сряда, 1 февруари 2012 г.

МОРСКИТЕ КАРТИ



Пет часа сутринта. На изток слънцето се оцветява все по ослепително, в ярко жълто. Тялото ми, тренирано на ежедневно бягане, искаше своето. Станах, обух спортните гащета и излязох навън да потичам. Не, не се изненадах. Облечен по спортни гащета ме очакваше Учителят, придружен от двете огромни кучета. 
- Пет километра надолу с леко тичане и пет нагоре с вървеж - нареди той, обърна се и се затича надолу по склона, придружен от радостното скимтене на овчарките. 
Тичаше с лекота, мускулите по атлетичното тяло плавно изпъкваха и потъваха, по кожата избликваха капки пот и на тънки струйки се стичаха надолу. Кучетата с изплезени езици го следваха със скокове, а аз се стараех да не изоставам. Дишахме и двамата в синхрон, правехме еднакви прескоци, шмугвахме се през храсти и рехава зеленина, прескачахме поточета. Трудно се тича по надолнище, още по-трудно, след кратка почивка, се изкачваш по планина. Непосилно е, но удържах, макар и с последни сили да се добера до манастира след Учителя. През цялото време мълчахме, всеки зает с мислите си. Едва когато се шмугнахме под душовете, с нагрятата от слънцето вода събрана в импровизиран тенекиен котел, чух го тихичко със задоволство да се смее: 
- Да се надяваме, че след десетина дни ще можем да си говорим по склона на връщане към манастира. 
- Надявам се до пет дни - твърдо отсякох. - "Пистите" са малко необичайни за мен, но организмът бързо привиква... 
Целият престой при Учителя продължи точно десет дни. Излезе прав, на осмият ден, след ежедневните спускания и изкачвания към манастира, можех що годе спокойно да разговарям на връщане с него. 
Не знам дали има друг човек като мен, безкрайно питащ, все нещо изясняващ, ненаситен да открие неоткритото. Веднъж на шега преди години чичо Гавраил ми бе казал: "Питащият, питай". Дали не досаждах с въпросите си? А, как тогава, щях да узная неизвестното? Нали затова дойдох тук. Учителят ме призова. Трябваше да придобия знания. Ето, това ме оправдаваше. 
Връщахме се по нагорнището, правим малки крачки, дишаме равномерно и беседваме по различни теми. Интересувах се от загубилите се през вековете технологии на древните златари, създали невероятно изящни произведения, не достигнати по финес и майсторство до днес; на кованите саби "Дамаскини", изработени от стомана, която се огъва но не се чупи; на лаковете за цигулки "Страдивариус". На невероятното изящество на миниатюрните камеи и геми. Не можем да обясним как са изработени камеите, по какъв способ майсторът е придал в миниатюрен, почти реален, фотографски вид на цветните образи? С какви инструменти е могъл да сътвори тези произведения на изкуството? Ако за изработката им е бил необходим едва ли не микроскоп, с автоматична цветна вълшебна игла пускаща бои ли са рисували? 
- Не, нито една древна технология не е загубена. Всички се съхраняват... Ето, интересуваш се за лака на цигулките "Страдивариус". Искаш да го преоткрием, за да лакираме съвременните цигулки и те да звучат по-добре. Те и сега звучат отлично... 
Лакът е епоха, лакът определя годините и стойността на предмета. И това се отнася за всяко творение от миналото, било то нумизматика, филателия, керамика или изделие от древността. Ти би ли купил дубликат на старинна, медена или златна монета? Ще си купиш, но само от интерес да я притежаваш. Същото ли самочувствие ще имаш, ако притежаваш оригинала? Никой истински колекционер, в каквато и област да се занимава, не се интересува от дубликати. Спомняш ли си разговора ни по повод древните карти? 
Можех ли да забравя разговора? Интересът бе продиктуван от старинните морски карти и тяхната ценност не само за времето си, но и днес. Аз притежавам няколко стари иманярски карти, изработени върху кожа. Изписани с червено и черно багрило те напомнят за времето на хайдушките чети, за укритите от хайдутите съкровища. Преминали през много ръце, но ревностно пазени и предавани от баща на син, картите притежават магнетична притегателна сила, и всеки сдобил се със скъпоценното имущество се хвърляше в издирване на описаните богатства. След безбройни и неуспешни опити да се доберат до заветното съкровище, картите най-накрая бяха попаднали при мен. В лаптопа имам сканирани оригинални записки на български войводи, но по-късно ще разкажа за тях. Разговорът, който водихме с Учителя бе по какъв начин древните мореплаватели са достигали до непознати земи без да притежават морски карти. 
"Нима допускаш, че Колумб е тръгнал да открива Индия и Китай без да притежава карта, по която да се ориентира? - каза тогава чичо Гавраил. - Ще опонираш, че вместо Индия Колумб е открил Америка? Наистина ли допускаш Колумб да се е заблудил? Не, не се е заблудил. Много добре е знаел къде пътува с трите кораба натоварени със дрънкалки и залъгалки за индианците - шапки, мъниста, огледалца, звънчета. С подобни подаръци никога не би тръгнал търговецът от Генуа за земята на коприната и скъпите подправки. Не е пътувал за Индия и Китай през 1492 година, а за Америка. В договора от 17 април 1492 година между Колумб и испанския кралски двор изобщо не се споменава за Индия или други земи в Азия. Фернанд и Изабела дават на Колумб званието "адмирал" на всички острови и материци, които той лично и благодарение на своето изкуство ще открие или придобие в морето-океан. 
Има сведения от петнадесети век, че Колумб е притежавал тайни карти за местонахождението на Америка, изработени от тамплиерите, които са се укрили там. Но най-важното за мен е, че Колумб е бил посветен и воден от Учител към Америка. А самото пътешествие е трябвало да се осъществи по предварително начертан план." 
Може и да е имал план, но през септември 1499 година след като Христофор Колумб открива Карибските острови и не намира в тях мечтаните подправки от мус­катов орех, алое, джинджифил, черен пипер и ванилия, той все още усърдно търси пролив в Централна Америка, през който да навлезе в Тихия океан, а от него в Индийския. Имал е точна карта, а се е лутал. Лутал ли се е наистина? Дали не е имал друга, неизвестна за нас мисия? Ето какво научих по-късно: 
След тридесет и три дни борби с морската стихия корабът на Колумб достига остров Гуанахани, "Сан Салвадор" (Бахамския архипелаг). Колумб "вярвал", че от­крил Япония" но вместо злато, занесъл дар на Исабела Кастилска местни индианци, папагали, редки растения и екзотични животни. След смъртта на неговата покровителка на адмирала отнемат всички почести и собствеността. Изтощен, болен, огорчен Колумб се премества във Валядолид и умира през 1506 година. 
И след петстотин години животът на Христофор Колумб остава загадка за науката. Едва сега научаваме истинското име на адмиралския кораб (един от трите), с които потегля през 1492 година на първото си пътуване, че не се нарича "Санта Мария", а "Галицийката". Генуезец ли е Колумб? Не се знае къде е роден, нито има сведения за живота му до двадесет и три годишна възраст. Като че ли животът му ни насочва към асоциации с други личности? И се запитваме, защо нямаме реален образ на Христос, макар по време на неговия живот на земята да е имало художници? Никой ли не го е рисувал? Или Христос не е позволявал? Не знаем. Но за Колумб притежаваме сведение, че не е позволявал да бъде рисуван. Образът му, известен от рисунките, е направен по описание на близки. И при него нямаме реален образ, както нямаме реален образ и на Христос. Не, не го сравнявам с него, отбелязвам съвпаденията. Както не знаем и образа на писателя Карлос Кастанеда, не позволяващ да бъде рисуван и сниман приживе. 
Колумб е притежавал високи за времето си знания, по математика, астрономия, картография и музика. В ателието му са открити карти на териториите, които е посе­тил. Точни са и до днес. През 2006 година в Куба, селище в южна Португалия е поставена статуя на Христофор Колумб с мотива, че се е родил там като незаконен син на дук Фернандо де Беха и Исабела Гонзалес Сарко, дъщеря на португалски моряк от еврейски произход. Според португалски историци името му било Салвадор Фернандес Сарко. 
В наскоро излязлата у нас книга "Изгубената колония на тамплиерите" от Стивън Сора намерих потвърждение на думите на Учителя. 
В книгата си Сора пише: "Христофор Колумб не тръгва с трите си кораба за Индия през 1492 година, а с ясната идея - за Новия свят. Ако се е надявал да открие по-кратък път до Китай и Индия, би трябвало да тръгне натоварен със стоки за търговия. В земята на богатите коприни и скъпите подправки с какви дарове разполага търговецът от Генуа? Корабите на Колумб са пълни с червени шапки, стъклени мъниста и звънчета. Тези дреболии впечатляват полуоблечените жители на Карибските острови. 
Колумб е разполагал с тайни карти, получени при женитбата си с доня Фелипа Перестрело е Мониз: "Тя е правнучка по майчина линия на Жил Мониз, рицар на Христа, и дъщеря на изследователя от Генуа Бартоломео Перестрело, също рицар на Христа." Рицарите на Христа са най-голямата оцеляла тамплиерска организация след арестуването на Ордена на тамплиерите. Ролята на Колумб в откриването на Америка е, че той огласява съществуването й. Предишните й откриватели са я пазили в тайна. Причините за това са, че там са се преселили подгонените в Европа тамплиери. 
По-късно италианския изследовател Джовани да Верацио е изпратен през 1524 година от френския крал Франсоа I на експедиция уж пак да търси по-кратък път до Китай, а всъщност да се свърже с колонията на тамплиерите, основана в Северна Америка от Хенри Синк-лер в края на XIV век, цяло столетие преди Колумб. 
Официално е прието, че на най-голямата латиноамериканска държава Бразилия пръв е стъпил през 1500 година Педру Алвариш Кабрал. По-трудно е да се достигне южната част на Африка, отколкото Южна Америка, защото по пътя към Америка има множество спомагателни за акостиране острови. Адмирал Ла Гравиера свидетел­ства: ...започвайки от Азорските острови, бурното море се сменя със зона на бризове, толкова тихи и постоянни, че моряците ги смятат за път към рая. В същото време Бенгалското течение прави пътуването до нос Добра Надежда изключително трудно. И все пак първооткривателите стигат тази част на света 12 години преди да достигнат Южна Америка. 
По време на първото си пътешествие през 1497 година Вашку да Гама се отдалечава от африканския бряг и прави голяма дъга на запад като стига до бреговете на Парнамбук, североизточния ъгъл на Бразилия. Те първи откриват Азорските острови през 1427 година и е невероятно, че са били необходими 73 години, за да изминат останалото разстояние и да открият Бразилия. 
Една карта от португалския навигатор Диогу де Тейви, доказва по безспорен начин, че е видял бреговете на южния Нов свят още през 1452 година. Известно е, че по това време между Испания и Португалия има остра конкуренция и двете страни държат своите първооткрития в голяма тайна. Всички морски пътешествия в западен и южен Атлантик (които уж водят към благодатните земи на Индия) са строго засекретени. Ако направите справка в енциклопедиите ще установите, че пръв до Южна Америка достига през 1498 година Колумб. В днешно време научаваме, че 26 години по-рано там е стъпил Жуан Кор-ти-Реал. И още 7 години по-рано Фернао Дулмо Леме. А преди него... 
За да бъда по-ясен по въпроса с картите трябва да спомена, че от прочетената литература, бях запознат със събитията, разиграли се с португалеца Фернандо Магелан. През 1517 година придружен от известния португалски астроном и картограф Руй Фалейра посещава младия испански крал Карл Хабсбург и му предлага да извърши ново пътуване на запад, но му е отказано. Страхът от кражби на морски карти с нанесени върху тях открития на нови земи принудили Магелан и Хабсбург да покажат на краля не карта, а глобус, на който с бяло петно отбелязали мястото, където според тях в южната част на американския материк се намирал проливът. Те допускали че и сред съветниците на краля може да има шпиони и затова взели предохранителни мерки срещу разразилата се конкуренция за морските пътища. Има данни, че обществото на астрономите, картографите и мореплавателите е тайно затворено общество, недопускащо външни членове извън ложата. Хора, владеещи познания, до които другите членове на кралствата нямали достъп. Изработените от тях карти представляват голяма ценност за държавата. Съхраняват и се пазят зорко в сейфове - представляват държавна тайна. Днес почти не могат да се открият испански и португалски морски карти от XV век. Картите по онова време се превърнали в източник на доходна търговия. Доказателство за това е достигналата до наши дни "Планетосферата на Кантино", наречена по името на италианския шпионин Алберто Кантино който през 1502 година платил басно­словна сума, за да получи този изключително секретен документ, шедьовър на средновековната картография и една от най-ранните карти на Америка. На 22 март 1518 година Магелан успял да убеди крал Карл, че Островът на Подправките се намира в испанската зона. Става въпрос за основна грешка на изработените по онова време карти - оценката на дължината на Екватора. Изчислявали, че е с 3000 километра по-малка от реалната (6378 км.) Грешката изиграла положителна роля по въпроса за морските експедиции. Според договор от 1494 година, касаещ разпределение сферите на влияние на Испания и Португалия. Тези сфери се разграничават от линия на западното полукълбо, която никой не знае къде преминава. 
