Ключът към системите за гравитационен контрол

Атомите, които не се срещат естествено в природата имат достатъчно протони и неутрони за да акумулират гравитационна А вълна за да се прострат извън атомния периметър. Дори сега обаче разстоянието по което гравитационната А вълна се простира отвъд атомния периметър е безкрайно малко, тази вълна е достъпна и тя си има своя амплитуда, дължина, и честота, също като всяка друга вълна в електромагнитния спектър. Веднъж получили достъп до гравитационната А вълна вие можете да я усилите също както усилвате другите електромагнитни вълни. И по-същия начин, А вълната се усилва и след това фокусира към желаната цел за да причини пространство/времевото изкривяване от което се нуждае практическото космическо пътуване. Ние усилваме вълна която едва превишава периметъра на атома докато стане толкова голяма, че да може да изкривява обширни области от просранство времето.

Трансмутация 

Ние синтезираме по-тежки, нестабилни елементи като използваме по-стабилни елементи отколкото обектите в ускорител. След това бомбардираме елемента обект с най-различни атомни и суб-атомни частици. Когато правим това ние всъщност принуждаваме неутроните в ядрото на атома и в някои случаи сливаме две различни частици заедно. В тази точка се осъществява трансмутацията. 

Като един пример, в началото на 80-те, лаборатfрията за тежки йонни изследвания в Darmshtot, Germany синтезира малко от element 109 чрез бомбардирането на Бисмут 203 с Желязо 59. И за да покажат колко трудно е да се направи това, те трябваше да бомбардират елемента цел за седмица, за да синтезират 1 атом от елемент 109. Същата лаборатория планира, че в бъдеще те ще могат да бомбардират Curium 248 с Калций 48 за да получат елемент 116, който след това ще се разпадне чрез серии от nuclides, които са неизвестни на тях, но добре познати на учените от S4 разположени в комплекса Groom Lakе.

Продължителността на времето, което един елемент съществува преди да се разпадне зависи от стабилността му. Атомите на някои елементи се разпадат по-бързо от атомите на други, така че колкото е по–нестабилен един елемент, толкова по-бързо се разпада той. Когато един атом се разпада, той изпуска или излъчва суб-атомни частици и енергия, която е радиацията регистрирана от Гайгеровия Брояч.

Извънземна Флота 

Реакторът е намерен на извънземен кораб в S4, като това беше споменато от физика Robert Lazar. Реакторът е главно базиран на супертежък елемент с атомно число 115. Елемент 115 ще бъде обозначен като "Ununpentium" според IUPAC guidelines.

ГЛАВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ: 

Име: Ununpentium 

Символ: Uup 

Атомно число: 115 

Атомно тегло: НЕИЗВЕСТНО 

Плътност @ 293K: 31.5g/cmі 

Атомен Обем: 13.45cmі/mol 

Група: Супертежки Елементи 

Открит: 1989 

СЪСТОЯНИЕ: 

Състояние: Солидно 

Температура на топене: 1740°C 

Температура на кипене: 3530°C 

Тмпература на синтез: НЕИЗВЕСТНА kJ/mol 

Тмпература на изпарение: НЕИЗВЕСТНА kJ/mol 

ЕНЕРГИИ:

Първа йонизационна енергия: 531 kJ/mol 

Electronegativity: UNKNOWN 

Втора йонизационна енергия: 1756 kJ/mol 

Електронен Афинитет (Electron Affinity): UNKNOWN kJ/mol 

Трета йонизационна енергия: 2653 kJ/mol 

Специфична Температура (Specific Heat): UNKNOWN J/gK 

Топлинна Атомизация (Heat Atomization): kJ/mol atoms 

ВЪНШЕН ВИД И ХАРАКТЕРИСТИКИ 

СТРУКТУРА: 

FCC Face-centered cubic 

Цвят: Червено-оранжев 

Използване: Реакторно Гориво 

Токсичност: НЕИЗВЕСТНА 

Твърдост: НЕИЗВЕСТНА mohs 

Характеристики: Стабилен 

ПРОВОДИМОСТ:

Топлинна проводимост: 6.1 J/m-sec° 

Електрична проводимост: 7.09 1/mohm-cm 

Поляризуемост: 20.5 Ai

По материали от интернет

Спиралите-кривите на живота

Химическите елементи, подредени в спирала

Година след като Менделеев публикува своята периодична таблица на елементите, през 1870 г. немският учен Баумгауер представил друга система на организация - спирала.

