четвъртък, 16 февруари 2012 г.

НАСКА



Авторите на книги с години проучват различни области по дадена тема, изписват стотици страници вследствие на получените резултати от изследванията - награда за труда си, а аз искам да получа начаса квинтесенцията на въпроси, вълнуващи човечеството от векове. Така е, но съм изчел множество трудове по дадените въпроси, мислил съм с години върху тях, консултирал съм се с учени, съпоставял съм истинските събития с нереалните факти, следил съм новите научни открития. Бих казал, макар и скромно, че съм проявил творческо изследване по въпросите, които ме интересуват. За какво намеквам, за това, - че не правя научна публикация по дадена тема, а и не това е целта на настоящата книга, - а кратък коментар запознаващ читателите с популяризирани теми, ето защо пристъпвам към крайното решение. Уважаеми, любознателни читатели, надявам се, вие напълно или отчасти сте запознати с темите по които дискутираме и не се нуждаете от повторения на хилядите факти, написани в книги от този род. Именно по този повод се постарах, да цитирам общи сведения по дадена тема, дотолкова, че да запозная с тях читатели, които тепърва навлизат в тази област. 

НАСКА, известното плато Наска в перуанските Анди възбуди моя интерес още при самото прочитане на книгата "Спомени от бъдещето" от Ерих фон Деникен, а по-късно бях във възторг гледайки прожекция на филм изготвен по сценария на Деникен под същото заглавие. 
За мен Ерих фон Деникен е истински пионер в трудната борба с догматизма на мнозина учени, непризнаващи знанията, културата и много по-издигнатото ниво на древните цивилизации, спрямо нашата съвременна цивилизация, а освен това е и един от най-добрите изследователи и тълкувател на тайнствените знаци на плато Наска. И не само там, затова ще си позволя да цитирам откъси от написаната от автора книга, издадена през 1968 година . "СПОМЕНИ ОТ БЪДЕЩЕТО" В увода на книгата си Ерих фон Деникен пише: 
"Смелост бе нужна, за да бъде написана тази книга. Не по-малко смелост изисква тя и от своите читатели. Понеже изложените в нея тези и доказателства не се вписват в мъчително съставената мозайка на здраво циментираната школска мъдрост, ще се намерят учени, които под етиката "утопия" ще я поставят в индекса на онези книги, за които е по-добре да не се говори. А профани, които и в съня си биват тревожени от виденията на бъдещето, ще се скрият още по-дълбоко в охлю­вите черупки на своя близък и познат свят, смутени от възможността, не, от вероятността! - нашето минало да бъде открито наново и то да ни се разкрие още по-тайнствено, още по-дръзко, още по-загадъчно отколкото би могло да бъде всяко наше бъдеще! 
Едно поне не подлежи на съмнение и спор: не всичко е ясно в нашето минало, онова минало, гъмжащо от непознати богове, които с пилотирани космични кораби са посещавали нашата Земя през добрата ни прастара каменна ера. В това минало е имало секретни оръжия, супер оръжия и други немислими днес технически дос­тижения, чието "ноу хау" в редица случаи все още на сме успели да придобием. 
Не всичко е ясно в нашата археология! Откриват се например електрически батерии, по-стари от хилядолетия. В това минало има странни същества в съвършени космически костюми, стегнати в кръста от колани с платинени токи. Откриваме - и никой компютър не ги е изписал! - петнайсетзначни числени поредици. В дълбока древност се сблъскваме с цял арсенал от невъобразими чудесии. А от къде всъщност са черпили пра-пра-човеците своето умение да създават всички тези невероятни неща? 
Не всичко е ясно и в нашите религии! Общото за всички тях е, че обещават на хората спасение и помощ. Подобни обещания са правили и прастарите богове. А защо не са ги изпълнявали? Защо са използвали свръх­модерни оръжия срещу първобитния човек? И защо са замисляли неговото изтребление? Да свикнем с мисълта, че този свят от наследени хилядолетни представи ще рухне някой ден. През последните години точни научни изследвания разрушиха мисловната сграда, в която се бяхме настанили така уютно. Отново откриваме познания, държани скрити в библиотеките на обгърнати с тайна общества. Ерата на космонавтиката престана да бъде ера на тайни. Космонавтиката, устремена към слънцето и звездите, измери глъбините и на нашето минало. От своите мрачни гробници излизат на бял свят божества и жреци, царе и герои. Наш дълг е да изтръгнем от тях техните тайни, защото разполагаме с необходимите средства, за да преоткрием нашето минало из основи и - стига да желаем това - до последното бяло петно. 
Археологията трябва да се насочи към изследвания в съвременни лаборатории. 
Археологът трябва да пристъпва към опустошените средища на нашето минало, съоръжен със свръхчувствителни измерителни уреди. 
Обреклият се на честна служба жрец на истината трябва отново да се научи да подлага на съмнения всички узаконени представи. 
Боговете на тази дълбока древност са оставили след себе си необозрими дири, които едва днес можем да разчетем и разгадаем, защото проблемът космонавтика, който днес е наше всекидневие, хилядолетия наред не е съществувал за човека. А ние твърдим именно това: в дълбока древност и нашите предци са посрещали гости от Вселената! Нищо, че днес още не знаем каква е била тази извънземна цивилизация на далечна звезда, чиито пратеници са дошли при нас - въпреки това заявяваме, че тези иноземци са унищожили една част от съществуващото тогава човечество и са създали новия, може би първия Homo sapiens. 
Това твърдение заплашва да срине фундаментални вярвания. То подкопава непоклатимия пиедестал, върху който е била издигната с помощта на Бога съвършена мисловна сграда. Предлаганата книга има една основна задача - да назове убедителни доказателства в подкре­па на това твърдение." 
През 1997 година Ерих фон Деникен след поредици от книги издава и "Посланието на Наска". Тъй като темата е една и съща ще продължа с предговора към "Посланието на Наска" от Деникен: "Наска? Какво става? Пак ли платото Наска? 
Спадам към хората, които само до преди няколко години си въобразяваха, че знаят всичко за Наска. Познавам специализираната и популярна литература, всички теории и хипотези. През изминалите трийсет години безброй пъти посещавах платото. Седмици наред съм летял над пустинята и околните хълмове, а в началото на седемдесетте години дни наред се препъвах по горещите каменни полета и ръждивокафявите скални пластове, Смятах, че познавам загадката на Наска. Междувременно разбрах колко малко - както и всички ние знаем за нея. 
Какво толкова има на Наска? Преди всичко тя е загадъчна, тайнствена, както и страшна. Тя е обозрима и същевременно непрозрачна. Вълшебна, съблазнителна, логична и в същото време абсурдна. Наска е като стотици удари от гръмотевица по разума. Ако очите можеха да крещят, щяха да го направят в Наска. Посланието й е скрито и объркано, всяка теория за него е противоречива. Загадката на Наска сякаш е неоткриваема и нерешима, безумна и безсмислена. Понякога посланията от рисунки около днешното градче Наска са детински, заплетени и направо неразумни, сякаш възникнали по някакъв каприз, а понякога отново се появява логиката, която иска само да знае, но не и да вярва в нещо. 
Наска се изплъзва от всеки разум. За мен това не е учудващо, защото човешкият разсъдък упорито се придържа към настоящето. Почти задължително пренасяме мисленето си и знанията си върху хората, които са живели преди много време и не са имали нашия възглед за света. Сякаш естествено смятаме, че сме умни, хитри и благословени с проницателността на криминалиста. Приемаме, че научната методика непременно ще ни отведе към небето на прозрението. Други хора пък се движат в някакви парапсихологически светове. Те смя­тат, че са познали или "постигнали" истината за Наска. Версиите им за Наска се догматизират. Да не вярваш в тях се смята за грях, макар и простим. Така за Наска бяха създадени теории, спекулации, учебни становища, догми, измишльотини и други тъповати коментари, които, взети заедно, нещо не доказват. 
Наска е гигантска - не само по географските си размери. Сравнима с Голямата пирамида в Египет, Наска е една от машините на времето в човешката история. Кой­то се доближи до нея, наднича във феноменална дълбочина. Там блещука и едно огледало, което изпраща лъчи към Вселената." И така, къде се намира така дискутираната НАСКА? 
Дължим откриването на Наска на перуанския археолог Торибио Мейа Хаспе, който през 1927 година изследвал руини на инките не далеч от Рио де Наска. В дирене на още руини Хаспе се изкачил на невисок хълм и огледал "Пампа де лос Чиньос", "Пампа де Чикерильо" и "Пампа де Наска". Нещо странно имало в "Пампа де Наска". В чернокафеникавата пустинна област се очертавали по-светли и прави като стрели линии, които археологът предположил че са древни пътеки. След 13 години през пролетта на 1940 година Хаспе продължил изследването на същото плато и след като преминал пеш две от линиите, направил първата публикация за линиите на Наска. 
На следващата година историкът от Нюйоркския унинерситет д-р Пол Косък, знаещ вече за съществуващите странни линии между река Инхенио и малкото селце Наска решил да търси водни канали между тях, надявайки се на нещо общо между каналите и линиите. Качил се на спортен самолет и най-неочаквано открил върху платото Наска огромни рисунки: над двадесет броя птици, като само на една от тях размаха на крилата бил към 200 метра, писти за излитане и кацане на самолети, някои с огромни дължини, други с дължина над километър и ширина около 30 метра; огромен паяк; маймуна с къдрава опашка; кит, куче, един гущер легун, а на планинския склон - човешка фигура, с дължина 29 метра, с вдигната ръка, и не далеч от нея на по-ниските скатове лица с ореоли и лъчи около главите. Колкото и усилия да положил историкът да получи яснота от археолозите за произхода на необикновената картинна книга в платото, никой не могъл да му даде отговор. Археолозите също не знаели нищо за създателите на огромните дълги с километри изображения, нито за произхода на пистите. На археолозите им било ясно, че в тази пустош никой не би могъл да построи писти за кацане и излитане на самолети, тъй като нито индианците, нито предхождащите ги племена, са владеели летенето. Тъй като това не били истински писти обявили линиите на платото за "Стари пътища на инките" и "Пътища за процесии". 