От съображение за сигурност в договора между крал Карл и Магелан не е посочена целта на експедицията. На 20 септември 1519 година флотилията на Магелан натоварена с провизии и вода напуска Португалия и предприема три годишно околосветско плаване. Откритият и наречен на негово име "Магеланов пролив" изиграва важна роля през седемдесетте години на шестнадесети век в борбата на испанците срещу английския капитан Франсис Дрейк. 
Допуснал грешка и капитан Педру Алвариш Кабрал, изпратен от крал Мануел I, към индийските брегове с флотилия от тринадесет кораба. От островите Зелени нос капитан Кабрал се насочил на югозапад, за да стигне нос Добра Надежда, но чудно, сбъркал в изчисленията по картата и случайно открил Бразилия, която нарекъл Острова на Светия кръст. Пак случайност. 
Учителят казва: Няма случайности в живота. И Тур Хеердал достига на сал изработен от папур до Великденските острови... Вярно, но достига до тях, защото е знаел къде се намират, притежавал е карта и компас. Несериозно е да се мисли, че някогашните мореплаватели са се качвали на корабите си и са се втурвали в океана да откриват земи. Може ли да се пътува към неизвестното без да знаеш какво те очаква? Натоварва се кораб или кораби с множество провизии и вода и се тръгва навътре в океана. Минават месеци, провизиите и водата свършват. Няма храна, няма вода. Не се знае къде са. А как ще се върнат назад без провизии? Очаква ги неминуемо смърт. Или мореплавателите се ориентират по звездите? А когато времето с месеци е облачно? Прав е Учителят, притежавали са невероятно точни карти изработени от... . 
Най-известната от всички известни карти е на адмирала от османската флота Пири Рейс, за която и до днес учените не могат да обяснят как е била изработена. Всеки любознателен човек, който се е интересувал от древни карти, знае историята по откриването и. Да си припомним събитието случило се на 9 ноември 1929 година, когато султанския дворец Топкапия в Истанбул се превърнал в национален Турски музей и в ръцете на директора Малил Едхем, попаднал фрагмент от ста­ринна географска карта, изрисувана с фини бои върху кожа от газела. Установило се, че картата е изработена от Пири Рейс, който започнал изработването й още през 1513 година и е завършил през 1517 година. За разлика от другите морски карти, в които няма подробни писмени указания, то Пири Рейс в лявата част на картата поставил множество ръкописни забележки. А за цялостното съставяне на картата издал брошура със заглавие "Бахрие", където описва как е подходил към съставяне на картата. Градовете и крепостите бил маркирал - с червени линии, необитаваните области - с черни линии, скалите и скалистите местности - с черни точки, песъчливите места - с червени точки, а невидимите рифове - с кръстове. Пири Рейс изяснява, че съставил картата си с помощта на двадесет други по-стари морски карти, използвал карта на Христофор Колумб, който се върнал от третото си плаване от Америка през 1500 година. "... Неверникът на име Коломбо, генуезец, откри тези земи. В ръцете на Коломбо попаднала една книга, в която той прочел, че на края на Западното море, далеч на запад, има брегове и острови. Там се намирали всевъзможни метали и скъпоценни камъни. Горе нареченият Коломбо дълго изучавал тази книга..." (един многозначителен пасаж от книгата "Бахрие" на Пири Рейс). Съдейки по "Бахрие", един екземпляр от тази неизвестна книга е притежавал и Пири Рейс, който я датирал с надпис в полето на картите от времето на Александър Македонски. Използвал още и други материали, произхождащи също от времето на Александър Велики, а и на още други, по­зоваващи се на геометрични таблици. 
В "Бахрие" Пири Реис пише: "Нарисува картата бедният Пири Реис, син на Хаджи Мехмет, известен като братов син на Кемал Реис, в град Гелиболу" /гр. Галиполи в днешна Турция/ и известява, че "Карта като тази зaceгa не притежава никой." 