През 1906 г. шведският учен Ю. Ридберг публикувал статията "Електронът, първият елемент", а през 1913 г. представил периодична система на елементите във вид на концентрични окръжности. Преходът от една окръжност към друга се осъществявал със скок с ъгъл на завоя, близък до 360 градуса. По такъв начин, тази периодична система образувала нещо като спирала. Отличителна особенност на неговата система било това, че всички атомни номера, започвайки от хелия, се различават с постоянна разлика, равна на две. Той смятал, че първия период се състои от четири, а не от два елемента, при това между водорода и хелия той поместил още два елемента - небулий и короний.

Спирали във флуидите

В атмосферните явления - циклони, тайфуни, торнадо и вихрушки, частиците се движат по спирала.

Първата снимка е ураганът "Изабел", минаващ над Бахамските острови, а на втората - ураганът "Фран". На третата снимка е супертайфунът "Вини", кръжащ над Тихи океан. Скоростта на вятъра в него достига 256 км/час. Вини е един от най-силните циклонални системи в съвременната епоха.

Ураганите са огромни въртящи се бури, чиято облачна система може да заеме огромни площи. Тропическите циклони, които се наричат урагани в западното полукълбо и тайфуни в източното полукълбо, получават колосалната си енергия от изпаряващата се вода на океана. Има много любопитни неща за циклоните като например механизма на образуване и избора на посоката на движение.

По-долу е сателитна снимка на зона на ниско налягане над Исландия. Направена е септември 2003г. с апаратура MODIS по проект на NASA

Вода

Още Леонардо да Винчи е изучавал спиралните завихрения в бурно течаща вода. При изтичане на вода през отвор на дъното, вълни, преминаване край преграда и въобще, когато движението стане турбулентно, завихренията са по спирални траектории.

Гигантски спирали

Бреговия контур, а също и орографичната (планинската) схема на Антарктида ясно показват съществуването на две спираловидни ръкава, продължението на единия е Южна Америка, а на другия - Австралия, Индия, Азия. 

Аналогично явление се забелязва на Марс, където ясно се вижда спираловидната структура на полярната шапка ледове.

Спиралите в основата на живота

Формите и в растителния, и в животинския свят се развиват, подчинявайки се на две тенденции:

симетрия относно посоката на растеж и движение

златно сечение, което се проявява в пропорциите на частите перпендикулярно на направлението на ръста.

В природата отделните части са или симетрични или в златни пропорции. В частите се проявява повторението на строежа на цялото.

Всичко, което расте, се стреми да заеме максимален обем. С тази цел расте нагоре и се растила в ширина. Комбинацията на тези два процеса води до развитие на формата във вид на спирала.

Великият Гьоте е не само поет, а и естествоизпитател, който мечтаел за създаването на единно учение за формата, образуването и преобразуването на органичните тела и въвел термина "морфология". Той забелязал тенденцията на спирално развитие на повечето природни форми и нарекъл спиралата "крива на живота"

Най-големите от всички спираловидни прояви в природата са спиралните галактики, диаметрите на които са хиляди светлинни години. Вляво е галактика М51 (Whirpool). Ръкавите се описват от двойка логаритмични спирали през 180о

По материали от интернет

ВИСОКОЕНЕРГЕТИЧЕН ВАКУУМ - АНТИГРАВИТАЦИЯ И СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ

ВАКУМ-ЕТЕР (Основни положения) 

През 18 век и до онова време учението за етера е доминирало в научните среди до времето когато опитите на Майкълсън-Морли, които привидно доказват че етер няма, по причина на липсващ етерен вятър. Създаването на ТО и СТО теорията на относителноста е допълнителен удар срещу етера.Приема се че пространството между елементарните частици и в дълбокия космос е празно - пусто като се изключат различните лъчения. 
Днес Етера възкръсва но вече с наименованието високоенергетичен вакум. Последните и не чак толкова последни открития доказват че пространството-вакума не е празен а в него постоянно се раждат и анхилират виртуални частици - двойници на реалните. Би могло да се каже че етера-вакума е доста разредена субстанция изпълваща вселената но истината е съвсем друга.Етера е най-плътната субстанция във вселената с най-голяма потенциална енергия докато материята и изграждащите я елементарни частици са етерни частици с голям въртящ момент поради който те се издуват и разтеглят радиално от центробежните сили и от възбудения в тях електрически заряд. По тази причина материалните частици са с по малка плътност от етерните. По отношение на енергията Етера се харектеризира с голяма потенциална енергия - изразена в гравитация и антигравитация. А материята се харектеризира с големия въртящ-механичен момент на изграждащите я частици, електрическото-магнитно поле и другите взаимодействия в нея. Високоенергетичния вакум- етера е свърхфлуидна-свъртечлива субстанция която няма или почти няма триене с материята така че материя и етер почти не си взаимодействат с триене но на всяко друго ниво: електромагнетизъм , увличане, гравитация и антигравитация те си взаимодействат. Магнитното поле - силовите му линий са поляризация на етера в резултат на механичния въртящ момент на електрическия заряд на електрона например.Те са резултат също и на увличането на етера от въртящия момент на елементарните частици. Гравитацията е резултат на налягането на етера върху материята , като плътноста на етера около телата е по малка в сравнение с тази в дълбокия космос. Разреденоста на етера около телата се дължи на енергетизирането му - възбуждането му вследствие на въртящия енергиен момент на частиците на материята. Най удачното сравнение е брауновото топлинно движение на газ около нагорещена желязна топка. В близост до огъня или горещо тяло въздуха е разреден в сравнение с по-плътните му области там където е студено. Две тела се привличат поради това че етерната субстанция между тях е по разредена отколкото от към външните им страни. Съществува следния експеримент онагледяващ гравитационното взаимодейдствие: Два тънки листа ламарина са поставени на няколко сантиметра един от друг 4-5 см. като висят на тънка жица. Чрез реотан на всеки един от тях започваме да ги загряваме - резултата е че те се привличат забележимо. Въздуха между тях се загрява в по голяма степен от този от външните им страни , и голяма част от загрятия въздух се изтласква между стените и навън към периферията. Това е гравитацията изразена с една груба но ясна аналогия. Материалните тела се привличат поради етерното налягане върху тях и същевременно етерната среда около тях е разредена по еквипотенциален закон. Ако по някакъв начин етерната плътност -налягане около нас или дадено тяло стане отрицателна Х-пъти то Х-пъти ние ще се разширим или разпаднем на съставните ни частици , говоря при равномерно разреждане от всички страни, но ако е само в една посока , то ние ще полетим в тази посока. Това е антигравитация. Антигравитацията е да можем да управляваме около себе си или около дадено тяло-транспортно средство плътноста на етерната субстанция като я разреждаме в желаната посока. Това може да става чрез постоянно изместване на етера в страни на желаната посока на движение-полет или чрез поглъщане на етера пред нас и трансформирането му в някакъв друг вид енергия - например електрическа.Понеже Етера-високоенергетичния вакум оказва постоянно огромно налягане върху материята то необходимо е да отпушим това налягане по някакъв начин да прониква в антигравитационния - енергиен генератор-преобразовател и така ще имаме антигравитация + плюс неограничен енергиен източник. Еднопосочното черпене на енергия от вакума е същевременно и ключ към антигравитацията и обратното. Правилното разбиране и учение за Етера-високоенергетичния вакум и неговите взаимодействия , сила и възможности за управление са основата на практическото осъществяване на най-добрия възможен транспорт - Антигравитационния при който се изключва натоварването от ускорение и от друга страна , неограничен източник на енергия.