Статуята на Бог Аполон

Седя на дървен стол пред малка масичка- "работното ми бюро", в манастирската стая и подреждам на компю­търа записките от водените разговори с Учителя. Свик­нал съм написаното да бъде добре подредено, удобно за ползване. Преписвам и с притеснение установявам, че колкото отговори получавам на зададените въпроси, толкова повече нови възникват към тях. Благодарен съм за всичко, което досега узнах и... 

- Докторе, докторе - тревожен вик нахлу през отво­рения прозорец, скачам и се втурвам да погледна какво се е случило. Надвесих се през перваза на прозореца и гледам долу, пред входа стои запъхтян Георги облечен в монашески дрехи. Видя ме и на един дъх изрече: - брат ми получи криза, игумен Гавраил каза, че е пред спук­ване на апендицит и моли спешно да дойдеш. 

Грабвам неразделната, "бойна чантата", винаги по­пълнена с най-необходимите медицински принадлеж­ности, тичешком стигам и нахълтвам в столовата, къде­то Димитър е легнал върху дъбовата маса, с подложен под него бял чаршаф. Блед, запазил самообладание от връхлитащата го неочаквана болка, той ми се усмихва пресилено, и поглежда обнадежден. Надява се на моя­та неквалифицирана хирургична помощ. Действието се разви с шеметна бързина - опипах внимателно корема на Димитър, попитах за болката която изпитва, времето по която се е появила и с крайчеца на окото си забе­лязах Учителя да носи калайдисан котел с топла вода. Бързо измихме и дезинфекцирахме ръцете си. Учителят се приготви да ми асистира. 

- Налага се незабавна операция - тихо каза той,- Възможно е спукване на апендицита и ... образуване на перитонит. Ще оперираш без местна упойка, без инстру­ментите за спиране на кръвта-добави той. 

Не попитах защо, дори не се зачудих, сложих стерилни ръкавици, почистих както се изисква мястото за разрез, и скалпела се озова в ръката ми. В този миг се успокоих и уверен направих разреза. Това ли бях аз? Уверен сякаш съм правил стотици подобни операции... Забележително състояние. В началото при разреза се появиха ситни капчици кръв, и с това приключи кръвотечението. Нямах време да реагирам на случилото се, но го отбелязах. Отстраних тъмносиния набъбнал като кол­бас израстък на сляпото черво и сръчно заших разреза. Не видях Димитър да изпитва болка, не чух да изохка, и щом свалих ръкавиците си с бодър глас ми благодари. 

Как стана всичко това? Погледнах Учителят и безглас­но попитах, как? 

- Със силата на мисълта се спира и болката, и кръво­течението - отвърна също безгласно той.- Благодаря ти. Сега разбра ли защо нощем учеше... 

След няколко дни Димитър и брат му развеселени по момчешки яхнаха мотора и изпроводени от радостен ку­чешки лай отпрашиха за продукти. 

Колкото повече наближава края на престоя при Учи­теля, толкова повечко напирах да получа отговори на заплануваните въпроси. Днес питах отново за подземия­та в Созопол. Как се е започнало... 

- Искаш да научиш как се е започнало? От самото на­чало ?-подкупващо се усмихна игуменът на манастира, поглежда очаквателно в очите ми, и казва: - Гледай! 

От около хиляда метра височина наблюдавам непозната местност изпълнена със скалисти хълмове и обширна котловина, обрасла с нискостеблени дървета. На не висок хълм със сравнително гладко плато кацат и из­литат транспорнти самолети от чиито търбуси непрекъснато се разтоварват контейнери с машини и строител­ни материали. На където и да погледна навсякъде кипи усилена работа. От тежкотоварни камиони се разтовар­ват панели, които работниците носят на ръце с лекота и с тях сглобяват за кратко време едноетажни сгради, наподобяващи казармени постройки. В по-ниската част над котловината земекопни машини дълбаят в каменната пазва на възвишението, оформят терен за строеж и едновременно изграждат основи, вдигат стени на сгради и съоръжения, които със сигурност ще се използват за сухи докове на кораби, макар наоколо докъдето погледа ми стига не виждам ни река, ни море. Нямам престава къде се намира наблюдаваното от мен място, не чувам пояснения от Учителя и очаквам с нетърпение развоя на събитията. 