Ще направим едно допълнително изследване наред с написаното от Ерих фон Деникен, относно откриването на Наска, тъй като в различните издания се споменават различни дати на откритието. А и по този начин нещата се допълват с незначителни повторения. Според Питър Джеймс и Ник Торп в книгата им "ДРЕВНИ ЗАГАДКИ" издадена 1999 година от Ballanine Books, New York, архе­олозите Алфред Кробър - американец и Торибио Мехия - перуанец, правят откритието не през 1927 година, а това се е случило през 1936 година, когато те разкопават древно гробище край град Наска в подножието на перуанските Анди. При едно проучване на местността в близост до лагера археолозите забелязват някакви безкрайно дълги и прави бразди в пустинята. Браздите не ги интересували, те допуснали, че това са древни канали за вода, срещани често в перуанската равнина и в дневника за разкопки наред с описите за откритите и гробницата предмети добавили и бележка за "канали за вода" и всичко потънало в забрава. 
Едва в края на 30-те години, когато над пустинята започват да прелитат самолети и пилотите съобщават за многообразието от линии, рисуващи невероятни изобра­жения на животни и писти, се възбужда любопитството на археолозите. 
Археологът Мехия се връща отново в Наска и начертава скици на част от правите линии вкопани в земята, приличащи му на религиозни пътища. Но Мехия не са задълбочава в изучаването на рисунките в пампата, а се интересува главно от забележителните подземни водни канали, направени под повърхността на долината и дълги с километри. 
На международната среща на археолозите в Лима през 1939 година Мехия представя своите предварителни проучвания за Наска. Присъстващият на срещата историк Пол Косък от Университета в Лонг Айлънд, Ню Йорк, е впечатлен от напоителна система на древните цивилизации (чрез километричните подземните водните канали подпочвените води били използвани за напояване на цялата равнина), взима една година отпуск и през 1940 година заминава за Перу. За преводач наема колежка от Националния музей, немската математичка и географка Мария Райхе. 
През следващата година Пол Косък заедно с жена си Роуз започват сами да проучват линиите на Наска, искайки да установят дали нямат някаква връзка с на­появането. Започват проучването си от там, където път през пустинята пресича една от линиите. Установяват, че линиите продължават и от двете страни на пътя, прани по продължение на километри. Единият й край достига до върха на хълм, а другият до група възвишения. Проследяват линията до хълма и като достигат върха му установяват, че се намират в центъра на цял комплекс от линии. Но какво означават тези линии някои широки до 3 метра не е известно и Косък поръчва въздушни снимки. Те показват, че откритите от него обекти са най-малко дванадесет "лъчеобразни центъра", по които той очертава на карта, като търси дали между центровете има някакви общи черти. 
Връщайки се в Лима, с помощта на Райхе, Косък успява да претвори записките си от невероятни линии, странна фигура на огромна птица с дължина на опашката 50 метра. Проучването на Косък е истинско откритие, показващо че пустинята не е само покрита с мрежи от вчертани прави линии но че в нея има и рисунки на ги­гантски птици и животни. 
Връщайки се на работа в Университета Косък предлага на Мария Райхе да продължи проучването. Тя на драго сърце приема предложението и през 1946 година тя заминава за Наска . 
И рисунките на платото така запленили Мария Райхе, че тя до края на живота си останала да живее и изучава тези мистични изображения в Наска. На нея дължим точните измервания на километричните очертания на фигурите на платото Наска, както на земята, така и от въздуха. 
"Загадъчната жена на пампасите", както я наричат обитателите на крайбрежното плато в южната част на Перу, за много десетилетия е избродила всеки километър по изсъхналата равнина, равна и гола пустиня Наска и е проучила огромните тайнствени землени сграфити издълбани в пръстта, покриваща скалите. Най напред тя открива фигурата на един огромен паяк, а с течение на дълги години исполински изображения на божества, птици с разперени криле, свити на кравай змии, цветя, лисици с дълги опашки и една огромна маймуна. И всички тези фигури начертани с една-единствена непрекъсвана линия, която започва на едно място и след много извивки, очертали изображението, завършва отново в изходната точка. 
От самолет летящ от Лима за Чили или Арекипа ясно се виждат исполински триъгълници и четириъгълници, Очертанията на техните светли площи са изтеглени като с чертожен линеал и се открояват върху тъмния фон. Ето какво пише Райхе в книгата си "Тайните на пустинята"!: 
"Столетия преди времето на инките в южната част на перуанското крайбрежие съградили паметник - единствен в света и предназначен за потомците. Огромните му измерения и прецизната линеарна планировка го правят равностоен на египетските пирамиди. В Египет издигаме поглед нагоре, за да обхванем тяхната монументална триизмерна простота, а тук от голяма височина поглеждаме надолу, към просторни площи, покрити от великанска ръка с издълбани в пръстта знаци на някакъв тайнствен език." 
А по повод исполинските триъгълници и четириъгълници тя коментира: 
"Някои от тях човек може да определи на летища. От малка височина, от малък спортен самолет или вертолет пред очите ви се открива смайваща гледка. Тогава човек вижда, че около големите геометрични площи са групирани сложни линейни системи, изтеглени като с конец линии, които се пресичат подобно на мрежа. Най-интересното обаче е, че тук-там между тези абстрактни форми откриваш и единични животински фигури, които ясно се различават още от 500 метра височина и следователно на земята трябва да имат нечувани размери. Очевидно представляват творби от човешка ръка, съхранили се през столетията." 
За пустинята Наска се знае, че е най-безводната зона на Земята. Рядко, много рядко, почти през две години тук за десетина минути превалява лек дъждец. Именно климатичните условия и топлият въздушен слой, образуващ се над платото запазват рисунките от разрушителните въздушни течения. 
Като взела предвид климатичните условия Мария Райхе изчислила точни данни за времето, през които са били създадени тези сграфити. По ориентацията на ли­ниите на рисунките спрямо определени слънчеви позиции тя изчислява, че отрязъците от времето между 350 до 950 година от нашето време, а на други места от 800 до 1400 година от нашата ера. Намереният къс дърво в земен пласт бил датиран с помощта на радио карбонния метод, показал 525 година от нашата ера. Било изчислено, че културата Наска, рожба на която безспорно били тези изображения, е процъфтявала във времето между 300 година преди и 900 година от нашата ера. Всичко съвпадало и се доказвало, изображенията на Наска били създавани до 1400 година от нашата ера, по време на европейското средновековие. 
"Създателите на линиите избрали тази местност, знаейки, че произведенията им няма да бъдат изтрити от вятъра или дъжда. Вятърът носи само прах и пясък, който обикновено щял да се наслага по творенията им, а преди началото на замърсяването на въздуха на практика нямало дъждове" - пише Мария Райхе. 
Ерих фон Деникен естествено не е съгласен нито с датирането, нито с предназначението на фигурите. Той датира тяхното създаване на около 10 000 година пр.н.ера. и твърди: "У мен поне те неоспоримо събуждат представата за летищен комплекс." Ето как той обяснява своята теория в книгата си "Назад към звездите": 
"Недалеч от днешното градче Наска в безлюдната равнина някога са се приземили иноземни разумни същества и изградили там импровизирано летище за своите космични кораби, които са имали за задача да оперират в близост със Земята. Върху този идеален терен та построили две писти. А може би са маркирали пистите с някой неизвестен на нас материал? Космонавтите - за кой ли път изпълнили своята задача и отлетели обратно на своята планета. 
Живеещите тук преди инките племена обаче, които наблюдавали изключително впечатляващите ги чужди същества по време на работа, страстно желаели завръ­щането на тези "богове". Чакали години, а когато мечтата им не се сбъднала, започнали - както били видели да правят "боговете" - да прокарват нови линии в равнината. Така били създадени допълненията към първите две писти. 
Но боговете все още не се появявали. Къде били съгрешили местните хора? С какво разгневили небесните, пришълци? Един жрец си припомнил, че боговете дошли от звездите и посъветвал вярващите да насочат призивните линии към тях. Отново започнали работа. Изградени били ориентираните към звездите писти. Но боговете не дошли. 
Междувременно се раждали и умирали генерации Първите, истинските писти на извънземните разумни същества, били отдавна западнали. Новите поколения индуси само от устни предания знаели за боговете, дошли някога от небето. От тези автентични разкази жреците направили свещени митове и искали да бъдат издигнати нови и нови знаци за боговете, за да се завърнат някой ден при тях. 
Тъй като не постигнали никакъв резултат с прокарването на линиите, започнали да чертаят в рохкавата пръст големи животински фигури. Първоначално изобразявали всякакви птици, птици, които трябвало да символизират полети - по-късно фантазията им подсказала силуети на паяци, маймуни, риби." 
Интелектът и въображението, което притежава Ерих фон Деникен не се е нравило на много мастити учени и на математичката и картографка Мария Райхе. Свикнала да борави единствено с езика на точните науки, тя пише и своя "Коментар за Наска" публикуван заедно със студии на други учени през 1970 година в книга "Астронавти ли са били боговете". 
"В никакъв случай не мога да се съглася с гледището на Ерих фон Деникен, че големите четириъгълници и триъгълници представляват писти за приземяването на космически кораби. Космически кораби и космически таксита едва ли се нуждаят от писти за кацане. Освен това почвата тук е крайно неподходяща за подобни цели. Вместо да я лавират старателно са махнали всички камъни от повърхността, така че и най-малки автомобили неизбежно затъват в рохкавата пръст. А и летателните апарати при кацане биха вдигнали гъст облак прах, който би се отложил като слой пудра върху околните рисунки и по този начин би ги заличил. Все едно да посипеш тебеширен прах върху изписана черна дъска. 
За дългите прави линии, които буквално като с мрежа покриват пампасите, Деникен употребява думата "координати". Но този термин е заимстван от европейската наука, а при изследването на Наска възниква толкова неочаквано и нестандартно осмисляне на действителността, че обикновените понятия, с които ние сме възпитани, отиват като че ли на втори план... 
Тук се сблъскваш с някаква разновидност на интуитивното знание, което ми стана особено ясно в последната фаза на моите проучвания. А на някои им се иска да видят в хармонията на формите при фигурите от Наска резултат от съзнателно приложение на златното сечение." 
Нямам намерение да коментирам твърденията на Ерих фон Деникен относно това кои, кога и защо са изрисували фигурите по платото Наска, тъй като съвременния читател ясно разбира, нито индианците, нито по-древните от тях раса на инките са могли да изрисуват огромните фигури и плетеници. Че не представляват кален­дар, нито водни канали е ясно. Мога да цитирам Мария Райхе, която по този повод пише: 
"Художниците, които само от въздуха са могли да видят съвършенството на собственото си творение, трябва предварително да са ги планирали и начертали в по-малък мащаб. Как после на големи разстояния са успели да дадат на всяка част от линиите правилното им място и посока, си остава загадка, за чието решение ще са нужни години. Само който е запознат с работата на земемера, може в пълна степен да прецени каква подготовка е нужна да се пренесе рисунка в малък мащаб при перфектно спазване на пропорциите до огромни размери. Древните перуанци трябва да са притежавали инструменти и помощни средства, за които не знаем нищо и които те заедно с други знания са скрили от очите на завоевателите ..." 
Интересно, по какъв ли начин "художниците" са са издигали на високо, във въздуха, за да огледат и се възхитят на творенията си? Но още по-загадъчни са инструментите с които са изработвани фигурите, като се има предвид, че най-малките "изровени" рисунки са на животните: Рибата е с дължина 25 метра, паякът 46, маймуната 60, кондорът 110, а колибрито 250 метра. Учените предполагали, че перуанците са изработвали линиите с помощта на колове, на които били закрепени въжета с различни дължини. По този начин са могли да изтеглят криви линии. Правилно разсъждава Деникен, като твърди, че почти е невъзможно да се изрисуват фигурите на животните, защото фигурите им много рядко са състоят от полу или четвърт окръжност. С метода на "кол и въже" са могли да направят само опашката на маймуната, а при останалите фигури на кучето и кита и други методът не функционира. 
Деникен пише: "Правите линии могат с лекота да се ограничат с въжета и да се изтеглят в ландшафта. Но защо са тогава зигзаговидните линии, рисунките "кла­мер", спирали, лабиринти или струващите ни се безмислени геометрични изображения? 
Една от любопитните форми се състои от шест разположени една до друга форми, които са дълги общо 600 метра. Както при лабиринта, всяка линия в края е вързана със съседната. Вътре в мрежата има дъга, заострена стрела от 400 метра. Стрелата е съединена със едната линия с разположен до нея четириъгълник. Ако човек измине цялата геометрична форма, ще се получи разстояние от над пет километра или повече от час ходене пеш. Ако обаче фигурата се измине напряко на всички линии, ще са нужни само четири минути. Още от самото начало ни се струва безмислено да се изминава разстояние от пет километра, щом до другия край може да се стигне и за четири минути. Може би е някакъв път за процесия? Но къде са тогава отпечатъците от крака и сандали по пътеката? В края на продълговатата геометрична фигура лежат три малки "изровени" рисунки: един вид гущер, нещо като несполучливо дърво или според госпожа Райхе "морски водорасли" и неопределимо тяло, от което израстват две ръце (или може би крака? Едната ръка има пет, другата четири пръста. Какво ли е дало повод за подобни изображения? Кои мотиви имат общ знаменател? Щом като всички фигури на животни "са съвършени и с хармонични пропорции" (Райхе), защо тогава миниатюрното чудовище до геометричната форма има пет, респективно четири пръста? Защо маймуната има само три пръста на краката, а четири на едната ръка и пет на другата. Откритията които прави Деникен на платото Наска му задават много въпроси на които той се старае да намери правилен отговор. Точно заради това искам да видим как Деникен класифицира сграфитите: 
1. Пистите. Думата "писта" не трябва непременно да означава "писти за излитане и кацане", но впечатлението просто се налага. То обхваща и "пистите за рулиране", водещи към другите. В испанския език няма друга дума. Както жителите, така и пилотите от Наска постоянно казват "Ias pista". 
2. Тесните линии. Широки около метър, повечето от Тях са свързани с писти и са дълги с километри. Откритата засега най-дълга линия се точи на 23 километра през планини и долини. Такива тесни линии има повече от 2000! 
3. Геометрични фигури. Става дума за зигзаговидни линии, кламери , спирали или странни образци. Понякога са свързани с изображения на животни - например с маймуна, - понякога се намират над или под пистите. 
4. Изровените рисунки. Това са рисунки на птици, на легуан, кит, куче маймуна, паяк или цвете. Засега са известни 32 такива рисунки. Наричат ги така (или пре­димно така), защото са "изровени от земята". 
Какво още искам да кажа за изследването на Деникен: 
На никой изследовател до сега не му е правило впечатление, че някои от пистите минават една под друга. 
А върху платото е работено няколкопластово с различни оттенъци. 
Не отговаря на истината твърдението, че е достатъчно да се разрови около 30 см земята, за да се образуват бели линии." 
Уважавам Ерик фон Деникен и затова към неговите изложения ще прибавя и тези на доктор Кабрера, които Деникен не само че не отрича, а с тях подкрепя и своята теория. 
"Погледнато от въздуха, платото Наска е невъобразима плетеница от причудливи и непонятни фигури, други осемнадесет фигури съвсем ясно очертават митични птици, огромен образ на маймуна, голям колкото футболно игрище, гущер, два пъти по-голям от фигурата на маймуната, и паяк, точно пресъздаващ съзвездието Орион. Но тава са само част от скулпторите, изваяни от неизвестна ръка. Д-р Кабрера, археолог от университета в Лима и един от най-запалените изследователи на Наска, е събрал в своята колекция изключителни екземпляри от културното наследство, завещано ни от древните обитатели на тези земи. Той с право я нарича "библиотека от камъни", защото разкрива части от човешката история Тя е картинен разказ за изчезнали раси и континенти и като повечето древни източници свидетелства за невероятен земен катаклизъм, завършил с всемирен потоп. В "каменната библиотека" са събрани резби върху камък, изобразяващи медицински трансплантации, кръвопреливане и уред, приличащ на телескоп. Според д-р Кабрера напредналата цивилизация, която е живяла по тези места е притежавала технологии за извършване на сложни медицински процедури като трансплантация на мозък и метод за неотхвърляне от човешкия организъм на присадени органи. Древните хирурзи вероятно са правили Цезаровото сечение и са използвали акупунктурата като метод за анестезия, ако се съди по изображенията. Върху четири камъка са изобразени земните полукълба и с точки са указани контурите на непознат континент, за който се предполага, че е Атлантида, Му или Лемурия - мнение, което поддържат мнозина учени, които считат, че Америка, Африка и Азия преди милиони години са имали друго местоположение." 
Д-р Кабрера, с помощта на геолози се опитал да възстанови изсечените в скалите карти и установил, че те изобразяват Земята каквато е била преди 13 милиона години - 80 на сто твърда маса и едва 20 на сто вода. Според д-р Кабрера именно в този период е настъпил невиждан катаклизъм - разместване на тектоничните плочи и раздвижване на континентите от потоп, който принудил обитателите на платото да го напуснат. Те избрали за свое убежище планета от групата Плеади. Учените дори предполагат, че това е била истинската им родина, защото цивилизация, съществувала толкова отдавна и притежавала подобни познания за Космоса, би могла да има единствено извънземен произход. 
Върху каменна ваза от колекцията на д-р Кабрера са изобразени полукълбата на тази планета и мъж, взиращ се в небето през телескоп. Композицията е разделена на четири части: на първата е изобразена комета с необикновена траектория, на втората - планетата Юпитер, на третата - Венера, а на четвъртата - тринайсет съз­вездия, сред които и Плеади. Д-р Кабрера предполага, че енергията, произведена от кометата, е помогнала на кораба на обитателите на Наска да достигнат своята ро­дина - Плеади, която се намирала в нейна траектория. Като потвърждение на хипотезата си д-р Кабрера посочва забелязаната през 1973 година комета Кохоутек. Тази комета, казва той, е безпрецедентно явление, което няма да видим отново. Нейната траектория е толкова необичайна, колкото е и изобразената на каменната ваза. Има още едно съвпадение. И в двата случая планетите Юпитер и Венера почти изцяло не се виждали през деня. 
Откритият в Наска космодрум също представлява обект на изследване от учените. Там се виждат много писти, изградени от огромно количество желязна руда, която концентрира магнитната енергия и създава силно електромагнитно поле. Д-р Кабрера и неговият научен екип предполагат, че космодрумът е проектиран като поле на магнитното пречупване - феномен, пред който движещ се обект с електрически заряд може да отскочи от повърхността с подобен заряд. Следователно за изстрелването на кораби в Космоса е бил използван двоен електромагнитен заряд - на пистата и на летателния апарат." 
Считам, че изложеното е предостатъчно човек да придобие представа за платото Наска, но да оставим споровете между учените, които продължават и до днес. В очакване на утрешния ден заспах. 
Рядко сънувам, но под влияние на прочетеното и в очакване разбулване тайната на Наска сънувам интересен сън: 
...Стоя на платото Наска, което е оживяло. Навсякъде кипи работа, движат се машини, едни орат земята, други са включени да рафинират. Почвата се повдига и сляга, а хора не се виждат. Гледах в неведение как всяка бучка земна пръст има крака и ръце, и се движи самостоятелно. Невероятното събитие събуди в мен интерес към явлението, но преди да си дам сметка за него, нещата тутакси се изясниха. Изведнъж видях, че мъничките бучици са малки Гноми. Човечета с крайно умален вид ме гледат приятелски и аз ги гледам с любопитство. Между нас сякаш възникна симпатия и ги попитах какво правят тук и от къде са дошли. 
"Слязохме милион преселници от неизвестна за вас планета - отговориха те. -Наричаме я Рикон. Тя е малка планета с милиарди население, което всеки момент е готово за разселване. Планетата ни се управлява от цар Рикори, който не прилича на нас. Той е истински човек А тук сме заради производството на мазнина". 
Не знаех какво имат предвид думата мазнина и попитах как я придобиват и за какво се използва. 
"Придобиваме я от този дълбок кладенец. В него се стича земна мазна течност от канали дълбоко под земята. Виж колко канали довеждат тази мазнина." 
И видях, под карстовото образувание на Наска има отличен чернозем - влажен, студен, силно наситен с тъмна гъста мазнина. Каналите като че ли са прокарани пак от такива човечета. Цялата маса от мазнини се стичаше в дълбок цилиндричен кладенец . Ясно личеше, че кладенецът в дълбочина преминава през цялата карстова част на Наска до мазната черноземна част. Течността се издигаше до половината на карстовата дълбочина. От върха на кладенеца слизаше с лост тежка, специална каменна преса, на която виждах клетките, от които бе изградена - много на гъсто и споени, притежаващи невероятна тежест. Тази преса с огромна сила притискаше земната мазнина, изливаща се в кладенеца. В основата на Наска открих множество канали водещи към този кладенец. По всичко изглеждаше, че карстовото обра­зувание е създадено по-късно върху основите на Наска със специално предназначение ... Наблюдавах как под това огромно налягане на пресата протичаше бяла гъста мазна маса, която издаваше шум още в началото под натиска на големия каменен блок. 
Пред мен се появи човек от лъчиста светлинна материя и разбрах, че е Гуру. Не знам защо, но не се изненадах. Той ме погледна с невероятна топлина, очите му излъчваха нежност и доброта. Почувствах се спокоен . Тогава Гуру ми заговори: 
"Това, което виждаш тук е подобие на нашето планетарно производство в Атлантида за подземна светеща материя. Тя се съхранява в специални торбести контейнери, складирани под земята в резервоара на завода за светлинна енергия. А шумът който ти прави впечатление е следствие на образуващото се термично пречистване на мазната течност и сгъстяване на същата, която излиза гъсто кашовидно през карстовите канали я събираме в небесносини торбести тръби и съхраняваме дълбоко под земята от самозапалване. Тази инсталация е пригодена за осветление, и за движеща сила. Тук е производствена станция на горивото за Атлантида и на нашите летателни апарати. Наричаме я Махон на наш език. Виждаш, производството е напълно комплектувано по прост производствен начин. Нашите работи са всички леки по труд, ефикасни, подчинени на законите на светлината." 
Чувствах се ученик в прогимназията, на когото обясняват нещо малко познато, но и звучащо нереално. 
"Това означава - продължи Гуру, - че самата материя, преработена по този начин, под огромно налягане и естествена, породена топлина се рафинира. Слънчевите лъчи прекарани пак под налягане я насищат с друг вид запалителна енергия и при специални съприкосновения с отвора на една друга инсталация, се превръщат в за­палителна енергия. 
- А защо не ми откриете точния процес за създаване на това гориво? 
"Защото вие ще запалите цялата атмосфера - отвърне Гуру. - И ще се превърнете в горящи факли. Рано е още, Вашето съзнание не е достатъчно облагородено и ако ви дам начините за производство на това гориво, самите вие при недостатъчно правилен опит ще, унищожите цялото човечество. 
Стоя на платото Наска, а Гуру ми показа на метър под земята тръба, която стига до самата рафинерия дълбоко в земните пластове. 
"По тази тръба - продължи да обяснява Гуру, - се подава сигнал, когато е нужно течност от рафинерията да потече навън. И щом течността влезе в съприкосновение с въздуха пламва във вид на капки сълзи. Това е сигналника на нашите летателни апарати и писти за снабдяване с гориво. Всичко нарисувано тук на Наска изяснява целия процес на производство, изобщо разностранният живот на Атлантида, подобен на този на планетите, определени за помагачи на всяка нова планета, върху която трябва да се развие и оживи космичното дихание. 
Наска, това е магистрала и ориентир, висок свързочен пункт на летателни апарати. Писта, която е посочвала пътя и посоката на идващите летателни апарати от всички страни към Атлантида. Това е фигурата на голямата ръка. Идейна връзка на Гуру с планетните същества. Ако се разкопае на 2 метра дълбочина, ще се намери една металическа тръба, на която са прикачени много бели малки тръбички, завършващи с бели продълговати капсули, направени от светлокремава порцеланова материя, в която са втъкани сребърни нишки, които от време на време са изпускали чисто бели пламъчета във формата на огромни капки сълзи. Тези светлини са служели като фар на нощем пътуващи апарати. Обкръжението от фигури, линии и други символи е направено пак с мъдро прозрение. Ето, виж, цялата долина е разделена на почти две концентрични окръжности, от които вътрешната е обиколена от дълбока бразда, откъдето тази средна част изглежда повдигната по-високо от периферната. В средната част е изобразена фаровата апаратура и границите на историческите бележки. Върху историческите бележки са означени: небето над Наска, извънредно богато от блестящи звезди като сбор от състрадателни очи, които дават последната си светлина на обич и утеха." 
За миг гласът на Гуру се загуби, видях в основата на тръбата, която ми бе показал, че се появи тяло, подобно на древна реторта, изпълни се с бяла трептяща, искряща материя, която се втича в голяма тръба. Сега разбрах, мазнината бе абсолютно рафиниран нефт, която се сгъстяваше чрез силно налягане и се превръщаше в мазна топка. Тази топка при 5 атома кислород и 3 атома водород се получава самозапалване чрез избухване, което едновременно дава двигателна енергия и натиск на посоката. В центъра се образува гореща блестяща среда, която прилича на живачна капка. 
Все още стоя на Наска, виждам я заобиколена от лека планинска карстова верига и тясна пясъчна долина. В частта, в която е прохода, платото е по-ниско и наклоне­но. Точно срещу тази част - северната - има проход към реката, широк около 2 метра и висок 5 метра. Прилича на пропаднала част на скалната обиколка на Наска. Изведнъж Гуру маха с широко движение на дясната си ръка и видях Наска разделена на 3 дяла, разделена с помощта на хоризонтални черти - изток, запад. Стоя в третата част - северната и разглеждам издълбаните ли­нии . 
Чух гласа на Гуру, който каза: 
"Тук е записана историята на борбата между белия ангел и ангела на покварата." 
А те бяха изобразени така: в най-западната част са рисунките на покварения ангел, а до него на изток - на белия ангел и малко над повърхността се вижда черна дупка в далечината. Вгледах се в тази черна дупка, в която като в калейдоскоп се виждаше целият нещастен край на Атлантида в подробности с всичкия ужас на едно адско тържество на разярени небесни сили, мътни океански талази, горещина и адски съсък. И всичко това върху черния фон на едно оловно черносиньо спокойно небе - грамадни светли звезди, които като любопитни студени огледала приеха гибелта на Атлантида с космично спокойствие, на очи прежалили, като заслужено възмездие една гибел, която векове наред е тревожила техния блясък. Това бе първата третина - северната на Наска. Сега вече бях обърнат на изток. Големият проход към реката оставаше зад гърба ми на запад. Под първата част, на около 300 метра под платото, видях едно животно с глава на човек, но надолу животно. Не знаех какво е това животно, но сякаш подразбирах, че това е наказаният дух на съществото, довело до покварата в Атлантида. Средната част бе производствената зона, над нея се носеше едно бледо небесно сияние, сякаш тази част излъчваше някакъв газ, приличащ на метан. И третата част - най южната беше най-светла. Гуру заговори : 
"Това е най-важната археологична история, послание за славата на Атлантида, оставила лъчезарен надпис чрез преселение на най-изтъкнати свои жреци и учени хора из страните, които ще продължат мъдростта и знанията на един народ израснал и живял при специално ръководство и съдействие на планетарни същества символизирани като планета ЮПИТЕР. Това е символичен архив на една будна раса, в която интуиция и подсъзнание се сливат в една жива божествена връзка на великите гении на космоса. Наска, която един ден ще заговори с езика на синовете божии, пред любопитно разтворе­ните очи на новите синове Божии, дошли по времето на идващите две бъдни раси. "Знаеш ли - отново видях Гуру - българския бог Сур, е бил един от царете на Атлантида. Сурия е санскритска дума и означава Слънце. Жителите на Наска -продължи Гуру, - в рисунките си са изявили своите мечти, своето прозрение в бъдещето, своите надежди в божествената закрила и покровителство на Велики Слънчеви сили, своето верую в една религия, която едновременно за тях е била и абсолютна истина и живот, който ги е опазвал от намесата на тъмните сили, на отрицателните влияния на тъмния гений на злото, от когото са изпитвали страх. Страх и ужас от покварата на човечеството. Тук са живепи избрани светии от Атлантида, които управителите на най-напредналите йерархии са поискали да съхранят в този резерват за гениално развитие, за да дадат на бъдещото поколение надеждата за божествената милост и развитие на човека. Тук са били най-изтъкнатите жреци на религията до тяхното изпращане в школите на Олимп, в храмовете на Египет и във великото средище на планетарното ни ръководство в Хималаите и другаде, каквито скрити от очите на света е имало и има и сега. 
Освен рисунките Атлантите не са оставили никакви следи след себе си, защото са прекарали на Наска съвсем кратко време до разселването". 
Намирам се пред проход. Зад гърба ми са огромни притоци на река Наска и едно пространство от пясък, което прилича на плаж. Разбирам, Наска е един естествен музей и резерват на първото поколение светии, разнесли мъдростта на една велика епоха. 
И сякаш в просъница дочувам думите на Гуру: 
"...Това плато е най-удобното място за идващите и отлитащите летателни апарати... Сто и шейсет години преди катастрофата на Атлантида жреците получиха нареждане от планетата Юпитер да започнат разселване на свои най-будни ученици, за да разнесат своята култура навсякъде. От звездата Алфей слезе космичен Учител, който посрещна и разпредели учениците..." 
Не чувам думите, но телепатично подразбирам, в Наска е приготвен проход в северозападната част, в който Атлантите в продължение на 50 години трябва да оставят следа от своето съществуване. Това място е било недостъпно за обикновените хора, защото е било зорко пазено. 
Гуру е застанал до мен и излъчва сияеща светлина, Посочва с ръка платото и с патос в гласа казва: 
"Наска! Една дълговечна история на непресекващия живот; дихание, оставило преизобилно следи от едно човешко развитие; една благородна човешка ръка и обич към бъдните поколения, вплела и оставила в концентрирана символика своите знания и откровения. Ако Атлантида не бе записала своето съществуване върху височините на Наска, ако нуждата от предварителни разселвания не бе предвидена, пирамидите в Египет, мъдростта на индийците, халдейски, гръцки, римски школи не биха съществували. Чрез тези паметници именно посветените люде от онази древност сложиха своя показалец върху циферблата на хилядолетията, пред които правим преоценка на вашите днешни постижения и култура." 
Събудих се с ясно съзнание, че през нощта съм сънувал невероятен сън, който мога да преразкажа картина по картина и дума по дума. Никога не съм стъпвал на платото Наска, а вече можех да опиша всичко, което бях видял в съня си. Побързах да споделя преживяното с Учителя. Той ме изслуша внимателно, имах усещане, че е доволен от случилото се. 
- Имал си нощно посещение от космичен Учител. Понякога нещата започват и по този начин. Нали не си забравил, как Менделеев на сън е получил таблицата на периодичната система на елементите? Все някой му ги е продиктувал, нали? И този който ги е продиктувал, вече е знаел за тях... Тази нощ и ти си получил помощ... 
- Имаше и много нереални неща. Гледах и разговарях с гноми, които работеха над и под земята. Вместо реален завод под земята видях кладенец, в който под огромно налягане се рафинираше нефт. 
- Дали пък не е било истина? - погледна ме изпитателно, без да изясни реалността за гномите и производството: - Да не би да искаш космичният Гуру да ти по­каже истинско производство на слънчево гориво? Бъди благодарен, дошъл е при теб, пренесъл съзнанието ти на Наска, и е показал и разказал неизвестни за науката неща. 
- Запомнил съм всяка негова дума. 
- Такава е била и целта му. Направил е така, в паметта ти да остане всичко което ти е казал. Той знае, за желанието ти да напишеш книга. Помогнал е по начин, по който една част от читателите ще възприемат съня ти като фантазия, а други ще си припомнят наученото в училище, как по време на сън Менделеев е получил знанието за периодичната таблица на елементите и точ­но те, вторите ще проумеят истината. Това са хората на науката. - А каква е самата истина за Наска? Не ми отговори. Стана, направи няколко крачки напред, върна се, погледна синевата на небето, поиска да каже нещо, но се отказа, ослуша се и внимателно се вгледа в мен. Гледах зелените му очи, от които струеше нежност, обземаше ме спокойствие, радост бликаше в сърцето ми. И тогава чух но не с ушите си, а някъде откъм сърцето глас, който не бе на Учителя: 
- Ученико, сега ще ти покажа как е построена Наска. 
Познах гласа. Това бе той, космичният Гуру. Сърцето ми се преизпълни с вълнение и радост. 
И неочаквано се намерих високо над земята. На борда на космичен кораб, застанал неподвижно над Наска и знам, че съм член от екипажа. Приведен, зад сложна апаратура с включен мощен лазерен лъч, наблюдавам платото и дълбая контурни бразди, създавам рисунки и причудливи фигури, предварително обозначени от въздуха върху земята. Гледано от горе платото прилича на черно-бяла фотография, експонирана върху твърдата земя. Лъчът дълбае земята с километри по предварително зададена програма и рисува безброй сложни фигури. Чертае и характерни за земята птици, паяк, маймуна, кит, риби... Очертава писти, които са писти, и не са писти, загадъчни съчетания... Чертая тайни върху земята... ЧЕРТАЯ КАРТАТА НА ЗЕМЯТА.... Картината се променя. На платото Наска съм, седя в широка и удобна кабина на верижна машина. По очертаните от лазера земни ориентири правя разширение за писти. До мен още няколко машини разчистват земята, други дълбаят дълбоки изкопи, товарни камиони изнасят пръстта. Кранове поставят готови панели върху бетонни фундаменти, изграждат подземен завод. Интересни са летателните "колибри" машини, висящи във въздуха на метри от високите скални хълмове, със спуснати автоматични свредели дълбаят и прокарват пътеки, рисуват образи на недостъпни за изкачване места. С действията си, ту нагоре, ту надолу, наляво и надясно те наистина наподобяват на колибри, пърхащи около дъхаво цвете, забили човки в чашката с нектар. От долитащите летателните апарати от Атлантида се разтоварват машини, контейнери с електроника и литература, непрекъснато пристигат хора, строят се жилища... 
Гъсенични камиони, препълнени с бяла вароподобна мазилка пълзят върху издълбаните с лъчи по платото фигури и през специални фуниеобразни устройства застилат в тях товара си. Сега фигурите ясно личат, стават видими... Невероятно планирана организация за работа. Работи се денонощно. Непрекъснато кацат и излитат товарни самолети, приземяват се и излитат летателни апарати с форми на чинии, на триъгълници и пури. Летището или по-скоро космодрума нощем прилича на огромно светещо око. Наоколо няма други населени места, Единствен е града, летището и завода. Тук работят най-добрите умове на Атлантида. 
Няма по-сложен обект от Наска. Дванадесет години работя на платото, а края му не се вижда. Безкрайно сложна многопластова изработка върху земята. Всеки детайл е прецизно обмислен, проектиран и изработен - картина достойна за велик инженер-художник. Трудно е човек да си представи как стотици пъти с машината правя тегел след тегел над фигурите, връщам се назад, завивам и пресичам зигзагообразно току-що начертаното, оцветявам го с белезникава пръст, и отново продължавам напред. Да, напред с километри през равнината и през възвишенията. Много поколения от хора ще се родят и преминат преди да разберат, че всяка фигура от Наска е ключ от една дългогодишна история, КАРТА НА ЗЕМЯТА, съществувала по време на атлантите. Тази карта е наследство, оставено от нас атлантите. Но тя трябва да се разгадае... 
Екранът изгасна. Един отминал живот за малко бе оживял пред мен. 
До Наска се намира тайнственият "Свещникът на Андите". Нима можех да пропусна и да не попитам за него? 



За какво става дума? "Свещникът на Андите" или както още го наричат "Свещникът на Паракс" и "Канделабъра" е изработен във вид на тризъбец с височина 250 метра, издълбан на почти 400 метровия склон високо в скалите над залива Паракс. Някои археолози и изследователи, тълкуват тризъбеца като ориентир, предназначен за плаващите по крайбрежието кораби, преминаващи от Лима за Чили. 
Накратко ще ви запозная с този удивителен символ, не много известен на повечето читатели. 
Руският изследовател Валерий Хачанов изказва хипотезата: "... че възрастта на "Свещника" е минимум две хилядолетия, а възникването му е неизвестно. В "Свещ­ника" е заключена цялата информация за нашата планета: лявата колонка е фауната, дясната - флората, цялата рисунка е хуманоидно лице. Централният ствол симво­лизира развитието на човешката цивилизация. Близо до върха има белег, напомнящ гвоздей. Като на скала той показва в кой момент нашата планета е стигнала първо ниво на цивилизация. Това се е случило през 1945 година, когато САЩ взривиха две атомни бомби. "Шапката" на върха е символ на разцепения атом . Ако обърнете изображението обратно, се получава разпятие - символ предупреждение, че планетата може да загине от ядрен взрив с нечувана мощност в резултат на конфликт. 
Кой ни е оставил тази информация? Свръхцивилизация от съзвездието Лъв? Сведенията, които Те са ни дали във вид на исполински фигури, не са предназначе­ни за археолозите. Информацията може да се чете само от голяма височина, за да се разбере смисъла й. 
Има мнение, че в експеримента по отглеждане на Homo sapiens на Земята са участвали не само "бащите" от съзвездие Лъв, но и представители на съзвездията Скорпион, Стрелец, Куче. Планетата била безжизне­на, но някой решил да я засели с разумни същества, Предполага се, че след потопа на Земята се появили 3-5 метрови роботи (великаните от Библията). Компютрите изчислили, че за извършването на гигантските работи в реален исторически срок са били необходими роботи. 
Аналогично стои и въпросът с пирамидите в Гиза и Сфинкса в Египет. Просто преди определено време човечеството не е трябвало да знае произхода им. Те не са предназначени за хората, а за онези, които са идвали и пак ще дойдат на Земята. Знакът (Свещникът) не случайно е разположен там, където минава билото на Андите! Тук има учудващо разнообразие на фауна и флора и знакът се вижда отлично при обиколка на планетата. Редом със "Свещника" е изобразена малка фи­гурка; нарекли я "Космонавт" и се смята, че е автограф на авторите. 
Свръхцивилизацията, оставила информация за своето посещение при нас, трябва да бъде уверена, че сведенията ще бъдат получени именно там, където трябва, от тези, на които е нужна, и тогава, когато е необходимо." 
Както споменах по-горе "Свещникът на Андите" се на мира в близост до платото Наска, за което ще се спра по-надолу. А сега със затаен дъх очаквах отговора на Гуру и той не закъсня : 
- "Свещникът", както го наричат или "Тризъбеца" е стволът на слънчевата енергия, която изхожда от първия логос от най-горната част на Слънчевия лотос. Това е енергия на Бог Отец - най-главният стълб, който държи Космоса. Тази енергия се разпределя на дясно и ляво от ствола..
