петък, 14 януари 2011 г.

Излъчваната енергия. Никола Тесла - Съсредоточаване


Импулсните токове с високо напрежение създавали непознат до­сега ефект на излъчване. Всъщност, налице бил ефект на „предава­не" на електричество и прилагането му в безброй странни проекти щяло да отдели Тесла далеч от всички други изобретатели. Новото явление било чудесно откритие с огромно историческо значение. Въпреки това малцина учени успели да го оценят. Придържащи се към вече превърналите се в догма трудове на Максуел, те не може­ли да приемат въодушевените твърдения на Тесла, твърдели, че ефектът просто не съществувал и настоявали Тесла да се откаже от становището си.

Загадъчният ефект на Тесла не би могъл да се предскаже от урав­ненията на Максуел, тъй като при формулирането им техният съз­дател просто не го е взел предвид. А и как би могъл, когато феноме­нът бил току-що открит? Тесла се замислил за реакцията на учени­те към новото откритие. Какво като то, а може би и редица други, не са били включени в законите на Максуел? Означава ли това, че учените ще продължават да игнорират съществуването им? Биха ли посмели да ги отрекат само въз основа на едно несъвършено матема­тическо описание?
Тесла разбирал, че овладяването на новооткрития ефект може да даде на човечеството безброй възможности и решил да започне да го изучава и използва в условия на далеч по-голяма безопасност. Пър­вата му работа преди да продължи с експериментите си, била да направи специални заземени медни прегради, които да попречат на електрическите излъчвания да стигнат до него.
Преградите представлявали големи облицовки с размерите на човешко тяло, изработени от сравнително дебела мед. Заземил ги, за да осигури собствената си безопасност. Според терминологията на електричеството преградите образували „фарадеева клетка" около Тесла, която щяла да блокира всички разряди на статично електри­чество по време на опитите. Сега Тесла спокойно можел да наблюда­ва и описва всичко.
Застанал зад медната си мантия, Тесла започнал експеримента. Автоматичният ключ се завъртял и започнал да прекъсва напреже­нието на динамото няколкостотин пъти в секунда. Ударите следва­ли непрекъснато един след друг. Тесла усещал равномерния ритъм на електростатичните разряди направо през преградата, съпроводе­ни с характерното напрежение, което продължавало да се разширя­ва. Невъзможно. Никакво електричество не би могло да премине през такова количество мед около него. И въпреки това енергийни­ят ефект минавал през него - пронизващ, електрически зареден и сгъстен. Тесла не можел да намери думи, с които да опише този аспект на новия феномен. Ударите се усещали наистина като жиле­не.
Тесла бил сигурен, че откритието му ще доведе до появата на ново поколение устройства и изобретения, стига да бъде овладяно. Ефектите му напълно се различавали от онези, които наблюдавал при високочестотния променлив ток. Странните излъчвани искри били резултат от импулси прав ток. Всъщност ефектът се дължал на постоянния характер на всяко следващо излъчване на енергия. Бързият контакт с мощното динамо правел нещо, на което не бил способен нито един генератор на променлив ток. Налице било „из­лъчване на електричество".
Повечето учени и инженери са категорични във възгледите си за Тесла и неговите открития. Любопитното е, че всички те като че ли са твърдо убедени, че всичките му експерименти и открития са направени в областта на променливия ток. Това е напълно погрешна концепция, както би се убедил всеки, който си направи труда да проучи по-внимателно патентите му. Малцина признават добре до­кументирания факт, че след работата си върху променливия ток Тесла се насочил изцяло към изучаването на импулсния ток. Патен­тите му от този период до края на кариерата му са изпълнени с терминология, свързана единствено с електрическите импулси.
Тайната се състояла в прилагането на прав ток за малък интервал от време. Тесла започнал да експериментира с интервалите - смя­тал, че е възможно да елиминира болката, ако намали времето на контакт. В една дръзка серия от експерименти успял да разработи бързи въртящи се ключове, способни да се справят с много високи напрежения. Всеки контакт продължавал средно една десетохиляд— на от секундата.
Изложен на такива импулси с много ниска мощност, за своя ра­дост и изумление Тесла открил, че болката почти изчезнала. Вмес­то нея имало странен ефект на натиск, който се усещал направо през медните прегради. Увеличаването на мощността на устройството не довело до увеличаване на болката, а именно на това напрежение. Резултатът от простото прекъсване на прав ток с високо напрежение бил феномен, за който досега не бил съобщавал никой, освен оче­видците на паднала в близост до тях мълния. Ефектът бил погреш­но приписан на налягането на въздуха.
Отначало Тесла не бил в състояние да проумее природата на фе­номена и затова подходил консервативно към него, отдавайки го на въздушното налягане. Първо заявил, че напрежението се дължи на резките звукови вълни, разпространяващи се навън от проводника. Това се съобщава в една малко известна публикация, в която той за първи път обявява откритието си. В нея Тесла нарича ефекта на налягането „електризирани звукови вълни" и описва проникващите им свойства с акустични термини.
Последвалите експерименти обаче постепенно го навели на ми­сълта, че наблюдавания ефект на натиск и електрическите разряди нямат нищо общо с въздуха. Тесла показал, че същите ефекти мо­гат да се наблюдават и ако устройството се потопи в гъста течност. Заредените с импулси проводници били поставени в течно масло. Ефектът бил идентичен - от краищата на жицата започнали да се разпространяват силни вълни - също както се раздвижва въздухът, подложен на високо налягане.
Тесла направил електрически измервания на вълните. Единият извод на галванометъра бил свързан за медна плоча, а другият - заземен. Когато приложил импулсите към проводника, намиращо­то се на разстояние устройство регистрирало постоянен прав ток. Ток през пространството без проводници! Това било нещо, което мо­жело да се наблюдава единствено при импулсния ток и никога - при променливия, независимо от честотата му.
Анализът доказал, че електрическата енергия или създаващите електричество енергии се излъчвали от импулсното устройство като лъчи, а не като вълни. Тесла с изумление открил, че тези лъчи в пространството имат характерни дължини и ги описал в патента си като „подобни на светлинни". Наблюденията му съответствали на теоретическите очаквания, описани от Келвин през 1854 г.
В една друга статия Тесла ги нарича „тъмни лъчи" и „лъчи, ко­ито по характер приличат повече на светлинни". Те не отслабвали прогресивно с увеличаването на разстоянието от източника им, а сякаш се простирали на огромни разстояния без никакви доловими загуби на енергия.
Откъс от книгата на Джери Василатос "Изгубените открития"

1 коментар: