петък, 2 март 2012 г.

СЪКРОВИЩАТА НА ЦАР СОЛОМОН

  

 Продължава вечният спор между учените - къде се намира страната ОФИР, откъдето корабите на цар Соломон са донасяли злато. И когато науката не е в състояние да докаже истината, си служи с предположения и хипотези. Има проведени множество изследвания, за да се изясни къде се намира страната Офир, но не могат да се открият доказателства за нея. Времето е скрило тайната, но ни е поставило задача да работим за разгадаването и, и се доберем до истината. 

Преписът в компютъра ми за Офир не е голям. Вярвам, че повечето от читателите са запознати с легендите за цар Соломон. Все пак ще трябва да припомня данни за въпросната страна Офир. А това, което е известно от Библията, е: "Една страна, в която Соломоновите кораби търгуваха, и която дълго време се славеше с изобилността и чистотата на златото си" - Йов 22:24, 28:16. "Офирското злато", пословично се считаше за най-доброто злато - Пс. 45:9; Ис. 13, 12. А за местоположението на Офир, в: 3 Цар. 9:26-28, 10:11, 22, 12, 22:49, и успоредните места в 2 Лет. 8:18, 9:10, 21, 20:36, 37. 
От тези сведения научаваме, че "кораби на Тарсис" са тръгвали от Ецион-Гебер, пристанище на Червено море и са отивали в Офир. Корабите са пътували веднъж на всеки три години и са се връщали от там натоварени със злато и сребро, слонови зъби и аромати, маймуни и пауни. Това са данните, по които различните изследователи тълкуват местоположението на Офир. Йосиф, например, предполага, че е било в полуостров Малака. Други, че е в Софала, в южна Африка, където са намерени златни и сребърни рудници, използвани още в старо време. Няма единно мнение, макар напоследък част от учените да твърдят, че Офир е била част от южна Ара­бия. Сред тези кратки сведения, се опитвам да изградя и моето виждане по темата. Ще повторя, съкровищата на цар Соломон се намирали в легендарната земя Офир, която никой не знае къде е. Тази богатата, със злато, земя предизвиква различни предположения за местоположението и. И все пак тя трябва да съществува, нали Соломон - зет на тирския цар Хирам, събира огромното богатство необходимо за построяването на Храма в Ерусалим. В Библията "Царства", Трета книга, 9:26-28; 10:11, 22 пише: "Цар Соломон направи също и кораби в Ецион - Гебер, който е при Елот, на брега на Червено море, в Идумейската земя. И Хирам прати на тия кораби свои поданици - корабници, които знаят морето, заедно със Соломоновите поданици. И те отидоха в Офир и взеха оттам четиристотин и двадесет таланта злато и го докараха на цар Соломон... в три години веднъж дохождаха тарсиските кораби и докарваха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни,... червено сандалово дърво и драгоценни камъни." 
Ясно и точно описание - от Офир, древните мореплаватели, са пренасяли до Ецион-Гебер товар, от златно съкровище, с тегло 420 таланта, или около 20 т. Но освен златото, мореплавателите, са пренасяли сребро, слонова кост, маймуни и пауни. 
Писанието в Библията е провокирало десетки търсачи на съкровища да пребродят не един океан, в издирване на страната Офир. Търсят я теолози, учени, пътешественици, авантюристи. Къде най-разумно би било да се намира загадъчната Офир? Ще цитирам някои по-сериозни изследователи, изказали свои предположения по този въпрос. 
Манфред Бартел - немски учен, в книгата си "Какво всъщност казва Библията" пише: "Зимбабве е твърдо близо, Индия - твърде далеч, Урал - прекалено студен... Офир по всяка вероятност се намира по крайбрежието на Червено море." Манфред Бартел счита, че пътуването до Индия е недостижимо за древните мореплаватели, макар в Библията да се споменава, че плаването, до Офир и обратно, е отнемало три години. 
Немските изследователи, братята Херман и Георг Шрайбер, в книгата си "Изчезнали градове" споделят: "По едно време възникна идеята, че легендарната земя Офир може да е днешното Перу. Но това едва ли е възможно, тъй като никой търговски флот, не е преодолявал толкова голямо разстояние през X в. пр. Хр. Търсенето на легендарната земя на съкровищата, следователно, трябва да се ограничи, предимно, до Южна Арабия и африканското крайбрежие." Братята Шрайбер също са убедени, че корабите на Соломоновите мореплаватели не са се осмелявали да се отдалечават от познатите им територии. 
Известният американски писател Дейвид Хатчър Чайлдрес, в книгата си "Пиратите и изчезналият флот на тамплиерите", прави смели предложения за местоположението на страната Офир. Според него, Перу е една от подходящите страни за кандидат на златоносната Офир. Но не всичко, което са пренасяли корабите от Офир го има в Перу. Писателят знае, че в Перу няма маймуни, слонова кост, пауни и сандалово дърво. Затова, както и други изследователи, насочва поглед към нови обекти на издирване - африканските пристанища, Индия и Югоизточна Азия. Като ерудиран писател, Дейвид Чайлдрес се запознава с огромен обем документация за корабоплаване по африканското крайбрежие. Проучванията не дават възможност на писателя да определи, с нужната увереност, местонахождението на Офир. Но в процеса на проучване, той достига до ново, смело решение. Страната Офир, това е Австралия. За Австралия той пише: "... Тя е една от най-богатите на минерали територия в света и може да се достигне по море през Индия и Суматра. В западна и Северна Австралия са открити останки на древни мини. В град Гимпи, в Куинсланд, е открита пирамида, която сега не съществува, както и статуя на египетския бог Тот в образа на бабун висок около метър, множество египетски и финикийски предмети. Нещо повече, мястото е известно като "Градът който спаси Куинсланд", заради златната треска в края на XIX век. Аз мисля, че корабите на цар Соломон са посещавали древните минни селища по крайбрежието и по поречията в Австралия. По обратен път, след като събирали достатъчно храна за връщане, те може би са спирали в Индонезия и Индия, откъдето са взимали пауни, маймуни, слонова кост и сандалово дърво." 
Прав ли е Чайлдрес? Може ли Австралия да бъде древната Офир? Австралия действително е подходяща за претендент на страната Офир. Но древните египтяни не са се славели като мореплаватели. Техните кораби са плавали до пристанища на Средиземно и Червено море, но липсват сведения да са прекосявали океани. Как тогава да обясним откритата, при разкопки пирамида, в град Гимпи, Куинсланд? Статуята на бог Тот, множеството египетски и финикийски предмети? Част от откритите, при разкопките, артефакти по безспорен начин доказват, че египтяни и финикийци са посещавали в древността Австралия. 
Не само откриването на страната Офир буди изследователско любопитство. Легендите за пътешествията на египтяните до мистичната земя Пунт също са предмет на изследвания. Те разказват за земята Пунт, откъдето египтяните са внасяли мехлеми, украшения и жирафи. Има сведения, че пътешествия до загадъчната земя са били предприемани още при царуването на Петата династия. Доказателства за пътешествията до Пунт се намират във фризовете на храма Зеир ел-Бахари, на царица Хатшепсут от XVIII династия, където са изобразени тези пътувания. Храмовият комплекс, Зеир ел-Бахари, в Долината на фараоните, е построен по поръчка на царица Хатшепсут за възхвала на баща й фараон Тутмус I. 
И тук историците отново влизат в спор. Едни допускат, че Пунт - това вероятно е Сомалия, други - някое съседно царство. Но как да се обяснят доставките на роби -пигмеи от Пунт, които се срещат далеч, в Централна Африка? Пътят до там е твърде дълъг и древноегипетските търговци е трябвало да прекосят не само Червено море, а да преминат по източния бряг на Африка до Кения, Танзания, Мозамбик и Зимбабве. Ще останат ли в неизвестност местонахожденията на древните Офир и Пунт? 
Препрочитам за трети път запаметеното, в компютъра, и мислено се пренасям в древния свят. Представям си, че съм моряк, служещ на кораб, който от Ецион-Гебер, се отправя към Офир. Курсът на кораба ни е от Червено море към ... Към къде? Ето това "към" е разковничето. На къде да се отправи корабът, за да стигне до Офир? Има десетки маршрути, с които могат да се запълнят страниците на цяла книга. За по-лесно, взех, че се завърнах, с кораба натоварен със злато и сребро, слонови зъби и аромати, маймуни и пауни. Не съм разочарован от неуспеха си. И други, много по-умни и знаещи от мен, не са постигнали разрешение на загадката Офир. Затова ще помоля игумен Гавраил да помогне за изясняване на случая. Посегнах да изключа компютъра и преди да натисна бутона, върху монитора се появи заглавие с големи букви "СОЛОМОНОВИТЕ РУДНИЦИ" и в стаята влезе, усмихнат, моят Учител. 
- Добър вечер, ученико - поздрави той и в миг надписа върху монитора изчезна. Седна на дивана до мен и все така усмихнат продължи: - Видях те да се разхождащ из древния свят, да търсиш рудниците на цар Соломон, но тъй като не ги намери, поиска помощта ми. Затова и дойдох. 
Беше 22 часа вечерта, по това време Учителят си лягаше, а тази вечер... Не попитах как е материализирал надписа върху монитора, а искрено се зарадвах на присъствието му. Той е разбрал какво ме интересува и се притече на помощ. 
- Няма как да знаеш, Ученико, че страната Офир и Пунт, в древността е известна още и като Орфеев понт. Да, Орфеев понт, с неизвестното име днес, се е наричало малко, затворено море между сегашните Странджанско-Сакарски масиви. 
- Никога не съм чувал за това море. 
- Но го е имало. Преди водите да навлязат и образуват водния басейн, на това място, е съществувала неголяма долина, в която е бил разположен атлантски град. Градът е служел като разпределителен център за златните метали и произведения. Складовата база се е намирала на две нива под самия град и до там се е стигало през два широки входа - тунели. Извозването до повърхността е ставало със специални вагонетки, задвижвани от енергоизлъчватели. Ето това са Соломоновите златни рудници. 
- Как Соломоновите кораби са пристигали до този град? Нали казваш, че там, тогава, не е имало море? И още нещо, в Библията пише, че от Офир и Пунт са доставяли маймуни, сандалово дърво... 
- На територията на днешна България, в годините, описващи библейските събития, е имало не само маймуни и сандалови дървета. Климатът е бил различен, природата също. Растели са палмови дървета и гори, подобни на тропическите, в които са живели лъвове, слонове и животни, характерни за този климат. Земите ни са били райски, богати с животински и растителни видове. Релефът също е бил различен. В древните географски карти може да се види, че моретата, в района са били свързани по между си от дълбоки, плавателни реки, по които корабите са се придвижвали от море, в море и от територия, до територия. 
- Но ние нямаме тези карти, Учителю. 
- Но ги има на много места. В подземията на атлантите, както и в подземията на първите траки. Редом с картите и съкровищата има и много предмети, доказващи това, а също произведения на изкуството и други ценности. 
- Не уточни къде се е намирал подземният град, от където се е доставяло златото. 
- Намира се под някогашния Орфеев понт, на север от основния Сакарски масив. Там сега растителността е гъста, все още е незаселено и природата е запазила свежестта и красотата си. Голям е този град. В него има много тайни и богатства, които един ден ще променят не само историята, но и ще допринесат за израстването на страната в културен и икономически план. Времената се сливат и момента за това наближава. 
- Този подземен град има ли връзка със златния град, в който е живял Моисей? 
- Връзка има, но Моисей е живял и творил в друг град. Златният град, в който е живял Моисей се намира под земята на крайните Странджански масиви, близо до река Велека. В тази местност има подземна река, която дава част от водите на вливащата се, в Черно море, река Велека. Градът не е много голям, но съхранява част от древната история не само на първите траки - българи, но и на атлантите, които са го изградили по времето на втората династия на средните атланти. 
- Късно стана Учителю, но ще те помоля да ми опишеш храма на Соломон. 
- В литературата има сведения за него. Но щом желаещ към тях да прибавя и това, което знам, тогава слушай. Соломоновият храм представлява изключително красива, от архитектурна гледна точка, постройка. Представи си ритуална зала, заобиколена с по-малки музейни помещения, където са изложени произведения на изкуството от времето на атлантите до съвремието на Соломон, донесени от различни краища на света. Под храма са се намирали подземията, в които Соломон е съхранявал товарите с богатствата, идващи от Офир и Пунт. Освен много злато и скъпоценности, в подземията се е намирала и голяма част от библиотеката на атлантския град, криеща много от тайните на древните. Соломоновите архиви съдържат богата информация, както за древните, така и за съвременниците на тогавашните исторически събития. Съхранени са сведения за най-важните родове и династии от нашата цивилизация. 
- От този храм тамплиерите изнасят... 
- Тамплиерите изнасят голяма част от тези архиви и съкровища, но не всичко. Било е непосилно за тях. 
- Къде са сега тези архиви? - Не се сдържах да науча аз. 
- Ръкописите от Соломоновите архиви са занесени в Южна Франция, и по-точно, в подземията на град Каркасон. Там са съхранени тайните на тамплиерите. 
Това, което разкри Учителят ме зарадва. Може би най-после ще се открият тези тайнствени документи. А защо са пренесени в този старинен град? Една малка справка за Каркасон ще ни наведе, със сигурност, на размисъл... 
Каркасон е град, в южна Франция, с население над 55000, разположен в историческата провинция Лангедок, регион Лангедок - Русийот, департамент Од. Хълмът е заселен през VI в. пр. н. е. от иберийските келти. По-късно, през 100 г. пр. н. е., римляните укрепват града и го наричат Julia Carsaco. През 462 г. Каркасон е превзет от Вестготите и Теодорих II построява нови укрепления. Градът остава под управлението на Вестготите до началото на VIII век като удържа атаките на франките, предвождани от Хлодвиг I през 508 г. През 725 г. Каркасон е превзет от Сарацините, а през 759 г. Пипин III го включва в пределите на франкската държава. През 1082 г. Реймон Роже Тронкавел става виконт на Каркасон и през следващите няколко десетилетия фамилията Тронкавел разраства града - построен е дворец в крепостта, през XI век започва и строежът на базиликата на. Сен Назер. През 1209 г. Каркасон изиграва основна роля в Албигойския кръстоносен поход, тъй като градът е укрепление на катарите. 
Каркасон е разделен на две части: Ла Сите - заемащ плато на десния бряг на река Од и Бастид Сен Луи - на по-ниският, ляв бряг. Няколко моста свързват двете части, най-известният от които е Понт Вьо от XIV век. 
Ла Сите де Каркасон - е добре укрепен средновековен град. Преди 2 600 години мястото е било населено от гали, римляни, вестготи, араби, сарацини и франки. Тук е била резиденцията на почти всички френски крале. 
Ла Сите е бил труден за превземане град. Съзнателно обръщам внимание на кулата Нарбонез. Тя е изградена от фалшиви стълби, врати и коридори, които са построени в кръг. Подземията са истински лабиринт от тайни коридори и помещения... Двете каменни стени, опасващи града, са осеяни със стотици амбразури за стрелците, които са осигурявали пълна защита на Каркасон. 
През 760 г. франкският крал Пипин Къси напада сарацините и успява да си възвърне по-голямата част от южна Франция. Напада и Ла Сите, но укрепеният град устоява въпреки продължителната обсада. Една легенда гласи, че сарацинската принцеса Каркас решила с хитрост да спаси града. Тя използвала малкото останало зърно, за да угои едно прасе, след което го изхвърлила през крепостния вал. Виждайки тава добре угоено прасе, франкската армия се оттегля, решавайки, че крепостта има достатъчно храна, за да издържи още дълго. След като войниците вдигнали обсадата, Каркас оповестила спасението с биене на камбани. Така дошло и името на града - Carcas sonne - камбаните на Каркас. Според езиковеди името произхожда от келтското Каркас, названието на римския търговски пост, съществувал на същото място 200 години по-рано. 
През XVIII в. Каркасон е изоставен, а през 1850 г. е издаден декрет да бъде разрушен. Само с намесата на историка Крос-Мейревией, разкрил историческа стойност на Каркасон, заповедта била отменена и града спасен. 
През 1997 г. старата част на Каркасон е включена в Списъка за Световното културно наследство на ЮНЕСКО, заедно с канала дьо Миди. Построен през XVII в., каналът е с дължина 240 км и свързва Средиземно море с Атлантика. И днес Ла Сите, след 2 600 години е жив френски град, в който живеят над 120 души. 
- Пак ще попитам, кога ще има разрешението да се открия тези архиви? 
- Наближава времето, когато истините ще започнат да говорят за себе си...

Милан Миланов

Няма коментари:

Публикуване на коментар