понеделник, 17 октомври 2011 г.

ВИСОКОЕНЕРГЕТИЧЕН ВАКУУМ - АНТИГРАВИТАЦИЯ И СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ

ВАКУМ-ЕТЕР (Основни положения) 


През 18 век и до онова време учението за етера е доминирало в научните среди до времето когато опитите на Майкълсън-Морли, които привидно доказват че етер няма, по причина на липсващ етерен вятър. Създаването на ТО и СТО теорията на относителноста е допълнителен удар срещу етера.Приема се че пространството между елементарните частици и в дълбокия космос е празно - пусто като се изключат различните лъчения. 
Днес Етера възкръсва но вече с наименованието високоенергетичен вакум. Последните и не чак толкова последни открития доказват че пространството-вакума не е празен а в него постоянно се раждат и анхилират виртуални частици - двойници на реалните. Би могло да се каже че етера-вакума е доста разредена субстанция изпълваща вселената но истината е съвсем друга.Етера е най-плътната субстанция във вселената с най-голяма потенциална енергия докато материята и изграждащите я елементарни частици са етерни частици с голям въртящ момент поради който те се издуват и разтеглят радиално от центробежните сили и от възбудения в тях електрически заряд. По тази причина материалните частици са с по малка плътност от етерните. По отношение на енергията Етера се харектеризира с голяма потенциална енергия - изразена в гравитация и антигравитация. А материята се харектеризира с големия въртящ-механичен момент на изграждащите я частици, електрическото-магнитно поле и другите взаимодействия в нея. Високоенергетичния вакум- етера е свърхфлуидна-свъртечлива субстанция която няма или почти няма триене с материята така че материя и етер почти не си взаимодействат с триене но на всяко друго ниво: електромагнетизъм , увличане, гравитация и антигравитация те си взаимодействат. Магнитното поле - силовите му линий са поляризация на етера в резултат на механичния въртящ момент на електрическия заряд на електрона например.Те са резултат също и на увличането на етера от въртящия момент на елементарните частици. Гравитацията е резултат на налягането на етера върху материята , като плътноста на етера около телата е по малка в сравнение с тази в дълбокия космос. Разреденоста на етера около телата се дължи на енергетизирането му - възбуждането му вследствие на въртящия енергиен момент на частиците на материята. Най удачното сравнение е брауновото топлинно движение на газ около нагорещена желязна топка. В близост до огъня или горещо тяло въздуха е разреден в сравнение с по-плътните му области там където е студено. Две тела се привличат поради това че етерната субстанция между тях е по разредена отколкото от към външните им страни. Съществува следния експеримент онагледяващ гравитационното взаимодейдствие: Два тънки листа ламарина са поставени на няколко сантиметра един от друг 4-5 см. като висят на тънка жица. Чрез реотан на всеки един от тях започваме да ги загряваме - резултата е че те се привличат забележимо. Въздуха между тях се загрява в по голяма степен от този от външните им страни , и голяма част от загрятия въздух се изтласква между стените и навън към периферията. Това е гравитацията изразена с една груба но ясна аналогия. Материалните тела се привличат поради етерното налягане върху тях и същевременно етерната среда около тях е разредена по еквипотенциален закон. Ако по някакъв начин етерната плътност -налягане около нас или дадено тяло стане отрицателна Х-пъти то Х-пъти ние ще се разширим или разпаднем на съставните ни частици , говоря при равномерно разреждане от всички страни, но ако е само в една посока , то ние ще полетим в тази посока. Това е антигравитация. Антигравитацията е да можем да управляваме около себе си или около дадено тяло-транспортно средство плътноста на етерната субстанция като я разреждаме в желаната посока. Това може да става чрез постоянно изместване на етера в страни на желаната посока на движение-полет или чрез поглъщане на етера пред нас и трансформирането му в някакъв друг вид енергия - например електрическа.Понеже Етера-високоенергетичния вакум оказва постоянно огромно налягане върху материята то необходимо е да отпушим това налягане по някакъв начин да прониква в антигравитационния - енергиен генератор-преобразовател и така ще имаме антигравитация + плюс неограничен енергиен източник. Еднопосочното черпене на енергия от вакума е същевременно и ключ към антигравитацията и обратното. Правилното разбиране и учение за Етера-високоенергетичния вакум и неговите взаимодействия , сила и възможности за управление са основата на практическото осъществяване на най-добрия възможен транспорт - Антигравитационния при който се изключва натоварването от ускорение и от друга страна , неограничен източник на енергия.Според някой изчисления , енергията на етера в една ел.крушка е достатъчна да изпари всичката вода на земята. Ако се отмахне електрическия заряд-поле на дадена елементарна частица , тя моментално ще се свие до размерите на етерните частици - и ще се превърне в такава. Това става при анхилацията на частица-античастица. Полетата им взаимно се сливат превръщайки се в електромакгнитно твърдо гама лъчение вълна а частиците се свиват превръщайки се в етерна частица съставена от две виртуални с неутрален заряд. При свиването и превръщането на материална частица в етерна, нейната скорост на въртене се увеличава многокротно. Механичният въртящ момент на елементарните частици на материята се подържа от постоянния приток на енергия от Етера-Високоенергетичния Вакум. Или - материята постоянно поглъща енергия от Етера-Вакума и от една страна така тя поддържа съществуването си като такава.