- Наблюдаваш действие състояло се преди милиони години - чувам най-после тихият му глас. - Предстои ти да станеш свидетел на по-следващ етап... 

Долу под мен е малък град с красиви двуетажни къщи, улици обточени от двете страни с раззеленени декора­тивни дървета, градина изпъстрена със средиземномор­ска растителност. По улиците се движат коли и хора об­лечени с различни по кройки и цвят униформи. Недалеч зад изкопите се виждат един зад друг два скалисти хъл­ма. На юг, на около километър от града, върху височи­ната е космодрум, където непрекъснато кацат и излитат самолети. 

- Познаваш ли този град ? 

- Не, никога не съм виждал подобен град. В България ли е? 

- Да, в България е. Огледай добре обстановката, възможно е да се досетиш за околностите... Градът не съ­ществува днес в този вид. В момента наблюдаваш стро­ежи и събития случили се ... някога. Това не означава, че не ще можеш да се ориентираш по околностите и оп­ределиш кой днешен град е на неговото място... 

Учителят иска да позная мястото на днешен град, из­граден върху друг, съществувал преди милион години... Град от преди милион години няма запазен на земята. Разбирам това много добре, но щом Учителят настоява за уточнение, явно има защо и затова се старая да разгле­дам околността и определя местоположението му.Какво характерно има около селището? На пет-шест километра на север от него е равнина, над която се издигат склонове на планина по върховете, на която са монтирани мощни телевизионни и транслаторни антени. Градчето е построено върху не висока хълмиста местност, споменах за космодрума, а зад него се нижат хълмове, обрасли с дъбови гори. Няма реки и езера. По- интересни са два­та каменни хълма пред градчето на югоизток, покрити с гори. Точно там сега кипи усилена работа. Машини и работници са проникнали много дълбоко в земята и мон­тират желязна конструкция, която от съвременна гледна точка определям като подземна железница, от единия хълм към другия, а от него към града. Виждам, облечени в тъмносиньо работно облекло и червени каски на гла­вите, мъже да облицоват проходите на това подземно съоръжение, наричано от мен метро. Може би, защото подземни тунели преминават и под града. Допускам че наистина е метро, откривам изградени станции, складо­ви помещения, зали оборудвани с машини... Показва ми се непознат град, който със сигурност има връзка със Созопол? Трудно сравним, но... 

- Трудно е - съгласи се Учителят, виждащ невъзмож­ността да идентифицирам града. - Може би първо тряб­ва да ти покажа... 

Долу, под мен, върху склона се появи светещо кълбо, пламна огън, чу се ужасен гръм.Пламъкът се разплиска, разстла и покри земята. Гледах хипнотизиран огневото зарево на вулкан, чувах неистово буботене, стененето на земята. Ад. И тогава видях чудото. От юг към хълмовете се носеха с тътен огромни вълни, тъмни, мощни, страхо­вити. Вълните прииждаха, наслагаха се една до друга, една в друга, съюзиха се, и се нахвърлиха с нестихващ грохот, съскания срещу огъня на вулкана. Той изрева, мощният му гръм разтърси земята... Миг и... избухна във огнени фойерверки, запращайки нажежени отломъ­ци на всички страни. Задави се в тътнежи от хрипове и утихна удавен от нахлулата вода. Върху него се ширна необятно тихо море... 

Милион години останаха назад... Пред очите ми се простира дълъг и тесен провлак, върху който е построен нов град. Построен до море с два острова така познати днес. 

- Созопол, древната Аполония - възкликнах с облек­чение. - Но островите не са три, както днес ги определя­ме, а два. Свети Иван и св.Петър са един и същ остров. Отделен е остров св. Кирик. А подземията? 

- Подземията ли? - прозвуча с престорено учудване гласа на Учителя. - Ами съществуват си - и чух че се засмя. - Искаш да надникнеш и там, нали? 

- Най-вече да видя бронзовата статуя на бог Апо­лон- смутолевих оправдаващ се. - Статуята, както зна­ем е висока 13 метра, изработена от знаменития атински скулптор Каламис. Има данни, че е изнесена в Рим и по­ставена на Капитолийския хълм, след това демонтирана и разтопена. Това ли е истината? 

- Влез в подземията и провери... - Гласът му момен­тално повдига настроението ми, сърцето започва да бие възбудено. - Препоръчвам в началото да поразгледаш остров свети Иван. Заслужава си... А и ти доста се гмур­ка около него... 

- Съгласен - изрекох набързо и преди да успея да мигна се намерих върху острова. Но този път не като наблюдател от небесата, а крачех върху живописен ска­лист остров изпълнен с полуразрушени сгради и храмо­ве. Невероятно, наистина невероятно, за първи път Учи­телят ме бе раздвоил и преместил да бъда едновременно на две места-в манастира и на острова. Усещането е чу­десно, чувствах се истински жив, дишащ и въпреки това съзнаващ, че тук съм другият Аз. 

Пуст остров, не се вижда жива човешка душа. Из за­пустелите градини са избуяли високи треви, задушили в прегръдките си храсти подивели рози, макове и кринолини. Пътища, покрити с каменни плочи, обрасли с жилав троскот, натрошени керамични съдове, асми провиснали под смълчани стрехи на порутени постройки, народили подивели дребни кехлибарени гроздове. Откъснах все още неузряло зърно грозде и го вкусих. Леко киселее, но какъв божествен вкус. Духа лек ветрец, носещ мирис на треви, съхнещи водорасли,черупки от миди и море. Обожавам този дъх захранил ме от детство... 

Не е трудно човек да се досети какво се е случило на острова. Бил нападнат, патриаршеският храмов ком­плекс ограбен, духовниците избити. Възможно е някои да са успели, да се спасят и напуснат острова, но защо след нападението не са се завърнали, отново да се за­селят и поправят сградите? Поглеждам към Аполония, трудно е от това далечно разстояние да преценя в как­во състояние е градът зад разбитите крепостни стени.На пристана се очертават корпуси на рибарски лодки, сред червеникавите покриви на къщите се издига сноп светъл дим право нагоре към небето. Зарадвах се. Градът не е мъртъв, може да е опустял от набези на пирати, но знам, пак ще се засели със завръщащи се местни българи и заселници гърци. 

Обхождам една по една сградите, влизам със затаен дъх в храмовете, разглеждам останки от някога велико­лепни, но сега изронени стенописи, изпочупени дървени икони, откъснати парчета олтарни дърворезби. Тъжно е да съзерцаваш разбити разноцветни кандила, разкъсани драперии, счупени стъкла зад които са стояли образите на светци, изработени от злато и сребро, разпръснати и валящи се безпомощно из мраморните подове. Кога ли нещастието е застигнало острова и града? Сърцето ми се свива от болка, тъга обхваща цялата ми същност от гледката, която е пред мен - вандалските разрушения, но съм дошъл тук не за да регистрирам едно безбожно дело, а да проникна в подземията, водещи към остров Кирик. Къде ли биха могли да бъдат? 

- Тръгни към морският бряг по посока на Созопол. На десетина метра от морето огледай скалите. Постарай се да откриеш... 

Не разбрах какво да открия. Учителят съзнателно прекъсна напътствието. Правил го е и друг път. Иска от мен да мисля, да мисля. Не забравям урока "В мисълта и правенето е живота." Спускам се по наклона към бре­га, спирам на метри от морето и започвам да оглеждам скалите. Не, тук няма "образи" в триъгълен вид, няма знаци върху камъните. Тогава? "Мисли!" сякаш чувам вътрешният си глас да ме подбужда не само да гледам, а да виждам и откривам наглед незначителни, но забе­лежими неща. А те действително съществуват, нужно е повече задълбоченост. Съсредоточих се и забелязах скала. В основата на скалата има леко нащърбено парче в единия й край и като стрелка сочи към малък кръ­гъл отвор, с диаметър около пет сантиметра, на съсед­ната скала. Разстоянието между едната и другата скала е десет сантиметра. Игра на природата? Едва ли някой, който вижда този знак ще прояви интерес. Знаех че съм открил знака, със затаен дъх вмъкнах ръката си между двете скали и с показалеца на дясната си ръка напипах и натиснах вдлъбнатината. Предположението ми излезе вярно, натиснал съм "каменно електронно копче". Чу се леко жужене и побързах да измъкна ръката си от цепна­тината. Огромната скала плавно се завъртя, откри отвор с водещи надолу стъпала.

- Застани далеч от камъка и изчакай два часа! - нареди гласът на Учителя в чиято интонация долових нот­ки на сдържана радост. И аз се радвах. Бях успял да открия знака.

Спазих точно указанията и след два часа се спуснах надолу по груби каменни стъпала към подземието. Сли­зали ли сте се някога по вътрешните стъпала на фар? Вити, спираловидни, стръмни, подобно резба на винт, те се спускат. И слизането надолу е също така мъчително и неприятно както изкачването. И тук е същото, слизам трудно по витите спираловидни стъпала, не съм ги бро­ил, но докато стъпих на равно сигурно минаха петнадесетина минути. Щом стъпалата свършиха и застанах на гладкия под, цялата вътрешност на помещението се ос­вети. Обширно предверие със шлифовани каменни сте­ни, висок сводест таван, от където блика мека светлина се разкри пред мен. Оглеждам внимателно заобикалящите ме стени, стоя и не мога да открия врата, през коя­то да проникна в истинското подземие. Накрая в стената виждам едва забележим панел с гравирани числа от 1 до 10. Виждам още един панел точно на срещуположната стена. Два входа. Кой за къде води? Трябва да избера код, за да се отвори невидимата врата. Но не зная какъв е кода. Тук не е като в другите подземия, където поста­вях длан и паметливото електронно устройство, разчело папилярната ми пръстова система, автоматично нарежда да се отвори входа. Не знаех какво да правя, Учителят все още не ми дава напътствия и реших сам да пробвам. Избрах комбинация от цифри, съответстващи на думите Аполония и натиснах звездичката на плота, но нищо не се получи. Опитах с код Созопол, пак отказ. Може би с "бог Аполон"? Никакъв резултат и тогава чух гласа на Учителя:

- Вече установи, кодовите устройства са две. Едното, което е зад гърба ти е за входа към острова на който си сега, а другото е за остров Кирик. Къде искаш да вле­зеш?

- Нека първо да разгледам остров св. Иван, а после на другия остров. А подземието за Созопол?

- След като преминеш остров св. Кирик - гласът зам­лъкна, след миг отново чух: - Все още няма да можеш да получаваш информация за достъп. Шифърът за св.Иван е... - И ми продиктува сбор от седем цифри.

Благодарих, набрах нужната комбинация и дочух ме­лодично жужене. Стената се плъзна на жлебове, потъна надолу, някъде под пода, и пред мен се разкри зала, къ­дето видях позната от пътешествието ми към центъра на земята прозрачна асансьорна капсула. Доближих кап­сулата, разгледах я и се уверих, че е почти съща като другата. С нея ли ще пътувам до дълбините на земята?

- Няма да пътуваш за никъде, нито ще влизаш в кап­сулата. А и нямаш достъп до нея - обади се Учителят.

- Асансьорът служи за придвижване на обслужващия персонал до водородна централа, където за теб е не­здравословно да проникнеш... Премини в другите зали.

За да не описвам подробности ще обобщя, че тук в дълбините на острова са съхранени и законсервирани в сухи докове мощни подводници, всяка една обозначе­на с номер, и един верижен "чистач" за морското дъно. Жалко, тук няма роботи.Учителят ме ръководи отдалече, но аз го чувствам и знам, че е до мен, чува мислите ми и говорим. Знам, не съм сам и въпреки това бих желал той реално да е до мен...

- Роботите се трудят долу във водородната централа.

- Изясни липсата на робот Учителят.- Горе засега нямат приложение. Време е да се връщащ, ако искаш да по­сетиш остров свети Кирик. Наближава четири часа след обяд.

Върнах се обратно във фоайето с кодовия панел и с продиктуван нов код отворих входа и попаднах пред дълъг сводест тунел. Не дочаках покана, бързо се от­правих напред. Широк тунел, колкото летищен "ръкав" водещ пътниците до борда на самолета ме изведе до сте­на, с монтиран в нея друг шифровачен панел. Сложна предпазна система. Учителят отново продиктува кодови­те цифри, набрах ги, стенната врата се плъзна, смъкна се под пода и попаднах в зала с три каменни пирамиди. На височина около четиридесет метра, изградени отвън със шлифовани плочи от черен мрамор те блестяха от светлината, обливаща ги от всички страни.

Обходих и ги огледах внимателно, по точно е да кажа, че най-внимателно ги изследвах, и това, което ми на­прави впечатление е, че те не приличат на Египетските. Вместо четириъгълни основи, имат триъгълни, естестве­но притежават три страни. Не открих вход в нито една от тях и се замислих за предназначението им.

- Електронни съоръжения, оказващи влияние върху приливите и отливите - обясни Учителят. - Във връзка са с Луната.

- В какъв смисъл? Съдействат за приливите и отливите ли?

- По-точно отчитат и коригират мощта на Луната. През определени периоди от време и особено при подрежда­не на планетите от едната страна на Слънцето спрямо земята, нашата спътница може да окаже и оказва из­ключително мощно притегляне на земята към себе си. А за земята това притегляне е смъртоносно. Пирамиди има и на други места в България и всяка една от тях е със строго определено предназначение.

За първи път научавах, че у нас има пирамиди, тези ги видях с очите си, а другите къде ли са?

Ще припомня историята с Виталий Анатолиевич Гох, капитан първи ранг в пенсия, експерт по подземните снимки, бивш преподавател във Висшето инженерно училище в Севастопол, който открива, близо до най-го- лямото и най-секретното военно пристанище на Черно море - Севастопол, цяла редица строежи, приличащи на египетските пирамиди на брой 37, като 7 от тях са в непосредствена близост до града. Тяхната подредба об­разува ромб, разположен близо до две магматични огни­ща, вероятно свързани с ядрото на Земята. Те приличат на египетските пирамиди, но с една съществена разли­ка: египетските имат четири стени, кримските само три (също като тези на острова). В Кримските пирамиди съ­отношението на основата към височината е типично за древните пирамиди. Севастополските пирамиди са по- малки, височината им е между 36 и 45 метра, максимал- ната дължина на основата е 27 метра.

Гох предполага, че пирамидите са построени от ци­вилизация, съществувала едновременно с египетската и разположена в източната част на Средиземноморието. А нашите подземия и пирамиди от коя от двете цивили­зации са построени? Изясних, че огромни мегалити има по цялата земна повърхност, разместени по точно оп­ределен начин. Те са служили за ориентири на звездна цивилизация, която и до днес концентрира и излъчва в неизвестна посока сигнали за нас.

- Една извънпланетна цивилизация е заселила хората по земята и изградила подземия, космодруми, обсерва­тории и пирамиди - казва Учителят. - Има известни на човечеството цивилизации, оставили трайни следи от своята епоха, които ние за удобство разделяме на Египетска, Гръцка, Византийска, Римска в зависимост от времето на тяхното съществуване. Има и малко извест­ни, като Българската, съставена от българи, славяни и траки... - Поисках веднага да го прекъсна, да попитам... но той направи знак с ръка да изчакам и продължи: - Но всички цивилизации произхождат от една цивилизация, наречена Божествена.

Явно, по-късно щяхме да разискваме за българската цивилизация. Припомних си случката с доктор Рей Браун и четиримата водолази, които откриха в Бахамския ар­хипелаг пирамида от полирани каменни блокове и чуха глас, който им нареждаше: "Вие дойдохте и получихте това, за което дойдохте. Сега си вървете и никога не се връщайте."

- Сега - каза учителят - няма да чуеш друг глас освен моят. Не се учудвай, гдето не успя да откриеш вход в пирамидите. И в тях се влиза с код. Аз съзнателно не те пускам да влезеш вътре, защото пирамидите в момента работят и излъчват вибрации, които не би могъл да по­несеш.

Не се сдържах и попитах:

- Докторът и четиримата водолази са откраднали вещи от пирамидата. Преди питах Рем за кристалното кълбо взето от доктора с "позволение от пирамидата", но сега ще те помоля да ми отговориш, пирамидите пред мен съдържат ли кристални кълба?

- Да, но са настроени на друга честота. Излъчванията им са строго фиксирани. Да не би да искаш да си вземеш за спомен кристално кълбо? - и чух как добродушно се засмя.

Исках да прекъсна спомена за бермудската пирамида, който се бе загнездил в главата ми и колкото и да се мъчих да го отпъдя, се завръщаше упорито в мен. При­мирих се и продължих да си припомням събитието.

"Кристалът е феномен за планетата, той увеличава или намалява излъчваната енергия и може да бъде до­бър или лош. Този кристал принадлежал на египетското божество Тот."

Какво необяснимо съдържа кристалното кълбо? Това, че в него се виждат множество пирамиди една в друга, образуващи решетки с неизяснени функции, че се виж­да човешко око, гледащо сякаш е живо, а кристалът се държи така, сякаш има свой собствен живот.

- Да продължим - отново чух гласа на Учителя. - Док­тор Браун не е попаднал случайно на Бахамите. Бил е изпратен с мисия. Както днес и ти си изпратен пред тези пирамиди, започващи от дъното на Черно море. Уточних вече за какво служат. Построени са преди потъването на Атлантида с цел регулация на планетните влияния,и предимно влиянието на Луната. Действат като ретран­слатори.

Запитах се, колко живота трябва да преживее човек на земята, за да научи, разбере и проумее какво са ни оставили в неизследвано наследство "боговете", създали нас обикновените хора. Тайни, недостъпни все още за нас, скрити не в ущърб на човечеството, а съзнателно скрити за наше благо докато не пораснем и достигнем зрялост. Кога ли ще се случи това?

Забележително, невероятно дори и за мен, е това ис­тинско раздвояване на тялото ми - едновременно на три места, при Учителя в манастира и на острова. При тези изключителни придвижвания се чувствам жив, дишам, гледам, вървя и усещам твърдта под краката си, чувст­вам се пълноценен човек. Дали защото наближава края на гостуването, Учителят ми показва на какво е способ- на мисълта? "Мисълта е тази която движи и твори живо­та. - казва той. - Приеми го за Закон". Приех го, но ми­слите ми не наподобяват по нищо на неговите. С тях не можех и камъче да преместя. "Не е истина, че не можеш. Можеш всичко, защото твоите мисли те правят жив, а това, че не можеш да преместиш камъче, означава, че мислите ти все още са неорганизирани. Щом успееш да смириш, примириш всичко в себе си, да премахнеш от­рицателните мисли и емоции и приемеш истината с лю­бов, тогава ще можеш да извършваш чудеса с мисълта си." Сигурен съм, така е, но изпълнението е невероятно трудно, почти невъзможно в днешното размирно време. Може и да греша. Знам ли?

Мислех да тръгна към Созопол, но гласът на Учителя ме спря:

- За съжаление днес няма да можеш да видиш статуя­та на Аполон. Удължи времето за разглеждане на остро­ва и пропусна възможността да активираш електронния код. Тези дни ще продължиш.

Милан Миланов