Кой е Пири Рейс? В края на XV век Турската империя е на върха на могъществото си. Под нейно владичество е почти целият Балкански полуостров, флотата й господства в Черно и Средиземно море. Един от корабите й се командва от Кемал Рейс с помощник племенникът му Пири Хаджи Мохамед - бъдещ адмирал и велик картограф. Роден през 1468 година в гр. Галиполи, Пири още на младини поема пътя на корсар и ведно с чичо си участва в пиратски набези по търговските кораби. Странна съдба - през 1490 година двамата постъпват на служба при туниския бей, а в 1494 година преминават в турския флот. В 1500 година Пири побеждава испанската флота и султан Селим го награждава с почетното звание "рейс", означаващо "вожд"", "началник на моряците". 
Пири Рейс е един от най-образованите хора на времето си. Владеел отлично четири езика, запознат с древните култури на съседни страни, ерудит и ненадминат картограф. Съставил колосален атлас на Средиземно море от 210 великолепни карти, изпълнението и точността на които не било надминато в следващите векове от източните географи. Няколко години по-късно през 1513 година. Пири Рейс изработва първата си карта на света, от която се е запазила само част, изобразяваща предимно Южното полукълбо като я дарява на султана в 1517 година. 
През 1520 година на престола на Турската империя застава Сюлейман I Кануни (Законодателят), който назначава Пири Рейс за "индийски комендант" (адмирал) -главнокомандващ на източния турски флот, зад пределите на Червено море. Годината е 1528 и Пири Рейс съставя нова карта на света и я поднася в дар на султана. Запазена е част от нея(68 х 69 см.) изобразяваща западната част на Северното полукълбо. 
Не всякога животът поднася победи. Вече на преклонна възраст Пири Рейс претърпява първо и последно поражение. Флотът му е разбит от венецианците. Сюлейман I, не обича победените и заповядва да му отсекат главата. Пири Рейс е на 86 години. 
Какво ли е дало основание на османския адмирал да счита, че в света няма карта подобна на неговата? Явно адмиралът е осъзнавал значението и неповторимостта на картата и е имало защо. Не знаем каква реакция е произвела картата на Пири Рейс, когато я поднасял в дар на султан Селим I, но колкото и да бил доволен от безценната карта, едва ли е могъл да оцени съдържащото се в нея откритие за южния континент, неизвестен на науката през 1513 година. 
Ще проследим какво е станало след откриване на фрагмента от картата от директора на националния музей Топкапия, Халил Едем. Установило се, че картата изобразява само половина от света, защото кожата била скъсана и дясната и част липсвала. Откритието на картата заинтересовало учени, и скоро "Дружество за изучаване на турска история" през 1933 година възложило на държавната печатница в Истанбул да направи картата достъпна за повече учени. Кожената карта е пренесена върху метални плочи и препечатана като факсимиле първоначално в 1000 бройки, и веднага след това, поради изчерпване на още 12 500 броя, във формат 1:1 и 10 000 екземпляра в умален вид, изработени в Хидро­графският институт на Турция. 
По време на Втората световна война картографите на съюзническите страни начертали няколко карти в т.нар."еквидистантна" проекция. В тези карти полюсът бил заменен с Кайро, а те били необходими за въздушните операции над Северна Африка, тъй като по тях по-бързо и точно се отчитали разстоянията от центъра. Начинът на изработването им много се отличавал от обикновените карти, тъй като очертанията на сушата в тях необичайно са изменени. Един от научните сътруд­ници, разглеждайки изработената по този начин карта, в която бил изобразен и остров Куба, начертан в вертикална проекция възкликнал: " Но това е картата на Пири Рейс!" 
След войната турското Министерство на флотата се заинтересувало от старинните карти. Поканили като експерт американеца Арлингтън Г.Малари - морски инженер в оставка и специалист картограф по древни карти. Оказало се, че Малари е същият учен, който по време на войната видял в Кайро необикновената карта, напо­добяваща картата на Пири Рейс. 
Разглеждайки картата Арлингтън Малари се изненадал с наличието на Антарктика върху нея. Веднага Малари направил запитване до картографа Уолтърс от хидрографския институт на американския флот, относно мнението му по картата. Уолтърс изследвал обстойно картата и не могъл да си обясни по какъв начин е била изготвена и от къде Пири Рейс е могъл с невероятна точност да изчисли разстоянията между Стария и Новия свят. Уолтърс е знаел, че през 1513 година американският континент не е бил нанасян на никакви карти, дори и тези на Христофор Колумб. А на картата на османския адмирал били нанесени не само крайните западни части на Южна Америка, но Канарските острови и Азорите. Ин­терес за двамата картографи предизвикал необичайният за времето начин на координати, по който Пири Рейс е съставил картата. 
За да установят това, Малари и Уолтърс положили координатна мрежа върху картата, и пренесли отделните й части на глобус. Те установили че на картата на Пири Рейс с изключителна точност и прецизност са нанесени Северна и Южна Америка и бреговата линия на антарктическия континент, точно там, където и днес ги отбелязваме на съвременните карти. На картата на Рейс до днешната Огнена земя е отбелязан тесен сухопътен мост, съществуващ към края на ледниковия период, преди 12 000 години, свързващ Южна Америка и Антарктида. Днес там се шири море. Сравнявайки картата двамата картографи установили още, че в региона на Южния полюс Пири Рейс картографирал с изключителна прецизност бреговата линия със заливите, както и разположените пред нея острови. Известно е, че днес не е възможно да се видят тези острови и бреговата линия на континента, тъй като лежат под дебела три километрова ледена покривка. Как тогава е било възможно да се картографират райони отдалечени във времето с хилядолетия и то без да се ползва самолет? 
Едно от най-сериозните изследвания по изясняване съставянето на картата на Пири Рейс направил Чарлз Хапгуд, професор по история на колежа Кийн Стейт, към университета Ню Хемпшир. Заедно със студентите си в продължение на две години, те се заели да възстановят по математически път координатната мрежа на старинните карти, за да открият системата, по която са съставени. Като отправен пункт взели петте компасни розетки, нарисувани на картата от 1513 година и служещи вероятно за точки на отчитането. Отчетено е, че розетките са разположени по дъга в кръг така, че вероятно при цялостната карта полукълбото е представлявало пълен кръг. Някои линии излизащи от розетката се събират по­добно на радиуси към някакъв център, който лежи извън картата, в източна посока. Трудността се състояла в намирането на този център, тъй като от него вече можело да се определи географското положение на компасните розетки и следователно да се открие проекцията, върху която е изградена картата на Пири Рейс. Анализирайки милиметър по милиметър картата със земните профили, установяват, че е съставена по тригонометрична система и откриват неизвестния център - той се намира в Сиена, близо до Асуанския язовир (Горен Египет). От съвместната работа екипът издал научен труд в който още в предговора пише: 
"Тази книга съдържа откриването на първото сигурно доказателство, според което един напреднал народ превъзхождал далече всички други човешки групи, ко­ито познаваме от историята... Изглежда невероятно, но доказателства ясно показват, че някой древен народ е картографирал бреговата линия на Антарктида, когато бреговете не са били заледени... Ясно е също така, че този народ трябва да е разполагал с навигационни инструменти, за да определи градуси на географската дължина и начина, превъзхождащ онова, което ние сме знаели до средата на XVIII век... Досега учените отхвърляха подобни твърдения като митове, но тук има доказателства, които не могат да бъдат оборени. 
От сравнителните таблици между картата на Пири Рейс и съвременните географски карти, които екипът на професор Хапгуд изготвили, се установило, че отклоненията са почти нищожни. 
И въпреки това Хапгуд пише: "Части от Карибския басейн на картата на Пири Рейс ни създават най-големи затруднения. Изглежда, че лежат извън мрежата ... Доста странно, но на картата съществува цялостна западна брегова линия, където в действителност островът е отрязан". 
Какво е имал предвид професорът? Това, че в картата на Пири Рейс е изобразен само източния бряг на остров Куба, а цялата западна половина липсва. На нейно място е обозначена земя, която не е остров Куба, защото е два пъти по-голям от острова. Защо тогава Пири Рейс е дал погрешно име на острова наричайки го Еспаньола? 
Професор Хапгуд предполага, че османският адмирал е допуснал груба грешка, тъй като е използвал древно копие, на което Куба била начертана различно от днес, като същевременно е разполагал и с карта на Христофор Колумб. Но Колумб не нарекъл Куба Еспаньола, а дал това име на съседните острови Хаити и Доминиканската република. От компилациите между двете карти се получила грешката. Така ли е в действителност? 
Възможно ли е адмирал Пири Рейс да картографира прецизно една карта, която безгрешно чертае бреговата линия на Антарктида и да разположи карибския остров Куба, там, където не му е мястото? 
Припомних си всичко записано в лаптопа ми и споделено с Учителя. Помня добре какво ми отговори: 
- В картата на адмирала няма допуснати грешки. Координатите в нея са изключително точни. Те са изработени по тогавашното разположение на континентите, на океаните, моретата, и земите. Пири Рейс е бил длъжен да остави ръкописни бележки по картата, трябвало е да защити труда си, като посочи източниците, които е ползвал. И той пише, че е използвал двадесет други карти, карти на Колумб и пр. Но не цитира нито една от тези двадесет карти или точно коя карта от Колумб е заимствал. Потърпи малко, ще имаш възможност сам да откриеш истината. 
Ще спомена още една известна личност живяла по времето на Пири Рейс но във Франция. Оронсий Финеи (Оронсиус Финиус) - астроном, математик и географ. През 1531 година той съставя карта на света под наименованието "Ново и пълно описание на кръглата вселена" в която се изобразяват и очертанията на Антарктида. 
И до днес продължават разгорещени спорове около средновековна карта на Америка, изработена преди пътешествието на Христофор Колумб. Мнозина учени считат, че "картата на Винландия" (Уинландия), която се пази в Йелския университет и се оценява на двадесет милиона долара, е фалшификат от XX век. Споровете за истинността на картата се водят повече от четиридесет години, а наскоро спора избухна с нова сила, подгрят от експерти, които съобщиха, че последните анализи на мастилото, с което е начертана картата датира не по-късно от XV век. Публикуваните данните от радиовъглеродния анализ на пергамента на картата потвържда­на достоверността на експертите. Картата е начертана върху пергамент и на нея се вижда част от Европа, но има нарисувана малка територия западно от Гренландия, която се предполага че е част от източното крайбрежие на Канада и Щатите. Счита се, че ако картата не е фалшификат, то със сигурност е правена само няколко години преди пътуването на Христофор Колумб. Може да е дело на викингите, които са доплували до бреговете на Северна Америка. 
Викингите? Скандинавци. В древно скандинавската "Сага за гренландците", написана около 986 година се чете: "... Щом всички се приготвиха, качиха се на ко­раба и излязоха в морето. Плаваха три дни, след това задуха северния вятър, падна мъгла и много дни никой не знаеше къде се намират. После пекна слънце, вдигнаха платното и след един ден и една нощ видяха земя. Биярни каза: "Това не може да бъде Гренландия. Моята заповед е да се приближите към земята". Така и направиха, приближиха се и видяха, че земята, е плоска и покрита с гори и ниски хълмове... След това те плаваха два дни и отново видяха земя. Тя беше равна и гориста. Другарите на Биярни казаха, че разумно ще бъде да отидат на брега за вода и дърва. Но Биярни им възрази: "Имаме всичко в достатъчно количество." и заповяда отново да се вдигне платното. Плаваха три денонощия под югозападния вятър и за трети път видяха земя. Тя се оказа остров с планини и ледници... След още четири дни на хоризонта се показа ивица земя, вдадена в морето. Бияри каза: "Тази земя прилича на това, което са ми разказвали за Гренландия. Тук ще слезем. " Приближиха се и видяха лодка на брега, а по-навътре беше жилището на Херюлф, бащата на Биярни..." 
Цитирам горният откъс, за да представя малък епизод от многобройните походи и завоевания на скандинавските народи през IX - XI век. Тези опитни мореплава­тели са известни с постоянните си експанзии в Англия, Шотландия, Ирландия, Испания, Франция, Германия, Италия и Византия. Ще си позволя да ви опиша как са били наричани в различните държави. Във Франция "северните хора" са известни като нормани, в Англия ги на­ричали датчани, в Ирландия - фингли т.е "светли чужденци-норвежци" и дубгъл "тъмни чужденци - датчани". В Германия аскемани, във Византия - варанги, а в древна Русия - варяги. А скандинавците сами се наричали викинги. 
Предполага се, че към 865 година норвежците достигнали Исландия, а след няколко години започнали да имигрират в Исландия. Около 982-983 година заради извършено убийство Ейрих Червенокосия бил изгонен от Исландия и той с кораба си, се отправил на запад, където, както разказвали, имало неизвестна земя. Така била открита Гренландия "Зелената земя". 
От "Сага за гренландците" се прави заключение, че Биярни Херюлфсон е първият европеец, видял Америка. Не се спори за приоритета на Биярни да бъде пръв откривател на Америка, защото откриването на Новия свят принадлежи на Лейф -сина на Ейрик, който в експедиция в състав от 34 гренландци и един немец открили страната Винланд. През 1001 година експедицията на Лейф завършила и те се завърнали в Гренландия. 
Учените оспорват откриването на Северна Америка от Лейф и не могат да уточнят коя страна е наречена Винландия. 
През 1945 година в унгарския град Естерхом случайно е открита подробна карта на Северна Америка, съставена от йезуитите на Търнавския (Надсомбадския университет) и датирана от 1599 година. С проучването й се заемат унгарските учени и дешифрират секейските рунически надписи върху картата (в лявата страна извън рамката) и установили, че тя е прекопирана от неизвестна карта на викингите от началото на XI век. В нея има множество наименования, между които: Markland - Лабрадор; Skralindge Land - Страна на ескимосите; Promontorium -Нюфъндленд; Winlandia - Винландия (част от Нюфъндленд). Най-забележителното в картата е обозначеният маршрут (hoyerwed), водещ от северни-те части на Британия към северните части на Новия свят (Винландия). 
В Бостън през 1887 година бил издигнат паметник на Лейф Щастливия - открил Америка 500 години преди знаменития Христофор Колумб. 
С това откритие не се отнема заслугата на откривателя на Америка Христофор Колумб! 
Сега питах не чичо Гавраил, а Учителя за спорната карта. 
- Картата на Винландия е оригинална - изрази своето мнение той. Радиовъглеродният анализ съвсем точно доказва истинността относно производството на мастило... 
Погледнах го неразбиращ, той потвърждаваше, картата е истинска, а мастилото датиращо не по-късно от петнадесети век. Получаваше се разминаване . 
- Грешката на експертите е следствие потвърждава нето от радиовъглеродния анализ - поясни Учителят.- Това, че през петнадесети век се използват съставки на мастило, идентично със съставките на мастилото с което е нарисувана картата на Винландия не означава тя непременно да е изработена в този век. И преди петнадесети век някои посветени картографи са работили с мастило със същото съдържание. Важен е и пергаментът на картата, той действително може да потвърди истинността и. 
Независимо от блестящите резултати на Чарлз Хапгуд по разчитане картата на Пири Рейс в мен остава едно неизяснено решение по отношение на онзи център излизащ, извън картата и лежащ в източна посока. Да си припомним: "За отправен пункт взели петте компасни розетки, служещи вероятно за точки на отчитането... розетките са разположени по дъга в кръг... Някои линии излизащи от розетката се събират подобно на радиуси към някакъв център, който лежи извън картата, в из­точна посока. Анализирайки милиметър по милиметър картата със земните профили, установяват, че е съставена по тригонометрична система и откриват неизвестния център - той се намира в Сиена, близо до Асуанския язовир (Горен Египет)." 
Чудесно, установено е че картата на Пири Рейс е съставена по тригонометрична система, а за изходни точки служат КОМПАСНИ РОЗЕТКИ. Интересно, защо никой не ни обяснява какво представляват тези загадъчни ком­пасни розетки? Намираме ги във всички древни карти, а не разбираме от къде са взети, за да се появят като фиксиращи ориентири в картите. Не е ясно дали розетките са небесни точки, отправни ориентири указващи курса на корабите. Ако сравним местоположението на розетките в различните карти, ще установим, че те нямат еднаквост в градуси и ширини. Различни са и всеки картограф използва така да се нарече свои, лични розетки. Излиза, че розетките са непостоянни ориентири в небето. А дали са в небето или някъде другаде? 
- Очаквах този въпрос - със задоволство в гласа отбеляза Учителят. - И преди съм казвал, не можем да се сърдим на учените за неща, в които няма как да се уверят. Дори да им се разкрие истината, те пак няма да я приемат, поради естеството на времето - нужни са доказателства. А за сега те не могат да им се дадат. Питаш за розетките, така е, служат за ориентири. Те са... И търпеливо, както винаги обясни произхода им...



Милан Миланов

1 коментар: