четвъртък, 26 април 2018 г.

Планетата Земя е болна: Сказание за човешкото безумие


В космическото шествие на времето преминават десетки и стотици хилядолетия, а след тях и милиони години. И животът на далечните времена става легенда. Далечното минало на човечеството е станало за нас легенда. А бъдещето? Колкото е безкрайно миналото, толкова и бъдещето. Какво знаем за него? И далечното бъдеще за нас също е легенда. Така между две легендарни безкрайности на минало и бъдеще ние преминаваме през краткия миг на настоящето. След известно време и това наше „разумно" и „рационално" настояще ще се превърне в „архаично" и „примитивно" минало и също ще стане легенда... А отдалече много неща изглеждат не такива, каквито са изглеждали отблизо. И очевидността на настоящето става миражна пред строгите величествени контури на космическата действителност. Нека погледнем на нас, на нашия съвременен живот през погледа на далечното бъдеще - през погледа на легендата. Нали по отношение на това далечно бъдеще сега ние живеем в „далечното минало". Да осмислим настоящето от гледна точка на Вечността и безкрайността. Да намерим мястото си във великата Космическа Действителност, недефор-мирана от миража на очевидността. Да послушаме какво говори за нашето време далечното бъдеще с езика на Йерархията - езикът на легендата. ... Хората на така наречения двадесети век се гордеели с постиженията си. Те били горди с цивилизацията си, забравяйки, че някога цивилизацията на Атлантида е била не по-малко великолепна, но е загинала без остатък заради човешката неразумност. Да, много неща са били забравени в онази високомерна епоха. Може би даже нарочно - кой знае... Хората от края на тъмния век - Кали Юги - не искали да знаят, че в Космоса няма нищо случайно. Те не искали да знаят, че в зората на космическото проявление на Вселената Логос е разработил плана за еволюцията на космоса за цялата Манвантара. И че планът на Логос за хората на нашата планета се състои в развитие на съзнанието - от животинското тъмно съзнание в началото на човешкия път до светлото божествено съзнание в края му. И затова хората от онова време съвсем не се грижили за качеството на своето съзнание - и така то много изостанало от нивото, набелязано от плана на еволюцията. Основните свойства на човешкото съзнание почти не се изменили в продължение на последните хилядолетия. Умът отишъл напред, създал чудеса на техниката, а сърцето на човека застинало на нивото на каменната ера - то останало каменно. Този век е наречен от съвременниците век на достиженията на науката и техниката. Направил ли той човечеството щастливо? Започнали ли тогава хората да се обичат един друг повече, отколкото в „примитивните" епохи? Не, ускоряването на механичните открития не облагородило живота. Но затова пък с помощта на науката и техниката хората усъвършенствали начините за братоубийство - механизирали ги, автоматизирали ги и ги направили наистина масови. Хората от онова време загубили възможността да мислят за основите на живота. През толкова епохи повечето души се стремели към проява на бита, а не на Битието. Най-висшите истини не предизвиквали внимание, а множество празни и нищожни съображения занимавали човешкото съзнание. Нищожното засенчило голямото. Като забравил за основите, човекът от епохата на науката и техниката забравил за своето предназначение. Лишил се от пътища за усъвършенстване. Отдръпнал се от истинско съзерцание на света. Унищожил всички висши стремежи. Отхвърлил етиката на духа и се затворил в духовна неподвижност. И шумът на машините окончателно заглушил гласа на духа и последния вопъл на човешкото сърце. Хората пренебрегнали космическите закони. Човечеството се откъснало от висшата воля. Разделило се с висшето Съзнание. От противодействието на Йерархията се зародило голямото зло. Религиите от периода в края на Кали Юги се изродили. Вместо полза те започнали да носят вреда. Служителите на култовете извратили Великите Истини, предадени от Основателите на религиите. Три столетия след заминаването на Буда Учението се напълнило с религиозни спорове. Не минал и век, откакто християнството проявило крайна нетърпимост. Религиозните спорове унищожили смисъла на ученията. И жреците и брамините, и свещенослужителите - всички изкривявали космическото предназначение. Суеверните последователи, вместо да се устремят към общото благо, започнали да ограждат Заветите с отрицания. Получила се пагубна формула: „нашата вяра е най-добрата” или „ние сме верни, а те всички са неверници”. Оттук имало само една крачка до кръстоносните походи, до инквизицията и до кървавите морета в името на тези, които осъждали убийствата. И хората се отдръпнали от извратените религии. Отдали се на безбожието. Проникнали се от така наречения „научен мироглед”. Но и младата наука от онова време не ги научила как да живеят. Не предпазила от братоубийствени войни и не унищожила човеконенавистта. Материалната наука започнала да отрича всичко невидимо с просто око. Невежи започнали да твърдят оскърбителни неща за всичко, което било недостижимо за тях. Науката си позволила да бъде тъпо ограничавана и да отговаря за това, което не знае. Така лъженауката слагала препятствия пред познанието на Мирозданието. Антагонизмът на учените затормозявал еволюцията. Тя абсолютно се изключва там, където не се признава възможността за познаване на безкрайното. Точно по времето на религиозните войни и гонения смелите и прозорливи откриватели трябвало да се крият както алхимиците от инквизицията. Та същността на инквизицията е преследване на необикновеното. Тъмните инквизитори от средните векове се мъчели да затворят Вселената в затвора на неподвижността. Различни страни на двадесети век също се намирали под натиска на инквизицията. Да, нетърпимостта е зло. Нетърпимостта не може да бъде добра. Тя непременно съдържа в себе си и лъжа, тъй като скрива истината. Човек, който твърди, че служейки на своя идеал, унищожава всички други, които не съвпадат с него, е разрушител на основите на еволюцията. И животът на планетата по онова време се разделил чрез безброй граници. Ненавистта между хората взела необичайни размери. Враждата на старите родове била детска игра в сравнение с тогавашната злоба. „Векът на науката и техниката” станал период на постоянни войни. Много различни били тези войни, но имали един принцип - вражда навсякъде и във всичко. Човеконенавистта достигнала до начини за тотално унищожаване. Лъжа и тъмнина изпълнили края на Кали Юги. Не е възможно обаче да живееш в злоба, без да отровиш съзнанието си. Хората с гадното си и злобно мислене отравяли всичко наоколо и го превръщали в хаос. Мислещите жители на планетата не искали да знаят за никаква отговорност. Нали се предполагало, че те са венецът на планетата. Но във венеца вместо скъпоценни камъни се оказали въглени - и вредата била в планетарен мащаб. Мисленето било толкова отровено с отровата на самомнението и злобата, че се нарушило цялото космическо равновесие. Всяка проява на живот била изпълнена с отрова, създадена от човешката среда. Последствията от човешките действия като газове отравяли Земята. Самопроизводството на отрова било такова, че се равнявало на убийство или самоубийство. Еманациите на човешките действия напоили земната кора. Наситили я кристалите на мрака в човешката мисъл. Слоевете, които създавало човечеството, обкръжавайки с тях планетата, ставали все по-плътни. Атмосферата на Земята образувала нещо като кора, нашарена с тъмни петна. Тази трайна сфера притиснала Земята като в менгеме. Тя оказала съпротивление, по-силно от камъка. Като знаем колко се нуждаят световете от захранване с високи енергии, можем да си представим последствията от такава изолация. Лъчите на планетите не могли да проникват през замърсената аура на Земята, задушаващите газове от натрупванията на низшите слоеве на Финия свят отрязали планетата от световете, които могли да й помогнат. Земните сфери, заразени със задушаващи газове, не могли да пропускат огнените токове. С действията си човечеството забранило на космическите сили да влизат в орбитата на планетата. Когато духът на човечеството се намира в стадия на отрицанието, силите на Космоса не могат да се проявят. Висшите излъчвания тогава не достигали до Земята. Обособяването на човечеството унищожило проводниците на Висшите сфери. Не било възможно това състояние на света да се смята за нормално. Планетата била болна. Лесно е да си представим, че планетното тяло може да боледува както всеки друг организъм. Как е могла да се нарече тази болест на планетата? Най-добре треска вследствие на отравяне. Състоянието на Земята изисквало нечуван лекар.

Николай Рьорих

сряда, 25 април 2018 г.

СВОБОДАТА - ТЯ Е В БЕЗСМЪРТИЕТО - ОСВОБОДИ СЪЗНАНИЕТО СИ


Истината, която човечеството търси от много векове, е неизменна – тя е Божествената Истина и не търпи промени. Всичко, което произтича от Божествения Извор, е неизменна Истина. Това, което произтича от човешкия ум, е променливо и не бива да се смята за константа. Вие инстинктивно се стремите към Божествената Истина, защото Душата на всеки човек знае, че тя носи Свободата, освобождава човека от заблудите и го води в правите пътеки на житейския друм. 
Истината е като ухание на красиво цвете, което веднага поражда радост в сърцето и в Душата. Истината е като орел в небето, който лети на воля в Божествения простор. Когато се питате дали дадено нещо е Истина, игнорирайте ума и насочете вниманието си към сърцето. Ако усетите топлина и добро разположение, значи то е Истина. Ако продължава да ви измъчва съмнение, далеч сте от Истината. 
Има хора, които вярват, че както са живели преди 2000 години, тъй ще живея и днес; те казват: „Истината е неизменна“. Да, истината е неизменна, но тя не е още за хората. Питам ви тогава: какво отношение има между истината и човешкия живот? Тази истина е само цел за човека; тя е като една далечна звезда, при това толкова далечна, че нейната светлина едва достига в умовете на някои хора, които мъчно могат да различат кое е право и кое е криво.
„Истината ще ви направи свободни!“ Позната ви е тази Христова фраза. Казал ви го е, защото пътят към Свободата преминава през Истината. Няма Свобода без Истина. И няма Безсмъртие без Свобода. Основната задача на човека, който се стреми към Безсмъртие, е, да започне отчетливо да отсява Истината от заблудите. 
Единствената свобода, която човек има, е в неговата мисъл, в неговите чувства, в неговите постъпки. Използ- вайте тази свобода! Вие сега се ограничавате. Казвате: 
„Човек не е свободен да мисли.“ Свободен е да мисли!
Вашите Души знаят Истината, но умът ви обикновено ви въвежда в заблуждение. Тренирайте в медитация да изключвате ума, за да не сте в зависимост от мислите. Представяйте си вашето сърце. Уголемявайте образа му, докато станете едно голямо сърце. В земния човешки свят е доста трудно в хаоса от човешки мисли, които идват отвред, да изчистите съзнанието си и да останете в пустота и самота. Важно е да постигнете това, ако искате вярно да отсявате истинните неща. Когато започнете ясно да отделяте Истината от заблудите, вие ставате свободен човек. Спирате да търсите Истината във външни източници. Когато сте уверени кое е Истината в дадени обстоятелства, тогава знаете и правилното действие в тези обстоятелства. 
Светът навън е лъжовен, но светът вътре у вас е истинен. В света всеки нарича „истина“ онова, което му е изгодно или го оневинява. Този подход не води към Свободата – той няма връзка с Божествената Истина. В земния живот, когато търсите Истината навън, можете да се докоснете до някаква частица от нея, но никога и до цялата Истина. 
Не знаете ли, че Божествената ви природа съдържа Истината?! Всичко останало е заблуди, желания и шетни на егото. Търсенето навън не е довело никое човешко същество до Просветление. Дълбоката вяра, че носите Истината в себе си, ще ви даде спокойствие и хладен ум. Човешкото безпокойство е ясен признак за липсата на вяра. В трудностите на земния живот няма по-голяма опора от вярата, че Божествената Истина открай време е у вас самите. Пределно ясно е, че първо ви е необходима тази вяра – тя ще ви освободи от безпокойството и страховете и ще ви насочи към пъ- теката, водеща към Истината. Започнете ли да откривате Истината, търсейки я в себе си, знайте, че сте тръгнали към Свободата. След Свободата идва Безсмъртието. 
Тук във всяка тема ще ви казвам, че винаги сте били безсмъртни. Такива сте, защото Божественото семе е посято и живее у вас. Нищо с Божествен произход не е смъртно. Биологичният скафандър, от който се нуждае Душата, за да пребивава в плътната материя с ниски вибрации, не е нещо, от което да зависи изразяването на Божествената ви същност. Нали не смятате, че земните превозни средства, с които пътувате, сте вие самите? Така и вашият биологичен скафандър не изразява истинската ви същност. И той, като всичко материално, създадено за работа в плътните светове, се износва. Не казвам, че е без значение. Обичайте телата си и се грижете те да бъдат здрави. Когато имате здравни проблеми, сте заети основно с тях – търсенето на Истината и постигането на вътрешната свобода са последната ви грижа. 

