петък, 7 януари 2011 г.

Излъчваната енергия. Никола Тесла


Никола Тесла
                Многофазен ток
Драмата на науката на XX век и интригуващата й връзка с фи­нансисти и правителства се разкрива най-силно в забележителния живот на Никола Тесла. В биографията му могат да се открият всич­ки елементи на трагедията. Велик откривател, който няма равен на себе си, Тесла се превърнал в мишена на старите дебнещи сили, готови да унищожат бъдещето заради егоистичния стремеж за за­пазване на статуквото. А за онези, които са запознати с живота му, Тесла си остава обект на интерес, на възхита и на светове, чието осъществяване тепърва предстои. За тях той е човекът, съединяващ старомодния XIX век и бляскавото бъдеще. Той е технологичният Колос, сочещ пътя към нови надежди.
Биографията на Никола Тесла трябва да бъде поместена на пър­вите страници на всеки учебник по физика. И въпреки това ще от­крием, че името му се подминава във всички области, в които няко­га той е бил безспорен връх. Няма начин подобен пропуск да не съ­буди подозренията ни. В живота на Тесла виждаме картината на собственото ни бъдеще. В него е изписана съдбата на света. Пости­женията му са несравними. Светът все още не е съзрял достатъчно, за да осъществи най-големите му открития. За известен период всич­ки главни действащи лица на Земята са били обърнати към Тесла. Той си остава легендата, идеалът, архетипът на всички учени от XX век.
Но кой е Никола Тесла и откъде се е появил? Как е стигнал до това високо положение и какво всъщност е открил? Тесла е роден през 1856 г. в доста заможно сръбско семейство. Баща му бил из­точноправославен свещеник, а чичовците му - известни военни ге­рои. Получил образованието си в Грац, след което се преместил в Будапеща. През целия си живот бил благословен - или прокълнат - да получава ярки и живи видения. Според терминологията на Рай­хенбах Тесла би трябвало да се определи като свръхчувствителен. Именно благодарение на забележителните си видения той успял да изобрети устройства, които викторианският свят не познавал. Всъщ­ност виденията му станали причина светът да бъде такъв, какъвто го познаваме днес.
През младостта си Тесла посещавал различни университети в Източна Европа. Докато задълбавал в науките, той разбрал за новите и коварни научни тенденции, поставящи под въпрос достоверността на човешките сетива и разум. Пламенният Тесла изпитвал мъка за съвременното човечество и интелектуалното му търсене на душата. Неспособен да намери утеха в аудиториите, той потърсил убежище в едно по-романтично отношение към науката и природата. Не ус­пял да го открие. Професорите неизменно прокарвали „новите възг­леди", според които заобикалящата ни природа е „инертна... мърт­ва... обикновен сбор от различни сили".
Този квантитативен режим набирал сила сред академичните кръ­гове, които не след дълго се опитали да го наложат във всяка област на познанието. Онези, които не приемали новите правила, бивали принудени да се откажат от научна дейност. Тесла категорично отх­върлил тези идеи, основавайки се на силата на собствената си инту­иция. Повечето от преподавателите му биха казали, че той не става за студент. Крайно чувствителният към всякакви подобни догма­тични повеи Тесла отхвърлял тезите им и търсел някакви по-добри средства за изучаване на природата. Ако искал да преуспее в инже­нерството, това трябвало да стане само чрез сътрудничество със си­лите на природата, а не с противопоставянето срещу тях. Ясно му било, че новата атака на науката срещу света в крайна сметка ще доведе до ответен удар от страна на природата.
Вътрешното му негодувание се изразявало открито и откровено, което създало донякъде лоша слава на младия Тесла в закостенели­те университетски среди. Висшите учебни заведения приличали по- скоро на военни академии, отколкото на места, в които се приветст­вала оригиналността на мисълта. Тесла отправил предизвикателст­ва към прекалено много високопоставени хора с провокиращите си въпроси и вместо отговори получавал порицания.
Талантлив изследовател и страстен читател, Тесла имал щастие­то да се натъкне на някои забравени трудове по естествознание на Гьоте. Той нямал представа, че много преди да избере поезията като изразител на научните му виждания, великият писател е написал няколко труда по естествознание. За свое изумление Тесла открил, че Гьоте бил измъчван от същите чувства като неговите собствени. По времето, когато научният догматизъм бил все още в пелени, Гьо­те доловил накъде ще доведе той и реагирал бурно, макар и да бил единственият за времето си.
Гьоте много добре разбирал новите научни тенденции и до какви последствия могат да доведат те. Свеждането на природата до сили и механизми му било крайно чуждо и неприемливо. Така Тесла от­крил съмишленик. Успял да се сдобие с пълната колекция научни трудове на великия писател и ги изчел, изключвайки всички дру­ги философии. Именно от този прозорец можем да видим и разбе­рем всички научни методи и по-късни твърдения на Тесла. Защото в негово лице виждаме търсенето на единство с природата, основано на вярата, че светът се движи от разум, усещане, съзнание и ред.
Тази потвърждаваща възприятията квалитативна тема е харак­терна за Никола Тесла. На нейна основа той бил способен да пресее и окачестви всяко научно начинание, с което се заемал. Освен това Тесла бил силно привлечен от изучаването на „новата магия" - елек­тричеството. През следващите месеци той толкова бързо погълнал материалите по електроинженерство, че оставането му в аудитория­та било безсмислено. Намерил си работа като техник в Будапеща, където бил завладян от няколко нови видения. Тесла бил обсебен от идеята за променливия ток. Проблемът, с който се заел, изглеждал нерешим. Тесла обаче бил сигурен, че е в състояние да разработи двигател, способен да работи не само с прав ток, но и с помощта на магнитното поле.
Борбата за създаване на подобно устройство започнала като любо­питна игра, която вече напълно изпивала всичките му сили. Колко­то и примамливо близък да му се струвал, отговорът винаги се изп­лъзвал. В основата на всичките му усилия било страстното му жела­ние да изобрети нещо оригинално и така да си осигури финансова независимост, за да може да се занимава с любимите си изследва­ния. Единствената му мечта била да разполага със собствена лабора­тория.
Усиленият труд и умственото напрежение едва не го докарали до лудост. В същото време започнал да страда от странни заболявания и прояви на свръхчувствителност. Лекарите не можели да обяснят каква е причината за тях. Всъщност, Райхенбах описва много подоб­но тези симптоми и ги намира характерни за свръхчувствителните хора. Имало моменти, в които неврологичната чувствителност на тези хора буквално променя и обсебва цялото им същество. Появата на тази рядка чувствителност се отразява върху хората до края на жи­вота им.
Тесла открил, че възприятията му се изострят неимоверно. От­начало това го ужасявало и нервното изтощение напълно овладявало крехкото му същество. Накрая се научил да живее с рядката си дарба и отново заживял нормално. Но виденията, започнали още от ранна възраст, сега станали по-живи и реални от всякога. Когато го сполетявали най-ненадейно, той можел буквално да ги докосва и да върви сред тях. Сега обаче ги посрещал спокойно. Дори очаквал някакво откровение, което да му позволи да реши проблема с двига­теля за променлив ток.
Животът на Тесла приел нов обрат, когато през 1881 г. се раз­хождал с приятели в парка. Бил късен следобед и Тесла бил запле­нен от вида на залязващото слънце. Овладян от силни чувства, за­почнал да рецитира „Фауст".
„Денят отива си, а с него и дневните ни грижи. Нататък продължава той, да търси нови светове. Нима не ще намерят се криле да ме задвижат, да мога да го следвам, следвам извисен?"
Щом стигнал до последния стих, Тесла внезапно бил сполетян от необичайно силно видение. Видял огромен водовъртеж около Слън­цето, движещ с безкрайната си мощ Земята. Напълно погълнат от видението, Тесла изпаднал в кататония - за ужас на приятелите си. Умът и тялото му се гърчели от силата на видението и внезапно той избълвал: „Вижте моя двигател... Гледайте как го задвижвам". Приятелите му го разтърсили, убедени, че Никола напълно е изгу­бил разсъдъка си.
Вкочанен и без да реагира на усилията им, Тесла не бил в състо­яние да помръдне, докато видението не избледняло. Когато най-сет­не успели да го отведат до близката пейка, той сякаш напълно се променил. Останалата част от деня минала в грандиозна веселба, организирана с последните останали му средства. В дългите часове на онази нощ той разказвал на приятелите си какво е видял. Разго­варяли за неминуемите последствия, които очаквали света в близко бъдеще, след което се разделили, изпълнени с очаквания.
Тесла се преместил в Страсбург и започнал работа в местния фи­лиал на телефонната компания на Едисон. Именно в малката рабо­тилница на филиала той конструирал първите си електродвигате­ли. Нарекъл ги „двигатели на магнитния водовъртеж". Техните бързо въртящи се магнитни полета озадачавали инженерите. Сега се нало­жило професорите на Тесла да изучават работата му. Гьоте бил абсо­лютно прав в оценката си на науката и човешката същност - приро­дата кара човечеството да я „следва, следва извисено".
Още първите странни въртящи се устройства на Тесла работели безупречно. Нямало връзки между ротори и статори, нямало искри и четки. Движението било плавно и ефективно. Тесла бързо разра­ботил множество генератори на променлив ток, трансформатори и „мотори без четки". Видението се материализирало. Тъй като бил професионален чертожник, Тесла сам съставил плана на цялата си многофазна система. С цяло портфолио планове той емигрирал в Америка. Тя била страната, в която щели да се сбъднат мечтите му.
Тесла бил постоянно привличан от инженерни проблеми, с които никой не бил в състояние да се справи. Внезапните видения за ре­шенията им станали нормален начин на работа. В това, както и във всяко друго отношение, Тесла си останал чудо за всичките си сът­рудници. За съвсем кратък период работил за Томас Едисон в Ню Джързи, докато не успял да си осигури независима финансова под­крепа и собствена лаборатория.
Първите му самостоятелни начинания включвали изобретяване— то на дъгови лампи и системи за осветяване. Когато финансовите му поддръжници изгубили доверие в него, оттеглянето им го довело до банкрут. Тесла се хванал на работа като изкопния и изпитал на гър­ба си униженията, които търпели всички имигранти в Америка от 80-те години на XIX век. Научил колко важна е рекламата, след като с непрекъснатите си приказки за многофазната система и про­менливия ток успял да привлече нови финансови поддръжници. Те го извадили от дупката, но едва след като той настоял за собствена лаборатория, работилница и значителен процент от бъдещата печал­ба. Резултат от всичко това е съществуващата и в наши дни система за разпределение на електроенергията.
Тесла не е откривател на променливия ток, а го преоткрил като форма на многофазния ток. Неговата многофазна система представ­лявала нов начин за едновременното съчетаване на три идентични променливи тока. Идеята била подобна на тази в един колянов вал да има три бутала вместо едно. Методът на Тесла имал прекрасни предимства, особено когато ставало въпрос за задвижване на елект­ромотори. Формално никой не можел да задвижи мотор с промен­лив ток, просто защото не можела да се получи движеща сила от ток, който непрекъснато „снове" от една посока в друга.
Многофазният ток осигурява на роторите постоянна серия „тла­съци". Системата на Тесла направила възможно създаването на елек­тромотори без четки и на нови методи за осветление. Благодарение на него електричеството можело да се предава на големи разстояния почти без загуба. Променливият ток вибрира по линията, а не пре­минава от единия край до другия, както е в системата на Едисон. Правият ток на Едисон не можел да бъде пренесен по проводниците на повече от няколко преки, след което на практика изчезвал.
В стремежа си да направи откритието си по-ефективно, Тесла се заел да получи променлив ток с по-високи честоти. В хода на проуч­ванията си той разработил и патентовал няколко забележителни ге­нератора. Открил, че високочестотният многофазен ток е далеч по- ефективен от обикновената разновидност с шестдесет цикъла, която използваме и до днес. Той възнамерявал да използва генераторите си в системата, поддържана от неговия приятел и патрон Джордж Уестингхаус.
Тесла увеличавал честотите на генератора си на стъпки от по шестдесет цикъла, докато не достигнал тридесет хиляди стъпки в секунда. Тези високочестотни генератори на променлив ток се пре­върнали в чудо за всички академични и инженерни кръгове. По- късно били копирани и модифицирани от неколцина други извест­ни изобретатели, сред които и Александерсън. Изключително висо­ките скорости на въртене, които се постигали с тях, конституирали и първоначалното мнение на Тесла, че високочестотните генератори променлив ток могат да произвеждат цялата необходима на света електроенергия.
Явленията, свързани с високочестотния ток били нови и изклю­чително любопитни. Една от линиите на експерименталното проуч­ване целяла откриването на нови безопасни и възможно по-ефектив­ни начини за предаване на електроенергия по въздушни проводни­ци. Виждайки прекрасните нови качества на тези явления, Тесла заявил, че предаването на безопасно електричество на огромни разс­тояния ще бъде нещо обичайно за бъдещия свят.
Той открил, че високочестотният ток е безопасен за човека. Раз­рядите от генераторите му минавали по външната повърхност на предметите, без никога да проникват в дълбочина. За работещите с такъв ток не съществувала никаква опасност. Освен това Тесла забе­лязал и съпровождащите този вид токове изключително странни и прекрасни искри, които съскали и преминавали по дължината на проводниците, наподобявали луминесценцията на газовите круш­ки, преодолявали сякаш без никакво усилие изолациите и образу­вали малки въртящи се колела, подобно на фойерверки.
Макар и интересни, тези ефекти били слаби и се наблюдавали рядко. Те сякаш загатвали за някаква бъдеща технология, която все още му убягвала. Тесла вече знаел, че интуицията и виденията му никога не биха могли да го подведат. И наистина - онова, което предположил, се оказало самата истина. Това лично откровение, твър­дял по-късно той, било най-голямото му откритие.
Тъй като безопасността била основната му грижа, Тесла бил по­гълнат от идеята да направи високочестотната си многофазна систе­ма напълно безопасна за оператори и потребители. С тази идея той започнал подробно проучване на всеки компонент от системата. Тес­ла проявил изключително усърдие и прилежност в търсенето на бе­зопасност и ефективност.
Но заниманията му с променливия ток щели да бъдат прекъсна­ти внезапно и неочаквано. По време на серията експерименти след опитите с високите честоти се случил един изумителен и рядко спо­менаван инцидент. Тесла станал свидетел на феномен, който завина­ги променил вижданията му за електричеството и технологиите.

Откъс от книгата на Джери Василатос "Изгубените открития"

2 коментара:

  1. Благодаря за всичко споделено!
    Бях забравила за тази книга, а Тесла винаги ми е бил супер интересен :)

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. xubavo e,4e ima vse o6te xora kato vas,4e v bg ne ostanaxa tarse6ti i svobodomisle6ti xora. i az se interesuvam ot tesla i drugi drevni otkritiya jeleya vi uspex

    ОтговорИзтриване