- Извинявай, не разбирам ... 
- Започва животът на големите космични тела с пулса на общия космичен пулс -продължи Гуру. - Атлантите са искали да покажат в "Свещник", че благодарение на вашето Слънце във вашата слънчева система се извършва творческо разпределение на живота на всички планети. Това разпределение се подпомага от допълнител­ните разпределители: На нашата планета от пирамидите и върховете на планините, които никога не са потъвали. На Венера има един слънчев връх, на Марс друг, които поглъщат вътре в себе си много от тази енергия, Меркурий пък поглъща енергията с източната си част на своите височини и тъй нататък... Виж... 
Застанал съм на около петдесет метра почти на равнището на скалистия бряг пред който се намира "Свещника". Под мен е сърдития океан, блъскащ с вълните си каменистия бряг, над който се извисява знака. Не знам защо учените наричат тази фигура тризъбец, може би заради това, че горната част на фигурата е оформена в три издигнати колони. Колоните са "украсени" с фигури, които със сигурност носят важна информация. Целият съм в слух. 
- Говоря общо, първо за средната колона на знака, а сега и за двете допълнителни рамене. Те са два разпределителя, за допълнителни влияния на други близки и далечни слънца, под чието влияние попада нашата слънчева система в своето движение в Космоса. Например постоянно кръжат разни тъмни и светещи тела при­вличани от силата на голямо или малко небесно тяло. Ако Венера не ги привлече, те ще паднат на нашата планета в югоизточната й част. 
Другите два края на Свещника са пружините, които издържат и разпределят силите на космичния натиск и пазят Земята винаги в равновесие, като допускат само 4 градуса отклонение надолу и нагоре. Те командват въртенето на вашата планета. 
Споменах, че върху Земята падат непрекъснато светещи и тъмни планетни късове. Такива късове падат и върху другите планети от вашата галактика. 
Този слънчев приемател е крайно чувствителен към увеличеното налягане и чрез страничните приематели на двата триъгълни разпределителя уравновесява натиска, за да не се получат отклонения, по-големи от 32 градуса в ляво и в дясно. 
Признавам си, трудно ми е да проумея казаното и може би затова Гуру реши да ми обясни нещата по-подробно: 
- Пояснявам - спокойно продължи Гуру - Това е планетарно влияние, наклоняващо едната страна на Свещника. По-точно засиленото планетно влияние в тези моменти. То се изразява като особена бяла, сияйна енергия и има огромна тежест в дълбочина и влияе на равновесието на Земята. Или казано по друг начин, Земята се управлява от две динамични сили, които определят нейното положение. Ясно ли се изразявам? 
- Донякъде - смотолевих, притеснен от неясното за мен действие на планетните влияния. - Той продължи: 
- Слънчевото влияние минава в оста на планетата Земя, а планетното въздействие и налягане определи въртенето на Земята. Този кръст от сили - посочи Свещника, - оформя и държи в равновесие Земята. Той е пазителят на вашата планета Земя. Той закриля живота на Земята и на всички живи същества на нея. Свещникът е ВЕЗНАТА, която определя вашия живот и трагедията на планетата Земя, кръстът на вашия миров живот
Мислех се за средно интелигентен човек, но за съжаление познанията явно не ми достигаха и помолих за още пояснения? 
- Тези ВЕЗНИ - наблегна на думата, - са израз на изменение на натиска на тези космични сили, които играят роля на ВЕЗНИ по отношение трепета на Земята. Друга една хоризонтална сила, която със земната ос образува централния тегловен център на Земята влиза в действие. Нека още веднъж да повторя, това са чувствителните ВЕЗНИ на планетата Земя, от които зависи нейната стабилност, в мировото пространство. Това влияние, всякога е под контрол на слънчевата енергия, която в критически моменти държи в изправност главния земен център. Искам да кажа, че вашата планета си има точно определена пространствена широта и устойчивост, която както казах се управлява от две основни сили: слънчевото влияние над и под планетата и двете странични сили, които определят нейното отвесно положение. Слънчевото влияние се съединява точно в средата отвесно и определя нейната мисловна ос, която минава през средата на втората кълбовидна част във вътрешността на земята. А планетното въздействие и наляга­но определя въртенето на Земята. И този кръст от сили, който оформя и държи в изправено състояние, когато се наруши от особеното сгъстява не на тези сили наклонява Земята в зависимост от къде става това налягане и причинява дълбоки огъвания на вътрешните пластове. Повтарям, този свещник е ВЕЗНАТА, която определя живота и трагедията на планетата Земя, кръста на вашия миров живот. Един ден вие ще разберете, че трайността на космичните закони и тяхното мъдро съотношение за общата космична хармония е музика на космичната математика. Днес вие изучавате взаимното притегляне на всички предмети, опитвате се да навлезете в това огромно космично пространство, за да определите и пишете за разни гравитационни сили, но у вас хората все още това е хаос. Знанията на космичната и хармонична поука тепърва ще ви бъдат дадени и тогава ще разберете, че пред проблемите на всемирната хармония вие сте още пеленачета. 
Слушах и запаметявах всяка дума, казана от небесния Гуру. Получавах знания, които никога нямаше да бъдат разкрити от съвременната наука, защото в тях бе вложена друга, напреднала с милиарди години космогония. Подаваше се знание, не за мен, а за науката. Може би щях да получа още. 
- Учителю, както съм застанал срещу ВЕЗНИТЕ ще ми обясните ли, какво представлява основният "стълб" на който са "прикачени" останалите клони? 
Миг в ръцете на Гуру се появи сребриста показалка, очерта с нея Везните със светлина, посочи осовата на колона и продължи да обяснява: 
- Правата колона завършваща с "лотосово цвете" на върха е оста на Земята около Слънцето. Лявата страна, колоната с фигурите, които трудно би определил с нещо конкретно, е северният полюс на Земята. Върхът на дясната колона, да я оприличим на "кобра с корона", е южния полюс на Земята. В средната ос в която са закачени другите рамене на ВЕЗНАТА, надолу виждаш две фигури наподобяващи триъгълници. Левият и десният триъгълник са полюси на пространството в стратосферата... 
Долната част от осовата, средната колона се отнася за оста под Земята. Там е и тъмната сила... 
Да оставим засега тези данни за размисъл на вашите астрономи... 
Урокът за Наска свърши. Схванах нещичко от обясненията на Гуру, запомних дословно всяка негова дума, и я написах в настоящата книга, както той сам предложи "за размисъл на вашите астрономи". Надявам се те да се възползват от написаното. Благодаря ти, Гуру. 
Върнах се в действителността, до мен седеше моят Учител и закрилник и внимателно следеше придвижванията ми във времето. Мислех че днешните преходи в миналото са приключили, но отново потънах в бездънната зеленина на очите до мен... 
На няколко стотици километри сме от Наска... Отдавна толтеките са изградили Ика, а ние наследниците на децата на Слънцето довършваме "доказателствата" за съществуването си на тази Земя. След време те ще бъдат открити и преписвани на американските народи. Инките, народите на Перу ще са в неведение за техния произход, но те ще бъдат наследници на нещо направено преди тях. Но кои са тези, които са били преди тях? Учените ще търсят, ще недоумяват как в онези далечни времена необразовани племена, изобразили с гравюри върху хиляди камъни хора със странни глави и големи носове, извършващи невероятни операции: хирурзи изваждат болно сърце от възрастен мъж и му присаждат сърце от млад човек; медицински апарати и преливане на кръв, телескоп, с които човек наблюдава небето; стегозаври, птерозаври, игуанодонти; обяздване на динозаври... 
Кога са живели динозаврите, ще се питат хората, Нима е възможно тези люде да са живеели по времето на динозаврите, дори да са ги опитомявали? А медицинските им познания и способности? 
В рисунките сме вложили множество несъществуващи образи на фигури и човешки лица, за да подтикнем идещата раса след нас да открие тайните, закодирани в рисунъка. Ние не сме хора с необикновени лица, нямаме огромни носове. Нашите лица са същите, каквито ще са и на хората след хилядолетия, ще си останат и за в бъдеще такива. Само лицата резбовани върху камъните ще останат загадка за поколенията. Учените ще ги изследват и анализират - кога, кога се е случило това? Имало ли е в действителност хора с подобни лица и носове? И то през период, който в бъдеще ще бъде наречен Юрски? Въпроси, безброй въпроси. И тайни, тайни...оставени за размисъл и разгадаване. Това е целта на нашата задача... 
В завода работим около стотина човека. Хиляди камъни в най-различна форма, големина и тежина преминават през ръцете ни. Работим на смени с програмирани лазерни устройства, гравиращи за минути рисунки върху камъните. Изработваме различни по големина каменни и глинени статуетки. От цели късове кристали, с много прецизна техника сътворяваме до съвършенство няколко човешки черепа. "Случайно ще бъдат открити". Как ли древният човек е сътворил черепи с изключителни прецизност? Нали кристалът ще се спука моментално при обработката? А колко поколения са нужни с години да работят, за да се шлифова един кристален череп? Оставяме хиляди загадъчни спомени от нашето време... 
Преместваме се в Куско, и тук не далеч от града изграждаме огромни каменни стени, които по-късно ще се назоват Саксайуамански. Лично не вземам участие в изработване на "огромни многотонни камъни" отлети в кофражни калъпи, но съм част от персонала, изготвящ състава на алхимична смес, която се добавя към скална­та маса. Чипове, със запаметени послания към бъдещите раси са именно тези алхимични смеси, които един ден трябва да ги открие човечеството. Това ще стане, щом напредналата шеста и седма раса открие апаратура, дешифрираща чиповете, представляващи "най-обикновени песъчинки" в каменната смес, изградила огромните каменни блокове. Тук и не само тук ние закодираме и съхраняваме хиляди байта научна информация и знания. Много космични знания непознати за човеците оставени от хилядолетия... И тогава ще възникнат въпроси: 
"Архитектурата на огромните каменни блокове е забележителна и буди размисъл, но предназначението им е неизвестно. Защо ли са изградени и създадени по този необикновен начин? Може би това съоръжение е древ­но мегалитно светилище, астрономическа обсерватория? Как са пренасяни и издигани многотонните камъни и поставени като покрив над другите?" 
