неделя, 26 февруари 2012 г.

"ТАНГРА" - ВЪЗНИКВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ


 В паметта на човешкото общество са се съхранили немалко легенди за Възникването на различните народи. Митовете и ле­гендите са Вероятно единственият източник като свидетелст­во за събития от толкова далечно минало. За произхода на бълга­рите също има съхранила се памет. Ако съберем цялата извест­на ни информация за възникването на българите, се получава след­ната картина. 
Някога, много отдавна, на планетата Земя съществувал ог­ромен континент Му. Или по-точно Му Ла Ба, както се твърди, че са го наричали коренните му жители лемурийците*. Ко­гато те изпълнили своята космическа еволюционна мисия и пре­вели човечеството през годините до следващата човешка раса, от Космоса отделили най-прогресивната, еволюционно най-перспективната част от тях, "помолена от по-висшите същества да се пресели"  и ги извели на безопасно място. Нещо като "мая" за бъдещото човешко развитие. Сред тях се намирали и бъдещите българи. Но те все още не са имали само­съзнанието за предстоящата си българска народностна принад­лежност. Затова пък вече са притежавали специфичния "бъл­гарски ген".
Изминали много хилядолетия. Еволюционното движение се прехвърля към Атлантида**. Атлантите напредвали в развитието. Към края на първата половина от времето на съществуване­то им започвали да се проявяват първите явни признаци за "изк­ривяване на пътя". Те започнали да нарушават някои Космически закони. В Космоса решили да се опитат да им покажат Верния път чрез предоставяне на информация от Програмата "Тангра". Или може би е по-точно да се каже, че "Тангра" е решил да помогне на хората, като им съобщи за своето Съществуване. 
Тук можем да направим един важен извод: в българите, още Във фазата на тяхното възникване, е заложено възможно най-прог­ресивното, най-перспективното в еволюционното направление, което може да съществува на планетата Земя - "българският ген". Затова българите в своето историческо развитие са се от­личавали с много висока духовност. 
"Тангра" вече "съществува", българите са "Възникнали", следователно можем да се опитаме да потърсим появява­нето на "Тангра" при българите. 

ПОЯВА НА "ТАНГРА" ПРИ БЪЛГАРИТЕ 

Да разгледаме проблема от двете му страни - от страна на Земята и от страна на Космоса. 
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА да си представим обстановката при човеците по време на Възникване на "Тангра". 
В продължение на много хиляди години човекът е получавал непосредствена връзка и помощ от Космоса по време на лемурийската и - по-ограничено, при атлантската раса. Той е живеел от Йерархията, но информационната наситеност на съобщението намалява. За сметка на това се повишава детайлността на обменяната информация във връзка с нарастване на разумността и развитие на съзнанието при Ат­лантите. 
Атлантида загива в резултат от неразумните действия на самите Атланти - "от четирите вида сили: вода, земя, въздух... и не е точно огън. Названи­ето е "кин хронуд". Могъща енергия. С нея лекомислено ликвидираха континен­та. Не природен катаклизъм, а стихии на слепи човешки страсти и неправилно боравене с енергии... Разрушена бе хармонията от желание за господство и глобално надмощие. Стана страшно - развихриха се гибелни процеси Тогава получиха предупредителни телепатични послания свише за надвисналата опас­ност. Не им обърнаха Внимание, не Взеха мерки.
Известно време преди потопяването на Атлантида от нейната територия са изведени във физически тела около 3-4% от осъзналите се човеци, като "мая" за бъдещата Пета човешка раса. Към тях принадлежим и ние, българите. Допълнително се присъединяват и други българи като преродили се души в хармония (поне удовлетворяваща го) със средата, в която е съществувал, и със себеподобните си. Получавал е необходимата информация за своето съществуване. (Вероятно и интересите му са били по-ограничени, след като не е имал особени проблеми с оцеляването.) 
В процеса на еволюцията Атлантите затъват все повече в материята, животът им става все по-труден и сложен. Телепа­тичната връзка се ограничава, а може би и съвсем прекъсва за обикновения човек. Секва притокът на протичащата дотогава жизнено необходима информация. Ограничава се "космическата помощ". (Кавичките са поставени, за да се покаже, че всичко то­ва би следвало да се разбира като изпълнение на първоначално изработения План.) Човекът е оставен сам на себе си. Той изпада в състояние на беззащитност, на безпомощност. Принуден е да търси помощ чрез себеподобните си, да разглежда общуването като средство за оцеляване. Постепенно се зараждат елементите на речта. В човека се появява чувството за "общност", а след това и чувството за принадлежност към определена общ­ност. Започва процес на разделяне на хората в общности. Но без­помощността в човека очевидно продължава да съществува. 
По същото това време започва да се оформя българското само­съзнание при някои от Атлантите. Българите съставляват около 30% от населението на Атлантида. Притежават висока духовност и са носители на прогресивна, еволюционна перспектива. 

ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КОСМОСА 

Космическите цивилизации следят изпълнението на Плана. По­лучават информация за развитието на процесите на Земята. Тър­си се начин да бъде оказана помощ на хората. "Заражда" се идея­та за спускане на информация за "Тангра". Тази идея преминава през процес на съзряване и съгласуване с всички Космически ци­вилизации, които имат отношение към планетата Земя и човеш­ките същества. Получава се одобрение от по-висшите нива. Осъ­ществява се на практика, вероятно чрез познатите ни процеси на проектиране и реализация. Продуктът е готов със съответ­ната енергийна характеристика, ниво на вибрации и т.н. Взема се решение за спускане на Земята в подходящ момент, чрез под­ходящи средства и на подходящи човешки същества от българ­ската общност.
Започва да тече времето на възникване на "Тангра" при хората. От една страна, "Тангра" се появява в чувстващите се безпо­мощни човешки същества като нещо необяснимо във вид на Емо­ции, на Сила, на Възхищение, на Надежда за помощ, на Закрила, на "Нещо", от което зависи съществуването на човека, на общност­та. Това непонятно чувство започва да се проявява при Възниква­не на звуците. Желанието на хората да го формулират на по-късен етап поражда появата на митове за "Тангра" в различни точки на Земята. 
От друга страна, появата на Тангра" на Земята се отнася към бремето, когато някои от Атлантите вече са постигнали сериоз­ни успехи в техническото развитие. Те са почувствали сладостта на успеха, на възможността сами да решават собствените си проб­леми. Но за съжаление техническите постижения се насочват за задоволяване на собственото "Его". Започват да нарушават Кос­мическите закони. Атлантите не осмислят предложената им "кос­мическа помощ". Те продължават "уверено" в избраното от тях на­правление и след Време заплащат твърде скъпо - със собственото си унищожение като раса и като цивилизация. 
Ето в такова Време първата информация за "Тангра" се спус­ка на планетата Земя, за да предостави на Атлантите помощ за осъзнаване. 
След Атлантида "Тангра" продължава да "подпомага" човеш­ките същества и в частност българите. Тази "помощ" се раз­пространява по различни краища на Земното кълбо. В зависимост от специфичните условия за съществуване на Всяка конкретна човешка общност, "Тангра" придобива различно възприемане и зву­чене, различни вибрации. 
Ако обобщим, можем да формулираме вложеното в "Тангра" като проекция на "Сила", на "Светлина", на онова, което ние, хо­рата, наричаме "Бог"; което влагаме в понятието "Бог". Но това не е "бог", защото то има конкретни Създатели и те преследват определени цели. На земно равнище "Тангра" съдържа в себе си космическите измерения на понятията "Сила", "Светлина", "Духовност", "Любов" - всичко Позитивно и в съответ­ствие с направлението на еволюционната перспектива.

("Тангра" се проявява при човешките същества чрез знак "Тангра" .
Знакът като графично оформление е предназначен да се възприема чрез зре­нието - основния орган за получаване на информация от заобикалящата ни действителност. Специалистите са изчислили, че около 80% от постъпваща­та информация в човешкото съзнание се осъществява чрез очите.)

За лемурийците като Трета човешка раса е писано и всеки, който прояви ин­терес, ще достигне до необходимата му литература. Тук ще обърнем внимание на известна специфика при Лемурийците. Те са контактували помежду си телепатично, имали са връзка със Същности от Кос­мическата Йерархия като възможност, като даденост на расата Лемурийците са оставили информация за себе си, записана върху кристални плочки. По онова време не е съществувала писменост във вида, в който я познаваме сега. Тя се появява значително по-късно "Писмеността" на лемурийците вероятно е била някаква форма на образи, а записите са осъщес­твявани чрез "високи технологии", които ние все още не сме в състояние да си представим. 
Континентът Му е потънал във водата в резултат от земни катаклизми.

*При следващата раса - Атлантите, като Четвърта човешка раса, вероятно се запазва телепатичният обмен на информация и връзката със Същности от Космическата Йерархия 

(следва)

Васил Томов

петък, 24 февруари 2012 г.

