Ключът към системите за гравитационен контрол

Атомите, които не се срещат естествено в природата имат достатъчно протони и неутрони за да акумулират гравитационна А вълна за да се прострат извън атомния периметър. Дори сега обаче разстоянието по което гравитационната А вълна се простира отвъд атомния периметър е безкрайно малко, тази вълна е достъпна и тя си има своя амплитуда, дължина, и честота, също като всяка друга вълна в електромагнитния спектър. Веднъж получили достъп до гравитационната А вълна вие можете да я усилите също както усилвате другите електромагнитни вълни. И по-същия начин, А вълната се усилва и след това фокусира към желаната цел за да причини пространство/времевото изкривяване от което се нуждае практическото космическо пътуване. Ние усилваме вълна която едва превишава периметъра на атома докато стане толкова голяма, че да може да изкривява обширни области от просранство времето.

Трансмутация 

Ние синтезираме по-тежки, нестабилни елементи като използваме по-стабилни елементи отколкото обектите в ускорител. След това бомбардираме елемента обект с най-различни атомни и суб-атомни частици. Когато правим това ние всъщност принуждаваме неутроните в ядрото на атома и в някои случаи сливаме две различни частици заедно. В тази точка се осъществява трансмутацията. 

Като един пример, в началото на 80-те, лаборатfрията за тежки йонни изследвания в Darmshtot, Germany синтезира малко от element 109 чрез бомбардирането на Бисмут 203 с Желязо 59. И за да покажат колко трудно е да се направи това, те трябваше да бомбардират елемента цел за седмица, за да синтезират 1 атом от елемент 109. Същата лаборатория планира, че в бъдеще те ще могат да бомбардират Curium 248 с Калций 48 за да получат елемент 116, който след това ще се разпадне чрез серии от nuclides, които са неизвестни на тях, но добре познати на учените от S4 разположени в комплекса Groom Lakе.

Продължителността на времето, което един елемент съществува преди да се разпадне зависи от стабилността му. Атомите на някои елементи се разпадат по-бързо от атомите на други, така че колкото е по–нестабилен един елемент, толкова по-бързо се разпада той. Когато един атом се разпада, той изпуска или излъчва суб-атомни частици и енергия, която е радиацията регистрирана от Гайгеровия Брояч.

Извънземна Флота 

Реакторът е намерен на извънземен кораб в S4, като това беше споменато от физика Robert Lazar. Реакторът е главно базиран на супертежък елемент с атомно число 115. Елемент 115 ще бъде обозначен като "Ununpentium" според IUPAC guidelines.

ГЛАВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ: 

Име: Ununpentium 

Символ: Uup 

Атомно число: 115 

Атомно тегло: НЕИЗВЕСТНО 

Плътност @ 293K: 31.5g/cmі 

Атомен Обем: 13.45cmі/mol 

Група: Супертежки Елементи 

Открит: 1989 

СЪСТОЯНИЕ: 

Състояние: Солидно 

Температура на топене: 1740°C 

Температура на кипене: 3530°C 

Тмпература на синтез: НЕИЗВЕСТНА kJ/mol 

Тмпература на изпарение: НЕИЗВЕСТНА kJ/mol 

ЕНЕРГИИ:

Първа йонизационна енергия: 531 kJ/mol 

Electronegativity: UNKNOWN 

Втора йонизационна енергия: 1756 kJ/mol 

Електронен Афинитет (Electron Affinity): UNKNOWN kJ/mol 

Трета йонизационна енергия: 2653 kJ/mol 

Специфична Температура (Specific Heat): UNKNOWN J/gK 

Топлинна Атомизация (Heat Atomization): kJ/mol atoms 

ВЪНШЕН ВИД И ХАРАКТЕРИСТИКИ 

СТРУКТУРА: 

FCC Face-centered cubic 

Цвят: Червено-оранжев 

Използване: Реакторно Гориво 

Токсичност: НЕИЗВЕСТНА 

Твърдост: НЕИЗВЕСТНА mohs 

Характеристики: Стабилен 

ПРОВОДИМОСТ:

Топлинна проводимост: 6.1 J/m-sec° 

Електрична проводимост: 7.09 1/mohm-cm 

Поляризуемост: 20.5 Ai

По материали от интернет

Спиралите-кривите на живота

Химическите елементи, подредени в спирала

Година след като Менделеев публикува своята периодична таблица на елементите, през 1870 г. немският учен Баумгауер представил друга система на организация - спирала.

През 1906 г. шведският учен Ю. Ридберг публикувал статията "Електронът, първият елемент", а през 1913 г. представил периодична система на елементите във вид на концентрични окръжности. Преходът от една окръжност към друга се осъществявал със скок с ъгъл на завоя, близък до 360 градуса. По такъв начин, тази периодична система образувала нещо като спирала. Отличителна особенност на неговата система било това, че всички атомни номера, започвайки от хелия, се различават с постоянна разлика, равна на две. Той смятал, че първия период се състои от четири, а не от два елемента, при това между водорода и хелия той поместил още два елемента - небулий и короний.

Спирали във флуидите

В атмосферните явления - циклони, тайфуни, торнадо и вихрушки, частиците се движат по спирала.

Първата снимка е ураганът "Изабел", минаващ над Бахамските острови, а на втората - ураганът "Фран". На третата снимка е супертайфунът "Вини", кръжащ над Тихи океан. Скоростта на вятъра в него достига 256 км/час. Вини е един от най-силните циклонални системи в съвременната епоха.

Ураганите са огромни въртящи се бури, чиято облачна система може да заеме огромни площи. Тропическите циклони, които се наричат урагани в западното полукълбо и тайфуни в източното полукълбо, получават колосалната си енергия от изпаряващата се вода на океана. Има много любопитни неща за циклоните като например механизма на образуване и избора на посоката на движение.

По-долу е сателитна снимка на зона на ниско налягане над Исландия. Направена е септември 2003г. с апаратура MODIS по проект на NASA

Вода

Още Леонардо да Винчи е изучавал спиралните завихрения в бурно течаща вода. При изтичане на вода през отвор на дъното, вълни, преминаване край преграда и въобще, когато движението стане турбулентно, завихренията са по спирални траектории.

Гигантски спирали

Бреговия контур, а също и орографичната (планинската) схема на Антарктида ясно показват съществуването на две спираловидни ръкава, продължението на единия е Южна Америка, а на другия - Австралия, Индия, Азия. 

Аналогично явление се забелязва на Марс, където ясно се вижда спираловидната структура на полярната шапка ледове.

Спиралите в основата на живота

Формите и в растителния, и в животинския свят се развиват, подчинявайки се на две тенденции:

симетрия относно посоката на растеж и движение

златно сечение, което се проявява в пропорциите на частите перпендикулярно на направлението на ръста.

В природата отделните части са или симетрични или в златни пропорции. В частите се проявява повторението на строежа на цялото.

Всичко, което расте, се стреми да заеме максимален обем. С тази цел расте нагоре и се растила в ширина. Комбинацията на тези два процеса води до развитие на формата във вид на спирала.

Великият Гьоте е не само поет, а и естествоизпитател, който мечтаел за създаването на единно учение за формата, образуването и преобразуването на органичните тела и въвел термина "морфология". Той забелязал тенденцията на спирално развитие на повечето природни форми и нарекъл спиралата "крива на живота"

Най-големите от всички спираловидни прояви в природата са спиралните галактики, диаметрите на които са хиляди светлинни години. Вляво е галактика М51 (Whirpool). Ръкавите се описват от двойка логаритмични спирали през 180о

По материали от интернет

ВИСОКОЕНЕРГЕТИЧЕН ВАКУУМ - АНТИГРАВИТАЦИЯ И СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ

ВАКУМ-ЕТЕР (Основни положения) 

През 18 век и до онова време учението за етера е доминирало в научните среди до времето когато опитите на Майкълсън-Морли, които привидно доказват че етер няма, по причина на липсващ етерен вятър. Създаването на ТО и СТО теорията на относителноста е допълнителен удар срещу етера.Приема се че пространството между елементарните частици и в дълбокия космос е празно - пусто като се изключат различните лъчения. 
Днес Етера възкръсва но вече с наименованието високоенергетичен вакум. Последните и не чак толкова последни открития доказват че пространството-вакума не е празен а в него постоянно се раждат и анхилират виртуални частици - двойници на реалните. Би могло да се каже че етера-вакума е доста разредена субстанция изпълваща вселената но истината е съвсем друга.Етера е най-плътната субстанция във вселената с най-голяма потенциална енергия докато материята и изграждащите я елементарни частици са етерни частици с голям въртящ момент поради който те се издуват и разтеглят радиално от центробежните сили и от възбудения в тях електрически заряд. По тази причина материалните частици са с по малка плътност от етерните. По отношение на енергията Етера се харектеризира с голяма потенциална енергия - изразена в гравитация и антигравитация. А материята се харектеризира с големия въртящ-механичен момент на изграждащите я частици, електрическото-магнитно поле и другите взаимодействия в нея. Високоенергетичния вакум- етера е свърхфлуидна-свъртечлива субстанция която няма или почти няма триене с материята така че материя и етер почти не си взаимодействат с триене но на всяко друго ниво: електромагнетизъм , увличане, гравитация и антигравитация те си взаимодействат. Магнитното поле - силовите му линий са поляризация на етера в резултат на механичния въртящ момент на електрическия заряд на електрона например.Те са резултат също и на увличането на етера от въртящия момент на елементарните частици. Гравитацията е резултат на налягането на етера върху материята , като плътноста на етера около телата е по малка в сравнение с тази в дълбокия космос. Разреденоста на етера около телата се дължи на енергетизирането му - възбуждането му вследствие на въртящия енергиен момент на частиците на материята. Най удачното сравнение е брауновото топлинно движение на газ около нагорещена желязна топка. В близост до огъня или горещо тяло въздуха е разреден в сравнение с по-плътните му области там където е студено. Две тела се привличат поради това че етерната субстанция между тях е по разредена отколкото от към външните им страни. Съществува следния експеримент онагледяващ гравитационното взаимодейдствие: Два тънки листа ламарина са поставени на няколко сантиметра един от друг 4-5 см. като висят на тънка жица. Чрез реотан на всеки един от тях започваме да ги загряваме - резултата е че те се привличат забележимо. Въздуха между тях се загрява в по голяма степен от този от външните им страни , и голяма част от загрятия въздух се изтласква между стените и навън към периферията. Това е гравитацията изразена с една груба но ясна аналогия. Материалните тела се привличат поради етерното налягане върху тях и същевременно етерната среда около тях е разредена по еквипотенциален закон. Ако по някакъв начин етерната плътност -налягане около нас или дадено тяло стане отрицателна Х-пъти то Х-пъти ние ще се разширим или разпаднем на съставните ни частици , говоря при равномерно разреждане от всички страни, но ако е само в една посока , то ние ще полетим в тази посока. Това е антигравитация. Антигравитацията е да можем да управляваме около себе си или около дадено тяло-транспортно средство плътноста на етерната субстанция като я разреждаме в желаната посока. Това може да става чрез постоянно изместване на етера в страни на желаната посока на движение-полет или чрез поглъщане на етера пред нас и трансформирането му в някакъв друг вид енергия - например електрическа.Понеже Етера-високоенергетичния вакум оказва постоянно огромно налягане върху материята то необходимо е да отпушим това налягане по някакъв начин да прониква в антигравитационния - енергиен генератор-преобразовател и така ще имаме антигравитация + плюс неограничен енергиен източник. Еднопосочното черпене на енергия от вакума е същевременно и ключ към антигравитацията и обратното. Правилното разбиране и учение за Етера-високоенергетичния вакум и неговите взаимодействия , сила и възможности за управление са основата на практическото осъществяване на най-добрия възможен транспорт - Антигравитационния при който се изключва натоварването от ускорение и от друга страна , неограничен източник на енергия.Според някой изчисления , енергията на етера в една ел.крушка е достатъчна да изпари всичката вода на земята. Ако се отмахне електрическия заряд-поле на дадена елементарна частица , тя моментално ще се свие до размерите на етерните частици - и ще се превърне в такава. Това става при анхилацията на частица-античастица. Полетата им взаимно се сливат превръщайки се в електромакгнитно твърдо гама лъчение вълна а частиците се свиват превръщайки се в етерна частица съставена от две виртуални с неутрален заряд. При свиването и превръщането на материална частица в етерна, нейната скорост на въртене се увеличава многокротно. Механичният въртящ момент на елементарните частици на материята се подържа от постоянния приток на енергия от Етера-Високоенергетичния Вакум. Или - материята постоянно поглъща енергия от Етера-Вакума и от една страна така тя поддържа съществуването си като такава.Етерните частици се въртят с несравнимо огромна скорост по отношение на материалните масови частици и си взаимодействат като взаймно си предават въртящ момент подобно на ексцентрик(спрямо материалните). Когато една етерна частица-двойка се превърне в две материални частици то периферната скорост на въртене намалява за сметка на радиалния обем на частиците и другото е че частиците имат обособен електрически заряд който ги раздува.Зарядите им вече не са свързани в един неутрален.Доколкото можем да говорим за ентропия - нейната реална посока е превръщането на етера в материя. Преградата на прехода която възпрепятства , забавя и управлява този процес е светлината като електромагнитна вълна (Гласът-звукът във вакума-Ефира) но това е в областа на Тео-логията която не разглеждаме за сега. И така ние разбираме че материята постоянно получава енергия от етера във вид на въртящ момент и така поддържа съществуването си като такава. Значи ако искаме да получим енергия от Етера-Вакума ,която практически да използваме , ние трябва да направим модел на елементарна частица със електрически заряд , например: метална сфера която зареждаме с положителен или орицателен ел.заряд и я развъртаме до скорост при която тя ще започне да влиза в синхрон с етерната субстанция около нея. Резултатът ще е че след начална скорост на въртене след определена и граница по резонансен път сферата ще започне да увеличава скороста си приемайки въртящ момент от въртящите моменти на етерните частици около нея.Елетрическото и поле-заряд ще се усили с тенденция да придобие заряд на елементарна частица с подобни размери. Заредената сфера ще създаде и съответно магнитно поле. Възмжно е постоянно нахлуващата етерна енергия и етерното налягане върху сферата да е предпазят от възможно разкъсване поради центробежните сили. Възможно е сферата да придобие маса на елементарна частица имаща нейните размери. Поставянето на електрически проводник около екватора на тази сфера ще е достатъчно в него да се индуцира огромна електроенергия като пропорционално ще се увеличи притока на енергия от вакума.. Ако във сферата има отвор от едната страна на оста - там ще се създаде огромно отрицателно етерно налягане и сферата ще се задвижи в съответната посока. Съществуват и други по безопасни методи за получаване на енергия и антигравитация от Етер-Вакума но ние разглеждаме модела който е в самата основа на съществуването на материята. Електрическото поле само по себе си е слабо за да служи за гравитационен екран който отблъсква и разрежда етерната среда около себе си но ако искаме да получим такъв ефект и да постигнем антигравитация първо трябва да схванем как действа този принцип при елементарните частици които са тласкани една към друга от околното етерно налягане и така материята има тенценция да се струпва и обединява в звезден прах, метеорити, планети и звезди. Една материална частица се харектеризира с две най важни особености: Въртене и Електрически заряд-поле . Магнитното поле е производна на въртящото се електрично поле на въртящата се частица. И сега нещо много важно! Не електрическото поле само по себе си но въртящото се електрическо поле отблъсква и разрежда етера в периметъра на своето действие. Тогава как ще изглежда нашата антигравитационна машина или двигател? Най-елементарният но не за подценяване вариант е две метални плочи с един заряд една над друга. Долната е относително недвижеща се спрямо околното пространство а горната се върти с максимална скорост което можем да си позволим. Резултата е че етера от горе се разрежда и изтласква в страни - постоянно . Средата от горе е разредена и с отрицателно налягане спрямо долната страна която бива траскана от по плътната етерна субстанция от-долу независимо от земното притегляне което е вече нищожно спрямо получената антигравитационна насочена сила-поле. Същият ефект но вече при въздушна среда се получава при две захлупени чинии от които горната се върти а долнота е невъртяща се спрямо околната въздушна среда.Възможно е антигравитационния ефект да се постигне и с бързовъртящо се магнитно поле но антигравитационната сила ще е по голяма при комбинация с електрическо поле. Реално , гравитационния екран представлява бързовъртяща се електрически заредена плоскост.Когато около тази плоскост се постави електрически проводник по съответен начин , в него ще се индуцира ел.ток който няма да противодейства на неговата причина(ел.заредената плоскост-диск). И тук енергията идва от вакума-етера. Откритата от Билфред-Браун електрогравитация е слаба в нейния неусъвършенстван вариант с който сме добре запознати , именно поради липсата на въртяш момент на електрическото поле с което се създава.Възможно е в нейния засекретен вариант да се използва въртящо се електрично поле но със сигурност то е един от секретите на антигравитацията а така също и път към неограничената свободна енергия на Етер-Вакума. А сега нека се спрем на няколко елементарно-прости и верни доводи за съществуването на етера и колосалната му плътност. Всички ние приемаме че светлината е електромагнитна вълна. Електромагнитните вълни са вълни а не частици ако и да се квантуват или измерват в порций и др.Ако пространството- вакума беше празен как ще има вълни. 


МОЖЕ ЛИ ДА ИМА ВЪЛНИ АКО НЯМА КАКВО ДА СЕ ВЪЛНУВА? 


Цялата вселена е поле на електромагнетизма и неговите вълни които са резултат от движенията на етера, и материята в етера - в частност електрическите заряди.Ако хвърлим камък в морето но там няма вода , как ще има вълни.Тези които отричат етера , изтъкват за доказателство за липсата на етерен вятър и това че светлината има еднаква скорост в предполагаемата посока на етерния вятър около земята или в космоса.Решението е в принципа че по посоката и срещу посоката на етерния вятър светлината ще мени само честотата и дължината на вълната си но не и скороста си.Същото което става при приближаващ се и отдалечаващ се звуков източник. Независимо от скороста на звуковия източник - променя се само честотата на звука. При приближаващия се източник се увеличава честотата, намалява се дължината на вълната и звукът е остър а при отдалечаващ се източник на звук , става обратното. Същото е и при етера. А сега за плътноста на етера. Колкото е по голяма плътноста на дадена среда - толкова е по голяма скороста на разпространяващите се в нея трептения-вълни. Скороста на звука във въздух при нула градуса е 331м.сек. Във водата която е по плътна скороста на звука е 1485м.сек. Във метал е още по голяма . За да се разпространява светлината във вакум със скорост 300 000 км.сек.следва че плътноста на вакума-етера е около 10 000 пъти по голяма от плътноста на въздуха. Известно е че светлината се разпространява във стъкло или вода или друга среда със значително по малко от 300 000 км.сек. но когато минавайки през стъкло или вода навлезе във вакум то тя отново възстановява скороста от 300000км.сек. сиреч, увеличава скороста си. От тук следва и извода че етерната субстанция в междуатомното пространство е с по малка плътност отколкото в вакум. Скороста на светлината може да надвиши 300 000км.сек. ако тя се разпространява в по плътна етерна среда каквато по всяка вероятност е пространството между галактиките или галактичните купове. Теорията на относителноста говори за изкривяване на пространството като източник на гравитацията., но може ли да се изкриви нещо което е празно.Мога да кажа че изкривеното пространство не пречи на етера да го има- напротив. Може да го формулираме така; изкривеното пространство около масивните тела е идентично на промяната на плътноста на Етер-Вакума по еквипотенциален закон около същите тези масивни тела.Светлината се пречупва когато минава през среда с различна плътност , например вэздух-вода. Същото става и в гравитационното поле на масивните тела; звезди и планети. И понеже плътноста на етера се променя плавно то и траекторията на светлината се пречупва-изкривява плавно което доказва опита.Завършвам с това че съществува област с по плътна субстанция от етерната и материалната в която взаимодействията се разпространяват моментално и която е над времето което само произхожда от нея , и това е духовната област..

По материали от Интернет

КВАНТОВИ НИВА НА СЪЩЕСТВУВАНЕ

                                   Когато споменавам за квантови нива на съществуване, „квантов“ се отнася до различни или множество възможни нива. „Квантов“ идва от латинския корен „квантис“, което означава количество. Разбирането на множеството реалности е ключът към разбирането на времето. Традиционната физика не отрича възможността за паралелните съществувания, но е предимно заета с теории за материята и антиматерията. Тъй като има такова доказателство, което да подбуди научно изследване в тази област, сега има около 60 теории по света и десет в САЩ, които разглеждат квантовите нива на реалността.

Предлагам своята собствена теория, базирана на моите преживявания, някои от които са разказани в настоящата книга. Както която и да е правилна научна теория, тя се предлага, защото се оказа, че работи за мен в лабораторията ми. Тя ще помогне на читателя да схване по-добре начина, по който функционира времето.

Какво точно означава „паралелна реалност“?

Това е свят или вселена, която има почти всичко, което имаме тук. Ако се включим в нея, ще видим други тела, които ни представляват в другото съществуване.

Паралелната вселена няма да е точно като тази, която ни е позната. Тя ще има свои уникални свойства.

Според моето разбиране, ние съществуваме в определен брой паралелни реалности. Ние сме осъзнати предимно за „нашата реалност“, защото сме се съсредоточили или сме отнесени към нея. Паралелните вселени могат да достигат до съзнанието ни посредством нашите сънища, екстрасензорните ни възприятия, в медитации или при изкуствено предизвикани ментални състояния.

Сега е важно да преценим цялостната картина и това как могат да изглеждат тези различни реалности схематично. Айнщайн създаде теория, че ако някой пътува по права линия от дадена точка в пространството, той евентуално ще свърши на точно същото място от което е тръгнал. Това може да се смята за един пълен цикъл. Няма да навлизаме в тази материя с уравнения, но читателят може да схване идеята като разбере какво Айнщайн наричаше „времеви тороид“. За тази цел един тороид може да бъде оприличен на двуизмерна поничка.

Айнщайн оприличи цялата Вселена на времеви тороид. Той създаде теория, че ако някой започне да върви по права линия от която и да е дадена точка от външния край на поничката, той ще свърши на точно противоположния £ край. Тези две точки ще бъдат в основата си еднакви, с изключение на това, че едната може да се смята за „положителна“, а другата за „отрицателна“.

Тъй като те са две точки в безкрайния поток на времето, едната точка може да бъде наречена „положителна безкрайност“, а другата „отрицателна безкрайност“.

С цел да обясня своята теория, екстраполирах идеята на Айнщайн и превърнах неговия времеви тороид в триизмерна сфера. Читателят може лесно да си представи една по-малка сфера, намираща се вътре в по-голяма сфера. За да стане по-ясно, ще наречем вътрешната сфера – „Сфера А“, която може да бъде уподобена на топка за тенис на корт. По-голямата сфера ще бъде наречена „Сфера Б“ и може да бъде уподобена на баскетболна топка (която е куха).

Нашите преживявания в различните реалности стават в реалията на Сфера А. Ако стартирате от дадена точка от Сфера А и пътувате по права линия, евентуално ще се върнете там, откъдето сте тръгнали.

Вътре в Сфера А всичко е динамично и движещо се.

Това е времето такова, каквото го схващаме.

Областта между Сфера А и Сфера Б изобщо не е динамична. Всъщност, за нея се счита, че е в покой. Можем да постулираме, че тази област е море от времеви частици. Това не са обикновени частици. Всъщност, трудно е да се опитваме да ги опишем в този триизмерен пример.

Просто приемаме, че тези недвижещи се частици от време съществуват, защото можем да ги усетим (макар и само като идея). Тези частици между Сфера А и Сфера Б ще бъдат същите, каквито са частиците в динамичното време (в Сфера А) с изключение на това, че те са статични, тоест – че са в покой.

Между другото, ние не осъзнаваме статичното време, защото нашата „нормална“ реалност е изградена върху динамични функции или динамично време.

Реалност във времето се изгражда, когато Бог или някой, създаде натиск върху стената на Сфера А. Този натиск става причина динамичните частици вътре в Сфера А да се движат и да преминават през сферата, докато се натъкнат на примка, като така завършат алфата и омегата (началото и края).

Нашата реалност може да се счита за една гигантска примка. Тя може да е започнала с големия взрив, или началото на вселената и може да свърши пак там, но всъщност тя ще продължи до безкрайност.

Когато някой или нещо вземе тази примка в която сме и създаде нов времеви натиск и промени реалността, създава се нова примка, всъщност – една алтернативна реалност. Оригиналната примка не може да бъде изтрита или отречена. Тя все още ще си е там. Новата примка може да бъде модифицирана по начина, по който модификаторът

иска. Тя може да бъде отвор в 1963 г., който стига до 1983 г. Всичко между тези времена би било една алтернативна примка. Няма да бъде цялостна примка сама по себе си, а ще бъде прибавена към оригиналната примка на нашата нормална реалност. По този начин частичните примки ще бъдат добавяни към нашата оригинална времева линия и ние можем да наречем този конгломерат от примки „множество“. Всяка примка също може да бъде наречена „множество“ (по принцип „множество“ се отнася към нещо, което има много части). Докато различните алтернативни реалности бъдат създадени от оригиналната примка, към сферата се добавят допълнителни множества и я карат да се издува. В допълнение към алтернативните реалности, създадени чрез промяна на реалността на определена времева линия, може да има паралелни реалности, създадени в началото на времето, които също имат свои собствени „оригинални“ примки. Съществува безкраен брой възможни примки и множества.