Когато прозрете същността на земното си битие, тогава на първо място ще поставите Вярата в Божествената си същност, постигането на Истината, Свободата и Безсмъртието. Повярвайте в този постулат: Безсмъртни сте! Това ще ви помогне много по-лесно да вървите към Истината и вътрешната си Свобода!


Багрина Кларк


сряда, 11 април 2018 г.

ЗЛАТНИТЕ ЗАКОНИ НА СПОКОЙСТВИЕТО Част Втора


Дълбок мир значи истинско знание.

Спокойствието се храни с любовта.

Който обича Бога, се насища с мир.

Как се лекуват тревогите? — със спо­койствие и тишина.

Всяка лоша мисъл руши вътрешното царство. 

Спокойствието значи подобрена съдба. Спокойствието значи единство.


Който е придобил дълбок вътрешен мир, значи е придобил бъдещето.
Дълбокият вътрешен мир се основава на придобитата духовна светлина.
Всички нечисти са вън от спокойствие­то.
Дълбок мир значи контакт с висшия свят.
Спокойствието е дух, който се вселява само в разумния човек.
Само една истинска вяра може да прив­лече спокойствието.
Бог е дарителят на мира.
Дълбокият мир е оръжие, което побеж­дава всички външни и вътрешни изпи­тания.
Спокойствието се обновява със светли­ната.
Дълбокият мир е извън обикновеното знание.

Когато обикнеш Бога и спокойствието щете обикне: щом си спокоен, това по­казва, че Бог те обича.

Когато го любиш, възприемаш дълбо­кия мир. 

Докато човек не оправи грешките си, не може да бъде спокоен. 

Спокойствието е постижение на Висшия Аз 

Вътре в спокойствието работят разумни сили. 

Спокойният човек е същество на небе­то. 

Само спокойният човек може да внася живот в другите. 

Спокойствието е основано на висок мо­рал, в който се разбиват всички отрица­телни сили на природата.

Спокойствието, това е съединение с ис­тината.
Тревогите не могат да живеят в спо­койствието. Там те се задушават.
Спокойствието се изгражда от божествени мисли.
Спокойствието се храни от чистите отношения.
Спокойствието жйвее извън ума и сър­цето, в дълбочината на душата.
Всичко чисто носи спокойствие в себе си.
Самото спокойствие е лечебна сила.

Спокойствието показва, че пътят на чо­века е прав.
Спокойствието е мъдрост.
Спокойствието се ражда в чистия живот.
Спокойствието е проводник на светли­ната.

Спокойствието носи настроенията на небето.
Човек губи мира си само когато низшето господства над него.
Спокойствието това е песента на небе­то.
Болестите бягат от спокойствието. 

Спокойствието е ухание на чистотата. 

Любовта към Бога е творец на спокойс­твието.

(Следва)

Елеазар Хараш

четвъртък, 5 април 2018 г.

Какво е Старгейт















Старгейт е мощен инструмент, който подпомага хората да преминат отвъд своите ограничаващи представи и така да могат да достигнат и осъзнаят заложените у тях потенциали. 

Старгейт е котва за съзнание, поддържано в свещени структури и геометрии, които калибрират вашия личен свят. Когато индивидуален Старгейт е активен, той получава и отдава енергии от висши измерения, които се пренасят по цялата Старгейт решетка и по този начин излъчват сходни енергии симултанно с калибрирането на вашето поле. 

Когато група се събере около физически Старгейт, той се активира с намерението на групата, а не чрез усилие. Когато структурата стане активна, присъстващите се потапят в мощни енергии, които позволяват на техните собствени вибрации да бъдат повдигнати към по-висши трептения. 

Тогава е възможно също и усилването на вибрацията на етерния Старгейт. Когато това се случи, той започва движението си през измеренията и енергийните полета на присъстващите продължават да се хармонизират. Когато бъде достигнато 12-тото измерение, общуването с висшите енергийни потоци придобива свръхсензитивност. 
Целта на Старгейт е физическа и планетарна трансформация. Докато работи индивидуално с всеки, структурата работи и с морфичното планетарно поле. Това се измерва и балансира от съзнанието на Гая. Намерението е да се създаде поддържащо поле, което да подкрепя индивидуалното израстване на съзнанието. Това се случва, докато мултиизмерните честоти, излъчвани от Старгейт, докосват спящите аспекти в многослойните пластове и подпластове на ДНК. Това спомага активирането и осъзнаването на потенциалите в ДНК. 
Този процес на припомняне и на себеосъзнаване е и процесът на събуждане на ДНК. ДНК съдържа ключа за това кои сте, кои сте били и как работи физическата ви структура, вашата роля и цел във Вселенския План и вашата способност да комуникирате с Духа, как да проявите Духа чрез себе си. 
Велика Същност! 
Всъщност промените отдавна са тръгнали от България – от Орфей и Богомилите и идването на последния Миров Учител Беинсà Дунò (Петър Дънов) България е център на духовността, авангард в духовното развитието на Европа. Учението на Космическото Бяло Братство беше предадено от Учителя в България и оттук тръгна и превзе света. Ние, днешните българи, сме натоварени с огромната отговорност да развием духовния потенциал, заложен в българите, и да продължим духовното надстрояване след Орфей, Богомилите и Учителя! 
Основният проблем на нас, българите, е разделението. То съществува дори в духовните общности. Налага се да го преодолеем, ако искаме България да бъде един от духовните центрове на Планетата! 
Съединението в Любовта създава истинската сила! 
Обичам ви! 
Знаете паролата: СВЕТЛИНА И ЛЮБОВ! 

Багрина Кларк


събота, 9 декември 2017 г.

Холографска манипулация на действителността!



Холографските постановки са използвани на Земята за манипулиране и контрол на съзнанието и за превръщане на информацията в дезинформация - такава, която носи ограничено количество знания. Според нас тези, които използват холографски постановки, не винаги се стремят да донесат светлина, информация или извисяване на хората. Те имат задни мисли, макар че ги представят за светлина.
Холографските постановки изглеждат точно като триизмерната действителност. Те са създадени събития, произведени и внесени във вашата действителност, така че да изглеждат като част от едно продължително действие. Те се използват, за да влияят на съзнанието на наблюдаващите и са много трудни за разпознаване.
Тъй като вие сте общество с контролирана честота, способността на хората да създават технологии е ограничена. В едно общество с по-слаб контрол, което може да стигне по-далеч или има повече възможности за пътуване в космоса и по-голям обмен между системите, техническият прогрес е направо смайващ и извисяващ. Много придобивки и влияния извън тази планета са били премълчавани. Разбира се, планетата е получавала известно количество информация по най-различни начини и създадената в резултат на това техника е променяла значително начина на живот.
Една от промените в начина на живот, настъпила през този век, е появата на киното. Филмовата индустрия донесе на тази планета един съвсем нов начин за въздействие върху мисленето. Както на Земята има филмова индустрия, в космоса има такива, които имат холографска индустрия. Те правят холографски постановки - драми, които изглеждат съвсем като истински - и ги внасят чрез коридори във вашата действителност. Тъй като тези космически същества съществуват от стотици хиляди години, а честотите на човечеството са контролирани, не им е никак трудно да замажат очите на човешките същества.
Холографските изживявания, особено наблюденията на небето, са замислени така, че да влияят на голяма група от хора едновременно. Много, макар че не всички от наблюдаваните НЛО, са били холографски постановки. Имало е холографски постановки на един индивид, направени по най-различни начини и предавани едновременно в много различни култури. Ето защо много от религиозните системи на Земята са подобни в различни краища на света, между които не е имало физически контакт.
Холографските постановки изглеждат точно като триизмерната действителност. Те са създадени събития, произведени и внесени във вашата действителност, така че да изглеждат като част от едно продължително действие. Те се използват, за да влияят на съзнанието на наблюдаващите и са много трудни за разпознаване. Ще натрупате много опит в следващите няколко години, когато в Близкия изток и други райони на тази планета много извънземна дейност ще се разпространи с пълна сила и ще бъде отразена в пресата. Някои от големите събития ще бъдат много истински, но някои от тях ще бъдат постановки, замислени така, че да тласнат съзнанието на хората към единен световен ред, за да бъдете контролирани.
Холографските постановки имат енергийни полета и могат да бъдат измерени радиестезично. Радиестезичните пръчки се движат по различен начин в тях, защото енергийните полета са нееднородни и вибрират с невероятна скорост. Можете да влезете в тях и да участвате в тях. Хората могат да бъдат част от тях и да се кълнат, че те са действителни. Но това са дирижирани събития, създадени, за да влияят върху съзнанието на хората. Холографските постановки не се създават за информация, те се правят за контрол. Те са просто една страна от съществуващата технология.
Действителностите могат да бъдат произведени и внесени точно като филми. Филмите, телевизията и така нататък са вашият начин да създавате действителности. Има други, много развити същества, които умело създават толкова "истински" действителности, че не можете да усетите разликата. Те са като лъчи. Точно както се прожектират светлинните лъчи в мрака, холографските постановки се прожектират през коридори. Необходима е огромна енергия, защото процесът включва сливане на измеренията. Тази технология не съществува в третото измерение, съществува в други измерения, и се налага измеримо сливане.
Каква е разликата между измеренията? Защо едно измерение е важно за друго? Защото всяко измерение има много различен ритъм на вибриране или начин на движение на молекулите. За тези холографски постановки трябват места, където измеренията вече са се слели, защото те трябва да минат през другите измерения, за да влязат тук.
Човешките същества трябва да се научат да четат енергиите. Те трябва да се научат да използват нещо повече от обичайните сетива - очите, ушите, носа, устата и така нататък. Вече ви казахме, че очите, ушите, носът, устата и допира ви заблуждават за действителността. Те затварят действителността. Вие си мислите, че възприемате действителността чрез тези сетива, а всъщност те ограничават вашето възприемане на действителността. Учат ви от малки да разчитате на своите очи, уши, нос, уста и допир за окачествяването на изживяванията. Сега ще трябва да разчитате на други форми на сетивност за определянето на изживяванията. Една от формите, които сте отхвърлили е усещането. Усещането - вашият знаещ, интуитивен, психичен Аз - е било запушено от честотния контрол на тази планета и затова не сте могли да го откриете. Ако бяхте открили своите собствени знания и своя собствен начин за интуитивно досещане, можеше да не попаднете под контрол.
Откъде знаете кое се контролира и кое не? Част от вашият опит тук е да научите това - да влезете за малко в горещата вода и да знаете кога да изскочите от нея. Дълбоко във вас има една увереност, която можете да откриете и да започнете да действате с нея. Това е увереност, която почита живота и почита най-вече вас самите като живота, който е във ваши ръце. Вие сте в свои ръце и ви е дадено да почитате своята светлина, своето тяло и своите изживявания с всички сили.
Ще познавате холографските постановки чрез чувствата. Ще чувствате, че нещо не е както трябва в тях - нещо ще ви се струва намирисващо или странно. Когато във вашата действителност внасят холографски постановки, нещо не е наред. Като членове на Семейството на светлината вашите настройки и влакна няма да се чувстват добре, ако присъствате на холографска постановка, защото те се използват, за да ви контролират, а не да ви носят извисяване. Използват се за предизвикване на чувствата ви по определен начин, така че други да могат да се хранят от тях; използват се, за да ви доведат до едно определено ново ниво на функциониране.
Тези технологии ще бъдат прилагани по-често в следващото десетилетие. Затова казваме, че на човечеството му предстои драстично пробуждане що се отнася до истинската действителност. Границите на действителността са доста дълбоки.
Казахме за коридора в Близкия изток, че е измерна врата или вход към планетата за определени енергии, които търсят цивилизация. Не забравяйте, че когато напуснете една планетарна сфера и навлезете в космоса, щом преминете през определени пояси на съзнанието трябва да намерите съответния коридор, за да се върнете на планетата в точния период от време или времеви отрязък, който търсите. Така се заключват системите и това не позволява те да бъдат окупирани и превзети. Има коридори на Южноамериканския континент, Северноамериканския континент, в Азия, Китай и по цялото земно кълбо. Грамадният коридор, за който в момента говорим, е този в Близкия Изток. Той е огромен.
Много холографски постановки или драми са били внасяни през този коридор, за да се разстройват съзнанието и вярванията на населението. Тъй като този коридор е във време на криза, той е идеалният кандидат за холографски постановки и също така идеален за една система от вярвания, която да промени този хаотичен свят и да задейства всички същества в различни посоки. Вслушвайте се в центъра на чувствата си, когато подобни събития започнат да се случват на тази планета.
Близкият Изток е коридор, където се срещат много измерения и където същности от други измерения могат да дойдат на тази планета. Той е гореща точка. В последно време, в последните 40 или 50 хиляди години, много цивилизации са се появявали и много религиозни конфликти са започвали в Близкия Изток. Поради постоянното напрежение там холографските постановки се правят по-лесно, точно както филмите се продуцират по-лесно в Калифорния.
Една възможна холографска постановка в този коридор е пристигането на извънземни от космоса. Или завръщането на Христос. Или завръщането на някой бог, някой спасител или някаква причина всички да възприемат един и същ начин на мислене. Същевременно, според нас, този коридор не е от светлина. Пример за холографска постановка, внесена на Земята в миналото, за да промени хода на историята, е разпъването на Христос. Драмата, която се е разиграла и която историята е запазила до ваши дни не е действителността, която Исус е дошъл да изиграе. Една версия за живота на тази същност била обработена и направена под формата на холографски филм за развлечение, който след това бил внесен и разигран сякаш е истина.
Христос е идвал като сбор от същества в рамките на дълъг период от време. Историята, която сте чували е драматизирана, пазарна версия. Част от драмата за Христос, която сте изучавали, е холографска постановка. Възможно е също това, което ще откриете в бъдеще за Христос също да бъде холографска постановка. Така че внимавайте. Повечето хора биха казали, че богохулстваме и това са думи на Сатаната. Как можем да поставяме под въпрос написаното в Библията? Как можем да поставяме под въпрос всичките тези неща? Просто защото всички те са казани и извършени от самозваното духовенство. Те не са нищо повече. Използвали са ги, за да възстановят контрола върху енергията на тази планета.
Всъщност Исус Христос бил изпратен да разбие системата, член на Семейството на светлината, да донесе светлина през коридора в Близкия изток. Това отворило път за много да влязат и да посеят семената на една действителност, която да подготви съзнанието на човечеството за цикъла, който ще завърши някъде в следващите 20 години, в зависимост от развоя на събитията. Исус дошъл не като една, а като няколко същности, и повлиял на хората в черния за човечеството час - час, в който човешките същества били готови да разберат своите тайнства. Едно от нещата, което не ви е представяно по особено достоверен начин, е, че Исус е бил добре приет. Енергията, която съществата в образа на Христос донесли на планетата била много добре приета.
Има няколко драми, свързани със същността Христос. От една страна има първоначална програма: плана групата от същества да дойде тук, да разпространи светлина или информация и да покаже на хората на какво е способно човешкото тяло. След това се появили съществата, които казали: "Какво ще направим по този въпрос? Този идва през нашия коридор, а ние искаме да имаме контрол над този коридор. Как ще успеем да използваме тази енергия? Това е вселена на свободна воля и ние можем да правим каквото си поискаме." И те създали холографската постановка за разпъването на Христос, за да създадат страх и чувства и да задействат съзнанието по начин, който изобщо не бил в първоначалните сметки. Това означава, че в една вселена на свободна воля, особено в района на коридорите, е възможно една група от богове да окупира историята на някой друг и да я представя в своя собствена версия. В самият момент това може би няма голям ефект, макар че с времето влиянието на холографската постановка постепенно се усеща.
Знаем, че това е вбесяващо за много от вас. Но това, което ние правим, споделяйки тази информация с вас, е да ви подтикнем да действате, да чувствате, да си спомните - а не да мислите толкова много. Това не е въпрос на логическо мислене, това е въпрос на чувства. Какво става с вашето тяло? Запитайте се: "Каква е моята самоличност? Как е възможно нейното съществуване? Какъв съм аз в нея?" Тогава ще започнете да освобождавате повече от това, което сте за себе си, и ще можете да си обясните много неща.

Барбара Марчиняк

понеделник, 31 юли 2017 г.

ЗЛАТНИТЕ ЗАКОНИ НА СПОКОЙСТВИЕТО



Някои мислят че се ядосват в името на правдата...но правдата не произвежда ядосване — ядосването е неразбиране на нещата...Някои искат да оправдаят това неразбиране, но това е лавиране на ума... Когато човек разбере нещата, той се успокоява — разбирането на нещата дава спокойствие. Искам да знаете, че: няма спокойствие докато човек не оправи живота си.
Ако искаш да знаеш дали ще постигнеш нещо, гледай дали си спокоен и уверен. Има думи, които отнемат спокойствието — те са разрушителни духове. Колкото по-голямо е спокойствието, толкова по-голямо е могъществото. Злото не може да пробие аурата на спокойния човек... Някой път си представяш нещо и ставаш неспокоен. Казвам: твоята представа решава дали да си спокоен или окован в психически вериги.
Разложи представата и веригите ще изчезнат.
Една от причините за нервността е неприложеното знание, т.е. мъртвото знание.
Спокойствието е вътрешна сила тази тиха вътрешна сила прониква в тревогата и я покорява
Спокойствието е оръжие на духа срещу всички тревоги и напрежения.
Как се успокоява човек? Бог влиза вътре в мисълта на човека и го успокоява. Нервният човек няма опорна точка и затова няма равновесие на вътрешните сили.
Дълбокият вътрешен мир е мярка за чистия живот. Понякога си нервен и напрегнат — отиваш при един човек и разменяш няколко думи и ставаш спокоен — ти си приел телепатично духът на спокойствието от този човек... Понякога е достатъчно само присъствието.. на един такъв човек, но това е присъствието на духа.
Има думи, в. които духът е вложил елемента успокояване, а в други е вложил, своята светлина — има думи, които светят — когато тези думи проникнат във вас, те стават ваша защита. Думите са облекло на духовете... Духовете се обличат с думите... Красиви са думите и мислите, които са облекло на ангелите.
Казвам: контролът на словото е решаващ за спокойствието. Има думи, които могат да изхвърлят човека от живота, има думи, които са пълни с барут и бомби.
Окултната опора на спокойния човек е духът и наистина, за да си спокоен, трябва да имаш абсолютна опорна точка.
Спокойствието се справя с енергията на всяко зло и всяка опасност — злото чувства. Трептенията на спокойствието, което всъщност е огнена сила. Злото се разлага в спокойствието. Спокойствието е висш дух, който разлага напрежението на злото — спокойствието е една висша степен на енергията. Спокойствието е изработено от воля... Казвам: волята е най-великата наука. Който има воля, има и спокойствие. .
Спокойствието е оръжие за една мощна еволюция.
Ако една тревога тържествува, къде е тогава истината? Къде е тогава духът?
Силата на спокойствието това е силата на духа.
Когато дълго си търсил и си намерил Бога, ти се изпълваш с един дълбок вътрешен мир... И някой идва и те пита: вярваш ли в Бога... човек се успокоява когато познае Бога.
Кой е спокоен в нас? Това е истинското аз... Това истинско аз преобразява тревогите и трудностите... т.е. преобразява духовете.
Спокойствието се състои от огъня на 
любовта... спокойствието в своята вътрешна същност е духовен огън. Концентрацията е оръжието на спокойния човек, тя е висша енергийна проява на духа.
Спокойствието пази съществата в своята аура... Спокойствието е истина. Ето защо то е пълно с духовна сила. Който е постигнал спокойствието — той господства над духовете на злото.
Основната храна на нервния човек е заблуждението — нечистото слово. Каква опорна точка може да бъде илюзията. Спокойствието е воля, а волята е сила и мощ. Спокойният човек е могъщ... Човек не може да бъде спокоен, ако няма могъщество, което е самата воля.
Спокойствието е проводник на волята... Ето защо: спокойствието преобра-зява духовете. На това основание казвам: злото не може да проникне в спокойствието... т.е. във волята, която е самата огнена същност. Спокойствието прониква злото... Това означава, че зад спокойствието е духът.
Понякога човек е много разтревожен и търси някой да го успокои — духът му изпраща един човек, чрез когото му казва няколко думи и тревогите се разпръскват. Думите на духа имат абсолютно влияние... Тревогите винаги се вслушват в спокойствието на огъня.
Спокойствието се справя вътрешно със злото... спокойствието и злото са живи същества и във вътрешния свят те си говорят.
Щом запазиш спокойствието, си, огнената сила остава с теб и ти разрешаваш въпросите си.
Казвам: духът е вътре в спокойствието — ето защо: злото губи влиянието си, силата си.
За да си спокоен, трябва да си извън материалното съзнание. Поставете всички зли духове в сферата на спокойствието, т.е. в сферата на висшия свят.
Когато. тревожните духове попаднат в сферата на спокойствието, те се
преобразяват... По-висшата духовна сила преобразява no-низшите сили.
В истинското спокойствие няма ум, това е полето на духа... Когато умът бъде завързан със силата на спокойствието, това показва, че духът се е родил.
Истинско спокойствие имат само тези, които са влезли във вечния живот.
Истинското спокойствие съдържа в себе си вечния елемент — огъня... Е то защо то е неразрушимо, то е самият дух — реализацията. Истинското спокойствие е влизане във вечния живот. В този живот няма лишения. Пътят на преданите е начертан. Това е пътят към вечния живот.
Живот в смъртта това се отнася до будното и спокойно съзнание, при което смъртта не може да засегне тези изключителни качества.
За да дойде истинското спокойствие, земното съзнание трябва да се трансформира в божествено — така човек влиза в реалността.
Земното съзнание е носителят на тревогите. Докато има земно съзнание винаги ще има безпокойство. Това означава, че за да изчезне безпокойството, трябва да изчезне и съзнанието, което го носи... т.е. земното съзнание.
Тревогите обсебват всичко нечисто. В чистия живот те са слаби — спокойствието ги поразява.
Казвам: всички науки са празна работа в сравнение с чистотата и спокойс-твието.
Спокойствието е недостъпен свят за грешните хора... Само чистият и разумен живот се благославя със спокойствие.
Кой придобива спокойствието? — Установеният в Бога. Когато Бог е между двама, споровете изчезват... Защо изчезват? Защото Бог живее в тези хора, а Бог се разбира със себе си... В успокоената вода нещата се изясняват. Тук не говоря за физическата вода, а за живата вода... Душата се успокоява само тoгава, когато постигне пряка връзка с духа, иначе тя винаги ще боледува.
Спокойният човек не живее в материята.
Спокойствието изисква будност... Учителят казва: не оставяйте нервната си система отворена да влиза кой как си иска.
Спокойствието значи да се съобразяваш с духа, а не с ума.
Казвам: всички, които се тревожат трябва да разберат падението си от словото и от неговите вечни и неизменни принципи..
Тревожене значи разрушаване... Всичко, което е извън вечните и неизменни принципи на духа, се разрушава.
Спокойствието в тебе, това е духът, който ти помага да трансформираш злото. Спокойствието води човека в пра¬вия път, защото чрез спокойствието работи интуицията, а не умът.
Нервност значи нечистота, това е. връзката с ума.
Чрез спокойствието дълбоко в душата ти се открива истината... т.е. откровението на духа... Когато дъхът говори, човек е винаги спокоен и уверен.
Спокоен може да бъде само чистият, защото той живее в първичния, в истинския живот... Науките и религиите са път, а любовта, търпението, чистотата, спокойствието са същност...
Спокойствие значи да победиш непостоянството, а непостоянството, това е умът. Спокойствието е плод на много усилия на волята. Спокойствието не е пасивно и отпуснато състояние, то е особен род, особен вид напрежение... В това напрежение всички вътрешни сили са под контрол на духа.
Всеки, който има земни стремежи, влиза в разрушение, т.е. в безпокойството.
Чистият няма земни стремежи.. Той има стремеж към познаване на истината. А познаването на истината дава спокойствие.
Човек губи търпението си, човек губи мира си, човек остарява, за да разбере падението си от вечния живот.
За да придобиеш истинско спокойствие, трябва да се, движиш със скорост по-голяма от ума... значи трябва да влезеш в реалния свят.
Спокойствие значи духът да е завладял ума и сърцето.
Изворът е спокоен... Изворът е постоянен... Постоянната медитация превръща болестта в здраве, нервността в спокойствие.
Нервността е отклонение. Тя е психическа отрова, която руши... Всичко нечисто само се руши... Всичко, което не върши волята Божия, се руши. Казвам: в нечистотата няма живот... тук Бог не може да живее... тук животът не може да се вселява.
Докато човек има зло в себе си, винаги ще бъде нервен... и винаги ще умира, защото злото не може да влезе във вие- шия живот... за света на злото няма спокойствие... За света на злото... Бог е създал смъртта.
Учителят е казал: злото е път към смъртта... Смъртта се вселява в злото и го ограничава...
Основната храна на спокойния човек е истината, това е вътрешно хранене.
Мисли за спокойствието, за да го образуваш... Мисли за здравето, за да го образуваш... В ума си трябва да имаш мисли само за благодатен развой...
Със спокойствието човек става богат...
Всеки, който е видял Бога, е придобил дълбок вътрешен мир...
Дълбочината на спокойствието отговаря на дълбочината на любовта...
Казвам: всички нервни хора са злоупотребили с любовта и тя ги е изоставила.
Злоупотребата с любовта е злоупотреба с Бога...
Бог обгръща чистите със своя мир и ги прави неуязвими. 
Човек става спокоен, когато реформира себе си, а не другите... Дълбок вътрешен мир има само този, който е роден от любовта, т.е. роден от духа.
Кой умира спокойно и радостно? Казвам: който вярва в безсмъртието, умира спокойно и радостно...
Чистота, търпение, спокойствие значи да имаш добрите условия на живота...
Будността е много важна за живота и за спокойствието...
Учителят казва: в един момент човек може да се спъне 100 години... както и в един момент може да напредне със 100 години.
Спокойствие — това значи Бог да те въоръжи с непобедимата си сила.
Учителят казва: оставете грижите и безпокойствата си в подсъзнанието и свръхсъзнанието хи и ги забравете, тогава други ще се занимават с тях.
Който остарява не може да бъде спокоен, но остаряването на ума и сърцето е още по-страшно — това значи злото да те улови във време и пространство.
Казвам: да си спокоен значи да си свободен от злото, от гъсеницата, Природата ни показва един метод за освобождение от злото — това е превръщането на гъсеницата в пеперуда. Това е метод за освобождение от тежките условия на живота... Чистото съзнание е извън материята т.е. извън ограничението на време и пространство.
Нищо не трябва да ви привлича на зе-мята — земното съзнание трябва да се разруши, това е тежкото съзнание. Учителят казва: за да отидете на слънцето, трябва да изгубите своята тежест.

( Следва )

Елеазар Хараш 

събота, 16 януари 2016 г.

