сряда, 30 ноември 2011 г.

Гравитационно движение - Какво прави елемент 115 с гравитацията?

 Елемент 115 има формата на триъгълник и се използва за гориво на реактор. Използва се за да създаде реакция от превръщането му с един допълнителен протон от елемент 115 в елемент 116, който незабавно се разпада и освобождава антиматерия. Но по-важното, когато един елемент стане по тежък отколкото да притежава 115 протона и да се намира в областите на острова на стабилност, натрупващата се атомна сила или “Гравитационна А вълна” излъчва или превишава периметъра на атома. Ние увеличаваме гравитацията, lensing it to counteract the Gravity naturally propogating outward from the earth. Това не е “анти-гравитация”, нито пък ние генерираме гравитация от нищото както някои теоретици все още вярват. Този елемент след това се помества в реактора. Това парче от елемент 115 е източникът на гравитационата А вълна, също така целта е да се бомбардира с протони за да се получи антиматерия. Само около 223 грама, които са под половин паунд са достатъчни за да лети плавателния съд за около 30 до 45 години. 

Елемент 115 

Даден на американците от извънземните посетители, този елемент се използва като гориво също и като източник на гравитационни А вълни. Тези “посетители” се снабдяват с този елемент, който не се среща естествено на Земята, от звездната система известна като Ретикули (Reticulum). The Element 115 is machined into wedge as preparation for use in the Reactor. Благодарение на начина по-който се използва елемент 115 в реактора, той се изчерпва много бавно. 

Точката на топене на елемент 115 е 1740 градуса по Целзий. 
Стндартното му oxidation state е +3. 
Атомен Радиус: 1.87 angstroms. 
Носеща вълнова честота (Carrier Wave Frequency): 7.46 hz @ a one micron bandwidth. 

Учените теоритезираха преди години, че има възможна комбинация от протони и неутрони които могат да формират атоми, които не се срещат естествено на Земята. Количеството маса и процентът електромагнетизъм при създаването на Вселаната определя елементите формирали се в галактиките и звездните системи. Нашето Слънце е джудже в сравнение с повечето други звездни системи и бинарните системи. С други думи не е учудващо, че тези супертежки стабилни елементи не се срещат естествено на Земята.
Когато се използват всичките три усилвателя, те са в Делта Конфигурация 

Когато изкривявате пространство/времето и имате възможността да генерирате силно гравитационно поле, след това най-бързия път от точка А към точка Б е да изкривите, или прегънете пространство/времето между точките А и Б, довеждайки точките по-близо една до друга. Колкото по силно е гравитационното поле, толкова по-голямо е изкривяването на пространство/времето и скъсяването на разстоянието между точките А и Б . 

Omicron Конфигурация: Пътуване близо до повърхността на планета или луната. 


Когато използваме само единия усилвател, той е в Омикрон Конфигурация. 

Когато дискът е близо до друг източник на гравитация, като Земята, гравитационната А вълна, която propagates извън диска, се сменя в гравитационна Б вълна, която propagates извън Земята, и това допринася за издигането. Гравитационните усилватели(ускорители) на диска могат да се фокусират независимо, и те пулсират и не стоят неподвижни непрекъснато. В Омикрон Конфигурацията, единият усилвател пулсира и дискът плава върху неутрално образувано от aiming всяка една от тези две гравитации и сменяйки the phase. В този случай, другите два усилвателя са свободни да наклоняват диска в странична посока. 
Вълни генерирани чрез гравитационно поле. Предсказанието, че ускоряваща се маса ще излъчва гравитационни вълни (и губи енергия) идва от главната теория на относителността. Много опити бяха направени за да се открият вълните от космоса използвайки се директно метални детектори. Теорията внушава, че пулсът от гравитационно излъчване (като от есплозия на супернова или черна дупка) кара детектора да вибрира, и смущението се детектира от transducer. Взаимодействието е много слабо, и е нужно крайно внимание за да се избягнат външните смущения и ефекта от топлинния шум върху детектиращата система. До тук, бяха направени непотвърдени директни наблюдения. Обаче индиректно доказателство за гравитационни вълни дойде от наблюдения на пулсар и бинарна (двойна) система с друга звезда. 
Ние знаем, че гравитацията извива или изкривява пространство/времето и светлината по силата на факта, че ние можем да виждаме звезди, които ние знаем че трябва да бъдат блокирани от нашата гледна точка от Слънцето. Ние използваме радио и оптични телескопи, за да картографираме звездите и други небесни обекти по време на пътя на нашата годишна орбита около Слънцето, следователно ние знаем къде трябва да се намират тези небесни обекти. Когато Слънцето е между нас и една звезда, много пъти ние все още виждаме звездата въпреки, че тя е в различна позиция. 
Знаем, че гравитацията изкривява времето по силата на факта, че ако ние вземем два апарата, които измерват много малки вариации във времето, и държим единия на морското равнище и вземем другия на високо морско равнище, когато отново ги сравним те ще отразяват различни времена. Различията във разминаването на времето е причинено от факта, че гравитационното поле отслабва, когато се отдалечавате от източника, и разбира се в този случай, източникът на гравитационно поле е Земята. Така, че устройството, което е занесено на висока височина е подложено на по-малко по сила гравитационно поле отколкото устройството което е на морското равнище. Едно устройство използвано за такива измервания е атомният часовник и най-съвременните атомни часовници са направени така, че да не варират с повече от една секунда за всеки милион години. Следователно, както гравитационното поле около голяма маса, като планета например, изкривява времето и пространството, така и всяко гравитационно поле, дали природно срещащо се или генерирано, изкривява пространството и времето по подобен начин. 

Как да генерираме гравитационно поле? 

До този момент, терминът генерирам беше използван за обясение на способността за придуциране на гравитационно поле, но откакто има неизвестен начин за създаване на гравитационно поле от нищо, по-точно терминът може да се използва за достъп и усилване на гравитационно поле. За да разберем как гравитацията се генерира или усилва, първо трябва да знаем какво всъщност е гравитацията. Гравитацията е вълна. Не частица, която се държи като вълна, а истинска вълна. Фактът, че гравитацията е вълна кара учените да предполагат многобройни суб-атомни частици, които всъщност не съществуват и това причинява голяма сложност и объркване в изучаването на квантовата физика. 

А и Б гравитация 

Гравитацията е вълна и има два различни типа гравитация. Гравитация А и гравитация Б. Гравитация А действа на микро равнище а гравитация Б действа на макро равнище. Ние сме запознати със гравитация Б, това е голямата гравитационна вълна, която придържа Земята, също както останалите планети в орбита около Слънцето, и също както изкуствените сателити около Земята. Не сме запознати обаче с гравитация А. Това е малка гравитационна вълна. Тя e главната допринасяща сила, която държи заедно масата състояща се от всички протони и неутрони. Трябва да имате най-малко протон и един електрон и в повечето случаи неутрон, за да се зачита това за материя. Всяко нещо по-късо от един атом също като кварките, които съставят протоните и неутроните; или протоните, неутроните и електроните, индивидуално имат маса, но не конструират материя докато не формират атом. Ето защо се казва, че гравитационната А вълна задържа масата. Веднъж формирал се един атом, електромагнитното поле е също важен фактор. А гравитацията е това, което беше отбелязано като мощна атомна сила от физиката и гравитация А е вълната, от която се нуждаете за създаване и усилване на гравитационно поле за да изкривите пр./времето и чрез това да практически да осъществите междузвездното пътуване. Гравитация А е намерена в ядрото на всеки атом на цялата материя тук на Земята и във Вселената. Придобиването на гравитация А с естествено съществуващите елементи намиращи се на Земята е голям проблем. 
Запомнете, че гравитация А е главната сила, която задържа масата съставена от протоните неутроните и другите суб-атомни частици. Това средство, този способ А гравитацията, която се опитваме да достигнем е действително недостижима защото се намира в самата материя тук на Земята. Нашата Слънчева система има една Звезда, това е Слънцето. Но мнозинството от звездни системи в нашата галактика са бинарни или мулти звездни системи, които имат повече от едно Слънце. Обаче, нашата Земя не е типична за цялата материя във Вселената. Двата главни фактора, които определят каква остатъчна материя ще остане след създаването на слънчева система, са количеството на електромагнитната енергия и количеството на масата по време на създаването. Много единични звездни системи имат звезди, които са толкова по-големи от Слънцето, че то ще изглежда като джудже в сравнение с тях. Научавайки всичко това, трябва да стане ясно, че голяма, единична звездна система, двойна или мулти звездна система ще трябва да имат много повече маса и електромагнитна енергия по време насъздаването им. Това прави възможно за тези системи да се сдобият с елементи, които не са естествени на Земята. Учените дълго време теоризираха, че има потенциални комбинации от протони и неутрони, които биха могли да доставят стабилни елементи с атомни числа по-големи от тези, които се наблюдават в нашата периодична таблица, въпреки че те не се срещат естествено на Земята. Един "супертежък" елемент е всеки елемент който има атомно число над 110. Някои елементи по-тежки от Урана се срещат на земята в незначителни количества, но в повечето случаи ние синтезираме тези супертежки елементи в лабораториите.

Микро Вълновата Аналогия 

Сравнете подобните графични образци на диска като вълнов ускорител (waveguide) и Напречни Магнитни вълни в кръгъл вълнов ускорител (waveguide). 
Обърнете внимание на формата, която заема гравитационната вълна сякаш е насочена над и около диска. Обърнете внимание също и на микровълните в ТМ11 модела, използвайкии цилиндрични вълнови ускорители. 
Завъртете този напречен разрез и резултатът е сферичен вълнов ускорител който би могъл да бъде геометрия на нашия спортен модел. Естествените образци са учудващо подобни. Също така е интересно, че most disruptive of waves се срещат точно извън елиптичната област. Разпадането често кара въздухът около диска да се йонизира, продуцирайки легендарната мека бяла светлина. На учените от S4 им стана ясно, че that no shape on this craft was aesthetically motivated. Това е напречен разрез на модел когато дискът извършва максимум изкривяване. Формата на диска е такава, че да насочва гравитационната вълна над и около диска, за да завърши в края на of the waveguide terminator на върха на диска. Това е “антена” като шип на върха на диска. Това въздействие се извършва 360 градуса около диска формирайки подобно на donut “гравитационен балон” около летателното средство. 
По време на това действие, дискът е невидим за човешко око. Въпреки, че той е бил там, вие можете да видите само небето или терена зад него.



Напречни магнитни вълни в кръгъл вълнов ускорител в модела ТМ11. Завъртете този образац и ще получите сферичен вълнов ускорител в забележително сходни пропорции с флотата от Ретикули и вълно ускорителното изкривяване около диска. Микро вълните, светлината, и гравитационните вълни всички са сходни що се касае за насочване и lensed. Много модели и графични аналози може да произхождат от сравняване на тези форми на излъчване. Гравитационните вълни приличат многo на микровълните или на светлината по това., че те могат да се насочват или lensed. Много е възможно гравитацията да е единственият истински модулатор. Всички други форми на електромагнитни вълни като светлината или микровълните, са просто отклонения в тази среда. 
Необработеният елемент 115 беше доставен на Американците под формата на дискове. Учените от S4 пратиха елемента от Groom Lake до Los Alamos National Laboratory, за да бъде обработен за използване в реактор. Los Alamos казаха, че това е било нова форма на въоръжение. Те просто следваха заповедите, обработиха елемента както трябва и след това го пратиха обратно в Groom Lake. По време на този процес, след като се върна пратката малка част от елемента липсваше. Както ще видите от следващия материал, процеса на обработване изисква ужасно много усилия. 

STEP #1 

- Елемент 115 беше доставен на учените от S4 под формата на дискове. 

STEP #2 

- Дисковете бяха стопени за да формират единен цилиндър. 

STEP #3 

- След това цилиндъра беше обработен за да придобие формата на конус. 

STEP #4 

- Конусът се разрязва за да се получи част която включва и центъра. 

По времето на Лазар в S4 елемент 115 става основен източник на интерес относно Ретикулианските двигателни системи. Голяма част от този интерес се дължи на работата на Лазар. Преди да пристигнат другите учени и той, изучаването включвало възможността за протичане на атомна реакция. Те мислели, че елемента е бил просто по ефективна реакция, и не знаели, че с едно усилие да се постави елемента в Периодичната таблица биха получили ключа към гравитационните усилватели. На Лазар му е станало ясно, че усилията да се разбере как усилвателите създават гравитационно поле удрят на камък. Той решава да се върне назад и отново да погледне базиса - горивото. Липсващото звено било невъзможността да се определи откъде идва гравитационното поле. Това не било ясно докато Лазар не провел няколко експеримента използвайки елемент 115 to actually bend a laser beam, did the focus shift to the dual purpose of the fuel. Only Gravity can bend light and therefore it was at least accessible enough to amplify and abundant enough since the Gravity wave naturally extended past the perimeter of the atom. 

Обърнете внимание на особената форма на върха на елемента. 

Нужни са огромни усилия при обработването за постигането на тази форма. Реакторът е направен така, че тази част да се вмъква в тръба в центъра на реактора, както е показно. Миниатюрна версия на ускорител на частици, вграден в основата на реактора, изстрелва протони с огромна енергия към върха на елемента. Осъществява се трансмутацията, и се излъчват малки количества антиматерия по тръбата и към целта, която е газ.
Антиматерията и материята взаимодействат, незабавно превръщайки се в енергия. Топлината от реакцията се превръща в близо 100% ефикасен термален електричен генератор. Силата от този изход се използва за да се осигури достъпа и усилването на гравитационната А вълна която е в самия елемент 115. Ето това имаме впредвид когато казваме, че горивото има двойна цел. 
Двигателят на кораба е реакторът, използващ Елемент 115 като гориво. В реактора елементът е бомбардиран с протони в малък ускорител на частици. Когато протоните стигнат до ядрото на атома на Елемент 115 той става атом на Елемент 116. В този момент произвежда и освобождава радиация, която обаче не прилича на радиацията, която познаваме от ядрената реакция. Всеки атом от Елемент 116 освобождава два антипротона, които са форма на антиматерията. Частиците от антиматерията са насочени към евакуираща тръба, която ги предпазва от контакт със заобикалящата материя. Те реагират с газообразна материя. Реакцията освобождава огромни количества топлинна енергия. Тя се превръща директно в електричество, чрез термионичен генератор, който е толкова ефективен, че не остава никаква неизползвана топлина, което е нарушение на един от основните закони на термодинамиката. Но излъчването на античастици от Елемент 115 не е единственото енерго-производство по време на операцията. Най-напред се произвежда гравитационната А вълна, излъчвана от реакцията на 115. Тя се появява на полукълбото на реактора. По този начин той произвежда огромно количество енергия. Гравитационната А вълна осигурява необходимата деформация на пространството и времето за пътуване в Космоса. 


DELTA CONFUGURATION - Делта конфигурация (използваща се за междузведни пътувания) 

Отнасяйки се до тази илюстрация на изкривяването на пространство-времето по-долу, нека да приемем, че червената топка, може да генерира силнo гравитационно поле, and lens that gravitational field or wave in this case. Lensing a strong wave is sufficient to shoot a vector in any direction and therefore distort space-time in its path. Но за да определим точка в пространство-времето и да донесем тази точка до гравитационния източник, всъщност ние компресираме пространство-времето между А и B, след това Червената топка ще се нуждае най-малко от 2 или 3 отделно генерирани вектори на гравитационни вълни. This is due to the need to triangulate the three synchronized lensed beams of Gravity to a distant point where they intersect. One example of a triangulation program that uses separate but synchronized vectors exists in the 3D motion capture industry which we use to do feature film effects. Another example is seen in sound based programs that can detect the exact point of origin of a sniper's position simply by listening to the gunshot from three to six different microphones. When we generate and intense gravitational field, we can distort the space/time and in turn the distance between the point where we are and the 'point' where we want to be. We can then position ourselves at the point where we want to be, a very small move at this stage, and then stop generating the gravitational field... allowing space/time to return to it's natural form. We would now be at that new point, still millions of miles from where we started an instant ago. 
С ефектите на гравитацията от многото източници в космоса, ще е вярно да допуснем, че светлината не пътува в права линия. So to shoot too far in the distance could be disastrously off the target by millions of miles. These crafts travel in zig-zag patterns or "small chunks" to maintain a sense of its position in space. Only the most sophisticated navigation system could keep track of these jump points. Remember, our star charts are only valuable from our point of view. One powerful jump into space and all those star charts would be void. Distance from earth to the star as a cross reference would not be enough because that would be to assume that light is really traveling in a straight line, unaffected by gravitational forces. 
Ние знаем, че най-късото разстояние между две точки е правата линия, така че в нашата вселена ние винаги сме допускали, че най-бързия път от точка А до точка Б е било пътуването по права линия между двете точки със скоростта на свелината. 
Когато вие изкривявате пространство времето и имате възможността да генерирате интензивно гравитационно поле, тогава най-бързият път от А до Б е изкривяването на пространство времето, правейки точките А и Б по близо една до друга. Колкото по интензивно е гравитационното поле, толкова по голямо е изкривяването и толкова по-късо става разстоянието между А и Б. 
Пространство-времето е една величина и една от нейните характеристики е, че тя може да бъде изкривявана от гравитационно поле. Гравитационното поле се използва за изкривяване на пространство-времето propagates at 7.46 hz at a one micron bandwidth. Амплитудата на тази вълна и едновременното simultaneous triangular lensing са главните променливи използвани за изкривяването на пространство-времето. 
Ние знаем, че гравитацията изкривява пространство-времето и светлината по силата на факта, че ние можем да видим звезди, които знаем че трябва да са блокирани за нашия поглед от слънцето. Веднъж изкривено пространство-времето на точката цел към източника, дискът прави малко движение в пространство-времето. 
Голямата полза от генерирането на интензивно гравитационно поле е, че вие не само можете да го усилвате, но и да го намалявате. Когато гравитационните усилватели (ускорители) са изключени, this results in the craft now "existing" in the target space/time location. В този случай, ние може да пътуваме през големи разстояния с малко линейно движение и ето как изкривяването на пространство-времето се тълкува като редуцирана дистанция. 
Ето как е възможно да се пресичат огромни области от космоса, които се изискват за междузвездни пътувания, без да се превишава скоростта на светлината и без да се пътува праволинейно. И единственото нещо от което се страхуваме до този момент е голямата маса като звезда, планета или луна, която е единствения източник на забележимо гравитационно поле. 
Така както гравитационното поле около голяма маса като планета изкривява пространство-времето, всяко гравитационно поле, което се среща естествено или генерира, изкривява пространство-времето по подобен начин. 

OMICRON CONFIGURATION - Омикрон Конфигурация (използваща се за пътувания близо до повърхността на Земята или в орбита) 

Когато се използва само единият усилвател за пътуване, те са в Омикрон конфигурация. Когато дискът е близо до друг източник на гравитация, като Земята, гравитационната А вълна, която се разпространява извън диска, e видоизменена (phase shifted) в гравитационна Б вълна, която се разпространява извън земята, по този начин се осъществява издигането. 
След това дискът плава върху гравитационното поле заобикалящо Земята като кораб върху водата. Отбелязвам че това НЕ Е АНТИГРАВИТАЦИЯ. Това е просто вземане на природната гравитация, която съществува във всеки атом, усилването и, и след това изстрелването и към друг природен източник на гравитация. Отбелязвам също, че това НЕ Е ГЕНЕРИРАНЕ НА ГРАВИТАЦИЯ. Гравитационните усилватели (ускорители) на диска могат да се фокусират независимо и те пулсират в ротационен модел и не стоят неподвижно. Усилвателите пулсират индивидуално с 7.46 hz като този цикъл се върти около диска. 
Смяната на фазата на едната вълна спрямо фазата на другата, подобно на similar to "tuning-in" a microwave signal is what constitutes lift. Or attraction for that matter. Това означава, че дискът може да изполва само единия гравитационен усилвател (ускорител), за да лети над земята и другите два and the other two to pick things up, make patterns in the terrain or positioned to create "wavefronts" for lateral movements. 0-90° Phase-Shift = Amount of Lift or Repulsion 90-180° Phase-Shift = Amount of Attraction.
В Омикрон конфигурацията, единият усилвател е насочен към Земята позволявайки на диска да плава върху неутрално установено In the Omicron configuration, one amplifier is pointed towards the earth allowing the craft to floats on the neutral established by aiming these two gravities at each other and changing the phase. В този случай, другите два усилвателя са свободни да наклоняват диска в странична посока както и да се използват за повдигане на нещата или функцията на лъчево оръжие. Когато гравитационното поле около диска е толкова силно, че пространство-времето около диска постига максимум изкривяване, дискът не може да бъде видян от която и да е точка, и е невидим. Всичко, което можете да видите ще бъде околната среда зад него. 

WAVEFRONTS - Вълнови Фронтове 

Отгоре е легендата показваща обозначенията на усилвателите (ускорителите) от ляво на дясно A, B, и C. Индикациите ON/OFF на върха на диска представят съответно усилвателите A, B и C. Следващите илюстрации показват многобройни комбинации Illustrated below are the various combinations of Gravity amplifier lensing directions and states of operation and how they influence the movement of the craft. Илюстрациите по-долу показват как диска постига странично движение. Изкривеният вълнов фронт създава област, в която дискът просто се клати насам натам

По материали от интернет

петък, 28 октомври 2011 г.

Ключът към системите за гравитационен контрол


Атомите, които не се срещат естествено в природата имат достатъчно протони и неутрони за да акумулират гравитационна А вълна за да се прострат извън атомния периметър. Дори сега обаче разстоянието по което гравитационната А вълна се простира отвъд атомния периметър е безкрайно малко, тази вълна е достъпна и тя си има своя амплитуда, дължина, и честота, също като всяка друга вълна в електромагнитния спектър. Веднъж получили достъп до гравитационната А вълна вие можете да я усилите също както усилвате другите електромагнитни вълни. И по-същия начин, А вълната се усилва и след това фокусира към желаната цел за да причини пространство/времевото изкривяване от което се нуждае практическото космическо пътуване. Ние усилваме вълна която едва превишава периметъра на атома докато стане толкова голяма, че да може да изкривява обширни области от просранство времето.

Трансмутация 

Ние синтезираме по-тежки, нестабилни елементи като използваме по-стабилни елементи отколкото обектите в ускорител. След това бомбардираме елемента обект с най-различни атомни и суб-атомни частици. Когато правим това ние всъщност принуждаваме неутроните в ядрото на атома и в някои случаи сливаме две различни частици заедно. В тази точка се осъществява трансмутацията. 
Като един пример, в началото на 80-те, лаборатfрията за тежки йонни изследвания в Darmshtot, Germany синтезира малко от element 109 чрез бомбардирането на Бисмут 203 с Желязо 59. И за да покажат колко трудно е да се направи това, те трябваше да бомбардират елемента цел за седмица, за да синтезират 1 атом от елемент 109. Същата лаборатория планира, че в бъдеще те ще могат да бомбардират Curium 248 с Калций 48 за да получат елемент 116, който след това ще се разпадне чрез серии от nuclides, които са неизвестни на тях, но добре познати на учените от S4 разположени в комплекса Groom Lakе.


Продължителността на времето, което един елемент съществува преди да се разпадне зависи от стабилността му. Атомите на някои елементи се разпадат по-бързо от атомите на други, така че колкото е по–нестабилен един елемент, толкова по-бързо се разпада той. Когато един атом се разпада, той изпуска или излъчва суб-атомни частици и енергия, която е радиацията регистрирана от Гайгеровия Брояч.

Извънземна Флота 

Реакторът е намерен на извънземен кораб в S4, като това беше споменато от физика Robert Lazar. Реакторът е главно базиран на супертежък елемент с атомно число 115. Елемент 115 ще бъде обозначен като "Ununpentium" според IUPAC guidelines.



ГЛАВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ: 

Име: Ununpentium 
Символ: Uup 
Атомно число: 115 
Атомно тегло: НЕИЗВЕСТНО 
Плътност @ 293K: 31.5g/cmі 
Атомен Обем: 13.45cmі/mol 
Група: Супертежки Елементи 
Открит: 1989 

СЪСТОЯНИЕ: 

Състояние: Солидно 
Температура на топене: 1740°C 
Температура на кипене: 3530°C 
Тмпература на синтез: НЕИЗВЕСТНА kJ/mol 
Тмпература на изпарение: НЕИЗВЕСТНА kJ/mol 

ЕНЕРГИИ:

Първа йонизационна енергия: 531 kJ/mol 
Electronegativity: UNKNOWN 
Втора йонизационна енергия: 1756 kJ/mol 
Електронен Афинитет (Electron Affinity): UNKNOWN kJ/mol 
Трета йонизационна енергия: 2653 kJ/mol 
Специфична Температура (Specific Heat): UNKNOWN J/gK 
Топлинна Атомизация (Heat Atomization): kJ/mol atoms 

ВЪНШЕН ВИД И ХАРАКТЕРИСТИКИ 
СТРУКТУРА: 

FCC Face-centered cubic 
Цвят: Червено-оранжев 
Използване: Реакторно Гориво 
Токсичност: НЕИЗВЕСТНА 
Твърдост: НЕИЗВЕСТНА mohs 
Характеристики: Стабилен 

ПРОВОДИМОСТ:

Топлинна проводимост: 6.1 J/m-sec° 
Електрична проводимост: 7.09 1/mohm-cm 
Поляризуемост: 20.5 Ai

По материали от интернет

сряда, 26 октомври 2011 г.

