четвъртък, 26 април 2018 г.

Планетата Земя е болна: Сказание за човешкото безумие


В космическото шествие на времето преминават десетки и стотици хилядолетия, а след тях и милиони години. И животът на далечните времена става легенда. Далечното минало на човечеството е станало за нас легенда. А бъдещето? Колкото е безкрайно миналото, толкова и бъдещето. Какво знаем за него? И далечното бъдеще за нас също е легенда. Така между две легендарни безкрайности на минало и бъдеще ние преминаваме през краткия миг на настоящето. След известно време и това наше „разумно" и „рационално" настояще ще се превърне в „архаично" и „примитивно" минало и също ще стане легенда... А отдалече много неща изглеждат не такива, каквито са изглеждали отблизо. И очевидността на настоящето става миражна пред строгите величествени контури на космическата действителност. Нека погледнем на нас, на нашия съвременен живот през погледа на далечното бъдеще - през погледа на легендата. Нали по отношение на това далечно бъдеще сега ние живеем в „далечното минало". Да осмислим настоящето от гледна точка на Вечността и безкрайността. Да намерим мястото си във великата Космическа Действителност, недефор-мирана от миража на очевидността. Да послушаме какво говори за нашето време далечното бъдеще с езика на Йерархията - езикът на легендата. ... Хората на така наречения двадесети век се гордеели с постиженията си. Те били горди с цивилизацията си, забравяйки, че някога цивилизацията на Атлантида е била не по-малко великолепна, но е загинала без остатък заради човешката неразумност. Да, много неща са били забравени в онази високомерна епоха. Може би даже нарочно - кой знае... Хората от края на тъмния век - Кали Юги - не искали да знаят, че в Космоса няма нищо случайно. Те не искали да знаят, че в зората на космическото проявление на Вселената Логос е разработил плана за еволюцията на космоса за цялата Манвантара. И че планът на Логос за хората на нашата планета се състои в развитие на съзнанието - от животинското тъмно съзнание в началото на човешкия път до светлото божествено съзнание в края му. И затова хората от онова време съвсем не се грижили за качеството на своето съзнание - и така то много изостанало от нивото, набелязано от плана на еволюцията. Основните свойства на човешкото съзнание почти не се изменили в продължение на последните хилядолетия. Умът отишъл напред, създал чудеса на техниката, а сърцето на човека застинало на нивото на каменната ера - то останало каменно. Този век е наречен от съвременниците век на достиженията на науката и техниката. Направил ли той човечеството щастливо? Започнали ли тогава хората да се обичат един друг повече, отколкото в „примитивните" епохи? Не, ускоряването на механичните открития не облагородило живота. Но затова пък с помощта на науката и техниката хората усъвършенствали начините за братоубийство - механизирали ги, автоматизирали ги и ги направили наистина масови. Хората от онова време загубили възможността да мислят за основите на живота. През толкова епохи повечето души се стремели към проява на бита, а не на Битието. Най-висшите истини не предизвиквали внимание, а множество празни и нищожни съображения занимавали човешкото съзнание. Нищожното засенчило голямото. Като забравил за основите, човекът от епохата на науката и техниката забравил за своето предназначение. Лишил се от пътища за усъвършенстване. Отдръпнал се от истинско съзерцание на света. Унищожил всички висши стремежи. Отхвърлил етиката на духа и се затворил в духовна неподвижност. И шумът на машините окончателно заглушил гласа на духа и последния вопъл на човешкото сърце. Хората пренебрегнали космическите закони. Човечеството се откъснало от висшата воля. Разделило се с висшето Съзнание. От противодействието на Йерархията се зародило голямото зло. Религиите от периода в края на Кали Юги се изродили. Вместо полза те започнали да носят вреда. Служителите на култовете извратили Великите Истини, предадени от Основателите на религиите. Три столетия след заминаването на Буда Учението се напълнило с религиозни спорове. Не минал и век, откакто християнството проявило крайна нетърпимост. Религиозните спорове унищожили смисъла на ученията. И жреците и брамините, и свещенослужителите - всички изкривявали космическото предназначение. Суеверните последователи, вместо да се устремят към общото благо, започнали да ограждат Заветите с отрицания. Получила се пагубна формула: „нашата вяра е най-добрата” или „ние сме верни, а те всички са неверници”. Оттук имало само една крачка до кръстоносните походи, до инквизицията и до кървавите морета в името на тези, които осъждали убийствата. И хората се отдръпнали от извратените религии. Отдали се на безбожието. Проникнали се от така наречения „научен мироглед”. Но и младата наука от онова време не ги научила как да живеят. Не предпазила от братоубийствени войни и не унищожила човеконенавистта. Материалната наука започнала да отрича всичко невидимо с просто око. Невежи започнали да твърдят оскърбителни неща за всичко, което било недостижимо за тях. Науката си позволила да бъде тъпо ограничавана и да отговаря за това, което не знае. Така лъженауката слагала препятствия пред познанието на Мирозданието. Антагонизмът на учените затормозявал еволюцията. Тя абсолютно се изключва там, където не се признава възможността за познаване на безкрайното. Точно по времето на религиозните войни и гонения смелите и прозорливи откриватели трябвало да се крият както алхимиците от инквизицията. Та същността на инквизицията е преследване на необикновеното. Тъмните инквизитори от средните векове се мъчели да затворят Вселената в затвора на неподвижността. Различни страни на двадесети век също се намирали под натиска на инквизицията. Да, нетърпимостта е зло. Нетърпимостта не може да бъде добра. Тя непременно съдържа в себе си и лъжа, тъй като скрива истината. Човек, който твърди, че служейки на своя идеал, унищожава всички други, които не съвпадат с него, е разрушител на основите на еволюцията. И животът на планетата по онова време се разделил чрез безброй граници. Ненавистта между хората взела необичайни размери. Враждата на старите родове била детска игра в сравнение с тогавашната злоба. „Векът на науката и техниката” станал период на постоянни войни. Много различни били тези войни, но имали един принцип - вражда навсякъде и във всичко. Човеконенавистта достигнала до начини за тотално унищожаване. Лъжа и тъмнина изпълнили края на Кали Юги. Не е възможно обаче да живееш в злоба, без да отровиш съзнанието си. Хората с гадното си и злобно мислене отравяли всичко наоколо и го превръщали в хаос. Мислещите жители на планетата не искали да знаят за никаква отговорност. Нали се предполагало, че те са венецът на планетата. Но във венеца вместо скъпоценни камъни се оказали въглени - и вредата била в планетарен мащаб. Мисленето било толкова отровено с отровата на самомнението и злобата, че се нарушило цялото космическо равновесие. Всяка проява на живот била изпълнена с отрова, създадена от човешката среда. Последствията от човешките действия като газове отравяли Земята. Самопроизводството на отрова било такова, че се равнявало на убийство или самоубийство. Еманациите на човешките действия напоили земната кора. Наситили я кристалите на мрака в човешката мисъл. Слоевете, които създавало човечеството, обкръжавайки с тях планетата, ставали все по-плътни. Атмосферата на Земята образувала нещо като кора, нашарена с тъмни петна. Тази трайна сфера притиснала Земята като в менгеме. Тя оказала съпротивление, по-силно от камъка. Като знаем колко се нуждаят световете от захранване с високи енергии, можем да си представим последствията от такава изолация. Лъчите на планетите не могли да проникват през замърсената аура на Земята, задушаващите газове от натрупванията на низшите слоеве на Финия свят отрязали планетата от световете, които могли да й помогнат. Земните сфери, заразени със задушаващи газове, не могли да пропускат огнените токове. С действията си човечеството забранило на космическите сили да влизат в орбитата на планетата. Когато духът на човечеството се намира в стадия на отрицанието, силите на Космоса не могат да се проявят. Висшите излъчвания тогава не достигали до Земята. Обособяването на човечеството унищожило проводниците на Висшите сфери. Не било възможно това състояние на света да се смята за нормално. Планетата била болна. Лесно е да си представим, че планетното тяло може да боледува както всеки друг организъм. Как е могла да се нарече тази болест на планетата? Най-добре треска вследствие на отравяне. Състоянието на Земята изисквало нечуван лекар.

Николай Рьорих

сряда, 25 април 2018 г.

СВОБОДАТА - ТЯ Е В БЕЗСМЪРТИЕТО - ОСВОБОДИ СЪЗНАНИЕТО СИ


Истината, която човечеството търси от много векове, е неизменна – тя е Божествената Истина и не търпи промени. Всичко, което произтича от Божествения Извор, е неизменна Истина. Това, което произтича от човешкия ум, е променливо и не бива да се смята за константа. Вие инстинктивно се стремите към Божествената Истина, защото Душата на всеки човек знае, че тя носи Свободата, освобождава човека от заблудите и го води в правите пътеки на житейския друм. 
Истината е като ухание на красиво цвете, което веднага поражда радост в сърцето и в Душата. Истината е като орел в небето, който лети на воля в Божествения простор. Когато се питате дали дадено нещо е Истина, игнорирайте ума и насочете вниманието си към сърцето. Ако усетите топлина и добро разположение, значи то е Истина. Ако продължава да ви измъчва съмнение, далеч сте от Истината. 
Има хора, които вярват, че както са живели преди 2000 години, тъй ще живея и днес; те казват: „Истината е неизменна“. Да, истината е неизменна, но тя не е още за хората. Питам ви тогава: какво отношение има между истината и човешкия живот? Тази истина е само цел за човека; тя е като една далечна звезда, при това толкова далечна, че нейната светлина едва достига в умовете на някои хора, които мъчно могат да различат кое е право и кое е криво.
„Истината ще ви направи свободни!“ Позната ви е тази Христова фраза. Казал ви го е, защото пътят към Свободата преминава през Истината. Няма Свобода без Истина. И няма Безсмъртие без Свобода. Основната задача на човека, който се стреми към Безсмъртие, е, да започне отчетливо да отсява Истината от заблудите. 
Единствената свобода, която човек има, е в неговата мисъл, в неговите чувства, в неговите постъпки. Използ- вайте тази свобода! Вие сега се ограничавате. Казвате: 
„Човек не е свободен да мисли.“ Свободен е да мисли!
Вашите Души знаят Истината, но умът ви обикновено ви въвежда в заблуждение. Тренирайте в медитация да изключвате ума, за да не сте в зависимост от мислите. Представяйте си вашето сърце. Уголемявайте образа му, докато станете едно голямо сърце. В земния човешки свят е доста трудно в хаоса от човешки мисли, които идват отвред, да изчистите съзнанието си и да останете в пустота и самота. Важно е да постигнете това, ако искате вярно да отсявате истинните неща. Когато започнете ясно да отделяте Истината от заблудите, вие ставате свободен човек. Спирате да търсите Истината във външни източници. Когато сте уверени кое е Истината в дадени обстоятелства, тогава знаете и правилното действие в тези обстоятелства. 
Светът навън е лъжовен, но светът вътре у вас е истинен. В света всеки нарича „истина“ онова, което му е изгодно или го оневинява. Този подход не води към Свободата – той няма връзка с Божествената Истина. В земния живот, когато търсите Истината навън, можете да се докоснете до някаква частица от нея, но никога и до цялата Истина. 
Не знаете ли, че Божествената ви природа съдържа Истината?! Всичко останало е заблуди, желания и шетни на егото. Търсенето навън не е довело никое човешко същество до Просветление. Дълбоката вяра, че носите Истината в себе си, ще ви даде спокойствие и хладен ум. Човешкото безпокойство е ясен признак за липсата на вяра. В трудностите на земния живот няма по-голяма опора от вярата, че Божествената Истина открай време е у вас самите. Пределно ясно е, че първо ви е необходима тази вяра – тя ще ви освободи от безпокойството и страховете и ще ви насочи към пъ- теката, водеща към Истината. Започнете ли да откривате Истината, търсейки я в себе си, знайте, че сте тръгнали към Свободата. След Свободата идва Безсмъртието. 
Тук във всяка тема ще ви казвам, че винаги сте били безсмъртни. Такива сте, защото Божественото семе е посято и живее у вас. Нищо с Божествен произход не е смъртно. Биологичният скафандър, от който се нуждае Душата, за да пребивава в плътната материя с ниски вибрации, не е нещо, от което да зависи изразяването на Божествената ви същност. Нали не смятате, че земните превозни средства, с които пътувате, сте вие самите? Така и вашият биологичен скафандър не изразява истинската ви същност. И той, като всичко материално, създадено за работа в плътните светове, се износва. Не казвам, че е без значение. Обичайте телата си и се грижете те да бъдат здрави. Когато имате здравни проблеми, сте заети основно с тях – търсенето на Истината и постигането на вътрешната свобода са последната ви грижа. 

Когато прозрете същността на земното си битие, тогава на първо място ще поставите Вярата в Божествената си същност, постигането на Истината, Свободата и Безсмъртието. Повярвайте в този постулат: Безсмъртни сте! Това ще ви помогне много по-лесно да вървите към Истината и вътрешната си Свобода!


Багрина Кларк


сряда, 11 април 2018 г.

ЗЛАТНИТЕ ЗАКОНИ НА СПОКОЙСТВИЕТО Част Втора


Дълбок мир значи истинско знание.

Спокойствието се храни с любовта.

Който обича Бога, се насища с мир.

Как се лекуват тревогите? — със спо­койствие и тишина.

Всяка лоша мисъл руши вътрешното царство. 

Спокойствието значи подобрена съдба. Спокойствието значи единство.


Който е придобил дълбок вътрешен мир, значи е придобил бъдещето.
Дълбокият вътрешен мир се основава на придобитата духовна светлина.
Всички нечисти са вън от спокойствие­то.
Дълбок мир значи контакт с висшия свят.
Спокойствието е дух, който се вселява само в разумния човек.
Само една истинска вяра може да прив­лече спокойствието.
Бог е дарителят на мира.
Дълбокият мир е оръжие, което побеж­дава всички външни и вътрешни изпи­тания.
Спокойствието се обновява със светли­ната.
Дълбокият мир е извън обикновеното знание.

Когато обикнеш Бога и спокойствието щете обикне: щом си спокоен, това по­казва, че Бог те обича.

Когато го любиш, възприемаш дълбо­кия мир. 

Докато човек не оправи грешките си, не може да бъде спокоен. 

Спокойствието е постижение на Висшия Аз 

Вътре в спокойствието работят разумни сили. 

Спокойният човек е същество на небе­то. 

Само спокойният човек може да внася живот в другите. 

Спокойствието е основано на висок мо­рал, в който се разбиват всички отрица­телни сили на природата.

Спокойствието, това е съединение с ис­тината.
Тревогите не могат да живеят в спо­койствието. Там те се задушават.
Спокойствието се изгражда от божествени мисли.
Спокойствието се храни от чистите отношения.
Спокойствието жйвее извън ума и сър­цето, в дълбочината на душата.
Всичко чисто носи спокойствие в себе си.
Самото спокойствие е лечебна сила.

Спокойствието показва, че пътят на чо­века е прав.
Спокойствието е мъдрост.
Спокойствието се ражда в чистия живот.
Спокойствието е проводник на светли­ната.

Спокойствието носи настроенията на небето.
Човек губи мира си само когато низшето господства над него.
Спокойствието това е песента на небе­то.
Болестите бягат от спокойствието. 

Спокойствието е ухание на чистотата. 

Любовта към Бога е творец на спокойс­твието.

(Следва)

Елеазар Хараш

четвъртък, 5 април 2018 г.

Какво е Старгейт















Старгейт е мощен инструмент, който подпомага хората да преминат отвъд своите ограничаващи представи и така да могат да достигнат и осъзнаят заложените у тях потенциали. 

Старгейт е котва за съзнание, поддържано в свещени структури и геометрии, които калибрират вашия личен свят. Когато индивидуален Старгейт е активен, той получава и отдава енергии от висши измерения, които се пренасят по цялата Старгейт решетка и по този начин излъчват сходни енергии симултанно с калибрирането на вашето поле. 

Когато група се събере около физически Старгейт, той се активира с намерението на групата, а не чрез усилие. Когато структурата стане активна, присъстващите се потапят в мощни енергии, които позволяват на техните собствени вибрации да бъдат повдигнати към по-висши трептения. 

Тогава е възможно също и усилването на вибрацията на етерния Старгейт. Когато това се случи, той започва движението си през измеренията и енергийните полета на присъстващите продължават да се хармонизират. Когато бъде достигнато 12-тото измерение, общуването с висшите енергийни потоци придобива свръхсензитивност. 
Целта на Старгейт е физическа и планетарна трансформация. Докато работи индивидуално с всеки, структурата работи и с морфичното планетарно поле. Това се измерва и балансира от съзнанието на Гая. Намерението е да се създаде поддържащо поле, което да подкрепя индивидуалното израстване на съзнанието. Това се случва, докато мултиизмерните честоти, излъчвани от Старгейт, докосват спящите аспекти в многослойните пластове и подпластове на ДНК. Това спомага активирането и осъзнаването на потенциалите в ДНК. 
Този процес на припомняне и на себеосъзнаване е и процесът на събуждане на ДНК. ДНК съдържа ключа за това кои сте, кои сте били и как работи физическата ви структура, вашата роля и цел във Вселенския План и вашата способност да комуникирате с Духа, как да проявите Духа чрез себе си. 
Велика Същност! 
Всъщност промените отдавна са тръгнали от България – от Орфей и Богомилите и идването на последния Миров Учител Беинсà Дунò (Петър Дънов) България е център на духовността, авангард в духовното развитието на Европа. Учението на Космическото Бяло Братство беше предадено от Учителя в България и оттук тръгна и превзе света. Ние, днешните българи, сме натоварени с огромната отговорност да развием духовния потенциал, заложен в българите, и да продължим духовното надстрояване след Орфей, Богомилите и Учителя! 
Основният проблем на нас, българите, е разделението. То съществува дори в духовните общности. Налага се да го преодолеем, ако искаме България да бъде един от духовните центрове на Планетата! 
Съединението в Любовта създава истинската сила! 
Обичам ви! 
Знаете паролата: СВЕТЛИНА И ЛЮБОВ! 

Багрина Кларк