събота, 8 януари 2011 г.

Излъчваната енергия. Никола Тесла - Шокиращото откритие

Никола Тесла

 През целия си живот Тесла бил запален експериментатор. Любо­питството му било толкова голямо, че бил в състояние да се задъл­бае в загадките на електричеството, без да обръща внимание на са­мия себе си. Докато Едисон имал навика да работи и спи по няколко часа на пода, Тесла никога не помислял за лягане, докато не постиг­нел успех с започнатия експеримент. Подобни маратони можели да продължават с дни. Веднъж го наблюдавали да работи в продълже­ние на седемдесет и два часа, без да покаже никакви признаци на умора. Техниците му го боготворели.
Викторианската ера преливала от нови открития в областта на електричеството. Да бъде в течение с огромния брой новости, било задача, на която Тесла изключително се наслаждавал и предпочи­тал. Многофазната му система работела великолепно и изучаването на новините и следенето на научните публикации често дотолкова го поглъщало, че забравял всичките си други задължения. Триде­сетгодишният милионер и всепризнат гений търсел онова чисто на­учно изследване, към което се стремял през целия си живот.
Всеки път когато ставал свидетел на някакъв интересен елект­рически ефект, Тесла незабавно започвал експерименталното му проучване с хиляди вариации. Всяко такова проучване го водело до толкова много нови познания, че бил в състояние незабавно да фор­мулира новите си открития и да ги патентова.
Лабораториите му в Ню Йорк били разделени на няколко сек­ции. Комплексът бил организиран в една многоетажна галерия и осигурявал всички условия за ползотворни изследвания. Тесла из­работил някои от големите си трансформатори и генератори на дол­ните етажи, където се намирали работилниците. Горе били личните му лаборатории и кабинети. Успял да привлече екип от лоялни сът­рудници. Сред тях бил и най-близкият му приятел Колман Кжито - главен майстор в работилниците, който щял да остане до Тесла до края на живота му.
Тесла забелязал, че моменталното пускане на прав или промен­лив ток по проводниците често причинява експлозии. Макар че това имало пряко отношение към въпроса за безопасността, изобретате­лят бил погълнат от някои любопитни аспекти на явлението. Той наблюдавал мощните експлозии, когато лостовите прекъсвачи в многофазната му система бързо се отваряли и затваряли. Прекъсва­чите често се пръскали на парчета, когато скоростта на оператора съответствала на фазата на тока.
Тесла преценил много точно ситуацията. Внезапно пуснатият ток оказвал електрически и механичен натиск върху проводниците. Когато скоростта на включване и мощността са достатъчно високи, резултатът приличал на миниатюрна мълния. Отначало електричес­твото нажежавало жицата до точка на кипене. След това продължа­ващото да постъпва електричество я взривявало чрез силата на елек­тростатичното отблъскване. Но какво е механичното обяснение за този феномен?
Твърди се, че подобни взривове били способни да изпарят и най- огнеупорните метали. Някои използвали феномена за производство на малки диаманти. Във феномена обаче имало и други аспекти, които завладявали вниманието му. Силно заинтригуван, Тесла из­работил малък „генератор на мълнии", състоящ се от високоволтово динамо и малък кондензатор. Идеята му била с помощта на подоб­ния на мълния ток да взриви метална жица - искал да наблюдава механичните ефекти, на които се подлагала тя при внезапно постъп­ване на големи количества електрическа енергия.
Моменталното прилагане на ток с високо напрежение можел бук­вално да изпари тънките жици. Заредени с ток с високо напреже­ние, кондензаторите бивали изпразвани към даден участък от жи­цата. Тесла настроил опитната си апаратура така, че да елиминира възможното превръщане на тока в променлив. При контакт се полу­чавал експлозивен приток на електричество - прав ток, наподобя­ващ мълния. Отначало Тесла управлявал ръчно системата, като сам включвал и изключвал тежкия лостов прекъсвач. Това обаче става­ло все по-нежелателно с увеличаване на напрежението на динамото.
Тесла бързо затворил контакта с облечената си с ръкавица ръка. Бам! Жицата експлодирала. В същото време самият Тесла усетил удар, сякаш в тялото му се забили хиляди игли. Изобретателят из­ключил динамото и започнал да разтрива лицето, врата, ръцете и гърдите си. Ефектът бил несъмнен. Замислил се, докато динамото постепенно забавяло въртенето си. Взривът бил наистина мощен и вероятно по тялото му попаднали микроскопични капчици метал. Огледал се най-грижливо и за щастие не открил никакви следи от наранявания. Нищо не свидетелствало за силния удар, който бил изпитал току-що.
Тесла поставил дебела стъклена плоча между себе си и жицата и отново повторил опита. Жицата отново се превърнала в пара... а той отново усетил жилещия удар. Но какво било това? Как е възможно ефектът да се прояви през дебелото стъкло? Сега Тесла не бил сигу­рен какво точно е изпитал - удар от налягането или от електричес­тво. Стъклото би трябвало да спре всякакви механични частици, но не и електрическия ток.
След грижлива изолация на всеки елемент от апаратурата Тесла постепенно започнал да разбира, че е наблюдавал много странен елек­трически феномен. Всеки взрив предизвиквал един и същи удар у Тесла, като същевременно превръщал тънката жица в пара. Момен­талният приток на електричество пораждал странни ефекти, които никога не били наблюдавани при променлив ток. Болезнените усе­щания се появявали всеки път, когато включвал или изключвал превключвателя. Тези внезапни токови удари били ИМПУЛСИ, а не променлив ток. А най-много го изненадало, че жилещите удари мо­жели да го достигнат и от разстояние - та той се намирал на почти три метра от мястото на разряда!
Ефектът се разпространявал във всички посоки от жицата и не­ясно как изпълвал цялото помещение. Никога досега не бил наблю­давал подобно явление. Помислил си, че парата от метала може да играе ролята на „носител" на електрическия заряд. Това би могло да обясни силното напрежение във въздуха, съпътстващо токовия удар. Изпробвал по-дълги жици. Когато съпротивлението на про­водника станело достатъчно високо, нямало да има експлозия.
Динамото отново започнало бавно да се върти. Тесла затворил за миг превключвателя и отново бил изненадан от удара! Ефектът се проявявал, независимо че проводникът не експлодирал. Това вече била истинска мистерия. Нямало нагорещена пара, която да „прене­се" високото напрежение през стаята. Нямало никакви носители на напрежение, които да обяснят жилещия ефект на напрежението. Тогава какво ставало в случая?
Ударната вълна била силна и рязка, подобно на миниатюрна гръ­мотевица. Била странно „електрическа" на усещане, когато напре­жението на динамото било достатъчно високо. А когато напрежени­ето минавало определен праг, усещането ставало крайно неприятно и пронизващо. Ставало ясно, че ударните вълни са по всяка вероят­ност наелектризирани. Наелектризирани звукови вълни. Такъв фе­номен не би трябвало да бъде неочакван, когато се използват високи напрежения. Може би просто е имал късмета да бъде първият, кой­то го е наблюдавал.
Започнал да си задава въпроси. Как и защо напрежението прес­кача от проводника по толкова странен начин? Нито един от позна­тите му трудове не описвал подобно поведение - а той познавал вся­ка една публикация в областта на електричеството. Подозирайки, че може би е станал жертва на някакво необяснимо, а може би и смъртоносно късо съединение, Тесла внимателно огледал за пореден път апаратурата. Колкото и да търсел, не успял да открие никакво изтичане на електричество. Просто нямало начин коронарните ефек­ти да успеят да преминат обратно в прекъсвача.
Тесла решил да изолира апаратурата, за да елиминира всяко по­тенциално изтичане на ток, след което повторил експеримента. Лос­товият прекъсвач се затворил и отворил бързо и по тялото му отново преминал неприятният удар - също толкова силен и болезнен, кол­кото и преди. И то направо през стъклената преграда! Сега вече Тес­ла бил наистина объркан. В желанието си да се намира колкото се може по-далеч от апаратурата, той променил системата и я напра­вил „автоматична".
Сега можел да се движи свободно из помещението по време на опитите. Можел да стои зад преградата, а можел да мине и без нея. На мястото на ръчния лостов прекъсвач бил сложен малък въртящ се ключ, произвеждащ електрическа искра. Той прекъсвал постъп­ващия от динамото ток на дълги интервали. Така променената сис­тема работела равномерно и постоянно... и всеки пореден контакт изпълвал помещението със същото напрежение.
Този път то било особено силно. Тесла не можел да избяга от ударите, независимо от разстоянието между него и работещия апа­рат - а помещението било доста обширно. Едва успял да се добли­жи, за да изключи апарата. При болезнените наблюдения видял малки синьо-бели искри, които политали от жицата във всички посоки при всеки следващ контакт.
Ефектът на шок продължавал много след като искрите изчезва­ли. Това като че ли означавало, че потенциалът им бил далеч по- голям от пуснатото по проводника напрежение. Истински парадокс! Динамото подавало напрежение петнадесет хиляди волта, а жиле­щите искри приличали на разрядите при напрежение от около двес­та и петдесет хиляди волта. По някакъв неизвестен начин напреже­нието на пуснатия ток се увеличавало неимоверно. За този феномен не съществувало никакво разумно обяснение. Никаква научна тео­рия. Просто нямало достатъчно данни, за да се открие отговорът. Някъде в сърцето на цялото явление се криела поредната дълбока тайна на природата. А именно подобни тайни винаги са насочвали човечеството към нови революционни открития.
Тесла обмислил странното усилване на напрежението от няколко гледни точки. Проблемът се съсредоточавал около факта, че нямало магнитна индукция. Трансформаторите могат да повишават или понижават напрежението, когато токът се променя. А в случая ста­вало дума не за постоянен ток, а за импулси. Промяната ставала по време на самия импулс. Но пък във веригата нямало трансформа­тор. Нито жици на достатъчно близко разстояние една от друга, за да се получи магнитна индукция. А без нея теоретично не би тряб­вало да има предаване и съответно - никакво преобразуване на нис­ко напрежение във високо. И въпреки това всеки контакт пораждал синьо-белите искри и болезнения им удар.


Откъс от книгата на Джери Василатос "Изгубените открития"

Няма коментари:

Публикуване на коментар