(Трябва да поздравя Ерих Фон Деникен за проникновението, направено при посещение на остров Малта, и констатацията, че "...не всички блокове от монолитите на Циклопската стена са изградени от естествен камък, Тези камъни са обработени и се състоят от различен материал. Сякаш са били излети от груб бетон.") 
Последни инспекции. Преди да напуснем Наска ръководството нареди да се извърши най-старателни проверки на "паметниците" оставени за наследство и изучаване от хората. 
Огромен е новият материк Америка, изплувал милион години преди окончателното потъване на Атлантида. Наименованието на континента Америка ще се нарече отново и след хилядолетия, при откриването на Новата земя, с безброй спорове, кой е откривателят. Многомилионни красиви градове са издигнати през хилядолетията преди моето раждане, прекарани са километрични пътища и тунели през поля и планини, създадени са безброй непонятни за обикновения човек каменни изделия от толтекската цивилизация под ръководството на синовете на Слънцето. Колко ли учудени ще бъдат хората един ден, когато от тропическите гори на бъдещата Гватемала и Хондурас до нажежената земя на Мексико открият, че се е простирала "Златната империя на великите Маи". Народ, заселил се по тези места хилядолетия след атлантите (толтеки): олмеки, инки, чието основно предназначение ще бъде измерване на времето и пространството 
- като основна религия, философия и мироглед. А календарът им Свещеният Цолкин (състоящ се от 13 числа и 20 слънчеви символа) и Хааб (отчитащ 18 месеца по 20 дни и един месец само от 5 дни, наричани "мъртви") - най-точен, до десетия знак от десетичната запетая, Едва през третото хилядолетие от новата ера наречена на Христа, този календар ще бъде сравним единствено е компютърните програми за измерване на времето. 
Един ден идните народи ще узнаят, че приписваните на маите изображения на владетеля Пакал от Паленке, барелефите и руините до Белиз, ритуалните съдове от Тихикал, паметниците на олмеките от Тула , стелите при Изапа в Гватемала, Ел Баул на брега на Тихия океан и самата столица Теотихуакан с огромните си постройки и знаменити Пирамиди на Слънцето и Луната са дела започнати от толтекската раса на олмеките и инките, и една не малка част на тях. От инките майте наследиха направата на строежи на пътища, на сгради, на металургия. Те боравеха с ротационно-бутателния апарат, гал­ванизацията и медицината. Познаваха основния човешки геном с неговите ДНК и РНК. Притежаваха летателни апарати... 
Ето я знаменитата столица Теотихуакан, съхранила в сградите си космическа диаграма, даващи представа, как всички постройки в града са свързани с мерна еди­ница 1,059 метра, представляващо константа, свързана с дължината на вълните на различните цветове в дъгата. Да, цветните лъчи... Красив град, потънал в зеленина, по-строен с прави улици и алеи, строго ориентирани спрямо съзвездието Плеадите и системата Сириус. Погледнат от три хиляди метра височина, Теотихуакан и пирамидите и сравнен с пътя на звездите, той наподобява, не по-точно повтаря най-близкото до земята съзвездие Алфа Центавър. 
Учените ще измерват височините на Слънчевата и Лунната пирамида и ще открият, че те са в съотношение 1:2:3, и с помощта на пригоден за целта компютър ще установят, че размерите на тъй наречената постройка "Цитадела" са изчислени на базата на закодирани триъгълници на числото "пи" и скоростта на светлината (299 792) км.сек. 
В дължината на ръба на основата на пирамидата на Кецаткоакъл, перната змия (Главният бог на маите) е закодирана 1/100 000 част от полярния радиус, а чет­въртото стъпало на Слънчевата пирамида е изпъкнало И образува вертикален ъгъл от 19,69 градуса - истинската географска дължина на столицата. В два дни от годината - пролетно и есенно равноденствие, лъчите на Слънцето огряват северния ръб на пирамидата отново на четвъртото стъпало под ъгъл 19,6 градуса. Знаменито ще остане впечатлението да се наблюдава слънчевото равноденствие точно в 12 часа и 35 минути. Слънчевият лъч очертава блестяща линия по пирамидата и в следваащият миг слюдата заискрява за 66,6 секунди. Истинска феерия... 
До Слънчевата пирамида е "пещера", чиято вътрешност от тридесет метра е покрита с облицовка от слюда, Един добър електроизолационен материал, устойчив на органични разтворители и токови удари на ускорени неутрони. 
Във всяка от големите постройки е кодирано космическо послание към бъдещите поколения: математически числа, естествени и бинарни, числото пи, скоростта на светлината и универсалното число на дължината на вълната на водорода - 21,106 см., броя на дните на годината 365,24 и много други полезни числа. 
Всеки изпълнител на даден обект е длъжен да постави данните на изработения от него обект, независимо от големината му. Ето, виждам върху барелефите в Коба, Квиригуа, Яксичилан гравирани числа с давност отпреди 400 милиона години, други, други от 29 знаци... Ех, колко ще има да се умува над тях... Дали не означават разстояние до планети; период от сътворение на Земята, живот и смърт на биологичните й видове, нова Земя и нови биологични единици, и отново Феникса... Защо пък не и продължителността на съществуване на самата планета Земя в Космоса? 
Пирамидите - електронни съоръжения, (церемониални сгради, както ще се нарекат и използват в по-късен етап от време, до разкриване на истинското им предназначение) в Теотихуакан, Копан, Паленке Чичен Итца и в други градове са построени по строги астрономически принципи. Тук са работили синовете на Венера и са отчитали времето не само по земния календар, но и по своя "свещения календар", отброяващ 260 дни, посветени на тяхната планета. 
"Пазители на времето" и "Тъкачи на пространството" ще се нарече този индиански народ на точните астрономични наблюдения. И не само на американския, а и по другите континен­ти са работили хилядолетия строители . 
В последния месец преглеждаме останалите над водата североизточни части от Атлантида, два островни масива. 
На "Стоунхендж" кипи довършителна работа. Обектът е огромен и се налага да се приведе във вид ползван и за астрономически наблюдения. Подземните проходи са изградени с разпределени в тях космични станции, лаборатории и хранилища, простиращи се далеч извън очертанията на мегалитния кръг. Готови са. От дълбини­те на подземните лабиринти излизат верижни машини и тежкотоварни камиони, разтоварили необходимото оборудване. 
Огромните многотонни камъни се втвърдяват бавно, и тук, както и във всички области на нашето ежедневие И използваме нанотехногии в производството на строителни материали, металургията, въздухоплаването, мислещите машини, хартиите, мореходството, текстилната индустрия, медицината... След векове тази технология ще се даде и на човеците... 
(Нанометър - мерна единица - една милиардна част от метъра е равна на 1/80 000 част от дебелината на човешки косъм. С тези размери могат да се творят чудеса. Нанотехнология е всяко производство при което се обработват най-малките частици на материята. Нанотехнологията не е ново откритие. Тя съществува от преди 100 години, когато в Дамаск е измислена стоманата. Уникалните й качества се дължат на малките въглеродни тръбички в структурата на металната сплав, които й придават невероятна здравина и гъвкавост. Днес учените обработват частици с размери 1/100 от нанометъра и правят опити да манипулират атома на молекулите. Haнотехнологията днес се използва в строителството. (Производството на 1 тон цимент освобождава в атмосферата 1 тон въгледвуокис и на циментовата индустрия се пада 5 % от световната емисия на парникови газове. Бетонът произведен чрез нанотехнологии е 10 пъти по-здрав и спестява 60 % от енергията нужна за производство на обикновен бетон, и 40 % от вредните елементи. От 2008 година, в Дрезден започва да работи завод, който ще произвежда електронна хартия - гъвкав дисплей които след работа може да се сгъне. Тайната е в новия вид полупроводници. На пазара ще се появат дрехи, които не се цапат, пропускат вода не допускат задържане на микроби и не позволяват ухапвания от комари.Бел.авт.). 
Правят се последни изчисления на хилядите предварително зададени и уточнени позиции, спрямо Слънцето, планетите, звездите; на изгреви, залези, хвърлени сенки на всяка милисекунда от деня, на всеки месец от годината. Така е и с всички обекти по земята. Трудоемка, много трудоемка работа, ангажираща хиляди научни специалисти във всички области на науката. Стотици наши податки ще активират хората да търсят рационалното в откритията, ще се правят подвеждащи предложе­ния относно истинността, ще се изчисляват несъществуващи ъгли за наблюдение на звездите, ще се извършват разкопки... 
/Населението на стария Албион - средновековна Англия - било убедено, че "Стоунхендж" е възникнал в резултат на магия, извършена от магьосника Мерлин./ 
Британските учени твърдят, че най-известния мегалитен комплекс в света е построен без помощта на Мерлин и свръхестествени сили. Строители по всяка вероятност са пришълци от Уелс и от областта на днешните Алпи, При проучванията археолозите не могли да си обяснят, защо част от каменните блокове, от които е изграден прастария монумент, са пренасяни от Уелс, от местността Пресили Хилс, на разстояние 380 километра от Стоунхендж. 
Установено е, че Стоунхендж е изграден не на етапи, а наведнъж. Около 3100 година пр.н.е., е изкопан ров и е издигнат земен насип. Ограждали са кръг с диаметър около 100 метра. За да се влезе в кръга се преминава през два входа: първият бил от североизток, а вторият от юг. 
Около заобиколения с насип кръг е издигната кръгла дървена конструкция. И до днес са запазени 56 изкопни отвора в земята. 