Спиралите-кривите на живота


Химическите елементи, подредени в спирала


Година след като Менделеев публикува своята периодична таблица на елементите, през 1870 г. немският учен Баумгауер представил друга система на организация - спирала.

През 1906 г. шведският учен Ю. Ридберг публикувал статията "Електронът, първият елемент", а през 1913 г. представил периодична система на елементите във вид на концентрични окръжности. Преходът от една окръжност към друга се осъществявал със скок с ъгъл на завоя, близък до 360 градуса. По такъв начин, тази периодична система образувала нещо като спирала. Отличителна особенност на неговата система било това, че всички атомни номера, започвайки от хелия, се различават с постоянна разлика, равна на две. Той смятал, че първия период се състои от четири, а не от два елемента, при това между водорода и хелия той поместил още два елемента - небулий и короний.

Спирали във флуидите

В атмосферните явления - циклони, тайфуни, торнадо и вихрушки, частиците се движат по спирала.

Първата снимка е ураганът "Изабел", минаващ над Бахамските острови, а на втората - ураганът "Фран". На третата снимка е супертайфунът "Вини", кръжащ над Тихи океан. Скоростта на вятъра в него достига 256 км/час. Вини е един от най-силните циклонални системи в съвременната епоха.

Ураганите са огромни въртящи се бури, чиято облачна система може да заеме огромни площи. Тропическите циклони, които се наричат урагани в западното полукълбо и тайфуни в източното полукълбо, получават колосалната си енергия от изпаряващата се вода на океана. Има много любопитни неща за циклоните като например механизма на образуване и избора на посоката на движение.



По-долу е сателитна снимка на зона на ниско налягане над Исландия. Направена е септември 2003г. с апаратура MODIS по проект на NASA



Вода

Още Леонардо да Винчи е изучавал спиралните завихрения в бурно течаща вода. При изтичане на вода през отвор на дъното, вълни, преминаване край преграда и въобще, когато движението стане турбулентно, завихренията са по спирални траектории.






Гигантски спирали


Бреговия контур, а също и орографичната (планинската) схема на Антарктида ясно показват съществуването на две спираловидни ръкава, продължението на единия е Южна Америка, а на другия - Австралия, Индия, Азия. 
Аналогично явление се забелязва на Марс, където ясно се вижда спираловидната структура на полярната шапка ледове.



Спиралите в основата на живота


Формите и в растителния, и в животинския свят се развиват, подчинявайки се на две тенденции:

симетрия относно посоката на растеж и движение
златно сечение, което се проявява в пропорциите на частите перпендикулярно на направлението на ръста.
В природата отделните части са или симетрични или в златни пропорции. В частите се проявява повторението на строежа на цялото.

Всичко, което расте, се стреми да заеме максимален обем. С тази цел расте нагоре и се растила в ширина. Комбинацията на тези два процеса води до развитие на формата във вид на спирала.

Великият Гьоте е не само поет, а и естествоизпитател, който мечтаел за създаването на единно учение за формата, образуването и преобразуването на органичните тела и въвел термина "морфология". Той забелязал тенденцията на спирално развитие на повечето природни форми и нарекъл спиралата "крива на живота"


Най-големите от всички спираловидни прояви в природата са спиралните галактики, диаметрите на които са хиляди светлинни години. Вляво е галактика М51 (Whirpool). Ръкавите се описват от двойка логаритмични спирали през 180о

По материали от интернет

понеделник, 17 октомври 2011 г.

ВИСОКОЕНЕРГЕТИЧЕН ВАКУУМ - АНТИГРАВИТАЦИЯ И СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ

ВАКУМ-ЕТЕР (Основни положения) 


