четвъртък, 26 април 2018 г.

Планетата Земя е болна: Сказание за човешкото безумие


В космическото шествие на времето преминават десетки и стотици хилядолетия, а след тях и милиони години. И животът на далечните времена става легенда. Далечното минало на човечеството е станало за нас легенда. А бъдещето? Колкото е безкрайно миналото, толкова и бъдещето. Какво знаем за него? И далечното бъдеще за нас също е легенда. Така между две легендарни безкрайности на минало и бъдеще ние преминаваме през краткия миг на настоящето. След известно време и това наше „разумно" и „рационално" настояще ще се превърне в „архаично" и „примитивно" минало и също ще стане легенда... А отдалече много неща изглеждат не такива, каквито са изглеждали отблизо. И очевидността на настоящето става миражна пред строгите величествени контури на космическата действителност. Нека погледнем на нас, на нашия съвременен живот през погледа на далечното бъдеще - през погледа на легендата. Нали по отношение на това далечно бъдеще сега ние живеем в „далечното минало". Да осмислим настоящето от гледна точка на Вечността и безкрайността. Да намерим мястото си във великата Космическа Действителност, недефор-мирана от миража на очевидността. Да послушаме какво говори за нашето време далечното бъдеще с езика на Йерархията - езикът на легендата. ... Хората на така наречения двадесети век се гордеели с постиженията си. Те били горди с цивилизацията си, забравяйки, че някога цивилизацията на Атлантида е била не по-малко великолепна, но е загинала без остатък заради човешката неразумност. Да, много неща са били забравени в онази високомерна епоха. Може би даже нарочно - кой знае... Хората от края на тъмния век - Кали Юги - не искали да знаят, че в Космоса няма нищо случайно. Те не искали да знаят, че в зората на космическото проявление на Вселената Логос е разработил плана за еволюцията на космоса за цялата Манвантара. И че планът на Логос за хората на нашата планета се състои в развитие на съзнанието - от животинското тъмно съзнание в началото на човешкия път до светлото божествено съзнание в края му. И затова хората от онова време съвсем не се грижили за качеството на своето съзнание - и така то много изостанало от нивото, набелязано от плана на еволюцията. Основните свойства на човешкото съзнание почти не се изменили в продължение на последните хилядолетия. Умът отишъл напред, създал чудеса на техниката, а сърцето на човека застинало на нивото на каменната ера - то останало каменно. Този век е наречен от съвременниците век на достиженията на науката и техниката. Направил ли той човечеството щастливо? Започнали ли тогава хората да се обичат един друг повече, отколкото в „примитивните" епохи? Не, ускоряването на механичните открития не облагородило живота. Но затова пък с помощта на науката и техниката хората усъвършенствали начините за братоубийство - механизирали ги, автоматизирали ги и ги направили наистина масови. Хората от онова време загубили възможността да мислят за основите на живота. През толкова епохи повечето души се стремели към проява на бита, а не на Битието. Най-висшите истини не предизвиквали внимание, а множество празни и нищожни съображения занимавали човешкото съзнание. Нищожното засенчило голямото. Като забравил за основите, човекът от епохата на науката и техниката забравил за своето предназначение. Лишил се от пътища за усъвършенстване. Отдръпнал се от истинско съзерцание на света. Унищожил всички висши стремежи. Отхвърлил етиката на духа и се затворил в духовна неподвижност. И шумът на машините окончателно заглушил гласа на духа и последния вопъл на човешкото сърце. Хората пренебрегнали космическите закони. Човечеството се откъснало от висшата воля. Разделило се с висшето Съзнание. От противодействието на Йерархията се зародило голямото зло. Религиите от периода в края на Кали Юги се изродили. Вместо полза те започнали да носят вреда. Служителите на култовете извратили Великите Истини, предадени от Основателите на религиите. Три столетия след заминаването на Буда Учението се напълнило с религиозни спорове. Не минал и век, откакто християнството проявило крайна нетърпимост. Религиозните спорове унищожили смисъла на ученията. И жреците и брамините, и свещенослужителите - всички изкривявали космическото предназначение. Суеверните последователи, вместо да се устремят към общото благо, започнали да ограждат Заветите с отрицания. Получила се пагубна формула: „нашата вяра е най-добрата” или „ние сме верни, а те всички са неверници”. Оттук имало само една крачка до кръстоносните походи, до инквизицията и до кървавите морета в името на тези, които осъждали убийствата. И хората се отдръпнали от извратените религии. Отдали се на безбожието. Проникнали се от така наречения „научен мироглед”. Но и младата наука от онова време не ги научила как да живеят. Не предпазила от братоубийствени войни и не унищожила човеконенавистта. Материалната наука започнала да отрича всичко невидимо с просто око. Невежи започнали да твърдят оскърбителни неща за всичко, което било недостижимо за тях. Науката си позволила да бъде тъпо ограничавана и да отговаря за това, което не знае. Така лъженауката слагала препятствия пред познанието на Мирозданието. Антагонизмът на учените затормозявал еволюцията. Тя абсолютно се изключва там, където не се признава възможността за познаване на безкрайното. Точно по времето на религиозните войни и гонения смелите и прозорливи откриватели трябвало да се крият както алхимиците от инквизицията. Та същността на инквизицията е преследване на необикновеното. Тъмните инквизитори от средните векове се мъчели да затворят Вселената в затвора на неподвижността. Различни страни на двадесети век също се намирали под натиска на инквизицията. Да, нетърпимостта е зло. Нетърпимостта не може да бъде добра. Тя непременно съдържа в себе си и лъжа, тъй като скрива истината. Човек, който твърди, че служейки на своя идеал, унищожава всички други, които не съвпадат с него, е разрушител на основите на еволюцията. И животът на планетата по онова време се разделил чрез безброй граници. Ненавистта между хората взела необичайни размери. Враждата на старите родове била детска игра в сравнение с тогавашната злоба. „Векът на науката и техниката” станал период на постоянни войни. Много различни били тези войни, но имали един принцип - вражда навсякъде и във всичко. Човеконенавистта достигнала до начини за тотално унищожаване. Лъжа и тъмнина изпълнили края на Кали Юги. Не е възможно обаче да живееш в злоба, без да отровиш съзнанието си. Хората с гадното си и злобно мислене отравяли всичко наоколо и го превръщали в хаос. Мислещите жители на планетата не искали да знаят за никаква отговорност. Нали се предполагало, че те са венецът на планетата. Но във венеца вместо скъпоценни камъни се оказали въглени - и вредата била в планетарен мащаб. Мисленето било толкова отровено с отровата на самомнението и злобата, че се нарушило цялото космическо равновесие. Всяка проява на живот била изпълнена с отрова, създадена от човешката среда. Последствията от човешките действия като газове отравяли Земята. Самопроизводството на отрова било такова, че се равнявало на убийство или самоубийство. Еманациите на човешките действия напоили земната кора. Наситили я кристалите на мрака в човешката мисъл. Слоевете, които създавало човечеството, обкръжавайки с тях планетата, ставали все по-плътни. Атмосферата на Земята образувала нещо като кора, нашарена с тъмни петна. Тази трайна сфера притиснала Земята като в менгеме. Тя оказала съпротивление, по-силно от камъка. Като знаем колко се нуждаят световете от захранване с високи енергии, можем да си представим последствията от такава изолация. Лъчите на планетите не могли да проникват през замърсената аура на Земята, задушаващите газове от натрупванията на низшите слоеве на Финия свят отрязали планетата от световете, които могли да й помогнат. Земните сфери, заразени със задушаващи газове, не могли да пропускат огнените токове. С действията си човечеството забранило на космическите сили да влизат в орбитата на планетата. Когато духът на човечеството се намира в стадия на отрицанието, силите на Космоса не могат да се проявят. Висшите излъчвания тогава не достигали до Земята. Обособяването на човечеството унищожило проводниците на Висшите сфери. Не било възможно това състояние на света да се смята за нормално. Планетата била болна. Лесно е да си представим, че планетното тяло може да боледува както всеки друг организъм. Как е могла да се нарече тази болест на планетата? Най-добре треска вследствие на отравяне. Състоянието на Земята изисквало нечуван лекар.

Николай Рьорих

Няма коментари:

Публикуване на коментар