Влязохме отново в олтарната стая и Учителят се спусна надолу по стъпалата. Последвах го и преброих стъпалата, седем. Долу е тъмно, в целия манастир и пристройките няма прокарана електрическа инсталация. Чух звук от запалена клечка кибрит, видях светлината и Учителят поднесе пламъка към петромаксов фенер, явно предварително оставен тук. Светлината заля помещение, издълбано в скалите, около двадесет квадратни метра пред мен се разкриха рафтове с подредени върху тях дебели подвързани кожени книги, три златни патриаршески корони, обсипани със скъпоценни камъни, няколко златни потира, златни и сребърни кръстове с инкрустации, сребърни кадилници, двадесетина дървени икони един къпален казан за кръщавка, пълнен със златни и сребърни монети, а върху тях поставени три златни икони. На пода, в голям дървен сандък лежаха подредени патриаршески църковни одежди, златни и сребърни лъжички и една голяма книга.
- Нещата са от десети век... Пренесени са тук от други манастири. Книгите са написани на глаголица и кирилица. Днес няма да имаш време да ги разгледаш, само ще те помоля да надникнеш в записките на манастирския хронист и да разгледаш миниатюрите от тази голяма книга. Ще се увериш, че в изработката на миниатюрите, манастирските художници са вложили голямо старание и са отразили в картините си събития от изключителна важност. Човек трябва добре да вниква в наивитета на миниатюрите, те носят духа на отминалото време, на така отдалечени за нас събития...
Отворих посочената книга, изписана ръчно върху фина хартия с красиви разноцветни заглавки и черни глаголически букви, така подредени, сякаш писани на компютър. Още първите попаднали ми миниатюри действително ме впечатлиха със свежестта на цветовете, не избледнели през вековете. Открих и миниатюрата, в която с майсторство от наивитета на времето е представен княз Борис, протегнал ръце към братята монаси Кирил и Методий, облечени в дълги раса. Зад образа на княза е нарисуван странен дворец - с три купола, като на църкви. Под миниатюрата летописецът бе изписал "Посрещане на братята монаси Кирил и Методий от царя Борис в бога Михаил в година 869 (нов стил)." Нямаше никакво съмнение в истинността на документа. Посещението е факт и това ме зарадва.
От рисунките, които за късо време разгледах, най-невероятната миниатюра за мен бе тази на храм, зад който се виждаше Мадарският конник. В рисунката има нещо загадъчно - храмът, макар и изобразен схематично, от него се долавя едновременно духа на съвременна архитектура и нещо старинно, което не можех да определя...
Мадарският конник е открит през 1872 година от унгарския пътешественик, археолог, географ, етнограф и художник Феликс Каниц. Той прави описание с рисунка на конника, а тринадесет години по-късно с помощта на Виенската академия на науките братята Шкорпил проучват релефа. А художникът монах още през десети век е знаел за неговото съществуване? Откритие след 1003 години! За Мадарския конник все още никой не е успял да определи, нито времето, нито от кого е изработен, нито чий е образът на конника. Има различни хипотези за произхода на конника и за скалните надписи до него, но без доказателствен материал, нещата остават нерешени. Приема се, че Мадарският конник представлява триумфален образ на българския хан Тервел, за което загатват надписите около паметника.
Мадарският конник заслужава много по-задълбочени проучвания, защото подобен паметник изваян от неизвестен скулптор през ранното средновековие, е единственият скален релеф в Европа от този период. (Подобно скално изображение на конник съществуваше доскоро в Кавказките планини на Афганистан, древната родина на българите, но бе взривен от Талибаните. Останала е съвсем малка част от паметника. б.а).
Изсечен релефно върху отвесна скала на планински масив, в естествена големина на височина 23 метра от земята Мадарският конник буди възхищение с прецизната изработката на древния скулптор. Конят, с разкошна плетена опашка е вдигнал преден ляв крак и всеки миг ще прекрачи надясно. Ездачът, чийто образ е твърде схематичен и труден за обрисуване е облечен с дреха до коленете, държи високо в лявата си ръка поводите, а с дясната, отпусната, е забил копие в легнал до краката му лъв. Зад гърба на конника личи високо седло и подопашен ремък. Десният му крак е пъхнат в стреме. След конника, устремено да не изостава от него, със скокове го догонва куче. От двете страни на конника и под него има полуразрушени и изсечени прабългарски надписи на гръцки език, описващи вътрешни събития в държавата и на българо-византийските отношения, както и имена на български владетели от VIII век, Тервел, Кормисош и други.
За мадарския конник има две официални версии: Първата, че изображението представлява ловна сцена, в която българският владетел убива с копието си лъв и е следван от вярното си куче и втората - Конникът е хан Тервел, който побеждава византийците, изобразени символично в лъва, а кучето е просто куче.
Не всички български учени приемат двете версии, поради съвсем видния факт -лъвът е с вдигната опашка, естествено не е убит от копието, защото копието не е копие, а къса дръжка, завършваща накрая с полумесец. А доколкото ни е известно копие, завършващо с полумесец до ден днешен не е открито от учените.
"Създаването на първата българска държава в Европа от хан Авитохол е през април 165 година. Именникът на българските канове, е съставен през 765 година по повод 600-годишнината от основаването на България. В Именника тази дата е посочена като ДИЛОМТВИРЕМ, т.е. годината на Змията, месец четвърти. Календарът на древните българи е базиран на 12 - годишния цикъл на планетата Юпитер, а имената на съзвездията са: Мишка (Водолей), Вол (Риби), Тигър (Овен), Заек (Телец), Дракон (Близнаци), Змия (Рак), Кон (Лъв), Овца (Дева), Маймуна (Везни), Петел (Скорпион), Куче (Стрелец), Свиня (Козирог). Календарът започва с Мишка (Водолей), защото е възникнал около три хиляди години преди Христа, когато най-късия ден, избран за начало на новата година - 22 декември, е бил в съзвездието Водолей. Поради прецесията на земната ос на всеки 2160 години има отместване на началото на годината с по един зодиакален знак и през 165 година първият месец от новата година е започнал в съзвездието Козирог (Свиня). В този случай четвъртият месец носи името Тигър (Овен)."
Описвам тези данни, защото в опита си да разгадаят археологически паметници, учените по света стигат до изводи, че те са в пълна хармония и съответствие със съзвездията и планетите.
Знаем, че пирамидите и мегалитните съоръжения в Стоунхендж са прецизни астрономически обсерватории, построени и отговарящи по проекции на звездите от съзвездието Орион. Възможно ли е и Мадарският конник да е свързан със съзвездията? Каква е неговата астрологическа символика?
"Художник-изследователят Александър Алексиев -Хофарт в книгата "Изгубените кодове на древните българи" твърди, че релефа на Мадарския конник е двойно кодирано хороскопно изображение на момента на основаването на българската държава. В астрологически хороскоп главната фигура е Слънцето. Върху скалния релеф то е представено от конника, държащ в лявата си ръка пастирска гега, положена върху рамото му. Фигурата на конника олицетворява Слънцето - небесния пастир, държащ жезъл (копието), което символизира положението на Слънцето в съзвездието Тигър (Овен ).
Лъвът, който по-скоро прилича на тигър държи в предните си лапи Змия, символизираща годината на Змията 165-та, когато е основана българската държава.
Кучето, тичащо след конника, е планетата Венера, която в този момент е могла да бъде наблюдавана ясно след залеза на Слънцето като Вечерница.
Астролозите са изчислили, че на 8.IV .165 година на небето се е наблюдавало още едно събитие, много по-значимо от позицията на Слънцето в съзвездието Тигър (Овен) - съвпадът на могъщия Юпитер с войнствения Марс. Докато Слънцето е небесният пастир през деня, то Юпитер е небесният пастир през нощта. Юпитер е планетата, която българите почитат най-много и самият календар е съобразен с неговия 12 годишен цикъл. В астрологията Юпитер се нарича Големият добротворец, носител на слава, щастие и успех. На релефа той е изобразен като ЕЗДАЧ на коня. Самият КОН е съзвездието Кон (Лъв), в което Юпитер се намира.
ТИГЪРЪТ в краката на коня е планетата Марс, която е управител на съзвездието Тигър (Овен) и затова е изобразена със същия символ. КУЧЕТО в този план на тълкуване много точно изобразява позицията на Луната, която в този момент се намира на същото разстояние от съвпада на Марс и Юпитер, на което се намира Венера от Слънцето.
Първата българска държава е била създадена в подножието на Кавказ от хан Авитохол след преселението на българите от района на Памир и Хиндокуш през 165 година. Подобно скално изображение на конник съществува и в Кавказ. Идвайки на територията на днешна България, българите са увековечили това събитие чрез релефната композиция край Мадара, за да подчертаят древността и приемствеността на българската държавност, а също и да покажат благословението, дадено от звездите в лицето на могъщия съвпад с Юпитер и Марс в знака на Коня (Лъва), подкрепен от лъчите на Регул (Звездата на царете), която в този момент е само 5 градуса отстояние по еклиптиката от двете планети. Подобно разположение на звездите и планетите може да се повтори едва след 26 000 години".
В своята астрологическа символика за Мадарския конник Таня Колева завършва темата така: "Колко малко знаем за звездната мъдрост и богатата духовна и астрологическа култура на древните българи! Мадарският конник е единственият по рода си мащабен скален релеф в Европа, а уникалната звездна кодировка към момента на основаването на българската държава го прави уникален в света". Запознат съм с писанията за Мадарския конник, посещавал съм многократно този великолепен релеф, оцелял цели 12 века, и влязъл в листата на световните исторически ценности, сега набразден от дълбоки пукнатини ... Кога ли държавата ни ще отдели най-после средства за ремонт на този неповторим паметник?
Миниатюрата ме подсети да питам за произхода му .
- Ще имаш възможност да го посетиш отново - отговори Учителят, предварвайки въпросите ми. - Този път ще разглеждаш паметника отвътре...
- За пещерите до конника ли намекваш?
- И така може да се каже, но тези пещери са други... Питаш, кой е изобразен върху коня? Конникът не се идентифицира с определена личност. Изобразен е човекът, човешкият УМ устремен към бъдещия възход. Конят олицетворява този възход. Кучето, приятелят на човека ще го последва в тази надпревара с времето, а в лъва е пресъздаден образа на човешката сила, над първичното. Кога е изработен? Десет хиляди години преди новата ера. Изчакай да отидеш на място и още много неща ще научиш.
Десетте хиляди години преди новата ера означаваха, че астрологическата символика на Мадарския конник не уточняват времето - 165 година на изработване на паметника. Или действително ще отбелязват и едно по-късно време, когато ще бъде създадена българската държава?
Разбрах, днес повече отговори за конника нямаше да получа, затова насочих разговора в друга посока.
- Бих искал да попитам за нещо друго, не така отдалечено в миналото, а в настоящето, за днешна България и така наречената "Царичина дупка." Обществена тайна е, че до село Царичина, Софийско, по данни на наши екстрасенси, в дълбоко подземие се съхранявала тайна документация за секретни технологии на летателна техника, оставена от извънземна цивилизация. Известно е, че при пълна секретност на операцията през 1990 година военните отцепили районна до селото и в продължение на две години извършили разкопки. Разкопали земята и открили тунел с височина около 1.30 метра и дължина 185 метра с надписи по стените, които не могли да разчетат. Достигнали до 64 метра дълбочина, и не могли да продължат защото на участниците в разкопките им прилошавало и те били прекратени, а дупката засипана с тонове бетон. За това, което е намерено в "дупката" все още се мълчи. Споменава се за неразгадаемо писмо по стените на подземието и че Царичина дупка е била земна лаборатория на извънземни, в която са разработвани модели на земен растителен и животински свят. Говори се, че най-интересната находка се намирала в края на подземието, където малцина успели да достигнат и fli видят нещо като капсула с размери 120 метра в диаметър и 60 метра височина. Вътре в нея на платформа се откроява фигура, приличаща на космонавт. Военните извадили от това подземие някакви предмети, между които фигура на орел и блестяща метална топка. Цялата дейност на експедицията е дълбоко засекретена.
- Дори да продължат разкопките няма да стигнат да никъде - с недоволство в гласа каза Учителят. - Да, екстрасенсите са получили информация за мястото на това съоръжение, но техните информации не водят към добро... Не забравяй, не всяка получена информация е за добро на човечеството. Важно е, кой подава информацията и с каква цел... В действителност там, долу, под земята в "Царичина дупка" има законсервирани хилядолетни останки... Кристален човешки скелет... -матрица за произхода му... Мога да уточня така, всичко от което е изградено и съставено човешкото тяло...Още, уреди и инструкции... Но не от извънземни, а от децата на Атлантида в древността. Уредите или основното съоръжение в подземието, наравно по значимост с матрицата е многостенен кристал, непознат по състав на нашата наука. Височината му е около три метра, излъчващ определени вълни към Слънцето, Луната, планетите и звездите... Кристалът пази България от най-силните земетресения... Някой е искал да бъде изваден... Да бъде нарушена структурата или замърсена средата около него, разчитайки на човешката глупост. Запомни, никой не може да достигне до него. Радиацията от излъчва нето му ще убие всяко живо същество... - спря за миг добави: - ТЕ няма да си позволят... Прекалено ранно е а и военните постъпиха правилно. Взеха, каквото им се позволи и наляха бетона. Да се проникне занапред през бетонна е невъзможно. Кристалът е монтиран по време на изсичане на конника.
Върнах летописната книга обратно на мястото, откъдето я взех, видях че Учителят се приготви да загася петромаксовата лампа, когато в главата ми нахлу мисълта за пръстена на император Тит. Преди две години иманяри продадоха на безценица масивен златен пръстен, с гравиран върху него надпис на латиница "Император Тит", златна плетена широка гривна и тежка "мастилница" от графитен по цвят мрамор. По-късно, след продажбата на антиките, в мен попадна фотография на пръстена, гривната и мастилницата. Много ми се искаше да узная, дали италианските учени имаха сведение къде е гроба на римския император Тит Флавий Веспасиант, който през седемдесетте години след Христа бе потушил юдейското въстание, разрушил и ограбил Ерусалим. Погледнах Учителя и стеснително помолих:
- Само още един въпрос?
- Така да бъде - съгласи се той. - Мисля, че в куфарчето ти се намира фотографията...
Наистина, сред материалите, в куфарчето ми се намираше и фотографията с пръстена на император Тит. отдавна исках да изясня този въпрос:
- В България ли е погребан?
- Не, този пръстен действително е на император Тит, но той не го е носил, а го е подарил на висшия сановник управляващ района на Пловдив. Имало е такъв обичай, предимно за заслуги - поясни той. - В този район има И други неизвестни погребения... В древни селища на рицари... Пловдив е значим и с тепетата, един ден те ще представляват голям интерес за българските археолози... Древното море с хълмове и пясъци... Във всяко море се откриват потънали кораби и съкровища... Рано е да се говори за тях. Казваш, пръстена е открит от "Търсачи на съкровища". Сега те притежават скъпо струваща техника и непрекъснато ровят. Български колекционери притежават безценни антики, каквито ги няма и в Лувъра. България е Клондайк за търсачите на съкровища, и не само за тях. Чуждестранните колекционери проявяват огромен интерес... От съседните ни страни се изнесоха' много археологически ценности. Ограбени са и трудно там се откриват ценности... Остават нашите... Последният случай е на 28 октомври 2006 година.
Много добре помнех скандала, разразил се със сребърната чиния, при който се намеси и държавата ни в защита на българското право над скъпата находка, изнесена незаконно от страната ни. Случаят е следният:
Уникална сребърна чиния, открита у нас, се продаваше на търг в Лондон с начална цена 1,45 милиона лв., (500000 британски лири) от британската аукционна къща "Кристис".