През 18 век и до онова време учението за етера е доминирало в научните среди до времето когато опитите на Майкълсън-Морли, които привидно доказват че етер няма, по причина на липсващ етерен вятър. Създаването на ТО и СТО теорията на относителноста е допълнителен удар срещу етера.Приема се че пространството между елементарните частици и в дълбокия космос е празно - пусто като се изключат различните лъчения. 
Днес Етера възкръсва но вече с наименованието високоенергетичен вакум. Последните и не чак толкова последни открития доказват че пространството-вакума не е празен а в него постоянно се раждат и анхилират виртуални частици - двойници на реалните. Би могло да се каже че етера-вакума е доста разредена субстанция изпълваща вселената но истината е съвсем друга.Етера е най-плътната субстанция във вселената с най-голяма потенциална енергия докато материята и изграждащите я елементарни частици са етерни частици с голям въртящ момент поради който те се издуват и разтеглят радиално от центробежните сили и от възбудения в тях електрически заряд. По тази причина материалните частици са с по малка плътност от етерните. По отношение на енергията Етера се харектеризира с голяма потенциална енергия - изразена в гравитация и антигравитация. А материята се харектеризира с големия въртящ-механичен момент на изграждащите я частици, електрическото-магнитно поле и другите взаимодействия в нея. Високоенергетичния вакум- етера е свърхфлуидна-свъртечлива субстанция която няма или почти няма триене с материята така че материя и етер почти не си взаимодействат с триене но на всяко друго ниво: електромагнетизъм , увличане, гравитация и антигравитация те си взаимодействат. Магнитното поле - силовите му линий са поляризация на етера в резултат на механичния въртящ момент на електрическия заряд на електрона например.Те са резултат също и на увличането на етера от въртящия момент на елементарните частици. Гравитацията е резултат на налягането на етера върху материята , като плътноста на етера около телата е по малка в сравнение с тази в дълбокия космос. Разреденоста на етера около телата се дължи на енергетизирането му - възбуждането му вследствие на въртящия енергиен момент на частиците на материята. Най удачното сравнение е брауновото топлинно движение на газ около нагорещена желязна топка. В близост до огъня или горещо тяло въздуха е разреден в сравнение с по-плътните му области там където е студено. Две тела се привличат поради това че етерната субстанция между тях е по разредена отколкото от към външните им страни. Съществува следния експеримент онагледяващ гравитационното взаимодейдствие: Два тънки листа ламарина са поставени на няколко сантиметра един от друг 4-5 см. като висят на тънка жица. Чрез реотан на всеки един от тях започваме да ги загряваме - резултата е че те се привличат забележимо. Въздуха между тях се загрява в по голяма степен от този от външните им страни , и голяма част от загрятия въздух се изтласква между стените и навън към периферията. Това е гравитацията изразена с една груба но ясна аналогия. Материалните тела се привличат поради етерното налягане върху тях и същевременно етерната среда около тях е разредена по еквипотенциален закон. Ако по някакъв начин етерната плътност -налягане около нас или дадено тяло стане отрицателна Х-пъти то Х-пъти ние ще се разширим или разпаднем на съставните ни частици , говоря при равномерно разреждане от всички страни, но ако е само в една посока , то ние ще полетим в тази посока. Това е антигравитация. Антигравитацията е да можем да управляваме около себе си или около дадено тяло-транспортно средство плътноста на етерната субстанция като я разреждаме в желаната посока. Това може да става чрез постоянно изместване на етера в страни на желаната посока на движение-полет или чрез поглъщане на етера пред нас и трансформирането му в някакъв друг вид енергия - например електрическа.Понеже Етера-високоенергетичния вакум оказва постоянно огромно налягане върху материята то необходимо е да отпушим това налягане по някакъв начин да прониква в антигравитационния - енергиен генератор-преобразовател и така ще имаме антигравитация + плюс неограничен енергиен източник. Еднопосочното черпене на енергия от вакума е същевременно и ключ към антигравитацията и обратното. Правилното разбиране и учение за Етера-високоенергетичния вакум и неговите взаимодействия , сила и възможности за управление са основата на практическото осъществяване на най-добрия възможен транспорт - Антигравитационния при който се изключва натоварването от ускорение и от друга страна , неограничен източник на енергия.Според някой изчисления , енергията на етера в една ел.крушка е достатъчна да изпари всичката вода на земята. Ако се отмахне електрическия заряд-поле на дадена елементарна частица , тя моментално ще се свие до размерите на етерните частици - и ще се превърне в такава. Това става при анхилацията на частица-античастица. Полетата им взаимно се сливат превръщайки се в електромакгнитно твърдо гама лъчение вълна а частиците се свиват превръщайки се в етерна частица съставена от две виртуални с неутрален заряд. При свиването и превръщането на материална частица в етерна, нейната скорост на въртене се увеличава многокротно. Механичният въртящ момент на елементарните частици на материята се подържа от постоянния приток на енергия от Етера-Високоенергетичния Вакум. Или - материята постоянно поглъща енергия от Етера-Вакума и от една страна така тя поддържа съществуването си като такава.Етерните частици се въртят с несравнимо огромна скорост по отношение на материалните масови частици и си взаимодействат като взаймно си предават въртящ момент подобно на ексцентрик(спрямо материалните). Когато една етерна частица-двойка се превърне в две материални частици то периферната скорост на въртене намалява за сметка на радиалния обем на частиците и другото е че частиците имат обособен електрически заряд който ги раздува.Зарядите им вече не са свързани в един неутрален.Доколкото можем да говорим за ентропия - нейната реална посока е превръщането на етера в материя. Преградата на прехода която възпрепятства , забавя и управлява този процес е светлината като електромагнитна вълна (Гласът-звукът във вакума-Ефира) но това е в областа на Тео-логията която не разглеждаме за сега. И така ние разбираме че материята постоянно получава енергия от етера във вид на въртящ момент и така поддържа съществуването си като такава. Значи ако искаме да получим енергия от Етера-Вакума ,която практически да използваме , ние трябва да направим модел на елементарна частица със електрически заряд , например: метална сфера която зареждаме с положителен или орицателен ел.заряд и я развъртаме до скорост при която тя ще започне да влиза в синхрон с етерната субстанция около нея. Резултатът ще е че след начална скорост на въртене след определена и граница по резонансен път сферата ще започне да увеличава скороста си приемайки въртящ момент от въртящите моменти на етерните частици около нея.Елетрическото и поле-заряд ще се усили с тенденция да придобие заряд на елементарна частица с подобни размери. Заредената сфера ще създаде и съответно магнитно поле. Възмжно е постоянно нахлуващата етерна енергия и етерното налягане върху сферата да е предпазят от възможно разкъсване поради центробежните сили. Възможно е сферата да придобие маса на елементарна частица имаща нейните размери. Поставянето на електрически проводник около екватора на тази сфера ще е достатъчно в него да се индуцира огромна електроенергия като пропорционално ще се увеличи притока на енергия от вакума.. Ако във сферата има отвор от едната страна на оста - там ще се създаде огромно отрицателно етерно налягане и сферата ще се задвижи в съответната посока. Съществуват и други по безопасни методи за получаване на енергия и антигравитация от Етер-Вакума но ние разглеждаме модела който е в самата основа на съществуването на материята. Електрическото поле само по себе си е слабо за да служи за гравитационен екран който отблъсква и разрежда етерната среда около себе си но ако искаме да получим такъв ефект и да постигнем антигравитация първо трябва да схванем как действа този принцип при елементарните частици които са тласкани една към друга от околното етерно налягане и така материята има тенценция да се струпва и обединява в звезден прах, метеорити, планети и звезди. Една материална частица се харектеризира с две най важни особености: Въртене и Електрически заряд-поле . Магнитното поле е производна на въртящото се електрично поле на въртящата се частица. И сега нещо много важно! Не електрическото поле само по себе си но въртящото се електрическо поле отблъсква и разрежда етера в периметъра на своето действие. Тогава как ще изглежда нашата антигравитационна машина или двигател? Най-елементарният но не за подценяване вариант е две метални плочи с един заряд една над друга. Долната е относително недвижеща се спрямо околното пространство а горната се върти с максимална скорост което можем да си позволим. Резултата е че етера от горе се разрежда и изтласква в страни - постоянно . Средата от горе е разредена и с отрицателно налягане спрямо долната страна която бива траскана от по плътната етерна субстанция от-долу независимо от земното притегляне което е вече нищожно спрямо получената антигравитационна насочена сила-поле. Същият ефект но вече при въздушна среда се получава при две захлупени чинии от които горната се върти а долнота е невъртяща се спрямо околната въздушна среда.Възможно е антигравитационния ефект да се постигне и с бързовъртящо се магнитно поле но антигравитационната сила ще е по голяма при комбинация с електрическо поле. Реално , гравитационния екран представлява бързовъртяща се електрически заредена плоскост.Когато около тази плоскост се постави електрически проводник по съответен начин , в него ще се индуцира ел.ток който няма да противодейства на неговата причина(ел.заредената плоскост-диск). И тук енергията идва от вакума-етера. Откритата от Билфред-Браун електрогравитация е слаба в нейния неусъвършенстван вариант с който сме добре запознати , именно поради липсата на въртяш момент на електрическото поле с което се създава.Възможно е в нейния засекретен вариант да се използва въртящо се електрично поле но със сигурност то е един от секретите на антигравитацията а така също и път към неограничената свободна енергия на Етер-Вакума. А сега нека се спрем на няколко елементарно-прости и верни доводи за съществуването на етера и колосалната му плътност. Всички ние приемаме че светлината е електромагнитна вълна. Електромагнитните вълни са вълни а не частици ако и да се квантуват или измерват в порций и др.Ако пространството- вакума беше празен как ще има вълни. 


