понеделник, 10 януари 2011 г.

Излъчваната енергия. Никола Тесла - Импулси

Тесла забелязал, че странните искри били по-скоро подобни на електростатични разряди. Ако те представляваха дъги от прав ток от проводника, несъмнено биха го убили още при първото включва­не на прекъсвача. Физическото налягане и жилещата болка на тако­ва голямо разстояние също не би могло да се обясни. Феноменът никога не е бил съобщаван от онези, които несъмнено би трябвало да са виждали и усещали въздействието му.
Постепенно Тесла стигнал до заключението, че шоковият ефект е нещо ново и непознато досега. Решил също, че причината да си остане непознат се крие в това, че просто никой досега не е успявал да конструира толкова мощен импулсен генератор. Никой не е съоб­щавал за феномена, защото никой не го е породил.
Някога, докато наблюдавал залеза, Тесла си бе представил водо­въртеж от чиста енергия. Резултатът от това пророческо видение бил многофазният ток. Истинско откровение! А това в случая било истинско емпирично откритие с огромно значение, при това напра­вено напълно случайно. Тесла попаднал на нова електрическа сила, която би трябвало да фигурира в електрическите уравнения на Джеймс Кларк Максуел. Колкото и да е изненадващо, тя не била намерила място в тях.
Сега Тесла поставил под въпрос собствените си познания. Поста­вил под въпрос основните постулати, на които се осланял през пос­ледните няколко години. Максуел бил „алфата и омегата" и въз ос­нова на него била изградена цялата му многофазна система. Тесла разбирал много добре, че математическият метод на Максуел не е напълно верен. Добре известно е, че той е направил своите матема­тически описания на електромагнитната индукция въз основа на огромен брой достъпни му електрически явления. Може би просто не ги е проучил достатъчно добре.
А може би по-новите феномени просто не са били открити и не са му били достъпни. Как тогава Максуел е можел да докаже, че урав­ненията му са „окончателни"? При формулирането на законите на електромагнитната индукция той използвал собствена методика на подбор при решаването кои ефекти са „основни". Съществуват безб­рой електрически феномени, открити от XVIII век насам. На Мак- суел несъмнено не му е било лесно да подбере „най-фундаментални­те" от тях. И процесът на подбор е бил напълно субективен. След като „решил" кои явления са „най-фундаментални", Максуел реду­цирал събраните примери и ги описал математически. Надявал се по този начин да опрости работата на инженерите, които проектира­ли новите електрически уреди. В резултат инженерите получили „вредни" отговори и не можели да понесат мисълта за каквито и да било отклонения от „стандарта". Самият Тесла като студент изпи­тал на гърба си тази пропаганда. Квантитативната вълна на ослепя— ване застигала и него самия.
Тесла и други учени знаели много добре, че постоянно или слу­чайно могат да се наблюдават странни и аномални форми на елект­ромагнитна индукция. Тези форми като че ли варирали в зависи­мост от използваната апаратура. Новите открития в областта на елек­тричеството били нещо характерно в излизащите по онова време бро­еве на списание „Нейчър". Твърд в убеждението си, че всички елек­трически феномени са вече наблюдавани и описани математически, съвременните учени трудно и много бавно биха приели твърденията на Тесла.
Но не леността на конвенционалните учени било нещото, което тормозело гения. Той вече намерил адекватна компенсация за спо­собностите си в света на индустрията. Сега разполагащият с непред­видено от уравненията на Максуел явление Тесла подложил под въп­рос собствените си знания. Нима се е превърнал в „механист" - тък­мо онова, което ненавиждал като студент? Емпиричните факти про­тиворечали на онова, върху което се градял трудът на целия му до­сегашен живот. Гьоте учил, че човечеството се води от природата.
Изборът бил ясен - да се приеме емпиричният факт и да се отх­върли общоприетата теория. Известно време Тесла се опитвал да намери начин да „извлече" наблюдавания феномен, борейки се с «абсолютно верните" уравнения на Максуел... но не успял. Очевидно ставало въпрос за нов електрически принцип. Тесла щял да го въз­приеме, както възприел и въртящото се магнитно поле, и така да положи началото на един нов свят.
Случилото се било наистина достойно за съжаление. Ако Максу- ел бе живял преди случайното откритие на Тесла, наблюдаваният ефект несъмнено е щял да бъде включен в законите. Разбира се, стига да приемем, че Максуел ще „избере" феномена сред онези, които смятал за „фундаментални".
Няма друг начин да се разглежда новото му откритие. Емпирич­ният факт противоречал на теоретичната основа. Тесла бил прину­ден да го последва. Резултатът бил откровение, което променило творческия му път. През остатъка от живота си той щял да прави твърдения, които малко учени щели да приемат, а още по-малко - да ги осъществят на практика. Въпреки това съществували някои поддаващи се на повторение електрически феномени, които не мо­гат да се предвидят от уравненията на Максуел. Те се появяват все­ки път, когато експериментатори авантюристи правят случайни наб­людения и открития.
Откъс от книгата на Джери Василатос "Изгубените открития"

Няма коментари:

Публикуване на коментар