КОПИЕТО "ЛОНГИН" и КЕХЛИБАРЕНАТА СТАЯ





Знаем за страстта на Хитлер към окултизма, а днес Учителят ми напомняше за това негово изкушение. 
Припомних си прочетеното, как Спасителят е разпнат на кръста на 5 април, петък, през 33 година на Голго­та. Там на лобното място осъдените умирали мъчително бавно в течение на няколко дни. Библията изяснява, че при разпъването на Христос палачите бързали да извър­шат екзекуцията час по-рано и да се приберат, - смър­тта трябвало да настъпи до свещената събота, а тя съвпадала с еврейската Пасха, когато не се разрешавало да се извършват екзекуции. Поради това, за да ускорят смъртта на тримата разпънати на кръста, по инициатива на членовете на Синедриона и с разрешение на прокуратора Понтий Пилат, на двамата престъпници счупили краката, а Христос бил пронизан с копието на центуриона Гай Касий в хълбока.. По този начин римляните доубивали ранените по време на битки. 
Много са интерпретациите относно "жеста" на центуриона. Едни го приемат за акт на милосърдие, избавящи Сина Божи от неимоверни мъки. Други акцентират вър­ху слабото зрение на центуриона, страдащ от катаракта на очите. Центурионът, "помогнал" по-бързо да издъхне Исус Христос, станал известен като Лонгин т.е., човекът с копието. По-късно Гай Касий приема християнството и е обявен за светец. 
Железният накрайник, острието на копието се е запа­зило до днес. 
Копието на центуриона, според легендата, обладава мистична сила: придава на този, който го притежава могъщество и неограничена власт над хората. Но в зависи­мост от притежателя то може да носи както Добро, така и Зло. 
Съдбата на мистериозното копие се проследява от Голгота до обсебването му от римския император Диоклетиан, преминава през ръцете на император Константин Велики, на вестготските крале, Меровингите, на краля на франките. Император Карл Велики въобще не се раз­делял с копието, но след време то внезапно изчезва. 
Летописецът Раймунд Агилски описва по-нататъшна­та му история. В началото на първия кръстоносен поход през 1098 година на провансалския селянин Пиер Бартоломей в съня се явил апостол Андрей Първозвани и му казал да съобщи на граф Тулузски, един от ръково­дителите на похода, че под плочестия под на храма "Св. Петър" в Антиохия е скрито свещеното копие. Кръстоно­сците разкопали пода и открили копието. 
Именно с това копие кръстоносците победили неверниците през 1099 година и превзели Ерусалим. 
Легендата разказва, че всеки, който притежава копи­ето винаги побеждавал, изгуби ли го, търпял поражение. Не е известно как копието е попаднало и продължителен период от време се съхранявало в Нюрнберг, ведно с други реликви на "Свещената Римска империя на немската нация". Наричали го "Копие на съдбата". 
По време на наполеоновите походи за по-сигурно било пренесено във виенския дворец Хофбург. Сигурността се оказала несигурна, тъй като по-късно Наполеон Бона­парт присвоява копието. И отново в навечерието на 1812 година копието мистериозно изчезва. Добре обмислена кражба и съзнателен акт от враговете на императора? Не е известно, но Наполеон търпи унизително поражение в Русия, а по-късно е лишен от императорската корона и заточен на остров Света Елена като престъпник. 
Неизвестно е откъде отново се появява копието, но последен от монарсите, притежаващи "вълшебното" копие, е Австрийският император Франц Йосиф и копието отново се завръща в Хофбург. Пазен е заедно със съкровищата на Хабсбургите в червен кадифен калъф, закре­пено със сребърна лента. Легенда разказва, че в едно от отверстията бил поставен гвоздей от Светия кръст. 
Разказвам всичко това, за да поясня страстта на Хит­лер към митични предмети и няма да отмина мечтата му за копието на Лонгин. През 1909 година неизвестния по това време бедняк Адолф, продаващ саморъчно нарису­вани картички, посещава музея на Хофбург и за първи път вижда копието на Лонгин. Експонатът действал хипнотично върху бъдещия сатрап и при всяко посещение в музея оставал с часове да съзерцава реликвата. 
Възможно е още тогава да си е внушил, че именно той е новият Месия, призван да направи велика немска нация и да владее света. 
Мечтите му се сбъдват и след близо три десетилетия ефрейтор Адолф застава начело на Третия Райх и присъединява Австрия към Германия. Короните на първите немски владетели и мечтаното копие на Лон­гин веднага били пренесени в Нюрнберг. Хитлер вече бил напълно сигурен, че мечтата му скоро ще се сбъдне. Дали Хитлер е пропуснал да си изясни при какви обстоятелства копието носи добро и при какви зло? Защото мистичната сила на копието не помогнала на бълнува­щия за световно господство нацистки диктатор. 
На 20 април 1945 година Нюрнберг е сринат до ос­нови от англо-американската авиация и съюзническите войски влизат в града. 
Сред развалините, в запазили се от бомбардировките стоманено бетонни бункери, откриват скрити немски съкровища, включително и копието. 
На 30 април 1945 година копието вече е в ръцете на генерал Патън, командващ американските войски, който бил наясно с истинската стойност и символиката на реликвата. Известно е, как той, държащ копието в ръка, се обърнал към офицерите от командния състав със след­ните думи: "Скоро за човечеството ще настъпят трудни времена." 
Тогава никой от присъстващите не вникнал в смисъла на предупреждението. Генерал Патън напуснал бункера в мрачно настроение. Той още тогава предвидил каква ще бъде "ползата" от придобиване на копието от американската страна. Знаел е каква съдба очаква двата японски града Хирошима и Нагасаки. 
Копието и немските съкровища станали притежание на победителите. 
Войниците от Трета дивизия още охранявали бункера с реликвите в Оберн-Шмидхасе в Нюрнберг, когато първите американски атомни бомби се изсипват върху двата японски града. Жертвите и разрушенията са неопису­еми. ( До 2007 година от атомния взрив и последствията му са загинали 250 000 души.). Отрицателната сила на копието на Лонгин ли предизвика този варварски акт? 
Съществува ли днес копието? Да, американците ста­ват притежатели на фаталното копие и на 4 януари 1946 година по заповед на Айзенхауер заграбените немски реликви със специален самолет са върнати във Виена. Сред тях е и копието на Съдбата. В залата на кралски­те съкровища в двореца Хофбург, то е изложено под № 155. (Странно число, чийто сбор е 11). 
Докато копието е заключено и добре охранявано зад витрината, хората ще бъдат спокойни и то ще носи само Добро. Но не дай си боже някой властелин или маниак за световно господство да го пожелае... 
Учителят говори за манастири на черното братство в Хималаите, аз в стремежа да изясня нещата прибързано го прекъсвам: 
- Извинявай, за първи път чувам, че в Хималаите има манастири на черното братство. Това е шокиращо известие за мен. 
- Навсякъде в природата се срещат двата полюса, на доброто и злото ...И белите братя, и черните братя имат право на съществуване. Черните братя бяха ръководителите на Хитлер. Това е тема, по която друг път ще мо­жем да разсъждаваме. Да се върнем към кехлибарената стая. Правени са 42 атентата за покушение срещу живо­та на Адолф Хитлер, затова той е предпочел този сложен вариант за укриване на безценната Кехлибарена стая. И още нещо, лично е избрал висшият офицер от СС, имал е пълно доверие в него, и заедно са разработили пла­на за действие. Не подценявай възможностите на Хит­лер...и неговите Ръководители... Фюрерът е ръководел операцията, а офицерът се е ползвал с неограничени пълномощия и лично е докладвал на Хитлер за операци­ята. Анонимността е запазена, не само за Кехлибарената стая, а за още безброй съкровища, неоткрити до днес. 
- Открита е една малка част от заровените сандъци със злато, изнесени от Берлин. А другите? 
- Изнесена е на показ незначителна, непотвърдена документална информация за смъртта на Хитлер и Ева Браун намерени обгорени до неузнаваемост. И кой дава тази "безценна" информация? Личният адютант, личният лекар и личния персонал на Хитлер, останали неизвест­но защо живи, за да потвърдят смъртта му. Предвари­телно планирана операция... 
Затова специални части на руснаците и американци тецели тридесет години след "смъртта" на Хитлер го из­дирват. И не само него, още 300 най-висши нацисти ус­пели да избегнат правосъдието. 
Неофициално е потвърдено, че Хитлер и съпругата му са успели да избягат от Германия и намерят убежище при "стари познати" в Аржентина. Преди години вестни­ците публикуваха съобщение, базиращо се на докумен­ти и факти, за германска подводница изплувала няколко години след края на Втората световна война в аржентински залив и офицерите й се предали на властта. Как­во носеше немската военна подводница на борда си? 
Учителят намекваше за огромната сензация от ради­ото и вестниците, предизвикала невероятен интерес със съобщения за немска подводница изплувала и акостирала най-официално в аржентинско пристанище. Очаква­нията на журналистите и на всички нас, да се открият в подводницата - златото на Третия Райх, корабния днев­ник с описания на заровени съкровища и тайни немски бази, рухна. 
- Двадесетина скъпи картини, рисувани изключител­но от немски художници...(съзнателно подбрани, а не картини, ограбени от победените страни). В корабният дневник - педантично описани курсове на подводница­та. Нищо, с което може да бъде обвинен екипажа на под­водницата, освен с участие във войната. 
- С тази подводница - продължи Учителят - тайно от Холандия пристигат Адолф и Ева в Аржентина. И два­мата са с нова самоличност. Съвършени пластични опе­рации... Да се върнем на подводницата. Казваш, всич­ки очаквали невероятни разкрития - да се открие в нея злато и безценна документация... А подводницата е поч­ти празна. Да, в нея няма нищо ценно, защото преди да акостира за последно, е разтоварила сандъци със златни монети, безценни изделия на изкуството, тайни архиви, кодове от банки, с внесени в тях долари, швейцарски франкове, съкровища... 
Слушам с внимание думите му, "прелиствам" в глава­та прочетени и запаметени събития за неоткрити тайни съкровища на Третия Райх и питам: 
- Къде са? 
- Пет пъти подводницата акостира... Три пъти на аржентински бряг и два пъти в Южна Африка. И на двете места са разтоварени и укрити баснословни съкрови­ща... 
Хитлер не е пътувал в подводницата само с Ева. За­едно с тях е и цвета на фашизма... Висшите нацистки офицери, неоткрити и до днес. 
- Свръх секретна операция и невероятна организа­ция. 
- Така е, Хитлер макар рухнал, скован и почти парализиран, продължава да управлява заедно с укрилите се под чужди имена, нацисти цели десет години след края на войната. Не разбирам защо характеризират Хитлер като човек с изключителна болна психика... Не всичко, което се пише и говори за него е достоверно. Ще тряб­ва да му се признаят хипнотичните заложби и огромно­то влияние, оказано върху масите. Знай, в съзнанието на Хитлер присъстваха две мощни същества от Черното братство, които го ръководеха... Бил е един от изпълни­телите на Черното братство и подчинен на тяхната Власт и Сила. Подчертавам на тяхната ВЛАСТ и СИЛА. Това променя нещата... 
Ако се върнем назад в миналото, ще видим, че още при идването си на власт Адолф Хитлер възприема иде­ята и я прави официална, че под земята живеят разумни същества, надарени с невероятна сила и възможности-властелини. Убеден е, че Земята е куха и е населена със свръх мощни същества, които могат да му помогнат да покори света. 
- Затова ли така безразсъдно започна войната... 
- Разчитал е да получи от Властелините, пазената от тях информация, за ново оръжие, с което да покори све­та. 
- А къде се намирали Властелините? 
- На Шамбала... - отвърна изненадан от незнание­то ми и продължи: - Явно ще трябва да се върнем на­зад във времето на Николой Рьорих... Знаеш, че пръв е успял с научната си експедиция да стигне Шамбала, където съществуват "учители" и разполагат със събра­на с хилядолетия мъдрост. Единствен Рьорих е допуснат до "учителите" и той занася на съветското правителство послание от тези "учители." След Рьорих за Шамбала заминава и друга руска експедиция, която искала да се запознае с "учителите" на човечеството. Ръководител на експедицията бил началникът на най-секретния отдел на НКВД Глеб Бокий. Лично Феликс Дзержински контро­лирал експедицията, като преди това изпращал експе­диции да търсят входа към подземното царство в пещери на Кримския полуостров и планините на Колския полу­остров. Смъртта на Дзержински прекратила финансира­нето на експедициите. 
По същото време към подземията на Шамбала, по заповед на Хитлер, се насочва и експедиция на секретните служби на германския Трети райх. СС е странна органи­зация. Структурата й до голяма степен е копирана от ми­тични ордени, съществували в Германия преди Втората световна война. Идеята за господство и владение на све­та от бялата раса имала тайно общество "Златна заря", което създава идеологията на фашизма. Негови членове са мощни добре законспирирани личности от кръговете на масоните и розенкройцерите. В книгите на Б. Литтон "Последните дни на Помпей и Рим" и "Расата, която ще дойде" се говори за учението на "Златната заря". 
- Не съм ги чел... 
- В тях се описва подземния свят, който повечето от религиозните традиции свързват с ада. Литтон правилно отбелязва, че това твърдение е съзнателно изкривена истина. Целта била да се запази в тайна от хората, че дълбоко под земята живеят същества, обладаващи свръх човешко могъщество. С помощта на свръх сурова самодисциплина и медитация те достигнали положението да властват над природните явления и станали равни на боговете... 
Редица изследователи смятат, че расовите чистки, провеждани от Третия райх и създаването на тайните общества "Врил" и "Туле", обслужвали тайната цел - да съдействат за излизането на "властелините" изпод земя­та и тяхното участие в пресъздаването на света. 
- Така ли е в действителност? 
- Да, безрезервно са вярвали и за целта в структура­та на СС била създадена специална организация "Аненербе". Тя е не само носителка на всички тайни мистич­ни информации, но и провежда скъпи изследвания за създаване на мистично оръжие за завладяване на света. "Аненербе" организира чрез СС експедиции до Тибет и Хималаите за осъществяване на контакт с подземните "властелини". Първата от тях потегля в търсене на тайнствената Шамбала още през 1931 година. Ръководителят на експедицията, есесовецът Ернст Шефер, не намира пътя към подземната Шамбала, но отнася в Германия много тибетски ръкописи, потвърждаващи съществува­нето под земята на тайнствените властелини. Шефер провежда още няколко експедиции... 
