събота, 9 декември 2017 г.

Холографска манипулация на действителността!



Холографските постановки са използвани на Земята за манипулиране и контрол на съзнанието и за превръщане на информацията в дезинформация - такава, която носи ограничено количество знания. Според нас тези, които използват холографски постановки, не винаги се стремят да донесат светлина, информация или извисяване на хората. Те имат задни мисли, макар че ги представят за светлина.
Холографските постановки изглеждат точно като триизмерната действителност. Те са създадени събития, произведени и внесени във вашата действителност, така че да изглеждат като част от едно продължително действие. Те се използват, за да влияят на съзнанието на наблюдаващите и са много трудни за разпознаване.
Тъй като вие сте общество с контролирана честота, способността на хората да създават технологии е ограничена. В едно общество с по-слаб контрол, което може да стигне по-далеч или има повече възможности за пътуване в космоса и по-голям обмен между системите, техническият прогрес е направо смайващ и извисяващ. Много придобивки и влияния извън тази планета са били премълчавани. Разбира се, планетата е получавала известно количество информация по най-различни начини и създадената в резултат на това техника е променяла значително начина на живот.
Една от промените в начина на живот, настъпила през този век, е появата на киното. Филмовата индустрия донесе на тази планета един съвсем нов начин за въздействие върху мисленето. Както на Земята има филмова индустрия, в космоса има такива, които имат холографска индустрия. Те правят холографски постановки - драми, които изглеждат съвсем като истински - и ги внасят чрез коридори във вашата действителност. Тъй като тези космически същества съществуват от стотици хиляди години, а честотите на човечеството са контролирани, не им е никак трудно да замажат очите на човешките същества.
Холографските изживявания, особено наблюденията на небето, са замислени така, че да влияят на голяма група от хора едновременно. Много, макар че не всички от наблюдаваните НЛО, са били холографски постановки. Имало е холографски постановки на един индивид, направени по най-различни начини и предавани едновременно в много различни култури. Ето защо много от религиозните системи на Земята са подобни в различни краища на света, между които не е имало физически контакт.
Холографските постановки изглеждат точно като триизмерната действителност. Те са създадени събития, произведени и внесени във вашата действителност, така че да изглеждат като част от едно продължително действие. Те се използват, за да влияят на съзнанието на наблюдаващите и са много трудни за разпознаване. Ще натрупате много опит в следващите няколко години, когато в Близкия изток и други райони на тази планета много извънземна дейност ще се разпространи с пълна сила и ще бъде отразена в пресата. Някои от големите събития ще бъдат много истински, но някои от тях ще бъдат постановки, замислени така, че да тласнат съзнанието на хората към единен световен ред, за да бъдете контролирани.
Холографските постановки имат енергийни полета и могат да бъдат измерени радиестезично. Радиестезичните пръчки се движат по различен начин в тях, защото енергийните полета са нееднородни и вибрират с невероятна скорост. Можете да влезете в тях и да участвате в тях. Хората могат да бъдат част от тях и да се кълнат, че те са действителни. Но това са дирижирани събития, създадени, за да влияят върху съзнанието на хората. Холографските постановки не се създават за информация, те се правят за контрол. Те са просто една страна от съществуващата технология.
Действителностите могат да бъдат произведени и внесени точно като филми. Филмите, телевизията и така нататък са вашият начин да създавате действителности. Има други, много развити същества, които умело създават толкова "истински" действителности, че не можете да усетите разликата. Те са като лъчи. Точно както се прожектират светлинните лъчи в мрака, холографските постановки се прожектират през коридори. Необходима е огромна енергия, защото процесът включва сливане на измеренията. Тази технология не съществува в третото измерение, съществува в други измерения, и се налага измеримо сливане.
Каква е разликата между измеренията? Защо едно измерение е важно за друго? Защото всяко измерение има много различен ритъм на вибриране или начин на движение на молекулите. За тези холографски постановки трябват места, където измеренията вече са се слели, защото те трябва да минат през другите измерения, за да влязат тук.
Човешките същества трябва да се научат да четат енергиите. Те трябва да се научат да използват нещо повече от обичайните сетива - очите, ушите, носа, устата и така нататък. Вече ви казахме, че очите, ушите, носът, устата и допира ви заблуждават за действителността. Те затварят действителността. Вие си мислите, че възприемате действителността чрез тези сетива, а всъщност те ограничават вашето възприемане на действителността. Учат ви от малки да разчитате на своите очи, уши, нос, уста и допир за окачествяването на изживяванията. Сега ще трябва да разчитате на други форми на сетивност за определянето на изживяванията. Една от формите, които сте отхвърлили е усещането. Усещането - вашият знаещ, интуитивен, психичен Аз - е било запушено от честотния контрол на тази планета и затова не сте могли да го откриете. Ако бяхте открили своите собствени знания и своя собствен начин за интуитивно досещане, можеше да не попаднете под контрол.
Откъде знаете кое се контролира и кое не? Част от вашият опит тук е да научите това - да влезете за малко в горещата вода и да знаете кога да изскочите от нея. Дълбоко във вас има една увереност, която можете да откриете и да започнете да действате с нея. Това е увереност, която почита живота и почита най-вече вас самите като живота, който е във ваши ръце. Вие сте в свои ръце и ви е дадено да почитате своята светлина, своето тяло и своите изживявания с всички сили.
Ще познавате холографските постановки чрез чувствата. Ще чувствате, че нещо не е както трябва в тях - нещо ще ви се струва намирисващо или странно. Когато във вашата действителност внасят холографски постановки, нещо не е наред. Като членове на Семейството на светлината вашите настройки и влакна няма да се чувстват добре, ако присъствате на холографска постановка, защото те се използват, за да ви контролират, а не да ви носят извисяване. Използват се за предизвикване на чувствата ви по определен начин, така че други да могат да се хранят от тях; използват се, за да ви доведат до едно определено ново ниво на функциониране.
Тези технологии ще бъдат прилагани по-често в следващото десетилетие. Затова казваме, че на човечеството му предстои драстично пробуждане що се отнася до истинската действителност. Границите на действителността са доста дълбоки.
Казахме за коридора в Близкия изток, че е измерна врата или вход към планетата за определени енергии, които търсят цивилизация. Не забравяйте, че когато напуснете една планетарна сфера и навлезете в космоса, щом преминете през определени пояси на съзнанието трябва да намерите съответния коридор, за да се върнете на планетата в точния период от време или времеви отрязък, който търсите. Така се заключват системите и това не позволява те да бъдат окупирани и превзети. Има коридори на Южноамериканския континент, Северноамериканския континент, в Азия, Китай и по цялото земно кълбо. Грамадният коридор, за който в момента говорим, е този в Близкия Изток. Той е огромен.
Много холографски постановки или драми са били внасяни през този коридор, за да се разстройват съзнанието и вярванията на населението. Тъй като този коридор е във време на криза, той е идеалният кандидат за холографски постановки и също така идеален за една система от вярвания, която да промени този хаотичен свят и да задейства всички същества в различни посоки. Вслушвайте се в центъра на чувствата си, когато подобни събития започнат да се случват на тази планета.
Близкият Изток е коридор, където се срещат много измерения и където същности от други измерения могат да дойдат на тази планета. Той е гореща точка. В последно време, в последните 40 или 50 хиляди години, много цивилизации са се появявали и много религиозни конфликти са започвали в Близкия Изток. Поради постоянното напрежение там холографските постановки се правят по-лесно, точно както филмите се продуцират по-лесно в Калифорния.
Една възможна холографска постановка в този коридор е пристигането на извънземни от космоса. Или завръщането на Христос. Или завръщането на някой бог, някой спасител или някаква причина всички да възприемат един и същ начин на мислене. Същевременно, според нас, този коридор не е от светлина. Пример за холографска постановка, внесена на Земята в миналото, за да промени хода на историята, е разпъването на Христос. Драмата, която се е разиграла и която историята е запазила до ваши дни не е действителността, която Исус е дошъл да изиграе. Една версия за живота на тази същност била обработена и направена под формата на холографски филм за развлечение, който след това бил внесен и разигран сякаш е истина.
Христос е идвал като сбор от същества в рамките на дълъг период от време. Историята, която сте чували е драматизирана, пазарна версия. Част от драмата за Христос, която сте изучавали, е холографска постановка. Възможно е също това, което ще откриете в бъдеще за Христос също да бъде холографска постановка. Така че внимавайте. Повечето хора биха казали, че богохулстваме и това са думи на Сатаната. Как можем да поставяме под въпрос написаното в Библията? Как можем да поставяме под въпрос всичките тези неща? Просто защото всички те са казани и извършени от самозваното духовенство. Те не са нищо повече. Използвали са ги, за да възстановят контрола върху енергията на тази планета.
Всъщност Исус Христос бил изпратен да разбие системата, член на Семейството на светлината, да донесе светлина през коридора в Близкия изток. Това отворило път за много да влязат и да посеят семената на една действителност, която да подготви съзнанието на човечеството за цикъла, който ще завърши някъде в следващите 20 години, в зависимост от развоя на събитията. Исус дошъл не като една, а като няколко същности, и повлиял на хората в черния за човечеството час - час, в който човешките същества били готови да разберат своите тайнства. Едно от нещата, което не ви е представяно по особено достоверен начин, е, че Исус е бил добре приет. Енергията, която съществата в образа на Христос донесли на планетата била много добре приета.
Има няколко драми, свързани със същността Христос. От една страна има първоначална програма: плана групата от същества да дойде тук, да разпространи светлина или информация и да покаже на хората на какво е способно човешкото тяло. След това се появили съществата, които казали: "Какво ще направим по този въпрос? Този идва през нашия коридор, а ние искаме да имаме контрол над този коридор. Как ще успеем да използваме тази енергия? Това е вселена на свободна воля и ние можем да правим каквото си поискаме." И те създали холографската постановка за разпъването на Христос, за да създадат страх и чувства и да задействат съзнанието по начин, който изобщо не бил в първоначалните сметки. Това означава, че в една вселена на свободна воля, особено в района на коридорите, е възможно една група от богове да окупира историята на някой друг и да я представя в своя собствена версия. В самият момент това може би няма голям ефект, макар че с времето влиянието на холографската постановка постепенно се усеща.
Знаем, че това е вбесяващо за много от вас. Но това, което ние правим, споделяйки тази информация с вас, е да ви подтикнем да действате, да чувствате, да си спомните - а не да мислите толкова много. Това не е въпрос на логическо мислене, това е въпрос на чувства. Какво става с вашето тяло? Запитайте се: "Каква е моята самоличност? Как е възможно нейното съществуване? Какъв съм аз в нея?" Тогава ще започнете да освобождавате повече от това, което сте за себе си, и ще можете да си обясните много неща.

Барбара Марчиняк

понеделник, 31 юли 2017 г.

ЗЛАТНИТЕ ЗАКОНИ НА СПОКОЙСТВИЕТО



Някои мислят че се ядосват в името на правдата...но правдата не произвежда ядосване — ядосването е неразбиране на нещата...Някои искат да оправдаят това неразбиране, но това е лавиране на ума... Когато човек разбере нещата, той се успокоява — разбирането на нещата дава спокойствие. Искам да знаете, че: няма спокойствие докато човек не оправи живота си.
Ако искаш да знаеш дали ще постигнеш нещо, гледай дали си спокоен и уверен. Има думи, които отнемат спокойствието — те са разрушителни духове. Колкото по-голямо е спокойствието, толкова по-голямо е могъществото. Злото не може да пробие аурата на спокойния човек... Някой път си представяш нещо и ставаш неспокоен. Казвам: твоята представа решава дали да си спокоен или окован в психически вериги.
Разложи представата и веригите ще изчезнат.
Една от причините за нервността е неприложеното знание, т.е. мъртвото знание.
Спокойствието е вътрешна сила тази тиха вътрешна сила прониква в тревогата и я покорява
Спокойствието е оръжие на духа срещу всички тревоги и напрежения.
Как се успокоява човек? Бог влиза вътре в мисълта на човека и го успокоява. Нервният човек няма опорна точка и затова няма равновесие на вътрешните сили.
Дълбокият вътрешен мир е мярка за чистия живот. Понякога си нервен и напрегнат — отиваш при един човек и разменяш няколко думи и ставаш спокоен — ти си приел телепатично духът на спокойствието от този човек... Понякога е достатъчно само присъствието.. на един такъв човек, но това е присъствието на духа.
Има думи, в. които духът е вложил елемента успокояване, а в други е вложил, своята светлина — има думи, които светят — когато тези думи проникнат във вас, те стават ваша защита. Думите са облекло на духовете... Духовете се обличат с думите... Красиви са думите и мислите, които са облекло на ангелите.
Казвам: контролът на словото е решаващ за спокойствието. Има думи, които могат да изхвърлят човека от живота, има думи, които са пълни с барут и бомби.
Окултната опора на спокойния човек е духът и наистина, за да си спокоен, трябва да имаш абсолютна опорна точка.
Спокойствието се справя с енергията на всяко зло и всяка опасност — злото чувства. Трептенията на спокойствието, което всъщност е огнена сила. Злото се разлага в спокойствието. Спокойствието е висш дух, който разлага напрежението на злото — спокойствието е една висша степен на енергията. Спокойствието е изработено от воля... Казвам: волята е най-великата наука. Който има воля, има и спокойствие. .
Спокойствието е оръжие за една мощна еволюция.
Ако една тревога тържествува, къде е тогава истината? Къде е тогава духът?
Силата на спокойствието това е силата на духа.
Когато дълго си търсил и си намерил Бога, ти се изпълваш с един дълбок вътрешен мир... И някой идва и те пита: вярваш ли в Бога... човек се успокоява когато познае Бога.
Кой е спокоен в нас? Това е истинското аз... Това истинско аз преобразява тревогите и трудностите... т.е. преобразява духовете.
Спокойствието се състои от огъня на 
любовта... спокойствието в своята вътрешна същност е духовен огън. Концентрацията е оръжието на спокойния човек, тя е висша енергийна проява на духа.
Спокойствието пази съществата в своята аура... Спокойствието е истина. Ето защо то е пълно с духовна сила. Който е постигнал спокойствието — той господства над духовете на злото.
Основната храна на нервния човек е заблуждението — нечистото слово. Каква опорна точка може да бъде илюзията. Спокойствието е воля, а волята е сила и мощ. Спокойният човек е могъщ... Човек не може да бъде спокоен, ако няма могъщество, което е самата воля.
Спокойствието е проводник на волята... Ето защо: спокойствието преобра-зява духовете. На това основание казвам: злото не може да проникне в спокойствието... т.е. във волята, която е самата огнена същност. Спокойствието прониква злото... Това означава, че зад спокойствието е духът.
Понякога човек е много разтревожен и търси някой да го успокои — духът му изпраща един човек, чрез когото му казва няколко думи и тревогите се разпръскват. Думите на духа имат абсолютно влияние... Тревогите винаги се вслушват в спокойствието на огъня.
Спокойствието се справя вътрешно със злото... спокойствието и злото са живи същества и във вътрешния свят те си говорят.
Щом запазиш спокойствието, си, огнената сила остава с теб и ти разрешаваш въпросите си.
Казвам: духът е вътре в спокойствието — ето защо: злото губи влиянието си, силата си.
За да си спокоен, трябва да си извън материалното съзнание. Поставете всички зли духове в сферата на спокойствието, т.е. в сферата на висшия свят.
Когато. тревожните духове попаднат в сферата на спокойствието, те се
преобразяват... По-висшата духовна сила преобразява no-низшите сили.
В истинското спокойствие няма ум, това е полето на духа... Когато умът бъде завързан със силата на спокойствието, това показва, че духът се е родил.
Истинско спокойствие имат само тези, които са влезли във вечния живот.
Истинското спокойствие съдържа в себе си вечния елемент — огъня... Е то защо то е неразрушимо, то е самият дух — реализацията. Истинското спокойствие е влизане във вечния живот. В този живот няма лишения. Пътят на преданите е начертан. Това е пътят към вечния живот.
Живот в смъртта това се отнася до будното и спокойно съзнание, при което смъртта не може да засегне тези изключителни качества.
За да дойде истинското спокойствие, земното съзнание трябва да се трансформира в божествено — така човек влиза в реалността.
Земното съзнание е носителят на тревогите. Докато има земно съзнание винаги ще има безпокойство. Това означава, че за да изчезне безпокойството, трябва да изчезне и съзнанието, което го носи... т.е. земното съзнание.
Тревогите обсебват всичко нечисто. В чистия живот те са слаби — спокойствието ги поразява.
Казвам: всички науки са празна работа в сравнение с чистотата и спокойс-твието.
Спокойствието е недостъпен свят за грешните хора... Само чистият и разумен живот се благославя със спокойствие.
Кой придобива спокойствието? — Установеният в Бога. Когато Бог е между двама, споровете изчезват... Защо изчезват? Защото Бог живее в тези хора, а Бог се разбира със себе си... В успокоената вода нещата се изясняват. Тук не говоря за физическата вода, а за живата вода... Душата се успокоява само тoгава, когато постигне пряка връзка с духа, иначе тя винаги ще боледува.
Спокойният човек не живее в материята.
Спокойствието изисква будност... Учителят казва: не оставяйте нервната си система отворена да влиза кой как си иска.
Спокойствието значи да се съобразяваш с духа, а не с ума.
Казвам: всички, които се тревожат трябва да разберат падението си от словото и от неговите вечни и неизменни принципи..
Тревожене значи разрушаване... Всичко, което е извън вечните и неизменни принципи на духа, се разрушава.
Спокойствието в тебе, това е духът, който ти помага да трансформираш злото. Спокойствието води човека в пра¬вия път, защото чрез спокойствието работи интуицията, а не умът.
Нервност значи нечистота, това е. връзката с ума.
Чрез спокойствието дълбоко в душата ти се открива истината... т.е. откровението на духа... Когато дъхът говори, човек е винаги спокоен и уверен.
Спокоен може да бъде само чистият, защото той живее в първичния, в истинския живот... Науките и религиите са път, а любовта, търпението, чистотата, спокойствието са същност...
Спокойствие значи да победиш непостоянството, а непостоянството, това е умът. Спокойствието е плод на много усилия на волята. Спокойствието не е пасивно и отпуснато състояние, то е особен род, особен вид напрежение... В това напрежение всички вътрешни сили са под контрол на духа.
Всеки, който има земни стремежи, влиза в разрушение, т.е. в безпокойството.
Чистият няма земни стремежи.. Той има стремеж към познаване на истината. А познаването на истината дава спокойствие.
Човек губи търпението си, човек губи мира си, човек остарява, за да разбере падението си от вечния живот.
За да придобиеш истинско спокойствие, трябва да се, движиш със скорост по-голяма от ума... значи трябва да влезеш в реалния свят.
Спокойствие значи духът да е завладял ума и сърцето.
Изворът е спокоен... Изворът е постоянен... Постоянната медитация превръща болестта в здраве, нервността в спокойствие.
Нервността е отклонение. Тя е психическа отрова, която руши... Всичко нечисто само се руши... Всичко, което не върши волята Божия, се руши. Казвам: в нечистотата няма живот... тук Бог не може да живее... тук животът не може да се вселява.
Докато човек има зло в себе си, винаги ще бъде нервен... и винаги ще умира, защото злото не може да влезе във вие- шия живот... за света на злото няма спокойствие... За света на злото... Бог е създал смъртта.
Учителят е казал: злото е път към смъртта... Смъртта се вселява в злото и го ограничава...
Основната храна на спокойния човек е истината, това е вътрешно хранене.
Мисли за спокойствието, за да го образуваш... Мисли за здравето, за да го образуваш... В ума си трябва да имаш мисли само за благодатен развой...
Със спокойствието човек става богат...
Всеки, който е видял Бога, е придобил дълбок вътрешен мир...
Дълбочината на спокойствието отговаря на дълбочината на любовта...
Казвам: всички нервни хора са злоупотребили с любовта и тя ги е изоставила.
Злоупотребата с любовта е злоупотреба с Бога...
Бог обгръща чистите със своя мир и ги прави неуязвими. 
Човек става спокоен, когато реформира себе си, а не другите... Дълбок вътрешен мир има само този, който е роден от любовта, т.е. роден от духа.
Кой умира спокойно и радостно? Казвам: който вярва в безсмъртието, умира спокойно и радостно...
Чистота, търпение, спокойствие значи да имаш добрите условия на живота...
Будността е много важна за живота и за спокойствието...
Учителят казва: в един момент човек може да се спъне 100 години... както и в един момент може да напредне със 100 години.
Спокойствие — това значи Бог да те въоръжи с непобедимата си сила.
Учителят казва: оставете грижите и безпокойствата си в подсъзнанието и свръхсъзнанието хи и ги забравете, тогава други ще се занимават с тях.
Който остарява не може да бъде спокоен, но остаряването на ума и сърцето е още по-страшно — това значи злото да те улови във време и пространство.
Казвам: да си спокоен значи да си свободен от злото, от гъсеницата, Природата ни показва един метод за освобождение от злото — това е превръщането на гъсеницата в пеперуда. Това е метод за освобождение от тежките условия на живота... Чистото съзнание е извън материята т.е. извън ограничението на време и пространство.
Нищо не трябва да ви привлича на зе-мята — земното съзнание трябва да се разруши, това е тежкото съзнание. Учителят казва: за да отидете на слънцето, трябва да изгубите своята тежест.

( Следва )

Елеазар Хараш 

събота, 16 януари 2016 г.

АКАШОВА ЛЕТОПИС - НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ

Нашите ат­лан­т­с­ки пра­де­ди се раз­ли­ча­ва­ха от съв­ре­мен­ния чо­век по­ве­че от­кол­ко­то си пред­с­та­вя онзи, който се ог­ра­ни­ча­ва със сво­ите поз­на­ния на­пъл­но вър­ху све­та на сетивата. Тази раз­ли­ка се прос­ти­ра не са­мо вър­ху външността, а съ­що и вър­ху ду­хов­ни­те способности. Техните поз­на­ния и съ­що тех­ни­те тех­ни­чес­ки изкуства, ця­ла­та тях­на кул­ту­ра бе­ше раз­лич­на от това, ко­ето мо­же да се наб­лю­да­ва днес. Ако се вър­нем в ми­на­ло­то в пър­ви­те вре­ме­на на ат­лан­т­с­ко­то човечество, ние ще на­ме­рим ед­на ду­хов­на способност, ко­ято се раз­ли­ча­ва на­пъл­но от нашата. Логическият ум, из­чис­ли­тел­на­та ком­би­на­ци­ята ко­ито по­чи­ва всичко, което се про­из­веж­да днес, са лип­с­ва­ли на пър­ви­те атланци. В за­мя­на на то­ва те има­ха ед­на ви­со­ко раз­ви­та памет. Тази па­мет бе­ше ед­на от тех­ни­те на­й-­из­пък­ва­щи ду­хов­ни способности. Например те не изчисляваха, както, чрез това, че ус­во­ява­ха оп­ре­де­ле­ни правила, ко­ито след то­ва да прилагат. През ат­лан­т­с­ки­те вре­ме на "таб­ли­ца­та на умножението" бе­ше не­що съ­вър­ше­но непознато. Никой не за­пе­чат­ва­ше в своя ум, че 3х4 пра­ви 12. За да се спра­ви в случая, ко­га­то тряб­ва­ше да нап­ра­ви ед­на та­ка­ва сметка, той се ос­но­ва­ва­ше на то­ва, че на­соч­ва­ше ми­съл­та си към съ­щи и по­доб­ни случаи. Той си спомняше, как е би­ло при пре­диш­ни­те случаи. Трябва да изясним, че винаги, ко­га­то в ед­но съ­щес­т­во се раз­ви­ва ед­на но­ва способност, ед­на ста­ра спо­соб­ност из­губ­ва сво­ята си­ла и яснота. В срав­не­ние с ат­лан­ти­еца съв­ре­мен­ни­ят чо­век при­те­жа­ва ло­ги­чес­ки ум, спо­соб­нос­т­та да ком­би­ни­рат ко­ито го превъзхожда. В за­мя­на на то­ва оба­че па­мет­та му е отслабнала. Сега хо­ра­та мис­лят в понятия: ат­лан­ти­ецът мис­ле­ше в образи. И ко­га­то пред не­го­ва­та ду­ша из­ник­ва­ше висш образ, той си спом­ня­ше за тол­ко­ва и тол­ко­ва мно­го по­доб­ни образи, ко­ито ве­че е изживял. Според то­ва той на­соч­ва­ше той сво­ето съждение. Ето за­що в оне­зи вре­ме­на съ­що и вся­ко обу­че­ние бе­ше раз­лич­но от то­ва в по­-къс­ни времена. То не бе­ше раз­че­те­но така, че да въ­оръ­жи де­те­то с правила, да за­ос­т­ри не­говия ум. Напротив жи­во­тът му бе­ше пред­с­та­вен в наг­лед­ни образи, та­ка че по­-къс­но то мо­же­ше да си спом­ни за кол­ко­то е въз­мож­но по­ве­че неща, ко­га­то тряб­ва­ше да дейс­т­ва в те­зи или оне­зи условия. Когато де­тето из­рас­т­ва­ше и из­ли­за­ше в живота, при всичко, ко­ето тряб­ва­ше да върши, то си спомняше, че не­що по­доб­но му е би­ло пред­с­та­ве­но през вре­ме на не­го­во­то учение. То на­й-­доб­ре се справяше, ко­га­то но­ви­ят слу­чай бе­ше по­до­бен на ня­кой такъв, кой­то бе­ше ве­че видяло. При съ­вър­ше­но но­ви ус­ло­вия ат­лан­ти­ецът бе­ше ви­на­ги при­ну­ден да из­пит­ва от­но­во нещата, до­ка­то на съв­ре­мен­ния чо­век мно­го не­ща са му спес­те­ни в то­ва отношение, за­що­то той е въ­оръ­жен с правила. 
Той мо­же да при­ла­га те­зи пра­ви­ла съ­що и в случаи, ко­ито още не е сре- щал. Една та­ка­ва сис­те­ма на въз­пи­та­ни­ето пре­да­ва­ше на це­лия жи­вот не­що еднообразно. В те­че­ние на мно­го дъл­ги пе­ри­оди не­ща­та се вър­ше­ха пос­то­ян­но по съ­щия начин. Вярната па­мет не поз­во­ля­ва­ше да се яви ни- що, ко­ето да при­ли­ча ма­кар и от на­й-­да­ле­че на бър­зи­на­та на на­шия дне­шен прогрес. Хората вър­ше­ха това, ко­ето са "виждали" по-рано. Те не из- мислеха, а си спомняха. Авторитет бе­ше не този, кой­то бе­ше учил много, а кой­то бе­ше пре­жи­вял мно­го и по­ра­ди то­ва мо­же­ше да си спом­ня за мно­го неща. През вре­ме на Атлантската епо­ха би би­ло не­въз­мож­но ня­кой да мо­же да ре­ша­ва вър­ху ня­кой ва­жен слу­чай пре­ди да е стиг­нал до оп­ре­де­ле­на възраст. Хора­та има­ха до­ве­рие са­мо на онзи, кой­то мо­же­ше да пог­лед­не на­зад вър­ху един дъ­лъг опит. Казаното тук не ва­жи за пос­ве­те­ни­те и тех­ни­те школи. Защото по сте­пен­та на тях­но­то раз­ви­тие те из­п­ре­вар­ват тях­на­та епоха. И за при­ема­не­то в та­ки­ва шко­ли ре­ша­ва не възрастта, а обстоятелството, да­ли този, кой­то тряб­ва да бъ­де приет, е до­бил в сво­ите ми­на­ли пре­раж­да­ния способностите, ко­ито му поз­во­ля­ват да при­еме ед­на по­-вис­ша мъдрост. Доверието, ко­ето се оказ­ва­ше на пос­ве­те­ни­те и на тех­ни­те пред­с­та­ви­те­ли през вре­ме на Атлантската епоха, по­чи­ва­ше не на изо­би­ли­ето на тех­ния ли­чен опит, а на въз­рас­т­та на тях­на­та мъдрост. При пос­ве­те­ни­те лич­нос­т­та прес­та­ва да има значение. Той стои из­ця­ло в служ­ба на веч­на­та мъдрост. Ето за­що за не­го съ­що не ва­жи ха­рак­те­рис­ти­ка­та на оп­ре­де­лен пе­ри­од от време. Докато сле­до­ва­тел­но ло­ги­чес­ка­та мис­ли­тел­на спо­соб­ност лип­с­ва­ше още на атлантците/ имен­но на пър­ви­те атлантци/, те има­ха във ви­со­ко раз­ви­та па­мет­на спо­соб­ност нещо, ко­ето пре­да­ва­ше осо­бен ха­рак­тер на тях­но­то действие. 
Обаче със същ­нос­т­та на ед­на чо­веш­ка спо­соб­ност ви­на­ги са свър­за­ни дру­ги способности. Паметта стои по­-б­ли­зо до по­-дъл­бо­ка­та при­род­на ос­но­ва на чо­ве­ка от­кол­ко­то ум­с­т­ве­на­та спо­соб­ност и във връз­ка с нея бяха раз­ви­ти дру­ги способности, ко­ито бя­ха съ­що по­-по­доб­ни на оне­зи по­-нис­ши при­род­ни съ­щес­т­ва от­кол­ко­то съв­ре­мен­ни­те чо­веш­ки ин­с­тин­к­тив­ни способности. Така ат­лан­т­ци­те мо­жа­ха да вла­де­ят това, ко­ето се на­ри­ча жиз­не­на сила. Както днес от ка­мен­ни­те въг­ли­ща се из­в­ли­ча си­ла­та на топлината, ко­ято се из­пол­зу­ва ка­то дви­га­тел­на си­ла при на­ши­те съ­об­щи­тел­ни средства, та­ка ат­лан­т­ци­те разбираха, как да пос­та­вят се­мен­на­та си­ла на жи­ви­те съ­щес­т­ва в служ­ба на тех­ни­те тех­ни­чес­ки уреди. Можем да си със­та­вим ед­на пред­с­та­ва за това, за ко­ето ста­ва ду­ма тук чрез следното. Нека по­мис­лим за ед­но жит­но зърно. В не­го дре­ме ед­на сила. Тази си­ла прави, що­то от жит­но­то зър­но да из­рас­не ця­ло­то жит­но растение, сламка, лис­та и клас. Природата мо­же да съ­бу­ди та­зи на­ми­ра­ща се в зър­но­то сила. 
Съвременният чо­век не мо­же да сто­ри то­ва чрез сво­ята воля. Той тряб­ва да по­сее зър­но­то в зе­мя­та и да ос­та­ви на при­род­ни­те си­ли да про­из­ве­дат събуждането. Атлантиецът мо­же­ше още и не­що друго. Той знаеше, как да направи, за да пре­вър­не си­ла­та на един куп зър­на в тех­ни­чес­ка сила, как­то съв­ре­мен­ни­ят чо­век мо­же да пре­вър­не си­ла­та на топ­ли­на­та от един куп ка­мен­ни въг­ли­ща в ед­на та­ка­ва воля. 
През вре­ме на Атлантската епо­ха рас­те­ни­ята се от­г­леж­да­ха не са­мо за да бъ­дат из­пол­зу­ва­ни ка­то хра­ни­тел­ни сред­с­т­ва­та съ­що за да пос­та­вят дре­ме­щи­те в тях си­ли в служ­ба на съ­об­ще­ни­ята и на индустрията. Както ние има­ме ус­т­ройс­т­ва­та да пре­вър­нем дре­ме­ща­та в ка­мен­ни­те въг­ли­ща си­ла в дви­га­тел­на си­ла на на­шите локомотиви, та­ка и ат­лан­т­ци­те има­ха механизми, ко­ито те отоп­ля­ва­ха - та­ка да се ка­же - с рас­ти­тел­ни се­ме­на и в ко­ито жиз­не­на­та си­ла се прев­ръ­ща в тех­ни­чес­ки из­пол­з­ва­ема сила. Така бя­ха пос­та­ве­ни в дви­же­ние ле­тя­щи­те не на го­ля­ма ви­со­чи­на над зе­мя­та пре­воз­ни средства. Тези пре­воз­ни сред­с­т­ва се дви­же­ха на ед­на височина, ко­ято бе­ше по­-мал­ка от ви­со­чи­на­та на пла­ни­ни­те от Атлантската епо­ха и има ме­ха­низ­ми за управление, чрез ко­ито мо­же­ха да се из­диг­нат над те­зи планини. 
Трябва да си представим, че с нап­ред­ва­не­то на вре­ме­то всич­ки ус­ло­вия на на­ша­та Земя са се изменили. Гореспоменатите пре­воз­ни сред­с­т­ва на ат­лан­т­ци­те би­ха би­ли на­пъл­но не­из­пол­зу­ва­еми в на­ше време. Тяхната из­пол­з­ва­емост по­чи­ва­ше на това, че в то­ва вре­ме въз­душ­на­та обвивка, ко­ято об­г­ръ­ща Земята, бе­ше мно­го по­-гъс­та от­кол­ко­то днес. Дали спо­ред днеш­ни­те на­уч­ни по­ня­тия хо­ра­та би­ха мог­ли да си пред­с­та­вят ед­на та­ка­ва гъс­то­та на въздуха, то­ва не тряб­ва да ни за­ни­ма­ва тук. Науката и ло­гич­но­то мис­ле­не не мо­гат да решат, спо­ред ця­ла­та тях­на същност, ни­ко­га ни­що вър­ху това, ко­ето е въз­мож­но или не. Те имат за да­ча да обяс­нят са­мо това, ко­ето се ус­та­но­вя­ва чрез опи­та и наблюдение. А го­рес­по­ме­на­та­та гъс­то­та на въз­ду­ха е за окул­т­ния опит та­ка здра­во установена, как­то мо­же да бъ­де здра­во ус­та­но­вен днес един се­тив­но да­ден факт. 
Също та­ка здра­во ус­та­но­вен оба­че е мо­же би не­обяс­ни­мия за днеш­на­та фи­зи­ка и хи­мия факт, че през вре­ме на Атлантската епо­ха во­да­та по ця­ло­то ли­це на Земята бе­ше мно­го по­-ряд­ка от­кол­ко­то днес. И бла­го­да­ре­ние на та­зи тънкост, на та­зи ряд­кост ат­лан­т­ци­те мо­же­ха да на­со­чат чрез из­пол­зу­ва­на та от тях си­ла на се­ме­на­та по та­къв на­чин водата, че тя да слу­жи на тех­ни­чес­ки цели, ко­ито днес са невъзможни. Чрез сгъс­тя­ва­не­то на во­да­та е ста­на­ло не­въз­мож­но тя да бъ­де дви­же­на и нап­рав­ля­ва­на по та­къв из­ку­сен начин, как­то то­ва е би­ло въз­мож­но през оне­зи времена. От то­ва из­пък­ва дос­та­тъч­но добре, че ци­ви­ли­за­ци­ята на Атлантическата епо­ха е би­ла ос­нов­но раз­лич­на от нашата. И по­-на­та­тък ста­ва разбираемо, че съ­що и фи­зи­чес­ка­та при­ро­да на един ат­лан­ти­ец е би­ла съ­вър­ше­но раз­лич­на от та­зи на съв­ре­мен­ния човек. Атлантиецът пи­еше ед­на вода, ко­ято мо­же­ше да бъ­де об­ра­бо­те­на от жи­ве­еща­та в не­го­во­то соб­с­т­ве­но тя­ло жиз­не­на си­ла по съ­вър­ше­но раз­ли­чен на­чин от­кол­ко­то то­ва е въз­мож­но в днеш­но­то фи­зи­чес­ко тяло. Ето за­що ста­ва­ше така, че ат­лан­ти­ецът мо­же­ше да из­пол­з­ва по своя во­ля сво­ите фи­зи­чес­ки си­ли съв­сем раз­лич­но от днеш­ния човек. Той раз­по­ла­га­ше та­ка да се ка­же със сред­с­т­ва да ум­но­жа­ва в са­мия се­бе си фи­зи­чес­ки­те сили, ко­га­то се нуж­да­еше от то­ва за из­вър­ш­ва­не на сво­ите действия. Ние мо­жем да си със­та­вим пра­вил­ни пред­с­та­ви за ат­лан­т­ци­те са­мо тогава, ко­га­то знаем, че те има­ха съ­що съ­вър­ше­но дру­ги по­ня­тия за умо­ра­та и из­раз­ход­ва­не­то на си­ли­те в срав­не­ни е със съв­ре­мен­ни­те хора. 
Едно ат­лан­т­с­ко се­ли­ще - то­ва се виж­да ве­че от всич­ко опи­са­но но­се­ше един характер, кой­то в ни­що не при­ли­ча­ше на един мо­де­рен град. На- против в ед­но та­ко­ва се­ли­ще всич­ко бе­ше още във връз­ка с природата. Ние по­лу­ча­ва­ме са­мо един слаб об­раз за това, ко­га­то казваме: в пър­ви­те вре­ме­на на Ат­лан­ти­да - око­ло сре­да­та на тре­та­та под­ра­са ед­но се­ли­ще при­ли­ча­ше на ед­на градина, в ко­ято къ­щи­те се из­г­раж­дат от дървета, кло­ни­те на ко­ито са уви­ти ед­ни в дру­ги по из­кус­т­вен начин. 
Това, ко­ето чо­веш­ка­та ръ­ка из­ра­бот­ва­ше в оне­зи времена, из­рас­т­ва­ше та­ка да се ка­же от природата. И са­мият чо­век се чув­с­т­ву­ва­ше на­пъл­но сро­ден с природата. Ето за­що ста­ва­ше така, че съ­що и об­щес­т­ве­но­то чув­с­т­во бе­ше съ­вър­ше­но раз­лич­но от днешното. Природата е об­ща на всич­ки хора. И това, ко­ето ат­лан­ти­ецът из­г­раж­да­ше на ос­но­ва­та на природата, той го счи­та­ше съ­що та­ка ка­то об­що благо, как­то днеш­ни­ят чо­век мис­ли естествено, ко­га­то счи­та ка­то час­т­но бла­го това, ко­ето не­го­во­то остроумие, не­го­ви­ят ум изработва. Който се за­поз­нае от­б­ли­зо с мисълта, че ат­лан­т­ци­те са би­ли на­да­ре­ни с та­ки­ва ду­хов­ни и фи­зи­чес­ки си­ли и способности, как­ви­то описахме, ще се на­учи съ­що да разбира, че в още по­-с­та­ри вре­ме­на чо­ве­чес­т­во­то по­каз­ва един образ, кой­то на­пом­ня още мал­ко за това, ко­ето днес сме свик­на­ли да виждаме. 
И не са­мо хората, но съ­що и за­оби­ка­ля­ща­та при­ро­да се е из­ме­ни­ла в те­че­ние на времената. Формите на рас­те­ни­ята и жи­вот­ни­те са ста­на­ли други. Цялата зем­на при­ро­да е ми­на­ла през преобразования. Населявани по­-ра­но об­лас­ти на Земята са би­ли разрушени; дру­ги са възниквали. Прадедите на ат­лан­т­ци­те са оби­та­ва­ли вър­ху ед­на из­чез­на­ла част от сушата, глав­на­та об­ласт на ко­ято се е на­ми­ра­ла на юг от днеш­на Азия. В те­ософ­с­ки­те пи­са­ния те се на­ри­чат лемурийци. След ка­то бя­ха ми­на­ли през раз­лич­ни степе­ни на развитието, по­-го­ля­ма част от тях пре­ми­на­ха в упадък. Те ста­на­ха ат­ро­фи­ра­ни човеци, чи­ито по­том­ци и днес още на­се­ля­ват оп­ре­де­ле­ни час­ти на Земята ка­то та­ка на­ре­че­ни ди­ви народи. Само ед­на мал­ка част от ле­му­рийс­ко­то чо­ве­чес­т­во бе­ше спо­соб­на да се раз­ви­ва по-нататък. От нея се об­ра­зу­ва­ха атлантците. Също и по­-къс­но ста­на не­що подобно. По-голямата част от на­се­ле­ни­ето на Атлантида пре­ми­на в упа­дък и са­мо ед­на мал­ка част от не­го про­из­хож­дат та­ка на­ре­че­ни­те арийци, към ко­ито при­над­ле­жи на­ше­то днеш­но кул­тур­но човечество. Според на­име­но­ва­ни­ята да­де­ни от окул­т­на­та наука, лемурийци, ат­лат­ци и арий­ци са ко­рен­ни ра­си на човечеството. Ако си пред­с­та­вим две та­ки­ва ко­рен­ни ра­си пред­хож­да­щи ле­му­рий­ци­те и две след­ва­щи арий­ци­те в бъдеще, по­лу­ча­ва­ме всич­ко 7 ко­рен­ни раси. Винаги ед­на­та пред­хож­да от дру­га­та по начина, как­то бе по­со­че­но по­-го­ре от­нос­но лемурийците, ат­лан­т­ци­те и арийците. И вся­ка ко­рен­на ра­са има фи­зи­чес­ки и ду­хов­ни качества, ко­ито са на­пъл­но раз­лич­ни от предхождащите. Докато нап­ри­мер ат­лан­т­ци­те до­ве­до­ха до осо­бе­но ви­со­ко раз­ви­тие па­мет­та и всичко, ко­ето е свър­за­но с нея, в нас­то­яще­то арий­ци те имат за­да­ча­та да раз­ви­ят мис­ли­тел­на­та спо­соб­ност и то- ва, ко­ето и принадлежи. 
Но съ­що и във вся­ка ко­рен­на ра­са тряб­ва да бъ­дат пре­ми­на­ти раз­лич­ни степени. А имен­но те­зи сте­пе­ни са ви­на­ги 7 на брой. В на­ча­ло­то на пе- риода, кой­то при­над­ле­жи на ед­на ко­рен­на раса, глав­ни­те ней­ни ка­чес­т­ва се на­ми­рат та­ка да се ка­же в ед­но мла­ден­чес­ко състояние; те пос­те­пен­но сти­гат до уз­ря­ва­не и нак­рая съ­що до упадък. Чрез то­ва на­се­ле­ни­ето на ед­на ко­рен­на ра­са се раз­де­ля на 7 подраси. Само че не тряб­ва да си пред­с­та­вя­ме то­ва така, ка­то че ед­на под­ра­са из­чез­ва веднага, ко­га­то се раз­ви­ва ед­на нова. Всяка ед­на от тях се за­паз­ва още мо­же би дъл­го време, ко­га­то на­ред с нея се раз­ви­ват дру­ги подраси. Така на Земята ви­на­ги жи­ве­ят ед­ни до дру­ги населения, ко­ито по­каз­ват раз­лич­ни сте­пе­ни на развитието. 
Първата под­ра­са на ат­лан­т­ци­те се раз­ви от ед­на мно­го нап­ред­на­ла и спо­соб­на да се раз­ви­ва част на лемурийците. При те­зи пос­лед­ни­те дар­ба­та на па­мет­та се про­яви в ней­ни­те на­й-­пър­ви на­чен­ки и то са­мо в пос­лед­но­то вре­ме на тях­но­то развитие. Трябва да си представим, че един ле­му­ри­ец мо­же­ше на­ис­ти­на да си об­ра­зу­ва пред­с­та­ви за това, ко­ето изживяваше. Той вед­на­га заб­ра­вя­ше от­но­во това, ко­ето си бе­ше представил. Но фактът, че въп­ре­ки то­ва жи­ве­еше в оп­ре­де­ле­на култура, нап­ри­мер има­ше оръдия, пра­ве­ше стро­ежи и т. н., то­ва той дъл­же­ше не на сво­ята соб­с­т­ве­на спо­соб­ност да се об­ра­зу­ва пред­с­тав­ка на ед­на ду­хов­на си­ла в се­бе си, която, ако мо­жем да упот­ре­бим то­зи израз, бе­ше инстинктивна. Само че при то­ва не тряб­ва да си пред­с­та­вя­ме днеш­ния ин­с­тинкт на животните, а един ин­с­тинкт от дру­го естество. 
В те­ософ­с­ки­те пи­са­ния пър­ва­та под­ра­са на ат­лан­т­ци­те е на­ре­че­на Рмоахали. Паметта на та­зи под­ра­са бе­ше на­со­че­на пре­дим­но вър­ху жи­ви впе­чат­ле­ния на сетивата. Цветовете, ко­ито око­то бе­ше виждало, тонове, ко­ито ухо­то бе­ше чувало, дейс­т­ву­ва­ха след то­ва про­дъл­жи­тел­но вре­ме в душата. Това са из­ра­зи на факта, че Рмоахалите раз­ви­ха чувствата, ко­ито тех­ни­те ле­му­рийс­ки пра­де­ди още не познаваха. Например при­вър­за­нос­т­та към това, ко­ето е би­ло из­жи­вя­но в миналото, при­над­ле­жи към те­зи чувства. 
С раз­ви­ти­ето на па­мет­та бе­ше свър­за­но съ­що то­ва на говора. Докато чо­ве­кът не за­паз­ва­ше още в се­бе си миналото, не мо­же­ше съ­що да ста­ва съ­об­ща­ва­не на из­жи­вя­но­то чрез говора. И по­не­же през пос­лед­но­то време на Лемурия се ро­ди­ха пър­ви­те за­ча­тъ­ци на паметта, то­га­ва съ­що мо­жа да бъ­де пос­та­ве­но на­ча­ло­то на спо­соб­нос­т­та да се на­зо­ва­ва ви­дя­но­то и чутото. Само хора, ко­ито имат спо­соб­нос­т­та на спомена, мо­гат да за­поч­нат не­що с ед­но име, ко­ето е да­де­но на нещо. Ето за­що Атлантската епо­ха е съ­що онази, в ко­ято го­во­рът на­ме­ри сво­ето развитие. И с го­во­ра бе­ше съз­да­де­на ед­на връз­ка меж­ду чо­веш­ка­та ду­ша и не­ща­та на­ми­ра­щи­те се вън от човека. Човекът ро­ди звуч­на­та реч вът­ре в се­бе си; и та­зи звуч­на реч при­над­ле­жи на пред­ме­ти­те на външ­ния свят. Роди се съ­що ед­на но­ва връз­ка меж­ду чо­ве­ка и чо­ве­ка чрез съ­об­ще­ни­ето по пъ­тя на говора. Всичко то­ва бе­ше при Рмоахалите в ед­на още мла­ден­чес­ка форма; оба­че все пак то­ва ги раз­ли­ча­ва­ше по един дъл­бо­ко про­ник­ващ на­чин от тех­ни­те ле­му­рийс­ки прадеди. Но си­ли­те в ду­ши­те на те­зи пър­ви ат­лан­т­ци има­ха още не­що от ро­да на при­род­ни­те сили. Тези чо­ве­ци бя­ха още та­ка да се ка­же срод­ни със за­оби­ка­ля­щи­те ги при­род­ни същества, по­-с­род­ни от­кол­ко­то тех­ни­те следовници. Техните ду­шев­ни си­ли бя­ха още по­ве­че при­род­ни си­ли от­кол­ко­то те­зи на съв­ре­мен­ни­те хора. Така съ­що и звуч­на­та реч, ко­ято те произвеждаха, бе­ше не­що по­доб­но на при­род­ни­те сили. Те не прос­то на­зо­ва­ва­ха нещата, а в тех­ни­те ду­ми се кри­еше ед­на си­ла над нещата, а съ­що и над тех­ни­те себеподобни. Когато се го­во­ри за ед­на въл­шеб­на си­ла на думите, то­га­ва се за­гат­ва за нещо, ко­ето за те­зи хо­ра бе­ше да­ле­че по­-дейс­т­ви­тел­но от­кол­ко­то за съвременността. Когато чо­ве­кът Рмоахал про­из­на­ся­ше ед­на дума, той раз­ви­ва­ше ед­на си­ла по­доб­на на са­мия предмет, кой­то обозначаваше. На то­ва се основа, че ду­ми­те от то­ва вре­ме има­ха ле­чеб­на сила, че те дейс­т­ву­ва­ха бла­гоп­ри­ят­но вър­ху рас­те­жа на растения- та, мо­жа­ха да опи­то­мя­ват жи­вот­ни­те и още дру­ги по­доб­ни действия. Всичко то­ва на­ма­ля все по­ве­че и по­ве­че по си­ла при по­-къс­ни­те под­ра­си на Атлантида. Бихме мог­ли да кажем, че изо­би­ли­ето на си­ли­те по­доб­ни на те­зи на при­род­ни­те се из­гу­би постепенно. Хората от ра­си­те на Рмоахалите чув­с­т­ву­ва­ха то­ва изо­би­лие от си­ли на­пъл­но ка­то един дар на мощ­на­та природа; и то­ва тях­но от­но­ше­ние към при­ро­да­та но­се­ше един ре­ли­гиозен характер. Особено го­во­рът има­ше за тях не­що свещено. И не­въз­мож­на бе­ше ед­на зло­упот­ре­ба с оп­ре­де­ле­ни звуци, в ко­ито се кри­еше ед­на осо­бе­на сила. Всеки чо­век чувствуваше, че та­ка­ва зло­упот­ре­ба би до­нес­ла го­ля­ма в реда. Вълшебството но по­доб­ни ду­ми би се пре­вър­на­ло в не­що противоположно; това, ко­ето из­пол­зу­ва­но по пра­ви­лен начин, би до­нес­ло благословение, при­ло­же­но по прес­тъ­пен на­чин би би­ло във вре­да на причинителя. В оп­ре­де­ле­на не­вин­ност на чув­с­т­во­то Рмоахалите при­пис­ва­ха тях­на­та си­ла по­-мал­ко на се­бе си, от­кол­ко­то нап­ро­тив на дейс­т­ву­ва­ща­та в тях бо­жес­т­ве­на природа. 
Това ста­на ве­че раз­лич­но при Втората под­ра­са /та­ка на­ре­че­ни­те на­ро­ди Тлаватли/. Хората на та­зи под ра­са за­поч­на­ха да чув­с­т­ву­ват тях­на­та лич­на стойност честолюбието, ко­ето при Рмоахалите бе­ше ед­но не­поз­на­то качество. Започна да се про­явя­ва при тях. Споменът се пре­не­се в оп­ре­де­лен сми­съл вър­ху схва­ща­не­то на съв­мес­т­ния живот. Който мо­же­ше да пог­лед­не на­зад вър­ху оп­ре­де­ле­ни дела, изис­к­ва­ше от сво­ите се­бе­по­доб­ни приз­на­ние за това. Той изис­к­ва­ше не­го­ви­те про­из­ве­де­ния да бъ­дат за­па­зе­ни в спомена. И вър­ху то­зи спо­мен за де­ла­та се ос­но­ва­ва­ше съ­що фактът, че ед­на гру­па от свър­за­ни по­меж­ду си хо­ра из­би­ра­ше един за свой ръко- водител. Разви се един вид цар­с­т­вен чин. Даже то­ва приз­на­ние се прос­ти­ра­ше до от­въд смъртта. Споменът за пра­де­ди­те или за онези, ко­ито бя­ха си спе­че­ли­ли зас­лу­ги в живота, се разви. И от то­ва про­из­ле­зе пос­ле при от­дел­ни­те пле­ме­на един вид ре­ли­ги­оз­но по­чи­та­не на умрелите, един култ на прадедите. Този култ се пре­да­де по­-на­та­тък в мно­го по­-къс­ни вре­ме­на и прие на­й-­раз­лич­ни форми. Още при Рмоахалите чо­ве­кът има­ше зна­че­ние дотолкова, до­кол­ко­то в да­ден мо­мент мо­же­ше да се про­яви чрез изо­би­лие на сила. Ако там ня­кой ис­ка­ше приз­на­ние за това, ко­ето бе­ше на пра­вил през из­ми­нали­те дни, той тряб­ва­ше да по­ка­же чрез но­ви дела, че още при­те­жа­ва ста­ра­та сила. Той тряб­ва­ше та­ка да се ка­же да из­ви­ка в спо­ме­на ста­ри­те де­ла чрез нови. Извършено- то ка­то та­ко­ва ня­ма­ше ве­че стойност. Едвам вто­ра­та под­ра­са раз­чи­та­ше та­ка да­ле­че на лич­ния ха­рак­тер на един човек, че взе­ма­ше под вни­ма­ние не­говия ми­нал жи­вот при оцен­ка­та на то­зи характер. 
Едно дру­го пос­лед­с­т­вие на па­мет­на­та спо­соб­ност за съв­мес­т­ния жи­вот на хо­ра­та бе­ше фактът, че се об­ра­зу­ва­ха гру­пи от хора, ко­ито бя­ха свър­за­ни чрез спо­ме­на за об­щи дела. По-рано об­ра­зу­ва­не­то на та­ки­ва гру­пи бе­ше обус­ло­ве­но на­пъл­но от при­род­ни­те сили, от об­щия произход. Човекът не при­ба­вя­ше чрез своите соб­с­т­ве­ни де­ла ни­що към това, ко­ето при­ро­да­та бе­ше нап­ра­ви­ла от него. Сега ед­на сил­на лич­ност съ­би­ра­ше из­вес­тен брой хо­ра за ед­но об­що пред­п­ри­ятие и спо­ме­нът за то­ва об­що де­ло об­ра­зу­ва­ше об­щес­т­ве­ната група. 
Тази фор­ма на об­щес­т­вен съв­мес­тен жи­вот се из­ра­зи ис­тин­с­ки ед­вам в Третата под­ра­са /Толтеки/. Ето за­що хо­ра­та на та­зи ра­са ос­но­ва­ха съ­що пър­во това, ко­ето мо­же да се на­ре­че общественост, пър­ва­та фор­ма на държава. И ръ­ко­вод­с­т­во­то уп­рав­ле­ни­ето на та­зи дър­жа­ва пре­ми­на­ва­ше от пра­от­ци­те на потомците. Това, ко­ето по­-ра­но жи­ве­еше са­мо в па­мет­та на себеподобните, се пре­на­ся­ше се­га от ба­ща­та на сина. Делата на пра­де­ди­те не тряб­ва­ше да бъ­дат заб­ра­ве­ни за це­лия род. В по­том­ци­те още се це­не­ше това, ко­ето пра­де­дът бе­ше извършил. Трябва да бъ­дем са­мо на­яс­но вър­ху факта, че в оне­зи вре­ме­на хо­ра­та дейс­т­ви­тел­но има­ха съ­що си­ла­та да пре­да­ват сво­ите дар­би на потомците. 
Възпитанието бе­ше под­ре­де­но така, че да пред­с­та­вя пред­ва­ри­тел­но жи­во­та в наг­лед­ни образи. А дейс­т­вието на то­ва въз­пи­та­ние по­чи­ва­ше на лич­на­та сила, ко­ято из­ли­за­ше от възпитателя. Той не раз­ви­ва­ше ум­с­т­ве­на­та способност, а дарби, ко­ито има­ха по­ве­че ин­с­тин­к­ти­вен характер. Чрез ед­на та­ка­ва сис­те­ма на въз­пи­та­ни­ето спо­соб­нос­ти­те на ба­ща­та дейс­т­ви­тел­но се пре­да­ва­ха в по­ве­че­то слу­чаи на сина. 
При та­ки­ва ус­ло­вия при тре­та­та под­ра­са лич­ни­ят опит до­би все по­-го­ля­мо значение. Когато ед­на гру­па хо­ра се от­де­ля­ше от друга, тя до­на­ся­ше със се­бе си за ос­но­ва­ва­не­то на но­ва­та об­щ­ност жи­вия спо­мен за това, ко­ето бе­ше из­жи­вя­ла на ста­ра­та сцена. Обаче съ­щев­ре­мен­но в то­зи спо­мен има­ше нещо, ко­ето тя тър­си не на­ми­ра­ше от­го­ва­ря­що на нея, в ко­ето тя не се чув­с­т­ва­ше добре. Поради то­ва тя тър­се­ше не­що ново. И та­ка с вся­ко по­доб­но но­во ос­но­ва­ва­не се по­доб­ря­ва­ха условията. 
И бе­ше не­що естествено, по­-доб­ро­то да на­ме­ри сво­ето подражание. Те- зи бя­ха фактите, на ос­но­ва­та на ко­ито през вре­ме­то на тре­та­та под­ра­са се стиг­на до оне­зи про­цъф­тя­ва­щи държави, ко­ито се опис­ват в те­ософ­с­ка­та литература. И лич­ни­те опитности, ко­ито се добиваха, на­ми­ра­ха под­к­ре­па от стра­на на онези, ко­ито бя­ха пос­ве­те­ни във веч­ни­те за­ко­ни на ду­хов­но­то развитие. Самите сил­ни вла­де­те­ли по­лу­ча­ва­ха посвещението, за да има лич­на­та спо­соб­ност ед­на сил­на опора. Чрез сво­ето лич­но усър­дие и чрез сво­ята лич­на спо­соб­ност чо­ве­кът ста­ва спо­со­бен да бъ­де посветен. Той тряб­ва да раз­вие сво­ите си­ли пос­те­пен­но за­поч­вай­ки от до­лу нагоре, за да мо­же да по­лу­чи след то­ва оза­ре­ни­ето отгоре. Така се ро­ди­ха пос­ве­те­ни­те ца­ре и ръ­ко­во­ди­те­ли на на­ро­ди­те в Атлантида. В тех­ни­те ръ­це има­ше го­ля­ма власт; го­ля­мо бе­ше съ­що и уважението, ко­ето им се оказваше. Обаче в то­зи факт се кри­еше съ­що и при­чи­на­та за упа­дък и разложение. Развитието на па­мет­на­та спо­соб­ност до­ве­де до пъл­нов­лас­ти­ето на личността. Човекът ис­ка­ше да пред­с­тав­ля­ва не­що чрез то­ва свое пълновластие. И кол­ко­то по­-го­ля­ма бе­ше властта, тол­ко­ва по­ве­че ис­ка­ше той да я из­пол­зу­ва за се­бе си, честолюбието, ко­ето се бе­ше развило, се пре­вър­на в из­ра­зен егоизъм. И с то­ва бе­ше да­де­на зло­упот­ре­ба­та със силите. Когато се помисли, как­во мо­же­ха ат­лан­т­ци­те чрез вла­де­ене­то на жиз­не­на­та сила, ще се разбере, че та­зи зло­упот­ре­ба тряб­ва­ше да има мощ­ни последствия. Една ши­ро­ка власт над при­ро­да­та мо­жа да бъ­де пос­та­ве­на в служ­ба на лич­но­то себелюбие. 
Това ста­на в пъ­лен раз­мер чрез Четвъртата под­ра­са /пра-Туранците/. Принадлежащите на та­зи ра­са хора, ко­ито бя­ха за­поз­на­ти с вла­де­ене­то на го­рес­по­ме­на­ти­те сили, ги из­пол­зу­ва­ха мно­го пъти, за да за­до­во­лят сво­ите соб­с­т­ве­ни же­ла­ния и алчност. Обаче из­пол­зу­ва­ни по то­зи начин, те­зи си­ли се раз­ру­ша­ват дейс­т­вай­ки ед­ни вър­ху други. Това е също, как­то ко­га­то кра­ка­та на чо­ве­ка би­ха се дви­жи­ли твър­дог­ла­во напред, до ка­то гор­на­та част на тя­ло­то би ис­ка­ла да вър­ви назад. Такова раз­ру­ши­тел­но дейс­т­вие мо­же­ше да бъ­де въз­п­ре­пятс­т­ву­ва­но са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че в чо­ве­ка се раз­ви ед­на по­-вис­ша сила, ед­на по­-вис­ша способност. А то­ва бе­ше си­ла­та на мисълта. Логическото мис­ле­не дейс­т­ву­ва за­дър­жа­що вър­ху его­ис­тич­ни­те лич­ни желания. 
Произхода на то­ва ло­ги­чес­ко мис­ле­не тряб­ва да тър­сим при Петата подраса /пра-Семитите/. Хората за поч­на­ха да се из­ди­гат над чис­тия спо­мен за ми­на­ло­то и да срав­ня­ват раз­лич­ни­те преживявания. И го­ре­щи­те же­ла­ния бя­ха ре­гу­ли­ра­ни спо­ред та­зи раз­съ­дъч­на способност, въ­об­ще вся­ко ед­но желание. Хората започ­на­ха да смятат, да ком­би­ни­рат чрез раз­ви­та­та раз­съ­дъч­на способност. 
Те се на­учи­ха да ра­бо­тят в мисли. Ако по­-ра­но се от­да­ва­ха на вся­ко ед­но желание, се­га те пър­во се питат, да­ли ми­съл­та мо­же съ­що да одоб­ри же- ланието. Ако хо­ра­та на чет­вър­та­та под­ра­са се нах­вър­ля­ха ди­во в за­до­во­ля­ва­не­то на тех­ни­те желания, те­зи на пе­та­та под­ра­са за­поч­на­ха да се вслуш­ват в един вът­ре­шен глас. А то­зи вът­ре­шен глас дейс­т­ву­ва за­дър­жа­що вър­ху желанията, ма­кар и да не мо­же да уни­що­жи пре­тен­циите на его­ис­тич­на­та личност. Така пе­та­та под­ра­са пос­та­ви под­ти­ка за дейс­т­вие във вът­реш­нос­т­та на човека. 
Човекът ис­ка да уреж­да в та­зи своя вът­реш­ност със се­бе си това, ко­ето има да вър­ши или да изостави. Обаче това, ко­ето бе при­до­би­то във вът­реш­нос­т­та ка­то спо­соб­ност на мисленето, до­ве­де до из­губ­ва­не­то на влас­т­та над при­род­ни­те сили. С то­ва ком­би­ни­ра­що мис­ле­не той мо­же­ше да по­ко­ря­ва са­мо си­ли­те на ми­не­рал­ния свят, но не и жиз­не­на­та сила. Сле- дователно пе­та­та под­ра­са раз­ви мис­ле­не­то за смет­ка на влас­т­та над жиз­не­на­та сила. Но имен­но бла­го­да­ре­ние на то­ва той съз­да­де за­ро­ди­ша за по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на човечеството. Сега личността, себелюбието, его­из­мът мо­жа­ха да бъ­дат кол­ко­то и да е големи; чис­то­то мислене, ко­ето ра­бо­ти на­пъл­но във вът­реш­нос­т­та и не мо­же ве­че да за­по­вяд­ва не­пос­ред­с­т­ве­но на природата, не мо­же да при­чи­ни та­ки­ва уни­що­жи­тел­ни действия, как­то зло­упот­ре­бе­ни­те по­-ра­но сили. От та­зи пе­та под­ра­са бе из­б­рана на­й-­на­да­ре­на­та част, ко­ято на­джи­вя упа­дъ­ка на чет­вър­та­та ко­рен­на ра­са и об­ра­зу­ва за­ро­ди­ша на петата, Арийска раса, ко­ято има за­да­ча да раз­вие на­пъл­но мисли­тел­на­та си­ла с всичко, ко­ето е свър­за­но с нея. 
Хората от Шестата под­ра­са /Акадийци/ раз­ви­ха още по­ве­че мис­лител­на­та си­ла от­кол­ко­то петата. Те се раз­ли­ча­ва­ха от та­ка на­ре­че­ни­те пра­-Се­ми­ти чрез това, че до­ве­до­ха го­рес­по­ме­на­та­та спо­соб­ност до при­ло­же­ние в един по­-ши­рок сми­съл от­кол­ко­то първите. Казано бе, че раз­ви­ти­ето на мис­ли­тел­на­та си­ла не поз­во­ля­ва­ше пре­тен­ци­ите на его­ис­тич­на­та лич­ност да стиг­нат до уни­що­жи­тел­ни действия, ко­ито бя­ха въз­мож­ни при по­-пред­ни­те раси, но че те­зи пре­тен­ции не бя­ха уни­що­же­ни чрез нея. Пра-Семитите уреж­даха пър­во тех­ни­те лич­ни от­но­ше­ния така, как­то им вдъх­ва­ше тях­на­та мис­ли­тел­на способност. На мяс­то­то на прос­ти­те же­ла­ния и по­хо­ти се яви остроумието. Настъпиха дру­ги ус­ло­вия и от­но­ше­ния на жи- вота. Докато пред­хож­да­щи­те ра­си бя­ха склон­ни да приз­на­ят ка­то ръ­ко­во­ди­тел този, чи­ито де­ла се бя­ха за­пе­ча­тали дъл­бо­ко в паметта, или ко­ито мо­же­ше да пог­лед­не на­зад вър­ху един жи­вот на бо­гат спо­мен сега, та­ка­ва ро­ля бе приз­на­та на умния. И ако по­-ра­но бе­ше ме­ро­дав­но това, ко­ето жи­ве­еше в един до­бър спомен, се­га ка­то на­й-­доб­ро се счи­та­ше това, ко­ето на­й-­доб­ре прос­вет­ва­ше на мисълта. По-рано под вли­яни­ето на па­метта хо­ра­та се пре­дър­жа­ха към да­де­но не­що до тогава, до­ка­то то се ока­же­ше ве­че недостатъчно, не­за­до­во­ли­тел­но и тогава. . . в то­зи пос­лед­ния слу­чай се по­лу­ча­ва­ше от са­мо се­бе си, че с ед­но но­ва­тор­с­т­во про­ник­ва­ше онзи, кой­то бе­ше в със­то­яние да по­мог­не при един недостатък. Обаче под въз­дейс­т­ви­ето на мис­ли­тел­ната спо­соб­ност се раз­ви ед­на жаж­да за но­ва­тор­с­т­во и за изменение. Всеки ис­ка­ше да про­ка­ра това, ко­ето не­го­вия ум му подсказваше. Ето за­що в пе­та­та под­ра­са за­поч­на­ха да се явя­ват нес­по­кой­ни състояния, ко­ито в шес­та­та до­ве­до­ха до там, че се по­чув­с­т­ва не­об­хо­ди­мос­т­та сво­ен­рав­но­то мис­ле­не на от­дел­ния човек, да бъ­де пос­та­ве­но под об­щи закони. Блясъкът в дър­жа­ва­та на тре­та­та под­ра­са по­чи­ва­ше на това, че об­щи­те спо­ме­ни про­из­веж­да­ха ред и хармония. В шес­та­та под­ра­са то­зи ред тряб­ва­ше да бъ­де про­из­ве­ден чрез из­мис­ле­ни закони. Така в та­зи шес­та под­ра­са тряб­ва да тър­сим про­из­хо­да не на прав­ни­те и за­кон­ни разпореждания. И през вре­ме на тре­та­та под­ра­са ста­ва­ше от­де­ля­не­то на ед­на гру­па хо­ра са­мо тогава, ко­га­то та­ка да се ка­же тя бе­ше из­т­лас­ка­на от общността, за­що­то тя не се чув­с­т­ву­ва­ше доб­ре сред съ­щес­т­ву­ва­щи­те чрез спо­ме­на състояния. В 6-та под­ра­са то­ва бе­ше съв­сем различно. Властву- ващата мис­ли­тел­на си­ла тър­се­ше но­во­то ка­то такова, тя под­буж­да­ше към пред­п­ри­ятия и но­ви основания. Ето за­що Акадийците бя­ха един на­род из­пит­ващ ра­дост да пред­п­ри­емат не­що ново, да колонизират. Особено тър­го­ви­ята тряб­ва­ше да под­х­ран­ва но­во­раз­ви­ва­ща­та се мис­ли­тел­на и раз­съ­дъч­на способност. 
При Седмата под­ра­са /Монголите/ съ­що та­ка се раз­ви мис­ли­тел­на­та способност. Обаче в нея бя­ха ос­тана­ли ка­чес­т­ва на пре­ди­ду­щи­те раси, а имен­но на 4-та подраса, в мно­го по­-си­лен раз­мер от­кол­ко­то при 5та и 6та. Те ос­та­на­ха вер­ни на чув­с­т­во­то за спомена. И та­ка те стиг­на­ха до убежде- нието, че на­й-с­та­ро­то е най-умното, това, ко­ето мо­же да се за­щи­та­ва пред мис­ли­тел­на­та спо­соб­ност най-добре. Те съ­що из­гу­би­ха влас­т­та над жиз­не­ни­те сили; оба­че това, ко­ето се раз­ви в тях ка­то си­ла на мисълта, има­ше са­мо­то не­що от при­род­на­та мощ на жиз­не­на­та сила. Вярно е, че те бя­ха из­гу­би­ли влас­т­та над живота, оба­че ни­ко­га не­пос­ред­с­т­ве­на­та на­ив­на вя­ра в та­зи власт. За тях та­зи власт бе­ше ста­на­ла те­хен Бог, по по­ръ­че­ни­ето на кой­то вър­ше­ха всичко, ко­ето счи­та­ха за правилно. Така за тех­ни­те съ­сед­ни на­ро­ди­те из­г­леж­да­ха ка­то об­се­бе­ни от та­зи тайн­с­т­ве­на си­ла и се от­да­ва­ха със сля­по доверие. Техните по­том­ци в Азия и в ня­кои ев­ро­пейс­ки об­лас­ти по­ка­за­ха и още по­каз­ват та­зи особеност. 
Посадената в хо­ра­та мис­ли­тел­на спо­соб­ност мо­жа да дос­тиг­не сво­ята пъл­на стойност в раз­ви­ти­ето ед­вам тогава, ко­га­то тя по­лу­чи един нов под­тик в 5-та, ко­рен­на раса. 4-та ко­рен­на ра­са мо­же­ше да пос­та­ви та­зи спо­соб­ност са­мо в служ­ба на това, ко­ето бе­ше въз­пи­та­но в нея чрез дар­ба­та на паметта. 5-та дос­тиг­на пър­во до та­ки­ва фор­ми на живота, за ко­ито спо­соб­нос­т­та на мис­ле­не­то е ис­тин­с­ки­ят инструмент.