Някои хора могат да се питат за какво служи Сфера

Б в горния пример. По принцип тя е там, за да накара теорията да пасне. На този етап аз не мога да придам допълнителна значимост на Сфера Б, освен че тя служи като стена, която съдържа подложени на натиск времеви частици. Тя може да е част от една по-голяма схема на метафизиката.

Сега, когато схванахте как тези времеви примки и

множества пасват в цялостната картина на вселената, съществува друг ключов въпрос, който трябва да бъде зададен.

Възможно ли е да се осъзнаят и други примки или множества?

Да, възможно е. Именно това стана на покрива ми, когато поставях моята Делта-Т антена (според описаното в глава шеста). Тази антена има фин междуизмерен ефект върху природата на самото време. Тя ми даде възможност да си възвърна съзнанието за алтернативната времева линия, която ми бяха натрапили против моята воля.

Следователно за другите е възможно да пътуват от

една времева примка до друга. Всъщност изглежда, че най-вече това е цялостната причина за експеримента „Филаделфия“ и проекта Монтоук. Тази теория показва не само че имаше изградена периодична примка във времето, но и че тази примка даваше възможност за навлизането на голям поток извънземни НЛО, посредством която те могат да идват на тази планета. НЛО винаги са били тук, но не може да се отрече, че през 40-те години съобщенията за тях рязко зачестиха.

Даже да не приемате нищо от горното за истина,

твърде очевидно е, че именно това е типът предимство, който дадена извънземна раса би имала пред нас.

Следващата точка, която искам да отбележа е, че

паралелните реалности са базирани на принципи общи за електромагнетизма. Например общоизвестно е, че променливият ток се създава от променливите разлики в потенциалите. 

Именно съотношението между напрежението и тока е онова, което кара променливия ток да функционира.

Освен това съотношението между тока и напрежението е неопределимо.

Подобно на това, ако се направи аналогия с метафизиката, нашата реалност е представена от „А“-вълната в чертежа, докато „Б“ ще бъде паралелна реалност. Точно както съществува взаимодействие между напрежението и тока, такова има и между две различни реалности.

Изхождайки от тези принципи, може да се разбере,

че паралелните реалности са с 90 градуса извън фаза от нашата „нормална реалност“. С други думи, ако съществува паралелна реалност, човек трябва да отчете това, че тя има потенциална енергия. Тя не е активирана от само себе си. Тя също ще е с 90 градуса изместена от нашата нормална гледна точка. Фактът, че тя е потенциална енергия, означава че има способността да се влива в нашата реалност и обратно.

Това обяснява, че не само съществува съотношение

между електромагнитните принципи и други вселени, но предполага, че чрез използване на електромагнитните принципи човек може теоретически да влезе в реалията на други реалности. Това включва периодичните времеви примки, за които вече говорих.

Надявам се, че горното ще даде на читателя обща

представа за това как са били използвани електромагнитните принципи, за да се манипулира времето в Монтоук.


(СПОРЕД ПРЕСТЪН НИКЪЛС)
Откъс от книгата "Проектът Монтоук"

ЕФЕКТЪТ НА КИРЛИАН

Няма нищо по-ценно за човешката еволюция от онези открития и изобретения, които ни дават ключа към разкриването на загадъчните тайни на Природата и Човека. Едно от тези открития е изобретението на съпрузите Кирлиан. Това изобретение е дало на човечеството ново универсално разбиране за живота и смъртта.

"Невероятното откритие или изобретение на съпрузите Кирлиан е толкова велико и значително, че дори е трудно да си представим какво огромно влияние ще има то в много области от нашия живот… Изобретението на съпрузите Кирлиан е също толкова важно, колкото стартът на първия космически кораб например…" (Гр. А. Й., 6.11.1960 г.).

От древни времена хората са вярвали, че всеки човек има енергийно поле, което му служи за защита. Освен това хората винаги са се стремяли да видят това поле и да го изследват. Древните хора са успяли да заснемат това енергийно поле върху много тънки пластини, направени от специални метали.

През 1777 година професор Лихтенберг е видял едно характерно излъчване при изследване на електрическите разряди върху покрита със специален прашец повърхност на изолатора. След около век това излъчване е било заснето върху фотоплака и наречено „фигурите на Лихтенберг”.

В средата на миналия век в Русия известният по онова време учен Наркевич-Иодко, след като чул разказа на един селянин, който твърдял, че вижда с невъоръжено око разноцветни излъчвания около хората, е изобретил много просто електрическо устройство, с чиято помощ това излъчване е било регистрирано върху фотоплака. На тези снимки се виждало, че току що откъснатият от клона лист бил обвит в светлина, която бавно угасвала. Виждало се също, че след молебен ръцете на местния църковнослужител били обвити в приятна мека светлина, докато излъчването на хора, които са били въвлечени в домашен скандал, се разкъсвало и бавно угасвало. Ръцете на влюбен младеж били обвити в ярки искри при допира до ръцете на възлюбената му. Когато човек изведнъж се разболявал, излъчването му се променяло: появявали се тъмни точки и петна, а самото енергийно поле се стеснявало и разкъсвало. Тези снимки били публикувани в много научни списания, както руски, така и чуждестранни, при което започнали да се появяват много въпроси.

Самият учен Наркевич-Иодко се е придържал към строго научни възгледи за същността на тези снимки: "Човешкият организъм постоянно произвежда електричество в нервните тъкани и представлява своеобразна електрическа батерия, която непрекъснато обменя заряди със заобикалящото ни пространство".

През 1882 година откритието на Наркевич-Иодко било официално признато. Той нарекъл метода си на заснемане електрография. Яков Отонович Наркевич-Иодко бил смятан за учен, който е изпреварил времето си. Освен това той успял да намери и практическо приложение на своето откритие. След провеждане на многобройни експерименти той забелязал, че в електрографската картина на едни и същи области от тялото на болни и здрави, изморени и превъзбудени или спящи и будни хора има разлика. По този начин той предсказал възможността за използване на този метод за определяне на психологическата съвместимост.

През 1890 година Наркевич-Иодко започнал работа в Института по експериментална медицина заедно с известния учен Павлов. Почетни членове на този институт са били Луи Пастьор и Вихров. Кръгът на изследваните в този институт проблеми бил много широк.

Освен Наркевич-Иодко с проблема за заснемане на енергийното поле се е занимавал и фотографът-любител Монюшко, който е открил начин за регистриране на тези излъчвания с помощта на искра.

Демонстрационните опити на Никола Тесла през 1891-1900 г. нагледно показали, че при живите организми може да се използва методът за газоразрядна визуализация. Тесла е получавал снимки на разрядите с помощта на обикновено фотозаснемане. Тесла е снимал предмети и тела с помощта на високочестотен ток. Сложността на използваната тогава апаратура за получаване на електрографски снимки обаче е попречила на широкото разпространение на този метод.

Електрографски снимки са правили и запознатите с трудовете на предшествениците си Битнер, Погорелски, чешкият физик Навратил, американецът Нифер, немецът Чапек. Всички тези учени са казвали, че са успяли да регистрират неизвестни на науката видове излъчване.

През 1905 година обаче натискът на новите идеи във физиката, както и и революционната ситуация в обществото довеждат до пълна забрава на тези изследвания и идеи. Работата била възобновена чак през тридесетте години на миналия век, когато руските изобретатели, съпрузите Кирлиан отново започват да се занимават с електрография.  Семьон Давидович Кирлиан е изминал този път от самото начало. Той имал наистина златни ръце, които буквално съживявали всичко, до което се докосвали. Можел е да ремонтира почти всеки електроуред, микроскоп, фотоапарат, дори рентгенов апарат.

"Наблюдателността е крайъгълният камък, който стои в основата на всичко ново в науката, в това число и на регистрирането на електрическите излъчвания в живата и неживата природа. Докато работех като физиомеханик във физиотерапевтичните кабинети на различни болници, аз забелязах, че диатермичните разряди между тялото на болния и електродите сякаш "оживяват". По време на съответната процедура те променят цвета и динамиката си.… Изглеждаше така, сякаш тялото на болния контролира тяхното поведение. Тогава през главата ми започнаха да минават определени мисли и идеи …" "Какво ще стане например, ако сложа между електродите и кожата фотолента? Фотолентата обаче може да се освети под въздействието на светлосиньото излъчване на стъкления електрод, затова реших вместо стъкло да използвам метал, макар че електрическите разряди причиняваха болка. Но няма значение! Науката иска жертви. Неприятното усещане стана почти незабележимо, когато започнах да използвам заземяване. " (Из дневника на Кирлиан).

По този начин са били получени първите уникални снимки на обектите от неживата и живата природа с помощта на „високочестотен ток”.

"За да мога да изпълня замисленото, ми трябваха нови знания. Наложи се да изучавам електронна оптика и оптична фотография, както и да правя схема след схема. Първите ми експерименти обаче не бяха успешни. Тогава в мен започнаха да се прокрадват съмнения дали този ефект не се получава от самия рентген, но все пак продължих експериментите си. Пътят към успеха беше много труден. Трябваше да направя купища схеми и да мина през изгаряния, непредвидени резултати, отчаяние. Успехът дойде не в резултат на късмет, а след дълга и упорита работа, която се състоеше в проникване в един непознат свят, в който са скрити скъпоценни формули за човешкото здраве и дълголетие” (Из дневника на Кирлиан).

В продължение на десет години в домашната си лаборатория съпрузите Кирлиан създавали и усъвършенствали уред, който позволява да се правят изследвания на излъчването на обектите в електромагнитното поле (в качеството на източник на високоволтово високочестотно напрежение бил използван видоизменен резонансен трансформатор на Никола Тесла, работещ в импулсен режим). Съпрузите Кирлиан направили хиляди високочестотни снимки, с цел изучаване механизмите и възможностите на непознатото явление. Качеството на изображенията било много по-високо, отколкото при Наркевич-Иодко и последователите му.

Веднъж работниците на един институт донесли на съпрузите Кирлиан две еднакви на външен вид листа от растения. След като ги сложили в поле с високо напрежение, изобретателите, за всеобщо учудване, получили две различни изображения върху снимката. След това работниците от института им казали, че едно от донесените листа било от болно растение. По този начин изследователите стигнали до извода, че новият метод на изследване може да се използва за диагностициране на болестите на ранен етап от развитието им не само при растенията, но и при човека. Учените разбрали, че снимките могат да се използват за ранна диагностика на болестта, определяне рецидива на болестта, както и за обективна оценка на терапевтичното въздействие на химичните препарати.

"Кожата притежава своеобразни биомеханизми, които изпълняват важни функции и които са свързани с вътрешните органи чрез нервната система на тялото… Ние предполагаме, че ако се направят сравнителни таблици на изображенията на електрическото състояние на кожата в нормално и патологично състояние, нашият метод ще може да се използва като средство за ранна диагностика както в медицината, така и в животновъдството… Светът на чудесните разряди ще свърши на човека доста добра работа" (С.Д., В.Х. Кирлиан, В света на чудесните разряди).

В процеса на изследване учените открили още един любопитен факт: разрядите зависят не само от физическото, но и от емоционалното състояние на изследвания обект.

Така съпрузите Кирлиан отворили прозорец към един непознат досега свят. Разработките им са защитени с 21 авторски свидетелства. Въпреки това малко учени успяли да надникнат в този свят, защото „Гостехника” набързо затворила този прозорец, засекретявайки изобретението на съпрузите Кирлиан.

„Въпросът за човешките излъчвания е много важен. Изобретението на съпрузите Кирлиан е най-великото откритие на века. Именно поради това мракът се изправя срещу него и пречи на неговото използване. От друга страна, точно по това премълчаване и засекретяване на изобретението, което може да се използва в най-различни области от човешкия живот, може да се съди за голямата му значимост. Изобретението на съпрузите Кирлиан може да намери приложение както в медицината, така и в техниката и селското стопанство. Откритието може да се използва за точна диагностика на различни болести, особенно на рака. Това изобретение е дадено на хората за благото на цялото човечество. Премълчаването на онова, което е неопровержимо от научна гледна точка, е престъпно и нелепо, но, без съмнение, това откритие ще се пребори с мрака, и в този процесводеща роля играе науката”. (Гр.А.Й. 29.09.1965г).

Съпрузите Кирлиан успяват да публикуват първата подробна статия за същността на изобретението си (визуално наблюдение или наблюдение с помощта на уред на излъчването на газовия разряд, който възниква близо до повърхността на изследвания обект, когато последният се намира в електрическо поле с високо напрежение) и резултатите от изследванията си цели 25 години след получаването на първите резултати от своите проучвания. Брошурата „В света на чудесните разряди”, публикувана от издателство „Знание” обаче се превръща в истинска сензация.

След публикацията на брошурата стотици хора от много градове на страната започват да посещават изобретателите Кирлиан, а в пресата започват да се публикуват многобройни статии за откритието на учените. Тогава обаче, в средата на 60-те години, повечето хора са виждали само бляскавата страна на откритието, което трябвало да допринесе за славата на Съветския Съюз по света.

„Ние сме буквално затрупани с работа... Мисля, че най-голямо влияние върху желанието ни за работа оказват писмата, които получаваме. „Вие повдигнахте въпрос от огромно значение.… Научните лаборатории по целия свят искат да се включат в изследванията.… Работата Ви ще допринесе за славата на Нашата Страна”. И ето че „дъхът ни спира от вълнение”, и ние, разбира се, ще работим усърдно и ще продължаваме експериментите си, за да проникнем по-дълбоко в този непознат досега за нас свят, защото по този начин ние ще допринесем за благото на нашата страна и цялото човечество. Неизвестното е само на една ръка разстояние от нас.” (Из дневника на Кирлиан).

Независимо от цялото въодушевление обаче, съпрузите Кирлиан често се чувствали самотни и безпомощни, най-вече пред строгия и равнодушен механизъм на държавата.

„…Цели 17 години между различни министерства, комитети и научно-изследователски институти се води официална кореспонденция относно откриването на специална лаборатория за разработка на нашата методика за получаване на изображения с помощта на високочестотен ток. Този въпрос беше повдигнат още през 1949 година,но и досега не е решен, защото никой не се наема да възглави тази лаборатория. Междувременно във Франция (разбрахме го случайно) вече разработили такъв метод и той успешно се използвал в биологията… Интересно, ще излезе ли нещо от цялата тази работа или не, защото всичко това вече ни дойде до гуша…" (Из дневника на Кирлиан).

Макар че изобретенията на съпрузите Кирлиан широко се използвали в практиката, в това число и в промишлеността, те не получавали никакви възнаграждения от това и живеели бедно. Семейният бюджет, който се състоял само от две скромни пенсии, едва им стигал, но все пак те успявали да приемат както подобава всички гости, които идвали при тях отдалеч, за да научат нещо повече за откритието.

„Край! Надеждата ни за получаване на републиканска пенсия се провали! Отказаха ни!… Значи пак ще бедстваме! Сеня пак ще ходи със стари панталони, костюм и ризи. Всички дрехи са много стари и износени. Ръкавите на кадифеното му сако вече са станали по-къси от непрекъснатото кърпене. Единствените му сиви панталони имат петна (какъв срам!) и могат да се носят само под палтото. Палтото също е кърпено, избеляло от слънцето, вятъра и дъждовете, без определен цвят. Всичко това все пак няма чак такова голямо значение, защото Сеня вече е на осемдесет години, но трябва да има поне що-годе прилични дрехи, защото често ни посещават почетни гости, които се интересуват от методиката ни за получаване на изображения с помощта на високочестотен ток. Аз също нямам нито една нова рокля. Всичко е старо! Нямам и пари, за да си ушия или купя нова рокля… Истинска катастрофа! Няма никакъв изход. Въпреки това не можем да спрем експериментите. Остава ни много малко да живеем, а имаме толкова много идеи. Трябва да побързаме да превърнем тези идеи в реалност, защото иначе ще ги отнесем със себе си в гроба. Всъщност обаче никой не го интересува това. Ние сме изхвърлени зад борда като баласт. В държавата няма нито една организация, която да може да ни смени, да се нагърби с мисията ни за поларизация, внедряване, усъвършенстване на методиката ни и разработка на съответната апаратура. Всичко свърши! Рухнаха всичките ни надежди! Сега вече никога няма да решим материалните си проблеми при извършване на по-нататъшни изследвания. Няма никаква надежда!"(Из дневника на В. Х. Кирлиан)

За патентоване на „ефекта на Кирлиан” в чужбина не се отпускали никакви средства, и затова след няколко години откритието започва широко да се използва в други страни без каквито и да било авторски права. По този начин Русия губи приоритета си, както и много валутни средства, които биха могли да дойдат в държавата, но за сметка на това самите изследователи стават изключително известни. Чуждестранните учени проверяват метода им и се убеждават, че това е съвършено нов ключ към тайните на природата. След време излъчванията на живите и неживите обекти в природата били наречении ЕФЕКТЪТ НА КИРЛИАН, като по този начин името на руските изследователи било завинаги увековечено в историята на науката.

„Трудно е да се предвиди, къде именно и по какъв начин ефектът на Кирлиан ще може да се използва в живота, макар че може да се предположи в кои области на живота това откритие може да намери широко приложение. В селското стопанство, например, ефектът на Кирлиан може да се използва при селекция на семената и определяне на условията за тяхното поникване. С помощта на изобретението на съпрузите Кирлиан може много бързо и точно да се определи кои семена са мъртви и няма да поникнат, защото те няма да имат излъчване. Освен това ефектът на Кирлиан може да послужи за определяне степента на жизнеспособност на растенията или за определяне на това дали съответните яйца са подходящи за използване в инкубатори. В областта на медицината този апарат буквално може да върши чудеса. При частична парализа на пръстите, ръцете, краката или атрофия на определени органи на тялото, например, този апарат може да покаже кои нервни центрове, които контролират функциите на дадения орган или движението на мускулите, са засегнати и дали клетките на тези нервни възли са мъртви. Освен това ще може безпогрешно да се определя степента на поражение на тъканите, както и електрическото напрежение на пръстите при тяхното функциониране и в състояние на покой. Особенно интересни могат да бъдат снимките на функциониращия мозък и на различните му части. Какви невероятни възможности предоставя на науката това велико изобретение!” (Гр.А.Й., 6.11.1960 г).

Семьон Давидович Кирлиан е казвал: „Най-важното нещо в ефекта на Кирлиан е възможността да се помогне на хората”. Днес тази възможност се реализира в енергийната диагностика на физическото и психоемоционалното състояние на човека в съответствие с терминалните точки.

Немският лекар П. Мандел разглежда кирлиановите изображения като снимки на енергийния поток, който определя дейността на човека в живота. Той изказва предположение, че характеристиките на газоразрядното излъчване на пръстите на ръцете и краката са свързани със състоянието на намиращите се върху тях акупунктурни точки, които представляват началните или крайните пунктове на енергийните канали. С помощта на кирлианографията немският учен направил анализ на излъчването на пръстите на ръцете и краката при стотици хиляди пациенти и създал таблици, които позволяват да се определи състоянието на определен орган по характеристиките на „излъчването” на отделните зони на пръстите на ръцете и краката. П. Мандел определя в развитието на болестите три основни етапа, които се проявяват върху изображенията.

„По време на информационния стадий симптомите се проявяват рядко, в повечето случаи като случайни вегетативни признаци. По време на втория стадий от развитието на болестта се проявяват симптоми, които все още нямат ясно клинично съответствие. По време на третия, симптоматичен стадий, на симптомите съответстват топографични проекции. Този трети стадий се характеризира с много феномени… Данните от клиничните анализи могат да се различават от кирлиановата диагностика, защото те могат да отразяват различни проявления на процесите в организма”.

„Основната цел на диагностиката се състои в определянето на скритата причина за болестта, за да може лекарят да стигне до нейния източник. Другата цел се състои в подтискането чрез оптимална терапия на отрицателно развиващите се процеси в организма преди да започнат да се проявяват клиничните симптоми. Медицинската етика определя пътя за предотвратяване на болестите” ( П. Мандел).

В днешно време той ръководи няколко научно-изследователски института и клиники в Германия, Швейцария, Австрия и Холандия, в които се провеждат биоенергийни изследвания на човека, разработват се методи за енергийна корекция и лечение на пациентите.

Досега ефектът на Кирлиан се е използвал предимно извън Русия, където например съществува Международна асоциация за изучаване на ефекта на Кирлиан. Другите страни са усъвършенствали методите за изследване, изобретили са нови уреди, които позволяват на учените да разширят възможностите за научни изследвания. Това, от своя страна, помага при търсенето на отговори на някои от безкрайните въпроси, които възникват в тази област.

В Русия дълго време не са искали да вземат под внимание възможностите на ефекта на Кирлиан. В края на 70-те години обаче президиумът на Академията на науките на СССР разгледал „състоянието на този въпрос” и издал заповед да се догонват другите страни.

Първият физик, който защитил дисертация за методиката на Кирлиан в Русия е Виктор Адаменко. Той предполагал, че основните носители на информацията за биологичното и психофизиологичното състояние на живите организми са електроните, а кирлиановите снимки са електронно изображение, което, за разлика от електронния микроскоп, се получава не във вакуум, а в условията на атмосферно налягане или газ с ниско налягане. Той е успял да получи кирлианови изображения не само върху фотолента, но и върху луминисцентен екран, електростатична хартия и дори върху термографски пластини.

Освен това един от последователите и ученици на съпрузите Кирлиан е Станислав Филипович Романий от Днепропетровск. Той разработил и внедрил в практиката цял спектър от различни устройства, които работят на основата на ефекта на Кирлиан. Тези устройства служат за неразрушаващ контрол на материали и конструкции, които не се поддават на контрол с помощта на традиционните методи. Тези методи успешно се използват от различни предприятия в ракетния отрасъл.

Романий също така създал апарат за газоразрядна визуализация (АГРД), който служи за получаване на важна информация за функционирането на организма, предварителна диагностика на организма и определяне ефективността на провежданата терапия. Тази негова разработка получила редица авторски свидетелства.

Уредът АГРД успешно преминал през няколко клинични изпитания в редица медицински учреждения в Украйна, Русия и Латвия. През 1990 година Министерството на здравеопазването на СССР издава заключение и рекомендация за широкото внедрение на този апарат в медицинските учреждения на СССР. Разпадането на Съветския Съюз и икономическите проблеми обаче попречили на по-нататъшната работа в тази насока. Освен това смъртта на С. Ф. Романий прекъснала за определено време изследванията в тази област в Украйна.

При извършване на изследванията много важно значение има и психоемоционалното състояние на изследователя. Дори самите съпрузи Кирлиан са го казвали неведнъж.

„Много институти искат да правим снимки за тях. Веднъж при нас дойде една делегация. Те искаха да наблюдават електрическото състояние на корени на различна възраст. Ние се съгласихме да им направим една демонстрация и Сеня отиде в лабораторията да подготви апаратурата… Настройката на апаратурата обаче продължи повече време от обикновено. Ние с гостите бяхме в другата стая и търпеливо чакахме. По едно време аз се притесних и отидох при Сеня. „Няма проблем, сега ще стане”, - неуверено убеждаваше той самия себе си, но по всичко личеше, че той няма да може да направи нищо. Звукът на аппарата беше силен и рязък, а този на разряда свидетелстваше за това, че напрежението е извън нормата. Тогава в лабораторията влязоха гостите, но вътре всичко беше объркано… Сеня започна да им показва изображенията, но те далеч не бяха онова, което трябва. Тогава той ме помоли да му донеса вода, беше му прилошало. Когато седна, разбрах, че не апаратът, а самият изобретател беше извън строя… Когато той започна да идва на себе си, аз отидох в лабораторията, настроих апарата, сложих двата обекта (младия и стария корен), включих го и направих необходимата демонстрация на гостите. Вече не ме интересуваше какво впечатление са си създали те от тази демонстрация, исках само да си тръгнат по-бързо и да оставят Сеня да си почине. Не се знае какво ще си помислят и какво ще направят гостите ни, но каквото и да направят, това не ни засяга. Това, че си загубил една битка не значи, че си загубил и войната. „…Трябва да се учим на спокойствие, без него експериментите ни няма да са успешни” (Из дневника на Кирлиан).

В наши дни методът за газоразрядна визуализация (ефектът на Кирлиан) е един от малкото методи, които позволяват бързо, достоверно и безопасно да се изследва физическото, психоемоционалното и енергийното състояние на човека, да се направи диагностика на болестта далеч преди нейната клинична манифестация, да се намери първопричината за болестта, да се изберат индивидуални методики за лечение на пациентите, както и да се контролира ефективността на тези методики в реално време.

Семьон Давидович и Валентина Хрисанфовна Кирлиан са отворили врати към нови знания, които ще помогнат на хората, според съветите на древните мъдреци, да опознаят самите себе си.

„…Заслугата на нашите изобретатели, съпрузите Кирлиан, за науката и човечеството е невероятна, защото откритието им е велико, но ние все още не можем да осмислим цялото значение на тяхното откритие. …Работата на съпрузите Кирлиан несъмнено ще получи подобаваща оценка и признание, защото в центъра на всички постижения и прогрес в целия свят стои човекът, а разбирането на цялата сложност на човешкия организъм и неговите функции може само да тласка науката напред.” (Гр.А.Й., 6.11.1960 г).

Кирлианова фотография, снимки взети от интернет.