- Запознат съм с експедициите на СС към Антарктида. Говори се за тайна германска подводна "База - 211". 
- Там СС също са издирвали подземия за вход към властелините. 
- За нейното съществуване са знаели съветското и американското разузнаване, но дори след края на Втората световна война базата не е открита. 
- Хитлер и правителството на Германия са били тол­кова уверени в съществуването на живеещите под земя­та властелини, които подкрепяли расизма на фашизма, че до последния си момент, дори когато Берлин бил обкръжен от съветските войски, Хитлер разчитал на помо­щта на подземните съюзници... 
Да се върнем на съкровищата, определени да бъдат изнесени и закопани на тайни места по време на отстъплението на германската армия. Те остават неразкрити до днес, макар с точност да се знае тяхното местонахож­дение. Защо ли? Защото от Аржентина болният Хитлер и плеядата висши нацисти, държат в ръце свръх секретни­те документи на Третия Райх, указващи къде са укрити съкровищата, ограбени от победените държави, нареж­дат на действащите под прикритие немски тайни служби да бъдат извадени и укрити на други тайни места, из­вестни само на тях... 
И днес съществува свръх тайна организация, наслед­ница на съкровищата и капиталите на Третия Райх. Фа­шизмът не е окончателно победен. Той е недоубит. 
- Американците, руснаците и евреите положиха огро­мни усилия да открият Хитлер и избягалите от правосъ­дието нацисти, но не успяха. Според думите ти, излиза че Хитлер е доживял до шестдесет и шест годишна въз­раст. Знаеш ли къде е гробът му? 
Погледна ме изненадан, не разочарован от въпроса и тихо отвърна: 
- Говорихме за гробовете на българските ханове и ца­рете от първото българско царство... Казах, че няма да се открият, защото така трябва. Техните кости са нужни на България. 
- Какво общо има тук гроба на Хитлер с нашите царе?-недоумявам от сравнението. - Хитлер умира в Андите, в Аржентина и нима неговите кости са нужни за Арженти­на? 
- Тленните останки са изгорени и поставени в ковче­же. Ковчежето е поставено в гроб... Гробът с праха му никога няма да се намери. 
- А Кехлибарената стая кога ще се открие? 
- Не ми е известно. Един ден... 
Един ден, ах този един ден... Кога ли щеше да дойде този един ден... 
- На филма забелязах войниците да поставят в изкопа сандъците с кехлибарените пана, но без да ги покриват и ги зариха. Без изолиращо покритие паната няма ли да се овлажнят и повредят? 
- На войниците не им достигнало време да ги покри­ят... Видя, те копаеха припряно, бързаха и час след като зариха и трамбоваха, руските самолети се появиха в не­бето и атакуваха района. Що се отнася до влагата нищо няма да се случи с частите на кехлибарените пана. Нали са от кехлибар. 
Не посмях повече да настоявам и се интересувам от по нататъшната съдба на Кехлибарената стая. Нейно­то съществуване ще си остане загадка, писателите ще продължават да проучват и изследват стъпка по стъпка демонтирането и изнасянето на сандъците с Кехлибарените пана до Калининград, ще описват всички докумен­тирани разпити на осъдените нацисти от Нюрнбергския процес, на оцелелия офицер участвал при закопаването на сандъците в немския замък... 
Аз видях замъка, построен на хълма, реката течаща долу в низината, морето блестящо в далечината? Можех безпогрешно да идентифицирам сградата на замъка, тя не е разрушена от бомбардировката. Имам ли право и разрешение да направя разкритие? Ако имах щях да знам... Дали пък описанието, което направих може да ползва лицата, издирващи Кехлибарената стая? 
/По-късно в статия прочетох следното за властелини­те: "Преди 10 години президента на руската Асоциация по инженерна биолокация Владимир Хлопков предпри­ема "мозъчен щурм" на земните ядра. Няколко от най-опитните оператори в асоциацията се опитват с помощта на биолокационни рамки да открият следи от разумни същества под земята. Според изследователите те са успели да открият, че под земята наистина съществуват разумни същества. А това е на дълбочина 200 киломе­тра. Това според Владимир Хлопков е силен, но чужд на човека разум. 
Съществуването на тела от белтък в условията на колосалното налягане от земни пластове и огромни температури е невъзможно. Вероятно носителите на разума са във вид на информационно енергийни съсиреци. Хлопков успява да открие местата върху земната кора, откъдето тези същности могат да излизат на повърхност­та. Едно от тях е недалеч от намиращия се до Москва град Зеленоград. Тук по време на надземни изследвания операторите с биолокатори се натъкнали на странни об­разувания, които отначало взели за следи от приземя­ване на НЛО. При внимателно изследване става ясно, че веригата от следи съвпада със земен разлом, чието съществуване изследователите уточняват и по резул­тати от геоложки проучвания. Всяка вечер операторите наблюдавали една и съща картина. От "следите" в пук­натината започвало да изпълзява и да се движи по посо­ка на Зеленоград, със скорост 90 сантиметра в секунда, странно биополе. Постепенно то запълвало целия град. След известно време полето, със същата скорост, започ­вало да се изтегля обратно. Целият цикъл протичал за 3,5 часа. Според Владимир Хлопков полето се занимава­ло със своеобразно прочитане на информация, която се съдържала в паметта на гражданите. 
В Хакасия, в планината Алатау, се намира известна­та пещера Кашкулакска, или пещерата на черния дя­вол. Учени от Новосибирския институт за клинична и експериментална медицина от години се интересуват от странните явления, ставащи с хората, които дълго време се намират в пещерата. В един момент посетителите на пещерата са обхванати от ужас и бягат към изхода. Този ужас се съпровождал често и със зрителни халюцина­ции. Те виждат пред себе си възрастен човек с рунтава шапка и рога, и светещи очи. 
Учените слагат в пещерата и около нея високочестот­ни магнитомери и сравняват показанията им с вълнени­ята, преживени от хората вътре в пещерата. Оказало се, че рязко повишаване на магнитното поле се регистрира от апаратурата в момента, когато хората се възбуждат. Интересно, отвън приборите не регистрират промени, докато под земята фиксират бушуването на истински магнитни бури. Някои от изследователите смятат, че в пещерата са се сблъскали с радиомаяк, работещ по неизвестна програма и изпращащ сигнали през земните пластове отвесно нагоре към Космоса. Дали може да се допусне, че тайнствените подземни същества, обитава­щи подземните дълбини, са дошли от Космоса и по този начин се свързват със своите близки? 
Отговор на този въпрос можем да получим от книгата на американския антрополог и изследовател на шаманството М. Харнер. По време на експедиция в Южна Аме­рика ученият около година живял с индианци от село на племето конибо. Изследванията на културата им били успешни, но за религията им нищо не можел да научи. 
Индианците отбягвали да говорят за свръхестествени неща. Но ето, че един от новите приятели на антрополо­га му предложил, ако иска да разбере за вярванията на конибо, да пие от свещената напитка на шаманите. Сред многобройните видения, които той имал под влияние на питието, едно от тях помогнало да се отговори на въпро­са за подземните същества. 
"Пред мен се появи планетата Земя - такава, каквато е била преди милиарди години, когато на нея още няма­ло живот. След това от небето започнаха да падат сто­тици черни точици. Те се спускаха пред мен сред немия ландшафт. Сега забелязах, че тези "точки" всъщност са огромни същества с черна бляскава кожа, крила като на птеродактили и тяло като на кит. Уморени от дългото пътешествие, кацаха, като пляскаха с криле. Съществата говореха с мен на езика на мислите. Те ми обясниха че бягат от нещо, което се намира в Космоса и с пристигането си на Земята се надяват да се спасят от своя враг. Те ми казаха, че са истинските стопани на планетата, а ние хората сме само техни слуги". 
Случката с американския антрополог свързва в една нишка всички предишни факти, получени от изследователите: легендите за подземни царства, за мъдрите учители от Шамбала, за живеещите в дълбоки пещери енергийни същества. Всичко потвърждава хипотезата за съществуването на подземна, разумна, нечовешка фор­ма на живот. Мненията на учените обаче се разделят на две: каква е същността на произхода (дали те са възник­нали на Земята или са дошли от Космоса). За отговор на този въпрос е необходимо още време." 
Предложих за прочит горната статия, за да ви напом­ня епизода със слизането ми в недрата на земята... 
Хитлер изнесе от Русия Кехлибарената стая и милион безценни произведения на изкуството. Наскоро в печата се появи съобщение по този повод: "Берлин - в продължение на десетилетия баварската земя крие в недрата си златното съкровище на Хитлер, пише вестник "Билд". Геолози и златотърсачи напразно издирват несметно бо­гатство. 
Знайна е само историята около изнасянето на ценния товар от Берлин. 
На 22 април 1945 година, в закътаното селце Митенвалд в Горна Бавария кипи усилен труд. Офицери есесовци без издаващи ранга им пагони, дезертьори и нацисти от върхушката горят на клади важна документация. 
Конвой от камиони "Опел", поел от горящия Берлин, спира пред казармата на планинските части. Под командите на коменданта, полковник Франц Пфайфер, се раз­товарят 728 слитъка злато, всеки с тегло от 12,5 кило­грама. Днешната им стойност се изчислява на милиони германски марки. Пфайфер дава заповед съкровището да се закопае на различни места - край казармата, в градината на семейство Фон Блюхер в Гармиш, до зид на близкото гробище и край сеновал, недалеч от магистра­ла Б-2 за Мюнхен. 
След войната полковникът издава някои от скривалищата, но се оказва, че златото на Хитлер е потънало вдън земя. 
И нацисткият външен министър Рибентроп успява да укрие 15 тона злато в Алпите. По-късно половината от него е намерено край замъка "Фушл" в Залцбург, но и до ден днешен се губят следите на близо 7 тона от благо­родния материал пише вестник "Билд". 
За изнесеното от Хитлер знаем. А за Наполеон? 
Руснаците не са забравили как след 35 дневно плячкосване в Москва, през нощта на 19 октомври 1812 го­дина Наполеон издал заповед на армията си да напусне града. Императорът планирал отчаяна тактическа маневра, целяща да се справи с войските на догонващия го генерал Кутузов. Обхванати от паника,пред предстоящия, обречен на провал сблъсък, офицерите и войни­ците се отдали на грандиозен по мащабите си грабеж. От московските домове и обществени сгради били огра­бени картини, изящни предмети, скъпоценности, икони, кожи. 
Напускайки белокаменна Москва / изгаряна до основи 13 пъти от съществуването си до днес / всеки французин приличал на подвижен склад за съкровища. Пътували с фургони, натоварени с присвоените чужди имущества, движели се на запад, а руската армия била по петите им. 
За да се придвижват по-бързо нашествениците се принудили да разтоварят част от откраднатото и да го укрият в тайници. Два века са живи легендите за тайници, в ко­ито са скрити съкровища от армията на Наполеон. Носят се слухове, подсилени от факта, че след приключване на войната, районите през които са бягали французи­те непрекъснато са посещавани от бивши наполеонови войници и офицери. Твърди се, че по-голяма част от ук­ритите съкровища все още не е открита, а една по-малка част е изнесена през XIX век от отделни французи. 
Най-често споменатите места, където се предполага, че са скрити руските съкровища, ограбени от армията на Наполеон, са дъното на езерото Бобровское, Святое, Лесное, Ореховское, както и други места, на чиито територии са се водили боевете. Уредници от музеи и спе­циалисти, запознати с откраднатите предмети твърдят, че сред тях са и украшенията от залите на Кремъл, сре­бърни свещници, уникални брилянти, златни слитъци, кръстове, монети, икони. 
Руснаците не останали със скръстени ръце, а дейно с държавно участие се включили в тяхното издирване. Сред активните участници са генерал-губернаторът на Смоленск Николай Хмелницки, дворянката Плетньова и десетки други. Към тях през 1911 година се включили и членовете на Вяземския комитет. При управлението на Хрушчов водоемите, в които се предполага, че са потопени съкровищата са изследвани от редица експедиции, правят се химически анализи на водата в езерата, да­нните от които свидетелстват, че в състава й има десет пъти по-голямо количество злато и сребро от обикнове­ното. 
През 1910 година във френски вестници публикуват информация, че богатствата са закопани в североза­падна Беларус, където наполеоновата войска е спряла за кратка почивка и французите тук са се разделили с ограбеното, за да не им пречи при отстъплението. 
Руснаците веднага предприемат проучване на указа­ната територия, но и тук не успяват да открият укрито­то. Не е изключено информацията да е подадена умиш­лено, затова се съсредоточават в територия около град Борисов, свързана с ожесточените бойни действия меж­ду французи и руснаци. Повод за тези проучвания дава войник от руската армия, участвал в тях. Изпратен на разузнаване с още двама бойци, те се натъкнали на изоставен фургон, пълнен със златни монети и скъпоценно­сти. Нямали възможност да пренесат богатството, затова бойците изнесли от фургона товара със златните монети, изкопали дупка и го заровили на място. Поставили бе­лези и се върнали в частта без да докладват за фургона със златните монети. Четиринадесет години след края на войната, бившият войник разузнавач единствен оцелял и знаещ за съкровището не продумал думичка за него. Едва преди да умре споделил къде е заровено съкрови­щето с близък приятел Станислав Рачковски. Неговият син Юлиан потърсил мястото, но не открил нищо, тъй като местността била силно променена и ориентирите изчезнали. 
В днешно време руснаците продължават да издир­ват ограбеното от Русия. Неотдавна при изследване на дъно на езеро, което е било по пътя на отстъплението на французите, водолазите открили няколко бъчви, из­несли ги на брега и се оказало, че са пълни със златни монети, действащи през 1812 година. Една съвсем не­значителна част от ограбеното... 



