Излъчваната енергия. Никола Тесла - Магнитни дъги

Сега Никола Тесла се нуждаел от по-високи мощности от онези, които можела да му осигури експерименталната апаратура. Изпи­тал и нужда от контрол на свръхбързите прекъсвания на тока. Нито един механичен ключ не би могъл да се справи с подобна задача. Трябвало да изнамери някакъв нов начин за свръхбързо прекъсване на тока. В най-добрата му и най-ефективна система се използвали заредени кондензатори, освобождаващи напрежението си през свръх­мощни магнитни дъги. 

Празното пространство под магнитната дъга било в състояние да се справи с необходимите на Тесла силни токове. Те били най-изд­ръжливи при получаването на внезапни мощни импулси с една по­лярност. В мощно постоянно магнитно поле били поставени електро­ди във формата на рог. Разположен под прав ъгъл спрямо дъгата, внезапно образувалият се ток в магнитното поле се движел по електро­дите, докато не прекъснел. При това прекъсвал изключително бързо! 

Дъгите се потушавали напълно в рамките на определено време. Тесла конфигурирал параметрите на веригата по такъв начин, че да не позволява токът, минаващ през тях, да стане променлив. Всеки разряд на дъгата представлявал чист еднопосочен импулс с огромна мощност. Не били възможни или позволени никакви „замърсяващи смени на полярността". 

Смените на полярността биха попречили на „шоковото излъчва­не". Ефектът никога не се наблюдавал, когато в експеримента учас­твал променлив ток. Високото напрежение се осигурявало от мощно динамо. Тесла сам проектирал тази изключително проста и ефек­тивна система на автоматично прекъсване за постигане на свръхбързи импулси с една и съща полярност. Стойностите на кондензатори­те, големината на дъгата, магнитните полета и напрежението на динамото били балансирани и нагласени така, че да произвеждат поредица изключително кратки единични импулси без „обратни ефекти". 

Инженерите не разбират много добре тази система, тъй като не­обикновеното поведение на дъговата плазма поражда множество до­пълнителни характеристики върху нея. Макар Тесла да твърдял, че същите ефекти могат да се пресъздадат и с импулсната верига на електронна лампа, резултатите били много по-слаби. Трудно е да се постигне мощността на разряда на основната дъга. Накрая Тесла зат­ворил магнитната дъга и я разположил в течно масло. Това блокира­ло ненавременното образуване на волтова дъга и същевременно зна­чително увеличило изходната мощност на системата. 

Често се смята, че импулсната му система е просто „високочесто­тен генератор на променлив ток". Това е абсолютно погрешна предс­тава, водеща до ефекти, които никога не могат да се сравнят с онова, което е имал предвид Тесла. Устройството за магнитен разряд е пос­тижение на истински гений, което рязко изразходва заряда на кон­дензатора. Това бързо покачване и спадане на тока образува импулс с огромна мощност. Тесла нарекъл тази автоматична дъга „пробивен разряд", с което я отделя от многото други видове системи за волто­ви дъги. Тя представлява просто начин за прекъсване на прав ток с високо напрежение, без да се позволява ответното получаване на про­менлив ток. При изпълняване на условията може да се наблюдава т. нар. ефект на Тесла. 

Асиметричното разположение на кондензатора и магнитната дъга определя полярността на импулсната поредица. Ако дъгата се поста­ви в близост до положителния полюс, тогава поредицата става отри­цателна, както и полученият в резултат на нея разряд. 

Тесла започнал опитите с по-мощни системи с известни опасе­ния. Всяка следваща стъпка била все по-опасна. Но в хода на експе­римента открил, че когато разрядите ставали повече от десет хиля­ди в секунда, болезненият ефект изчезвал. Очевидно нервите в чо­вешкото тяло просто не били в състояние да регистрират отделните импулси. Но тази нечувствителност би могла да бъде фатална. На­пълно възможно било смъртоносните аспекти на електричеството да си останат все същите. Ето защо по време на експериментите Тесла бил повече от предпазлив. 

Забелязал, че макар болката да изчезнала, познатото усещане за натиск се запазило. На мястото на болката се появила осезаема про­низваща горещина. Тесла осъзнавал, че тя може да бъде сигнал за вътрешно електрическо изгаряне. Вече бил направил подробно про­учване по този въпрос и знаел, че подобно нагряване предшества об­разуването на волтови дъги вътре в тялото. Въпреки това продъл­жил да увеличава мощността на динамото на малки, но постоянни стъпки. 

С всяка следваща стъпка се увеличавала и топлината. Тесла оста­вал на мястото си, като изучавал реакциите на собственото си тяло за наличието на опасни сигнали. Продължил да увеличава напреже­нието, докато магнитната дъга достигнала крайната си мощност. Тесла открил, че топлината можела да се регулира и когато не била прекалено силна, ставала изключително приятна. Била толкова ус­покояваща и отпускаща, че Тесла започнал ежедневно да се подлага на въздействието й. Истинска електрическа „сауна". 

По-късно Тесла съобщил за ефекта в медицинските списания и безвъзмездно предложил откритието си на медицинския свят. Са­мият той станал редовен потребител и често изпадал в дълбок сън в топлите и проникващи в тялото му вълни. Веднъж прекалил с тера­пията и заспал толкова дълбоко, че се събудил цяло денонощие по- късно! Според описанията му изживяното не било неприятно, но все пак разбирал, че количеството „електродози" трябва да се определя от лекарите. 

По това време Тесла открил такива интервали между отделните импулси, при които топлинният ефект напълно изчезвал и излъчва­нето ставало абсолютно безопасно. Циклите на импулсите били толкова високи, че нервите не били в състояние да усетят про­никващото енергийно поле. Сега Тесла можел да продължи да след­ва мечтата си за предаване на енергия, без да се страхува, че ще предложи на човечеството поредното технологично проклятие вмес­то благословия.


Откъс от книгата на Джери Василатос - "Изгубените Открития"