понеделник, 6 февруари 2012 г.

ИЗУМРУДЕНИТЕ СКРИЖАЛИ



Седнали сме около буен огън, развихрил пламъци на воля, пръскащ в кръг виделина и топлина. Загледани в тайнството на огъня, омаяни следим златисто червеникавия отблясък на пламъка как бързо започва да се смалява, да превръща нажежените, изпълнени със светлина дъбови цепеници, в ярка жар. Димитър, Георги и аз очакваме появата на игумен Гавраил. И тази нощ той ще седне до нас, ще слуша и изяснява въпросите, които ни вълнуват. И преди моето идване, игумен Гавраил е обучавал братовите си синове-монасите, в окултизъм - дума, която той не приема като най-изразителна за божественото знание. След операцията на Димитър още повече се сближих с братята, заедно разискваме и допълваме познанията си по дадена тема. 
Огънят утихна, жарта заискри сред тъмнината. Тук-там, сред живите въглени, изкачат ярки пламъчета, припламват и угасват. В сумрака, зад заревото на огнището, се очерта фигурата на Учителя, придружен от двете овчарки. Приближи, седна до нас, простря напред ръце, с длани към огъня, почувства топлината и ни подкани за разговор. Кучетата огледаха тлеещото огнище, подвоумиха се на какво разстояние да застанат от лъхащата топлина и бързо се наместиха до краката на стопанина си. 
Преди игумен Гавраил да дойде и седне до нас, заедно с Димитър и Георги, коментирахме книгите на Алън Алфорд и Зекария Сичин, относно сътворението на човешки същества от анунаките, дошли на Земята от планетата Нибиру и имахме редица неизяснени въпроси. Георги пръв попита приела ли е науката разчитането на шумерските глинени плочки за достоверно. Игумен Гавраил потвърди истинността им. Той не се съмняваше в достоверността на разчетените текстове, но подчерта: 
- Има съвсем незначително разминаване от написаното в плочките и тълкуванието. В текста на изложението е вложена допълнителна скрита светлина, мъдрост, а тъл­куването е умствена, човешка дейност. Зекария Сичин е високо ерудиран учен, тълкуванията му са великолепни. Да, планетата Нибиру е реалност, на всеки 3600 години тя пресича орбитата на Земята и боговете Енки, Енлил, и анунаките са ни посещавали многократно... Защо забравяте, че йероглифите съдържат три компонента, три начина за тълкувания? Необходимо ли да ви припомням тези неща? - Огледа ни учуден, сигурно се питаше защо, ние младоците, сме забравили нещо съществено, което сме длъжни да помним и примирително продължи. -Първият начин на прочит е - това, което описва самото изложение. Да речем, прочитаме думите "Рамзес, син на...". Става ясно за кого се пише. За Рамзес. Вторият начин е скритото значение на всяка буква, известен на малцина, и третият - духовен, достъпен само за посветени тълкуватели. Ето, това е причината изцяло да не се даде задълбочено тълкуване на клинописното писмо. 
- Което ще рече, че писарите на египтяните и шумерите са били посветени - обадих се аз. 
- Точна така - потвърди игуменът. - Всеки писар е бил Посветен на едно високо ниво духовно стъпало. Раждали са се и умирали специално избрани за тази длъжност хора, обучавани в храмовете и посвещавани в тайните на клинописа. 
- И са отнасяли тайната със смъртта си. - Констатира с неудовлетворение Димитър, нежелаещ да проумее истината. - И от векове до днес никой не може да възстанови тайните? - продължи невярващ той. - Невероятно, при наличието на съвременната техника, да не може да се разшифрова тайната на едно обикновено клинописно писмо. Невероятно. 
- Не, не е обикновено... - поправи го игуменът. - Не­възможно, защото са неизвестни светлинните сигли на буквите. - Видя че не проумяхме обяснението и допълни: - Под светлинни сигли имам предвид непонятното значение на буквите, които при четенето всяко посветено лице възприема мисловно. Ето защо писмото остава неизяснено, понеже е духовно, невидимо за очите на непосветените. 
- И какво излиза - разочарован попита Георги, - че древните са владеели много повече знания от нас, съ­временните хора. 
- Така излиза - с усмивка повтори думите му игуменът. Георги не усети леката закачка и продължи да пита: 
- Игумен Гавраил, не съм на ясно, Тот е Атлант, но от къде идват атлантите? 
- Ако имате предвид книгата "Изумрудените скрижали", знаете какво е написано в нея за Децата на Светлината. - Спря да говори, погледна ме и помоли да продължа. И аз, с удоволствие, заговорих: 
- Казано е, че още в древността децата на Светлината установили, че земните хора са поставени под робство от мощна сила, идваща отвън Земята. Като високо интелигентни същества те са знаели, че единствено свободата може да издигне човек от Земята към Слънцето... 
Игуменът кимна одобрително с глава, протегна отново ръце към огъня, потри длани и сякаш, събрал светлина от пламъците, продължи: 
- Като същества на Светлината, с благородни помисли, те решили да помогнат на хората и се придвижили с космични кораби до Земята. Тук те създали тела по по добие на човешките и след сътворението те, способните на всичко, рекоха... 
Замълча, в настъпилата тишина силуетите на игумена и братята се открояваха призрачни от отблясъците на огъня. Очаквахме да продължи, а той се обърна към Димитър и попита: 
- Какво са казали? 
- Ние сме тези, които създадени сме от космическия прах и наследихме живота от безкрайното цяло. - Започна да цитира Димитър, запъна се задъхан за секунда и уверено продължи: - Живеем в света като човешки деца, подобно на тях, но все пак различни. Игуменът остана видимо доволен, вгледа се в лицата ни, в жадните за знания очи, прочете мислите ни и уточни: 
- Тридесет и двама са синовете на Светлината, които дошли сред хората, за да освободят от робството на мрака онези, които били свързани със силата на отвъдното. 
- Игумен Гавраил, от прочетеното в Скрижалите не се изяснява от къде идват децата на светлината. Казват, от планетата Нибиру, както пише Зекария Сичин, но това потвърдено ли е? - Побърза да запита Димитър. - Интересува ме какъв е произходът на Анунаките и на Тот Атланта. 
- Жителите на планетата Нибиру, Анунаките, са част от децата на Светлината - поясни игуменът и ни изненада с твърдението си. - Сичин, като истински учен, се придържа към написаното в глинените плочки. Но в тях има сведения, предадени с невярна истинност. Децата на Светлината са от Духовното Слънце, което разселва чадата си из всички небесни селения. Тот Атлантът е роден на нашата планета, наречена Земя. Чели сте, баща му Тотмес е върховен жрец на остров Атлантида. Ръководил е жреческото съсловие, вестител на Децата на светлината и Обитателя на Атлантида, пред правителството и народа на острова. Жреците се подчинявали на принципите, наследени от Великото бяло братство. Потомък на дете от Слънцето, дошло на Земята от Сириус. Спомнете си написаното "Господар на Земята по време на Атлантида е Хорлет. Той никога не е бил едно от човешките деца. Раздели той на части царствата, управлявани от децата човешки. Издигна той Храм, построен не от хората". Нека продължа с още един цитат: "Човеко, винаги се стреми нагоре, обърни душата си към Светлината. Защото те знаят много добре, че онези, които са стигнали близо до Слънцето по своята пътека към Светлината, имат голяма и още по-голяма сила да връзват с тъмнина децата на Светлината. Господари са те на мощта на Слънцето, никога невиждани, но въпреки това пазители на хората. Слънца са те и Господари на утринта, деца на Светлината, за да сияят сред хората. Подобни са на хората, но въпреки това са различни. В миналото те никога не са били разделени. Винаги са били Едно във вечното Единство, през цялото пространство от началото на времето. Те се издигнаха в Единство с единното Цяло, нагоре от първата вселена, формирани и безформени. 
Дали са на хората тайни, които ще ги пазят и защищават от всякакви вреди." 
- За Тот разбрах, но защо Зекария Сичин пише - продължи дискусията Георги, - че при идването на Земята, преди 450 хиляди години, анунаките са имали цел да добият голямо количество злато, което да преработят в златен прах, необходим за защита на повреден небесен слой на Нибиру. Само не разбирам, щом на всеки 3600 години тяхната планета е пресичала орбитата на Земята, защо по-рано не са ни посетили? 
- Правилно - намеси се брат му. - От прочита на тези клинописи се разбира, че анунаките, работещи в златните мини на Африка, не издържали на непосилния труд, разбунтували се и техните учени били принудени да създадат човек, за да ги замести в работата. 
- И създаде бог човека по свой образ и подобие..., -рецитира Георги пасаж от Библията. Явно не искаше да приеме анунаките за богове и с недоверие продължи -Както е написано излиза, че те са ни сътворили, явяват се в качеството си на Бог. 
- Така излиза - повтори думите му игуменът. - Вие на какво мнение сте? 
Димитър погледа към мен и брат си, разбра, че нямаме желание да отговорим и бързо заговори: 
- В книгите си Алън Алфорд също коментира създаването на човек от взета сперма от млад бог анунаки и яйцеклетка от местна маймуно-жена. Едно е да се внедрят или имплантират гени на човек, от същества с много по-висока интелигентност от човешката, друго е да се клонира и облагородява човекоподобно. 
Исках да попитам с каква цел в глинените таблички е записано, че анунаките са ни създали, нас - хората, което е заблуда за учените, но игуменът ме изпревари и продължи: 
- Цивилизациите в населените планети не са вечни. Съществата, които ги населяват, остаряват генетично и се нуждаят от обновяване. За да не загинат, те създават нови цивилизации, носещи генната им структура. Една от новите цивилизации е човешката. 
Далечен, мощен рев на мечка накара кучетата да скочат мигновено на крака. С щръкнали уши и вирнати муцуни, към невидимия враг, те се озъбиха и глухо заръмжаха, заплашително, без да помръднат от местата си. Игуменът ги погали, пошепна им нещо успокоително и те, без желание, се свиха до краката му, готови всеки миг да скокнат отново. Гърленият рев на мечката, сякаш не впечатли игумена и братята, но тутакси засили чувството за опасност в мен. Щеше ми се да взема някакви предохранителни мерки. Знае ли човек, дали мечката не е стръвница? Усетил желанието ми, да изтичам до спалнята и взема оръжие, игуменът повдигна ръка към мен, с успокоителен жест, и прошепна: 
- Няма нужда... Мечокът не е опасен. Познаваме го... -и продължи да обяснява: - Глинените таблички ни съобщават, че анунаките идват на Земята, принудени да търсят и добиват злато. Разработват златни рудници и добиват тонове злато, нужно за оцеляването на планетата им. Работата в мините е тежка, непосилна и несвойствена за тях и те настояват пред техните учени, да бъден създаден робото-човек, който да ги замести в мините. И учените им по метода на "инвитро" го създават - човека-роб. Силен физически, но без интелект. 
- С други думи, анунаките не са ни създали - въздъхна с облекчение Георги. - А хората, какво е станало със създадените хора-роботи? 
- Не са се възпроизвеждали... - Кратко обясни игуменът. Поисках да попитам, защо глинените таблички на шумерите ни съобщават неверни данни, но Учителят ме погледна, прие мислите ми и продължи: 
- Защото глинените таблички на шумерите са написани от хора, потомци на анунаките... Те съзнателно въвеждат в заблуждение четящия, но в писмеността са оставили скрити сигли, за истината на експеримента. Били са длъжни да спазват закона, спрямо съществата с духовно зрение. Поради това текстовете в табличките не разкриват истините. 
Странно, защо в библията не се споменава нищо за дванадесетата планета? Нали написаното в нея е взаимствано от преданията на шумерите. Не знаем нищо и за съдбата на планетата Нибиру. След като са се сдобили с тонове злато от Земята, необходимо им за да заздравят повреден озонен слой, учените им успели ли са да осъ­ществят това? Дали игуменът ще изясни този въпрос? 
- Не, не са успели - обясни игумен Гавраил. - Тяхната планета се превръща в плазма, а базата им се намира в окото на съзвездие Дракон. 
Слушаме с интерес разказа на игумена за анунаките, за човеците-роботи, създадени единствено за работа в златните мини, Но златото не спасило планетата. Избухнала и вече в състояние на плазма, пресича на всеки 3600 години орбитата на Земята. Базата на извънземните анунаки е в окото на едно от най-древните съзвездия - Дракон. Спомням си, че съзвездието Дракон е образувано от много ярки, красиви звезди, сгушено между двете мечки. То винаги е над хоризонта, без да изгрява или залязва, бдящо вечно на стража, до Северния небесен полюс. Огромно по размери, съзвездието трудно се наблюдава от земята. Причината е, че в неговите граници няма ярка мъглявина или галактика. 
В легендите на шумерите и вавилонците се разказва за женски дракон на име Тиамат, който съществувал преди началото на всичко, преди сътворението на земята и небето. Тиамат властвала дълги години над целия свят, докато не се появили нови богове и се опълчили срещу нея. Най-силният от тях - Мардук, предизвикал бурни ветрове, които разкъсали устата на дракона. Мардук разцепил черепа на дракона, разрязал кожата на две части, от които сътворил небето и земята. След това сложил звездите в определена посока и създал сезоните. Маркирал небето с ос, поставена върху една звезда от това съзвездие, което по-късно било наречено Дракон. 

Скъпи читатели, не искам да считате, че игумен Гавраил е единственият човек, изпълнен с мъдрост и знания, каквито качества други хора не притежават. Ще подчертая, има и други лица, които също имат тези способности. Тяхното мнение за Нибиру също представлява интерес и го публикувам. Надявам се, двете изложения да ви дадат по-пълна представа за Нибиру. 