Чиния с диаметър 28,5 см. изработена от масивно сребро с позлата. Датирана е към началото на XII век. Чинията е част от комплект от 14 съда, открита случайно през 1903 година в околностите на гр.Пазарджик.
В центъра на съда е гравирана сцена на голобрад младеж, яздещ кон с вдигнат над главата меч. Единият крак на коня е захапан от тигрица, а под нея е сучещото и бебе. Чинията е богато гравирана със стилизирани дървета и лози с надпис "Господи, помагай на Константин Аланът, Продерос". Ръбът е украсен с полумесеци и триъгълници, свързани с почитта към богинята Диана. Само три от съдовете от сервиза са с изображения.
Известно е, че останалите девет от чиниите се намират в три гръцки музея, три в Националната библиотека, в Париж, една е в Лондон. Предложената за откупка е част от античната колекция на имението Станфор Плейс, предложено заедно с ценностите анонимно за продажба! Според агенция "Блумбърг" техен собственик е съветникът на иракското правителство Клод Ханкес - Дриелема. Но каква е истината?
Версията, с която е представена "самоличността" на чинията и целяла да бъде продадена на аукционната къща била, че веднага след случайното откриване на сервиза в околностите на Пазарджик през 1903 година, 11 от чиниите били купени от англичанина А. Бари. По това време Бари изнасял килими от Смирна (Измир). През 1937 година той продал чиниите на гръцкия си партньор за 15 000 лири. В края на втората световна война партньорът се заселва в Лондон, а през 2003 година синът му продава 9 чинии на гръцките музеи. По-загадъчна е съдбата на Станфордската чиния. Предполага се че Бари я запазил за себе си и през 50-те години я продал. Тя е сменила собственика си още два пъти. През 1997 година я купува Дриелема.
Днес подобни произведения на изкуството като сребърната чиния от Пазарджик са изключителна рядкост И представляват неоценимо историческо богатство за страната, в която са намерени.
Естествено, никой не пожела да закупи скъпоценната чиния, защото се оказа, че не през 1903 година в близост до Пазарджик случайно са изкопани 14 броя чинии и продадени 11 на г-н Бари, а през 1987 година наш начинаещ иманяр с помощта на металотърсач изкопава имането и като не разбира нищо от археологическата находка го продава на безценица на български търговец, който го закупува с фалшиви долари.
И на 28 октомври 2006 година нашият иманяр с изненада вижда и прочита във вестника, че откритата от него чиния се продава в Лондон за баснословна сума. Той не вярва на очите си, че една обикновена чиния макар и от сребро с позлата може да струва цяло състояние обзема го яд, че е измамен от купувача със сума от две хиляди долара и то фалшиви, че съдът е изнесен незаконно извън страната ни и след отчаяна борба със съвестта си отива в полицията и съобщава за нарушението си, като с това рискува огромна глоба или затвор. Патриотичното изведнъж заговаря в него и единственото му желание е чинията да се върне в българския музей.
Българското правителство през месец юли 2007 година се обърна с молба към гръцкото правителство да ни бъдат върнати незаконно изнесените от страната ни антики и неправилно закупени от гръцкия музей. За съжаление гръцкото правителство отказа да върне безценните експонати на България. Но въпреки отказа аз се надявам на толерантността на южната ни съседка, от която години преди нас древните й съкровища систематично биваха незаконно изкопавани и разпродавани извън страната. Ще ми се да вярвам...
Е, това е един от многото случаи. А този с пръстена на император Тит? Може би е необходимо да публикувам в настоящата книга фотографията на пръстена, открит през 1900 година в България и ако се предлага за продажба извън нашата страна, да е известно, че е незаконно изнесен и подлежи да се върне в България.
Светлината на петромакса угасна, но друга светлина нахлу в ума ми - за тепетата, морето и пясъка. Учителят винаги знае какво да каже.
Милан Миланов