КЕХЛИБАРЕНАТА СТАЯ 

Няма да възкликвам от направените открития, които се разкриха и ще се разкриват пред нас, скъпи читатели. Мога само да благодаря от все сърце и душа на Учителя и веригата от помагачи, които ни дават тези безценни информации. 
Днес разговаряме с Учителя за природните богатства на България. Той уточнява районите, местностите и в детайли описва къде какво се намира. Водя записки за неразкрити находища на златоносни, сребърни и медни руди, на затворени и неоткрити до днес древни рудници, използвани от траки и римляни за добиване на злато, сребро и мед, на желязо и скъпоценни камъни. Малката България има бъдеще и капацитет да се превърне в една просперираща държава. Но това е разговор на друга тема, която ще оставим за следващия път. 
Учителят знаеше с какво нетърпение очаквам да из­ясни един вълнуващ въпрос, седна до мен и шеговито подхвърли: 
- Да погледнем във вълшебното огледало и да видим с какви данни разполагаш за Кехлибарената стая. 
Години наред събирах и отсявах всякакви публикува­ни материали в пресата, имащи отношение към кехлибарената стая, рових се в картотеки и архиви и всичко това в най-кратък и систематизиран вид запаметих в компю­търа, затова побързах да отворя файла със записите: 
"КЕХЛИБАРЕНАТА СТАЯ" 
През 1701 година в Кьонигсберг бранденбургският курфюрст Фридрих Първи се провъзгласил за крал на Прусия и за да изглежда владичеството му по-помпозно заповядал да се извърши строителство на нови сгради, а една от залите на големия кралски дворец в Берлин да бъде обзаведена с кехлибарени панели. Поръчката за изработка на кехлибарените панели Фридрих Първи поръчал на известния майстор резбар датчанина Готфрид Волфрам, който включил в екипа си и архитектът - скулптор Андреас Шлутел от Данциг. През 1707 година голяма част от поръчката била завършена и кехлибаре­ното пано монтирано в галерията на замъка Шарлотенхоф. Дали поради лошото закрепване или поради други причини, но кехлибареното пано рухнало и галерията останала незавършена. Изработените кехлибарени пана представлявали шедьоври на бижутерското изкуство. Изработени от ценния слънчев минерал, с различни от­тенъци от светлопрозрачен до тъмножълт, в паната били вплетени с уникална ювелирна изработка цветни кар­тини, гирлянди, орнаменти във вид на печати, гербове. Цели ивици от цветни скъпоценни полирани кехлибаре­ни плочки пък представлявали стените на Кехлибаре­ния кабинет. Смолистите жилки, вплетени в тъканта на кехлибара създавали причудливи фигури на приказни изображения в зависимост от светлината. След смъртта на Фридрих Първи, синът му Фридрих Вилхелм Първи решавайки че Прусия се нуждае от силен и могъщ съюз­ник като Русия, поискал да направи дипломатически и политически дар на руския цар. И при посещението на цар Петър Първи ведно със своето Велико посолство /по­сетил Полша, Германия и Холандия/ му подарил умно и пресметливо безценната кехлибарена стая. Кехлибаре­ните панели били разглобени, номерирани по детайли, опаковани в осемнадесет дървени сандъка, натоварени на кораб и изпратени в Мемел /Днес Клайпеда./ 
Петър Първи изпратил в Мемел специална мисия, на­чело с оберхофмаршала да пренесат сандъците на кехлибарената стая до Санкт Петербург, но лошото време от непрестанни бури и снеговалежи провалили транспортирането. През май 1716 година сандъците били на­товарени на осемнадесет талиги с впрягове от по шест коня и през Курландия съпровождани от голяма охрана пристигнали в столицата. 
В Санкт Петербург Кехлибареният кабинет бил мон­тиран в една от дворцовите гостни и будел възторг със своята красота и великолепие у посетителите. За съжа­ление Кехлибареният кабинет, както знаем, не бил за­вършен. Състоял се от множество отделни незавършени елементи, които не можели да се използват за довършителни работи. Липсвали пиластри, съединяващи паното, рамка на огледалото, не достигали множество детайли и вратичките. Петър Първи макар и високо да ценял по­даръка, останал разочарован от липсващите детайли и Кехлибареният кабинет бил разглобен и пренесен в "по­коите на персонала" на Летния дворец. През 1743 година императрица Елисавета Петровна наредила Кехлибаре­ния кабинет да бъде пренесен в покоите на новия Зимен дворец. Но през 1755 година императрицата заповядала Кехлибареният кабинет да бъде преместен в лятната ре­зиденция на руските монарси - в Царское село. 
В Петербург бил сформиран спец-отряд от седемдесет и шест гвардейци, които се отправили пешком към Цар­ское село и пак пеша след двадесет и пет дни пренесли обратно на носилки частите на Кехлибарения кабинет. Залата, в която монтирали паното, била шест пъти по-голяма от пруското помещение и се наложило знамени­тия руски архитект Вартоломей Растрели да монтира в паното картини от яспис и ахат, позлатена дърворезба и огледала. За цялостна реконструкция на кехлибарения шедьовър бил поканен и известния италиански архитект Александър Мартели. Тъй като много от детайлите на кехлибареното пано трябвало да бъдат отново изработени те били поръчани във Франция, а по поръчка на крал Фридрих Втори в Кьонигсберг изработили четириъгълна кехлибарена рамка, която той подарил на императрица Елисавета Петровна. През следващите години Кехлиба­рената стая се обогатила с нови пиластри и пана от по-лускъпоценни камъни и окончателно завършена в 1770 година. Над 230 години Кехлибарената стая красяла за­лата в Царское село и будела възхищение сред посети­телите на безценния шедьовър на изкуството. 
Какви версии има за "Кехлибарената стая"? 
През 1939 година предстояло сключване на пакта Молотов-Рибентроп и Йосиф Висарионович Сталин извикал писателя Алексей Толстой за съвет: какво да подари съ­ветския народ на своя нов брат немския народ и полу­чил отговор "Кехлибарената стая". Сталин наредил на реставратора Барановски да изготви две копия от Кехлибарената стая, които били готови към 1941 година и транспортирани в Москва. Скрили едната в подземията на Екатерининския дворец, другата подарили на немци­те, а третата ОРИГИНАЛНАТА натоварили на американ­ския "Дъглас" и от Тушинския аеродрум изпратена на големия приятел на Съветския народ Арманд Хамър. 
През февруари 1945 година руската батарея потопи­ла във водите на Висленския залив, близо до Кьонигсберг обоз от шейни на немците, пренасящи откраднати произведения на изкуството в това число и Кехлибарената стая, както твърдял плененият водач на обоза. За доказателство пленникът показал от къде са били взети и натоварени на шейните потопените товари. Това било замък, принадлежащ някога на внука на Вилхем Втори, в който имало зазидана и замаскирана врата, която раз­били и влезли в подземие, а в него намерили кристални полилеи. Плененият немец твърдял, че поради настъп­лението на руснаците не успели в бързината да натова­рят полилеите. 
След войната Съветско-полска експедиция с тралове, хидролокатори и водолази обстойно изследвала дъното на Висленския залив, но от Кехлибарената стая нямало и следа. 
На 30 януари 1945 година от гр. Данциг, на Балтийско море към Хамбург се отправил лайнера "Вилхем Густлов" натоварен с екипажи за най-новите, секретни германски подводници, оръжия и ценности. На борда били натоварени и много ценности, сред които и сандъците с Кехли­барената стая. Въпреки силния охранителен конвой от катери при излизането си от Данцингския залив лайнера бил торпилиран от руска подводна лодка "С-13" и потъ­нал. 
Едва през 1957 година поляците се сетили да обслед­ват потъналия "Вилхем Густлов" и водолазите открили, че много преди тях германците са проникнали в лайне­ра, и с газов резач са направили отвори в бронирания сейф в надстройката на кораба и изнесли секретни раз­работки за нови оръжия, самолети и подводници, както и намиращите се в трюмовете ценности и товари. 
Немски участник, подводничар в секретната мисия по изваждането на ценностите от потъналия лайнер в Данцигския залив, твърдял пред кореспондент на руския вестник "Понеделник ТВ" че проникнали в кораба през 1950 година, но при изваждането на сандъците, в които били опаковани паната от "Кехлибарената стая" някои от тях се оказали разбити и се наложило със земсмукачка да събират отчупени парчета. 
При превземането на Кьонигсберг сред архивите, намиращи се в щаб-квартирата на германското командване били открити грижливо подшити и педантично подре­дени документи, сред които има и заповед, подписана от гаулайтера на Източна Прусия Ерих Кох, за наказание на пазача на "Кехлибарената стая" Алфред Роде, за това, че на 4 март 1944 година той не е евакуира стопанството си от Кралския замък. 
За изясняване на случая бил разпитан гаулайтера Ерих Кох, държан в полски затвор, който потвърдил че Кехлибарената стая се намирала в Кралския замък и по негово нареждане е транспортирана по море ведно с други товари. 
След края на войната разпитали и пазача Алфред Роде, който дал клетвени показания, че през август 1944 година при бомбардировките Кралския замък частично изгорял, а заедно с него и Кехлибарената стая. 
По време на Нюрнбергския процес били разпитани висши офицери от немската армия за съдбата на Кехли­барената стая, но безрезултатно. 
Изводи: 
През 1939 година Сталин наредил на реставратора Барановски да изработи две копия на Кехлибарена­та стая. Като се има предвид нищожния добив на кех­либар, подходящ за изработка на ювелирни изделия и невъзможността да бъде доставен в големи количества, нереалния срок от две години, през които са изработе­ни копията, не е възможно през есента на 1941 година едната Кехлибарена стая да бъде оставена в подземията на Екатерининския дворец, другата да бъде подарена на немците, които я откарали в Кьонигсберг, а истинската Сталин да подари на Арманд Хамър. Изработването на двете нови Кехлибарени стаи отпада поради изброените по-горе факти и от следващите заключения: Ако действително имаше копие в подземията на Екатерининския дворец до сега да бе извадено на показ. Щом Арманд Хамър е притежавал оригиналната Кехлибарена стая защо до днес не се е появила на бял свят? Хамър не би крил подарък, известен на правителството на САЩ. В трюмовете на торпилирания лайнер "Вилхем Густлов" на 30 януари 1945 година не се е транспортирала "Кех­либарената стая", тъй като през февруари 1945 година при обстрела над обоза от немски шейни, потънали във Висленския залив, се твърди от водача на обоза, че са се пренасяли и сандъци с Кехлибарената стая. 
Заключение: 
От Царское Село, /Пушкино/, в Кьонигсберг, днеш­ният Калининград Кехлибарената стая била пренесена в Кралския замък през декември 1941 година и там се съхранявала две години и три месеца според откритите документи. От тук следите й се губят и под въпрос ос­тава твърдението на немския подводничар за участието му при изваждане на "Кехлибарената стая" през 1950 година от потъналия лайнер "Вилхим Густлов". 
През 2002 година в печата се появи съобщение за разкопки в двора на германски замък, извършени от висш немски офицер, участвал при укриването на Кехлибарената стая. Възрастният вече офицер решил да признае истината по укриването на Кехлибарената стая, но така и не успял да намери заровените сандъци. 
Сандъците с Кехлибарената стая се намирали не в Кьонигсберг, а били пренесени и укрити в германски за­мък. 
Допълнение: 
По стари чертежи на архитектите Растрели и Мартели и реставратора Барановски руските и германските бижутери изработиха отново Кехлибарената стая и днес тя краси залата в Пушкино. 
Затворих лаптопа и вдигнах очи към Учителя, очак­ващ неговото мнение. 
- От изложеното дотук - бавно започна той, - се подразбира, че германците са успели да изнесат сандъците от потъналия лайнер. Твърдението на немския офицер безспорно е вярно. Той в никакъв случай не би рискувал да извърши разкопки, ако не е уверен че това е мястото, на което са заровени сандъците. 
- Но не са ги открили - нетърпеливо го прекъснах. - Може би някои от живите участници са ги взели и пре­несли другаде. 
- Възможно е, но задаваш ли си въпрос защо след като немският офицер е получил разрешение от вла­стите, да извърши официални разкопки и извади на бял свят Кехлибарената стая, тя все още не е открита? Нали, за да се реши да извърши това разкритие той се е допи­тал и до другите участници по заравянето на стаята и те са дали съгласието си. 
- Но ако е останал единствено само той жив? 
- За да наруши военната клетва за мястото на скри­тата стая още приживе участниците са решили как да отпадне тази клетва и начина, по който да се съобщи къде се намира. Това удовлетворява ли те? 
- Съгласен съм, но къде е скрита тази Кехлибарена стая? Търсят я цели шестдесет години. Имаш ли някаква идея? 
Без да отговори Учителят стана, даде знак да го последвам и се отправи към изхода на спалното помещение. Станах, прибрах лаптопа и забързах след него. 
Вървим по древния манастирски път към лабиринта и всеки път, когато преминавам през него изпитвам болка по едно далечно, забравено от вековете, отминало време, изпълнено със себеотрицание и героизъм на защит­ниците на крепостта и манастира... 
Отново се намираме в тайното подземие до манасти­ра. Преминаваме в близост до роботите - виждам ги през прозрачна стена, - и влизаме в силно осветена зала, обзаведена с непозната техника, освен приборите, наподобяващи компютри. 
Учителят седна зад един от странните компютри, на­бра по клавиатурата текст, посочи стола до себе си и вдигна очи към огромния екран на монитора. Появи се надпис: КЕХЛИБАРЕНАТА СТАЯ. 
Върху широкия екран видях позната сграда, от без­брой илюстровани картички, на Екатерининския дворец в Царское село. Камерата показваше сградата, обгра­дена от плътна верига немски автоматчици от СС части. В обширно помещение на двореца работеше специална инженерна част. Облечени в бели престилки, надянати над военните униформи, инженерите внимателно фотографират изящната резба на панелите от кехлибарената стая, нанасят на чертеж всяка демонтирана част, номе­рират я, а сваления панел поставят в дървена скара с номер. После скарите влизат в специално пригодени по размери дървени сандъци, добре уплътнени и захванати с болтове, внимателно ги пренасят и товарят на спре­лите пред двореца камиони с опънати брезентови чер­гила... 
Гледах от птичи поглед пътя, по който се движеше немската колона от камиони, отнасящи в неизвестна посока сандъците с кехлибарената стая. Пред колоната се движеха мотористи, с поставени картечници върху моторните кошове, зад тях вдигайки прах се носеха камиони с автоматчици, следваше ги лека кола, в която до шофьора седеше висш немски офицер, а на задна­та седалка зад него седяха двама автоматчици с радиостанции на гърба. По средата на колоната се движеха камионите, пренасящи кехлибарената стая, и накрая колоната завършваше с охрана от още шест моторис­ти. Залязващото слънце хвърля червеникави отблясъци върху каските на войниците, проблясваше зловещо по автоматите, очертаваше напрегнати лица.. 
Настъпи нощ, но виждам съвсем ясно, почти като през деня движението на колите. Видях как колоната достиг­на до железопътна гара, плътно охранявана от герман­ски войници, как камионите се натовариха на открити влакови платформи и влакът потегли в нощта. От висо­ко камерата следеше неотклонно специалната влакова композиция, гледах как преминава през гари, на които се четяха руски наименования. Ето, премина и през сил­но осветена гара с надпис Калининград... 
Тъмнина и само след миг камерата ме понася напред по безкрайните железопътни релси, слабо блещукащи на появилата се зад облаците бледа луна. Невидимият оператор е фокусирал камерата на осветен железопътен перон с немски войници, които демонтират табели с наименование на местната гара, а на тяхно място поставят нови табели с имена на немска гара. Пътувам напред и преминавам през още силно осветени железопътни пе­рони, където немските войници тук също подменят гарови табели с немски имена на гари, съществуващи далеч зад границата. 
Заедно с камерата продължавам да следя пътуващата влакова композиция в нощта, но ми се струва, че тя пътува прекалено дълго и се движи в един огромен кръг. Възможно ли е да греша? Не, не греша, влаковата композиция се движи в един затворен кръг. Досещам се. Това е истинска заблуда за войниците. Те ще знаят, ще бъдат уверени, че са на германска територия. Ето, оказа се, че предположенията ми са верни. Влаковата композиция навлезе в гарите със сменени имена. Войниците уморени от дългото нощно пътуване гледат осветените надписи на преминаващите гарови перони... Да, съмне­ние няма за тях, те са в родината си. 
Последната влакова платформа, превозваща кехлибарената стая току-що напусна гарата и немските войници отново демонтират поставените табели с немски имена и на тяхно място връщат старите табели. Заблудата за преминаващите през гарите войници е пълна.... 
Влакът профуча през гара, на която не успях да видя името, табелата липсваше и композицията спря в края на перона. Камионите с тихо ръмжене внимателно пропълзяха от платформите върху специално подготвени рампи и не след дълго поеха ведно с охраната някъде в лунната нощ. 
На екрана се появи старинен замък, построен на хълм. Все още е лунна нощ, замъкът призрачно светлее на бледата светлина. Прозорците са затъмнени с плътна черна хартия, непропускаща светлина навън. Около сградата е построен кордон от замръзнали сенки на немски авто­матчици, потънали в мълчание. В дъното на двора два­десетина войници усилено копаят огромен ров... 
От височината на посребрения от луната замък, надо­лу по криволичещ път се изтегля немската част, израбо­тила изкопа, а към замъка по друг път пъплят колите с Кехлибарената стая и охраната. 
Замъкът. Виждам стая, обзаведена със старинни скъпи мебели. Зад тежко масивно писалище е застанал немски офицер и разговаря по радиотелефон. Оставя слушалката, тичешком слиза по каменните стъпала на замъка и се приближава при изкопа в градината. Той вече е зарит, върху отъпканата пръст са поставени набързо чи­мове със зелена трева... Следя с вълнение пътуващата влакова композиция движеща се не към Германия, а към фронтовата линия с войниците, които току-що изпълни­ха дълга си - заровиха сандъците с кехлибарената стая и отиваха за "кратка почивка у дома"... Колко от тях щяха да оцелеят... 
Леката кола с висшия немски офицер и двамата радисти спира на гара, на която не виждам табела с наименование, изпълнена с множество немски войници и офицери качващи се във вагоните. Не изпускам от по­глед не особено високия висш немски офицер и двамата радисти, които бързат да се доберат до първия вагон, прикачен към димящ локомотив. Табела с надпис на вагона "Берлин". Офицерът с двамата радисти-охранители се качват на влака и сядат в купето. Върху коленете на офицера лежи кожен планшет... 
Ято съветски изтребители високо в утринното небе в бой с немски месершмити. Долу, пуфтящ в облаци дим влак, задъхващ се от усилия да се движи с голяма ско­рост. Купето с висшия офицер, немските войници на платформата, картечарите, следящи битката във въздуха. Горят като факли в небето съветски и немски само­лети, политат към земята, зад тях остават широки ивици пушек. На екрана изпъкват съветски самолети, пикират със свистене към влака и го атакуват. Виждам пътя на трасиращите куршуми и попаденията им сред немски­те войници, качени в открити платформи на влака. И техните картечници бълват огън по пикиращите самолети. Огнени езици се издигат над влаковата композиция. Взрив, вагоните се диплят едни върху други, избухват впламъци... 
Мъртвите тела на висшия офицер и охранителите... Знаещите тайната на Кехлибарената стая са мъртви. 
Екранът изгасна. Погледнах озадачен Учителят. 
- Защо в замъка, а не в Германия? 
- Известно е, че фюрерът се е страхувал от гене­ралите си. Говорихме надълго за съдбата на Хитлер. А защо е предприел тези мерки за Кехлибарената стая е друг въпрос. Първо, допускал е, че Кехлибарената стая ще предизвика невероятни апетити и възможност да му бъде отнета... А легендата гласи, че който притежава Кехлибарената стая ще има благословията на арийските божества и ще бъде велик управител. Доказано е, че Хитлер се е занимавал с окултизъм, привърженик на черното братство. Не се отрича, че е притежавал и известни екстрасензорни способности... Надявал се е да получи, от някои от манастирите в Хималаите, оръжието чудо, с което да стане световен владетел... Не забравяй, че Кехлибарената стая е изработена от немски майстори и Хитлер е считал, че щом я притежава, ще може да извърши чудеса. Мислел, че му принадлежи...

Милан Миланов

неделя, 19 февруари 2012 г.

Р Е М





От София до квартал Бояна се придвижвам със старичкия "Ланд Ровър", а от там до Боянския водопад, който се намира в планина Витоша над София, тръгвам пеша. Витоша е обявена за национален парк и добре обозна­чена с указателни табели относно дадена хижа и мест­ност. Красива е природата на Витоша, преминавам през борови, дъбови и липови гори, сред невероятно красиви поляни посипани с горски цветя и жълт кантарион. След час изкачване по стръмните планинските пътеки дости­гам хълма над водопада. Долу в подножието се белеят скалите, а в тях прокарали коловози текат сребърните води на водопада. Спускам се по стръмнината надолу и след десетина минути се наслаждавам на красива глед­ка. Ограден отвсякъде с раззеленени дървета, водопа­дът се е спотаил сред живописни скални зъбери. Вода­та, образуваща водопада, изскача от вътрешността на отвесни, насечени с причудливи фигури зъбери, спуска се между каменните улеи, издълбани през вековете, лъ­катуши в тях и се хвърля надолу, падайки с грохот в широкото корито на реката, успокоява се и отнася во­дите към столицата. Много пъти съм идвал тук, за да търся митичния музей под Витоша, но както вече знаете диренията ми бяха напразни. Сега с благословията на Учителя пристигам тук, като се надявам да открия входа и да вляза вътре. 
Застанал с лице към скалистите зъбери отново оглеж­дам метър по метър скалите, взирам се във всяка пукна­тина, надничам и в най-малките пролуки, но не откри­вам нищо. Търся трите "образа, изработени в триъгълна форма", както пише в описанието, но по скалните обра­зувания няма и следа от тях. 
Слизам по-надолу, където водата прави скок от висо­чината и откривам зад водната пелена огромна вдлъбна­тина. Вглеждам се в очертания зеленясал тъмен отвор, но и там не се виждат човешки лица в триъгълна форма. Лято е, Учителят ме посъветва да не посочвам месеца и точния час, в който трябва да бъда на Витоша за да вляза в музея. Аз съм дисциплиниран, изпълнителен човек и точно навреме съм дошъл спазващ указанията. Преглеждам метър по-метър каменния зъбер, опитвам с поставяне на дланта на ръката си дано някъде се вклю­чи система, ала нещо не се получава. Така и не разбрах коя е великата бяла скала, нито къде се намират три­те образа в триъгълна форма. Не мисля да се отказвам, знам че ще открия входа на музея. Връщам се обратно горе на равното, на десетина разкрача от "пръскалото" на водата и се заглеждам в циферблата на ръчния си часовник. Стрелките се сливат една върху друга. Вдигам поглед към скалния масив надясно и виждам как една висока скала се осветява отвътре и върху нея се появя­ват три образа на мъжки лица в триъгълна форма. Те за­едно очертават един голям триъгълник, изпъкващ ярко над скалата. Явлението се повтаря три пъти с малък ин­тервал от време и изчезва. Запомням мястото и бързо се приближавам до скалата. Сега тя не се отличава с нищо по-характерно от другите скали. Сляла се е в об­щата скална маса. Напрягам зрение да открия светлите образи върху грапавата скала и не ги откривам, но съм уверен че скалата е точно тая, върху която се появиха светлинните образи. Не можех да я сбъркам, достигнах до нея почти тичешком от разстояние не повече от два­десетина метра. Най-сетне, време е да отворя входа. По­ставих дланта на дясната си ръка върху предполагаемия триъгълник, очертан от образите и колкото и фантас­тично да звучи не казах "Сезам отвори се!", но мисловно заповядах: Отвори се! 
Във "Великата бяла скала" - защото това бе тя, се очерта светъл каменен правоъгълник, бавно изблед­ня, потъна навътре, завъртя се на дясно и откри широк вход, около два метра във височина и два в ширина. Направих смело няколко крачки напред и влезнах с раз­туптяно сърце в музея под Витоша. Вратата автоматично се затвори след мен. 
Намирам се в силно осветено предверие, напомнящо преддверието на подземието при манастира. И тук на няколко метра пред мен свети надпис "ДЕЗИНФЕКЦИЯ". Цветни лъчи ме обляха,"изкъпаха и изпраха" както дре­хите, така и цялото ми тяло, след минути надписа изга­сна и на входа на огромната мраморна врата застана ро­бот. Сигурно е "еднояйчен" близнак на Севър. Поздрави с "Добре дошъл", представи се с името Рем и заяви, че точно днес ме е очаквал... 
Най-после една мечта се сбъдна. Намирах се в леген­дарния Музей под Витоша, издирван с векове от "търса­чи на съкровища". 

Застанахме пред висока каменна врата, изработена от червен, полиран до блясък мрамор, която се отво­ри автоматично при приближаването до нея. Пред мен се разкри интригуваща гледка: безброй бели мраморни стъпала водеха надолу към огромна зала; мека светлина се излъчваше от мраморните стени и високия таван. Рем, с жест на ръката, ме покани да тръгна и бавно поехме надолу по мраморните стъпала. Дотам, докъдето очите ми виждаха, на площадки, от двете страни на стъпалата, бяха наредени високи 7-метрови статуи от разноцветен мрамор, държащи в ръце блестящи факли, които излъч­ваха мека слънчева светлина. Статуите са изработени с невероятна одухотвореност, сякаш всеки миг ще се раздвижат и проговорят. Първата статуя е на мъж, око­ло 40-годишен, с волево изражение на лицето, с черна барета на главата и кръгла златна кокарда. Облечен в скафандър, държащ в лявата ръка защитен шлем, а в дясната - уред, наподобяващ апарат за измерване на радиационния фон. Върху пиедестала на статуята с ла­тински букви е изписана годината на приземяване върху планетата Земя, мястото на приземяване, името и номе­рът на космическия кораб, съставът на екипажа и други технически данни. Бях изненадан от датите, по моя пре­ценка, те не отговаряха на представите за сътворението на Земята. Помислих, че данните се базират на някакви други математически единици и тъкмо бях решил да по­питам за това, когато Рем заговори: 
- Първият екипаж, посетил Земята, е военен. На постамента са изписани имената на военни физици, хи­мици, лекари, биолози, геолози и други учени, взели участие в изследване годността за живот на Земята. Да, учудва те факта, че са посетили Земята преди 380 милиарда години? Но тогава тя отново е била изстина­ла и годна да бъде заселена с нов живот. А тези седем площадки надолу символизират 700 милиарда години за съществуване и развитие на Земята до седмата, по­следна човешка раса, която ще притежава знанията и висшите божествени закони на сътворението. Виждаш на площадката на всяко стъпало прекрасни статуи. Това са първите върховни посветени управници на Земята през различните периоди време. Вие ги наричате бого­ве. Поставянето на боговете на всяко стъпало означава, че всеки един от тях е управлявал Земята в определе­ния за него период, но боговете не са вечно на Земята. След мандата, те се връщат там, от където са изпратени. Висшият Създател контролира тяхната дейност и мисия. Нали помниш какво пише в старогръцките легенди и ми­тове: "...Боговете не са вечни..." - спря се пред статуя на космонавт, поглади я с ръка и продължи: - "Макар че Зевс изпраща на хората щастието и нещастието им, тях­ната участ се определя от неумолимите богини на съдба­та - мойрите, или както ги наричат римляните парките, живеещи на светлия Олимп. Дори и участта на Зевс е в техни ръце. Над смъртни и богове, и над всяко живо съ­щество властва съдбата. Никой не може да избегне ней­ните повели. Няма сила, няма власт, която би могла да измени нещичко от онова, което е отредено на боговете и на смъртните. Пред съдбата можеш само смирено да се преклониш и подчиниш. Само мойрите знаят повелите на съдбата..." 
Спря да цитира, знаеше много добре, че написаното в "Старогръцки легени и митове" е завинаги запаметено в мен. Цитираше го с определена цел, защото добави: - Ще довърша легендата в една от залите, които ще по­сетим. 
Слязохме бавно надолу и на най-долната площадка, където свършваха стъпалата, се спряхме да погледнем великолепните статуи, на дванадесет мощни данаиди, държащи в ръцете си електронни уреди. 
- Ако нямаш нищо против - обади се Рем, сега ще продължа със "Старогръцки легенди и митове". 
- Щом е нужно ... 
Рем кимна в знак на съгласие и започна: 
"В началото съществувал само вечния, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота на света. Всичко възникнало от безграничния Хаос - целият свят и безсмъртните богове. От Хаоса произлязла и богинята Земя - Гея. Широко се разстлала тя, силна, даваща жи­вот на всичко, което живее и расте върху нея. А далеч от земята, тъй далеч, както е далеч от нас необятното светло небе, на неизмерима дълбочина се родил мрач­ният Тартар - ужасна бездна, запълнена с вечна тъма. От Хаоса, извор на живота, се родила и могъщата сила, всичко оживотворяваща Любов - Ерос. Започва да се създава светът. Безграничният Хаос родил Мрак - Ереб, и тъмнината Нощ - Нюкта. А от Нощта и Мрака произлез­ли вечната Светлина - Етер, и радостният, светъл Ден - Хемера. Светлината се разляла по света и започнали да се редуват нощта и денят. 
Могъщата, благодатна Земя родила безкрайното си­ньо Небе - Уран, и Небето се изпънало над Земята. Гор­до се издигнали към него високите Планини, родени от Земята, и широко се разляло вечно шумящото Море. От майката Земя са родени Небето, Планините и Морето, баща те нямат. 
Уран - Небето - се възцарило в света. Той се оженил за благодатната Земя - Гея. Уран и Гея имали шестима синове и шест дъщери - могъщите страшни титани. Един от синовете им титанът Океан, който обгръщал като без­брежна река цялата земя, и богиня Тетида дали живот на всички реки, които носят своите вълни към морето, и на морските богини - океанидите. А титанът Хиперион и богинята Тея дали на света деца: Слънце - Хелиос, Ме­сечина - Селена, и румената зора - розовопръстата Еос, (Аврора). От Астрей и Еос произлезли всички звезди, които светят нощем на тъмното небе, и всички ветрове; буйният северен вятър Борей, източният Евър, влажният южен Hot и приятният западен вятър Зефир, който до­карва дъждоносни облаци. 
Освен титаните могъщата Земя родила трима велика­ни - циклопи, с по едно око на челото, и трима грамадни като планина великани - хекатонхейри (сторъки), нари­чани така, защото всеки от тях имал по сто ръце. На тях­ната страшна сила нищо не може да устои, тя е стихийна и безгранична. 
Уран намразил децата си - великаните, затворил ги в дълбок мрак в недрата на богинята Земя и не им поз­волил да излязат на светлина. Страдала от това майка им - Земята. Тежало й това ужасно бреме, затворено в недрата й. Повикала тя децата си, титаните, и започ­нала да ги увещава да се опълчат срещу бащата Уран; но те се страхували да вдигнат ръка на баща си. Само най-младият от тях - коварният Кронос (времето, кое­то поглъща всичко), чрез хитрина свалил баща си и за­грабил властта му. Богинята Нощ родила за наказание на Кронос цял сном ужасни божества: Танатос - смърт, Ерида - раздор, Апата - измама, Кери - унищожение, Хипнос - сън с рой мрачни, тежки сънища, безмилост­ната Немезида - отмъщение за престъпления, и много други. Тези богове внесли ужас, раздори, измама, борба и нещастие в света, където се възцарил на бащиния си престол Кронос." 
- Раздел Богове - обадих се малко изнервен, след като търпеливо изслушах неща, които прекалено добре знаех. - Какво искаш да кажеш с това Рем? 
- Да провокирам човешкия ти ум, да преосмисли ле­гендите и да търси в тях истината. Разковничето е в тях. 
Де да беше така...Прочел съм "Старогръцки легенди и митове" сто пъти и въпреки това разковничето липсва­ше. А може и да е прав. Сигурно е прав. Но да достигнеш истината на легендите си е нужен отличен дешифровчик. 
В дъното на площадката, се очерта сребриста вра­та. Рем я отвори дистанционно, в движение. Влязохме в мраморна зала, в която на пиедестали бяха изложени бюстове на богове: на водите, моретата, океаните, реки­те, бурите и ветровете. На подземния огън, подземното царство, на животните, растенията, горите, на войната и още много други. Сред тях изпъкваше с мощната си фи­гура Зевс - Богът на всички богове. Висок, с впечатля­ващо волево изражение на лицето, с дълги обрамчващи образа му коси, държащ в ръцете си светкавица. До него е статуята на съпругата му Гея - Богинята на Земята. Неземно красива, с лице от което се излъчва майчинска загриженост, добрина, миловидност, но и едва доловима строгост. Тук е Зевс, тук е и брат му Посейдон - Богът на моретата и океаните. Широкоплещест, с ярки сини очи, през които прозира морето, стиснал в ръка неизменния тризъбец. Следващата статуя е на Аполон - златокосият бога на светлината, обкичен със златен лавров венец на главата. С красиво, сериозно лице, облечена в пълно бойно снаряжение - шлем на глава, ризница, щит и ко­пие в ръка, в мен е загледана Атина Палада - Богинята на мъдростта, знанията, изкуствата и занаятите. Покро­вителката на героите и пазителка на градовете. Встрани от нея е Меркурий - Богът на търговията - атлетичен, строен млад мъж, леко усмихнат, бих добавил хитричко, държи в ръка жезъл, а на краката обути в обувки се мъдрят разперени крилца. И деветте красиви, с из­ящни тела, музи са тук: Калиопа - музата на епическа­та поезия, изваяна с големи бадемовидни сини очи, в ръка с разтворена книга. Евтерпа - музата на лириката, притежателка на дълги мигли, под които гледат големи зелени очи - вдигнала високо ръце държи в длани бял гълъб. Ерато - музата на любовните песни е със зага­дъчно насърчаващ поглед на пъстрите очи. Скулптира­на е с прозрачна туника поставила ръце на гърди в ми­ловидна сърдечна поза. Незнайно защо се спирам пред Мелпомена - муза на трагедията, с фино лице, от което гледат черни сериозни очи. Облечена с матирана в тъмен цвят туника е заела замечтана поза. Талия - муза на комедията е засмяна, жизнерадостна русокоса краса­вица, облякла красива туника, съшита от разноцветна тъкан, държи в ръка маска на засмян палячо. Терпсихора - муза на танците, с разпилени черни коси, кръшно извила тяло е разперила ръце в танц. Клио - муза на историята, има сериозно лице, от където гледат тъмно­кафяви очи. В лявата си ръка държи златно дърво, по чиито клони съжителстват растения, минерали, живот­ни, хора и маймуни. В дясната ръка е поставено сребър­но паче перо за писане. Урания - муза на астрономията е с дълга, тъмновиолетова пелерина, в лявата ръка е земното кълбо, а в дясната държи далекогледна тръба. Полихимния - муза на свещените химни - е изваяна като диригент. В полупрозрачно тъмно облекло, с привързана коса на опашка, с красиво лице, изпълнено с едва доло­вимо напрежение е вдигнала диригентска палка - сега ще даде знак и музикантите ще засвирят... 
Крилатият кон Пегас - изразител на творческото вдъхновение... Красив, много красив бял крилат кон, из­работен от бяло злато. Реален, а го усещам ефирен, мога да доловя дъха, излизащ от ноздрите му, да чуя шума от крилата. Пегас - един вълнуващ митологичен образ, който и днес продължава да се спуска от висините, оза­рявайки мисълта и фантазиите на творците. Изкушавам се да прекъсна за кратко посещението в Музея под Ви­тоша и да ви разкажа за легендата Пегас... 
Бащата на летящия кон е Персей, а майката горгоната Медуза. Раждането му станало в трагичен момент, кога­то Персей унищожил змиекосата Медуза, а от нейната плът излетял кон. Знаменателната битка се води край изворите на Океан, затова нарекли новороденото Пегас (на гръцки - бурно течение). 
Друга легенда разказва, че Пегас е плод на любовта между медуза и повелителя на морските съдби Посейдон. 
След като се родил, по този необичаен начин, Пегас веднага се понесъл към планината на боговете Олимп, с което се обяснява божествения му произход. 
Пегас бил болезнено срамежлив и предан. Ако служи някому, то е до последния му дъх. Но пред враговете си не спирал. В борбата за независимост и свобода ритал и тъпчел всеки, застанал на пътя му. Малцина са избрани­ците, успели да яхнат крилатия кон. Още през III в.пр. н.е. Александрийските поети почитали Пегас като носи­тел на тяхната фантазия и го нарекли коня на поетите. Легендата разказва как един ден Пегас се разхождал по родната планина Хеликон, когато изведнъж планината започнала да се издига, не с дни, а с часове, покорена от песните на местните чародейки - музите. Разгневен от самозабравилата се планина Посейдон накарал Пегас да постави на място непослушната планина. Хвъркатият Пегас се издигнал на върха на Хеликон, тропнал с крак и планината в миг се вразумила. На мястото, където Пегас ударил с копита, бликнал извор, наречен по-късно Кон­ският извор. При извора отивали да търсят вдъхновение творците на перото. 
Легендарният Пегас е увековечен и на звездната кар­та. Вавилонците и древните гърци нарекли съзвездието, разположено на югозапад от Андромеда Кон. Римляните пък Големия кон. Това име приели и арабите.А китайци­те изброили 116 звезди в съзвездието на Големия кон и ги нарекли Небесната конюшня. 
През средните векове тамплиерите избрали образа на Пегас за емблема на ордена си. Там той галопира като символ на славата и съзерцанието. Военновъздушните сили на Великобритания по време на Втората световна война също приели митологичния кон за свой отличите­лен знак, който и до днес използват като марка на въз­душния транспорт на страната. 
Безпилотният изтребител за морско кацане и ракетоносителят от средна класа на американците носят него­вото име... 
Цялата зала грее от светлините на чудно красивите мрамори, оцветяващи с розов, златист, пурпурен, син­кав, изумруден кехлибарен, аметистов, рубинен и смарагдов цвят. Приказна феерия на цветни мрамори, дока­рани от всички краища на земята. 
Преди да напуснем залата, се доближих до велико­лепната, божествена статуя на Исус Христос и от златна­та плочка върху постамента прочетох датата и годината, през която Исус Христос е дошъл на Земята. Изненадах се, лабиринта бе направен далеч преди идването на Спасителя на Земята. Преди да направя каквото и да е заключение, Рем заговори: 
- Нещата се заплануват милиарди години преди съ­битията... Космическият Разум е създател. Няма начало. Няма край. Няма минало, настояще и бъдеще. Всичко е едно. Но от началото на времето на земята има изме­рения - посочи с ръка огромно табло на стената, върху което бяха изковани със златни букви дати и години на построяването на подземния лабиринт, фотографии на хората и машините, които го бяха построили, планът на подземния лабиринт с точните размери на залите, както и една необикновена географска карта на някогашната земя, съществувала преди 380 милиарда години. 
Приемах нещата такива, каквито са пред мен, пред очите ми и знаех, че това е действителната реалност. И въпреки това нещо дълбоко в мен се бунтуваше и не искаше да приеме реалността за истина. 
- Трябва да разгледаме още много неща - усмихна се почти човешки робота и шеговито попита: - Надявам се, че нямаш въпроси? 
Тръгна пред мен, посочи хилядите наредени сандъчета по рафтовете на огромната зала, "ръкавите", които се спускаха покрай стелажите и каза: 
- Номерираните сандъчета съдържат всички руди и полезни изкопаеми във вашата земя - злато, сребро, мед, олово, желязо... до обикновената почва във всеки район. На другата карта - включи огромен екран, в ля­вата страна на залата, - са отбелязани всички златни, сребърни, медни, оловни, железни и други мини, кои­то са в експлоатация или пък други, които предстоят за експлоатация. На екрана могат да се видят и световните рудници, не само на злато, но и на диаманти. Ако имаш желание, бихме могли да включим компютърна програма и да погледаме. 
- Исках да попитам за "ръкавите", които висят и на­подобяват човешки ръце, около стелажите със сандъчетата. 
- Електронни ръце. Задава се задача на системата да се види проба, да кажем за номер 155 000 съдържащ сплав или каквото и да е друго вещество интересуващо оператора. Електронната ръка я открива, сваля я на ма­лък подиум и операторът... това съм аз, прави ако иска нов анализ на вече анализираната проба. Той може и без да сваля пробата да провери или получи всички не­обходими данни за нея. Въпросът е - какво е нужно. И още нещо - в сандъчетата има свободни прегради, слу­жещи за вземане на нови проби от съответния участък, откъдето преди това е взета рудата. Образците не се смесват, а се описват, за да се види развитието на руда­та, промяна в съдържанието и т.н. 
Освен сандъците, наредени по огромните стелажи, в залата, на разноцветни мраморни поставки са изложени на показ огромни късове самородно злато, великолепни кристали, обработени и шлифовани диаманти, рубини, сапфири, смарагди и безброй други разноцветни и кра­сиви скъпоценни камъни. 
- А какво ще стане, ако властта се опита да взриви входа на лабиринта, за да проникне вътре? 
- Ще се откъртят тонове скали, срутване на скални маси, нарушаване на екологията, промяна на водите на водопада и нищо няма да се открие. 
- Тогава ще се срути и подземният лабиринт. 
- Не, няма да се срути. Предвидени са подобни си­туации и изригване на вулкан... - обърна глава към мен и допълни: - Витоша е вулкан, не е действащ, но не е и мъртъв... Що се отнася до взривяване има с какво да противодействаме. Хилядолетия стоим тук, ще бъдем и занапред... 
Преди да пристъпим към третата зала, Рем сочи с ръка мраморен люк на стената: - Едно от аварийните места, в случай, че електрониката по някакъв начин е блокирала временно. Виждаш, има лост с хидравлика. Издърпва се. За всичко има описание, а сега да разгледаме животни­те. 
Залата е няколко стотина метра дълга. Широка над 120 метра и доста висока. Върху разноцветния мрамо­рен под са наредени пиедестали, а върху, тях изработени от масивно злато в естествена големина, скулптури на животни, влечуги, риби, птици, паяци и насекоми. На пиедесталите има надписи за името на животното, от кой род, вид или под-вид е, размерите, тежината, годината, в която е живяло и кой е направил отливката от злато или друга сплав. Минавах покрай страховити динозаври, плезозаври, дракони, покрай огромни птеродактили, из­ящни делфини и огромни паяци. Имаше тигри, лъвове, мечки, странни гущери, птици. И всички изработени от разноцветно злато. Величието на ваятелите бе порази­телно. 
Погледнах Рем, скръстил ръце на гърди, който усмих­нат наблюдаваше, как преминавам под гигантски дино­заври и сигурно долавяше неприязънта, която изпитвах от надвесените над мен озъбени чудовища. Продължих да обхождам и със задоволство гледах усмихнатите му­цунки на готвещи се за скок делфини, възхищавах се на красивите морски звезди, на разтворените мидени че­рупки, от които се показваха матирани бисери, от много­образието на разноцветни корали. С дни бих разглеждал тези неповторими красоти на природата, защото макар и мъртви те живееха... 
- Убитите или приспани навремето "модели" са в под­земията на лабиринта - уточни Рем. - Помниш, какво ти казах. Нищо в природата не изчезва.Тук се пазят всич­ки видове, живели през различни геологични епохи на ваша територия. Всеки от тях може да се пресъздаде чрез ДНК. Вашите учени откриха част от генетичния код на човека, направиха клониране, но.. Е, не всичко може да се разчете от ДНК. Само това, което е разрешено в полза на човечеството. 
- Знаеш ли, отдавна исках да задам един въпрос... 
- Какво иска да каже писанието в библията, там къ­дето Господ е наредил на Асурите да се пресъздадат, нали? 
- Да. Знам, четеш мислите ми, сякаш ти говоря. 
- Дали мислиш или говориш, за мен е все едно. Вибра­циите на мислите и думите са едни и същи. Вие, човеци­те, сте загубили възможността да възприемате умстве­ните вибрации на мислите. В края на шестата и седмата последна раса тази възможност ще се възстанови. 
А сега да изясним какво означава думата Асури. Тя произлиза от Асу - дихание или живот, а асумат - живо същество. Асурите, това са живи същества, високо ду­ховни, родени от тялото на Брахма. Тези същества са началото на три големи класа, които далеч, много далеч назад във времето предхождат раждането на човечест­вото. Когато те слизат на Земята и получават заповед да се възпроизведат. Една трета от тях отказват, а две трети се подчиняват и се възпроизвеждат, или казано по-съвременно, се клонират на земята. И тогава е дошло проклятието за Асурите, които не се възпроизвели. 
- Навлязохме в твърде окултна среда, и ще те помоля да изясниш ролята на Асурите. 
- Тези високо духовни същества играят важна роля при еволюцията на земята. Тук трябва да добавя, че Асурите в по-късен етап се разделят на два вида, Сури и Асури. Те стават противници, защото техните функ­ции по отношение на еволюцията са различни. Сурите са били по-пасивни от Асурите, по-силно проникнати от чувството на единството и общата цел, готови да из­пълнят законите на божествената система. Асурите били буйни и агресивни, независими винаги недоволни и жад­ни за промени. Сурите представляват реда, а Асурите - прогреса. По тази причина те са във вечна опозиция помежду си, макар че са еднакво необходими. 
- Сурите и Асурите ангели ли са? Рем ме погледна някак си "отчаяно". 
- Явно не си чел задълбочено книгите на Елена Блаватска и Анни Безант. 
В теософските издания много от тайните на сътворе­нието са разкрити и достъпни за прочит от хората. Или този вид литература ви се струва несериозен? 
- У нас още преди 1920 година се публикуват теософски издания. И днес се издават. Прочел съм не малка част от тях, но не чак толкова внимателно, имах преду­беждение към изложеното в този род литература. Стру­ваха ми се нереални. Но въпреки това съм направил дос­та извадки от прочетеното, имам ги записани в лаптопа, за които искам да получа разяснение. 
- Тогава да продължа ли с ролята на Асурите? - не до­чака отговор и продължи: - Трябва да знаеш, че Сурите и Асурите са водили продължителна война за завоюване на Амрита - нектара на безсмъртието, който бил отказан на Асурите, въпреки голямото им желание да пият от него. Знаеш ли каква е причината на този отказ? Това е принципът на Аза - желанието да бъдем идентични на самите себе си. Това е тяхната преобладаваща сила, ха­рактерна тяхна черта. Асурите са бунтовници, където и да отидат избухват войни. Животът се развива чрез бор­ба, самоопределение, неподчинение, и така именно се проявява Азът. Идва време, когато Азът научава, че най-верният негов израз е в божествената воля, във висшето Аз на вселената, и тогава Асурите, скъсвайки веригите на материята, се осъзнават ведно с Върховния, против когото са се борили. Тогава те могат да пият от нектара на безсмъртието, което не се дава иначе, освен от чаша­та на единението и може да се пие само от този, в когото мисълта за самоопределеност или не се е зараждала, или пък е била надрасната, а по никой начин от този, в когото тържествува самоопределеността и който въплъ­щава самата същност на тази самоопределеност. 
- Слушам те и мисля, че четеш редове от книга на Анни Безант. 
- И правилно си схванал - засмя се Рем. - В моята памет са записани милиарди текстове. Подбирам това, което те интересува. Продължавам: - Когато Асурите, или както ги наричат " синовете на нощта " получават от планетния Логос заповедта да "създадат своите образи", те почват своята последна борба за отделна независи­мост, борба от чийто изход те ще научат естеството на Аза. Те не искали да извършат това създаване. Помниш добре, че в четвъртия кръг Синовете на ума, Манаса-путрите, получиха заповед да създадат своите образи. Една трета - Асурите, бунтовниците - отказаха, а две трети - Агнишвата - праотците и децата на Венера пос­лушаха. Тогава проклятието бе изречено: "Те, Асурите, ще се родят в четвъртата раса, ще страдат и ще причи­няват страдания". 
И така, една трета отказала. Тя трябвало да се роди в четвъртата раса. Тя ще се превъплати няколко пъти в атлантската раса, където ще играе важна роля. Тези същества са осъдени да се въплътят в по-лоши условия защото не са искали да слязат в удобния момент, за да помогнат на човешката еволюция. Казва се, "те дошли и погледнали лошите форми на ранната трета раса и се отвърнали". Тук трябва да се отбележи чувството на гор­дост, което изпитвали Асурите към себе си и презрение към развитието на човешката еволюция. Те отхвърлили, отблъснали заповедта да слязат на земята, и затова ги стигнало проклятие ужасно, което, при слизането им по-късно, твърде много затруднило тяхната работа. Тяхната борба била по-усилена, по-трудна, и им дала урок, от който те имали нужда по времето на четвъртата раса. 
- Четвъртата раса са Атлантите, нали? 
- Да, там Асурите ще са бъдещите "Владици на тъм­ния образ" и ще водят борба с "Владиците на ослепител­ния образ", които в своето страшно поражение научават крайния си урок, и търсят единство чрез напредналите човешки раси. 
Тези Асури съставляват петата велика творческа йе­рархия, тази на Макара, не напразно наречена най-мис­териозна от всички раси. 
Рем "изключи говора", погледна ме с безизразни очи и добави: - Това е най-краткото обяснение, което мога да дам на твоя въпрос. Препоръчвам ти да прочетеш по-задълбочено книгите, които притежаваш по теософските въпроси и тогава ще можеш да разсъждаваш правилно върху създаването на земята и произхода на човешкия род. 
- Библията споменава за черните братя, които са по-умни. Знам от моя Учител, че истината и любовта ви­наги побеждават. Казал ми е, че когато представители на бялото и черното братство се срещнат, те учтиво се поздравяват. И двете братства притежават неограниче­на мощ, знания и владеят законите на космоса. 
- Разбирам, информиран си за космичните войни, но те още не са завършили... Нека допълня, в космоса съществуват 100 милиарда звездни системи. Ти трябва да знаеш за дванадесетте основни творчески йерархии във вселената, на чело на които стоят 12 велики богове. Знаците на зодиака са техни символи. Знай, зодиака е даден на третата раса от великите Учители. Един от тези учители е Асурамая, познат като първия астроном. Имен­но той е дал зодиака на Египет и Индия. Астрономиче­ските знаци са символи, схема, на слънчевата система. В тези звездни системи живеят същества с много висока интелигентност. Тези същества ръководят по-нисши съ­щества от други планети. 
- Като Земята. 
- Да, като Земята. Именно сред тези звездни системи се намират и черните братя, които желаят да присъеди­нят към тях още планети от слънчевата система, като ги колонизират - замълча, сякаш е човек, който премисля и продължи: - Вашата Земя, преди милион години бе обект на колонизиране. Черното братство чрез мощни космични технологии се опита да премести Земята на друга орбита... Изкривяването на оста е от това време. Белите братя спряха отвличането на Земята, изградена с много, много труд. Материалът за изграждането на Зе­мята е носен от много далеч... 
Хайде да поразширим темата, за да стане ясно какво точно искам да кажа. Говорим за Земята, която обикаля около Слънцето. Но едновременно с това, тя се върти и около собствената си ос. Но тази ос не е перпендику­лярна на равнината на орбитата й. Наклонът й е 23,5, градуса, който е причина за смяна на сезоните. Именно той е причина за смяна на сезоните, тъй като определя ъгъла, под който слънчевите лъчи огряват Земята, и оп­ределят дължината на деня и нощта. 
Някога, по времето на Атлантида наклонът на Земната ос е бил на 30 градуса спрямо сегашната си позиция. То­гава е нямало сезони. Спомняш ли си какво пише Омир за Атлантида? Че това е Земя, в която няма сняг, студ и дъжд. Днес на земята имате полярната зима, с про­дължителност шест месеца. Защото както казах имаме преместване на планетарната ос. Но как се е преместила тази ос, бавно или рязко? Сторено е рязко, а не посте­пенно. С тласък, мигновено. А това означава внезапно преместване на земи и морета и мигновена смърт на ми­лиони животни. Това вие наричате потоп. 
Млъкна изведнъж, огледа залата, закова очите си в мен и добави: 
- Странни същества сте вие хората. Не очаквах, точно тук, при динозаврите да ми бъде зададен този въпрос. Допусках, че ще ме питаш за летящите гущери, за топ­лия климат на вашата страна, за промените, които са настъпили в животинското царство или за великото май­сторство, с което са направени отливките от истинските животни и онези неповторими тънкости за изработката им, умението да се оцветява златото в най-невероятни нюанси ... 
- Аз действително се възхищавам от величието на тези древни скулптори и художници, но ме вълнуват и загадките, които ние хората не можем по никакъв начин да решим. Нима някой би ми показал това, което сега виждам? Или ще ми разкрие тайните как човечеството да се спаси от рак, спин или други смъртоносни болести? Питам, защото знам, че всяко откритие се разрешава от висшите същества, когато настъпи това време. А време­то се знае само от тях. Те диктуват развитието и гибелта на човечеството. 
- Не, гибелта на човечеството, зависи само от чове­чеството - възрази Рем. - Вие сами се самоунищожавате. Висшите същества ви помагат, но и вие трябва да про­умеете законите на природата и да ги спазвате. Поради неспазването на тези вечни закони ще имате множество природни бедствия, катаклизми, изригване на вулкани, наводнения и още много други изпитания, докато на­края човечеството се обедини в любов към майката земя и я заобича. Едва тогава човешкият прогрес ще изведе хората на по-висок етап в своето милиардно развитие. 
Изслушах го с внимание. Беше прав, притежаваше невероятна информация и се стараех да науча колкото може повече. 
Тръгнах след Рем, закрачил към стена, върху която са изковани стилизирани орнаменти от масивно злато. На крачки от стената орнаментите блеснаха в ярък зелен цвят и се спуснаха надолу. Отвори се вход на зала, в която светлината идваше направо от мраморните плочи. Обходих залата с поглед и видях до стените редици от прозрачни витрини с подредени в тях бижута и монети, а по мраморния под бяха разположени мраморни корита, в които искряха шлифовани диаманти, рубини, сапфири, смарагди и тюркоази. 
- Залата на скъпоценностите. Може да се нарече на изящните бижута и красотата ... Заповядай. 
Трудно човек може да скрие възхищението си от ви­дяното. Залата е изпълнена със златни, платинени, сре­бърни и други направени от непознат за мен материал бижутерии изделия, които ме караха да стоя в захлас. Не знам как да опиша майсторството и красотата, с ко­ето са изработени огърлици, диадеми, малки корони, пръстени, обеци, пафти, колани и най-невероятни ук­рашения, които човек би могъл да измисли. Огърлици с диаманти, със сапфири и рубини; с бисери, тюркоази и златни капки; пръстени в съчетания със злато, платина или сребро; шлифовани диаманти с големина на кокоше яйце; рубини във вид на морски звезди; сапфири офор­мени в дванадесет стенни пирамиди и какви ли не още скъпоценности и всички те изработени без нито една драскотина, излъчващи омайна светлина и чувство на спокойствие. Не мога да не спомена изработката на красиви пеперуди от злато и покрити с разноцветен лак, но така изящно изваяни, че грееха с неотразима красота. Видях също златни птички, чиито крила бяха изработе­ни с рубинени сапфирени и коралови люспи, на мястото на очите блестяха диаманти. Сребърни рибки, покрити с люспи от рубини, дръвчета Бонзаи с издялани коралови стъбла, накичени с листа от изумруди и отрупани с цветчета от бисери. По листата, тук там бе капнала роса от диамант. Имаше сърца, самолетчета, миниатюрни кар­тини, табакери, цигарета, часовници и всичко, което до днес познаваме, изработено от човек. Само с тази разли­ка, че бе изработено от скъпоценни камъни. 
Минавах набързо край сандъците със съкровища, мимоходом поглеждах бижутата и се отправих към стък­лените витрини с монети. Оказа се, че освен монетите в тях е поместена и филателна изложба. Невъзможно е да опиша по големина, релеф, произход и ценност не­вероятния брой златни, сребърни, платинени, медни, бронзови и железни монети. Същото се отнасяше и до витрините с пощенски марки, изработени в най-красиви цветове, изобразяващи царе, пейзажи, птици и животни, растения и теми от всички области на науката и изку­ството. За да опиша всичко сигурно не биха ми стигнали няколко живота. Огромното многообразие от монети и пощенски марки бе каталогизирано по раздели: състав на материала, година на производство, художник, нари­сувал марката, държава, цена, тираж на емисията. На всяка изработена монета или марка е запазена матри­цата. 
Полюбопитствах да видя кога е изработена първата монета в света, приближих се до витрина и ахнах. Моне­тата, изработена от масивно злато, щампована със зем­ното кълбо, състоящо се само от един огромен континент, заобиколен от океан. Нито върху лицевата, нито пък на обратната страна на монетата имаше знак за стойност. Върху лицевата част обаче бе щампован разграфен ква­драт, с нанесени последователно едно под друго в чети­ри редици седем цифрово число. 
Погледнах Рем, сините му неизразителни очи се взря­ха в мен, компютърният му мозък моментално схвана и разшифрова мисълта ми. 
- От времето на началната пета основна раса... Юби­лейна, не е пускана в обръщение. За определени лица е изработена в дванадесет екземпляра. 
- А какво означават милионните цифри? 
- Годината, в която е изработена монетата. На по-висшите същества, създали земята и хората, не са били нужни парични знаци. Дванадесет милиарда години след като управлявали земята и се появили новите раси възникнала нуждата от парични знаци. Разказвам за пе­риод, за който днешните хората дори не подозират, че е съществувал. Следват все по-низходящи периоди. Нова Земя, развитие на нови раси, на войни, катаклизми и от­ново възходи и падения. Сегашният период на човешко­то развитие е повторение на предишни периоди от него­вото развитие, протекли преди милиарди години. Всичко се повтаря заради неспособността на човешките раси да преодолеят най-обикновени правила, изразени с прости думи в Стария завет, и с десетте божи заповеди. Трябва ли да ти напомня, че тези заповеди са основни природни закони. На глед прости, а в тях се съдържат най-важните закони: за любовта, честността, правдата и истината в живота. Вие влязохте вече в епохата на Водолея. Отно­во ще имате възход, ще станат реални общуванията с извънпланетарни същества, с по-напреднали от вас чо­вешки личности. Ще се пътува до техните планети и те ще посещават вашата земя. Ще продължи онзи забра­вен от миналото обмен между небето и земята, започнал преди милиарди години. 
Това си звучеше направо фантастично. Дори и не ми се щеше да реагирам на чутото, но Рем се спря и обърна лице към мен: 
- За вашите учени и за теб може да звучи фантас­тично, но запомни, Земята е на възраст 380 милиарда години. Не напразно преди малко ти казах за възхода и падението на човешките раси и наблегнах на думите Нова Земя. Явно не си доловил смисъла на думите. А те са - Земята има свое развитие. И тя преминава през периоди на обновление. Трябва да се чисти, да възвръ­ща силата си, да обновява въздуха, водата и хранителността на почвата. Сега земята ви е болна, въздухът за­мърсен, почвите изтощени, океаните, моретата и реките пред екологична криза. А земята се състои от пластове... Ако днешното човечество не вземе мерки да спре тази разруха ще предизвика световна екологична катастро­фа, от която дори съществата, които ще дойдат на по­мощ трудно биха ви спасили. Повтарям, Земята трябва да се обича. Тя е вашата майка, а Сатурн вашия баща. И подземното Слънце, намиращо се в центъра на земята трябва да се зареди, защото ако то изгасне... 
Сега наистина съм шокиран. Магменото ядро на Земя­та трябвало да се зарежда! Ясно бе, че хората не могат да извършат това действие. Тогава... Нима други съще­ства имат достъп до центъра на земята? А допустимо ли е земното магмено ядро да се върти вътре в земята и то да движи цялата земя? Ще излезе, че земята е построена... както каза Рем: "Материалът за стоеж на Земята е носен от много далеч." 
- Размисли ли се? - попита роботът, втренчил очи в мен. - Да, Земята се зарежда всеки ден от Слънцето. Ще имаш възможност да се увериш в това, щом влезем в една друга зала. А сега напред, приятелю. Нали така си казвате, вие хората? 
- Само да доизясня нещо, Рем. Твърдиш, сегашния наш живот, преминаващ в локални войни, използване на космични ракети, лазери и най-модерни технологии, на наука и изкуство е повторение на минал период от време? Искаш да кажеш, че преди милион години са съ­ществували личности като Леонардо да Винчи, Шекспир, Наполеон, Айнщайн, Хитлер, Сталин? Цитирам тези име­на, защото с тях се променят съдбите на държави и нации. 
- Правилно си схванал. Да, върху сегашната суша, ня­кога бе вода, а върху някогашната вода, бе суша. Там се издигаха градовете и селата на хората... Впоследствие на мястото на водата се издигна суша и върху морски­те дъна хората отново построиха къщите си и така до днес, а и за напред. Отново казвам, повторение на це­лия цикъл, докато човешкият род проумее. Намекваш за генетичния материал. Знам какво мислиш, за запазения човешки геном в пещерите на Хималаите. Вярно е. Има го, но не само там. В Хималаите се съхраняват и подър­жат живи телата на йогите, които всеки момент могат да излязат от това състояние, да свършат някаква работа и отново да станат донори за ново човешко сътворение тук и на още много места на земята има специални хра­нилища, не само на живи хора, а и на запазени човешки клетки, които всеки момент могат да възстановят дадена раса хора. Тук, в това подземие ще можеш да видиш тези хора. Сега трябва да вървим. 
Влязохме в необятна, кръгла зала, в която на небе­то светеше Слънце, а около него обикаляха планети, с различни по големина обеми. Движеха се самостоятелно в пространството, подтиквани от неизвестни сили, без подкрепящи стойки. Разбрах, намирахме се в планетариум. Високо над главата ми светеше Слънцето, около него по различни орбити се движеха, въртейки се, около себе си и Слънцето, вихрено планети в красиви цветове. И нашата Земя, трета след Слънцето се въртеше шемет­но около оста си и блестеше под лъчите на Слънцето с небесносин цвят. А там, някъде високо, много високо зад Слънцето тъмнееше небето с милиардите звезди. На­блюдавах захласнат известно време танца на планетите, разпознах сред тях Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпи­тер, Сатурн, Уран, Плутон и Нептун, тук бе и Луната, ала не познах другите планети, които се движеха сред тях. Обърнах питащ поглед към Рем, той обясни: 
- Непознатите планети които виждаш са невидими за хората от Земята. Те ще останат невидими за човешкото око и човешките оптични прибори, още дълго време... Виждам, в момента наблюдаваш малката планета. Тя е ФАЕТОН. Да, онзи ФАЕТОН, за когото вие, хората, имате легенда. Хайде да си припомним писанията. Искаш ли? Напомням ти, в нашата памет е съхранено всичко писано от хората...Един момент...чета преразказаното от Хезиод, когото ти много харесваш - за Фаетон: 
- "Само един път бил нарушен установеният в све­та ред и богът на слънцето не излязъл с колесницата си на небето, за да свети на хората - спря да цитира и подобно на учител, изпитващ застаналият пред черната дъска ученик попита: - Досещаш ли се, кога Слънцето не е изгряло на небето? - не дочака отговора ми, явно съзнателно, за да мога да преосмисля казаното и про­дължи: - "Слънцето - Хелиос, имало син от Климентина, дъщерята на морската богиня Тетида, който син се на­ричал Фаетон. Веднъж Фаетоновият роднина Епаф, син на гръмовержеца Зевс, му се присмял и го обвинил, че майка му лъже, че е син на лъчезарния Хелиос. За да докаже, че не е син на обикновен смъртен Фаетон се отправил към баща си, чийто дворец не бил далеч. Бър­зо стигнал до двореца, който сияел със злато, сребро и скъпоценни камъни. Дворецът сякаш искрял с всички цветове на дъгата, така чудно го бил украсил самият бог Хефест. Фаетон влязъл в двореца и видял там седящия в пурпурна одежда на трона си Хелиос. Но Фаетон не могъл да се приближи до лъчезарния бог; неговите очи - очи на смъртен - не могли да издържат сиянието, кое­то се излъчвало от венеца на Хелиос." Отново прекъсна да цитира откъса от книгата, поиска да имитира изкашляне и каза: 
- Неговите очи на смъртен не могли да издържат си­янието, което се излъчвало от венеца на Хелиос. И едва когато Хелиос снел лъчезарния венец, Фаетон се при­ближил при него. Баща му го прегърнал, казал му че е негов син и за да не се съмнява повече, се заклел във водите на свещената река Стикс, че каквото поиска, ще го изпълни. Ужас обзел бога, щом узнал, че Фаетон же­лае да пътува вместо него по небето със златната му колесница. 
Но клетвата вече била дадена и бог Хелиос започнал да увещава сина си да се откаже от желанието си. Гово­рел му, че това не е по силите на Фаетон, че е смъртен, а нима това е работа на смъртен? Дори и безсмъртните богове не са в състояние да се задържат на неговата ко­лесница. Самият Зевс Гръмовержец не може да я упра­влява, а кой е по-могъщ от него! Моли го да си помисли само, че отначало пътят е така стръмен и дори крилатите му коне едва се изкачват по него. Към средата той върви така високо над земята, че дори мен ме обхваща страх, когато гледам долу разстилащите се морета и земи. А към края така стръмно се спуска към свещените брегове на океана, че без моето опитно управление колесницата стремглаво ще полети надолу и ще се разбие. Не, пътят води през опасности, ужаси и между диви животни. Той е тесен; ако се отбиеш настрана, там те чакат рогата на страшния телец, застрашава те ликът на кентавъра, яр­остният лъв, чудовищните скорпиони и рак. Е ... 
- Това е съвсем ясно за всички - бързо се обадих аз. -И в книгата са дадени пояснения, отнася се за пътя на Слънцето през съзвездията Телец, Кентавър, Скорпион и Рак. 
- Така е, продължавам: "Хелиос завел Фаетон на мяс­тото, където стояла колесницата му - цялата златна и блестяла с разноцветни камъни. Довели крилатите коне на Хелиос, нахранени с амброзия и напоени с нектар. Впрегнали ги в колесницата, а розовопръстата Еос от­ворила вратата на слънцето. Хелиос намазал лицето на Фаетон със свещена смазка, за да не го обгори пламъкът на слънчевите лъчи, и сложил на главата му ослепител­но блестящ венец. "Синко - казал му Хелиос, - помни последните ми напътствия. Не карай силно конете, дръж колкото може по-здраво юздите. Моите коне сами ще ти­чат. Мъчно е да се възпират те. А пътя ти ясно ще видиш по коловозите, които минават по цялото небе. Не се из­качвай прекалено нависоко, за да не запалиш небето, но и ниско не се спускай, иначе ще запалиш земята. Не се отклонявай, помни, нито на дясно, нито на ляво. Тво­ят път е точно по средата между съзвездията Змията и Жертвеника." 
Фаетон бързо се метнал на колесницата и хванал по­водите. Той се радва, ликува, благодари на баща си Хе­лиос и бърза да тръгне. Конете ровят с копитата си, от ноздрите им изскача пламък, те леко потеглят колесни­цата и през мъгла бързо се понасят напред по стръмния път към небето. Колесницата е необичайно лека за ко­нете. Те препускат през небето и се отклоняват от обик­новения път на Хелиос, и летят без път. Фаетон не знае къде е пътя, не вижда коловозите, всъщност не е в със­тояние да управлява конете. Той гледа от небесните ви­сини земята и побледнява от страх, така далече от него е тя. Коленете му затреперват, мрак забулва очите му. Той вече съжалява, че е измолил от баща си да му поз­воли да управлява неговата колесница. Не знае какво да прави, не знае имената на конете, а да ги задържи с поводите няма сили. Около себе си вижда страшни не­бесни зверове и още повече се изплашва. Обезумял от ужас той изпуска поводите на конете, а те почувствали свобода, се понасят още по-бързо. Колесницата се носи ту към звездите, ту към самата земя. Сестрата на Хелиос, богинята на месечината Селена, с изумление гледа как профучават конете на брат й без път, неуправлявани от никого, по небето. Земята бива обхваната от пламъка на ниско спусналата се колесница. Загиват големи, бо­гати градове, загиват цели племена. Пламват планини­те, покрити с гори. Гори двуглавият Парнас, сенчестият Китерон, там между Атика и Беотия, зеления Хеликон в Югозападна Беотия, горите на Кавказ, Тмол в Лидия, Ида във Фригия, Пелион и Оса, в Тесалия, на брега на Егейско море. Димът забулва всичко наоколо. Водата в реките и ручеите възвира. Нимфите плачат и ужасени се скриват в дълбоките пещери. Кипят Ефрат, Оронт, Алфей, Еврота и други реки. От голямата топлина земята се напуква и лъч от слънцето прониква в мрачното цар­ство на Хадес. Моретата започват да пресъхват и мор­ските божества страдат от зноя. Тогава великата богиня на земята Гея, се надига и се оплаква на Зевс за бед­ствията, причинени от Фаетон. Тя не иска на земята да загине всичко живо, не желае всичко да се върне в пър­вичния Хаос. Чул Зевс молбата на богинята Гея, страшно замахнал с десница, хвърлил ослепителната си мълния и с нейния огън потушил пожара. Със светкавицата Зевс разбил колесницата. Конете на Хелиос се разбягали на разни страни. По цялото небе се разпръснали парчета от колесницата и от хамутите на Хелиосовите коне. А Фа­етон, с горящи къдрици на главата, се понесъл из въздуха като падаща звезда и паднал сред вълните на река Еридан, далеч от родината си. Там хесперийските нимфи вдигнали тялото му и го погребали. Изпаднал в дълбока скръб Фаетоновият баща Хелиос, закрил лицето си и цял ден не се появил на синьото небе. Само отблясъкът на пожара осветявал земята." 
- Това е - кратко отбеляза Рем. - Още древните гър­ци са познавали механиката на небесните тела и с тази легенда са отразили една истина. Катастрофата се е слу­чила в действителност и е променила полюсите на зе­мята. Не ти ли напомня за земен катаклизъм, и то много характерен? - Понечих да отговоря за гибелта на Атлан­тида, но Рем съзнателно ме изпревари и продължи да говори: - Но тъй като ти прояви интерес към планетата Фаетон, мога да ти кажа - на нея няма условия за живот. На по-далечната планета, която виждаш има хора като вас. От там ще слезе вторият Месия на Земята. И тогава хората ще бъдат поведени от него. А този сателитен от­рязък е малката планета до Сатурн. На нея живеят хора на тънкия физически трепет. Това са НИБЕЛУНГИТЕ. Ор­битата на тази малка планета е 9 милиона километра. За Нибелунгите имате предания и книги... 
- Рем, на известните до днес планети няма условия за живот, нали? 
- Така е, за вас хората е невъзможно да живеете там. На тези планети живеят ДУХОВНИ, ВИСШИ СЪЩЕСТВА. 
-А има ли планети населени с хора, като нас? Ти по­сочи, че на ФАЕТОН няма живот, а на други планети? 
- О, в космоса има милиони звезди населени със съ­щества много по-красиви, по-лъчезарни и по-умни от хората ... Ако можехте да ги видите щяхте да ги наречете божествено красиви ... Нали пътят за развитие на човека е към тези планети и звезди ... 
- Още един въпрос. В космоса има ли планети населе­ни със същества по-нисши от човека? 
- Има. Това са планети населени със същества с по-нисък интелект от вас хората. В други се заражда живот: Пример за това е Луната. От 1987година там се започ­на образуването на океани и морета. Това, че вашите учени все още не ги откриват не означава, че процеса не е започнал. На Луната се създава атмосфера, ще се появи живот. Монадите вече са се събрали. Създадена е първата човешка клетка. Ще се появят лунните хора. Кожата им ще бъде малко по-различна от вашата, мал­ко по-прозрачна. Различни ще бъдат и технологиите им за производство. Постепенно ще започне посещение на лунните хора на Земята и на земните хора на Луната. Тогава хората на двете планети ще се движат върху съ­ответните планети без скафандри... Ще настъпи време­то, когато хората ще използват огромната електрическа енергия, която се излъчва от звездите. Е, времето за което ти говоря е пред вас, за съжаление вие няма да участвате в него. Но вашите деца и внуци ... Шестата раса вече расте... 
Ще прекъснем за кратко срещата с Рем, за да напра­вим една малка разходка около загадъчната Луна... На­дявам се да има защо... 
От незапомнени времена древните са обожествявали Луната. Дори Луната е станала първото божество, а не Слънцето. Козма Прутков съветва: "Ако те попитат кое е по-важно - Слънцето или Луната, отговаряй: Луната, защото Слънцето свети, когато и без това е светло, а Луната свети в тъмното". Глупаво, разбира се, но не и за разсъжденията на хората в древността. Нека не за­бравяме, че едновременно с почитта към Слънцето, то е вдъхвало и страх със своите затъмнения. 
В най-древния език - санскрит, наричали Луната Мас, т.е."измерител", и с времето тя станала абстрактна вели­чина, която осъзнали хората. И я обожествили, станала майка на всички религии в света. 
Култът към Луната не винаги се е противопоставял на култа към Слънцето. Те се допълвали един друг. Из­следователят Уилям Прескът дава пример за народите на Централна Америка, където отдавна съществува лун­ната година, по която са се установявали религиозните празници. Календарът наречен Топаламатл използвали за своите тайнства жреците. Прескът, описвайки циви­лизациите на майте и ацтеките, споменава за гигантски храмове, разположени на разстояние един ден път от Мексико, в самото сърце на ацтекската държава. Там се издигали огромните пирамиди на Теотихуакан, едната пирамида посветена на Слънцето, другата на нощното светило. 
Древните гърци почитали Селена, богиня на Луната, реколтата и раждането. Вавилонската Астарта, индий­ската Парвати, великата богиня майка Кибела, всички те са богини на лунния култ. Плутарх писал:"Луната с влажната си светлина способства за плодовитостта на животните и растенията. А нейният враг Тифон (Слънце­то) изгаря всичко живо с горещината си и прави голяма част от Земята необитаема." 
И в Китай Луната отговаря за плодородието, а в ми­тологията олицетворява Женското начало "ин" - вода, тъмнина, нощ. 
В "Популярна астрономия" Камий Фламарион за тайн­ствената непозната е писал: "Луната - замисленото и тайнствено светило, бледото нощно слънце, самотно блуждаещо по безмълвния небесен свод, във всички времена и у всички народи е привличала към себе си погледите на хората и техните мисли. 
Ако златото се асоциира със Слънцето, то другият благороден метал - среброто, принадлежи на бледната нощна богиня. 
Френските изследователи А. Либер и К. Шерин реши­ли да пренесат законите на взаимодействието на Луната с приливите и отливите в Световния Океан върху човеш­кия организъм, който те си представили като малка все­лена, като микрокосмос." Той в основата си се състои от същите елементи, както и повърхността на Земята (при­близително 80 % вода и 20 % органични и неорганични вещества). Може да се твърди, че гравитационните сили на Луната оказват влияние на водата и човешкия ми­крокосмос по същия начин, както и върху макрокосмоса Земя. Чрез гравитационния канал Луната предизвиква в човешкия организъм циклични изменения на течната среда, която изпълва всички клетки на нашето тяло ". 
Една от хипотезите гласи, че Земята и Луната са род­ни сестри. Образували са се от един и същ газов облак. В далечното минало Луната е заемала една трета от зем­ния небосклон. Защо сравнително леката Луна не е била притеглена от мощната земна гравитация и не е рухнала на повърхността на планетата, а дори се отдалечава от нея, до ден днешен не е ясно. 
Италианският писател Итало Калвино, любител астро­ном написал в новелата си "Отдалечаването на Луната" че орбитата й някога е била елипсовидна и когато Лу­ната се спускала съвсем ниско, водата прииждала с не­удържима сила. Често нощем пълната Луна висяла тол­кова ниско над земята, а приливът бил така мощен, че водата едва не докосвала лунната повърхност ". 
А сега да се върнем отново при Рем. 
- Има и други планети - помълча секунди, може би компютърният му мозък отсяваше милиарди информа­ции и с нежелание отвърна: - Това са планети, в които душите се трансформират... 
Не искаше да говори по този въпрос. Явно програма­та, която е заложена в него му даде някакво частично разрешение да съобщи отговорите, но самият той е пре­ценил, до колко това е удачно. Затова и отговорът бе кратък. Може би друг път... 
/Великите религии описват ада като обгърната от ужас и зловоние страховита обител на демони, чудови­ща и грешници с обсипани от ледени градушки и огнени пламъци мрачни пропасти, дълбоки ровове и пещери. Единствено в древногръцката митология откриваме още по-кошмарно и недостъпно място в утробата на земята, олицетворение на злото и вечния вселенски мрак - Тартар. 
В"Теогония" на Хезиод Тартар (Tartaroz) е космогони-ен елемент и един от четиримата създатели на Вселена­та заедно с Хаоса, Гея и Ерос. От връзката с него земята Гея ражда стоглавия дракон Тифон, чудовищния змей Питон и огромната полужена-полузмия Ехидна. Според преданията Тартар е обител на боговете на нощта, смър­тта и съня, намиращ се в най-дълбоките бездни на земя­та, под задгробното царство на сенките на Хадес. 
Ако се хвърли медна наковалня от небето на земята, тя би достигнала до нея за девет дни. Също толкова дни били необходими, за да стигне от земята до бездните на Тартар. 
В него се намират основите на земята и морето, всички краища и начала в света. Високи стени от мед, огнената река Флегетон и плътен мрак(нощта го обкръжава "в три реда") отделят сърцето на вселенската преизподня от останалите светове. Никой от олимпийските богове не смеел да престъпи в Тартар. След епичната небесна бит­ка с титаните победилият гръмовержец Зевс оковал във вериги и запокитил могъщите полубогове във вековна тъма, а на стража пред яките медни порти поставил гра­мадните като планини сторъки великани хекатонхейри. 
В по-късните легенди Тартар се трансформира в най-отдалеченото и ужасно място от подземното царство на Хадес, където агонизират във вечността богохулници и дръзки герои - Пирифой, Иксион, Салмоней, Сизиф, Титий и Тантал./ 
- Небесната механика - неочаквано се разбъбри роботът - е много сложна наука. Установявам, по нея, че имаш слаби познания и естествено нямаш въпроси. Знам, като лекар се интересуваш от космичното влия­ние на планетите и звездите. Да, ти знаеш, между звез­дите, планетите и Земята има космична връзка... Искам да кажа, реален обмен на информация между космоса, земята и хората. Всяка планета управлява даден човеш­ки орган, наречен енергиен център, като сърце, черен дроб, бял дроб, мозък и тъй нататък. А звездите упра­вляват кръвната плазма и някои дейности на човешкото развитие. Нали на земята, казвате, "на този човек му изгря или залезе звездата". Ето, това донякъде може да обясни, какво може да свърши звездата, за един човек, за едно човечество, за една планета. Много сложен дял от космоса и много слабо проучен от хората. Ще минат години и вие ще имате тясно специализирана наука, изучаваща именно влиянието на звездите и планетите върху живота на хората. Не говоря за астрологията, а за общото съдействие между астрономия и медицина. 
Вярно, нямах добри познания по астрономия, но това не ми пречеше да се интересувам от новостите в тази област. Затова попитах Рем за една хипотеза, в която се предполагаше, че Луната е изкуствен спътник на Зе­мята. Но кой е създал този изкуствен спътник и с каква цел, никой не можеше да даде отговор. Бях прочел, че всеки ден повърхността на Луната се разтърсва от зага­дъчни тласъци, с продължителност до 10 минути наподо­бяващи земетресенията на земята. А след тях спътникът започва да излъчва странни звуци в галактиката... 
- Земетресения на земята с подобна сила са в поря­дъка на половин до максимум две минути, заради нали­чието на океани и морета, които служат като амортисьо­ри - отвърна роботът. - На Луната засега няма вода... Установявам, проучил си хипотезата на Михаил Васин и Александър Щербаков от Академията на науките на СССР, които още през 1960 година допускат изкуствения произход на Луната. На тях им прави впечатление асиметрията на видимата и тъмната страна на Луната и дру­ги странности, подсказващи, че това е кух планетоид. 
- Така ли е? 
- Така е. И Земята е куха... Луната притежава огромно море от лава, орбитата й е почти идеално кръгла и това дава основание на учените да допускат изкуствения й произход. 
- Има и други предположения, че Луната е управля­ема база на извънземни. 
- База... да и управляема... да. Подобно на другите небесни тела. Но орбитата й е строго фиксирана и всяко едно отклонение би причинило планетарна катастрофа. 
- Говори се, Земята и Луната са живи организми, те чувстват, дишат, изпитват страдания и болка. 
- Планетите са живи организми. Всеки катаклизъм на­нася рани върху повърхността им. Луната и Земята след всяко разтърсване издават звуци. Боли ги. 
Вдигна глава и обходи с поглед небосклона над нас. Толкова приличаше на човек. А хубавото бе, че не е чо­век, защото със сигурност щях да му досадя с безкрай­ните въпроси. 
Замислих се за най-новите изследвания за взаимо­връзката Космос-Земя и знаех, че днес никой вече не отрича влиянието на Космоса върху Земята и населени­ето. А запитаме ли се какво съединява хората с родното място и местоживеенето и с какво се обяснява различи­ето в характера на хората от различни страни отговор дава астрогеографията - дял от астрологията. 
Традицията да се съпоставят градовете със съзвезди­ята датира от епохата на Древния Вавилон. В древния текст по астрогеография на "Тетрабиблос" (Четверокнижие) на Клавдий Птоломей от началото на II век от н.е. е написано, че жителите на долния Нил са под влияние на зодиакалните знаци Близнаци и Меркурий. Затова тези жители били умни, възприемчиви и самовглъбени, стре­мят се към мъдростта и светлината. Те са магове, жреци и математици. 
Индия, Персия, Вавилония, Месопотамия и Асирия се управляват от Венера и Сатурн, а това дава отпечатък върху характера, страстите и начина на живот. 
Под въздействие на Дева и Меркурий са жителите на Елада и Крит. Те са логични, ученолюбиви и духовно развити. 
През средните векове много от знанията били забра­вени и вниманието на изследователите било фокусирано върху хералдическата астрогеография, занимаваща се с влиянието между животните, изобразени върху гербове­те, и животните от зодиакалния кръг. 
Днешните учени се сблъскват с неразрешими и труд­ни загадки, едни от които са така наречените "звездни пътища". За тях писа професор Хайнц Камински: 
"...На ширина 42 градуса и 06 минути през Пиренеите е прокаран "звезден път" - идеално права линия, която в планинските условия е невъзможно да бъде изработе­на. Селищата, разположени на тази линия, в названията си имат един и същ корен - независимо от езика, коре­нът се превежда като "звезда". 
Според астрологията в това пространство се проекти­ра 8-ят градус на Водолея, който астролозите свързват със създаването на изкуствения модел на живота. 
Същата закономерност е открита и в Южна Европа. Единствено с математическите закони може да се обясни местоположението на култовите съоръжения в Древна Гърция. Разстоянието между тях е пропорция от златно­то сечение. 
Така например ако с линия се съединят Олимп, Акрополът и Делфи, ще се образува равнобедрен триъгъл­ник. Ако разделим в пропорцията на златното сечение линиите, съединяващи Делфи с Олимп и Делфи с Акропола, ще получим разстоянието от Делфи до Немея - то е равно на по-голямата част от линиите Делфи - Олимпия и Делфи - Акропола. Точно такова е разстоянието и между Делфи и Додона. Тази закономерност съществува и в разстоянието между Спарта и Олимпия, Спарта и Ати­на, Олимпия и Чалкис, Олимпия - Делос. Тези свещени линии покриват цяла Гърция. Ако една точка я приемем за център на кръг, то двете точки винаги ще лежат на дъгата на окръжността, независимо от местността: пла­нини, море, хълмове и реки. И всички те ще съответстват на по-голямата част на Златното сечение от съответните разстояния, а именно 62 % от него. 
Какво означава това? Че култовите съоръжения да­тират далеч преди Евклид. Още в каменния век върху Земята била наложена геометрична мрежа. И тези зна­ния били използвани съзнателно при строежа на свети­лища. 
От Делфи на север е насочена идеално права линия, дълга 218,5 км, съединяваща четири крепости на викин­гите; минава край Берлин, пресича Алпите и от другата страна опира в Делфи, където всичко било посветено на бога Аполон. 
Интерес предизвиква и така наречения "апостолски" градус: Например Ватиканът е разположен върху 9-тия градус на Водолея, а върху месторазположението на Йе­русалим се проектира магическият 10-ти градус на Ри­бите, свързан с изцеления. 
Още на древните било известно съществуването на шестнадесет "благи земи", седем от които са устойчи­во привързани към своето място, а останалите девет са "плаващи". Устойчивите "благи земи" пулсирали поня­кога и се свивали до 20 километра в диаметър и се раз­ширявали до 400 километра. Една от тези "благи земи" астролозите зороастрийци свързвали с южната част на Гърция, другата с Палестина и Синайския полуостров - с местата където е проповядвал Исус Христос. 
Днес ние ползваме общоприетата система на гео­графски координати, водещи началото си от Гринуичкия меридиан. Но според древните астролози истинският ну­лев меридиан се намира в Уралските планини: дължина 59 градуса и 54 минути. Тръгнем ли по него, ще видим отражението на космическите закони върху Земята и взаимовръзката между хората и местността, където са се родили и живеят. В "Изумрудни скрижали" на Хермес Трисмегист точно е дефинирана Вселената като систе­ма, в която всеки елемент се подчинява на основните й закони. 
Не по-малко интересно е древното учение Авеста, според което всяка точка от земната повърхност, вся­ка територия и район имат свое лице, своя съдба, своя функция и индивидуалност, определени от зодиакални­те знаци и астрологическите характеристики на плане­тите. 
Във всяка развита страна има 12 региона - Зодиак в миниатюра. Всеки от неговите знаци има своя функция; всеки град има своя особена роля на Земята и свой ха­рактер. А всичко това е отразено в характера и външ­ността на хората. 
Като разделим земното кълбо на две по линията на истинския нулев меридиан, ще видим, че населението от западната половина придава особено значение на ин­дивидуалността, на творческата самоизява, на разума. Те ценят личната свобода и стремежа да изпъкнат сред общата маса. 
В другата, източното полукълбо жителите са причастни към колектива, духовното самоусъвършенстване и подсъзнанието, спазването на единни за всички зако­ни, социална справедливост и миролюбие, преклонение пред красотата и природата. 
И като послеслов бих попитал: защо у нас учените добре запознати със "звездните пътища" и древните уче­ния до сега не са съставили подобни карти на България? Нима ние нямаме древни светилища и древни посели­ща?


Милан Миланов