Нибиру и Анунаки от D. М., с малки съкращения: Зекария Сичин в "Дванадесетата Планета" пише, че в древността е съществувала висша раса от извънземни, пристигнали на Земята от планетата Нибиру. Хората ги наричали Анунаки. През последните години интересът към планетата Нибиру нарасна, тя се представяше и като Планетата X. "Дванадесетата Планета", която на всеки 3600 години се завръща в орбита около нашето Слънце. Много хора вярват, че Анунаките от Нибиру ще се завърнат на Земята и това ще стане през юни 2003 г. Но това завръщане ще причини катастрофални последствия за Земята: вулканична дейност, земетресения, приливни вълни, промени в климата и загиване на хора и животински видове. Планетата Нибиру е позната и под други имена, като: Планетата X, Дванадесетата планета, Мардук, Рай и Кралството на Небесата ("Kingdom of the Heavens"), и т. н. Истина ли е, че Нибиру, наричана Дванадесетата планета, е планета в нашата Слънчева система? Това, което ни е известно за нея е, че тя е планета от друга слънчева система, а звездата, която е била Слънцето в тази слънчева система е изгаснала. Нибиру не е видима от Земята, но звездата, която е била център на Нибируанската слънчева система, е била видима в небето от нашата планета. Орбиталната линия на Нибиру е създала възможност на Анунаките да изградят подвижна обсерватория, от която да наблюдават и да изследват други планети, близо до нейната орбита. 
В глинените таблички на шумерите е записано, че Нибиру е дванадесетата планета в нашата Слънчева система и, че е била "рай", който техните богове обитавали и дошли от него. Нибируанците - хората от Нибиру -са често споменавани като Анунаки, Нефилим, Елохим (множествено означение за Бог) и Мардукци. Но най-известни са с името Анунаки, което означава "тези, които дойдоха от Небето на Земята". В Стария Завет тези небесни посетители са наречени "Anakim". 
"Нибиру е била населена от супер раса на рептилии и управлявана от елитарна аристокрация, позната като "Нефилим" на еврейски, което означава "тези, които слязоха от небесата на Земята". Навремето Анунаките били една от многото технологично напреднали извънземни раси. Фактически тяхната цивилизация напреднала далеч от повечето други раси от този период. Анунаките наричали своята родна звезда (слънце) "ZAOS". Анунаките са войнствена и поробваща раса. Те са жестоки, зли, похотливи, кръвосмесители, кръвожадни, коварни, ревниви и деспотични. Те са месоядни, а често и канибали. Изискват човешки жертви на девственици, от тези които завладяват и от своя собствен вид, който поробват. Ако си представите най-лошите качества, които можете да измислите за Сатаната, вие ще си съставите много добра представа за същността на Анунаките. Те се специализират в mind control-a. Те са почти перфектни в икономическия контрол, с разработката на парите и лихварската система. Провеждали обширно генно инже­нерство и са го правили и сред други същества - супер рептилска раса, която Анунаките наричали "Ducaz". 
"Ducaz'^ използвани за завладяване и контролиране на Нибируанското население и на това на другите покорени раси. И така "Ducaz" са рептилии. Има различни типове рептилии между тях. Техните господари -Анунакския елит не са "Ducaz". Както всичко, свързано с Анунаките има непреклонна, несправедлива и строго контролирана класова структура сред "Ducaz''-ите. 
Рептилиите или "Ducaz" били изпратени от техните "господари" Нефилим или Елохим да се бият, във войни, с други извънземни раси и да служат като техни шпиони, бодигардове и полицейска сила. Има много фракции измежду Анунаки. 
Едни от най-смъртните врагове на "Ducaz" се наричат "Pers-sires" (сивосинкави жребци?) - група извънземни, за които аз измислих думата Лешояди, преди много години. Те се наричат така не защото приличат на лешояди, както някои твърдят. Фактически те изобщо не изглеждат така! Има много причини, поради които аз ги наричам Лешояди, на които няма да се спра в тази дискусия. По ирония на съдбата, Сивосинкавите са също друга фракция от Анунакската раса. Обаче "Ducaz" (рептилиите) и Сивосинкавите (Лешоядите) винаги са били смъртни врагове - дори и в този момент. 
Произхождащите от тези 2 групи сега са на Земята, конкуриращи се за Върховната власт над света. Много от тях в момента са на политически, финансови, научни, религиозни, юридически, медицински (особено в кръвните банки), военни, аграрни и рекламни позиции, а също и в развлекателната и секс индустрията. Много от тези извънземни не възприемат съзнателно техния извънземен произход. Анунаките са биологични същества от плът и кръв, с изобилстваща гордост, арогантност, неконтролирани подтици за секс със зрели индивиди и деца (независимо дали партньорът е съгласен или не) и имат огромен апетит за завоевания и контрол. Тази войнствена раса има неутолима жажда за контрол над други същества и доминация над други раси, както и на по-малко привилегированите Анунакски класи. Анунаките развиват и налагат сложна, потискаща кастова и полова система. Те са женомразци. Точно затова те ели­минират почитането на Божествената Майка при ранните нови цивилизации на Земята, които те покорили, след като пристигнали. Имало е толкова голяма съпротива за премахването на култа към Божествената Майка, че Анунаките поставили заместителни "майки" за различните култури като "земна майка", "майка природа" и след това още повече покваряват образа на Божествената Майка като фалшиво й приписват похотливи, отмъстителни и ревниви качества. Интерпретацията на Кали е едно от тези фалшиви определения. 

- Не мога да си обясня, как, така, тези високо интелигентни същества водят атомни войни на земята? - намеси се отново Георги. - Един от примерите е Мохенджо Даро. Нали с атомна бомба е разрушен градът? Камъните са стопени, покрити са със стъкловидна покривка от високата температура. Има и други описания за атомна война от индийската литература -Махабхарата. Там точно е описано изстрелването и поражението, нанесено от ракетата с атомен заряд, смъртта на хората, окапването на косите и ноктите... 
- Описанието е точно - отвърна игумен Гавраил. -Случилото се събитието е по времето на присъствието на анунаките на земята. Само с една съществена разлика. -Замлъкна, замисли се как да изрази, с по-друг изказ, обяснението, после продължи: - Макар действието на изстреляната "огромната желязна стрела" да изглежда като поражението на съвременна атомна бомба, неправилно е да се счита, че описанието се отнася за атомна бомба, каквато ни е известна днес. 
Нещо остана недоизяснено. Игуменът спря да говори и ние не разбрахме какво имаше предвид за несъвместимостта между древната атомна бомба и съвременната. Както братята, така и аз бяхме запознати с Махабхарата и сме уверени в съществуването и използването на атомно оръжие в древна Индия. Сега игуменът ни поднасяше изненада. Интересно, като не е атомна бомба, какво е това оръжие, със същите разрушителни действия? 
- Друг вид ядрено устройство, наподобяващо съвре­менната атомна бомба. - Поясни след кратко мълчание той. -Но повтарям, разработено на друг принцип. 
Жаравата все още тлее и носи приятна топлина на телата ни, обгърнати от хладината на безлунната нощ. Огнището наподобява мигаща звезда, в мрака и напомня за моето детство, когато с десетки конски каруци, натоварени с весело бъбрещи жени и деца, придружавани от стотина въодушевени пешеходци, жадни за чудеса, поемахме по прашния път към село Българи. 
Селото е потънало в подножието на Странджа планина, където всяка година на трети юни (по стар стил и 21 май нов стил) на св. св. Константин и Елена се провеждат нестинарските тайнства върху огъня. Там, на мегдана е запален огън. Огромен огън, под който земята гори, въздухът, нагорещен пламти, а към висините се издига разгневена вихрушка от танцуващи искри. Ние, пришълците, дошли да гледаме нестинарските игри, бързаме да се наредим и седнем ведно с местното население, в кръг, недалеч от огнедъхащата кладата и с нетърпение очакваме, тя най-после да се превърне в жар. А здрачът бавно, мързеливо, пълзи към къщите, забулва ги една по една и приижда към нас. Небето все повече тъмнее, ярки, едри, странджански звезди засияват върху тъмния купол. Дърветата се сливат в потаен мрак, огънят угасва, разсипва се, превръща се в жар. Тогава, заетите с направата на "игрилото" мъже, от селото, започват да разстилат с гребла жарта, оформят живите въглени в све­тещ харман. От този миг времето, за нас нетърпеливите, започва да тече безкрайно мудно. Минутите се нижат, една след друга, прекалено пестеливо, повлачат се незнайно дълго. Започваме да нервничим, да се оглеждаме и питаме кога ще започне тайнството на Дионисиевите мистерии. И сякаш да ни изкара от търпение, нестинарката баба Злата не се появява. Вече не издържаме, тръпнем в очакване и се питаме, ще излезе ли най-после от черквата баба Злата? Тя, там, дълго, много дълго време се моли за закрила и здраве на целия български народ. Най-после за обща радост тя се появява, от черквата, притиснала до гърди иконата на света Богородица. Боса, облечена със снежно бяла риза и черен сукман върху нея, тя е придружена от трима боси мъже. Те са облечени в бели ризи, с черни панталони, препасани с червен пояс на кръста. Носят в ръце икони на св. св. Константин и Елена, св. Георги и св. Пантейлемон и пристъпят към жаравата. Затаили дъх, загледани в ситнежа на стъпките на нестинарите несъзнателно трепваме от силен тътен "Дум, дум, дум". Задумка магическият тъпан, изработен специално за тази цел, писва със странен звук гайда и ведно с нестинарския мелодичен такт, групата нестинари бавно и ритмично започва да обикаля около жаравата, припяваща някакви думи. Светлината, от жаравата, танцува върху лицата им, чертае върху дрехите им светли и тъмни петна, превръща нестинарите в сенки, във вълшебни древни магове. Навлезли в призрачната светлината на огнището те обикалят веднъж, дваж, триж хармана от светещи въглени и неочаквано баба Злата се втурва с босите си "ноги" (ходила, б. а.) върху жаравата, сякаш да провери колко са нажежени въглените, престоява за кратко върху тях, изскача навън за нови сили и отново се втурва през огнището. "Дум, дум, дум" - не спира да отмерва ритъма тъпанът, гайдата му приглася с тайнствена, игрива мелодия. Баба Злата е дребна, жилава, дългогодишна нестинарка, облечена в домашно тъкана и ушита тракийска носия, стъкмена специално за ритуала. Пъргавата женица, със силна вяра в Бога, с бледо лице и притворени очи, подрипва ритмично върху разжарените въглени. Под босите й ходила жаравата припламва, оставя ярка огнена диря, чуваме я как на пресекулки си подвиква: "Въх, въх, въх". Сега очите ни се разширяват в почуда от тайнството, сърцата ни бият учестено, в синхрон с общото въодушевление. Баба Злата, притиснала иконата на Света Богородица до гърдите си, изведнъж се стрелка, преминава през средата на жаравата. Под босите й крака се вдига пушилка, а тя омаяна и завладяна от "прихващането" -от силата на божието чудо, потичва и повтаря "Въх, въх, въх", подритва въглените, те се раз-хвърчават, падат в огнището и се пръскат в искри. 
Чул съм за тайната на баба Злата. Тя е потомствена нестинарка, избраница на Св. Богородица и сега танцуваща, в жаравата, тя вижда образа на Светата Богородица, чуват гласа й, думите, които й нашепва. Духът на Божията майка се е вселил в баба Злата и тя вижда в бъдещето и ще гадае... 
Играе върху жарта баба Злата, потичват около огнището и придружителите, с вдигнати високо над главите си икони, от време на време и те пристъпят за малко в жаравата. Вълшебна вечер. Баба Злата и мъжете - нестинари, уморени напускат жаравата, отправят се отново към черквата, за да благодарят на Бога. Оставаме зашеметени от видяното. Целият спектакъл е преминал в трепетно мълчание. Няма ръкопляскане, няма похвали, а само ням възторг от странджанското чудо, чудото на тракийците... 
От планинското село, дъхащо на прясно окосена трева и свеж въздух, си тръгваме към морето, изпълнени с предания за танцуващи самодиви... Кои ли са по-омайни, нашите морски русалки, или самодивите?... 
Споменът бързо премина, отново съм в манастира, сред братята и виждам, че не само аз имам безброй въпроси към игумена. Братята не ми отстъпват... 
- Игумен Гавраил - отново поде Димитър, - толкова много е изписано за "Изумрудените скрижали", за мъдростта на Тот, Пирамидите и законите, на които, според Тот, се подчинява света, а това в университета не се изучава. Тот реална личност ли е? 
- Кой е Мелхиседек? - вместо отговор, игуменът ни зададе въпрос. Спогледахме се, братята най-бързо съобразиха и в един глас изрекоха: 
- Библейска личност, цар на Салим, свещеник на Единния Бог. 
- Битие глава 14 - продължи Георги, - Авраам се връща от война, в която е участвал срещу Кедорлаома на царете, които воювали с него и дава на Мелхиседек десятък от съкровищата, получени от победените. 
- С други думи, царят се отчита на Мелхиседек с десятъка от придобитото имущество. В духовната семинарията -продължи Димитър - разисквахме за значението на този десятък, описан в Библията. Нарекохме го Божествен данък, или по-точно, човешко благородно дело, което всеки трябва да извърши - да отделя от доходите си десет процента, за да подпомага нуждаещите се... 
- За съжаление закон, за който хората твърде малко знаят и изпълняват - отбеляза игуменът. - В семинарията не ви ли разясниха, че Мелхиседек е представител на Бога и не е земен човек? Апостол Павел също набляга на десятъка и свещеническото достойнство. В псалм сто и девет той казва: "Ти си свещеник навеки по чин Мелхиседеков." А свети Йоан Златоуст говори за Мелхиседек: "Без баща, без майка, без родословие, нямащ начало на дните нито край на живота."Така е, божественият Мелхиседек е безсмъртен... За скрижалите се знае, че са изготвени от Тот 36 000 години преди идването на Христа. 
- От гръцките извори най-вече научаваме, че бил жрец и цар, основател на Древния Египет - прояви знанието си Георги. - На него се приписва строежът на Хеопсовата пирамида. 
- Дошъл в Египет, след потъването на митичната Ат­лантида, преди хиляди години - допълни Димитър. -Не проумявам защо, след като построил пирамидата, е трябвало да скрие чертежите и описанията й, та до ден днешен не се знае къде се намират. 
Игуменът, внимателно изслуша обясненията на близнаците, обърна се към мен и попита: 
- Михаиле, искаш ли да добавиш нещо? Днес не си от питащите... 
Знаех ли нещо повече от братята за Тот? Едва ли. Ала нещата опираха и до друга личност, до преводача на "Изумрудените Скрижали". Върху книгата не е изписано името му. Кой действително е направил превода? Не е известно, за сега. Според някои твърдения, преводачът е имал връзка с Великата бяла ложа, която работи чрез жречеството при пирамидите, и на него му било възложено да открие и върне в Голямата пирамида древните скрижали. Преди да ги върне, му е дадено разрешение да ги преведе и да се запази копие от мъдростта, гравирана върху тях. Това е направено през 1925 г. и наскоро преводачът получава разрешение да бъде публикувана една част от тях. Той споделя, че в голямата пирамида на Египет, храм на мъдростта, са приели посвещение Исус Христос, Соломон, Аполоний, Питагор, Платон и други. 
Мнозина считат, че преводачът на "Изумрудените Скрижали" е писателят Друнвало Мелхизедек. Какво впрочем знаем за Друнвало Мелхизедек? Автор със световна известност на езотерични книги, като тритомника "Древните тайни на цветето на живота", "Да живееш в сърцето", "Тайната на Меркаба" и много други, преведени на български език. По образование физик, член на езотеричния орден "Мелхизедек" (вселенско съзнание). След дипломирането си през 1970 г. заминава за Виетнам, а след завръщането си се усамотява, става отшелник в планините, където е посветен от Бог Тот, в най-висока духовна степен СЕДМА. Придобил тайни знания, по-късно се премества в Канада, до езерото Котенай, където изучава медитация при индуски учител. Обучавал се е при повече от седемдесет учители в езотеризъм. 
През месец май 2008 г. Друнвало Мелхизедек бе на посещение в България и проведе лекции с определен кръг симпатизанти. 
Що се отнася до Тот, от прочетеното в различните публикации, можех да допълня, че в продължение на невероятен период от време - шестнадесет хиляди земни години, той е бил цар и жрец на египтяните. На тази древна раса от хора, чиито рисунки откриваме по египетските гробници, изобразени с триъгълни поли и образи в профил. Раса, която вече не съществува, но просъществувала от петдесет хиляди години преди Христа до тридесет и шест хиляди години, пак преди Хри­ста. Една незначително малка част остава - дванадесет хиляди години, преди идването на Христа. Ще цитирам едно определение за името на Тот: Името Тот означава мисъл (Thought) и време (Time). Тот е бил архитектът, създал матрицата на реалността ни, базирана на извивките в свещената геометрия (12 около 1). Програмата следва бинарния код 1010101 (да-не-да-не- материя-ан-тиматерия) и се повтаря циклично за определено време. Именно тук-двойствеността дуат-подземен свят - хаос - празнота-място на сътворение "отвъд кутията" на нашата опитност-ние се развиваме в алхимията на времето и съзнанието. От прочетеното за Тот ми е известно, че се е родил 20 000 години преди потъването на Атлантида. Бил е на 50 000 години, когато създава текста, известен днес като "Изумрудените Скрижали". Говори се, че "и до днес той лежи в залите на Аменти, под лъчите на студеното цвете на живота, където тялото се съхранява безкрайно дълго и съзнанието му влиза в много тела и изживява много животи". 
В Скрижалите се предрича, че Тот ще се върне в плът, когато му дойде времето. Тот или Хермес, който е въплътен в образа на Мелхиседек е безсмъртен, а през земното си съществуване, извършено на три етапа, е наречен и Хермес Трисмегист - Трижди родения. Строител е на пирамидите в Египет, Южна Америка, истуканите на Великденските острови, на Стоунхендж и Балбек. Няма да пропусна платото Наска, което описах в предишните две части на "Тайните подземия на България." Тот, какво още знаех за Тот? Наричат го "Броячът на времената и сезоните", "Господар на равновесието", "Този, който пресмята небето, звездите и Земята", авторът на заклинанията в "Книга на мъртвите". Тот е родоначалник на писмеността, притежател на библиотека с ръкописи в подземния свят, пазени от дъщеря му, Сешат, "Господарка на дома на книгите". Да не пропусна още един персонаж -съпругата му в Долния свят Маат, олицетворение на реда, която е измервала сърцето на мъртвите, за да прецени дали са я следвали в живота си. 
Припомних си как Египтяните изобразяват Тот - предимно с глава на Ибис и лунен сърп върху нея. Виждал съм, понякога, образът на Тот да е изобразен с лице на павиан и тяло на човек или изцяло като павиан. За образа с глава на Ибис Учителят каза, че е символ на мъдростта, а за образа на павиан - еволюцията на човешкия експеримент. Това потвърждава категорично казаното от учителя, че сме извънземен експеримент на по-висши раси. Само трябва да се знае истината, че не анунаките са ни превърнали от човекоподобни в homo sapiens. И тогава правилно ще разберем написаното от Тот в скрижалите: "Човекът е роден в Космоса, Слънце на Слънцето, дете на звездите. Човекът е от Светлина и Светлината е от човек". Ето го потвърждаването. А написаното за човешкия експеримент? Но нека да продължа: "Човек, каквато и форма да обитава, тя е подобна на звездите. Телата на човека не са нищо друго освен планети, които се въртят около своите главни слънца. Когато добиете светлината на цялата мъдрост, ще бъдете свободни да греете в небето: едно от Слънцата, които осветяват космическия мрак, един от родените от Космоса и израснал в Светлина. Както звездите с времето губят своята яркост, като светлината им преминава във великия извор, така и човешката душа преминава нататък, оставяйки назад мрака на нощта. 
Ти не си от Земята, а дете на безкрайната космическа Светлина. Целият Космос е подреден. Само чрез Ред си едно с Цялото. Редът и равновесието са Законите на Космоса. Спазвай ги и ще бъдеш едно с Цялото". 
Тот царува в Египет от 8670 г. до 7100 г. преди Христа, той е този, който превъзмогнал проклятието на Ра, като помага на Нут да роди петте си деца. Той помага на Изида в ритуала за извикване на Озирис от мъртвите. Тот помага, с мъдростта и магията си, на Хорус по време на смъртоносната божествена битка с чичо му Сет. Тот е конструкторът изработил крилатия диск на Хорс, с чиято сила воювал и напредвал към пирамидите. Хор победил Сет, който се скрил в подземие, а Боговете дали цял Египет на Хор... 
В легендите се казва, че Ра, преди да напусне Земята, извиква Тот и му доверява желанието си да създаде Душа от светлина в Дуат и в Земята на пещерите. Упълномощава го да царува над този регион, като състави списък на жителите и раздава справедливи наказания. В митологията Тот представлява Ра и в отвъдното, като участва в осъждането на душите в "Залата на двойната Маат". 
В лаптопа съм съхранил още сведения за живота на Тот. "Припомних" си, че около 2160 г. пр. Христа, народът наречен "кутийците" напуснали Месопотамия и град Гирсу, управляван от цар Гудеа, отново процъфтял. Царят издигнал нов великолепен храм на бог Нинурта, който му се явил, застанал до своята "божествена черна птица" и изразил желанието си да му бъде построен нов "дом на петдесетте" (числовият ранг, който бог Нинурта заемал). Времето, през което цар Гудеа управлявал хората живеели в мир и благоденствие, строели сгради, пътища, водни съоръжения. В този период на мирно съществувание и създидание царят получил знаменити божествени инструкции, дадени му от богиня, която в едната си ръка "държеше плочката на любимата си небесна звезда", а в другата "държеше свещено стило" и с него посочила на Гудеа "благоприятната планета", в чиято посока трябвало да бъде ориентиран храмът. Другите инструкции получил от бог Нингишзида, който му дал плочка от скъпоценен камък - "тя съдържаше план на храм", на зикурат на седем етажа. 
Царят на Гирсу, в знак на благодарност за помощта, при проектирането и изграждането на храма, оказана му от Нингишзида, който не е друг, а Тот, синът на бог Енки, му построил специално светилище, свързано не само с архитектурата и строителството, но и заради лечителските и вълшебните способности на Тот. 
Това е период, когато царете на Египет, от IX и X династия (2160-2040 г. пр. Хр.), изоставят култа към Озирис и Хор и преместили столицата от Мемфис в Хелиопол. 
- Въпреки царуването на боговете, Египетската циви­лизация загива - чух да коментира Димитър. - Защо? 
- Защото всяка цивилизация има свое начало и край -отговори игуменът. - Изчерпва дадените й възможности, запада и се създава друга... Допускам, че Тот е получил нова задача, чието изпълнение го е заставило да на­пусне Египет. Заминаването му със сигурност е един от аспектите на настъпилите катаклизми... 
Навярно е така, в глинените таблички е записано: "Когато царската власт бе спусната от небето, Ану и Енлил издигнали в Киш Небесен павилион. В пръстта на основите му, за всички бъдни дни, те заровиха върховно силно блестящо оръжие от небесна сплав. Когато центърът на власт се премести в Ерех, този божествен предмет бил пренесен там и продължавал да се мести със столицата, но само, когато промяната ставала по волята на великите богове." 
От прочетеното правя асоциация с великия цар Саргон, отишъл във Вавилон на мястото, където бе положена "свещената пръст", до бентовете на водите, за да вземе част от нея и пренесе божественото оръжие в неговата столица. Но боговете не му позволили да отвори предмета и го наказали. Той скоро се озовал в царството на мъртвите... Предполагам, че божественият Тот, с разрешение на боговете, е взел върховното блестящото оръжие от небесна сплав и го е пренесъл в Южна Америка, в небесния павилион... 
Досега не бях прочел нищо по въпроса за небесния павилион и нямах понятие какво представлява. Погледнах към игумена, дали щеше да отговори на този въпрос в присъствието на близнаците? Прецених, че изясняването му не нарушава някаква съществена тайна, обърнах се към Учителя и го помолих за отговор. 
- Небесният павилион - заговори той - представлява зала, в която се съхраняват енергийните кристали на галактиките и планетите в тях. Те са големи и по-малки. Големите концентрират в себе си енергиите на планетите от една галактика, а малките са носители на енергийните стойности на всяка една отделна планета. Групирани са по галактическа принадлежност. Всички малки кристали, от една галактика, са разположени около големия, обхващащ енергиите на тази галактика. Всеки един комплекс от кристали е стациониран в отделна плоскост, на различни нива. 
- Оръжието, какво е това блестящо оръжие? - намеси се Димитър. 
- Оръжието представлява мощен лазер, който се захранва от кристалите и се използва за унищожаването на една или друга цивилизация, населяваща дадена планета. За да бъде използвано лазер-оръжието за определена планета то се свързва и захранва от малкия кристал, в който са концентрирани енергийните стойности на тази планета. Големите кристали се използват за пречистването и балансирането на енергиите в галактиката. 
- Извинявай, игумен Гавраил, а Ерех? Къде се намира Ерех? - продължих да искам изясняване на въпроса. 
- Ерех се намира дълбоко под земята, под голяма, висока планина, за да бъде съхранен. Свързан е със земното ядро. До там няма достъп никой от цивилизацията, населяваща планетата. Там властват много висши сили, които помагат за балансирането на ядрото и коригират параметрите при отклонение в неправилна посока. 
Докато, неспирно, задаваме въпроси на игумена, усещам питащия му поглед и разбирам за какво иска съгласието ми. Кимам утвърдително с глава и моментално тлеещото огнище изчезна, тъмнина нахлу за миг в очите ми и веднага се появи светлина в екрана на главата ми. Чувам гласа на игумена: "Пренасям те в съзнанието на Египетски жрец. Ще бъдеш ведно с него." ... Намирам се на огромен кораб, порещ морските водите на път за големия континент. Ние дванадесетте жреци, служители в храма на Великата пирамида от Кхем, (Египет, б. а.) център на новата раса на мъдростта, получихме нареждане -да вземем Изумрудените Скрижали и напуснем размирния Кхем, потънал в хаос и безпътица от нахлулите в родината чуждоземни племена. Не само ние напускаме страната на пирамидите. И други жреци са получили наставления да се разселят по света, носещи знания и просвета на местните жители. Нашата задача е да опазим изумрудените скрижали, които сами по себе си ни дават огромни знания и предимство да ръководим расата на маите, която е определена да получи въз­ход. Скрижалите изразяват божествената власт на Тот, тя е голяма мощ. Уверени сме, че при заселването си при маите жреците им, запазили древни знания от мъдростта на Атлантида, ще ни бъдат в помощ. Аз съм един от храмовите жреци, на които е възложено да съхранят Скрижалите на божествения Тот. На мен се падна голямата чест и отговорност да ги пренеса. В ковчежето ми, изработено от твърда кожа, лежат изумрудено зелени плочи, съставени по алхимичен начин. Не се чупят, влагата не ги поврежда, киселина не ги разяжда. Вечни са. Върху тях са изписани букви, които единствено ние, обучените в мистерии жреци разбираме - букви на божествения атлантски език. Магични са буквите. В думите им има сила, която отворя сферите, скрити за човешкото познание. И пак там, в думите, лежи скрит ключът, който отваря тайните на Небесата и на Земята. В тайната дума, в нейния звук се съхранява могъща сила. Защото какво представлява човек, ако не знае, че Човекът е от Светлина и Светлината е от човека? Магията е познание, магията е Закон! Човек е само онова, в което вярва - брат на мрака или дете на Светлината. Затова е нужно знание, а знанието се придобива от учението. Щом човек започне да чете Скрижалите, разбира, че те съчетават в себе си хармония на мисловни вълни и в съзнанието на четящия се появяват живи картини, разкриващи мъдростта на извечните мистерии. С всяка прочит на Скрижалите, вибрациите, които те съдържат въздигат многократно мъдростта на четящия. Ето, с тези божествени Скрижали, със скритите в тях тайни ще обучаваме подбраните за новата култура ученици. Тайните не се изучават за един ден. Скрижалите трябва да бъдат четени и препрочитани стотици пъти от посветените, в малките мистерии, защото светлината бавно си пробива път и на степени прониква в тъмнината на заблудата, в нереалността на човешкото его, осветява го и разкрива тайнственото значение на писмената. Велики са магическите сили на Скрижалите. Книгата, която Тот, богът на мъдростта написа със собствената си ръка, е книга на мъдростта, тя разкрива неизменни тайни на боговете и скритото знание, съхранено в звездите... 