МОЖЕ ЛИ ДА ИМА ВЪЛНИ АКО НЯМА КАКВО ДА СЕ ВЪЛНУВА? 


Цялата вселена е поле на електромагнетизма и неговите вълни които са резултат от движенията на етера, и материята в етера - в частност електрическите заряди.Ако хвърлим камък в морето но там няма вода , как ще има вълни.Тези които отричат етера , изтъкват за доказателство за липсата на етерен вятър и това че светлината има еднаква скорост в предполагаемата посока на етерния вятър около земята или в космоса.Решението е в принципа че по посоката и срещу посоката на етерния вятър светлината ще мени само честотата и дължината на вълната си но не и скороста си.Същото което става при приближаващ се и отдалечаващ се звуков източник. Независимо от скороста на звуковия източник - променя се само честотата на звука. При приближаващия се източник се увеличава честотата, намалява се дължината на вълната и звукът е остър а при отдалечаващ се източник на звук , става обратното. Същото е и при етера. А сега за плътноста на етера. Колкото е по голяма плътноста на дадена среда - толкова е по голяма скороста на разпространяващите се в нея трептения-вълни. Скороста на звука във въздух при нула градуса е 331м.сек. Във водата която е по плътна скороста на звука е 1485м.сек. Във метал е още по голяма . За да се разпространява светлината във вакум със скорост 300 000 км.сек.следва че плътноста на вакума-етера е около 10 000 пъти по голяма от плътноста на въздуха. Известно е че светлината се разпространява във стъкло или вода или друга среда със значително по малко от 300 000 км.сек. но когато минавайки през стъкло или вода навлезе във вакум то тя отново възстановява скороста от 300000км.сек. сиреч, увеличава скороста си. От тук следва и извода че етерната субстанция в междуатомното пространство е с по малка плътност отколкото в вакум. Скороста на светлината може да надвиши 300 000км.сек. ако тя се разпространява в по плътна етерна среда каквато по всяка вероятност е пространството между галактиките или галактичните купове. Теорията на относителноста говори за изкривяване на пространството като източник на гравитацията., но може ли да се изкриви нещо което е празно.Мога да кажа че изкривеното пространство не пречи на етера да го има- напротив. Може да го формулираме така; изкривеното пространство около масивните тела е идентично на промяната на плътноста на Етер-Вакума по еквипотенциален закон около същите тези масивни тела.Светлината се пречупва когато минава през среда с различна плътност , например вэздух-вода. Същото става и в гравитационното поле на масивните тела; звезди и планети. И понеже плътноста на етера се променя плавно то и траекторията на светлината се пречупва-изкривява плавно което доказва опита.Завършвам с това че съществува област с по плътна субстанция от етерната и материалната в която взаимодействията се разпространяват моментално и която е над времето което само произхожда от нея , и това е духовната област..






По материали от Интернет

неделя, 6 февруари 2011 г.