Рудолф Щайнер

петък, 15 януари 2016 г.

МЕЛХИЗЕДЕК ДАВИД АРАМЕИСКИ



Неделя е, слънцето искри в синевата на небето сипе ли, сипе огнени лъчи. Горещо е, камъните са се нагрели, ще се пръснат от топлината, а няма никакъв вятър. Само там, под вековните дъбове е сенчесто и прохладно. Обичам лятото и издържам на топлина, но днес е прекалено горещо дори и за мен. Ще ми се час по-скоро да привърши службата в църквата, хората да се разотидат и игумен Гавраил да се освободи и изле­зе. Седнах в сянката на черковната сграда и зачаках търпеливо. Сега видях и кучетата - недалеч от мен,с изплезени езици да дишат учестено. И на тях им е го­рещо... 
След едночасово потене в сянката на черквата най- после дочаках игуменът да излезе. Видях го да изпра­ща хората, дошли на църковна служба, забеляза ме и тръгна към мен. Кучетата надигнаха глави, помахаха с опашки, но не помръднаха от местата си. Но аз станах. 
- Я, морското момче е плувнало в пот - рече развеселен игуменът. - Днес ще водим дълъг, доста дълъг разговор, така ли, Ученико? Отново за Исус? 
- За японския Исус - уточних аз. - На нашата пейка ли, Учителю? Тук навън е ад. 
- Там е добре, макар че има и по-добро място - и посочи скалния лабиринт. - Но само след час-два, тук атмосферата ще се промени. Ще се появи хладина от разликите във височината. Хайде, докато вървим, ще ми разкажеш докъде си стигнал с разследванията. 
Вървим покрай лъхащите жар старини, през замрялата природа и се добираме до сенчестата пейката. Сядаме и се потапяме в хладината, запазена под лис­тата на дъба. 
Приготвил съм за Учителя куп материали, напечата­ни от мен, за които искам да получа отговори. За днес съм подбрал темата за Исус Христос и му подавам пап­ката с напечатаното. Той, естествено знае какви дарове съм му донесъл, поема папката, разтваря я и прочита заглавието: "Потомък на Исус Христос живее в Япония Прелиства няколко страници, връща ми ги и казва: 
-Мисля, че е по-добре да прочетеш какво си написал и след това да коментираме. 
Знаех, че така ще се случи, поемам разтворената папка и започвам да чета на глас: 
- Това е материал, публикуван наскоро в световната преса. Можете и да не вярвате, но неведоми са пъти­щата божии... Най-после се откри родственик на Исус Христос и той живее в Япония! Нарича се Юнихиро Савагучи, който искрено вярва, че е потомък на Исус Христос. Поводът за това му убеждение е дядо му Савагачи, който се отличавал от съселяните си с това, че бил висок и мършав, а останалите жители на селото по традиция били дребни и дебели. Но най-удивителното е, че дядо му бил синеок. 
Недалеч от дома на Юнихиро Савагучи, който се на­мира в северната част на Япония, в село Шинго, има скромно хълмче, на което е поставен дървен кръст. Хората от околностите вярват, че там почива човек, когото християните наричат Месия или Исус Христос. До гроба на Месията е гробът на Исукири, брат на да­лечен прапрадядо на Юнихиро. В близост до могилите има руини на древна пирамида, която била по-голяма от Хеопсовата пирамида, но разрушена от земетресени­ето през 1857 година. 
В тази провинция, разположена на седем часа път от Токио, чудесата започват през 1935 година. Местният свещеник открил старинен свитък в архива на префек­турата Ибараки, който жителите на селото приемат като завещание на Христос, а селото Шинго за неговия по­следен пристан. Свитъкът и до днес е изложен в музея "Древни легенди за Христос". Учени, позоваващи се на тези документи, твърдят, че Христос живял и починал в Япония". В древните ръкописи се уточнява, че Исус Христос пристигнал в Аомори, когато бил на 21 години. 
Приел името Дайтенку Таро Джурай, научил японски и се влюбил в японския народ. 
В този ръкопис се описва, че след като живял единадесет години в Аомори, Исус Христос се завърнал в Юдея. Привържениците на "новото японско житие на Исус Христос" намират потвърждение в ръкописа за онези единадесет години от живота на Исус, които са пропуснати и не са отбелязани в Евангелията. 
Според версията, изложена в японския свитък, рим­ляните не са разпнали Христос, а Исукири - брата на прапрадядото на Юнихиро. Христос успял да избяга в Сибир, а оттам дошъл в Шинго. Преживявал с отглежда­не на ориз, оженил се за местна девойка на име Миюко и станал баща на три дъщери. Японците вярват, че Исус е живял 106 години и е бил погребан в родовото гробище на Савагучи, близо до дома му. 
Като потвърждение на своята теория, че в тяхното село е живял Исус, местните жители сочат и предиш­ното название на селото - Хераи, което е много близо по звучене на думата "хиброу" (англ. hebrew), т.е. "ев­рейски". И още нещо - традиционните японски песно­пения, които се изпълняват на гроба, наподобяват по звучене на юдейските. 
"Аз знам, че съм потомък на Исус, но самата християнска религия не означава нищо за мен. Аз съм бу­дист" - заявява Юнихиро Савагучи. 
Разказът на Юнихиро Савагучи ме заинтригува, тъй като е свързан с пътуване на Исус Христос до така да­лечната Япония и... 
Спрях да чета, погледнах игумен Гавраил, заслушан внимателно в четенето и бавно изговорих: 
- Зачаках удобен момент да разкажа всичко това на Учителя... 
- Ето че го разказа и станах герой в книгите ти - за­смя се той. - А сега да видим какво ще ти отговоря, за да продължиш по-нататък... Да започнем от японския Исус,както казваш, Ученико. Японецът Юнихиро Савагучи не е наследник на Исус Христос. Далеч, назад в родословието му има кръвна връзка с бял посветен, който е бил по тези места, заради духовния център - пирамидата, която е вече разрушена. Белият посветен създава се­мейство с японка, чийто потомък е Юнихиро Савагучи. Белият посветен мъж бил уважаван и почитан, предал е част от знанията си на местните. Умира в Япония и е погребан според традициите на неговите убеждения. 
- Какъв духовен център е представлявала тази Пирамида, Учителю? 
- Белият посветен мъж пристига в Япония с възложе­на му мисия - да извърши дадена работа в Пирамидата, изградена от късните атланти, и да предаде знания на определен кръг хора. 
- Ще ми опишеш ли какво е предназначението на тази Пирамида? 
- Цялата вътрешна надземна част на пирамидата е представлявала "зала", в която се е осъществявало пре­чупване на Алфа лъчите и разделяне на енергийните плоскости на отделни времеви зони. С помощта на ог­ледалата, монтирани по вътрешните стени на пирами­дата, се е осъществявал процес, на който в отделните нива са се образували три, четири, пет и шестизмерни пространства. Във всяко отделно ниво посветеният е получавал различни по степен знания и духовни уро­ци, както и умения на ментално, астрално и светлинно ниво. Малко са били допусканите посветени в тази пирамида, поради сложността на вътрешния й свят, преп­литането и пречупването на времевите плоскости, из­мерения и пространствени структури. 
- Има ли сега останки от тази пирамида, някакви съоръжения? 
- Под пирамидата се намира подземие, в което е разположена цялата сложна апаратура, осъществявала процесите в нея. В малка зала има инструкции за бора­вене с апаратурата, насоки, предпазни действия т.н. 
- Не съм бил в Япония, но винаги съм се интересувал от нея и съм си задавал въпроса какво представляват японските острови като цяло? 
- Те са върховете или по-точно най-високите точки на планински масив, от времето на късните лемурийци,в основите, на който има много лаборатории, където са извършвали различни проучвания, изследвания и експерименти с енергийни потенциали на ядрено и микро едрично ниво. Това е причина за честите земетресения в района. Въпреки че лабораториите днес не се използват, в тях все още има генератори и сензорни модули които излъчват различни импулси и предизвикват трусове 
- Предполагам, че под японските острови има под земни градове. 
- Под японските острови няма подземни и подводни градове. Цялата площ на островите е представлявала един огромен комплекс от лаборатории. 
- Знаеш ли, Учителю, правят ми впечатление плани­ните в Япония. Те имат странни и много красиви форми. 
- Странността на японските планини идва именноот действието в миналото на тези лаборатории. Това е из­ваяло по особен начин външния релеф. Тогава е имало и бази, които са служели за кацане и излитане на кос­мически кораби с екипи учени от Галактиката и извън нея. Те са били специалисти в областта на изследванията, които са извършвали в лабораториите. Обменяли са опит и знания. Днес тези бази не функционират. 
- Япония е една от най-напредналите страни в раз­работки на технологии и особено в електрониката. Предполагам, че й се помага... 
- Никой не помага на японците в разработването на различните технологии, Ученико. При тях се е запазил дял от познанието на древните, който в определени мо­менти дава сигнали и води до разработки и постижения, каквито другите нации не съумяват да постигнат на този етап. 
- Разполагам с още сведения за японския ИШ Христос. Да чета ли? 
- Слушам те, Ученико, чети. 
" Аз знам, че съм потомък на Исус, но самата християнска религия не означава нищо за мен. Аз съм Будист - заявява Юнихиро Савагучи. 
- Едно невярно твърдение - мръщи се игуменът. - Чети по-нататък. 
- Връщам се към казаното от Юнихиро Савагучи, че християнската религия не означава нищо за него, но тя не е "нищо" за нас, християните. Напротив, жи­вотът на Исус Христос ни вълнува и ще започна про­учването си от изгубения шедьовър на Леонардо да Винчи - "Битката при Ангиари". Не съм от първите "из­следователи" тъй като неотдавна италианският минис­тър на културата Франческо Рутели е създал специална комисия за издирване на изгубената батална фреска. Специалистите по издирването на фреската ще работят във флорентинския "Палацо дал Векио". Има хипоте­за, лансирана от изкуствоведа Маурицио Сарацини, че "Битката при Ангиари" е скрита под друг стенопис, до чието разкриване не се е стигнало, поради несъгласи­ето на властите на Флоренция да се пристъпи към де­тайлни изследвания на фреската. Версията, че "Битката при Ангиари" е заличена, шестдесет години след съз­даването й, Маурицио Сарацини подкрепя с твърдение­то си, че Джорджо Вазари е нарисувал върху "Битката при Ангиари" друга творба на военна тема - "Битката при Марчиано". До този извод Сарацини достигнал още преди тридесет години, след като открил в по-късната фреска изображение на група войници, носещи зна­ме с надписа "Cerca Trova" ("Търси и ще намериш"). Изследователят е уверен, че това е знак, преднамерено оставен от Вазари за идните поколения, за да подска­же, че шедьовърът на Да Винчи е отдолу. 
Леонардо започва работа върху "Битката при Ан­гиари" през 1505 година по поръчка на градската упра­ва на Флоренция. Творбата, в залата на Големия съвет в "Палацо дел Векио", изобразявала сражение между вой­ските на Флоренция и Милано.Едновременно с Леонардо работел и Микеланджело, на когото било възложено оформлението на противоположната стена. Предполага се, че Микеланджело трябвало да изобрази битката при Кашин. Майсторът обаче така и не пристъпил към съ­щинското зографисване на стенописа, а от труда му се е запазил само голям работен картон. От Леонардо сьщо са оцелели отделни скици - няколко конници в битка за знамето, на които век по-късно Рубенс прави копие . Половин век след двамата гении Вазари реставрц0 крепостта. Издига нови стени и рисува свои стенопи. си. "Вазари е бил голям почитател на Леонардо и още на времето е смятал "Битката при Ангиари" за един от най-големите шедьоври. Затова може би го е запазил непокътнат под своята фреска. 
За да докаже, че е на прав път Сарацини наема екип от специалисти, които сканират стената и установяват че зад нея има кухина. Защо Сарацини толкова упорито иска да открие тази батална сцена на Леонардо? Защото Джорджо Вазари в книгата си "Животописи на най-знаменитите живописци, скулптори и архитекти" спомена­ва, че баталната фреска на Леонардо да Винчи е пре­дизвиквала всеобщо възхищение през 1565 година. 
Дали и аз да не прибавя моето предположение, че в тази сцена Леонардо да Винчи ни е оставил още една неразгадана тайна?. 
Мнозина съвременни изкуствоведи предполагат, че и двамата титани на възрожденското изкуство - Микелан­джело и Леонардо да Винчи, с работите си в "Палацо дел Векио", са осъществили истински поврат в западно­европейската живопис. Стиловите им похвати, използ­вани в този проект, стават предвестник за развитие­то на класицизма и барока. Откриването на "Битката при Ангиари" е равнозначно на това да намерим нова "Джоконда" или "Тайната вечеря", смятат историците на изкуството. В предстоящо изследване на стенописи­те на Вазари ще бъдат приложени най-модерните тех­нологии, за да се предотврати тяхното повреждане. 
Няма да изчакам предстоящото изследване на сте­нописите на Вазари, а ще зарадвам изкуствоведа Маурицио Сарацини, че неговото прозрение е реално, защото Учителят, след като изслуша внимателно пред­ставените му доводи, каза: 
- Ученико, "Битката при Ангиари" на Леонардо да Винчи действително е скрита умишлено от Вазари под неговата творба в "Палацо дел Векио". Вазари скрива творбата не само от желание да я съхрани, но и за да прикрие тайни символи, вплетени в изображенията. 
Какви ли тайни символи са скрити в ''Битката при Ангиари", за да бъдат прикрити от Вазари? Да оставим това на изкуствоведите, когато разкрият знаменитата фреска, а да продължим с най-известната и най-тайн- ствена картина на Леонардо да Винчи - "Мона Лиза" или "Джокондата". Какво знаем за нея от дългогодишните проучвания на десетките изследователи? "Джоконда", или както смята изкуствоведът професор Джузепе Паланти, е Лиза Жерардини (Lisa Gherardini), - жена­та, вдъхновила Леонардо да Винчи да нарисува "Мона Лиза" (Джоконда). Тя е погребана във Флоренция. Мястото и точната дата на нейната смърт доскоро не бяха известни, но изследването на професор Джузепе Паланти хвърли светлина по този въпрос. Той е стигнал до извода, че Мона Лиза е реално съществувала лич­ност, когато е изучавал материали от флорентинските архиви. Изследвайки документите, Паланти е открил, че "Джокондата", или Лиза Жерардини, е била съпруга на флорентинския търговец Франческо дел Джокондо. Починала е на 15 юли 1542 година, на шестдесет и три годишна възраст, и е погребана в гробището на мана­стира Света Урсула. Установено е, че Лиза Жерардини и семейството на Леонардо да Винчи са били съседи. 
А Вакенродер в своя труд "Сърдечните излияние на един влюбен, в изкуството монах" говори, че Леонардо е рисувал картината четири години и е имал традиция да забавлява моделите си с музика, за да не скучаят и да не заема лицето им, от отегчение и умора, израз, подобен на маска. 
Изследователите твърдят, че за да се стигне до из­чистения вариант на картината, която познаваме днес, са били нужни много преработки и промени. През 1503 година, първоначално, "Мона Лиза" е била нарисувана от Леонардо на дъска от топола. След това рисунката се прехвърляла на дървото с процес, наречен избож- дане. Малките линии се свързвали от червена разре­дена боя. За "Мона Лиза" се споменава само веднъж през живота на Леонардо. 
Това се случило на 10 ок­томври 1517 година, кога­то кардиналът на Арагона дошъл при Леонардо, кой­то живеел по това време в градчето Амбоаз, лежа­що в долината на Лоара, да поднесе почитанията си на великия художник. 
Кардиналът и секрета­рят му били разведени от Леонардо из ателието, при което секретарят записва следните впечатления: 
"Леонардо . показа на кардинала три картини. Едната беше портрет на флорентинска жена, рисувана по поръчка на Джулиан! Медичи. Тя беше самото съвършенство. Видях,я със собствените си очи". 
През 1530 година "Мона Лиза" намира мястото в кралската колекция на крал Франсоа, който преценил, че стените на неговите бани са най-подходящото място за нея. Картината престояла там много години и екс­пертите твърдят, че изпаренията са главна причина за пукнатините в тънкия слой боя. От банята към спалнята. Кралят притежавал и любопитен гол вариантна "Мона Лиза" наречен "Мона Вана". Каква е връзката с шедьовъра на Леонардо? Предполага се, че Мона Вана е дело на Леонардовия ученик Салай. "Мона Лиза" остаанала в колекциите на френските крале до Френска'! революция, след което кралската колекция била разграбена и Лувъра обявен за народен музей. И "МонаЛиза" за първи път е изложена публично. Но картината не останала задълго в Лувъра. Когато Наполеон Първа става император на Франция, веднага прибира "Мона Лиза" от музея и я поставя в спалнята си, в Тюйлери 
Десет години Наполеон боготвори картината и я нари­чал мадам Лиза. Когато по-късно, Наполеон нахлува в Италия той открива там рисунките и бележниците на Леонардо и ги пренася във Франция. Бонапарт твърдял, че всички гении са французи, без значение коя е родната им страна. 
"Мона Лиза" отново се завръща в Лувъра след пада­нето на Наполеон. Сто години по-късно, на 21 август 1911 година, картината е открадната. Цялата световна преса отразява кражбата и полицията организира ма- щабна операция, която не дала желания резултат. След две години, на 11 ноември 1913 година, флорентин­ският антиквар Алфредо Джери получава писмо, с кое­то му предлагат да закупи "Мона Лиза". Цената е един милион лири стерлинги по днешен курс. Писмото е с подпис "Леонардо". Месец по-късно тайнственият про­давач уговаря среща със синьор Джери в хотел на Виа Панцани. Алфредо Джери търси помощта на Джовани Поги - познавач на картините на Леонардо и директор на музея Уфици. Двамата посещават стая в посочения хотел и се срещат с продавача на картината. Ето какво разказва синьор Джери за следващите събития, които били най-вълнуващите мигове от живота му: 
"Първо видяхме само куп стари дрехи, но забеля­захме, че куфарът е с двойно дъно. Веднага щом видя­хме картината, разбрахме, че това е истинската "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи". 
За да се удостовери, че това е картината на Леонардо - "Мона Лиза", от Лувъра искат експерта Джовани Поги да открие характерен белег, оставен от обратната страна на дървената плоскост на картината. Той дейст­вително го открива и това още веднъж потвърждава автентичността на "Мона Лиза". Крадецът се оказал флорентинец, безработен бояджия, чието истинско име е Винченцо Перуджа. Той твърдял, че е патриот и е от­краднал "Мона Лиза", само за да я върне в родината й. 
Картината е върната в Лувъра, откъдето е открадната, и усмивката на "Мона Лиза" отново радва цяла Франция!
Историята на "Мона Лиза" започва през 1503 годи­на, когато в ателието на Леонардо пристигнала жена, която желае да я нарисува. Той работи върху картина­та десет години и не се отделя от нея до смъртта си. Картината е известна като "Мона Лиза" и е най-прочутото изображение в историята на изкуството. Коя е тази загадъчна жена, чиято самоличност Леонардо не е искал да разкрие? 
Много от изследователите на творчеството на Леонар­до, още през 1517 година допускат, че моделът е Изу­чела Гуаланда, екзотичната любовница на неговия по­кровител Джулиано Медичи. Според друга теория това е херцогинята Констанца д'Авалос. В италианска поема се споменава, че тя позира на художник с името Винчи. Има и трета кандидатка, Лиза Герадини, именувана така от биографа на Леонардо, Джорджо Вазари. И никой никога не могъл да докаже със сигурност коя е жената, наречена "Мона Лиза". Изминали векове, докато се открият важни доказателства в миланския държавен архив - инвентар, описващ имуществото на Джан Джакомо Капроти, убит през 1525 година. Джан Джакомо или Салай е дългого­дишен компаньон и помощник на Леонардо. Инвентарът включва доста картини, но едно име - Ла Конда е за­черкнато и заменено с Ла Джоконда, или усмихващата. Това е името, придобито след брака от Лиза Герадини - моделът на Леонардо. Според този документ Леонардо оставил шедьовъра на Салай и Лиза дел Джокондо и това наистина е картината "Мона Лиза". 
От проучените документи Лиза живеела във Виа дела Стуфа със съпруга си Франческо, търговец на сребро. Тя е дъщеря на едър земевладелец, омъжила се на шестнадесет години и станала третата съпруга на Франческо. Какво е означавала за Леонардо, може би няма да разберем никога. Портретът е много стра­нен. Вместо Лиза да бъде нарисувана със скъпи дрехи, то роклята й е прекалено семпла. Като всяка омъжена жена, Лиза би трябвало да носи венчална халка, но тя липсва на ръката й. Липсват и бижута, и всякакви други аксесоари, с изключение на златен ширит на шията й. 
А невероятният праисторически пейзаж зад образа на Мона Лиза? Каква е връзката? Какво е общото между Мона Лиза и праисторическия пейзаж?Това също една от загадките в картината. Има много предположения и догадки, но истината никой не я знае. 
През последните шестнадесет години от живота Леонардо не се е отделял от портрета на Лиза дел Джокондо. Той го е носил навсякъде със себе си. Дори когато на шейсет и една години напуска Италия и не се връща никога повече там. Житейският път на великия художник свършва във френското градче Амбоаз, в долината на Лоара. Леонардо е недооценен в родината си, затова пък френският крал Франсоа Първи се въз­хищава от него и му дава голяма къща, непосредствено до кралския дворец. Последните години от живота на Леонардо са трудни. Получава мозъчен удар и не е можел да си служи с дясната ръка. На 2 май 1519 го­дина, в стаята си, Леонардо издъхва в ръцете на френ­ския крал, на шейсет и седем годишна възраст. Къде ли е погребан великият творец? Науката не разполага с никакви данни по този въпрос. Няма предположения, не съществуват дори легенди. Отминалите столетия са скрили безвъзвратно тленните останки на този ге­ниален художник, велик посветен и потомък на Исус Христос. 
Но да продължим с издирването на загадъчната Джоконда. И така, коя е Джокондата или Мона Лиза? 
-Жената, изобразена на картината като "Мона Лиза", е от Исусовия род и по-точно от рода на втория му син- заговори Учителят. - Тя е от знатен произход - дъщеря е на известен благородник, омъжила се за избран от ро­дителите й съпруг, също благородник. Била е посветена и е споделяла учението и философията на ЛеонардоДа Винчи. Двамата често са обсъждали забранените таини на масонските закони. 
Дотук добре, но все още не знам името й. Учителя ще ми го съобщи ли? 
- Разбира се - потвърди с усмивка Учителят, -Леонардо да Винчи изработва картината, като в нея вписва код, който дава информация за част от тези тайни. Това е причината, поради която авторът й не се разделя с нея до края на живота си. 
- Как може да се разчете този код? - трескаво пи­там аз. 
- Само от посветени. Но времето още не е дошло. 
А, да, за времето знам... Но защо Учителят не ми отговаря кое е името на жената? Ще се обиди ли, ако повторно настоя и попитам за името? Не, няма да се обиди, може би съзнателно премълчава, изчаква мое тълкувание, или... 
- Жената, изобразена на картината на Леонардо да Винчи - заговори неочаквано игумен Гавраил - и по­лучила името "Мона Лиза", се е наричала Франческа да Конти. 
Зарадван, благодарих за дългоочаквания отговор, разбулващ една вековна тайна. Едва сега, след като получих част от истината, за първи път се замислих се­риозно за Джокондата - "Мона Лиза", но вече като про­фесионалист - криминалист. И започнах да си задавам рутинни въпроси: Защо Леонардо да Винчи не е раз­крил името на модела, когото е рисувал? Какви са при­чините да крие името на жената, която рисува? Защо при преселването си, от град на град, непрекъснато е взимал и картината "Мона Лиза" със себе си? Наистина уравнение с много неизвестни, но всички те подлежат на тълкуване и обяснение. Започнах да изграждам хи­потези, целящи да достигна до разкриването на тайни­те. Защо един художник ще крие името на модела, кой­то е рисувал? По много причини - моделът не е искал да се знае името му художникът също не е желаел да се знае името на модела. И тук веднага следва изводът, че картината не е показвана в селището, където е рису­ван моделът. Защото, ако картината е била показвана, тогава е щяло да се знае и името на жената. Явно не е показвана и името на модела, наричан "Мона Лиза", остава и до ден днешен неизвестно. 
А защо се налага на Леонардо да Винчи да крие име­то на модела? Дали да не допуснем, че жената, която е рисувал, е била омъжена и е станала любовница на художника? Всичко това е напълно допустимо, само че трябва да се докаже. Има ли и други нишки, които да водят към разкриване името на "Мона Лиза" и на скрити­те други тайни в картината? Има и то не са малко. Нека да започнем от невероятния пейзаж зад "Мона Лиза". Странен пейзаж. Не съществуващ никъде по местата където е живял и рисувал Леонардо да Винчи. Какво ли е искал да ни внуши чрез този пейзаж художникът? Трудно ми е да отговоря сега, но ще се върна отново на него, след като съставя изцяло работната си хипотеза. Следващите ми разсъждения засягат самия Леонардо да Винчи. Кой е той? Геният, съчетал в личността си ху­дожника, инженера, лекаря, конструктора - великият посветен. Премислям още веднъж казаното от Учителя: "Жената, изобразена като "Мона Лиза", е от знатен про­изход - дъщеря на известен благородник, омъжила се за избран от родителите й съпруг, също благородник. Тя е била посветена и е споделяла учението и философи­ята на Леонардо да Винчи. Двамата често са обсъждали забранените тайни на масонските закони" и още: "В кар­тината има код, който дава информация за част от тези тайни. Това е причината, поради която авторът й не се разделя с нея до края на живота си. Жената, изобразена на картината и получила името "Мона Лиза", се е нари­чала Франческа да Конти". Вече знам името на жената. Знам и коя е тя. Трябваше ми много малко подсказване от игумен Гавраил, за което още веднъж му благода­ря, за да открия вековната тайна. А тайната е, че "Мона Лиза" - Франческа да Конти е жена от потеклото на Исус Христос. Не случайно двамата с Леонардо са обсъжда­ли забранените тайни на масонските закони. Ето защо Леонардо да Винчи е криел името на своя модел - да не бъде разкрита една потомка на Исус Христос, да не бъдат открити и другите наследници и подложени на преслед­ване оттогавашната църква. Едно подобно разкритие би разклатило устоите на църквата, би направило описанието на живота и делата на Исус в Библията невярно. Църквата в никакъв случай не би допуснала това. 
Уверен съм в думите на Учителя си и нямам никакви съмнения относно личността на Мона Лиза или по-точно на ФРАНЧЕСКА ДА КОНТИ. Въодушевен от разкри­тието, още веднъж благодарих от все сърце на игумен Гавраил и веднага се обръщам към изкуствоведите: 
- Господа изкуствоведи, вече знаете името на загадъчната Мона Лиза. Сега не е трудно да разкриете ми­налото на тази невероятна жена, наричана ФРАНЧЕСКА ДА КОНТИ... 
Вече ни е известено, че в картината на Пусен е кодирано родословието на Исус Христос и знаем, че Леонардо да Винчи чрез баща си също е потомък на Христа. A знаем ли нещо за произхода на майката на Леонардо? Има най-различни предположения за нейния произход. Някои изследователи допускат, че тя е от арабски произход, но потвърждение по този въпрос няма. 
- Учителю, майката на Леонардо да Винчи от Исусовия род ли е? 
Учителят търпеливо слуша разсъжденията ми, поня­кога ми дава насока в търсенето и сега, облегнал се на ствола на вековния дъб, заговори: 
- Не, Ученико, майката на Леонардо да Винчи не е от Исусовия род. Но потеклото й я прави достойна съп­руга за баща му, поради принадлежността й към рода на древните, посветени египтяни - траки. Майката на Леонардо е потомка на два рода с различни корени. По майчина линия тя е от еврейски произход (тракийски), а по бащина линия е от женески род на древните египтя­ни (траки). Тя се омъжва за бащата на Леонардо, който по далечна линия е от разклоненията на Исусовия род чрез потомците на дъщерята на Христос. Това родство на баща му създава близките отношения на гениалния Леонардо с другата далечна потомка на Исусовия род, която той обезсмъртява като "Мона Лиза". 
- Искам да попитам още нещо: в картината "Тайната! вечеря" на Леонардо да Винчи - до Исус Христос Мария Магдалена ли е изобразена? 
- Да, на "Тайната вечеря" до Исус, действително е изобразена неговата съпруга - Мария Магдалена. 
Няма да коментирам дали Дан Браун е почерпил идеите си за написване на "Шифърът на Леонардо" (2003 г.), вдъхновен от издадените бестселъри "Светата кръв и Светият граал" (1982 г.) от Майкъл Бейджънт/ Ричард Лий и Хенри Линкълн и "Откровението на тамплиерите. Тайните пазители на истинската самоличност на Христос" (1997 г.)показващи скритата символика в картините на Леонардо да Винчи. Безсмислено е да правя догадки, защото вдъхновението идва при човек по множество канали ,а всички канали волят началото си от Акаша. Разбираемо е защо Дан Браун е избрал да напише трилър с приключенски сюжет - в търсенето на Граала се вплитат легенди за френското тайно общество - Ордена на Сион (Prieure de Sion)?, призвано да защитава потомството на Исус и Мария Магдалена. Приключенският сюжет дава възможност на автора безпроблемно да представя дадени събития, без да се съобразява с действителността, докато в един истори? чески роман се изисква той да се базира на докумен­ти. На пръв поглед изглежда, че книгата е написана с комерсиална цел. Но ако написаното се подложи на "разшифровка", ще се открие, че в книгата се съдържа дълбок скрит смисъл и ефект, сравним с така нарече­ния 25-ти кадър в телевизията. Кадърът, който възбуж­да мозъчните центрове на човека и го принуждава да възприема подсъзнателно гледаното. 
Църквата, естествено, не прие предизвикателството, подхвърлено й от Дан Браун и гневно заклейми книгата. 
Какво всъщност оспорва Дан Браун в "Шифъра на Леонардо"? Оспорва както смъртта на Исус Христос, така и ролята на Ордена на Сион и смята, че написаното за Ордена е измама. А така ли е? Има ли документи потвърждаващи съществуването на Ордена? Доколкото ми е известно, няма открити сведения, доказващи, че Орденът е древно тайно общество. Има обаче доказа­телства, че Орденът е създаден в по-ново време и не всичко, известно за него, е измислица.Вярващите християни не приемат изнесените раз­крития в романа на Дан Браун. Като защитници на религиозните възгледи, те заявяват, че ако се докаже, че Орденът на Сион е измислица, ще могат да отхвърлят неудобните за църквата въпроси за цензурираните или така наречените забранени Евангелия, описващи отно­шенията между Исус и Мария Магдалена. А ако е истина тогава те ще обвинят Църквата, че векове наред укрива умишлено неудобни за нея факти, свързани с христи­янската религия. Истина е, че книгата предизвика бро­жение в целия християнски свят и постави въпроси за духовността и религията. Романът действително съжи­ви затихнали спорове от времето, когато християнство­то се е утвърждавало като религия и е имало разцепле­ние заради два изначално противоположни възгледа за вярата - схващането на гностиците, че отделният чо­век сам изгражда отношенията си с Бога и сам намира пътя към спасението и становището на свещеническата фракция - че Църквата държи ключовете от Царството Небесно. Битка, която Църквата бе уверена, че е спече­лила. Наистина ли Църквата е спечелила битката?Можем ли да кажем по какъв начин Дан Браун е дос­тигнал до идеята да поднесе на хората, макар и под формата на художествен роман, онова, което се крие зад традиционните, неоспорвани религиозни постула- ти? Какво ще си помислят вярващите след като про­четат, "Тайните подземия на България"- трета част, в която публикувам истината за Исус Христос? Да, за Исус Христос, пристигнал с космичен кораб на земята преди 14 000 години и за другия Исус Христос, роден преди 2000 години? Единият не се ражда на земята, а пристига с божествена сила и власт, в библейския Йерусалим - днешния Пловдив, а другият, роден в новия Витлеем - Палестина не чрез непорочно зачатие, а заченат от баща Йосиф и майка Мария. Ще приемат! ли също вярващите християни, че възкресение няма в смисъла, разказан в Библията? До ден днешен никой не е видял с очите си мъртвец да възкръсва. А възкресение има и това е съединението с Бог, което всеки от нас жадува да получи. Да отвори сърцето си за божествената духовна връзка и се възвиси в божествена чиста душа. Затова е дошъл Христос на земята и проповядвал за чистата божествена любов. 
На божествените дела, извършени от родения на земята юдейски цар Исус Христос (от Давидовия род) всеки трябва да отдаде почит и преклонение... 
Но да продължим с книгата на Дан Браун, в която историята на Ордена се различава от истинската му същност. И може би поради това различие тази ис­тория предизвиква безпокойство и напрежение сред вярващите християни. Защо Дан Браун описва Ордена като "съвременно общество за преклонение пред бо­гинята, като пазители на Граала и на древните писа­ния"? С право Лин Пикнет и Клайв Принс, авторите на "Откровението на тамплиерите. Тайните пазители на истинската Христова самоличност" задават въпроса: "Какво общо имат езическите богини със Светия граал, който по своята същност е християнски? Какви писания биха могли да докажат връзката между тях?" 
Каква е голямата тайна, която се приписва на Ордена? Говори се, че Орденът е дал обет да пази рода на пре­ките потомци на Исус Христос и Мария Магдалена. Това е голямата тайна, пазена с векове, защото ако се до­каже, че Исус Христос е оставил потомство, ще се под­копаят основите на християнството. И това ще предиз­вика невиждано брожение в света на вярващите! Един въплътен Бог, какъвто е Исус Христос, обрекъл се на безбрачие, има връзка с жена, за която се е смятало, че е била блудница. В такъв случай Орденът на Сион не е ли в тясна взаимовръзка с Църквата? Орденът пази мълчание. Възможно ли е да има договореност между тях - Орденът да не разкрива имената на Исусовите потомци, да пази гроба на Мария Магдалена в тайна и да съхранява писанията, доказващи истината за Исус и потомството му. Църквата от своя страна да е дала обет да не предприема действия за физическото ликвиди­ране на Исусовото потомство. При неспазване на до­говореностите съвсем ясно е, че Църквата ще отстрани наследниците на Исус, застрашаващи нейната власт. 
Тъй като в "Шифърът на Леонардо" Дан Браун включ­ва и сексуални ритуали, то на Ордена е вменено и дру­го задължение - да е пазител на забраненото познание за силата на свещеното женско начало, за езическото преклонение пред богинята - Майка, свързано с пред­ставата за свещената сексуалност. 
Независимо от различните оценки и мнения за трилъра на Дан Браун, Лин Пикнет и Клайв Принс при­емат, че той е "успял да приобщи огромна читателска аудитория към въпроси за произхода на християнските догми, наложени от Църквата поради политически, а не от духовни съображения" В книгата му се разкри­ва, че "еретичното", алтернативно тълкуване на християнството е безмилостно потушено, а свидетелствата, оспорващи утвърдените догми, са укрити от Църквата. Алтернативните възгледи за същността на Исус показ­ват, че Той е бил смъртен човек, оженил се и е имал деца. Тези алтернативни възгледи също говорят и за потискането на свещеното женско начало, което е било повсеместно прието преди появата на религиите на па­триарсите - юдаизма и християнството, а и за свещено­то естество на секса. 
Дан Браун е използвал тези представи като фон и ги е вплел умело в разказ за едно шеметно разгръщащо се приключение, те приковават вниманието и въображе­нието - на милиони читатели по цял свят. Вдъхновени и изумени от разкритията на Браун, те също поемат по пътя на тьрсачеството, за да открият сами доколко ве­рни са тези твърдения". 
Съвсем точна констатация, защото и аз, като милионите читатели от цял свят, съм тръгнал да диря ис­тината. Към тази полуоткрита истина, ще добавя, че Граалът не е символ само на тялото на Мария Магдалена и Исусовото потекло. Пиша това, защото в края на кни­гата Дан Браун разкрива, че "веществената" тайна, па­зена от Ордена на Сион - Светият граал, всъщност е тялото на Мария Магдалена. Но не е така. Граалът е обобщаващ символ за Исус Христос, Мария Магдалена и децата му. Защо Орденът ще пази само гроба на Мария Магдалена? А гробът на Исус Христос? Нали и той е погребан. Но за погребението на Исус Христос се пази пълно мълчание. 
Твърди се, че властта на Исус произтича от мястото му на законен Израилев цар и, че Той е бил предимно политически деец, който изобщо не е имал намерение да полага началото на нова религия. 
Има "документация", че през последните девет годи­ни от живота си Леонардо да Винчи е бил велик магис­тър на Ордена на Сион. Какви исторически документи съществуват за Ордена на Сион? Само една поредица от книжа, написани на пишеща машина и познати като "Тайните досиета". През шейсетте години на двайсети век тези документи са предадени от Ордена за съхране­ние в Националната библиотека в Париж. Според напи­саното в тях Орденът на Сион е основан преди хиляда години, по време на кръстоносните походи, и оттогава съществува без прекъсване, като е оглавяван от някои от най-великите имена в историята. 
По този повод Дан Браун пише - "Тайната европейска организация Орденът на Сион, основана през 1099 го­дина, е напълно реална. През 1975 година в Парижката национална библиотека бяха открити пергаменти, из­вестни като "Тайните досиета", в които се посочват мно­го братя от Ордена на Сион, например сър Исак Нютон, Ботичели, Виктор Юго и Леонардо да Винчи." 
Но нали се знае, че тези документи са написани на машина? Дори се казва, че са добре изработен фал- шификат. Това поставя под съмнение действителното съществуване на Ордена на Сион. 
Нека да проследим един тайнствен "закодиран"текст, намерен в Англия, в провинциалното имение Шъгборо Хол в Стафордшър. 
През лятото на 2004 година в "Блечли Парк", днес музей, открит в памет на английските шифровчици, ко­ито през Втората световна война дешифрират успешно германските военни кодове, е организирано състеза­ние. Петдесет съвременни шифровчици трябва да разбулят загадката на "Пастирския паметник" в Шъгбъро Хол. Това е родово имение на графовете на Личфийлд, което фотографът лорд Патрик Личфийлд, братовчед на кралицата, притежава до смъртта си през ноември 2005 година. 
Пастирският паметник е издигнат към средата на XVIII век и е обект на догадки. Той представлява ба­релеф на прочутата картина "Аркадийски пастири", ри­сувана от френския художник Никола Пусен през че­тиридесетте години на XVII век, която отдавна предиз­виква догадки. Изображението в Шъгбъро е огледално. Барелефът е поръчан е през XIX век от собственика на имението, мореплавателя Джордж Ансън - лорд адми­рал. На барелефа има надпис с двусмислен девиз на латински, изсечен на преден план: "Et in Arcadia ego" или "В Аркадия съм" - думи, които обикновено се при­емат, че напомнят за неизбежността на смъртта. Под барелефа в Шъгбъро, между по-ниските букви D и М, са издълбани буквите O.U.O.S.V.A.V.V. 
Както картината, така и паметникът в Шъгбъро се свързват със загадката около Ордена на Сион, зара­ди девиза "В Аркадия съм". Допустимо е лорд Ансън да е бил член на Ордена на Сион и построяването на Пастирския паметник да има отношение към тайното общество. Една картина може лесно да се повреди, докато един паметник, в имение, дълго време би "гово­рил" на посветените за тайната на Ордена. 
Състезанието в Блечли Парк е организирано от Оливър и Шийла Лон, шифровчици по време на Втората световна война, и е проведено като на шега, макар че средствата за масово осведомяване го представят едва ли не, като "търсене на Светия граал". В него се включ­ват петдесет души, които предлагат какви ли не реше­ния, от съвсем обикновени до наистина сензационни. (Всъщност никой не оспорва ключовото предположение, че въпросният надпис е шифър и това биха могли да са първите букви от изречение, което съдържа информа­ция, известна само в рода Ансън.) Но Оливър и Шийла Лон предпочитат решението, което е свързано с Ордена на Сион и което, след като през ноември 2004 година е оповестено, предизвиква най-голям интерес в медиите. Решение е предложено от специалист шифровчик, който държи да остане анонимен и настоява начинът, по който е разчел надписа, да не бъде огласявай. Все пак се разбира, че шифровчикът е заменял едни букви с други и е направил анаграма и при заместването се е получил призивът "Исус X оспори" който шифровчикът е разчел така: "Исус като Христос оспори" В тези думи се търси връзка с Ордена на Сион, а на електронната страница на "Блечли Парк" пише - "През XVIII век вече се е зараждал таен орден, известен като Орденът или Братството на Сион. Мнозина и най-вече Англиканската църква смятат възгледите на Ордена за еретични, защо­то според тях "Исус е бил смъртен пророк". Анонимният шифровчик свързва разчетеното с каменна плоча, за която се твърди, че идва от старозаветния герой Яков и станала "талисман" на Ордена и която Ансън отнася на съхранение в Нова Скотия. Говори се, че не случай­но първите френски заселници са нарекли Нова Скотия "Аркадия". 
Смята се, че през XVIII век вече е имало Орден на 
Сион и той е отстоявал основното си схващане - че Исус не е Бог, макар че няма независими доказател­ства за съществуването му. Представата, че в учение­то си Орденът отхвърля божественото естество на Исус идва от "Светата кръв и Светият граал", а не от самия Орден, въпреки че, както ще видим, той се стреми към взаимоотношения с хора, чиито възгледи за Христос са, най-меко казано, неортодоксални. 
Най-важното в разчитането на надписа от Шъгбъро вероятно е, че то се основава на представа за Ордена, съвпадаща с относително новата му "официална" вер­сия за неговия произход. Сега Орденът твърди, че е възникнал не още по времето на кръстоносните походи, а през XVIII век и отхвърля легендата за своето съз­даване, легенда, която е залегнала в книгата "Светата кръв и Светият граал". 
Ако двама-трима души са се събрали и са решили, за да се позабавляват, да се нарекат "Орденът на Сион" излиза, че той вече "съществува". Организацията всъщ­ност става жертва на собствения си успех и по този начин дава тласък за появата на много "епигони": на други "Ордени на Сион", безспорно рожба на един-два- ма души, които си нямат друга работа. През 2003 го­дина главният секретар на официалния Орден, Джино Сандри, заяви: "Твърдението, че Орденът на Сион не съществува искрено ме развеселява, защото, доколко­то знаем ние, сега по света могат да се преброят най- малко единадесет такива братства". 
- Учителю, доколкото ми е известно, дейността на древния езотеричен Орден продължава да съществу­ва до днес. Но както може да се очаква, се е разделил на: "Орден Мелхеседек - на архангел Михаил и Тот", и "Лазурен орден Мелхеседек - на Луцифер". Кой от тях е истинският Орден, пазител на тайната на Исус Христос? 
- Запомни, Михаиле: "Орден Мелхебедек на архан­гел Михаил и Тот", - и "Лазурен орден Мелхейседек - на Луцифер" са истинските пазители на тайната за Исус Христос. - И двата езотерични ордена са съз­дадени с една и съща цел - съхраняване истината за Исус Христос, за рода му, за потомците и учениците. за древната мъдрост и загубена тайна. Сега в тези ордени членуват посветен, до известна степен, и обикновени привърженици на древната мъдрост. Като чистота на духовното ниво "Орден Мелхебедек на архангел Михаил и Тот", е по-високо в развитието си. И двата ордена обаче, са загубили през годините истината за тайната мъдрост. Днес много от целите и идеите и в двата орде­на са преиначени и нямат нищо общо с първоначалния замисъл на основоположниците си. 
- Учителю, зададох този въпрос за двата ордена, защото мислех, че Друнвало Мелхезедек, като член на езотеричния "Орден МелхеСедек" и носещ името МелхеНедек, е потомък на Исус Христос. 
- Друнвало Мелхеседек не е потомък на Исусовия род. Той е духовен последовател, високо посветен и е приел това име като знак, даден от горе за неговата духовна роля в този живот. 
Скъпи читатели, смятам, че трябва да изясним кой е мистичният художник Никола Пусен, нарисувал загадъчната картина, която години наред предизвиква дис­кусии, но си остава загадка. 
Никола Пусен е френски художник - живописец и пейзажист, представител на бароковия класицизъм. Роден на 15 юни 1594 година в Лез Андели, Нормандия - починал на 19 ноември 1665 година в Рим, Италия. "Аркадийски овчари" - тази картина има две версии. Една се намира в Англия, а друга - в Лувъра. На картината овчарите са се наредили около каменен саркофаг и един от тях сочи надпис върху него - надпис, който гласи "Et in Arcadia ego" (лат. "И в Аркадия съм"). Тази картина е обект на различни тълкувания включително, че тези думи са анаграма на "I Tego Arcana Dei" (лат. "Върви си, аз пазя Божиите тайни") или "Arcam Dei Tango Iesu" ("Аз докос­вам гробницата на Господ Исус") и се смята, че картина­та посочва мястото на останките на Христос. 
Наистина ли картината на Пусен съдържа тайна, коя­то учените се мъчат да разгадаят? И ако съдържа тайна, каква може да бъде тя? Явно тайната заслужава внима­нието на изследователите, защото картината предиз­виква голям интерес. Говори се и се пише твърде много и подробно за нея. Аз няма да пиша надълго за кар­тината. Разглеждал съм я многократно, старал съм се да проникна в тайните й, но уви. Духовните ми очи не можаха да проникнат в скрития смисъл на картината. И днес отново разсъждавам върху скритите символи, но картината отказва да разкрие тайните си пред мен. Затова отговорът идва от игумен Гавраил: 
- В картината на Пусен е закодирана основната тай­на на тамплиерите, свързана с произхода, родословие­то и потомството на Исусовия род. През специална тех­нология, в нея е зашифровано съобщение, скрито от очите на хората. Под видимото с просто око се намира втората, скрита, част на картината, която съдържа раз­лични тайни. 
- Учителю, казваш, че картината разкрива и други тайни? 
- В картината на Пусен, освен кодираното родосло­вие на Исус, има и скрита шифрована информация за част от съкровищниците на масоните. 
- Имаш ли право да разкриеш къде са? 
- Намират се в различни части на Европа - във Франция, Италия, Северна Германия, Унгария и България. 
Сега разбирам, че догадките, за тайните символи в картината на Пусен, не са били безпочвени... 
Спирам се отново на Ордена и въпроса, който си за­давам, е дали ролята му е толкова голяма. Дали наис­тина пази сакрални тайни, които, ако бъдат разкрити, ще преобразят коренно възгледите ни за християнство­то и дори представата ни за неговия основател. И дали, както твърди самият Орден, това наистина оказва ня­какво влияние в днешния свят? 
ВЕРСИИ: 
Исус и Мария Магдалена са били мъж и жена и са имали деца. След като Исус е разпънат на кръст, Мария и децата бягат във Франция, където се установяват. 
Техните потомци се женят с представители на кралската династия на франките, легендарните Меровинги, които през V-VIII век налагат властта си в земи на територцл ите на днешна Франция, Германия, Белгия и Холандия ! Те обаче са предадени и изместени от престола от една нова династия, Каролингите, и то с подкрепата на Римокатолическата църква, която знае тайната за брачните връзки на Меровингите и наследниците на Исус и се страхува какво ще се случи със старателно разра- ботеното учение, ако се разчуе, че Исус има потомство с произтичащите от това последици. Ключово събитие при узурпирането на престола е убийството на ДагоберII през 679 година, който обаче не е последният крал от династията на Меровингите, както често се споменава. 
Според източници на Братството невръстният син на Дагобер - Сигубер се е спасил от убийство при преврата срещу Меровингите. Бил е укрит в легендарно­то селце Рен льо Шато, в подножието на Пиренеите. Той и потомците му били закриляни от хора, посветени в тайната за произхода на рода. По-късно тази група хора се обединили в Ордена на Сион, тайно сдруже­ние, учредено в края на XI век, за да отстоява инте­ресите на династията. Орденът на Сион е създаден в I Ерусалим от един от водачите на Първия кръстоносен поход, Годфрид Буйонски [Жофроа дьо Буйон], който! според преданието е потомък на Дагобер. 
Дан Браун използва едни от най-разпространените версии за Ордена на Сион, като посочва, че на свой ред Орденът стои зад създаването на прочутите рицари тамплиери, ордена на "воините монаси", които от (или около) 1118 година, близо два века властват в Светите земи и Европа. През 1188 година между двата ордена се появява разкол и всеки поема по свой път. 
Орденът на Сион (или т.нар. Братство) надживява тамплиерите, които през 1307 година престават да съ­ществуват, и оцелява през столетията до наши дни под председателството на цяла поредица велики магистри,сред които някои от най-прочутите имена в историята на Европа (понякога сменяни с по-неизвестни личности) например англичаните сър Исак Нютон, Робърт Флъд, Робърт Бойл и италианците Ботичели... и Леонардо да Винчи. Пак според преданието, в по-ново време Орденът изненадващо е оглавяван от някои доста авто­ритетни личности от света на литературата и изкуство­то: Виктор Юго, Клод Дебюси и Жан Кокто. Тези велики магистри от XIX и XX век са все французи. Орденът на Сион твърди, че е движеща сила на почти всички зна­чими езотерични движения в Европа, например на ро- зенкройцерите, а още по-назад във времето е стоял зад такива личности като Жана д'Арк и Нострадамус. Дори днес отстоява своята цел: да възстанови на власт във Франция, а и в цяла Европа, представителите на "све­щения род" на Меровингите. 
В "Тайните досиета" се признава, че задачата на Ордена е да защитава потомците на Дагобер II, защо­то те са издънки на законното кралско семейство във Франция. Крайната цел на Ордена е да възстанови на френския престол Меровингите. В "Тайните досиета" се твърди, че Меровингите са потомци на Давидовото ко­ляно. 
Орденът не само не е твърдял никога, че е наследник на Исус, а обратно, най-недвусмислено отхвърля подобно предположение. Много години преди Дан Браун да напише "Шифърът на Леонардо", в пресата бяха помес­тени материали за френски свещеник на име Беранже Сониер, изпратен в енорията в Рен льо Шато в региона Лангедок в южна Франция, който открил старинен ръко­пис. Ръкописът е намерен случайно от свещеника, заел се да ремонтира църквата. При реставрацията той пре­местил камъка на олтара и открил куха колона, датира­ща от шести век, в която имало поставени пергаменти. Свитъците били написани на латински, той не могъл да ги разчете и ги занесъл на епископа на Карказон. Не е известно дали Епископът е могъл да разчете ръкописите, но Беранже Сониер веднага ги занесъл на Църковните власти в Париж. Върнал се оттам като богат човек. Обновил църквата "Мария Магдалена", построил кула в планината, където е разположено Рен льо Шато, издиг­нал голяма къща, павирал пътя от подножието на плани ната, в която е разположен Рен льо Шато, до върха. този обикновен, скромен духовник, неразполагащ значителни средства, изведнъж забогатял? Похарчи много пари за обновяването на старата църквата "Мари Магдалена", която се разпадала. Купил много земя в се. лото и построил не само кулата в планината, но и къща в която живял и приемал гости като истински принц' Това дало повод на епископа на Каркасон да освобо­ди забогателия свещеник и да го отстрани от служба Беранже Сониер обжалвал уволнението си. Ватиканът го възстановява на поста му, но още в началото на 1917 година той внезапно получава удар и умира. Не е нужно да гадаем защо е получил мозъчен удар. Странното в случая е, че десет дни преди неговата смърт икономката му вече е била поръчала ковчега... "Чудесата" не свърш­ват дотук. След смъртта на Беранже Сониер икономката му останала да живее в къщата му. По времето, когато се извършва обмяна на парите във Франция е видяна в градината на къщата да гори големи количества книжни пари... На човека, преместил се да живее в къщата на свещеник Беранже Сониер, тя доверила, че ще му разкрие тайната на тяхното богатство преди да умре. Но не успяла да му я разкрие - и тя на свой ред получила удар и загубила възможността да говори. 
Каква ли тайна е разкрил свещеник Беранже Сониер, за да придобие това огромно богатство? Има много версии, но нито една от тях досега не е потвърдена. Най-разпространената версия е, че в кухата колона свещеникът е намерил не само свитъците, но и голямо количество златни монети. Друга версия допуска, че е открил тайна, подкопаваща устоите на Църквата, за която му е платено от Ватикана да мълчи. 
Много от изследователите на тайната, отнесена в гроба от свещеника Беранже Сониер, смятат, че в църквата е погребана важна религиозна личност, тъй като на външната страна на църквата има жълт знак, който показва, че тук е погребан човек от кралско потекло. Понеже в селската църква не е възможно да бъдат по- гребани френски крале, това може да означава, че този знак се отнася единствено за някой от потомците на Исус Христос. От тук и заключението, което се прави, че богатството на Беранже Сониер е дошло директно от Католическата Църква, поставена в незавидна пози­ция пред дилемата от евентуалното разкритие, че Исус Христос не е умрял разпнат на кръста, или да плати на свещеника и да го накара да мълчи. Платила му е и през последните двадесет години от живота си Беранже Сониер е похарчил парични средства в размер на два милиона лири стерлинги по сегашната им стойност. 
Скъпи читатели, още много, много може да се раз­исква по темата за житието на Исус Христос. Смятам, че това, което изложих е достатъчно, за да преминем към крайната цел - за потеклото на Исус Христос, за Мария Магдалена и къде са погребани. 
Изминаха няколко часа в разговори, сянката на ве­ковния дъб се измести назад, сега слънцето светеше право в очите ни, но не жареше, липсваше топлината. Откъм зъберите лъхна хладен ветрец, листата на дъба зашумоляха, гущерчетата се съживиха и плъзнаха из развалините. 
Игумен Гавраил се надигна от пейката, направи знак с ръка да стана и аз, и бавно тръгнахме из руините. Кучетата скочиха ободрени и игриви пред нас, като често обръщаха глави, за да се уверят, че ги следваме. Вървим с игумен Гавраил един до друг и разговаряме. 
- Потеклото на Исус Христос, Ученико, за когото тол­кова много се интересуваш, назад през баба му Ана, от­вежда до династиите на тракийските царе, дали коляно на Давидовия род. 
- Кога евреите се отделят от тракийския род, Учителю? 
- Отделят се от траките като самостоятелен народ, когато е възникнал рода на Давид. 
- Това означава ли, че Аврам е тракиец? 
- Да, означава. Аврам е тракиец и от него произлизат родове, свързани с траките по кръв и носещи имената на отделилите се от тях тракийски племена на евреите. 
Коренът на рода е тракийски. След заселването си nо земите на днешен Йерусалим отделилите се племен от траките, като самостоятелен народ, започват да възприемат като евреи, но са помнели и почитали тра кийския си корен и произход. 
- Исус знаел ли е тракийският си корен? Идвал ли е в България? 
- Знаел е и е почитал тракийския си корен. Той идва в земята на прадедите си траките - България, където изучавал духовни науки и мъдрост в школите на тракийските учители. Исус е знаел и е говорел езика на древните траки, загубен и забравен с времето. 
- Непорочното зачатие, Учителю? 
- Исус, синът на Йосиф и Мария, е заченат, като всички хора по земята, от земни родители. Няма непорочно или енергийно зачатие. 
- Имал ли е братя и сестри? 
- Да, имал е още седем братя. Няма сестри. 
- Мохамед от Давидовия род ли е? 
- Не, Мохамед не е от този род, не носи Давидовата кръв. 
- Учителю, кои школи е посетил Исус? 
- Исус е посетил няколко духовни школи преди да се върне в родината си и да започне да проповядва учениеето си. Бил е в България и земите около Тибет. 
- Говори се, че майката на Мария Магдалена е от тракийски произход. 
- Да, майката на Мария - Ана е с тракийски произход. Тя е потомка на наследниците на древните тракиски царе, далеч назад във времето, стигащи до династиите на Соломон и Давид. 
- Ще те попитам къде се намира гробът на Исус Христос? 
- В Южна Франция, в градчето Рен льо Шато. 
- А на Мария Магдалена? 
- Тя също е погребана там. Гробовете им са направени по идентичен начин. 
- Има сведения, че потомците на Исус Христос се свързват с династията на Меровингите. 
- Така е, пръв за Меровингите се жени наследник от втория им син. След този първи брак и други техни потомци, както по линия на първия им син, така и по линия на дъщеря им, сключват бракове с Меровингите, които са високо посветен и духовен род. Не случай­но наследниците на Исусовия род избират брачните си партньори именно от рода на Меровингите, които са имали знания, умения и тайни духовни посвещения, достойни за наследниците на Исус и Магдалена. 
- Само единадесет последователи ли е имал Исус? 
- Исус е имал повече от единадесет верни последо­ватели и поддръжници, но най-близките до него, които са го следвали навсякъде, са били единадесетте плюс Мария Магдалена, която също е проповядвала учение­то, наравно със съпруга си и "апостолите" му. 
- Учителю, кое е истинското име на Исус? 
- Истинското име на Исус Христос, от преди две хи­ляди години, е МЕЛХИСЕДЕК ДАВИД АРАМЕЙСКИ. 
- Но защо в Библията е наричан Исус Христос? 
- Остава в историята с името Исус, защото е припознаван с истинския Исус, дошъл от Космоса на Земята, заради силата на духа, мъдростта, духовното си ниво на развитие, знанията и уменията, които е притежавал. Исус Христос е най-прекият потомък на цар Давид и сле­дователно на Соломон. Родословието му до днес е с мно­го разклонения, но имената на всички негови потомци през вековете се съхраняват в специален опис, който се предава и допълва през годините от тайните последова­тели и пазители на рода Исусов - тамплиери - масони. 
Слушам с внимание думите на Учителя и мислено се пренасям в онези далечни времена, когато Исус е живял и тайно проповядвал божествено учение, забра­нено от еврейските духовници. Каква ли смелост се е изисквала от него, знаещ каква участ ще го постигне, ако бъде заловен... 
- Исус само при раждането си е бил записан с истин­ското си име - пояснява игуменът. - По-късно той приема името на Първия Христос. Всички документи и хроники го описват с това му име. Малко са тези, които го споменават c рожденото му име и те са свързани с неговия род. Освен това, в годините, когато той е живял, много момчета са били записвани Исус. В някои случаи и името 
Христос е било добавяно към имената на мъже, които се ползвали с изключителното доверие и благоразположение на Исус, което е подчертавало близостта им с него или в случаите, когато се е слагало след името на най добрите от първите му ученици и последователи. 
- Вече писах за намерения неотдавна саркофаг с името на Исус в Йерусалим, но не знаем кой е бил този човек с това име. 
- В саркофага, открит в Йерусалим, е погребан побратим на Исус, негов сподвижник и довереник от най- близкия му кръг. Той го е съпровождал в пътуванията му и го е подпомагал в мисията му. След заминаването на Исус за Европа този негов събрат остава в родните земи, за да утвърди позициите му и да подготви хората за неговото завръщане след време, нещо, което е било планувано, но до което така и не се стига. 
- Ти каза, Учителю, че Исус Христос и Мария Магдалена са погребани в подземието на църквата "Мария Магдалена" в Рен льо Шато. 
- И потвърждавам това, тялото на Исус Христос е поставено в двоен каменен саркофаг с инкрустации по капаците. Саркофагът на Мария Магдалена е идентичен с този на Христос. В това подземие се съхраняват много документи, свързани с родословието на Исус и Магдалена и с тайните учения и мъдрост, които са вла­деели. Съхраняват се ценни предмети от времето, ко гато са живели във Франция, както и реликви, принад­лежали на техни предци от царския род. Има касетка? съдържаща две стъкленици, в които се съхранява вода със специфични свойства, използвана при различни ритуали и посвещения на тайния орден. Технологията! на производство и знанието за водата сега са загубени. Свойствата на тази вода са "вълшебни" според съвременните разбирания. 
- Искам да попитам дали кулата, построена от свещеника над Рен льо Шато има подземие? 
- Има и в него се съхранява част от тайните на рода, династиите и знанията на посветените. Свързано е чрез тесен тунел с подземието под църквата "Мария Магдалена". 
- Кога ще бъде разкрита тази голяма тайна? Изминаха повече от две хиляди години. 
- Тайната за погребението на Исус и Магдалена предстои да бъде разкрита. Има посветени в тази тайна, които знаят кога да сторят това. Трябва още малко време. 
Ето каква е великата тайна, вълнуваща целия хрис­тиянски свят. Исус Христос е реална историческа лич­ност - живял, проповядвал божието слово, оженил се за Мария Магдалена, създал поколение и като всеки човек на земята починал. 
Искам да добавя още една тайна, научена от игумен Гавраил - къде се намира гробът на Леонардо да Винчи, но ви оставям сами да прецените защо ще я разкрия... 
- Последните години от живота си Леонардо да Винчи прекарва във Франция, където го отвежда не само по­каната от страна на кралския двор, но и желанието да посети гроба на Исус и Магдалена. През тези години той посещава седем пъти Рен льо Шато и църквата "Мария Магдалена" като три от тези седем пъти влиза в под­земието, където са саркофазите на Исус и Магдалена. Имал е достъп до документите, които се съхраняват там и е знаел тайните на древните посветени. 
Леонардо умира в Амбоаз и е погребан в малък парак­лис извън града, който днес е вече разрушен. Намирал се е на север от Амбоаз. 
Какво още мога да попитам за Рен льо Шато? Както вече е известно, в началото на 1990 година Жан Жак Белдо разбулва тайните на съкровището на Рен льо Шато. Дали ли ги е разбулил? Каква е истината за това съкровище? 
Вървим из древната крепост, приближаваме под­ножието на скалния релеф, върху който се очертават фигурите на мъже и жени вдигнали глави, загледани в голямо златно слънце. Вече знаех, фигурите са изра­ботени от човешки ръце, а илюзията за движението и се създава от залязващото слънце. На каменния екран летят балони, самолети и космични кораби. И сега подсамия връх отново се появи фигурата на мъж с барета на главата, с елипсовидна златна кокарда, сочещ ръка напред... 
Игуменът погледна фигурите, поклати одобрително с глава и каза: 
- Жан Жак Белдо разкрива една незначителна част от тайната на Рен льо Шато. Съкровището не е открито и времето за това още не е настъпило. В Рен льо Шато ce намира голяма част от съкровищата на тамплиериге, които през годините са допълвани от техните тайни последователи - масоните. В специални стъкленици: се съхраняват кръвните данни на Исусовия род. От тях може да се направи ДНК анализ и да се разкрие тайна­та на произхода на рода му. Има обковани сандъци, в които се съхранява част от донесените от тамплиерите ценности от Храма на Соломон, документи, архиви, кореспонденция между висши в йерархията представители на тайния орден, с печати и дати. 
- Много ли хора знаят тайната на съкровището в Рен льо Шато? 
- Само девет човека, Ученико. От тях четирима и до днес имат достъп до него и до архивите му. 
Благодарен съм на Учителя за получените отговори, но въпреки това те не дават цялото обяснение на събитията. Вярно, че съдържат най-важната част, но остават неизяснени детайли. Как да не попитам дали намерените ръкописи, от Беранже Сониер и предадени на Ватикана, все още представляват заплаха за църквата? 
Игумен Гавраил ме поглежда снизходително, сякаш иска да каже: "Сам не можеш ли да прецениш", сяда върху голяма порутена колона и спокойно обяснява: 
- Архивите на Ватикана крият голяма част от ис-тинската история на цивилизацията и родословието на Исус. Те пазят много важни карти и описания на подземия и съкровищници, много документи, свързани с най-тъмната и неясна история на Средновековна и по-скоро на Ранносредновековна Европа. 
Бях доволен от това, че много въпроси се изясни­ха, но на мен, както винаги, ми се ще да попитам и още нещо, за това, което е написано в Библията относ­но живота, смъртта и възкресението на Исус Христос, от преди две хиляди години, дали се е случило и на Космичния Исус Христос? 
- Не, не, Ученико. Това, което е описано в Библията като преживяване на Исус, от преди две хиляди годи­ни, не се е случвало на Космическия Исус Христос. Той не е бил разпъван. Няма аналог. 
- Кога човечеството ще може да види светлинното тяло на космичния Исус Христос, поставено в Музея под Витоша? 
- След време, когато музеят под Витоша стане достъпен.... 
- Още един въпрос - когато Исус Христос е бил в България, с кого е контактувал? 
- С владетелите на различни тракийски племена, както и с посветените от духовните общности. 
Пак останаха неизяснени неща за Исус, а голямото ми желание е да доведа изследването докрай. Знам, че поизмъчих игумен Гавраил с въпросите си, но... Но най-важните неща оставаха недоизяснени и... Събрах длани на ръцете в молитвена поза пред гърдите си и помолих Учителя си да ми отговори кога е роден и кога е починал Исус Христос. 
- Не хитрувай, Михаиле... Няма да ти откажа по-на­татъшните разяснения. Я, как добре си се научил да държиш ръце в молитвена поза пред гърдите. Знаеш ли, малко хора обръщат внимание на това, а то си има значение. Прави се по-добра връзка... 
Сега да поговорим за Исус. Той е роден на втори септември, две години преди новата ера, което оз­начава, че датата на рождението му е сгрешена с око­ло две години. Умира във Франция на 17 април 63 година! 
- Учителю, как се е казвал баща му? 
- Казвал се е Йосиф Данаил. Бил е наследник на трона на, на който става наседник и Исус. Баща му се отказва, в негова полза, от трона след като Исус получава Посвещението си и става достоен да наследи преждевременно правото да бъде приет за господар на трона. 
- А презимето на майка му Мария? 
- Казвала се е Мария Тереза. Тя също е благородничка от коляното на Давид.. 
- Каза, че Исус е наследил царския трон на баща си? С други думи е законен цар на евреите. 
- Да, цар на евреите, но през тези години властта е била отнета от законните наследници на трона и царството се е управлявало от различни враждуващи фракции и групировки. 
- Ще ми кажеш ли къде е роден Исус? 
- Исус е роден в малко градче, близо до Йерусалим, в дома на баба си Ана. Това селище е било разположе­но в скалиста местност и сега вече не съществува. 
- Ще те помоля за уточнение... 
- Градът, в който е роден Христос, се свързва с древ­ния Витлеем, белязал пристигането на първия Исус, но не е Витлеем. Името е близко по фонетично звучене. Това е отдавна изчезнало малко селище, което по-ско­ро прилича на днешните вилни зони, където е имало къщи на богати и знатни за времето си особи. 
- За Ана, бабата на Исус Христос, е писано доста. Но никъде досега не съм срещал името на неговия дядо. Как ли се е казвал, Учителю? 
- Дядото на Исус, съпругът на баба му Ана, се е каз­вал Давид Негери - Йоан. 
- А по народност? 
- По произход също е тракиец. Запазил е религиозните си вярвания и е изпълнявал ритуалите, свър­зани с тези обичаи. Близо до дома им, където е роден Исус, е имало малка каменна постройка, в която Давид Негери - Йоан и Ана Пагана - Мария са извършвали тайнствата, свързани с тракийските ритуали. В това селище са живели и други потомци на траки, преселили се в тези земи през вековете. 
- Учителю, ти току-що каза, че бабата на Исус Хрис­тос се е наричала Ана Пагана - Мария. Това име не е тракийско... 
- Точна така се е наричала Ана Пагана - Мария. Името има тракийски корен, който по-късно се тран­сформира в Пагане. 
- Ти уточни и името на дядото на Исус, който се е казвал... 
- Наричал се е Давид Негери - Йоан. - Повтори бавно името му и ме загледа изпитателно. Както винаги очакваше нов въпрос, или... 
Имената Ана Пагана и Давид Негери - Йоан ми пра­вят силно впечатление. Досещам се, че в името на дя­дото се съдържа тайна, която трябва да разплета. 
- Учителю, пак ще попитам, защо дядото на Исус носи тези нехарактерни за траките имена? 
- Не са характерни за теб, защото не си запознат с древните корени. Той носи тези имена, които в основа­та си са тракийски. Но с времето, при преселението и общуването с новопоявилите се народи, произлизащи като цяло от първотраките, са трансформирани и фо­нетично променени. 
- А сега, Учителю, - започнах с усмивка и тържествен тон, - ще ми разкриеш ли тайната на Йоан Кръстител? 
- Досети се нали? - усмихна се на свой ред игу­мен Гавраил. - Така е, дядото на Исус, Давид Негери 
- Йоан, го кръщава. Символ на това кръщение е про­възгласяването на Исус за законен приемник на трона след отказа на баща му Йосиф от царската власт в не­гова полза. 
- С други думи дядото на Исус е Йоан Кръстител. - Той потвърди с глава, аз продължих: - Учителю, ще те помоля за още сведения за бабата и дядото на Исус. Те какви са били, с какво са се занимавали? 
- С храмова жреческа дейност в малкия каменен ри­туален център, изграден до дома им. Те са потомци на Соломон и Македа, следователно от царски род. При- Тежавали са династичните богатства, които са се предавали на поколенията в родовете им. Съхранявали са писмени документи, описи и генеалогии на родовете си до първия общ корен. 
- Какво всъщност изразява кръщаването на Исус река Йордан? 
- Представлява отстъпването на трона и властта от страна на баща му в негова полза. Този ритуал, както се досети е извършен от дядо му Йоан, който е най- старшия и посветен в ритуалите във фамилията. Поради тази причина враговете на Исус го залавят... 
- Обезглавяват ли го? Какво ще рече това, два пъти намиране главата на Йоан? 
- Обезглавяват го, защото в техните очи той е чо­векът, легализирал пред масите новия владетел, който освен всичко е и високо посветен, можещ и знаещ, ко­ето го прави опасен за тях. Намирането на главата на Йоан на два пъти е просто съвпадение във времето. Не символизира нищо. 
- Братята на Исус Христос сред единадесетте негови последователи ли са? 
- Не, братята му не са сред единадесетте му най- близки последователи. Те са вярвали в неговото уче­ние, мъдрост и посвещение, уважавали са го, но не са го следвали в пътуванията му. 
- На колко години Исус напуска Йерусалим? 
- На тридесет и пет години, след инсценирането на разпъването му на кръста. 
- Родителите му и братята му с него ли тръгват? 
- Те остават в родните земи, а той заминава само със !своето семейство - съпругата и децата си. 
- Исус пристига във Франция и живее там инкогнито? 
- Не е живял инкогнито. Представял се е със собст­вените си имена. Не е водел светски живот. Общувал е със сравнително тесен кръг хора, които са били верни на него, рода му и учението му. Исус е сменил първона- чално няколко селища преди да се засели окончател­но в Рен льо Шато. Това става на седмата година след пристигането му във Франция. До последно е споделял с обкръжаващите го знанията, за които е имал разре­шение да говори. 
- Моля те, кажи ми кога и къде е бил посветен. 
- Първото си посвещение Исус получава в земите на България, когато е на осемнадесет години. Окончателното посвещаване, в тайнствата и мъдростта на древните и Вселената, получава на двадесет и седем години. Достига до трета степен във висшата йерархия на посветените. 
- Почти във всички книги, в които се говори за Исус се твърди, че посвещенията на великите личности се правят в египетските пирамиди. Там ли е посвещаван Исус? 
- Не, не е посвещаван там. 
- Но се пише за Египетските мистерии... 
- Те имат друго значение - кратко отвърна той. - Исус Христос е бил на посвещение, както в България, така и в Тибет. Там е допуснат в Шамбала, където е осъществил контакт с посветени, в състояние на сома- ти, от първите раси, както и с такива от първите родове на днешната цивилизация. За годините от живота му, които се губят в евангелията не се пише нищо, но той е бил на посвещение в България, после в Шамбала, след което отново в България, където е получил крайната благословия на висшите жреци. Михаиле, сега за еги­петските мистерии ли ще говорим или... 
- Нека продължим за Исус, Учителю. Как Исус се е придвижвал до България и другите страни? 
- Придвижването му е ставало бавно, тъй като е ползвал само животински превоз. 
- Но нали той е притежавал специални умения, получени с посвещението... 
- Въпреки уменията, които е притежавал за придвижване на кратки разстояния със силата на мисълта, той не се е възползвал от тях, а е пътувал с животински впрягове, които са пренасяли и багажа, и вещите, не­обходими при пътуването. 
- Можел ли е да лекува и да възкресява мъртви? 
- Исус е владеел лечението на всички съществуващи по това време болести, четял е мисли, владеел е теле- портацията на кратки разстояния. Можел е да се ма­териализира и дематериализира в определени случай . Осъществявал е директна връзка с Акаша. 
- Кои светилища е посетил на територията на днещнаа България? 
- Светилищата са няколко - на южните траки, сред които и това на Орфей и две в района на днещна Варна. Общувал е с владетелите на различни тракийски родове. 
- Има ли някакви веществени доказателства за присъствието на Исус Христос, оставени по нашите земи? 
- Не, Ученико, няма оставени материални доказателства за пребиваването на Исус. Той е бил тук като учение и като такъв не е имало какво да остави. Съществуват единствено ръкописи и документи, описващи периоди от неговото пребиваване по нашите земи. Те ще бъдат открити след време. 
- Какви чудеса е извършвал Исус? 
- Свързани са с лекуването на хора и пророкуването на бъдещи събития. Той не е изявявал публично спо­собностите си. Проповядвал е мъдростта и знанията на древните, които са му били разрешени да сподели по това време. По-късно, във Франция, е разказвал всичко научено и това е било описвано и систематизирано в специални книги от близките му. 
- Учителю, ти ми описа една стъкленица с чудотворна вода, оставена в подземието, където е саркофагът на Исус. Той знаел ли е технологията, по която може да се произведе тази вода? 
- Да, знаел е технологията за приготвянето на вода­та. Той лично е приготвил водата. 
Кога ще бъде написано истинското житие на Исус Христос? 
За цялото житие на Исус има време. То ще бъде написано постепенно, въпрос след въпрос. Всичко с времето си. 
Благодаря, сега искам да попитам за Космичния Исус Христос - какво е проповядвал и кои места е посещавал на земята. 
- Както вече ти казах, първият Исус идва на земята, за да положи основите на нов морал, нови убеждения, нов начин на мислене, нови критерии за оценяване на събитията, поведението и отношенията между хората. Тази е насоката на неговото учение. То е изградено на базата на Вселенската философия, приспособено към еволюционното ниво на развитие на Земята и нейната нова цивилизация. Чудеса не е вършил, не е било не­обходимо. Самото му присъствие и учението му са били достатъчни, за да бъде приет като Висш учител, знаещ, можещ, притежаващ сила и енергия, непознати за зао­бикалящите го. 
- Кои страни е посетил Космичният Исус? 
- По време на престоя си на Земята Исус е бил един­ствено по земите, обитавани от първите траки, общу­вал е с тях и е оставил следи от своето присъствие в техните древни, тайни писмени документи. 
- В езотеричните книги се твърди, че Космичният Исус при посещението си на земята е пострадал. 
- Вярно е, при една от обиколките му, в района на Родопите, е имало разместване в енергийните пласто­ве, причинено от срив в енергийния щит на пирамида, намираща се в близост до Кръстова гора. Това е довело до лек трус и срутване на земни масиви, в следствие на което е имало повалени дървета. Едно от тези дървета пада върху Исус и му причинява физическо уврежда­не в областта на краката, което е било преодоляно за кратко време, благодарение на неговите умения. 
- Сега наистина питам от любознателност, как е изглеждал космичният Исус? 
- Бил е с матова кожа и силно подчертани скули. Очите му са... с менящ се цвят от сивата гама. Имал е черна, права и дълга коса, която е сплитал отзад, по- добно на старите български канове. Бил е висок около пет, пет и половина метра със слабо, но много жилаво тяло. Ръцете му са били с дълги пръсти, от които са струяли енергийни потоци. Това виждам, това ти опис­вам, а вместо да ми задаваш въпрос как е изглеждал другият Исус, този отпреди две хиляди години, ще го опиша така..за разлика от предположенията, че е бил с матова кожа, аз твърдя, че Исус е имал продългова лице и бяла кожа, тъмни очи и дълга тъмна коса, която понякога също е била прибирана отзад и завързвана с кърпа - шал. Имал е среден за времето ръст - окол метър и осемдесет. Тялото му е било слабо, с прозиращи под кожата вени. Още подробности? 
- Благодаря Учителю, никъде досега не е давано описание на Исус, а ти го обрисува, за да знаем наистина как е изглеждал. Нали знаеш, че... 
- Знам, знам, след едно уточнение следват - следващите... Хайде да се спрем на... - И ме загледа очаквателно. 
- В Новия завет, както си ми казвал, са описани исторически събития, които са съзнателно изопачени, Истината е променена, но събитието се е случило. Имам предвид задържането на Исус, трънения венец, предателството на Юда. 
- Тук, в тези описания Евангелията пресъздават част от истината. Исус действително е бил задържан, но над него не е упражнявано физическо насилие. Целяло се е да бъде отстранен окончателно от пътя на домогващите се до властта, както и да бъде прекратено преклонени­ето пред уменията и мъдростта му. За освобождаването му не е плащано от учениците му. Както вече казах, Исус е имал привърженици и поддръжници във всички среди и прослойки. Мястото, където е трябвало да се извърши екзекуцията, се е намирало във владенията на един негов таен поддръжник. Това е направило лесна инсценировката, спомогнал е и фактът, че в близост не са допуснати наблюдатели, а от разстоянието, от което гледали хората, присъстващи на разпъването на кръста, е било невъзможно да се различат подробности и детай­ли. Собственикът на тези земи е бил влиятелен човек и за него не било трудно да наложи волята и влиянието си над войниците, които са съпровождали арестанта. 
Трънен венец не е поставян на главата на Исус. Това са допълнително добавени моменти, целящи увелича­ване на въздействието върху хората от мъченичеството на Исус. 
Да, вечеря на Исус със съпругата и учениците му е имало, но тя не е била тайна. На нея са дискутирани различни въпроси и Исус е имал видение за предсто­ящото му задържане. Затова той обсъжда с учениците си плана на действие, който те трябва да следват след неговото задържане. След като са били обсъдени всич­ки детайли, Исус изпраща Юда при заможния поддръж­ник, в чиито земи е щяло да се извърши разпъването на кръста, за да го предупреди и подготви за действие. Изпратил е и пари, които да бъдат дадени на войниците, за да запазят тайната. Влиятелният и богат поддръжник не е приел парите от Юда с аргумента, че всичко ще поеме той, за да бъде максимално полезен на Учителя. Юда не е предавал Исус Това е поредната фалшифи­кация . Съд е имало, но на него не са допуснати хора от народа, състоял се е при закрити врата и са присъствали само неколцина от основните врагове на Исус, като много бързо са взели решение за разпъването му. Да, те са го осъдили на смърт чрез разпъване на кръст. 
- Упорито се говори, че родителите на Мария Магдалена са погребани в манастира на квартал Бистрица в София. И че те и днес са там, в подземието на мана­стира и могат да се видят. Истина ли е това? 
- Истина е, костите на родителите на Мария Магдалена действително се намират в подземието на манастира "Йоаким и Анна" до квартал Бистрица. 
- Моля те, разкажи ми какви са били те и защо са погребани тук? 
- Родителите на Мария Магдалена са потомствени аристократи от Давидовия род, но не преки наследници на трона, както са Йосиф и след него Исус. Техните ро­дове са запазили самосъзнанието и знанието за предци­те си по линия на Савската царица и Соломон. Спазвали са древните традиции и ритуалите на първите траки. Майката на Мария Магдалена - Анна е била със силно развита сензорика и е осъществявала връзка с Акаша. Така тя е знаела не само миналото, но и предначертано­то бъдеще на дъщеря си да стане съпруга на Исус. Исус, от своя страна, също е знаел за тази предопределеност. 
Двамата - Исус и Мария Магдалена се запознават тук, в днешните земи на България, при първото посещение на Исус, когато получава посвещението си. Бракът между тях е сключен след завръщането му от Тибет, преди да получи окончателното си посвещение от висшите посветени жреци. Исус се връща в земите на Палестина заедно със съпругата си Мария Магдалена. 
Мария Магдалена е първородно дете на родителите си. След нея те имат още три деца - две момчета и едно момиче. Сестра й умира в ранна възраст в следствие а на възпалителни процеси в мозъка и мозъчната ципа. Двамата й братя остават да живеят в България и тук създават семействата си. Част от техните потомци също остават в България. 
- Не ми каза нищо за бащата на Мария Магдалена. 
- Напротив, споменах ти, че родителите й са потомствени аристократи от Давидовия род. Бащата се е казвал Йоаким Севара, а майката Анна Тертера. Баща й Йоаким й майка й са спазвали древните традиции и ритуалите на първите траки. Това е, Михаиле. Истината е преиначена. 
- Защо толкова дълго се крие и никъде досега не ce споменава за произхода на Мария Магдалена? 
- Какво пише за нея в Евангелията? Че е блудница. В евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан никъде не се споменава, че Мария Магдалена е съпруга на Исус Христос, още по-малко да се признае една жена за равностоен апостол. Църквата е имала други интереси, koито днес постепенно поправя. И църквата иска да npoповядва истинското божие слово. И това ще стане... 
- Щастлив съм, че Мария Магдалена е родена в земите на България. Къде точно е родена? 
- В градче, което вече не съществува. Намирало се е в близост до днешния град Сливен. Потомците на Исус! и Мария Магдалена са дали много разклонения и сега са пръснати в различните краища на Европа и Америка. Има висши посветени масони, които съхраняват родословието на рода и периодично го допълват при раждането на нов член. 
Скъпи читатели, възможно ли е да получа това без­ценно сведение за манастира в квартал Бистрица на София и да не пожелая да го видя? Още на следващия ден, с благословията на игумен Гавраил, се качих на колата си и посетих манастира "Свети Йоаким Анна" в Бистрица. И с очите си видях, че под пода на манастира се намира малко подземие, в което се съхра н я ват кости. Това бе достатъчно, веднага да проуча историята на манастира. 
"Манастирът "Свети Йоаким и Анна" се намира в местността Мали дол, закътан е в красива долина меж­ду Витоша и Плана планина, на около два километра югоизточно от кв. Бистрица. Има сведение, че през IX-X в. на мястото на днешния манастир е съществу­вал манастирът "Св. Петър", разрушен през XIV век от турците, чиито основи са разкрити през 1925 година. Манастирът "Свети Йоаким и Анна" представлява ком­плекс от еднокорабна, едноапсидна, с купол, вътре­шен и външен притвор черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е построена върху могилен некропол, като под черковния наос се намира запазена антична гробница (IV - нач. на V в.) с размери 3,35 х 2,99 х 2,28 м, в която се слиза по каменни стълби откъм притвора. 
Черквата е осветена през 1950 година, а жилищните сгради са построени в периода 1965-77 година. Манастирът е постоянно действащ". 
Толкова за манастира. А за Йоаким и Анна? Били све­тци... Как ли е открито мястото на несъществуващ ма­настир? По останките на древния манастир "Св. Петър" през 1925 година, от които днес няма и помен? Ето как­во успях да установя: 
През 1948 година в с. Бистрица живяла сляпа жена, преселница от вътрешността на страната, която била ясновидка. Един ден сляпата жена заявила пред близ­ки, че Бог й показал църква, заровена в земята, която трябва да се изрови и възстанови. Тя не знаела къде се намира това място, но помолила да я качат на кон и "водена от Бог" ще покаже къде е църквата. Хората от селото вярвали на предсказанията на пророчица и изпълнили заръката й. Качили я на кон и заедно с прцдружаващите я се отправили извън селото. На няколко километра от селото групата навлязла в долина и про рочицата помолила да я свалят от коня. Тръгнала пеш и не след дълго се спряла на едно пусто място и казала: "Тук под мен е църквата". Твърдението й се оказало вярно. Разкопали земята и намерили плоча, под която открили стъпалата на подземната църква, където намерили кости, за които пророчицата казала, че са на Йоаким и Анна. 
Историята, която описах е достоверна. Сведенията ги получих от внука на мъжа, който заедно с пророчичцата е разкопал и открил църквата. След два дни отново бях при игумен Гавраил и му разказах какво съм! установил. 
- Затова те пратих, да видиш и се увериш. Ето, все питаш кога ще дойде време за това, за онова... За Йоаким и Анна времето е наближило! Истината трябва да се знае. 
- Учителю, как костите са попаднали в манастира и са съхранени до днес? 
- Уместен въпрос... Родителите на Мария Магдалена са били погребани в местността, където е сега манастирът в с. Бистрица. Там е съществувал древен храм на траките. След разрушаването на храма двата саркофага са пренесени в подземието под него. През вековете! български, и не само български, посветени са посеща вали това подземие. След изграждането на манастира ра костите са пренесени в неговото подземие, което било добре защитено. Пренасянето на костите е станало през XIII век. 
- Научих и нещо друго, за което не съм сигурен, че е истина. Успях да видя и прочета едно сведение - препис от старинна книга... 
- И какво пише в това сведение за манастира? 
- Че в тази черква-гробница е влизано и до нея има второ подземие, в което са съхранени седемнадесет ценни златни и бронзови камбани, злато и златни предмети.. 
Игуменът се замисли, очите му се движеха така, ся­каш четеше редове от книга, взираше се внимателно и разглеждаше нещо невидимо за мен. След минута заговори: 
- В преписа, който си видял, има скица, в която са нарисувани две подземия - в едното са костите на Йоаким и Анна, а в другото камбаните. Така ли е? 
- Така е. Има и скица на самата църква-гробница. 
- Но ти не спомена за черепа, поставен при камба­ните... 
- Нали казах, не бях уверен в написаното... 
- Добре, добре, ще ти обясня и за черепа при камба­ните. Това е главата на Анна. Пренесена е в подземието до камбаните преди около два века от посветени, които са искали да поставят част от костите в подземието във франция, където са погребани Исус и Мария Магдалена. Това не се е осъществило поради разпореждане от ви-! сшите в йерархията. Така, сега за сведението, което си прочел. Част от написаното е вярно, скиците обаче не показват истинското място на второто подземие. 
Погледна ме, знаеше, че ще попитам къде се нами­ра това подземие, ала този път успях да се сдържа и не показах нетърпение. Държанието ми го накара да се усмихне, а пламъчето за усещането на предстоящо откритие затрептя още повече в мен. Разгоря се, разви­хри се и ... двамата едновременно се засмяхме. 
- Очакваш да ти кажа къде се намира второто под­земие, така ли, Ученико? Не е далеч от мястото, къде­то са костите на родителите на Мария Магдалена. Ще се открие след декември 2010 година... Там наистина се намират седемнадесет златни камбани. Те са с раз­лични размери и инкрустации. Всяка камбана е едно уникално произведение на изкуството - с гравирани върху нея карти на древни крепости, входовете към тях и прилежащите им подземия. В това подземие освен камбаните има и няколко сандъка със златни монети и златни късове, пренасяни от различни места. Златните късове са части от различни предмети. В малък сандък се съхраняват описи, които дават информация от къде или от кого са взети монетите и късовете и в какво количество. Това подземие не е свързано с други. 
- Благодаря, Учителю, благодаря - това, което разкри е много важно за нас, българите. Можем ли днес да довършим частта за Исус Христос и Майтрея? Нека ми разкажеш - кой е Майтрея, който непрекъснато идва на земята и ни учи? 
- Мисля, че това твърде добре ти е известно от езотеричната литература. Може би очакваш да получищ от мен потвърждение? Така да бъде. Майтрея е проява на Космичния Исус. От Акаша, с хората на земята работи първият Исус, този, който е дошъл от Вселенските пространства. Първият Исус периодично се е проявявал частично в различни духовно издигнати земни , jlxopa. Исус Христос, отпреди две хиляди години, е негово проявление - достоен наследник, проповедник на божествената любов. Затова приема и името му. 
- Езотериците твърдят, че Исус Христос се е прераждал частично в Соломон и Петър Дънов. 
- Така е, Исус Христос, - този от преди две хиляди години, е прероден частично в Соломон и Петър Дънов. Как трябва да постъпи Българската православна църква с костите на родителите на Мария Магдалена? 
- Костите им ще бъдат поставени в саркофаг, положен в манастира за поклонение, когато дойде времето за това. 
Приключих ли с въпросите за Исус Христос? Нима можех да приключа с неизследимото Божие дело? Нещо ме връщаше назад, трябваше да се изясни един съществен факт. Да, това се отнасяше за написаното в Новия завет, за убийството на 2000 деца. Нужна ми бе помощта на игумена за разкриване на истината. Попитах го и чух следното: 
- Решението да бъдат убити две хиляди деца до две годишна възраст е било не само на Ирод, който е бил известен чрез пророчество за раждането и бъдещето на Христос, но и на фракциите, опоненти на Давидовия род. Това е била планувана екзекуция от съзаклятници - владетели и домогващи се до властта.
- И все пак как се е узна­ла истината за раждането на Исус Христос? 
- На времето е имало мно­го посветени хора, които са предсказали раждането на Давидовия наследник и сила­та, която той ще притежава не само от позицията си на за­конен наследник на трона, а по-скоро по линия на висшите същности в духовната сфера, които ще го направят един от най-мъдрите, можещи и знае­щи посветени и един от мал­кото, допуснати в Шамбала. 
Това е накарало Ирод да на­реди избиването на децата, от страх да не загуби властта си и контрола над народа си. 
- Може би истината изтича и от влъхвите? 
- В действителност трима­та влъхви са едни от пророците, които са предсказа­ли раждането на Исус Христос и тяхната поява е била с цел да засвидетелстват уважението си към бъдещия цар, наследник на трона и владетел на тайните знания. Те са потвърдили след завръщането си в родните си земи достоверността на предсказанията си.

ТАЙНИТЕ ПОДЗЕМИЯ НА БЪЛГАРИЯ - Милан А. Миланов