Екранът угасна, чух Димитър отново да пита за Тот Атланта. Невероятно, как по различен начин протича времето в ума на човека, в съответствие с действителността и духовните преживявания. Преди Учителят да ме пренесе далеч, назад в миналото, в съзнанието на жреца, Димитър започваше да задава същия въпрос на игумена. И за няколко секунди, докато Димитър довърши изречението, изживях част от живота на Египетски жрец. 
- Тот - започна игуменът, - сам дава отговор кой е. Говори за народа си, за древните велики атланти, и как сега той е непостижимо велик за малките хора около него. Тот казва: "Знаеха те мъдростта на древните, търсеха в сърцето на безкрайното знание, скрито в младостта на Земята. Мъдри ние бяхме с мъдростта на Децата на светлината, които между нас живееха. Силни бяхме със силата, взета от вечния огън." 
Игуменът притежаваше необикновена памет. Можеше с часове да цитира текстове от книги. Макар да сме чели "Изумрудените Скрижали", с истинска наслада, слушаме древните слова: 
- "През вековете живеех аз, виждайки около мен онези, които вкусваха чашата на смъртта и отново се връщаха в светлината на живота. Постепенно, от Царството на Атлантида, дойдоха вълни на съзнание, които бяха едно с мен, но бързо бяха изместени от потомството на низшите звезди." 
Учителят замлъкна, настъпи тишина. Само тук-там из огнището се чува слаб пукот на разпукнало се въгленче, припламнало за миг в живо пламъче и мигновено потъмняло... Някъде над главите ни изцвърча прилеп. Кучетата скокнаха, вдигнаха муцуни към тъмното небе и се поколебаха дали да поемат към прилепа. После, разсъдили, че не е удачно, отново се свиха в краката на любимия стопанин. 
- Никога не сме беседвали за звездите... - заговори Димитър. - Едва сега обръщам внимание на думите "Постепенно от Царството на Атлантида дойдоха вълни на съзнание, които бяха едно с мен, но бързо бяха изместени от потомството на низшите звезди." Тот ясно казва, има висши и ниши звезди. 
- Има - потвърди игуменът. - Както на земята има човешки раси с напреднала еволюция, така има и раси със закъснял развой на еволюцията. Нямам предвид оп­ределението на нацизма за расите, а за изостанали диви племена в джунглата. 
- Говори се за циганите - обади се Георги, - били със забавено еволюционно развитие. За някои личности от тях да, но това не може да се отнася за цялото циганско племе. 
- Циганите са древно племе - подчерта игуменът. -Може да се каже, че както при другите раси, така и при тях има хора със забавено развитие. Циганското племе, поради допуснати грешки, е преживяло тежки условия на съществуване... Носител е на кармичността си от древността. Те са наследниците на черноглавото племе от Мохенджо Даро, изпепелен от древната война. Деца на интуицията, наследници на чернолики жреци, които както в миналото, така и днес имат отворени духовни уши, за да чуят шепота на предсказанията. Циганите продължават да се развиват. Сами виждате, между тях има и издигнати личности... 
- Интересувах се за циганите - продължи да разисква по темата Георги, - защото прочетох в интернет за генетичните изследвания на професор доктор Люба Калайджиева, която твърди, че прародината им е Индия. Професор Калайджиева е българка, един от директорите на Центъра по генетика на човека в университета "Едит Коуан" в Австралия. 
- Кой ли не се интересува от циганите - намеси се брат му. - Разселили са се из цял свят... Искам до допълня, от 2002 г. Калайджиева е професор по молекулярна генетика в института за медицински изследвания в Университета на Западна Австралия. 
- И от началото на 90-те години изследва генни ха­рактеристики на ромите и свързани с тях наследствени заболявания - не се сдържах да не се обадя и аз. Явно, всички сме прочели статията и коментираме по нея. 
За любознателния читател ще изложа накратко из­следването на нашата съотечественица, а който има други предпочитания и не се интересува от произхода на циганите, нека прескочи страницата. 
Професор Калайджиева установява, че хиляди цигани са напуснали прародината си Индия преди около хи­ляда години. Изселили са се наведнъж, а не на няколко миграционни вълни и са се разпаднали на многобройни групи, едва след пристигането си в Европа. Индийският произход на циганите е доказан по безспорен начин, след като екипът на д-р Калайджиева установява това по генетичен път. При циганите с голяма честота се срещат специфики в Y-хромозомата (наследявана по бащина линия) и в митохондриалната ДНК (предавана от майката), каквито има само у населението на Индийския субконтинент. Четиридесет и седем и три на сто от мъжете цигани спадат към хаплогрупа, която извън Индия се среща изключително рядко. Тридесет на сто от циганската популация пък принадлежи на митохондриалната хаплогрупа М - най-разпространената майчина линия сред индийците. С изследване на гените д-р Калайджиева доказва единния произход на всички цигани. Общият прабаща на циганите е живял преди тридесет и девет поколения. Приблизително тридесет и две, до тридесет и шест поколения назад, възникват и широко разпространените сред тях генни мутации, виновни за две типични за тях заболявания. 
Циганите напускат Индия преди около 1100 години, но разпадането им на различни групи не става по време на пътуването, а след пристигането им в Европа, от XIII до XIX век. Доказано е, че всяка група, в циганския етнос, е произлязла от съвсем малобройна общност. Днешните цигани живеят предимно в Европа и наброяват около 8-10 милиона, но те не се вместват в традиционните определения за етнос - нямат собствена държава, говорят различни езици, изповядват различни религии и принадлежат към разнообразни социални и културни подгрупи. Тъй като тези подгрупи са разделени помежду си от стриктната забрана да се смесват чрез брак, това води до постепенното разпадане на първоначално монолитната група. Балканският полуостров приютява най-голяма част от европейските цигани. Тъй наречените балкански цигани произлизат от първите, заселили се около Дунава и са се установили на територията на днешна Румъния в тогавашните влашки княжества. 
Подухна лек ветрец, жаравата заискри и изгасна. ... 
Отново съм жрец... Настъпи време знанията, които получих през многогодишното си обучение, да приложа на практика и предам на жреците на маите. Запознати са те, отчасти, с тайните на атлантите и с желание приемат всичко, написано в Скрижалите. Най впечатлени са, те, от Залите на Аменти, които ние наричаме Долния свят. Да, там са Залите на Боговете, от където след смъртта душата минава, за да бъде съдена. Зная аз, знанието се усвоява със слушане и писане на Словото. И моите ученици прилежно записват, казаното, що прочитам от Скрижалите: "Дълбоко, в сърцето на Земята, лежат Залите на Аменти, дълбоко под островите на потъналата Атлантида са залите на Мъртвите и залите на Живите, окъпани в огъня на безкрайното Цяло." Как са били построени? От кого? Ще ви кажа: "От небето Той призова своята същност, отлята и оформена от силата на Итолан във форми, които Той построи чрез ума си. Стъпка, след стъпка покриваше острова, пространство, след пространство израстваше Той по мощ. Черен, но не напълно, а тъмен като време - пространството и сърцето му бе Същността на Светлината. Бързо храмът израсна и заживя, излят и оформен от Словото на Обитателя, призован от безформеното във форма. После изгради Той вътре големи помещения, изпълни ги с форми, извикани от небето, изпълни ги с мъдрост, извикана от ума му. Безформен бе Той, в своя храм, но прие формата на човек. Обитаващ сред тях, но не от тях, странен и твърде различен бе Той, от децата човешки." 
Виждам как думите ми подобни на слънчеви лъчи пре­минават през светлеещите аури на децата на майте, изпълват с любов сърцата им и блестят с обожание очите, вгледани в мен. Продължих: 
"Избра тогава Той от човеците трима, които станаха негов вход. Избра Той трима от най-възвишените, за да станат негова връзка с Атлантида. Вестители те бяха и, носеха съветите му на царете на децата човешки". 
Умни и ученолюбиви са маите. Не оставят неизяснени събития, интересуват се, питат... Ние жреците на Кхем се стремим да обясним, да разнищим и изясним въпросите детайлно. Обясняваме, как преди безброй хилядолетия преди нас, на свещената островна земя са пребивавали тринадесет жреци, адепти на Атлантида. Там Тотмес, бащата на Тот, е бил върховният жрец на Унал и жреците се подчинявали на принципите, наследени от Великото бяло братство. Единствено те са познавали пътя към тайните Залите на Аменти. В тези зали, те богочовеците, лягали за определено време, под Цветето на живота, подмладявали телата си и се връщали да учат децата на човеците. 
Маите, нима тези потомци, на блестящи, някога със знанията си, астрономи и математици, са забравили своето минало? Не помнят ли великолепието на градовете си, построени с канали и хидропонни градини? По-възрастните жреци помнят. Те са предали на по-младите си последователи дори тайната за Залата на Архивите. Маите знаят, че залата на Знанието се намира под пирамидалния комплекс, в подземен тунел и мрежи от помещения. Там са съхранени архивите на Космичното познание, но не са записани на книги. Съхраняват се на носители от кварцови кристали, с високо качество, на компактдискове, побиращи огромна информация. Колко много жадуват маите да влязат в Залата на Архивите. И аз искрено желая да ги посетя, но Тот все още не е дал разрешение. Знам, знам, ще получим разрешение. Може би утре, или някой друг ден... 
Днес учениците ме питат, дали живите богове са напускали телата си? О, не, за разлика от Учителите, те не напускали телата си, за да се въплътят, в същото време, в други тела. Те само се окъпвали в Пламъка на живота и обновявали телата си... Обновявали ги за вечен живот. 
Мъдростта ни е научила да проповядваме, в чистота и светлина, учението, получено от Тот. Да изливаме безрезервна любов към незапознатите, с по-висши нива на знанието, ученици, учейки ги: "Вътре в сърцето е скрита тайната, изворът на целия живот и източникът на цялата смърт. Човек трябва да слушай гласа на мъдростта, да слуша гласа на светлината си. В космоса има разбулени тайни, които изпълват света със светлината си." 
Говоря им за човешките възможности, за възприятията към светлината, за това, че човешките очите възприе­мат и виждат различно. Едни очи възприемат предмета в една форма и цвят, а други очи го виждат различно. Защото вечният огън, от цвят на цвят, се променя и никога не е същият на другия ден. Всичко, което съществува, е само друга форма на това, което не съществува. Всеки живот преминава в друг. 
Тот учи: "Спазвайте Закона, защото всичко е Закон. Не търси това, което няма Закон, понеже то съществува само в илюзиите на чувствата. 
Мъдростта върви към всичките си деца, стига те към нея да вървят. 
През всичките векове светлината е била скрита. Човекът в мрак живее, скрита за него е светлината на великия огън." 
Известени са маите за делата на Боговете, дошли преди хилядолетия да учат децата на Инките и Ацтеките, а познанията им се пазят в лабиринта на пирамидата. Говоря им за изгубената следа от предшестващите години, "когато от глъбините на безначалното бъдеще, Синовете на Светлината сътворени без форма, приели човешки облик, облекли се във форма и дошли на Земята, за да станат учители на децата човешки. Безсмъртни са Боговете, животът им няма начало ни край. Живеят те, но не с човешки живот, защото са необвързани с живота и от смъртта са свободни. Векове управляват, те, Господарите на Цялото, с безкрайна мъдрост, свързани, но не привързани към тъмните Зали на смъртта. Да, живот те имат, макар живот, който живот не е, но са свободни от всичко." 
Предупредени сме ние жреците за надвисващата тъма над маите, знаем за предстоящите жестоки човешки жертвоприношения, прииждащи с тъмата и разрухата на бъдещето. Стараем се да отдалечим във времето прибли­жаващото се бъдеще. Да спечелим повече сърца за любовта към Светлината, напомняме непрекъснато за Тъмните братя, които властват в човешкия ум, около който спускат булото на тъмната нощ. Опасни и Могъщи са те в непозволеното познание, понеже с нощта то е едно. Помнете, братя, Равна на Мрака е Светлината. Душата човешка ще живее завързана, окована във веригите на булото на нощта, докато те са живи. 
Внимавай, змията все още живее на място, което от време на време към света се отваря. Невидими, те се движат сред вас по места, където обредите били са изречени. Отново във времето те ще приемат външния вид на човека. Могат да бъдат призовани от учител, който различава бялото от черното, но само белият учител може да ги контролира и върже, докато са в плът. 
Мъдростта е трайна. Светлината на човека е велика Светлина, сияеща през сянката на плътта. 
Учим ги, че "както сред човеците съществуват Черните братя, така съществуват и Братята на Светлината, които познават Закона, на който се подчиняват планетите. Силите им са могъщи и големи. Винаги работят в ред и хармония. На тях дължим освобождаването на човешките души от робството на тъмнината. Но и те също са невидими. Движат се тайно и скрито. Не са познати на децата на хората. Но те винаги крачат с нас, показват ни Пътя на Светлината. Неуморими са в борбата срещу братята на Мрака. Побеждават и побеждават безкрай. Защото винаги Светлината трябва да бъде господар, да прогони нощния мрак. 
В човешка форма се движеха сред нас, но заради хората само на тях бяха прилични. Когато магията биваше вдигната, се откриваха змийските им глави, но хора бяха сред хората. Промъкваха се в управите, приемайки форма, присъща на хората. Убиваха, чрез изкуството си главите на царствата, приемаха тяхната форма и управляваха хората. Можеха да бъдат открити само чрез магия. Само чрез звук лицата им можеха да бъдат видени. От царството на сенките се стараеха да унищожат човека и да управляват вместо него. 
В миналите векове те победени бяха от Властелините, изтласкани надолу до мястото, от където дойдоха. Но някои останаха, скрити в пространства и сфери, непознати за човека. Живееха те в Атлантида като сенки, но от време на време сред хората се явяваха. Да, когато някой им предложеше кръв, те се появяваха, за да живеят сред хората." 
Отдадени, с цялото си сърце и душа на бога, жреците на маите започнаха да прилагат на дело Служенето. В древните величествени храмове изгряха слънца, изковани от масивно злато, из залите се понесоха божествени слова. Изградиха се и нови, незнайни за обикновените хора, храмове в тайни места сред недостъпни планини и върхове. Храмове, украсени със благородния блясък на злато и сребро. Аз придружавам строителите и жреците на маите и, със Силата на Скрижалите, преминаваме през непроходими вековни гори, пресичаме буйни реки и потоци и докато строим храмове, напътствам трудолюбивите деца на маите чрез словата на Скрижалите: 
"Човеко, не забравяй - винаги до теб крачат Децата на Светлината. 
Единствено чрез божествено познание можеш да победиш, единствено чрез божествено познание можеш да имаш Светлина. Бъди господар на Братята на Мрака. " 
Бог вижда нашето усърдие и ни помага. След всеки построен храм от синевата на безоблачното небето се разнася гръм, над главите ни безшумно прелита огнена топка на светкавица. Изпълнена със светлина, тя устремно се носи напред, открива самотно дърво и се удря в него. И се разсипва в светлина и огън за прослава. Задачата е изпълнена. В тайните храмовете ще останат, неизвестни за столетия, достолепни жреци за връзка с Бога... 
Годините минават, в прохладата на древните пирамидални структури, сред тишината и духовния трепет, разясняваме пътя, по който е тръгнал Тот. С мъдреци, учени, философи, свещенослужители, обучени да търсят знанието в самия Източник. Разказваме, как понякога Децата на Светлината посещавали хората и ги учели на знания и мъдрост. 
И за Смъртта ги подготвяме. Поучаваме ги как след завършване на мисията им на Земята, щом пожелаят да преминат без болка и без тъга в сферата на вечната Светлина, трябва да се освободят от земното си тяло. Тогава сребърната искра ще отлети от формата човешка нагоре и ще поеме към Слънцето на утринта, сливайки се със Светлината, в едно със своя извор. Там ще пламти, докато се създаде желание за връщане на Земята. И тя ще се върне на някое място, в някаква форма. Така умират великите души, преминавайки, по желание, от живот в живот... 
Омаяни, преселени в светлината на Слънцето, маите коленичат, допират чела до мраморния под, застиват с блажена усмивка и очакват сливане с Бога. Силни са думите на Тот и пренасят жреците в екстаз... 
- Вдигнете чела, деца на маите! Слушайте... 
"Не се страхувайте, когато смъртта се приближава към вас. Не тя, а вие сте господари на Смъртта. Отпусни тялото си, не се съпротивлявай с напрежение. Постави в сърцето си пламъкът на твоята Душа. После бързо я запрати към мястото на триъгълника. Задръж за миг и после премини към целта. Тя, твоята цел, е мястото между веждите, мястото, където спомените от живота трябва да властват. Дръж тук твоя пламък, в седалището на мозъка, докато пръстите на Смъртта сграбчат душата ти. След това, докато преминеш през състоянието на промяна, със сигурност ще преминат и спомените. Тогава миналото ще бъде едно с настоящето. Тогава паметта за всичко ще бъде запазена. Свободен ще бъдеш от връщане назад. Нещата от миналото ще живеят днес. Наред със смъртта продължава и животът." 
Все по-често маите се интересуват за звездите... За тях, небесните селения, великият Тот говори: 
"Много от звездите, край които минавах в пътуването си, много от човешките раси в техните светове се издигаха нависоко като утринни звезди, други се спускаха надолу в тъмнината на нощта. Всяка звезда и всички раси се борят да се издигнат нагоре, катерят се по висините и изучават дълбините. Понякога напредват в области на ярка светлина, понякога живеят в мрак и отново се изпълват със Светлина. Светлината е твоето наследство. Мракът е само було. В сърцето е запечатана вечна светлина, чакаща мига, в който свободата побеждава, за да снеме булото на нощта. 
Малцина хора, достигнали небето с мощта, която е основа на всички неща, далеч в космоса те построиха планета, теглена от силата, която тече през Цялото; сгъстявайки, свивайки небето във форми, които растяха, каквито те желаеха. Превъзхождаха в науката те всички раси, могъщи в мъдростта, синове на звездите. Създаваха те градове направо от небето, гигантски по растеж и злато, изградени от първичния елемент, основа на цялата материя. Далеч в миналото те бяха завоювали небето, свободни от робството на тежкия труд; бързо създадоха в ума си мисъл-форма и тя растеше." 
За Сириус питат те, за най-древната звезда, в звездния небосклон, за която имат толкова много предания. Разказвам им за звездата на човечеството, Сириус, където живеят високо интелигентни същества. 
- Могат ли да се видят? - прекъсна проповедта ми, пестелив на думи, начинаещ жрец и зачака с непроницаемо лице отговор. 
- Ако пожелаят - отвръщам на въпроса му. - По принцип това се случва съвсем рядко, при някои особени ситуации... 
Дните, броеница кехлибарени зърна, бързо се нижат един след друг, изпълнени с проповеди и въпроси, пълнещи със светлина душата ми. 
Атлантида, за потъналата Атлантида маите имат далечен спомен... Учители, от там, някога са имали расите, заселили земите им преди тях и предали на свой ред част от знанията на маите. Чета и ги запознавам с безсмъртните слова на божествения Тот: 
"Далеч в миналото, преди Атлантида да престане да съществува, там имаше хора, които дълбаеха в мрака, използваха черна магия, викаха създания от дълбините под нас. Безформени бяха те и от друга вибрация, съществуваха невидими за децата на земните хора. Единствено чрез кръв -форма те можеха да придобият. Единствено чрез човека те можеха да живеят в света. След божествения живот на Светлина, в Рая на Земята - Атлантида, настъпи тъмнината. Надолу към мрака обърнаха се мислите на Атлантите, докато на края в гняв не въстана, от своя Агванти, Обитателят и със слово силата призова. Дълбоко в сърцето на Земята, синовете на Аменти слушаха и направляваха промените в огненото цвете, което гори вечно, променяйки се и смесвайки се, докато великият огън не смени посоката си." 
Със затаен дъх слушат децата на маите, слушат и чрез думите ми проникват, пренасят се в онези безпаметни, далечни времена, когато над света са се излели великите води, затоплили и наводнили Земята, а тя променила равновесието си, наклонила се... и само един единствен Храма на Светлината във великата планина Ундал останал да се издига над водата... Неколцина от храма останали живи, спасени от връхлитащите ги мощни води. 
Тогава Тот се извисил над входа, пред вратата и прохода, спускащ се надолу към Аменти. Да, към Аменти, където само Определени от Създателя имали смелост да проникнат и само Определени преминават портала към тъмната Аменти. Извисил се Тот над входа, подобен на величествена пирамида, използващ Силата, която преодолява земната Сила. Все по дълбоко и по-дълбоко той прониква, поставял енергийния дом или камерата. В нея изрязал кръгъл проход, водещ почти до великия връх. Там на оста положил Кристала, изпращайки лъчи към време-пространството, черпейки сили от етера, концен­триран на подстъпа към Аменти. Труден и изпълнен с жертвоготовност е пътят, водещ към Аменти. Безбройни са камерите, които Тот е построил. Едни от тях съзнателно е оставил на вид празни. Привидно празни, но скрил в тях ключовете към Аменти... 
В тишината на пирамидата чувам ритмичните пулсации на сърцата на маите да се учестяват. Вълнуват се, долавям мислите им и им говоря: 
"Този, който смее и дръзне да проникне в мрака, нека първо се прочисти с дълъг пост. Нека легне в каменните саркофази в моята камера. После ще му открия великите тайнства. Скоро той ще продължи към мястото, където ще го посрещна, дори в мрака на Земята ще го посрещна аз, Тот, Властелинът на мъдростта, ще го посрещна, ще го прегърна и завинаги ще пребъда с него." 
Лекият полъх на смутени помисли ме принуждава да спра, явно учениците ми прехвърлят мислите си върху физическата пирамидата, в която се намираме, а не тази на Аменти. Трябва да им поясня: 
- Тот построява Великата пирамида по образа на пи­рамидата от земна сила, вечно горяща, за да може, самата тя, да просъществува през безброй векове. В нея е вложено познанието на Тот за магическата наука. Тази висша наука, която да пребъдва в пирамидата, когато се завърне от Аменти. Не са създадени за децата човешки тези подземия. Тот казва: 
"За да си намерят място, което да обитават, децата на Светлината, с тяхната сила, прорязаха огромни пространства дълбоко под земната кора, отделени от децата човешки. Оградени от тяхната сила и мощ, скриха те от разруха Залите на мъртвите. После рамо до рамо те изпълниха отгоре с Живот и Светлина други пространства. Тогава те построиха Залите Аменти, та да може вечно там, те да обитават и до края на вечността да живеят"... 
Изпитвам духовно удовлетворение от призванието да преподавам Учението. Чувствам подкрепата на Тот при всяка моя проповед, чувам думите му, дори и тогава, когато не чета Скрижалите. Тот е навсякъде с мен, той ръководи и направлява дейността ми. Ето, днес в храма на Слънцето, преди да разтворя Скрижалите, Тот диктува думите, които повтарям: 
"Дълбоко в Залите на живота расте цвете пламтящо, разрастващо се, изместващо мрака. Поместено в центъра като лъч, със сила велика, то дава Живот, Светлина дава, изпълва със сила всички, които идват до него. Има около него тронове, два и още трийсет, места за всяко от Децата на Светлината, тъй разположени, че да се къпят в неговото лъчение, да се изпълват с Живот от вечната Светлина. Отново и отново те поставяха там своите новосъздадени тела, та да ги изпълнят с Духа на живота. Сто години на всеки хиляда трябва Животът, Светлина даващ, да гори в телата им, ускоряващ, пробуждащ духа на Живота. Там в кръга от еон в еон седят Великите учи­тели, живеещи непознат за човеците живот. Там в Залите на живота те спят; и свободно тече Душата им през телата човешки. Отново и отново, докато телата им спят, въплъщавайки се те в телата човешки, учейки и водейки ги напред и нагоре, от мрак в Светлина. Ще дойде време и те ще се пробудят; от дълбочините ще дойдат на хората светлина да дадат, безгранични сред ограничените. 
Който сам е израснал от мрака и сам се е издигнал от нощта в светлина, свободен е той от Залите на Аменти, свободен от Цветето на светлината и на живота. Тогава, воден от мъдрост и знание, този човек се превръща в Господар на живота. Там той може пребъдва сам, с Учителите, свободен от връзките с мрака на нощта. 
Вътре в лъчистото цвете седят седмина Властелини от време-пространството над нас, помагат и водят те децата човешки през времето по пътя на безкрайната Мъдрост. Могъщи и чудати са те, сами в своята сила, мълчаливи, всезнаещи, черпещи сили от Живота, различни, но единни с децата човешки. Истина, различни, но единни с Децата на Светлината. Пазители и стражи са те на силата на човешкото робство, готови да освободят хората, които достигат Светлината." 
Какво ни разкрива великият Тот за мъдростта? Тя е Сила и Силата мъдрост е, в едно съществуващи, усъвършенстващи цялото. Щастливи са людете, които Учители имат. Защото тези, които водач имат, не ще се изгубят, но заблудилите се - прекия път не намират. Учениците трябва да помнят, че Мълчанието е благо. Словоизлиянието не два нищо. Нека този, които се е отърсил от оковите на мрака, първо отдели материалното от нематериалното, огъня от земята; понеже известно е, че земя към земя слиза и тъй огън към огъня се възнася, и един огън стават. Този, който познава огъня в него самия, ще се въздигне във вечния огън и ще пребъде завинаги в него. 
Човек съществува само чрез това, срещу което се бори. И тъй Земята трябва на човек да се съпротивлява, иначе той не ще съществува. 
С всяка измината година учениците ми израстват, по­степенно преминават от една духовна степен в по-горна, а някои от тях със сигурност ще получат и посвещение. Защото не само усвояването на знанието е достатъчно за посвещение. Нужно е и духовна нагласа, предварителна подготовка отпреди рождението. Божествена промисъл на Духа и Душата, които трябва да реализират мисията, за която са изпратени на земята. Самият Тот казва: 
"Пред Властелините на скритите Аменти получих аз мъдрост и на човеците я давам. Учители са те на великата Тайна мъдрост, взета от бъдещето на края на безкрайността." 