Около 2600-2500 година пр.н.ера, в кръга е издигната каменна арка от блокове, пренесени от Уелс. До тази конструкция е поставен камък, наречен от археолозите олтар. Около 2440-2100 година пр.н.е., са поставени тежки камъни, изградени от пясъчник, от който е построена най-известната част на Стоунхендж - кръгът с горните прагове. 
Археолозите установили, че каменните блокове от Уелс са премествани многократно вътре в кръга от пясъчниците. Около 2270 - 1930 г.пр.н.е., от тях е изградена виждащата се днес подкова. 
Извън конструкцията от пясъчниците са изкопани два кръгли отвора в земята./ 

Разселваме се. Разселваме се с кораби и самолети от Наска в петте посоки на света. На Изток, Запад, Север, Юг и една част от най-възвишените човешки умове към планетите. Те ще бъдат в помощ на окултната йерархия, ще помагат по духовен път. Други поемат към континентите за да станат учители на човечеството. За спомен ще оставим върху платото човешка длан с петте пръста четирите посоки на света и петата, към небето... 
Демонтираме къщите, водородните централи, ретланслационните станции, слънчевите колектори, канализациите, асфалтираните улици, всичко което би говорило за едно човешко съществуване. Заводът остава дълбоко под земята "затрупан" по специален начин, така, че един ден отново да може да функционира. Изнасяме всичко, което сме донесли и върху платото остава само нарисуваното. Знаем, един ден нашите тайни послания ще бъдат разчетени. Разчетено тогава, когато хората ще имат висока култура и морал... 
Пътешествието продължава. От хеликоптера наблюдавам Пиренеите... Красиви зелени планини и синьо безбрежно море с очарователни заливи и плажни ивици. Малки невзрачни градчета с тесни улици, хора незапознати с техника, изостанали с векове от нашето развитие. Пристигаме около петдесет хиляди души от Атлантида. Едни са предпочели кораби, други пътуват със самолети. Ние сме колективи от разнородни учени и специалности... Приети сме със страхопочитание от местните жители, строим великолепни храмове в Испания и Португалия. Претворяваме храмовете от Атлантида в новата ни родина. Изграждаме училища, заводи за кораби, за строи­телни материали, тухли, керемиди и дървообработване Обучаваме кадри за всички области на строителство и архитектура. Градовете, бързо се уголемяват, променя структурата си, стават многомилионни. Хората ни уважават и обичат... 
В Египет съм. Има много преселници от Атлантида .Тук най-древното население от египтяни е смесено с толтеките преди 450 000 години. И тук строим храмове, наподобяващи нашите от Атлантида, но са с по-малки размери. Изграждаме пътища, язовири, болници, лаборатории и училища. Обучаваме хората да отглеждат царевица и пшеница, тези дарове от планетите. Пирамиди, построени милиони години преди нас на земята продължават да функционират... Ние довършваме строежа на пирамиди от сегашната епоха в Америка и Египет... Божествените архитекти Хермес и Ра отдавна се завърнаха в родината си, завещавайки на бъдещото човечество закодирани знания за неговия произход, значение и развитие... 
Невероятно, Фараон съм. Седя на позлатен стол, облечен в златотъкани семпли одежди, с корона на главата. Там, в предната част на короната е изработен цар­ственият знак на великата тайна - кобрата. Символът на всевиждащо божествено око. Аз съм първият фараон въздигнат с тази титла, а не титулуван като цар. Живея в приказен дворец заобиколен от стотици услужливи ръце. Хората се прекланят пред произхода ми, считайки го за божествен и стриктно спазват издадените от мен закони. От своя страна аз също спазвам божествения закон за любовта: "Както се отнасяш към останалите ти себеподобни, така се отнасяш и към създателя." Законът на любовта никога не се променя! 
Посветен и обгърнат с любовта на духовен учител умело управлявам страната. С неговите безценни съвети дълги години удържам страната в мир, построих пре­красни пътища, язовири, напоителни канали, сгради и канализации. Народът живее добре... 
Ето, чувам гласа на Учителя и неговите указания. Въз­лага да построя гробница в която да се поставят мумифицираните тела на следващите фараони. Диктува нужните напътствия за строежа, размер и предназначение. След моето многовековно пребиваване в пирамидата на Сириус, занапред задължително ще продължат да се изграждат скални гробници. Фараоните след кончината им и според заслугите, ще бъдат мумифицирани... Практиката ще се превърне в традиция, в закон и ще служи след векове на учените да определят времето, в което са живели и управлявали фараоните. И за още други безценни открития, ако успеят да разгадаят тайната скрита в мумиите. Мумифицирането не е прищявка на фараоните... 
Там, където един ден мястото ще се нарече "Долината на царските гробници" живеят в пълна изолация от останалите Египтяни мои събратя атланти от остров Рут, притежаващи неизвестна за египтяните техника и значими знания за изработване на гробници. Земекопни машини, булдозери, камиони, слънчеви и всякакви видове агрегати за осветление са впрегнати в действие. Пътят до моите събратя е недостъпен за обикновените египтяни. Или по-точно да се изразя, това място не съществува реално за непосветения египтянин. Често посещавам и отлеждам бъдещата гробница. 
На няколко километра извън града на мое разположение е скрит малък безшумен летателен апарат, който ползвам. По-висши братя от мен снабдяват летателния апарат със слънчево гориво и ме транспортират не само до гробницата, но и до други места далеч в земния и небесния океан... Аз съм обикновен посветен фараон, но множествен от народа, който се прекланя пред мен. Аз съм негов бог и върховен жрец. Не трябва да го разочаровам. Тайната не трябва да се разгласява... 
В осветената от електрически светила гробница талантливи художници довършват картини и йероглифни надписи. Те, надписите и картините също носят тайни. Веднъж четени като знаци, изразяващи думи, описващи житието и битието на Фараона, неговите молби да премине в отвъдния свят, и тайното значение от конфигурациите на самите йероглифи и рисунки. След много веко­ве тайната на комбинациите от йероглифи и рисунки ще бъде разгадана. Не знам кога ще се сбъдне това... 
Къде ли съм? Виждам от височината на летателния апарат населени острови -красиви градове, озеленени улици и паркове, пристанища и летища. Около острови­те се шири море или океан. Имам чувството, че познавам добре тези острови, че някога съм бил на тях.. 
- Това са най-североизточните острови на Атлантида - говори гласът на космичния Гуру. - Тук до Ирландия живя най-напредналата част от човечеството... Ти видя и участва хилядолетия по-късно в преселението до Наска и от Наска към Европа и Египет. Това бе част от твоя минал живот. Сега искам да проследим преминаването на тази малобройна група от адепти през Европа до Централна Азия, в близост до пустинята Гоби, където под специално ръководство на божествени личности, но отделени от света, те създават една висока култура, която впоследствие разпространяват в Индия. 
Не виждам тези високообразовани адепти, но летя над Апенинския полуостров, Северна Африка, Персия и Индия. Под мен се стелят планини и равнини, морета и океани, населени места със схлупени къщурки и планирани градове, с широки булеварди, златни кубета на църкви, басейни и обработени лозя и ниви. Заставаме над многохиляден град в Индия. Виждам как самолети излитат и кацат от пистите на летище, презокеански кораби са акостирали на голямо пристанище. По широките булеварди на градските улици се движат автобуси. 
- Този град и културата на населението в него е създаден със съдействието на преселниците дошли от Атлантида - заговори отново Гуру. - Не бих казал, че древното индийско население е било изостанало. И то е притежавало древна култура и знание, но с радост е възприело новите знания и умения, които му донесли колонистите. И така смесвайки двете култури тук възниква първата следатлантска култура, ръководена от окултната йерархия и свещените риши... 
Летим над високи планини, в низините пасат стада от овце и говеда, ширят се поля, ниви и лозя, зеленчукови градини, плантации от портокали, малки и големи гра­дове. И тук има летища, и тук се движат по магистралите автобуси. 
- Това долу е земята на Персия - уточни Гуру. - Персийската общност е втора в следатлантския период по култура и напредък. Чел си и знаеш кой е Заратустра... Две велики култури просъществували хилядолетия ... 
Кръжим над северните части на Африка. Прелитаме над многохиляден съвременен град. Обграден с палмови гори, широки асфалтирани аутобани, портокалови, мандаринови и лимонови плантации. Високи административни сгради, красиви къщи с басейни. Астрономически обсерватории. 
- Това, което виждаш долу, е резултат от третата след атлантска култура. Запомнила се е от съвременните хора с науката за халдейската звездна мъдрост, за чудесните звездобройци. Знаеш ли коя е четвъртата след атлантическа епоха? 
- Гръко-латинската цивилизация - отговарям моментално. 
- И така може да се възприеме - отвърна гласът на Гуру. - Но преди тях е съществувала минойската култура, а гръцката и латинската са последица от нея. Но тъй като минойската цивилизация е просъществувала в по-къс период от време, и има по-малко останали исторически паметници, то гръцката и латинската епоха са наситени със запазени до днес писмена, с паметници на сгради и скулптурни произведения. Тези епохи са по-близки до вас, хората на петата следатлантическа култура... 
Някой друг път ще ти покажа какъв си бил през тези далечни епохи. Бъди благословен Ученико. 
Картините и моето участие в тях изчезна. Стъпил съм отново на земята. Очите на Учителя все още излъчват спокойствие, чувствам се щастлив. Учителю, ще мога ли отново да разговарям с Гуру? Доближи се до мен, лицето му сияеше, приседна и тихо каза: 
- Надявам се... Помолих той да отговори на въпросите ти вместо мен. Радвам се, че се отзова на молбата ми. Благодаря му. 
- Аз също му благодаря. Само чрез теб ли може да се осъществи контакт с него? 
- Знам ли? Може да не иска да контактува с теб? - каза го сериозно, топлината в очите се бе стопила. Сигурно видя разочарованието изписано на лицето ми и едва сдържайки усмивка добави: - Е, може би ако го помоля?
Сърцето ми трепна от радост.

Милан Миланов

Няма коментари:

Публикуване на коментар