее вътре в Своите дела и Той самият е това, което създава – както Създател, така и създание. Защото ако неговите създания трябваше да съществуват отделени от Него, те неминуемо биха загинали, защото не биха имали живот в себе си. 

57. Но тъй като всичко живее и животът е един, Бог със сигурност е Единственият. От друга страна, тъй като всичко, както на небето, така и на земята, е живо и животът е един за всички, животът е създаден от Бог и самият живот е Бог; всичко се извиква за живот, чрез Божиите дела и животът е сливането на Духа и Душата.

58. А що се отнася до смъртта, тя не е унищожаването на свързаните в единство неща, а прекратяване на свързващото ги единство.

59. За това Вечността е образът на Бог; Всемирът е образът на Вечността, Слънцето е образ на Всемира, а Човекът е образ на Слънцето.

60. Що се отнася до промяната, обикновеният човек я нарича смърт, защото тялото се разлага и животът преминава в невидимият свят.

61. Но аз ти обяснявам, скъпи мой Хермес, че съществата, които умират по този начин, само се трансформират; всеки ден една част от света преминава отвъд, в невидимото, но съвсем не с цел да бъде освободена.

62. В това се състои страданието на света: кръговрат и умиране, чрез това което се нарича смърт. Но един кръговрат е също така повторение, завъртане на колелото, и умирането е също и обновление.

63. Всемирът притежава всички форми. Той не ги държи затворени в себе си, а в тях самите, и чрез формите се трансформира.

64. Тъй като Всемирът е създаден като Вселената, какъв би трябвало да е неговият Създател? Ние не можем да кажем че е безформен! И ако Той е като Вселената, трябва да е също и като Всемира. А ако има и форма? Тогава, така разсъждавайки, той би бил по-малък от Всемира.

65. Какво заключение трябва да направим тогава от това? Защото нашето разбиране за Бог не трябва да има пропуски!

66. Има само един образ, който е присъщ на Бог, един образ, който физическите очи не могат да възприемат, един безплътен образ, който изявява всички форми чрез телата.

67. Не се учудвай, че може да съшествува безплътен образ. Помисли си само за думите, които изговаряш. Същото е и с картините. Човек вижда върху тях планински върхове, които изглеждат, че се извисяват високо във въздуха, докато картините са с гладка и равна повърхност.

68. Обмисли още веднъж по-дълбоко и по-всеобхватно, това което ти казах. Така както човек не може да съществува без живота, така и Бог не може да живее, без да създава доброто. Защото то е също като живота и движението на Бога. И Той дарява живот и движение на всичко. 

69. Към някои неща е необходимо да подходим с особено разбиране, като например към следното:

70. Всичко е в Бог, но не като нещо, намиращо се на определено място, защото едно място е материално и неподвижно, и ако нещо притежава някъде свое място, значи това нещо няма да се движи. Нещата се изявяват в безплътното по съвършено друг начин.

71. Ако мислиш за Онзи, Който съдържа всичко в себе си, тогава помисли преди всичко върху това, че нищо не е в състояние да ограничи безплътното, и че нищо не е по-бързо и по-могъщо от Него. Той е Безграничният, най-бързият и най-могъщият.

72. Провери това някой път и чрез самия себе си. Заповядай на душата си да отиде в Индия, и тя ще бъде там, още преди да си й заповядал. 

73. Заповядай й да отиде до океана и тя в същият момент ще бъде там – не по начин, сякаш е предприела едно пътуване от едно място до друго, а така като че ли вече е била там.

74. Заповядай и дори да се издигне към небето, и тя няма да се нуждае от крила. Нищо не може да я възпре – нито огънят на слънцето, нито на етерите, нито закономерното движение на небесния свод, нито телата на звездите, тя ще премине през всички пространства и ще се издигне в полета си до най-далечното небесно тяло.

75. И ако ти тогава пожелаеш да преминеш дори през самия свод на Универса, за да видиш какво има отвъд, в случай че нещо съществува извън Всемира, ти ще бъдеш способен и на това!

76. Виж каква власт, каква скорост притежаваш! И ако ти можеш всичко това, тогава защо Бог да не го може?

77. Затова трябва да гледаш на Бог така: Всичко, което съществува, Той държи в Себе си като мисъл: Всемира, самия Себе си, Вселената.

78. Ако ти самият не станеш равен на Бог, не можеш да Го разбереш, защото само сходното разбира себеподобното.

79. Израстни до огромни размери, освободи се от всички тела, издигни се отвъд всяко време, стани вечност. Тогава ще разбереш Бог.

80. Остави да те проникне мисълта, че няма нещо невъзможно за теб, гледай на себе си като на безсмъртен и способен да разбереш всичко – всички изкуства, всички науки, вида на всичко онова което живее.

81. Стани по-висок от всички висини и по-дълбок от всички дълбини.

82. Събери в себе си усещанията на всичко създадено: на огъня и водата, на сухото и влажното; представи си че си едновременно навсякъде: на земята, в морето, във въздуха; че дори не си още заченат, че се намираш в майчината утроба; че си юноша, старец; че си мъртъв и се намираш отвъд смъртта. Ако можеш да обхванеш всичко това еновременно със съзнанието си – времена, места, случки, качества и количества, тогава ще можеш да разбереш Бог.

83. Но ако държиш своята душа в плен на тялото, ако непрестанно я потискаш и знаеш само да казваш: "Аз нищо не разбирам, нищо не мога, страх ме е от морето, не мога да се издигна до небето, не знам кой съм бил и какъв ще стана", тогава какво общо имаш с Бог?

84. Защото докато обичаш тялото си и си покварен, ти не си в състояние да обхванеш нищо от това, което е действително красиво и добро. А най-голямото зло е да не познаваш Божественото.

85. Но да бъдеш в състояние да познаваш Божественото и да имаш волята и силната надежда за Него – това е директният път към доброто, един лек път! Навсякъде при вървенето по Пътя То ще те посреща и ще ти помага, навсякъде То ще ти се изявява, дори когато и където абсолютно не Го очакваш: било когато спиш или си буден, по море или по суша, през деня или през нощта, когато говориш или мълчиш. Защото няма нещо, което То да не е.

86. Сега ще кажеш: "Бог е невидим" Но кой се изявява повече от Бог? Той е създал всичко, за да Го познаеш във всички създания.

87. Това му е прекрасното, великолепното на Бог, че се изявява чрез всички свои създания.

88. Нищо не е невидимо, дори безплътното: Духовната душа се изявява в живото съзерцание, Бог се изявява в своята творческа дейност. Всичко това трябваше да ти откия, о, Трисмегист. Продължи да разсъждаваш за всичко това по същият начин, и никога няма да се заблудиш."

Хермес Трисмегист