Етерните частици се въртят с несравнимо огромна скорост по отношение на материалните масови частици и си взаимодействат като взаймно си предават въртящ момент подобно на ексцентрик(спрямо материалните). Когато една етерна частица-двойка се превърне в две материални частици то периферната скорост на въртене намалява за сметка на радиалния обем на частиците и другото е че частиците имат обособен електрически заряд който ги раздува.Зарядите им вече не са свързани в един неутрален.Доколкото можем да говорим за ентропия - нейната реална посока е превръщането на етера в материя. Преградата на прехода която възпрепятства , забавя и управлява този процес е светлината като електромагнитна вълна (Гласът-звукът във вакума-Ефира) но това е в областа на Тео-логията която не разглеждаме за сега. И така ние разбираме че материята постоянно получава енергия от етера във вид на въртящ момент и така поддържа съществуването си като такава. Значи ако искаме да получим енергия от Етера-Вакума ,която практически да използваме , ние трябва да направим модел на елементарна частица със електрически заряд , например: метална сфера която зареждаме с положителен или орицателен ел.заряд и я развъртаме до скорост при която тя ще започне да влиза в синхрон с етерната субстанция около нея. Резултатът ще е че след начална скорост на въртене след определена и граница по резонансен път сферата ще започне да увеличава скороста си приемайки въртящ момент от въртящите моменти на етерните частици около нея.Елетрическото и поле-заряд ще се усили с тенденция да придобие заряд на елементарна частица с подобни размери. Заредената сфера ще създаде и съответно магнитно поле. Възмжно е постоянно нахлуващата етерна енергия и етерното налягане върху сферата да е предпазят от възможно разкъсване поради центробежните сили. Възможно е сферата да придобие маса на елементарна частица имаща нейните размери. Поставянето на електрически проводник около екватора на тази сфера ще е достатъчно в него да се индуцира огромна електроенергия като пропорционално ще се увеличи притока на енергия от вакума.. Ако във сферата има отвор от едната страна на оста - там ще се създаде огромно отрицателно етерно налягане и сферата ще се задвижи в съответната посока. Съществуват и други по безопасни методи за получаване на енергия и антигравитация от Етер-Вакума но ние разглеждаме модела който е в самата основа на съществуването на материята. Електрическото поле само по себе си е слабо за да служи за гравитационен екран който отблъсква и разрежда етерната среда около себе си но ако искаме да получим такъв ефект и да постигнем антигравитация първо трябва да схванем как действа този принцип при елементарните частици които са тласкани една към друга от околното етерно налягане и така материята има тенценция да се струпва и обединява в звезден прах, метеорити, планети и звезди. Една материална частица се харектеризира с две най важни особености: Въртене и Електрически заряд-поле . Магнитното поле е производна на въртящото се електрично поле на въртящата се частица. И сега нещо много важно! Не електрическото поле само по себе си но въртящото се електрическо поле отблъсква и разрежда етера в периметъра на своето действие. Тогава как ще изглежда нашата антигравитационна машина или двигател? Най-елементарният но не за подценяване вариант е две метални плочи с един заряд една над друга. Долната е относително недвижеща се спрямо околното пространство а горната се върти с максимална скорост което можем да си позволим. Резултата е че етера от горе се разрежда и изтласква в страни - постоянно . Средата от горе е разредена и с отрицателно налягане спрямо долната страна която бива траскана от по плътната етерна субстанция от-долу независимо от земното притегляне което е вече нищожно спрямо получената антигравитационна насочена сила-поле. Същият ефект но вече при въздушна среда се получава при две захлупени чинии от които горната се върти а долнота е невъртяща се спрямо околната въздушна среда.Възможно е антигравитационния ефект да се постигне и с бързовъртящо се магнитно поле но антигравитационната сила ще е по голяма при комбинация с електрическо поле. Реално , гравитационния екран представлява бързовъртяща се електрически заредена плоскост.Когато около тази плоскост се постави електрически проводник по съответен начин , в него ще се индуцира ел.ток който няма да противодейства на неговата причина(ел.заредената плоскост-диск). И тук енергията идва от вакума-етера. Откритата от Билфред-Браун електрогравитация е слаба в нейния неусъвършенстван вариант с който сме добре запознати , именно поради липсата на въртяш момент на електрическото поле с което се създава.Възможно е в нейния засекретен вариант да се използва въртящо се електрично поле но със сигурност то е един от секретите на антигравитацията а така също и път към неограничената свободна енергия на Етер-Вакума. А сега нека се спрем на няколко елементарно-прости и верни доводи за съществуването на етера и колосалната му плътност. Всички ние приемаме че светлината е електромагнитна вълна. Електромагнитните вълни са вълни а не частици ако и да се квантуват или измерват в порций и др.Ако пространството- вакума беше празен как ще има вълни. 


МОЖЕ ЛИ ДА ИМА ВЪЛНИ АКО НЯМА КАКВО ДА СЕ ВЪЛНУВА? 


Цялата вселена е поле на електромагнетизма и неговите вълни които са резултат от движенията на етера, и материята в етера - в частност електрическите заряди.Ако хвърлим камък в морето но там няма вода , как ще има вълни.Тези които отричат етера , изтъкват за доказателство за липсата на етерен вятър и това че светлината има еднаква скорост в предполагаемата посока на етерния вятър около земята или в космоса.Решението е в принципа че по посоката и срещу посоката на етерния вятър светлината ще мени само честотата и дължината на вълната си но не и скороста си.Същото което става при приближаващ се и отдалечаващ се звуков източник. Независимо от скороста на звуковия източник - променя се само честотата на звука. При приближаващия се източник се увеличава честотата, намалява се дължината на вълната и звукът е остър а при отдалечаващ се източник на звук , става обратното. Същото е и при етера. А сега за плътноста на етера. Колкото е по голяма плътноста на дадена среда - толкова е по голяма скороста на разпространяващите се в нея трептения-вълни. Скороста на звука във въздух при нула градуса е 331м.сек. Във водата която е по плътна скороста на звука е 1485м.сек. Във метал е още по голяма . За да се разпространява светлината във вакум със скорост 300 000 км.сек.следва че плътноста на вакума-етера е около 10 000 пъти по голяма от плътноста на въздуха. Известно е че светлината се разпространява във стъкло или вода или друга среда със значително по малко от 300 000 км.сек. но когато минавайки през стъкло или вода навлезе във вакум то тя отново възстановява скороста от 300000км.сек. сиреч, увеличава скороста си. От тук следва и извода че етерната субстанция в междуатомното пространство е с по малка плътност отколкото в вакум. Скороста на светлината може да надвиши 300 000км.сек. ако тя се разпространява в по плътна етерна среда каквато по всяка вероятност е пространството между галактиките или галактичните купове. Теорията на относителноста говори за изкривяване на пространството като източник на гравитацията., но може ли да се изкриви нещо което е празно.Мога да кажа че изкривеното пространство не пречи на етера да го има- напротив. Може да го формулираме така; изкривеното пространство около масивните тела е идентично на промяната на плътноста на Етер-Вакума по еквипотенциален закон около същите тези масивни тела.Светлината се пречупва когато минава през среда с различна плътност , например вэздух-вода. Същото става и в гравитационното поле на масивните тела; звезди и планети. И понеже плътноста на етера се променя плавно то и траекторията на светлината се пречупва-изкривява плавно което доказва опита.Завършвам с това че съществува област с по плътна субстанция от етерната и материалната в която взаимодействията се разпространяват моментално и която е над времето което само произхожда от нея , и това е духовната област..






По материали от Интернет

1 коментар: