сряда, 30 ноември 2011 г.

Гравитационно движение - Какво прави елемент 115 с гравитацията?

 Елемент 115 има формата на триъгълник и се използва за гориво на реактор. Използва се за да създаде реакция от превръщането му с един допълнителен протон от елемент 115 в елемент 116, който незабавно се разпада и освобождава антиматерия. Но по-важното, когато един елемент стане по тежък отколкото да притежава 115 протона и да се намира в областите на острова на стабилност, натрупващата се атомна сила или “Гравитационна А вълна” излъчва или превишава периметъра на атома. Ние увеличаваме гравитацията, lensing it to counteract the Gravity naturally propogating outward from the earth. Това не е “анти-гравитация”, нито пък ние генерираме гравитация от нищото както някои теоретици все още вярват. Този елемент след това се помества в реактора. Това парче от елемент 115 е източникът на гравитационата А вълна, също така целта е да се бомбардира с протони за да се получи антиматерия. Само около 223 грама, които са под половин паунд са достатъчни за да лети плавателния съд за около 30 до 45 години. 

Елемент 115 

Даден на американците от извънземните посетители, този елемент се използва като гориво също и като източник на гравитационни А вълни. Тези “посетители” се снабдяват с този елемент, който не се среща естествено на Земята, от звездната система известна като Ретикули (Reticulum). The Element 115 is machined into wedge as preparation for use in the Reactor. Благодарение на начина по-който се използва елемент 115 в реактора, той се изчерпва много бавно. 

Точката на топене на елемент 115 е 1740 градуса по Целзий. 
Стндартното му oxidation state е +3. 
Атомен Радиус: 1.87 angstroms. 
Носеща вълнова честота (Carrier Wave Frequency): 7.46 hz @ a one micron bandwidth. 

Учените теоритезираха преди години, че има възможна комбинация от протони и неутрони които могат да формират атоми, които не се срещат естествено на Земята. Количеството маса и процентът електромагнетизъм при създаването на Вселаната определя елементите формирали се в галактиките и звездните системи. Нашето Слънце е джудже в сравнение с повечето други звездни системи и бинарните системи. С други думи не е учудващо, че тези супертежки стабилни елементи не се срещат естествено на Земята.
Когато се използват всичките три усилвателя, те са в Делта Конфигурация 

Когато изкривявате пространство/времето и имате възможността да генерирате силно гравитационно поле, след това най-бързия път от точка А към точка Б е да изкривите, или прегънете пространство/времето между точките А и Б, довеждайки точките по-близо една до друга. Колкото по силно е гравитационното поле, толкова по-голямо е изкривяването на пространство/времето и скъсяването на разстоянието между точките А и Б . 

Omicron Конфигурация: Пътуване близо до повърхността на планета или луната. 


Когато използваме само единия усилвател, той е в Омикрон Конфигурация. 

Когато дискът е близо до друг източник на гравитация, като Земята, гравитационната А вълна, която propagates извън диска, се сменя в гравитационна Б вълна, която propagates извън Земята, и това допринася за издигането. Гравитационните усилватели(ускорители) на диска могат да се фокусират независимо, и те пулсират и не стоят неподвижни непрекъснато. В Омикрон Конфигурацията, единият усилвател пулсира и дискът плава върху неутрално образувано от aiming всяка една от тези две гравитации и сменяйки the phase. В този случай, другите два усилвателя са свободни да наклоняват диска в странична посока. 
Вълни генерирани чрез гравитационно поле. Предсказанието, че ускоряваща се маса ще излъчва гравитационни вълни (и губи енергия) идва от главната теория на относителността. Много опити бяха направени за да се открият вълните от космоса използвайки се директно метални детектори. Теорията внушава, че пулсът от гравитационно излъчване (като от есплозия на супернова или черна дупка) кара детектора да вибрира, и смущението се детектира от transducer. Взаимодействието е много слабо, и е нужно крайно внимание за да се избягнат външните смущения и ефекта от топлинния шум върху детектиращата система. До тук, бяха направени непотвърдени директни наблюдения. Обаче индиректно доказателство за гравитационни вълни дойде от наблюдения на пулсар и бинарна (двойна) система с друга звезда. 
Ние знаем, че гравитацията извива или изкривява пространство/времето и светлината по силата на факта, че ние можем да виждаме звезди, които ние знаем че трябва да бъдат блокирани от нашата гледна точка от Слънцето. Ние използваме радио и оптични телескопи, за да картографираме звездите и други небесни обекти по време на пътя на нашата годишна орбита около Слънцето, следователно ние знаем къде трябва да се намират тези небесни обекти. Когато Слънцето е между нас и една звезда, много пъти ние все още виждаме звездата въпреки, че тя е в различна позиция. 
Знаем, че гравитацията изкривява времето по силата на факта, че ако ние вземем два апарата, които измерват много малки вариации във времето, и държим единия на морското равнище и вземем другия на високо морско равнище, когато отново ги сравним те ще отразяват различни времена. Различията във разминаването на времето е причинено от факта, че гравитационното поле отслабва, когато се отдалечавате от източника, и разбира се в този случай, източникът на гравитационно поле е Земята. Така, че устройството, което е занесено на висока височина е подложено на по-малко по сила гравитационно поле отколкото устройството което е на морското равнище. Едно устройство използвано за такива измервания е атомният часовник и най-съвременните атомни часовници са направени така, че да не варират с повече от една секунда за всеки милион години. Следователно, както гравитационното поле около голяма маса, като планета например, изкривява времето и пространството, така и всяко гравитационно поле, дали природно срещащо се или генерирано, изкривява пространството и времето по подобен начин. 

Как да генерираме гравитационно поле? 

До този момент, терминът генерирам беше използван за обясение на способността за придуциране на гравитационно поле, но откакто има неизвестен начин за създаване на гравитационно поле от нищо, по-точно терминът може да се използва за достъп и усилване на гравитационно поле. За да разберем как гравитацията се генерира или усилва, първо трябва да знаем какво всъщност е гравитацията. Гравитацията е вълна. Не частица, която се държи като вълна, а истинска вълна. Фактът, че гравитацията е вълна кара учените да предполагат многобройни суб-атомни частици, които всъщност не съществуват и това причинява голяма сложност и объркване в изучаването на квантовата физика. 

А и Б гравитация 

Гравитацията е вълна и има два различни типа гравитация. Гравитация А и гравитация Б. Гравитация А действа на микро равнище а гравитация Б действа на макро равнище. Ние сме запознати със гравитация Б, това е голямата гравитационна вълна, която придържа Земята, също както останалите планети в орбита около Слънцето, и също както изкуствените сателити около Земята. Не сме запознати обаче с гравитация А. Това е малка гравитационна вълна. Тя e главната допринасяща сила, която държи заедно масата състояща се от всички протони и неутрони. Трябва да имате най-малко протон и един електрон и в повечето случаи неутрон, за да се зачита това за материя. Всяко нещо по-късо от един атом също като кварките, които съставят протоните и неутроните; или протоните, неутроните и електроните, индивидуално имат маса, но не конструират материя докато не формират атом. Ето защо се казва, че гравитационната А вълна задържа масата. Веднъж формирал се един атом, електромагнитното поле е също важен фактор. А гравитацията е това, което беше отбелязано като мощна атомна сила от физиката и гравитация А е вълната, от която се нуждаете за създаване и усилване на гравитационно поле за да изкривите пр./времето и чрез това да практически да осъществите междузвездното пътуване. Гравитация А е намерена в ядрото на всеки атом на цялата материя тук на Земята и във Вселената. Придобиването на гравитация А с естествено съществуващите елементи намиращи се на Земята е голям проблем. 
Запомнете, че гравитация А е главната сила, която задържа масата съставена от протоните неутроните и другите суб-атомни частици. Това средство, този способ А гравитацията, която се опитваме да достигнем е действително недостижима защото се намира в самата материя тук на Земята. Нашата Слънчева система има една Звезда, това е Слънцето. Но мнозинството от звездни системи в нашата галактика са бинарни или мулти звездни системи, които имат повече от едно Слънце. Обаче, нашата Земя не е типична за цялата материя във Вселената. Двата главни фактора, които определят каква остатъчна материя ще остане след създаването на слънчева система, са количеството на електромагнитната енергия и количеството на масата по време на създаването. Много единични звездни системи имат звезди, които са толкова по-големи от Слънцето, че то ще изглежда като джудже в сравнение с тях. Научавайки всичко това, трябва да стане ясно, че голяма, единична звездна система, двойна или мулти звездна система ще трябва да имат много повече маса и електромагнитна енергия по време насъздаването им. Това прави възможно за тези системи да се сдобият с елементи, които не са естествени на Земята. Учените дълго време теоризираха, че има потенциални комбинации от протони и неутрони, които биха могли да доставят стабилни елементи с атомни числа по-големи от тези, които се наблюдават в нашата периодична таблица, въпреки че те не се срещат естествено на Земята. Един "супертежък" елемент е всеки елемент който има атомно число над 110. Някои елементи по-тежки от Урана се срещат на земята в незначителни количества, но в повечето случаи ние синтезираме тези супертежки елементи в лабораториите.

Микро Вълновата Аналогия 

Сравнете подобните графични образци на диска като вълнов ускорител (waveguide) и Напречни Магнитни вълни в кръгъл вълнов ускорител (waveguide). 
Обърнете внимание на формата, която заема гравитационната вълна сякаш е насочена над и около диска. Обърнете внимание също и на микровълните в ТМ11 модела, използвайкии цилиндрични вълнови ускорители. 
Завъртете този напречен разрез и резултатът е сферичен вълнов ускорител който би могъл да бъде геометрия на нашия спортен модел. Естествените образци са учудващо подобни. Също така е интересно, че most disruptive of waves се срещат точно извън елиптичната област. Разпадането често кара въздухът около диска да се йонизира, продуцирайки легендарната мека бяла светлина. На учените от S4 им стана ясно, че that no shape on this craft was aesthetically motivated. Това е напречен разрез на модел когато дискът извършва максимум изкривяване. Формата на диска е такава, че да насочва гравитационната вълна над и около диска, за да завърши в края на of the waveguide terminator на върха на диска. Това е “антена” като шип на върха на диска. Това въздействие се извършва 360 градуса около диска формирайки подобно на donut “гравитационен балон” около летателното средство. 
По време на това действие, дискът е невидим за човешко око. Въпреки, че той е бил там, вие можете да видите само небето или терена зад него.



Напречни магнитни вълни в кръгъл вълнов ускорител в модела ТМ11. Завъртете този образац и ще получите сферичен вълнов ускорител в забележително сходни пропорции с флотата от Ретикули и вълно ускорителното изкривяване около диска. Микро вълните, светлината, и гравитационните вълни всички са сходни що се касае за насочване и lensed. Много модели и графични аналози може да произхождат от сравняване на тези форми на излъчване. Гравитационните вълни приличат многo на микровълните или на светлината по това., че те могат да се насочват или lensed. Много е възможно гравитацията да е единственият истински модулатор. Всички други форми на електромагнитни вълни като светлината или микровълните, са просто отклонения в тази среда. 
Необработеният елемент 115 беше доставен на Американците под формата на дискове. Учените от S4 пратиха елемента от Groom Lake до Los Alamos National Laboratory, за да бъде обработен за използване в реактор. Los Alamos казаха, че това е било нова форма на въоръжение. Те просто следваха заповедите, обработиха елемента както трябва и след това го пратиха обратно в Groom Lake. По време на този процес, след като се върна пратката малка част от елемента липсваше. Както ще видите от следващия материал, процеса на обработване изисква ужасно много усилия. 

STEP #1 

- Елемент 115 беше доставен на учените от S4 под формата на дискове. 

STEP #2 

- Дисковете бяха стопени за да формират единен цилиндър. 

STEP #3 

- След това цилиндъра беше обработен за да придобие формата на конус. 

STEP #4 

- Конусът се разрязва за да се получи част която включва и центъра. 

По времето на Лазар в S4 елемент 115 става основен източник на интерес относно Ретикулианските двигателни системи. Голяма част от този интерес се дължи на работата на Лазар. Преди да пристигнат другите учени и той, изучаването включвало възможността за протичане на атомна реакция. Те мислели, че елемента е бил просто по ефективна реакция, и не знаели, че с едно усилие да се постави елемента в Периодичната таблица биха получили ключа към гравитационните усилватели. На Лазар му е станало ясно, че усилията да се разбере как усилвателите създават гравитационно поле удрят на камък. Той решава да се върне назад и отново да погледне базиса - горивото. Липсващото звено било невъзможността да се определи откъде идва гравитационното поле. Това не било ясно докато Лазар не провел няколко експеримента използвайки елемент 115 to actually bend a laser beam, did the focus shift to the dual purpose of the fuel. Only Gravity can bend light and therefore it was at least accessible enough to amplify and abundant enough since the Gravity wave naturally extended past the perimeter of the atom. 

Обърнете внимание на особената форма на върха на елемента. 

Нужни са огромни усилия при обработването за постигането на тази форма. Реакторът е направен така, че тази част да се вмъква в тръба в центъра на реактора, както е показно. Миниатюрна версия на ускорител на частици, вграден в основата на реактора, изстрелва протони с огромна енергия към върха на елемента. Осъществява се трансмутацията, и се излъчват малки количества антиматерия по тръбата и към целта, която е газ.
Антиматерията и материята взаимодействат, незабавно превръщайки се в енергия. Топлината от реакцията се превръща в близо 100% ефикасен термален електричен генератор. Силата от този изход се използва за да се осигури достъпа и усилването на гравитационната А вълна която е в самия елемент 115. Ето това имаме впредвид когато казваме, че горивото има двойна цел. 
Двигателят на кораба е реакторът, използващ Елемент 115 като гориво. В реактора елементът е бомбардиран с протони в малък ускорител на частици. Когато протоните стигнат до ядрото на атома на Елемент 115 той става атом на Елемент 116. В този момент произвежда и освобождава радиация, която обаче не прилича на радиацията, която познаваме от ядрената реакция. Всеки атом от Елемент 116 освобождава два антипротона, които са форма на антиматерията. Частиците от антиматерията са насочени към евакуираща тръба, която ги предпазва от контакт със заобикалящата материя. Те реагират с газообразна материя. Реакцията освобождава огромни количества топлинна енергия. Тя се превръща директно в електричество, чрез термионичен генератор, който е толкова ефективен, че не остава никаква неизползвана топлина, което е нарушение на един от основните закони на термодинамиката. Но излъчването на античастици от Елемент 115 не е единственото енерго-производство по време на операцията. Най-напред се произвежда гравитационната А вълна, излъчвана от реакцията на 115. Тя се появява на полукълбото на реактора. По този начин той произвежда огромно количество енергия. Гравитационната А вълна осигурява необходимата деформация на пространството и времето за пътуване в Космоса. 


DELTA CONFUGURATION - Делта конфигурация (използваща се за междузведни пътувания) 

Отнасяйки се до тази илюстрация на изкривяването на пространство-времето по-долу, нека да приемем, че червената топка, може да генерира силнo гравитационно поле, and lens that gravitational field or wave in this case. Lensing a strong wave is sufficient to shoot a vector in any direction and therefore distort space-time in its path. Но за да определим точка в пространство-времето и да донесем тази точка до гравитационния източник, всъщност ние компресираме пространство-времето между А и B, след това Червената топка ще се нуждае най-малко от 2 или 3 отделно генерирани вектори на гравитационни вълни. This is due to the need to triangulate the three synchronized lensed beams of Gravity to a distant point where they intersect. One example of a triangulation program that uses separate but synchronized vectors exists in the 3D motion capture industry which we use to do feature film effects. Another example is seen in sound based programs that can detect the exact point of origin of a sniper's position simply by listening to the gunshot from three to six different microphones. When we generate and intense gravitational field, we can distort the space/time and in turn the distance between the point where we are and the 'point' where we want to be. We can then position ourselves at the point where we want to be, a very small move at this stage, and then stop generating the gravitational field... allowing space/time to return to it's natural form. We would now be at that new point, still millions of miles from where we started an instant ago. 
С ефектите на гравитацията от многото източници в космоса, ще е вярно да допуснем, че светлината не пътува в права линия. So to shoot too far in the distance could be disastrously off the target by millions of miles. These crafts travel in zig-zag patterns or "small chunks" to maintain a sense of its position in space. Only the most sophisticated navigation system could keep track of these jump points. Remember, our star charts are only valuable from our point of view. One powerful jump into space and all those star charts would be void. Distance from earth to the star as a cross reference would not be enough because that would be to assume that light is really traveling in a straight line, unaffected by gravitational forces. 
Ние знаем, че най-късото разстояние между две точки е правата линия, така че в нашата вселена ние винаги сме допускали, че най-бързия път от точка А до точка Б е било пътуването по права линия между двете точки със скоростта на свелината. 
Когато вие изкривявате пространство времето и имате възможността да генерирате интензивно гравитационно поле, тогава най-бързият път от А до Б е изкривяването на пространство времето, правейки точките А и Б по близо една до друга. Колкото по интензивно е гравитационното поле, толкова по голямо е изкривяването и толкова по-късо става разстоянието между А и Б. 
Пространство-времето е една величина и една от нейните характеристики е, че тя може да бъде изкривявана от гравитационно поле. Гравитационното поле се използва за изкривяване на пространство-времето propagates at 7.46 hz at a one micron bandwidth. Амплитудата на тази вълна и едновременното simultaneous triangular lensing са главните променливи използвани за изкривяването на пространство-времето. 
Ние знаем, че гравитацията изкривява пространство-времето и светлината по силата на факта, че ние можем да видим звезди, които знаем че трябва да са блокирани за нашия поглед от слънцето. Веднъж изкривено пространство-времето на точката цел към източника, дискът прави малко движение в пространство-времето. 
Голямата полза от генерирането на интензивно гравитационно поле е, че вие не само можете да го усилвате, но и да го намалявате. Когато гравитационните усилватели (ускорители) са изключени, this results in the craft now "existing" in the target space/time location. В този случай, ние може да пътуваме през големи разстояния с малко линейно движение и ето как изкривяването на пространство-времето се тълкува като редуцирана дистанция. 
Ето как е възможно да се пресичат огромни области от космоса, които се изискват за междузвездни пътувания, без да се превишава скоростта на светлината и без да се пътува праволинейно. И единственото нещо от което се страхуваме до този момент е голямата маса като звезда, планета или луна, която е единствения източник на забележимо гравитационно поле. 
Така както гравитационното поле около голяма маса като планета изкривява пространство-времето, всяко гравитационно поле, което се среща естествено или генерира, изкривява пространство-времето по подобен начин. 