АКАШОВА ЛЕТОПИС - НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ

Нашите ат­лан­т­с­ки пра­де­ди се раз­ли­ча­ва­ха от съв­ре­мен­ния чо­век по­ве­че от­кол­ко­то си пред­с­та­вя онзи, който се ог­ра­ни­ча­ва със сво­ите поз­на­ния на­пъл­но вър­ху све­та на сетивата. Тази раз­ли­ка се прос­ти­ра не са­мо вър­ху външността, а съ­що и вър­ху ду­хов­ни­те способности. Техните поз­на­ния и съ­що тех­ни­те тех­ни­чес­ки изкуства, ця­ла­та тях­на кул­ту­ра бе­ше раз­лич­на от това, ко­ето мо­же да се наб­лю­да­ва днес. Ако се вър­нем в ми­на­ло­то в пър­ви­те вре­ме­на на ат­лан­т­с­ко­то човечество, ние ще на­ме­рим ед­на ду­хов­на способност, ко­ято се раз­ли­ча­ва на­пъл­но от нашата. Логическият ум, из­чис­ли­тел­на­та ком­би­на­ци­ята ко­ито по­чи­ва всичко, което се про­из­веж­да днес, са лип­с­ва­ли на пър­ви­те атланци. В за­мя­на на то­ва те има­ха ед­на ви­со­ко раз­ви­та памет. Тази па­мет бе­ше ед­на от тех­ни­те на­й-­из­пък­ва­щи ду­хов­ни способности. Например те не изчисляваха, както, чрез това, че ус­во­ява­ха оп­ре­де­ле­ни правила, ко­ито след то­ва да прилагат. През ат­лан­т­с­ки­те вре­ме на "таб­ли­ца­та на умножението" бе­ше не­що съ­вър­ше­но непознато. Никой не за­пе­чат­ва­ше в своя ум, че 3х4 пра­ви 12. За да се спра­ви в случая, ко­га­то тряб­ва­ше да нап­ра­ви ед­на та­ка­ва сметка, той се ос­но­ва­ва­ше на то­ва, че на­соч­ва­ше ми­съл­та си към съ­щи и по­доб­ни случаи. Той си спомняше, как е би­ло при пре­диш­ни­те случаи. Трябва да изясним, че винаги, ко­га­то в ед­но съ­щес­т­во се раз­ви­ва ед­на но­ва способност, ед­на ста­ра спо­соб­ност из­губ­ва сво­ята си­ла и яснота. В срав­не­ние с ат­лан­ти­еца съв­ре­мен­ни­ят чо­век при­те­жа­ва ло­ги­чес­ки ум, спо­соб­нос­т­та да ком­би­ни­рат ко­ито го превъзхожда. В за­мя­на на то­ва оба­че па­мет­та му е отслабнала. Сега хо­ра­та мис­лят в понятия: ат­лан­ти­ецът мис­ле­ше в образи. И ко­га­то пред не­го­ва­та ду­ша из­ник­ва­ше висш образ, той си спом­ня­ше за тол­ко­ва и тол­ко­ва мно­го по­доб­ни образи, ко­ито ве­че е изживял. Според то­ва той на­соч­ва­ше той сво­ето съждение. Ето за­що в оне­зи вре­ме­на съ­що и вся­ко обу­че­ние бе­ше раз­лич­но от то­ва в по­-къс­ни времена. То не бе­ше раз­че­те­но така, че да въ­оръ­жи де­те­то с правила, да за­ос­т­ри не­говия ум. Напротив жи­во­тът му бе­ше пред­с­та­вен в наг­лед­ни образи, та­ка че по­-къс­но то мо­же­ше да си спом­ни за кол­ко­то е въз­мож­но по­ве­че неща, ко­га­то тряб­ва­ше да дейс­т­ва в те­зи или оне­зи условия. Когато де­тето из­рас­т­ва­ше и из­ли­за­ше в живота, при всичко, ко­ето тряб­ва­ше да върши, то си спомняше, че не­що по­доб­но му е би­ло пред­с­та­ве­но през вре­ме на не­го­во­то учение. То на­й-­доб­ре се справяше, ко­га­то но­ви­ят слу­чай бе­ше по­до­бен на ня­кой такъв, кой­то бе­ше ве­че видяло. При съ­вър­ше­но но­ви ус­ло­вия ат­лан­ти­ецът бе­ше ви­на­ги при­ну­ден да из­пит­ва от­но­во нещата, до­ка­то на съв­ре­мен­ния чо­век мно­го не­ща са му спес­те­ни в то­ва отношение, за­що­то той е въ­оръ­жен с правила. 
Той мо­же да при­ла­га те­зи пра­ви­ла съ­що и в случаи, ко­ито още не е сре- щал. Една та­ка­ва сис­те­ма на въз­пи­та­ни­ето пре­да­ва­ше на це­лия жи­вот не­що еднообразно. В те­че­ние на мно­го дъл­ги пе­ри­оди не­ща­та се вър­ше­ха пос­то­ян­но по съ­щия начин. Вярната па­мет не поз­во­ля­ва­ше да се яви ни- що, ко­ето да при­ли­ча ма­кар и от на­й-­да­ле­че на бър­зи­на­та на на­шия дне­шен прогрес. Хората вър­ше­ха това, ко­ето са "виждали" по-рано. Те не из- мислеха, а си спомняха. Авторитет бе­ше не този, кой­то бе­ше учил много, а кой­то бе­ше пре­жи­вял мно­го и по­ра­ди то­ва мо­же­ше да си спом­ня за мно­го неща. През вре­ме на Атлантската епо­ха би би­ло не­въз­мож­но ня­кой да мо­же да ре­ша­ва вър­ху ня­кой ва­жен слу­чай пре­ди да е стиг­нал до оп­ре­де­ле­на възраст. Хора­та има­ха до­ве­рие са­мо на онзи, кой­то мо­же­ше да пог­лед­не на­зад вър­ху един дъ­лъг опит. Казаното тук не ва­жи за пос­ве­те­ни­те и тех­ни­те школи. Защото по сте­пен­та на тях­но­то раз­ви­тие те из­п­ре­вар­ват тях­на­та епоха. И за при­ема­не­то в та­ки­ва шко­ли ре­ша­ва не възрастта, а обстоятелството, да­ли този, кой­то тряб­ва да бъ­де приет, е до­бил в сво­ите ми­на­ли пре­раж­да­ния способностите, ко­ито му поз­во­ля­ват да при­еме ед­на по­-вис­ша мъдрост. Доверието, ко­ето се оказ­ва­ше на пос­ве­те­ни­те и на тех­ни­те пред­с­та­ви­те­ли през вре­ме на Атлантската епоха, по­чи­ва­ше не на изо­би­ли­ето на тех­ния ли­чен опит, а на въз­рас­т­та на тях­на­та мъдрост. При пос­ве­те­ни­те лич­нос­т­та прес­та­ва да има значение. Той стои из­ця­ло в служ­ба на веч­на­та мъдрост. Ето за­що за не­го съ­що не ва­жи ха­рак­те­рис­ти­ка­та на оп­ре­де­лен пе­ри­од от време. Докато сле­до­ва­тел­но ло­ги­чес­ка­та мис­ли­тел­на спо­соб­ност лип­с­ва­ше още на атлантците/ имен­но на пър­ви­те атлантци/, те има­ха във ви­со­ко раз­ви­та па­мет­на спо­соб­ност нещо, ко­ето пре­да­ва­ше осо­бен ха­рак­тер на тях­но­то действие. 
Обаче със същ­нос­т­та на ед­на чо­веш­ка спо­соб­ност ви­на­ги са свър­за­ни дру­ги способности. Паметта стои по­-б­ли­зо до по­-дъл­бо­ка­та при­род­на ос­но­ва на чо­ве­ка от­кол­ко­то ум­с­т­ве­на­та спо­соб­ност и във връз­ка с нея бяха раз­ви­ти дру­ги способности, ко­ито бя­ха съ­що по­-по­доб­ни на оне­зи по­-нис­ши при­род­ни съ­щес­т­ва от­кол­ко­то съв­ре­мен­ни­те чо­веш­ки ин­с­тин­к­тив­ни способности. Така ат­лан­т­ци­те мо­жа­ха да вла­де­ят това, ко­ето се на­ри­ча жиз­не­на сила. Както днес от ка­мен­ни­те въг­ли­ща се из­в­ли­ча си­ла­та на топлината, ко­ято се из­пол­зу­ва ка­то дви­га­тел­на си­ла при на­ши­те съ­об­щи­тел­ни средства, та­ка ат­лан­т­ци­те разбираха, как да пос­та­вят се­мен­на­та си­ла на жи­ви­те съ­щес­т­ва в служ­ба на тех­ни­те тех­ни­чес­ки уреди. Можем да си със­та­вим ед­на пред­с­та­ва за това, за ко­ето ста­ва ду­ма тук чрез следното. Нека по­мис­лим за ед­но жит­но зърно. В не­го дре­ме ед­на сила. Тази си­ла прави, що­то от жит­но­то зър­но да из­рас­не ця­ло­то жит­но растение, сламка, лис­та и клас. Природата мо­же да съ­бу­ди та­зи на­ми­ра­ща се в зър­но­то сила. 
Съвременният чо­век не мо­же да сто­ри то­ва чрез сво­ята воля. Той тряб­ва да по­сее зър­но­то в зе­мя­та и да ос­та­ви на при­род­ни­те си­ли да про­из­ве­дат събуждането. Атлантиецът мо­же­ше още и не­що друго. Той знаеше, как да направи, за да пре­вър­не си­ла­та на един куп зър­на в тех­ни­чес­ка сила, как­то съв­ре­мен­ни­ят чо­век мо­же да пре­вър­не си­ла­та на топ­ли­на­та от един куп ка­мен­ни въг­ли­ща в ед­на та­ка­ва воля. 
През вре­ме на Атлантската епо­ха рас­те­ни­ята се от­г­леж­да­ха не са­мо за да бъ­дат из­пол­зу­ва­ни ка­то хра­ни­тел­ни сред­с­т­ва­та съ­що за да пос­та­вят дре­ме­щи­те в тях си­ли в служ­ба на съ­об­ще­ни­ята и на индустрията. Както ние има­ме ус­т­ройс­т­ва­та да пре­вър­нем дре­ме­ща­та в ка­мен­ни­те въг­ли­ща си­ла в дви­га­тел­на си­ла на на­шите локомотиви, та­ка и ат­лан­т­ци­те има­ха механизми, ко­ито те отоп­ля­ва­ха - та­ка да се ка­же - с рас­ти­тел­ни се­ме­на и в ко­ито жиз­не­на­та си­ла се прев­ръ­ща в тех­ни­чес­ки из­пол­з­ва­ема сила. Така бя­ха пос­та­ве­ни в дви­же­ние ле­тя­щи­те не на го­ля­ма ви­со­чи­на над зе­мя­та пре­воз­ни средства. Тези пре­воз­ни сред­с­т­ва се дви­же­ха на ед­на височина, ко­ято бе­ше по­-мал­ка от ви­со­чи­на­та на пла­ни­ни­те от Атлантската епо­ха и има ме­ха­низ­ми за управление, чрез ко­ито мо­же­ха да се из­диг­нат над те­зи планини. 
Трябва да си представим, че с нап­ред­ва­не­то на вре­ме­то всич­ки ус­ло­вия на на­ша­та Земя са се изменили. Гореспоменатите пре­воз­ни сред­с­т­ва на ат­лан­т­ци­те би­ха би­ли на­пъл­но не­из­пол­зу­ва­еми в на­ше време. Тяхната из­пол­з­ва­емост по­чи­ва­ше на това, че в то­ва вре­ме въз­душ­на­та обвивка, ко­ято об­г­ръ­ща Земята, бе­ше мно­го по­-гъс­та от­кол­ко­то днес. Дали спо­ред днеш­ни­те на­уч­ни по­ня­тия хо­ра­та би­ха мог­ли да си пред­с­та­вят ед­на та­ка­ва гъс­то­та на въздуха, то­ва не тряб­ва да ни за­ни­ма­ва тук. Науката и ло­гич­но­то мис­ле­не не мо­гат да решат, спо­ред ця­ла­та тях­на същност, ни­ко­га ни­що вър­ху това, ко­ето е въз­мож­но или не. Те имат за да­ча да обяс­нят са­мо това, ко­ето се ус­та­но­вя­ва чрез опи­та и наблюдение. А го­рес­по­ме­на­та­та гъс­то­та на въз­ду­ха е за окул­т­ния опит та­ка здра­во установена, как­то мо­же да бъ­де здра­во ус­та­но­вен днес един се­тив­но да­ден факт. 
Също та­ка здра­во ус­та­но­вен оба­че е мо­же би не­обяс­ни­мия за днеш­на­та фи­зи­ка и хи­мия факт, че през вре­ме на Атлантската епо­ха во­да­та по ця­ло­то ли­це на Земята бе­ше мно­го по­-ряд­ка от­кол­ко­то днес. И бла­го­да­ре­ние на та­зи тънкост, на та­зи ряд­кост ат­лан­т­ци­те мо­же­ха да на­со­чат чрез из­пол­зу­ва­на та от тях си­ла на се­ме­на­та по та­къв на­чин водата, че тя да слу­жи на тех­ни­чес­ки цели, ко­ито днес са невъзможни. Чрез сгъс­тя­ва­не­то на во­да­та е ста­на­ло не­въз­мож­но тя да бъ­де дви­же­на и нап­рав­ля­ва­на по та­къв из­ку­сен начин, как­то то­ва е би­ло въз­мож­но през оне­зи времена. От то­ва из­пък­ва дос­та­тъч­но добре, че ци­ви­ли­за­ци­ята на Атлантическата епо­ха е би­ла ос­нов­но раз­лич­на от нашата. И по­-на­та­тък ста­ва разбираемо, че съ­що и фи­зи­чес­ка­та при­ро­да на един ат­лан­ти­ец е би­ла съ­вър­ше­но раз­лич­на от та­зи на съв­ре­мен­ния човек. Атлантиецът пи­еше ед­на вода, ко­ято мо­же­ше да бъ­де об­ра­бо­те­на от жи­ве­еща­та в не­го­во­то соб­с­т­ве­но тя­ло жиз­не­на си­ла по съ­вър­ше­но раз­ли­чен на­чин от­кол­ко­то то­ва е въз­мож­но в днеш­но­то фи­зи­чес­ко тяло. Ето за­що ста­ва­ше така, че ат­лан­ти­ецът мо­же­ше да из­пол­з­ва по своя во­ля сво­ите фи­зи­чес­ки си­ли съв­сем раз­лич­но от днеш­ния човек. Той раз­по­ла­га­ше та­ка да се ка­же със сред­с­т­ва да ум­но­жа­ва в са­мия се­бе си фи­зи­чес­ки­те сили, ко­га­то се нуж­да­еше от то­ва за из­вър­ш­ва­не на сво­ите действия. Ние мо­жем да си със­та­вим пра­вил­ни пред­с­та­ви за ат­лан­т­ци­те са­мо тогава, ко­га­то знаем, че те има­ха съ­що съ­вър­ше­но дру­ги по­ня­тия за умо­ра­та и из­раз­ход­ва­не­то на си­ли­те в срав­не­ни е със съв­ре­мен­ни­те хора. 
Едно ат­лан­т­с­ко се­ли­ще - то­ва се виж­да ве­че от всич­ко опи­са­но но­се­ше един характер, кой­то в ни­що не при­ли­ча­ше на един мо­де­рен град. На- против в ед­но та­ко­ва се­ли­ще всич­ко бе­ше още във връз­ка с природата. Ние по­лу­ча­ва­ме са­мо един слаб об­раз за това, ко­га­то казваме: в пър­ви­те вре­ме­на на Ат­лан­ти­да - око­ло сре­да­та на тре­та­та под­ра­са ед­но се­ли­ще при­ли­ча­ше на ед­на градина, в ко­ято къ­щи­те се из­г­раж­дат от дървета, кло­ни­те на ко­ито са уви­ти ед­ни в дру­ги по из­кус­т­вен начин. 
Това, ко­ето чо­веш­ка­та ръ­ка из­ра­бот­ва­ше в оне­зи времена, из­рас­т­ва­ше та­ка да се ка­же от природата. И са­мият чо­век се чув­с­т­ву­ва­ше на­пъл­но сро­ден с природата. Ето за­що ста­ва­ше така, че съ­що и об­щес­т­ве­но­то чув­с­т­во бе­ше съ­вър­ше­но раз­лич­но от днешното. Природата е об­ща на всич­ки хора. И това, ко­ето ат­лан­ти­ецът из­г­раж­да­ше на ос­но­ва­та на природата, той го счи­та­ше съ­що та­ка ка­то об­що благо, как­то днеш­ни­ят чо­век мис­ли естествено, ко­га­то счи­та ка­то час­т­но бла­го това, ко­ето не­го­во­то остроумие, не­го­ви­ят ум изработва. Който се за­поз­нае от­б­ли­зо с мисълта, че ат­лан­т­ци­те са би­ли на­да­ре­ни с та­ки­ва ду­хов­ни и фи­зи­чес­ки си­ли и способности, как­ви­то описахме, ще се на­учи съ­що да разбира, че в още по­-с­та­ри вре­ме­на чо­ве­чес­т­во­то по­каз­ва един образ, кой­то на­пом­ня още мал­ко за това, ко­ето днес сме свик­на­ли да виждаме. 
И не са­мо хората, но съ­що и за­оби­ка­ля­ща­та при­ро­да се е из­ме­ни­ла в те­че­ние на времената. Формите на рас­те­ни­ята и жи­вот­ни­те са ста­на­ли други. Цялата зем­на при­ро­да е ми­на­ла през преобразования. Населявани по­-ра­но об­лас­ти на Земята са би­ли разрушени; дру­ги са възниквали. Прадедите на ат­лан­т­ци­те са оби­та­ва­ли вър­ху ед­на из­чез­на­ла част от сушата, глав­на­та об­ласт на ко­ято се е на­ми­ра­ла на юг от днеш­на Азия. В те­ософ­с­ки­те пи­са­ния те се на­ри­чат лемурийци. След ка­то бя­ха ми­на­ли през раз­лич­ни степе­ни на развитието, по­-го­ля­ма част от тях пре­ми­на­ха в упадък. Те ста­на­ха ат­ро­фи­ра­ни човеци, чи­ито по­том­ци и днес още на­се­ля­ват оп­ре­де­ле­ни час­ти на Земята ка­то та­ка на­ре­че­ни ди­ви народи. Само ед­на мал­ка част от ле­му­рийс­ко­то чо­ве­чес­т­во бе­ше спо­соб­на да се раз­ви­ва по-нататък. От нея се об­ра­зу­ва­ха атлантците. Също и по­-къс­но ста­на не­що подобно. По-голямата част от на­се­ле­ни­ето на Атлантида пре­ми­на в упа­дък и са­мо ед­на мал­ка част от не­го про­из­хож­дат та­ка на­ре­че­ни­те арийци, към ко­ито при­над­ле­жи на­ше­то днеш­но кул­тур­но човечество. Според на­име­но­ва­ни­ята да­де­ни от окул­т­на­та наука, лемурийци, ат­лат­ци и арий­ци са ко­рен­ни ра­си на човечеството. Ако си пред­с­та­вим две та­ки­ва ко­рен­ни ра­си пред­хож­да­щи ле­му­рий­ци­те и две след­ва­щи арий­ци­те в бъдеще, по­лу­ча­ва­ме всич­ко 7 ко­рен­ни раси. Винаги ед­на­та пред­хож­да от дру­га­та по начина, как­то бе по­со­че­но по­-го­ре от­нос­но лемурийците, ат­лан­т­ци­те и арийците. И вся­ка ко­рен­на ра­са има фи­зи­чес­ки и ду­хов­ни качества, ко­ито са на­пъл­но раз­лич­ни от предхождащите. Докато нап­ри­мер ат­лан­т­ци­те до­ве­до­ха до осо­бе­но ви­со­ко раз­ви­тие па­мет­та и всичко, ко­ето е свър­за­но с нея, в нас­то­яще­то арий­ци те имат за­да­ча­та да раз­ви­ят мис­ли­тел­на­та спо­соб­ност и то- ва, ко­ето и принадлежи. 
Но съ­що и във вся­ка ко­рен­на ра­са тряб­ва да бъ­дат пре­ми­на­ти раз­лич­ни степени. А имен­но те­зи сте­пе­ни са ви­на­ги 7 на брой. В на­ча­ло­то на пе- риода, кой­то при­над­ле­жи на ед­на ко­рен­на раса, глав­ни­те ней­ни ка­чес­т­ва се на­ми­рат та­ка да се ка­же в ед­но мла­ден­чес­ко състояние; те пос­те­пен­но сти­гат до уз­ря­ва­не и нак­рая съ­що до упадък. Чрез то­ва на­се­ле­ни­ето на ед­на ко­рен­на ра­са се раз­де­ля на 7 подраси. Само че не тряб­ва да си пред­с­та­вя­ме то­ва така, ка­то че ед­на под­ра­са из­чез­ва веднага, ко­га­то се раз­ви­ва ед­на нова. Всяка ед­на от тях се за­паз­ва още мо­же би дъл­го време, ко­га­то на­ред с нея се раз­ви­ват дру­ги подраси. Така на Земята ви­на­ги жи­ве­ят ед­ни до дру­ги населения, ко­ито по­каз­ват раз­лич­ни сте­пе­ни на развитието. 
Първата под­ра­са на ат­лан­т­ци­те се раз­ви от ед­на мно­го нап­ред­на­ла и спо­соб­на да се раз­ви­ва част на лемурийците. При те­зи пос­лед­ни­те дар­ба­та на па­мет­та се про­яви в ней­ни­те на­й-­пър­ви на­чен­ки и то са­мо в пос­лед­но­то вре­ме на тях­но­то развитие. Трябва да си представим, че един ле­му­ри­ец мо­же­ше на­ис­ти­на да си об­ра­зу­ва пред­с­та­ви за това, ко­ето изживяваше. Той вед­на­га заб­ра­вя­ше от­но­во това, ко­ето си бе­ше представил. Но фактът, че въп­ре­ки то­ва жи­ве­еше в оп­ре­де­ле­на култура, нап­ри­мер има­ше оръдия, пра­ве­ше стро­ежи и т. н., то­ва той дъл­же­ше не на сво­ята соб­с­т­ве­на спо­соб­ност да се об­ра­зу­ва пред­с­тав­ка на ед­на ду­хов­на си­ла в се­бе си, която, ако мо­жем да упот­ре­бим то­зи израз, бе­ше инстинктивна. Само че при то­ва не тряб­ва да си пред­с­та­вя­ме днеш­ния ин­с­тинкт на животните, а един ин­с­тинкт от дру­го естество. 
В те­ософ­с­ки­те пи­са­ния пър­ва­та под­ра­са на ат­лан­т­ци­те е на­ре­че­на Рмоахали. Паметта на та­зи под­ра­са бе­ше на­со­че­на пре­дим­но вър­ху жи­ви впе­чат­ле­ния на сетивата. Цветовете, ко­ито око­то бе­ше виждало, тонове, ко­ито ухо­то бе­ше чувало, дейс­т­ву­ва­ха след то­ва про­дъл­жи­тел­но вре­ме в душата. Това са из­ра­зи на факта, че Рмоахалите раз­ви­ха чувствата, ко­ито тех­ни­те ле­му­рийс­ки пра­де­ди още не познаваха. Например при­вър­за­нос­т­та към това, ко­ето е би­ло из­жи­вя­но в миналото, при­над­ле­жи към те­зи чувства. 
С раз­ви­ти­ето на па­мет­та бе­ше свър­за­но съ­що то­ва на говора. Докато чо­ве­кът не за­паз­ва­ше още в се­бе си миналото, не мо­же­ше съ­що да ста­ва съ­об­ща­ва­не на из­жи­вя­но­то чрез говора. И по­не­же през пос­лед­но­то време на Лемурия се ро­ди­ха пър­ви­те за­ча­тъ­ци на паметта, то­га­ва съ­що мо­жа да бъ­де пос­та­ве­но на­ча­ло­то на спо­соб­нос­т­та да се на­зо­ва­ва ви­дя­но­то и чутото. Само хора, ко­ито имат спо­соб­нос­т­та на спомена, мо­гат да за­поч­нат не­що с ед­но име, ко­ето е да­де­но на нещо. Ето за­що Атлантската епо­ха е съ­що онази, в ко­ято го­во­рът на­ме­ри сво­ето развитие. И с го­во­ра бе­ше съз­да­де­на ед­на връз­ка меж­ду чо­веш­ка­та ду­ша и не­ща­та на­ми­ра­щи­те се вън от човека. Човекът ро­ди звуч­на­та реч вът­ре в се­бе си; и та­зи звуч­на реч при­над­ле­жи на пред­ме­ти­те на външ­ния свят. Роди се съ­що ед­на но­ва връз­ка меж­ду чо­ве­ка и чо­ве­ка чрез съ­об­ще­ни­ето по пъ­тя на говора. Всичко то­ва бе­ше при Рмоахалите в ед­на още мла­ден­чес­ка форма; оба­че все пак то­ва ги раз­ли­ча­ва­ше по един дъл­бо­ко про­ник­ващ на­чин от тех­ни­те ле­му­рийс­ки прадеди. Но си­ли­те в ду­ши­те на те­зи пър­ви ат­лан­т­ци има­ха още не­що от ро­да на при­род­ни­те сили. Тези чо­ве­ци бя­ха още та­ка да се ка­же срод­ни със за­оби­ка­ля­щи­те ги при­род­ни същества, по­-с­род­ни от­кол­ко­то тех­ни­те следовници. Техните ду­шев­ни си­ли бя­ха още по­ве­че при­род­ни си­ли от­кол­ко­то те­зи на съв­ре­мен­ни­те хора. Така съ­що и звуч­на­та реч, ко­ято те произвеждаха, бе­ше не­що по­доб­но на при­род­ни­те сили. Те не прос­то на­зо­ва­ва­ха нещата, а в тех­ни­те ду­ми се кри­еше ед­на си­ла над нещата, а съ­що и над тех­ни­те себеподобни. Когато се го­во­ри за ед­на въл­шеб­на си­ла на думите, то­га­ва се за­гат­ва за нещо, ко­ето за те­зи хо­ра бе­ше да­ле­че по­-дейс­т­ви­тел­но от­кол­ко­то за съвременността. Когато чо­ве­кът Рмоахал про­из­на­ся­ше ед­на дума, той раз­ви­ва­ше ед­на си­ла по­доб­на на са­мия предмет, кой­то обозначаваше. На то­ва се основа, че ду­ми­те от то­ва вре­ме има­ха ле­чеб­на сила, че те дейс­т­ву­ва­ха бла­гоп­ри­ят­но вър­ху рас­те­жа на растения- та, мо­жа­ха да опи­то­мя­ват жи­вот­ни­те и още дру­ги по­доб­ни действия. Всичко то­ва на­ма­ля все по­ве­че и по­ве­че по си­ла при по­-къс­ни­те под­ра­си на Атлантида. Бихме мог­ли да кажем, че изо­би­ли­ето на си­ли­те по­доб­ни на те­зи на при­род­ни­те се из­гу­би постепенно. Хората от ра­си­те на Рмоахалите чув­с­т­ву­ва­ха то­ва изо­би­лие от си­ли на­пъл­но ка­то един дар на мощ­на­та природа; и то­ва тях­но от­но­ше­ние към при­ро­да­та но­се­ше един ре­ли­гиозен характер. Особено го­во­рът има­ше за тях не­що свещено. И не­въз­мож­на бе­ше ед­на зло­упот­ре­ба с оп­ре­де­ле­ни звуци, в ко­ито се кри­еше ед­на осо­бе­на сила. Всеки чо­век чувствуваше, че та­ка­ва зло­упот­ре­ба би до­нес­ла го­ля­ма в реда. Вълшебството но по­доб­ни ду­ми би се пре­вър­на­ло в не­що противоположно; това, ко­ето из­пол­зу­ва­но по пра­ви­лен начин, би до­нес­ло благословение, при­ло­же­но по прес­тъ­пен на­чин би би­ло във вре­да на причинителя. В оп­ре­де­ле­на не­вин­ност на чув­с­т­во­то Рмоахалите при­пис­ва­ха тях­на­та си­ла по­-мал­ко на се­бе си, от­кол­ко­то нап­ро­тив на дейс­т­ву­ва­ща­та в тях бо­жес­т­ве­на природа. 
Това ста­на ве­че раз­лич­но при Втората под­ра­са /та­ка на­ре­че­ни­те на­ро­ди Тлаватли/. Хората на та­зи под ра­са за­поч­на­ха да чув­с­т­ву­ват тях­на­та лич­на стойност честолюбието, ко­ето при Рмоахалите бе­ше ед­но не­поз­на­то качество. Започна да се про­явя­ва при тях. Споменът се пре­не­се в оп­ре­де­лен сми­съл вър­ху схва­ща­не­то на съв­мес­т­ния живот. Който мо­же­ше да пог­лед­не на­зад вър­ху оп­ре­де­ле­ни дела, изис­к­ва­ше от сво­ите се­бе­по­доб­ни приз­на­ние за това. Той изис­к­ва­ше не­го­ви­те про­из­ве­де­ния да бъ­дат за­па­зе­ни в спомена. И вър­ху то­зи спо­мен за де­ла­та се ос­но­ва­ва­ше съ­що фактът, че ед­на гру­па от свър­за­ни по­меж­ду си хо­ра из­би­ра­ше един за свой ръко- водител. Разви се един вид цар­с­т­вен чин. Даже то­ва приз­на­ние се прос­ти­ра­ше до от­въд смъртта. Споменът за пра­де­ди­те или за онези, ко­ито бя­ха си спе­че­ли­ли зас­лу­ги в живота, се разви. И от то­ва про­из­ле­зе пос­ле при от­дел­ни­те пле­ме­на един вид ре­ли­ги­оз­но по­чи­та­не на умрелите, един култ на прадедите. Този култ се пре­да­де по­-на­та­тък в мно­го по­-къс­ни вре­ме­на и прие на­й-­раз­лич­ни форми. Още при Рмоахалите чо­ве­кът има­ше зна­че­ние дотолкова, до­кол­ко­то в да­ден мо­мент мо­же­ше да се про­яви чрез изо­би­лие на сила. Ако там ня­кой ис­ка­ше приз­на­ние за това, ко­ето бе­ше на пра­вил през из­ми­нали­те дни, той тряб­ва­ше да по­ка­же чрез но­ви дела, че още при­те­жа­ва ста­ра­та сила. Той тряб­ва­ше та­ка да се ка­же да из­ви­ка в спо­ме­на ста­ри­те де­ла чрез нови. Извършено- то ка­то та­ко­ва ня­ма­ше ве­че стойност. Едвам вто­ра­та под­ра­са раз­чи­та­ше та­ка да­ле­че на лич­ния ха­рак­тер на един човек, че взе­ма­ше под вни­ма­ние не­говия ми­нал жи­вот при оцен­ка­та на то­зи характер. 
Едно дру­го пос­лед­с­т­вие на па­мет­на­та спо­соб­ност за съв­мес­т­ния жи­вот на хо­ра­та бе­ше фактът, че се об­ра­зу­ва­ха гру­пи от хора, ко­ито бя­ха свър­за­ни чрез спо­ме­на за об­щи дела. По-рано об­ра­зу­ва­не­то на та­ки­ва гру­пи бе­ше обус­ло­ве­но на­пъл­но от при­род­ни­те сили, от об­щия произход. Човекът не при­ба­вя­ше чрез своите соб­с­т­ве­ни де­ла ни­що към това, ко­ето при­ро­да­та бе­ше нап­ра­ви­ла от него. Сега ед­на сил­на лич­ност съ­би­ра­ше из­вес­тен брой хо­ра за ед­но об­що пред­п­ри­ятие и спо­ме­нът за то­ва об­що де­ло об­ра­зу­ва­ше об­щес­т­ве­ната група. 
Тази фор­ма на об­щес­т­вен съв­мес­тен жи­вот се из­ра­зи ис­тин­с­ки ед­вам в Третата под­ра­са /Толтеки/. Ето за­що хо­ра­та на та­зи ра­са ос­но­ва­ха съ­що пър­во това, ко­ето мо­же да се на­ре­че общественост, пър­ва­та фор­ма на държава. И ръ­ко­вод­с­т­во­то уп­рав­ле­ни­ето на та­зи дър­жа­ва пре­ми­на­ва­ше от пра­от­ци­те на потомците. Това, ко­ето по­-ра­но жи­ве­еше са­мо в па­мет­та на себеподобните, се пре­на­ся­ше се­га от ба­ща­та на сина. Делата на пра­де­ди­те не тряб­ва­ше да бъ­дат заб­ра­ве­ни за це­лия род. В по­том­ци­те още се це­не­ше това, ко­ето пра­де­дът бе­ше извършил. Трябва да бъ­дем са­мо на­яс­но вър­ху факта, че в оне­зи вре­ме­на хо­ра­та дейс­т­ви­тел­но има­ха съ­що си­ла­та да пре­да­ват сво­ите дар­би на потомците. 
Възпитанието бе­ше под­ре­де­но така, че да пред­с­та­вя пред­ва­ри­тел­но жи­во­та в наг­лед­ни образи. А дейс­т­вието на то­ва въз­пи­та­ние по­чи­ва­ше на лич­на­та сила, ко­ято из­ли­за­ше от възпитателя. Той не раз­ви­ва­ше ум­с­т­ве­на­та способност, а дарби, ко­ито има­ха по­ве­че ин­с­тин­к­ти­вен характер. Чрез ед­на та­ка­ва сис­те­ма на въз­пи­та­ни­ето спо­соб­нос­ти­те на ба­ща­та дейс­т­ви­тел­но се пре­да­ва­ха в по­ве­че­то слу­чаи на сина. 
При та­ки­ва ус­ло­вия при тре­та­та под­ра­са лич­ни­ят опит до­би все по­-го­ля­мо значение. Когато ед­на гру­па хо­ра се от­де­ля­ше от друга, тя до­на­ся­ше със се­бе си за ос­но­ва­ва­не­то на но­ва­та об­щ­ност жи­вия спо­мен за това, ко­ето бе­ше из­жи­вя­ла на ста­ра­та сцена. Обаче съ­щев­ре­мен­но в то­зи спо­мен има­ше нещо, ко­ето тя тър­си не на­ми­ра­ше от­го­ва­ря­що на нея, в ко­ето тя не се чув­с­т­ва­ше добре. Поради то­ва тя тър­се­ше не­що ново. И та­ка с вся­ко по­доб­но но­во ос­но­ва­ва­не се по­доб­ря­ва­ха условията. 
И бе­ше не­що естествено, по­-доб­ро­то да на­ме­ри сво­ето подражание. Те- зи бя­ха фактите, на ос­но­ва­та на ко­ито през вре­ме­то на тре­та­та под­ра­са се стиг­на до оне­зи про­цъф­тя­ва­щи държави, ко­ито се опис­ват в те­ософ­с­ка­та литература. И лич­ни­те опитности, ко­ито се добиваха, на­ми­ра­ха под­к­ре­па от стра­на на онези, ко­ито бя­ха пос­ве­те­ни във веч­ни­те за­ко­ни на ду­хов­но­то развитие. Самите сил­ни вла­де­те­ли по­лу­ча­ва­ха посвещението, за да има лич­на­та спо­соб­ност ед­на сил­на опора. Чрез сво­ето лич­но усър­дие и чрез сво­ята лич­на спо­соб­ност чо­ве­кът ста­ва спо­со­бен да бъ­де посветен. Той тряб­ва да раз­вие сво­ите си­ли пос­те­пен­но за­поч­вай­ки от до­лу нагоре, за да мо­же да по­лу­чи след то­ва оза­ре­ни­ето отгоре. Така се ро­ди­ха пос­ве­те­ни­те ца­ре и ръ­ко­во­ди­те­ли на на­ро­ди­те в Атлантида. В тех­ни­те ръ­це има­ше го­ля­ма власт; го­ля­мо бе­ше съ­що и уважението, ко­ето им се оказваше. Обаче в то­зи факт се кри­еше съ­що и при­чи­на­та за упа­дък и разложение. Развитието на па­мет­на­та спо­соб­ност до­ве­де до пъл­нов­лас­ти­ето на личността. Човекът ис­ка­ше да пред­с­тав­ля­ва не­що чрез то­ва свое пълновластие. И кол­ко­то по­-го­ля­ма бе­ше властта, тол­ко­ва по­ве­че ис­ка­ше той да я из­пол­зу­ва за се­бе си, честолюбието, ко­ето се бе­ше развило, се пре­вър­на в из­ра­зен егоизъм. И с то­ва бе­ше да­де­на зло­упот­ре­ба­та със силите. Когато се помисли, как­во мо­же­ха ат­лан­т­ци­те чрез вла­де­ене­то на жиз­не­на­та сила, ще се разбере, че та­зи зло­упот­ре­ба тряб­ва­ше да има мощ­ни последствия. Една ши­ро­ка власт над при­ро­да­та мо­жа да бъ­де пос­та­ве­на в служ­ба на лич­но­то себелюбие. 