Спях да цитирам от Скрижалите и запитах: 
- Знаете ли къде са ключовете на живота? Не знаете? Това е тайната на великия Тот, който я разкрива отчасти и казва: "Знайте, че в пирамидата, която построих, са Ключовете, които ще ви покажат Пътя в живота." 
- А как ще го открием? - в един глас питат жреците. 
- Чрез Боговете. Деца на маите, медитирайте върху символите, които ви давам. Ключове те са, но за човеците скрити. Вечно стремете се нагоре, Души на утринта. Обърнете мислите си нагоре към Светлина и Живот. Намерете в скритите имена на боговете ключовете към светлина и пътека за живот към живота. С мъдрост търсете. Обърнете мислите си навътре. Не затваряйте ума си за Цветето на Светлината. Поместете мисъл-форма в телата си. Мислете за числата, които водят към Живот. Чист е пътят на дарения с мъдрост. Отворете вратата на Царството на Светлината. 
И, о, миг незабравим! Тот се появява в ослепителна Светлина, блестящ силует, заслепяващ очите. Изумени от присъствието на един Бог чуваме Словата, идещи от Светлината: 
"Човеко, излей твоя пламък като Утринно слънце. Не допускай мрак, но живей в деня. Приеми ги, човеко, боговете, като част от съществото ти, Седмината, макар да не са те това, на което приличат. Отвори се, човеко! Изпълни се с моята мъдрост. Следвай пътя, по който те водя. Мъдри учители, Утринно Слънце, Светлина и Живот за децата човешки. Господари са те на мощта на Слънцето, никога невиждани, но въпреки това пазители на хората. Слънца са те и Господари на Утринта, деца на Светлината, за да сияят сред хората. Подобни са на хората, но въпреки това са различни. В миналото те никога не са били разделени. Винаги са били Едно във вечното Единство, през цялото пространство от началото на времето. Те се издигнаха в Единство, с единното Цяло, нагоре от първата вселена, формирани и безформени. Дали са на хората тайни, които ще ги пазят и защитават от всякакви вреди." 
Екранът загасна. За миг останах запленен от гледката. На крачки от мен видях игумена и близнаците. Неща­та бързо се изясниха. Отново бях в манастира. 
- Правилно ли е твърдението, че битието определя съзнанието? - попита Димитър, вдигна ръка и хвърли камъче в жаравата. Камъчето тупна в огнището, избухна късо пламъче и моментално угасна. - Мисля, че това не отговаря на истината -добави той. 
- Правилно мислиш - похвали го игуменът. - Съзнанието е, което определя битието, а не обратното. Но тъй като заговорихме за Съзнанието, нека добавя към него Подсъзнанието, Самосъзнанието и Свръхсъзнанието, които са другите три степени на съзнанието. В тях се влиза със законите на съзнанието. Вместилището на Подсъзнанието е в мозъка на човека - Там е Духът. В нашия свят "Видимото и невидимото" е работа за духа. Нужно ли е да повтарям, че тези определения са изговаряни хиляди пъти от човешките Учители и до днешно време? Нищо ново, само позабравено. Аз ще повтаря думите казани от Беинса Дуно, защото това са вечни истини, продиктувани и на него. Какво казва той за невидимите помагачи? Не съществува гений, светец, адепт, посветен, учител окултист или ангел, който да е казал нещо и то да не му е било продиктувано. Или поне да не му е било помагано и то в значителна степен. А това, че е било казано преди него, не се съмнявайте. И са го казвали десетки, но не сме го разбирали или сме го забравили. На постигналия сливането с духа се дава верига от духовни Учители. Това са тези, които те обичат, но ти не познаваше - сега ги познаваш. Това са твоите истински Учители от невидимия свят. Тяхното огромно желание е ти да продължиш по пътя на духовното извисяване. Веригата на Учителите е захваната, в единия край за Бога, а в другия за самия тебе, за човека. Бог ни държи в ръката си и следи за нашата промяна по светлината и вибрацията, която веригата излъчва. Учителите във веригата са наредени според силата на своето съзнание. Най-долу, при теб самия, са най-нисшите вибрации и колкото по-нагоре се отива - до Архангела и Бога, Учителите стават все по-висши и по-висши. 
Замислих се, кои са най-близките, по веригата, до мен Учители? Игуменът Гавраил, Небесният Гуру, а ро­ботите какви се явяват? Не, те не можеха да бъдат Учители, макар да притежаваха неограничена памет. Каква ли бе веригата по-нагоре след Учителя и Небесния Гуру? Трябваше да попитам... 
- Самосъзнанието и подсъзнанието се свързват в мълчание - продължи да обяснява игуменът. - Те осъществяват връзката с духа. Свръхсъзнанието следва след Сливането. Между Бог и човека връзката е Духът. Между духа и човека връзката е душата. Душата провежда движението, а духът, чрез нея, ни кара да се движим. Съзнанието е система от два велики компонента, които наречени в духовен порядък, са Любовта и Знанието. От сливането им е произлязло То - Съзнанието. 
Слушам изброяването на различните степени - връзки. Философия, в която е необходимо да вникнеш, да проумееш смисъла на думите, това, което изразяват. Трябва човек да се потруди... 
- Какво представлява Божественото Съзнание? - пита игуменът, но не дочаква нашия отговор. - Виделината се състои от Човешкия Дух и има: мисъл, правда, любов, мъдрост и истина. Добродетелите произлизат от тези пет съставки. Те са материални изяви. Съзнанието е система от два велики компонента, които определени в духовен порядък са Любовта и Знанието. От сливането на двете е произлязло то - Подсъзнанието. Подсъзнанието, Само съзнанието и Свръхсъзнанието са други три степени на Съзнанието. В тях се влиза със Законите на Съзнанието. Работете, с всички видове Съзнания, внимателно и разумно и спазвайте всички физиологически и психически изисквания като: бавно, меко, спокойно, кротко, будно, тихо и топло. Всички те са в Мъдростта. 
Подсъзнанието е мястото, където се държи цялата ин­формация за Знанието и всичко, което си ТИ. Физическото ни Съзнание седи в мозъка. Духовното ни Съзнание седи в Духа. А Божественото Съзнание ги обгръща и съдържа в себе си. Между Духа и Бога стои човешкото Свръхсъзнание. 

***
- Игумен Гавраил, - обадих се аз. - интересувам се за древните легенди, за които говорихме, за зрънцето истина в тях, а не попитах за твоето мнение. 
- Ще отговоря за тях с определение, дадено от Беинса Дуно. Не, че не мога да ви отговоря на въпроса, а защото в думите на Дънов се съдържа и поучението. Той казва: "Всеки мит или легенда, в същността си учат и в смисъла си крият мъдрост, която трябва да се открие. Докоснем ли ги, трябва да вникнем в тях, за да повярваме в това, в което се съмняваме. Истината се съдържа в дълбочината на нещата и оттам излиза с търпение. Търпението е божествено качество, на което трябва да се учим. Познанието за себе си, е скрито в него. Всеки мит е една жива материя, която не сме одухотворили с Приложението. В митовете и легендите вярват само не­вярващите, а те от своя страна се делят на: не искащи, не можещи и не знаещи. Всеки, според развитието си, приема и според разбирането си, прилага. Иначе митове и легенди няма. Те са човешко изобретение. Човекът ги е измислил, за да не ги разрешава - не, защото не е искал, а защото не е могъл. Всички те лежат в основата на приказките, откъдето само детето, поради светлината на чистото си съзнание, е способно да разкрива прозренията в преданията и да открива истината между редовете. На дъното на всеки мит лежи една Божествена идея, която най-често е останала неразбрана, защото времето й не е дошло, или човекът не е бил готов за нея. Ще повторя, всеки мит е неразкрита истина за една Божествена идея. И е за онзи, до когото е дошла, но плодът й е за всички, с една малка разлика. Всяка истина е истина в момента, но след време няма да бъде. Като част от великата истина на Бога тя е красива и вярна, но до един момент, ще ни ползва дълго, но не вечно." 
- Много пъти си казвал - обади се Георги. - "Който трябва да чуе, ще чуе. Всички не сме еднакво готови да разберем Истината такава, каквато е." Как да разбираме това? 
- Ами така, както съм го казал - засмя се игуменът. -Мислете върху всяка дума, защото в нея се крият три смисъла. Всяка изречена дума може да направи от себе си Действителност, Реалност и да разкрие Истината. Но трябва да е изречена с любов. 
- Но нали човек е дошъл на земята по своя воля, съз­нателно и е независим от чужди сили - учуди се Георги. 
- Нищо на този свят не е независимо. И Съзнанието не прави изключение. Идентично е всичко от мравката до Съзнанието на човек, но еднакво нищо не е. Еднаквост няма и не съществува. Отделно и самостоятелно нищо не е. Казвал съм го и друг път. Белите братя идват на Земята, както, за да донесат доброто, така и да накажат. Не забравяйте това. 
- А черните братя? - не се сдържа отново Георги. 
- И те си вършат стриктно работата, за която са изпратени на Земята. И те също се отчитат за извършените от тях дела. Човек трябва да е много внимателен, защото както казва Тот: "Внимавай, змията все още живее на място, което от време на време към света се отваря. Невидими те се движат сред вас по места, където обредите били са извършени. Отново във времето те ще приемат външния вид на човека..." Могат да бъдат призовани от учител, който различава бялото от черното, но само белият учител може да ги контролира и върже, докато са в плът. Черните братя са свързани със Земята още от времето на Атлантида -поясни игуменът. - Помните написаното, нали? 
Кимнахме, не много уверени, с глава, не всичко помнехме от Скрижалите, а той се усмихна примирително и продължи да цитира: 
- В древна Атлантида имаше светлина, имаше и мрак, скрит бе той във всичко. Падаха от светлината в мрака някои, които се бяха издигнали на висота сред човеците. Възгордяваха се, поради своите познания, гордееха се със своето място сред хората. Дълбоко се ровеха в забраненото, отвориха вратата, която водеше надолу. Искаха да добият още познания, но искаха да ги донесат горе отдолу. ... 
Неочаквано игуменът замлъкна, не, не беше замлъкнал, виждах движението на устните му, но не чувах гласа му. Виждах очите и лицето му, но чувах друг, мощен глас, който произнасяше части от Скрижалите: 
"... И тогава той видя, как атлантите с магия си отварят вратата, която щеше да донесе голяма злочестина на Земята. Повика тримата могъщи властелини. Даде заповеди, които срутиха света... Мракът е пътят, по който пътуват Тъмните братя. Около мрака пътуват и влизат в човешките сънища. Сила те имат, от мрака около тях други обитатели да извикат отвъд тяхната сфера, мрачни и за човека невидими. Невидими те идват и невидими те вървят. Човекът, в своето невежество, ги вика отдолу". 
Отново виждам игумена. Чувам гласа на невидимия говорещ и гласа на игумена да произнасят, почти едновременно същите думи: 
"Човеко, винаги се стреми нагоре, обърни душата си към Светлината. Защото те знаят много добре, че онези, които са стигнали близо до Слънцето по своята пътека към Светлината, имат голяма и още по-голяма сила да връзват с тъмнина децата на Светлината. 
Онзи, който се спуска надолу, трябва да има разре­шение, иначе е ограничен от липсата на нашата Светлина. Онези отвориха, чрез познанията си, забранени за хората пътища". 
- Игумен Гавраил, - с половин глас се обади Димитър, явно притеснен от въпроса, който щеше да зададе, наведе глава и заговори: - Преди година, познат от града, ме помоли да му услужа с известна сума пари, които не му достигали, за да завърши ремонт на магазина си. Обеща да ги върне след три месеца и аз му ги дадох. Измина година, а той не изпълни обещанието си. Не зная как да постъпя... 
Учителят знаеше всичко, не се бе намесил в делото на възпитаника си и сега щеше да му отговори. Исках да чуя какво ще го посъветва. Той погледна Димитър, усмихна се бащински и спокойно заговори: 
- Даде, защото ти поискаха. А никой не дойде да те насилва и да бръкне в джоба ти. Запомни, даването не е като взимането, защото взимането не е като даването. Дава се само на духовен човек. Много е трудно човек да се Смири пред събитията, които живота му поднася. Но Истината е в Смирението. Това е велико качество. Искам да ви посъветвам, - огледа ни изпитателно и наблегна на думите: - Покажете на божествения свят, че работите и всеки ще открие веднага, че и досега нищо сам не е правил. Докажете, че духовното и материалното контролирате съзнателно и ще видите Божествените почести. Разкажете им, че сте будни и готови да служите. Запомнете, дълбоко в същността на материята са скрити много мистерии. 
Жаравата отдавна се е превърнала в пепел. Не ни се става, искаме да беседваме още с игумена, но огнището е изчерпило горивото си. Хладината бързо се промушва през тънките ни дрехи, прегръща ни и започва да изсмуква и изстудява телата. Игумен Гавраил, загрижен за нас, се изправи, разкърши зиморничаво рамене и помоли да си тръгнем. Станахме, пожелахме си лека нощ и се отправихме към стаите си. За братята, неподозиращи екстрасензорните качества на Учителя, игумен Гавраил е обикновен духовник с по-висок ранг, възпитател и твърде близък роднина. 
Легнах, завих се с пухкавото вълнено одеяло и се замислих върху думите на Учителя, когато беседвахме с него, при нашите разходки из порутените старини. Бях си водил записки, но и сега помнех и разсъждавах върху думите му. Той казваше: "Всеки поет път е правилен, в това число и твоят. Цялото Знание седи в паметта на човека, но той не знае това. Човек трябва да мълчи за всичко, което прави, докато не стане. Едно от най-важните дела в живота на човека е, да се готви в този живот да постигне Второ Прераждане. Под второ прераждане разбирам Посвещение. Но човек трябва да осъзнае, че е част от Цялото." 
Попитах го, кой е основният закон за нас, тук на Земята, а той с лек укор в гласа се обърна към мен: 
- Беше много близък с Борис Николов. Получи от него не малък брой отпечатани беседи от Дънов, а не успя да научиш основните неща. Ако бе отделил време да ги прочетеш, щеше да си отговориш на въпросите, които те вълнуват... Е, и сега не е късно ... - примирително рече той, замълча, сякаш искаше да остави думите му да проникнат в паметта ми, изчака минута и продължи: -Много често в думите, които изговарям или в беседите, които проповядвам ми диктува Беинса Дуно... Той седи много на високо място, горе... А сега отговорът, който също е от Дънов: 
"Законът, който движи Човешкото Съзнание, е Със­траданието. Запомни, пръв и основен закон е "Дай"! - независимо за какво се отнася, защото невидимият свят иска от нас да устроим живота си по законите на любовта." 
- Знаеш ли кога човешката душа слиза на Земята? Повдигнах, по навик рамене, естествено не знаех и той продължи: 
- Човешката Душа слиза на земята в момента на заче ването и дори помага в акта. Тя има форма на човешко тяло и е негова функция. 
Учителят подхвана темата за душата, която толкова много ме вълнуваше или... По-скоро бе отгатнал, както винаги, интереса ми към тази неразбулена тайна. Готвех се да го помоля да разкаже нещо повече за душата, когато той ме изпревари: 
- Душата е подвижната част на Духа, която осъществява връзката между хората. Никой не може да се освободи от нея. Тя е вътрешната ни връзка, с която всички сме свързани. Душата ни е едновременно индивидуална и колективна. Индивидуалната Душа е твоята Душа - само за теб, лично твоя. Ближният е в колективната Душа, в която е и твоята. Всички контактуваме чрез индивидуалните си Души. Без колективната Душа, обаче, ние не можем да извършваме обмен, но можем да се свързваме. Човек без колективната Душа е не контактен - няма на кого да дава, да служи, да взема. Човешката Душа е индивидуализирана, но е част от колективната. 
В живота най-важна е Мисълта. Духът не се движи и тялото не се движи. Това, което се движи е Мисълта. Мисълта кара всичко да се движи, да изглежда, че се движи. Движението е Мисълта, а движение реално няма. Енергията на Мисълта ни свети. Тялото е наше хрумване, за да си свършим работата: Духът, душата и тялото светят, както звездите, в нищото. Словото е проекция на мисълта. Словото, в материята, реализира нещата по-бързо, но иначе е проява на Мисълта. Съзнание, Мисъл, Любов - така са свързани. Душата и Духът са съставени от Светлина, която е недосегаема за ничии представи, а вибрацията й е непоносима за никои от сегашните земни същества. Душата, преминала в отвъдния свят, се освобождава от тежките материални вибрации и се отправя в един друг Енергиен свят, който е паралелен на нашия. От "Онзи" свят човек вижда и усеща Енергиите и Ви­брациите в по-голям диапазон и затова попада в друг свят. В този свят, където всичко става по-лесно и бързо, където мечтите и желанията ви приемат истинската си форма. И колкото по-красиви и богати мечти имате, с положителен заряд, толкова по-красива материализация придобиват те. Бог не веднъж ни нашепва: мечтайте и се борете за мечтите си. Така вие и човечеството ще летите напред. В "Оня" свят Душата лесно и безпогрешно отсява истината от лъжата и там няма скрити думи и материи, всичко е явно и голо. 
Заспах. Но преди да заспя отново се опитах да уловя мига на заспиването. Винаги съм искал да разбера какво точно изпитва човек в този тайнствен неуловим за съзнанието акт на заспиването и никога не съм успявал. И сега не успях... 
Странно, заспал съм, съзнавам това със сигурност, но защо на сън разговарям с Велик Жрец? Сънят е цветен, реален. С Великият Жрец се намираме в Хеопсовата пирамида. Той е облечен в бели одежди, а аз съм сред двадесетте и двамата ученика. Обръщам се към него: 
- Ще ни разясните ли, защо Тот не разкрива тайните за огромния военен кораб под Сфинкса, а също така и тайната на Великата пирамида? 
- Защото, както някои други, и вие не сте получили нужното посвещение - внимателно охлади прибързаните ми желания да науча нещо повече за пирамидата, Великият жрец. 
На кой ли човек е дадена възможността да постигне това най-висше посвещение? Със сигурност на малцина избраници от добрите, най добрите... 
Великият Жрец и всичко около мен изчезна. В главата ми нахлуха спомени. Спомените случайно ли ни навестяват? Не пристигат ли навреме да ни подсетят за нещо отдавна преживяно, оставило диря в живота ни? Спомените, какво богатство на душата! В тях ли са събрани радостите и страданията ни тук, на земята? Защо ме връщат години назад, какво искат да ми покажат...? 
Йорданов ден, светъл и тачен празник, в нашия черноморски град. Очаквахме го с радост, вълнуваме се, кой пръв ще хване кръста, хвърлен в студената вода и щастливецът, после заедно, с отец Тома ще обиколи града. Ще ръсят хората със здравец, потопен в светена вода и ще събират монетите, пуснати в бялото калайдисано бакърче... 
Девет часа преди обяд е, хората, облечени празнично прииждат към пристанището. Тълпят се около кея, в очакване на тържественото събитие. Седмина младежи, останали само по бански гащета, подскачат усърдно на крачка от морето, да постоплят телата и нетърпеливо поглеждат дали идва най-после отец Тома. Времето е студено, но слънчево. Морето е тихо, по сивата му повърхност едва -едва се надигат мълчаливи вълни, плъзват се към брега и с лек плясък се разпенват. Пяната кипи миг над водата, отдръпва се назад и морето я поглъща. 
Най-после, запъхтян, се появява отец Тома, облечен в широко попско расо, държащ в ръка калайдисаното бяло бакърче със светената вода и китката здравец. Пристъпя до кея, отваря евангелието и започва да чете от него. После благославя смелчаците, прекръства ги и със силен замах, хвърля дървения кръст в морето. Плувците скачат, едновременно, във водата и кой, с какъвто стил умее да плува - с все сили се устремяват към кръста, за да достигнат и някой от тях пръв да го вземе в ръка. 
Споменът е за кръста. И естествено за кръстенето. За значението им. За тях все още не бях се сетил да попитам Учителя. Познанията, които имам от литературата за кръста и кръстенето не ме задоволяват. Може би, затова подсъзнанието ми нареждаше "Време е да научиш. Попитай!" И аз попитах. Учителят ме пренесе, отново, в пирамидата и завърнал се в залата зададох въпроса си. 
- Кръстът е символ на всемирен закон - бавно заговори Великият Жрец. - Изразител на силата на пресечната точка на Енергиите. Всемирен закон, който гласи, че всяко тяло има една пресечна точка. По този начин в света са построени храмовете и пирамидите... 
- А кръстенето - подсказах аз. - Защо се кръстим? 
- Поради същия закон. Регулираме енергиите си. Затова древната традиция повелява да се обърнем на Изток, към животворящото Слънце. Там, от където идва животът. Ето, това е истината за кръста и кръстенето. 
Лек полъх, с мирис на горски теменужки, освежи залата. Знаем, че не сме сами. Бяха ни посетили невидими същества, оставили диханието на тяхното присъствие. 
- Да се върнем към въпроса за Божествените качества - чувам гласа на Великия жрец. - Девет са човешките двойни умове и осемдесет и една добродетелите. Тридесет и три на брой са Божествените качества на човека. Но само с даденото до тук Знание, живота си няма да разрешите, ако не сте разбрали най-важното: Знание без приложение е мъртво знание. Истинското Знание е приложеното знание. 
- Мисловен свят, ученико, е светът, който свързва другите два. Мисълта е движението, а останалото е пасивното. Мисълта е движение в Божествения свят. Мен-тален свят - това са даденостите на Духа, неговите характеристики. Материалният носител на ума е мозъкът. Умът е функция на мозъка, а мозъкът е функция на Божествената мисъл. 
Причинен свят: Това са кармичните връзки. Сензорика, Усет и Чувство са Едно. Когато дойде любовта ще ги събуди. Животът се ражда във взаимодействието между пасивните части, където пасивното среща пасивното, възбужда го и се поражда движението. Динамичното е сбор от пасивното. Най-трудно е да се открият динамичните връзки. Който тях открие, ще открие как е станало Сътворението и що е Бог. 
- Велики Учителю, защо истината ни се разкрива не когато ни е нужна, а идва със закъснение? 
Висок два метра, с пропорционално тяло и продълговато лице, дълги руси коси спуснати до раменете, петдесетгодишният Велик жрец ми даде този отговор: 
- Истината е една и велика, но на части се дава, за да се проумее. Невъзможно е да си представим, че цялата истина може да бъде приета и разбрана. Всяка истина е истинска, когато е истина за всички. 
- Но тя идва случайно, когато не я очакваме - продължих аз. 
- Това не ви ли напомня, че природата се грижи за всичко? В природата нищо не е случайно, произволно или несъзнателно. Три неща работят непрекъснато в света и те са Съзнанието, Любовта и Животът. Те стимулират -Даването, Движението и Действието. Те са дейността. 
Знаете, че човек е част от цялото. По отношение на Бог човек е в движение, а Бог пасивен. По отношение на Човек клетките му се движат, а той е пасивен. Така е с всяко нещо, което се състои от части. Представата за Истината и Единството е в капката вода, в която всяка частица носи пълна информация за цялата истина, която е една и от нея са произлезли всички останали. 
- Цялото знание е покрито с тайна, невидимо е - обадих се аз. 
- Тайна е, защото не умеем да виждаме, да търсим, да познаваме. Тайни няма! Както положително и отрицателно в света няма. Това са само представи, в нашия непоследователен ум. Плюс и минус са за точните науки, за да различават нещата. Умът ни разделя нещата, защото не умее да ги разрешава, а ги раздробява и забравя и скача от идея на идея. Нещата стават видими само чрез любовта... 
Жрецът се движи бавно сред нас, насядалите ученици в поза лотос, вглежда се в лицата ни, чува и отговаря както на мисловните, така и на изречените въпроси. Явно някой питаше за Светия Дух, защото той заговори: 
- Три са човешките тела: материално, етерно и астрално. Или тяло, душа и дух. Духът на всеки е индивидуален и той своя душа има и към нея тяло. Умът сърцето и волята са неговите външни страни. Той е у всекиго, но в същото време е един и се нарича Свети дух, които е от Отца в Светата Троица. Истинският човек е в духа и оттам се изявява. 
- Бог има ли форма? - попита друг ученик. 
- Бог винаги е бил във форма, но форма няма. 
- Какво е светлината? - попита отново, седналия до мен и поясни въпроса си. - Има много определения. 
- Светлината е произлязла от Мъдростта, Любовта и Истината. А само Истината е произлязла от Мъдростта и Любовта. Първа е Любовта и после Мъдростта в материята, а горе е обратно. Там някъде, в началото на Началото, се случило следното: Внезапно след Любовта между две неща, всичко било пронизано от Светлина и оттогава датира нейното съществуване - в резултат на свръх духовна експлозия. И е напълно естествено тогава да съдържа онези три, които са я образували и произвели. Мъдростта, Любовта и Истината са в Духа. Животът, знанието, светлината и свободата със силата произлизат от Трите Велики Принципа и са в душата, а делата, учението, работата, служенето и приложението са във Волята. 
- А светлината? Само от Слънцето ли идва? - заинте­ресувах се аз. 
- Енергията е, която свети. Енергията на мисълта ни свети. Всичката светлина, която виждаме, е от мислещи същества. Всички мислим, независимо искаме или не искаме, и благодарение на това не наше решение, всичко наоколо ни свети. Запомнете, всичко се създава чрез мисълта. Тя единствено твори и създава. Всичко материално, със своята гъстота, мрак и вечна тъмнина, което помрачава Светлината не е близо до нашата Душа. Добре, че Съзнанието и Мисълта Светят. 
- И все пак, кой ни наказва за допуснатите грешки в живота, Боговете ли? - не спирах да задавам въпроси аз. 
- Боговете никого не наказват - бавно и разчленено произнесе думите Великият Жрец. - Наказва ви изработената от вас кармична зависимост... 
Нека ви посъветвам: Учете мисълта ви да работи за вас, чрез вибрациите на Прошката и Любовта, а не срещу вас - чрез омразата, гнева и всички други отрицателни чувства. Знайте, Страхът е лош съветник, защото скрива всичко в мъгла. Само вярата разсейва мъглата. Всеки, сам, избира пътя си и всеки, сам, отсява лъжата от истината. Така човек прави своя избор. Божествените думи се разпознават единствено от сърцето. Там е главният ключ при контакт. Запомнете, пространството не е безгранично, а ограничено от ъгли и извивки. Всичко, което съществува е само изражение на по-големи неща, които още не са дошли. Материята е течна и тече като река, постоянно се променя от едно нещо в друго. Пространството, което обитаваш, има и други измерения. Също толкова големи, като твоето собствено пространство. Те са вплетени в сърцето на твоята материя, но въпреки това отделни пространства. Запомнете, дълбоко в същността на материята са скрити много мистерии. Какво ни завеща Тот да помним? 
Един японски ученик направи знак с ръка, получи разрешение и заговори: 
- Великият Тот казва, че девет са оплетените из мерения и Девет циклите на пространството. Девет са разсейките на съзнанието и Девет са световете между световете. Деветима са Властелините на циклите, кои­то идват отгоре и отдолу. Пространството е изпълнено с Властелини, защото то е разделено от времето. Ключовете за световете се намират у нас, човеците. Човекът е входът към мистерията и ключ, който Един в Едно е. 
- Тот казва още, търси в кръга - продължи вдъхновен Великият Жрец. Крачеше по мраморния под и говореше, а лицето му беше одухотворено и изпълнено любов: -Използвай думата, която ще ти дам. Отвори вход в теб и със сигурност ще живееш. Човекът не е роден от земята, макар че може да е дошъл от нея. Човекът е роден в светлина дух. Но без да го знае, той никога не може да бъде свободен. Ти си ключът към цялата мъдрост. В тебе са цялото време и пространство. 
Спря пред японския ученик, усети желанието му да продължи цитата и го посочи с пръст. Той въздъхна, с облекчение, и бързо заговори отново: 
- Животът не е нищо друго, освен Словото на Огъня. Силата на живота, не е нищо друго, освен Словото в Света като огън. Търси пътя към словото и силите със сигурност ще бъдат твои. Словото идва от хаоса, Свет лината от огъня. Обуздай целия хаос от чувства и ще имаш ред в живота. Редът, роден от хаоса, ще ти донесе Словото на Извора, ще ти даде сила на Циклите и ще направи от душата ти сила през вековете, усъвършенствано Слънце от извора. Всичко е Ред от Хаоса, роден в светлина. Времето е тайната, чрез която може човек да бъда освободен от това пространство. Времето не се променя, но всички неща се променят във времето. 
Щастлив от запомнените и изговорени Слова на Тот японецът церемониално се поклони, удовлетворен от изявата си. 
- Ще продължи ли Словата друг? - жрецът огледа вдигнатите с готовност ръце и посочи ученик, тъмнокож като абаносово дърво. - Продължи, ученико. 
Удостоен от вниманието на Жреца, африканецът с радост зарецитира: 
- Тот казва: "Времето е силата, която държи събити ята разделени, всяко на подходящото му място. Времето не е движение, а ти се движиш през времето, като съз нанието ти преминава от едно състояние в друго. Да, във времето ти съществуваш, цяло в цяло, едно вечно Единно съществуване. Но макар във времето да си отделно, въпреки това ти си Едно с всички съществуващи времена. Знайте, че в Безкрая няма нито долу, нито горе. 
Бъдещето не е постоянно или устойчиво, а се променя докато причината поражда следствие. Човек може да чете бъдещето само чрез причините, които раждат следствията. Наблюдавай причинността и със сигурност ще намериш следствията". 
- Благодаря, ученико, добре се справи - похвали го Великият жрец. 
Сцената, в която участвах затрептя пред очите ми, екранът постепенно избледня. Видях, как ние, участниците в нея се смалихме, превръщайки се в бяла искряща точка, която изгасна. Отдих ли бе даден с това прекъсване, за да осмисля добре изживяното? 
Навярно, нищо не е дадено случайно. Но защо, ед­новременно с урока, в мислите ми се появяват думите Сцила и Харибда? Дали, защото не изясних както трябва, това явление? Така е. Имам записано всичко това в мозъка си и бързам да го публикувам, за да поправя пропуска, докато отново не е светнал екранът... 
Писах в първа част на "Тайните подземия на България" за Сцила и Харибда. Една тайна за смокиненото дърво, растящо на брега до Харибда вече разшифрова-хме, но това е част от тайната. А ключът, за изясняване на цялостната тайна, се намира в самото описание на поемата "Аргонавтика" от Аполоний Родоски. 
"... Аргонавтите продължили плаването си. Още много опасности имало да преодолеят те. Проплавали между Сцила и Харибда, където щели сигурно да загинат, ако не им била помогнала, великата Зевсова жена, Хера. Проплавали и покрай острова на сирените и чували тяхното примамливо пеене, което с непреодолима сила ги тласкало към тях. Но певецът Орфей дръпнал струните на златната си лира и неговата песен се оказала по-силна от магията на песните на сирените..." 
"... Побледнял от ужас, гледах Харибда. В това време ужасната Сцила протегна и шестте си шии с шестте грамадни уста с по три реда зъби и грабна шест от моите спътници. Видях само как се преметнаха във въздуха ръцете и краката им и чувах как ме призовават на помощ. Сцила ги излапа пред входа на пещерата си; напразно нещастниците протягаха с молба ръце към мене. С големи усилия ние отминахме Харибда и Сцила и заплавахме към острова на бог Хелиос -Тринакрия..." 
Описано е невероятно чудовище, излязло изпод перото на античния автор фантаст. Нима някой, някога, е видял подобно чудовище да съществува? 
Не е ли знаменателно, че и Омир, подобно на Апо-лоний Родоски, описва пътуването на аргонавтите през Сцила и Харибда? Той ни уведомява за приключенията на Одисей през същите места. Защо двама автори повтарят едни и същи описания? Със сигурност искат да съсредоточат вниманието ни върху нещо важно, но какво? Къде се намират тези Сцила и Харибда? Доскоро тези тайни биха били немислими за разгадаване. Но с напредването на науката, с информацията, с която разполага съвременният човек би могло да се доближим до тайната, скрита в споменатите поеми за Сцила и Харибда. 
Да прочетем изложението на Омир в поемата "Одисея." 
"... Спокойно плаваше все по-нататък корабът, но изведнъж аз чух в далечината ужасен шум и забелязах някакъв дим. Знаех, че това е Харибда. Другарите ми се изплашиха, изтърваха веслата и корабът спря. 
Обиколих спътниците си и почнах да ги насърчавам. 
- Приятели! Много беди претърпяхме ние, много опасности избегнахме - тъй им казах аз, - опасността, която ни предстои сега да превъзмогнем, не е по-страшна от онази, която изпитахме в пещерата на Полифем. Затова не губете кураж, наблягайте по-силно върху веслата! Зевс ще ни помогне да избегнем гибелта. Насочете кораба настрана от мястото, където се вижда димът и се чува ужасният шум. Карайте по-близо до скалата! - Насърчих аз другарите. Те наблегнаха с всички сили върху веслата. Но за Сцила не им казах нищо. Аз знаех, че Сцила ще изтръгне от мен само шестима спътници, а в Харибда бихме загинали всички. Само аз, забравил наставленията на Кирка, грабнах копието и зачаках нападение от Сцила. Напразно я търсех с очи. 
Корабът бързо плаваше по тесния проход. Ние виждахме как Харибда поглъщаше морската вода; около грамадната й паст клокочеха вълни, а дълбоко във вътрешността й, също като в котел, кипяха морска тиня и пръст. А когато тя изригваше погълнатото, водата наоколо кипеше и бушуваше със страшен грохот и солени пръски стигаха до самия връх на скалата... 
... Блесна светкавица на Зевс и разби кораба на трески. Всичките ми спътници бяха погълнати от морето. Спасих се единствен аз. Едва успях да хвана парче от счупената мачта и надлъжната греда на моя кораб и ги свързах заедно. Бурята стихна. Задуха Нот. Той ме понесе право към Харибда. Тя в това време с рев поглъщаше морска вода. Едва успях да се хвана за клоните на смокинено дърво, което растеше на скалата до самата Харибда, и увиснах на тях точно над ужасната Харибда. Дълго чаках Харибда да изригне заедно с водата мачтата и гредата. Най-после те изплаваха от чудовищната й паст. Аз се спуснах от клоните на смокиненото дърво и полетях надолу право върху остатъците от моя кораб. Така се спасих от смърт, като отбягнах пастта на Харибда. Спасих се по волята на Зевс и от чудовището Сцила. Тя не ме забеляза как плавах по вълните на бушуващото море". 
Прочетохме двете кратки описания и е време да си помислим, кои биха могли да бъдат Сцила и Харибда? Уви, каквито и предположения да правих те все не се вместваха в описанията. И на какво ли можех да се надявам, та хора хиляди пъти по-умни, от мен, не бяха разшифровали тази древна тайна. И пак оставаше единствената надежда - Учителят. 
- Сцила и Харибда - каза той, - са двата генератора на подводна база, на извънземна цивилизация. По това време базата е била използвана за приемане и изпращане на кораби от други планети. Те са идвали с цел да се проучи възможността за създаване на подземна база на Земята. Тук е трябвало да се изградят лаборатории, където да се изучават и моделират енергийните полета и импулси във всичките им разновидности. Генераторите, "Сцила и Харибда" са осигурявали достъпа до базата и излизането от нея. Това е ставало чрез предварително зададени параметри на енергийните стойности, които са създавали благоприятно енергийно поле за съответния кораб. При неправилно зададени параметри се е стигало до дисбаланс в енергийната мрежа, в следствие на което са се образували водовъртежи и мощни циклони, предизвикващи кратки, но опустошителни бури в района. 
Повтарям Сцила и Харибда са генератори - двата ге­нератора на подземната база. Разликата между тях е в диапазона на излъчване на енергийното поле. Сцила е отговаряла за вътрешното енергийно поле, а Харибда -за периферното, през което плавно се преминава в полето за достъп. 
- Знам, че там има пирамиди... 
- Пирамидите, които излъчват различните енергийни импулси са три. Излъчваните от тях параметри на импулсите оформят транспортния коридор. Действат в синхрон и координират излъчването си. 
- Какво ще кажеш още, за Бермудския триъгълник, Учителю? 
- Това, че представлява небалансирано енергийно поле, което в различни моменти има различно проявление. То зависи от параметрите на сигма и делта микровълновите импулси, съпровождащи протичащата по транспортния коридор алфатична синхронизирана мощност, която осигурява проходимостта на коридора. В зависимост от параметри, попадналите в зоната обекти могат да почувстват необяснимо напрежение и страх, ненадейно възникване на буря или изчезване на обектите. 
- Видях това, Учителю. Възможно е да са ми показали само една част от това, което се случва, но е страшно... 
- Да, ти наистина видя изчезването на хора в океана. Така е, изчезналите хора и кораби попадат в отворения транспортен коридор и от там се озовават на различни места, в зависимост в каква посока е отворен коридорът. Корабите, попаднали в други светове, не се използват, а хората биват моделирани наново, с нови стойности и параметри на енергийната система и генетичния код. 
Преди бялата искряща точка да се появи на екрана и да ме всмуче обратно в театъра на далечните събития, успях да напиша за Сцила и Харибда. И отново съм при Великия жрец, който обучава и разкрива божествени истини: 
- "Има две области между този живот и Великия, пропътуван от душите, които си заминават от тази Земя: Дуат, дом на силите на илюзията и Секхет Хетсепт, Къщата на Боговете. Озирис е символ на стражата на портала, който връща обратно душите на недостойните хора. Отвъд лежи сферата на родените на небето сили, Арулу, земята, където са преминали Великите. Седем са жилищата в дома на Могъщия; Трима пазят портала към всеки дом от мрака. Петнайсет са пътищата, които водят до Дуат. Дванадесет са къщите на Властелините на Илюзията, обърнати с лице към четири пътя, всеки, от който е различен. Четиридесет и две са големите сили, съдят мъртвите, търсещи портала. Четирима са синовете на Хор, Двама са пазачите на Изток и Запад - Изида, която моли за децата си, Царица на луната, отразяваща Слънцето. Ба е същността, живееща вечно. Ка е сянката, която човек знае като живот. Ба, няма да дойде, докато Ка не се въплъти. Чуй сега мистерията на мистериите: научи за кръга без начало и край, формата на Този, който е Едно и във всичко. Три е мистерията, дошла от великото. Чуй и светлина ще ти се яви. В праисторическото обитават три единства. Различни от тях не могат да съществуват. Те са равновесието, извор на сътворението: Бог, една Истина, една свобода. 
Входът към Аменти е разположен под Великата пирамида, построена чрез изменение на атомната структура на камъка. Така той станал и когато пирамидата била завършена, възстановил структурата си. Под пирамидата се намира стая (камера) на силата, съединена по оста на пирамидата с централната шахта. В горната част на камерата има кристали, които насочват, излизащите от камерата на силата лъчи. Тези лъчи се пречупват във време-пространството и се движат по кривата на между­пространствения път към Залите на Аменти, които макар и да съвпадат с направлението на движение и пространството на Земята, съществуват в свое собствено пространство, не в тази октава на материална вибрация, а в гънка на пространството, отделена от всички други пространства... 
Чул разсъжденията на Великия жрец се връщам отново при огнището и с нескрита почуда чувам Георги да пита Учителя: 
- Как може да се проникне в залите на Аменти, Учи телю? 
Нима докато бях при Великият жрец, Учителят е говорил за залите на Аменти? 
- За да се влезе в тях, трябва да се напусне тази пространствена гънка. Съществуват няколко места, къ дето това може да се осъществи: Северните извори на Оклахома, планината Шаста в Калифорния, Миктолан в Южна Америка, Шамбала в Тибет, Великата пирами да, Шварцвалд в Германия, Бенарес в Индия, Атласките планини в Африка. 
Не уморявахме ли игумена с въпросите, с които го затрупвахме безмилостно? Със сигурност го уморявахме - и той бе човек, изграден от кръв и плът. И той имаше нужда от почивка, но никога не отказа да ни отговори и на най-незначителния въпрос. 
Въпросите се сипят един след друг, игуменът търпеливо обяснява на Димитър за цивилизацията на планетата Венера: 
- На Венера, както и на другите планети, съществуват цивилизации, но те са в нематериален вид. Съществуват в енергийна форма. 
- И в тази си форма посещават, земята? 
- Не, те идват на земята чрез енергията на мисълта. Мисълта има физически прояви. 
- С други думи, приемат видими човешки форми. 
- Да, по тяхно желание. Те могат да се материализират и да бъдат видими, което се случва много рядко или да останат невидими, за да изпълнят поставени задачи.

Милан Миланов

Няма коментари:

Публикуване на коментар