OMICRON CONFIGURATION - Омикрон Конфигурация (използваща се за пътувания близо до повърхността на Земята или в орбита) 

Когато се използва само единият усилвател за пътуване, те са в Омикрон конфигурация. Когато дискът е близо до друг източник на гравитация, като Земята, гравитационната А вълна, която се разпространява извън диска, e видоизменена (phase shifted) в гравитационна Б вълна, която се разпространява извън земята, по този начин се осъществява издигането. 
След това дискът плава върху гравитационното поле заобикалящо Земята като кораб върху водата. Отбелязвам че това НЕ Е АНТИГРАВИТАЦИЯ. Това е просто вземане на природната гравитация, която съществува във всеки атом, усилването и, и след това изстрелването и към друг природен източник на гравитация. Отбелязвам също, че това НЕ Е ГЕНЕРИРАНЕ НА ГРАВИТАЦИЯ. Гравитационните усилватели (ускорители) на диска могат да се фокусират независимо и те пулсират в ротационен модел и не стоят неподвижно. Усилвателите пулсират индивидуално с 7.46 hz като този цикъл се върти около диска. 
Смяната на фазата на едната вълна спрямо фазата на другата, подобно на similar to "tuning-in" a microwave signal is what constitutes lift. Or attraction for that matter. Това означава, че дискът може да изполва само единия гравитационен усилвател (ускорител), за да лети над земята и другите два and the other two to pick things up, make patterns in the terrain or positioned to create "wavefronts" for lateral movements. 0-90° Phase-Shift = Amount of Lift or Repulsion 90-180° Phase-Shift = Amount of Attraction.
В Омикрон конфигурацията, единият усилвател е насочен към Земята позволявайки на диска да плава върху неутрално установено In the Omicron configuration, one amplifier is pointed towards the earth allowing the craft to floats on the neutral established by aiming these two gravities at each other and changing the phase. В този случай, другите два усилвателя са свободни да наклоняват диска в странична посока както и да се използват за повдигане на нещата или функцията на лъчево оръжие. Когато гравитационното поле около диска е толкова силно, че пространство-времето около диска постига максимум изкривяване, дискът не може да бъде видян от която и да е точка, и е невидим. Всичко, което можете да видите ще бъде околната среда зад него. 

WAVEFRONTS - Вълнови Фронтове 

Отгоре е легендата показваща обозначенията на усилвателите (ускорителите) от ляво на дясно A, B, и C. Индикациите ON/OFF на върха на диска представят съответно усилвателите A, B и C. Следващите илюстрации показват многобройни комбинации Illustrated below are the various combinations of Gravity amplifier lensing directions and states of operation and how they influence the movement of the craft. Илюстрациите по-долу показват как диска постига странично движение. Изкривеният вълнов фронт създава област, в която дискът просто се клати насам натам

По материали от интернет