КВАНТОВИ НИВА НА СЪЩЕСТВУВАНЕ

                                   Когато споменавам за квантови нива на съществуване, „квантов“ се отнася до различни или множество възможни нива. „Квантов“ идва от латинския корен „квантис“, което означава количество. Разбирането на множеството реалности е ключът към разбирането на времето. Традиционната физика не отрича възможността за паралелните съществувания, но е предимно заета с теории за материята и антиматерията. Тъй като има такова доказателство, което да подбуди научно изследване в тази област, сега има около 60 теории по света и десет в САЩ, които разглеждат квантовите нива на реалността.
Предлагам своята собствена теория, базирана на моите преживявания, някои от които са разказани в настоящата книга. Както която и да е правилна научна теория, тя се предлага, защото се оказа, че работи за мен в лабораторията ми. Тя ще помогне на читателя да схване по-добре начина, по който функционира времето.
Какво точно означава „паралелна реалност“?
Това е свят или вселена, която има почти всичко, което имаме тук. Ако се включим в нея, ще видим други тела, които ни представляват в другото съществуване.
Паралелната вселена няма да е точно като тази, която ни е позната. Тя ще има свои уникални свойства.
Според моето разбиране, ние съществуваме в определен брой паралелни реалности. Ние сме осъзнати предимно за „нашата реалност“, защото сме се съсредоточили или сме отнесени към нея. Паралелните вселени могат да достигат до съзнанието ни посредством нашите сънища, екстрасензорните ни възприятия, в медитации или при изкуствено предизвикани ментални състояния.
Сега е важно да преценим цялостната картина и това как могат да изглеждат тези различни реалности схематично. Айнщайн създаде теория, че ако някой пътува по права линия от дадена точка в пространството, той евентуално ще свърши на точно същото място от което е тръгнал. Това може да се смята за един пълен цикъл. Няма да навлизаме в тази материя с уравнения, но читателят може да схване идеята като разбере какво Айнщайн наричаше „времеви тороид“. За тази цел един тороид може да бъде оприличен на двуизмерна поничка.
Айнщайн оприличи цялата Вселена на времеви тороид. Той създаде теория, че ако някой започне да върви по права линия от която и да е дадена точка от външния край на поничката, той ще свърши на точно противоположния £ край. Тези две точки ще бъдат в основата си еднакви, с изключение на това, че едната може да се смята за „положителна“, а другата за „отрицателна“.
Тъй като те са две точки в безкрайния поток на времето, едната точка може да бъде наречена „положителна безкрайност“, а другата „отрицателна безкрайност“.
С цел да обясня своята теория, екстраполирах идеята на Айнщайн и превърнах неговия времеви тороид в триизмерна сфера. Читателят може лесно да си представи една по-малка сфера, намираща се вътре в по-голяма сфера. За да стане по-ясно, ще наречем вътрешната сфера – „Сфера А“, която може да бъде уподобена на топка за тенис на корт. По-голямата сфера ще бъде наречена „Сфера Б“ и може да бъде уподобена на баскетболна топка (която е куха).
Нашите преживявания в различните реалности стават в реалията на Сфера А. Ако стартирате от дадена точка от Сфера А и пътувате по права линия, евентуално ще се върнете там, откъдето сте тръгнали.
Вътре в Сфера А всичко е динамично и движещо се.
Това е времето такова, каквото го схващаме.
Областта между Сфера А и Сфера Б изобщо не е динамична. Всъщност, за нея се счита, че е в покой. Можем да постулираме, че тази област е море от времеви частици. Това не са обикновени частици. Всъщност, трудно е да се опитваме да ги опишем в този триизмерен пример.
Просто приемаме, че тези недвижещи се частици от време съществуват, защото можем да ги усетим (макар и само като идея). Тези частици между Сфера А и Сфера Б ще бъдат същите, каквито са частиците в динамичното време (в Сфера А) с изключение на това, че те са статични, тоест – че са в покой.
Между другото, ние не осъзнаваме статичното време, защото нашата „нормална“ реалност е изградена върху динамични функции или динамично време.
Реалност във времето се изгражда, когато Бог или някой, създаде натиск върху стената на Сфера А. Този натиск става причина динамичните частици вътре в Сфера А да се движат и да преминават през сферата, докато се натъкнат на примка, като така завършат алфата и омегата (началото и края).
Нашата реалност може да се счита за една гигантска примка. Тя може да е започнала с големия взрив, или началото на вселената и може да свърши пак там, но всъщност тя ще продължи до безкрайност.
Когато някой или нещо вземе тази примка в която сме и създаде нов времеви натиск и промени реалността, създава се нова примка, всъщност – една алтернативна реалност. Оригиналната примка не може да бъде изтрита или отречена. Тя все още ще си е там. Новата примка може да бъде модифицирана по начина, по който модификаторът
иска. Тя може да бъде отвор в 1963 г., който стига до 1983 г. Всичко между тези времена би било една алтернативна примка. Няма да бъде цялостна примка сама по себе си, а ще бъде прибавена към оригиналната примка на нашата нормална реалност. По този начин частичните примки ще бъдат добавяни към нашата оригинална времева линия и ние можем да наречем този конгломерат от примки „множество“. Всяка примка също може да бъде наречена „множество“ (по принцип „множество“ се отнася към нещо, което има много части). Докато различните алтернативни реалности бъдат създадени от оригиналната примка, към сферата се добавят допълнителни множества и я карат да се издува. В допълнение към алтернативните реалности, създадени чрез промяна на реалността на определена времева линия, може да има паралелни реалности, създадени в началото на времето, които също имат свои собствени „оригинални“ примки. Съществува безкраен брой възможни примки и множества.
Някои хора могат да се питат за какво служи Сфера
Б в горния пример. По принцип тя е там, за да накара теорията да пасне. На този етап аз не мога да придам допълнителна значимост на Сфера Б, освен че тя служи като стена, която съдържа подложени на натиск времеви частици. Тя може да е част от една по-голяма схема на метафизиката.
Сега, когато схванахте как тези времеви примки и
множества пасват в цялостната картина на вселената, съществува друг ключов въпрос, който трябва да бъде зададен.
Възможно ли е да се осъзнаят и други примки или множества?
Да, възможно е. Именно това стана на покрива ми, когато поставях моята Делта-Т антена (според описаното в глава шеста). Тази антена има фин междуизмерен ефект върху природата на самото време. Тя ми даде възможност да си възвърна съзнанието за алтернативната времева линия, която ми бяха натрапили против моята воля.
Следователно за другите е възможно да пътуват от
една времева примка до друга. Всъщност изглежда, че най-вече това е цялостната причина за експеримента „Филаделфия“ и проекта Монтоук. Тази теория показва не само че имаше изградена периодична примка във времето, но и че тази примка даваше възможност за навлизането на голям поток извънземни НЛО, посредством която те могат да идват на тази планета. НЛО винаги са били тук, но не може да се отрече, че през 40-те години съобщенията за тях рязко зачестиха.
Даже да не приемате нищо от горното за истина,
твърде очевидно е, че именно това е типът предимство, който дадена извънземна раса би имала пред нас.
Следващата точка, която искам да отбележа е, че
паралелните реалности са базирани на принципи общи за електромагнетизма. Например общоизвестно е, че променливият ток се създава от променливите разлики в потенциалите. 
Именно съотношението между напрежението и тока е онова, което кара променливия ток да функционира.
Освен това съотношението между тока и напрежението е неопределимо.
Подобно на това, ако се направи аналогия с метафизиката, нашата реалност е представена от „А“-вълната в чертежа, докато „Б“ ще бъде паралелна реалност. Точно както съществува взаимодействие между напрежението и тока, такова има и между две различни реалности.
Изхождайки от тези принципи, може да се разбере,
че паралелните реалности са с 90 градуса извън фаза от нашата „нормална реалност“. С други думи, ако съществува паралелна реалност, човек трябва да отчете това, че тя има потенциална енергия. Тя не е активирана от само себе си. Тя също ще е с 90 градуса изместена от нашата нормална гледна точка. Фактът, че тя е потенциална енергия, означава че има способността да се влива в нашата реалност и обратно.
Това обяснява, че не само съществува съотношение
между електромагнитните принципи и други вселени, но предполага, че чрез използване на електромагнитните принципи човек може теоретически да влезе в реалията на други реалности. Това включва периодичните времеви примки, за които вече говорих.
Надявам се, че горното ще даде на читателя обща
представа за това как са били използвани електромагнитните принципи, за да се манипулира времето в Монтоук.


(СПОРЕД ПРЕСТЪН НИКЪЛС)
Откъс от книгата "Проектът Монтоук"