Това ста­на в пъ­лен раз­мер чрез Четвъртата под­ра­са /пра-Туранците/. Принадлежащите на та­зи ра­са хора, ко­ито бя­ха за­поз­на­ти с вла­де­ене­то на го­рес­по­ме­на­ти­те сили, ги из­пол­зу­ва­ха мно­го пъти, за да за­до­во­лят сво­ите соб­с­т­ве­ни же­ла­ния и алчност. Обаче из­пол­зу­ва­ни по то­зи начин, те­зи си­ли се раз­ру­ша­ват дейс­т­вай­ки ед­ни вър­ху други. Това е също, как­то ко­га­то кра­ка­та на чо­ве­ка би­ха се дви­жи­ли твър­дог­ла­во напред, до ка­то гор­на­та част на тя­ло­то би ис­ка­ла да вър­ви назад. Такова раз­ру­ши­тел­но дейс­т­вие мо­же­ше да бъ­де въз­п­ре­пятс­т­ву­ва­но са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че в чо­ве­ка се раз­ви ед­на по­-вис­ша сила, ед­на по­-вис­ша способност. А то­ва бе­ше си­ла­та на мисълта. Логическото мис­ле­не дейс­т­ву­ва за­дър­жа­що вър­ху его­ис­тич­ни­те лич­ни желания. 
Произхода на то­ва ло­ги­чес­ко мис­ле­не тряб­ва да тър­сим при Петата подраса /пра-Семитите/. Хората за поч­на­ха да се из­ди­гат над чис­тия спо­мен за ми­на­ло­то и да срав­ня­ват раз­лич­ни­те преживявания. И го­ре­щи­те же­ла­ния бя­ха ре­гу­ли­ра­ни спо­ред та­зи раз­съ­дъч­на способност, въ­об­ще вся­ко ед­но желание. Хората започ­на­ха да смятат, да ком­би­ни­рат чрез раз­ви­та­та раз­съ­дъч­на способност. 
Те се на­учи­ха да ра­бо­тят в мисли. Ако по­-ра­но се от­да­ва­ха на вся­ко ед­но желание, се­га те пър­во се питат, да­ли ми­съл­та мо­же съ­що да одоб­ри же- ланието. Ако хо­ра­та на чет­вър­та­та под­ра­са се нах­вър­ля­ха ди­во в за­до­во­ля­ва­не­то на тех­ни­те желания, те­зи на пе­та­та под­ра­са за­поч­на­ха да се вслуш­ват в един вът­ре­шен глас. А то­зи вът­ре­шен глас дейс­т­ву­ва за­дър­жа­що вър­ху желанията, ма­кар и да не мо­же да уни­що­жи пре­тен­циите на его­ис­тич­на­та личност. Така пе­та­та под­ра­са пос­та­ви под­ти­ка за дейс­т­вие във вът­реш­нос­т­та на човека. 
Човекът ис­ка да уреж­да в та­зи своя вът­реш­ност със се­бе си това, ко­ето има да вър­ши или да изостави. Обаче това, ко­ето бе при­до­би­то във вът­реш­нос­т­та ка­то спо­соб­ност на мисленето, до­ве­де до из­губ­ва­не­то на влас­т­та над при­род­ни­те сили. С то­ва ком­би­ни­ра­що мис­ле­не той мо­же­ше да по­ко­ря­ва са­мо си­ли­те на ми­не­рал­ния свят, но не и жиз­не­на­та сила. Сле- дователно пе­та­та под­ра­са раз­ви мис­ле­не­то за смет­ка на влас­т­та над жиз­не­на­та сила. Но имен­но бла­го­да­ре­ние на то­ва той съз­да­де за­ро­ди­ша за по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на човечеството. Сега личността, себелюбието, его­из­мът мо­жа­ха да бъ­дат кол­ко­то и да е големи; чис­то­то мислене, ко­ето ра­бо­ти на­пъл­но във вът­реш­нос­т­та и не мо­же ве­че да за­по­вяд­ва не­пос­ред­с­т­ве­но на природата, не мо­же да при­чи­ни та­ки­ва уни­що­жи­тел­ни действия, как­то зло­упот­ре­бе­ни­те по­-ра­но сили. От та­зи пе­та под­ра­са бе из­б­рана на­й-­на­да­ре­на­та част, ко­ято на­джи­вя упа­дъ­ка на чет­вър­та­та ко­рен­на ра­са и об­ра­зу­ва за­ро­ди­ша на петата, Арийска раса, ко­ято има за­да­ча да раз­вие на­пъл­но мисли­тел­на­та си­ла с всичко, ко­ето е свър­за­но с нея. 
Хората от Шестата под­ра­са /Акадийци/ раз­ви­ха още по­ве­че мис­лител­на­та си­ла от­кол­ко­то петата. Те се раз­ли­ча­ва­ха от та­ка на­ре­че­ни­те пра­-Се­ми­ти чрез това, че до­ве­до­ха го­рес­по­ме­на­та­та спо­соб­ност до при­ло­же­ние в един по­-ши­рок сми­съл от­кол­ко­то първите. Казано бе, че раз­ви­ти­ето на мис­ли­тел­на­та си­ла не поз­во­ля­ва­ше пре­тен­ци­ите на его­ис­тич­на­та лич­ност да стиг­нат до уни­що­жи­тел­ни действия, ко­ито бя­ха въз­мож­ни при по­-пред­ни­те раси, но че те­зи пре­тен­ции не бя­ха уни­що­же­ни чрез нея. Пра-Семитите уреж­даха пър­во тех­ни­те лич­ни от­но­ше­ния така, как­то им вдъх­ва­ше тях­на­та мис­ли­тел­на способност. На мяс­то­то на прос­ти­те же­ла­ния и по­хо­ти се яви остроумието. Настъпиха дру­ги ус­ло­вия и от­но­ше­ния на жи- вота. Докато пред­хож­да­щи­те ра­си бя­ха склон­ни да приз­на­ят ка­то ръ­ко­во­ди­тел този, чи­ито де­ла се бя­ха за­пе­ча­тали дъл­бо­ко в паметта, или ко­ито мо­же­ше да пог­лед­не на­зад вър­ху един жи­вот на бо­гат спо­мен сега, та­ка­ва ро­ля бе приз­на­та на умния. И ако по­-ра­но бе­ше ме­ро­дав­но това, ко­ето жи­ве­еше в един до­бър спомен, се­га ка­то на­й-­доб­ро се счи­та­ше това, ко­ето на­й-­доб­ре прос­вет­ва­ше на мисълта. По-рано под вли­яни­ето на па­метта хо­ра­та се пре­дър­жа­ха към да­де­но не­що до тогава, до­ка­то то се ока­же­ше ве­че недостатъчно, не­за­до­во­ли­тел­но и тогава. . . в то­зи пос­лед­ния слу­чай се по­лу­ча­ва­ше от са­мо се­бе си, че с ед­но но­ва­тор­с­т­во про­ник­ва­ше онзи, кой­то бе­ше в със­то­яние да по­мог­не при един недостатък. Обаче под въз­дейс­т­ви­ето на мис­ли­тел­ната спо­соб­ност се раз­ви ед­на жаж­да за но­ва­тор­с­т­во и за изменение. Всеки ис­ка­ше да про­ка­ра това, ко­ето не­го­вия ум му подсказваше. Ето за­що в пе­та­та под­ра­са за­поч­на­ха да се явя­ват нес­по­кой­ни състояния, ко­ито в шес­та­та до­ве­до­ха до там, че се по­чув­с­т­ва не­об­хо­ди­мос­т­та сво­ен­рав­но­то мис­ле­не на от­дел­ния човек, да бъ­де пос­та­ве­но под об­щи закони. Блясъкът в дър­жа­ва­та на тре­та­та под­ра­са по­чи­ва­ше на това, че об­щи­те спо­ме­ни про­из­веж­да­ха ред и хармония. В шес­та­та под­ра­са то­зи ред тряб­ва­ше да бъ­де про­из­ве­ден чрез из­мис­ле­ни закони. Така в та­зи шес­та под­ра­са тряб­ва да тър­сим про­из­хо­да не на прав­ни­те и за­кон­ни разпореждания. И през вре­ме на тре­та­та под­ра­са ста­ва­ше от­де­ля­не­то на ед­на гру­па хо­ра са­мо тогава, ко­га­то та­ка да се ка­же тя бе­ше из­т­лас­ка­на от общността, за­що­то тя не се чув­с­т­ву­ва­ше доб­ре сред съ­щес­т­ву­ва­щи­те чрез спо­ме­на състояния. В 6-та под­ра­са то­ва бе­ше съв­сем различно. Властву- ващата мис­ли­тел­на си­ла тър­се­ше но­во­то ка­то такова, тя под­буж­да­ше към пред­п­ри­ятия и но­ви основания. Ето за­що Акадийците бя­ха един на­род из­пит­ващ ра­дост да пред­п­ри­емат не­що ново, да колонизират. Особено тър­го­ви­ята тряб­ва­ше да под­х­ран­ва но­во­раз­ви­ва­ща­та се мис­ли­тел­на и раз­съ­дъч­на способност. 
При Седмата под­ра­са /Монголите/ съ­що та­ка се раз­ви мис­ли­тел­на­та способност. Обаче в нея бя­ха ос­тана­ли ка­чес­т­ва на пре­ди­ду­щи­те раси, а имен­но на 4-та подраса, в мно­го по­-си­лен раз­мер от­кол­ко­то при 5та и 6та. Те ос­та­на­ха вер­ни на чув­с­т­во­то за спомена. И та­ка те стиг­на­ха до убежде- нието, че на­й-с­та­ро­то е най-умното, това, ко­ето мо­же да се за­щи­та­ва пред мис­ли­тел­на­та спо­соб­ност най-добре. Те съ­що из­гу­би­ха влас­т­та над жиз­не­ни­те сили; оба­че това, ко­ето се раз­ви в тях ка­то си­ла на мисълта, има­ше са­мо­то не­що от при­род­на­та мощ на жиз­не­на­та сила. Вярно е, че те бя­ха из­гу­би­ли влас­т­та над живота, оба­че ни­ко­га не­пос­ред­с­т­ве­на­та на­ив­на вя­ра в та­зи власт. За тях та­зи власт бе­ше ста­на­ла те­хен Бог, по по­ръ­че­ни­ето на кой­то вър­ше­ха всичко, ко­ето счи­та­ха за правилно. Така за тех­ни­те съ­сед­ни на­ро­ди­те из­г­леж­да­ха ка­то об­се­бе­ни от та­зи тайн­с­т­ве­на си­ла и се от­да­ва­ха със сля­по доверие. Техните по­том­ци в Азия и в ня­кои ев­ро­пейс­ки об­лас­ти по­ка­за­ха и още по­каз­ват та­зи особеност. 
Посадената в хо­ра­та мис­ли­тел­на спо­соб­ност мо­жа да дос­тиг­не сво­ята пъл­на стойност в раз­ви­ти­ето ед­вам тогава, ко­га­то тя по­лу­чи един нов под­тик в 5-та, ко­рен­на раса. 4-та ко­рен­на ра­са мо­же­ше да пос­та­ви та­зи спо­соб­ност са­мо в служ­ба на това, ко­ето бе­ше въз­пи­та­но в нея чрез дар­ба­та на паметта. 5-та дос­тиг­на пър­во до та­ки­ва фор­ми на живота, за ко­ито спо­соб­нос­т­та на мис­ле­не­то е ис­тин­с­ки­ят инструмент.




Рудолф Щайнер