Според някой изчисления , енергията на етера в една ел.крушка е достатъчна да изпари всичката вода на земята. Ако се отмахне електрическия заряд-поле на дадена елементарна частица , тя моментално ще се свие до размерите на етерните частици - и ще се превърне в такава. Това става при анхилацията на частица-античастица. Полетата им взаимно се сливат превръщайки се в електромакгнитно твърдо гама лъчение вълна а частиците се свиват превръщайки се в етерна частица съставена от две виртуални с неутрален заряд. При свиването и превръщането на материална частица в етерна, нейната скорост на въртене се увеличава многокротно. Механичният въртящ момент на елементарните частици на материята се подържа от постоянния приток на енергия от Етера-Високоенергетичния Вакум. Или - материята постоянно поглъща енергия от Етера-Вакума и от една страна така тя поддържа съществуването си като такава.Етерните частици се въртят с несравнимо огромна скорост по отношение на материалните масови частици и си взаимодействат като взаймно си предават въртящ момент подобно на ексцентрик(спрямо материалните). Когато една етерна частица-двойка се превърне в две материални частици то периферната скорост на въртене намалява за сметка на радиалния обем на частиците и другото е че частиците имат обособен електрически заряд който ги раздува.Зарядите им вече не са свързани в един неутрален.Доколкото можем да говорим за ентропия - нейната реална посока е превръщането на етера в материя. Преградата на прехода която възпрепятства , забавя и управлява този процес е светлината като електромагнитна вълна (Гласът-звукът във вакума-Ефира) но това е в областа на Тео-логията която не разглеждаме за сега. И така ние разбираме че материята постоянно получава енергия от етера във вид на въртящ момент и така поддържа съществуването си като такава. Значи ако искаме да получим енергия от Етера-Вакума ,която практически да използваме , ние трябва да направим модел на елементарна частица със електрически заряд , например: метална сфера която зареждаме с положителен или орицателен ел.заряд и я развъртаме до скорост при която тя ще започне да влиза в синхрон с етерната субстанция около нея. Резултатът ще е че след начална скорост на въртене след определена и граница по резонансен път сферата ще започне да увеличава скороста си приемайки въртящ момент от въртящите моменти на етерните частици около нея.Елетрическото и поле-заряд ще се усили с тенденция да придобие заряд на елементарна частица с подобни размери. Заредената сфера ще създаде и съответно магнитно поле. Възмжно е постоянно нахлуващата етерна енергия и етерното налягане върху сферата да е предпазят от възможно разкъсване поради центробежните сили. Възможно е сферата да придобие маса на елементарна частица имаща нейните размери. Поставянето на електрически проводник около екватора на тази сфера ще е достатъчно в него да се индуцира огромна електроенергия като пропорционално ще се увеличи притока на енергия от вакума.. Ако във сферата има отвор от едната страна на оста - там ще се създаде огромно отрицателно етерно налягане и сферата ще се задвижи в съответната посока. Съществуват и други по безопасни методи за получаване на енергия и антигравитация от Етер-Вакума но ние разглеждаме модела който е в самата основа на съществуването на материята. Електрическото поле само по себе си е слабо за да служи за гравитационен екран който отблъсква и разрежда етерната среда около себе си но ако искаме да получим такъв ефект и да постигнем антигравитация първо трябва да схванем как действа този принцип при елементарните частици които са тласкани една към друга от околното етерно налягане и така материята има тенценция да се струпва и обединява в звезден прах, метеорити, планети и звезди. Една материална частица се харектеризира с две най важни особености: Въртене и Електрически заряд-поле . Магнитното поле е производна на въртящото се електрично поле на въртящата се частица. И сега нещо много важно! Не електрическото поле само по себе си но въртящото се електрическо поле отблъсква и разрежда етера в периметъра на своето действие. Тогава как ще изглежда нашата антигравитационна машина или двигател? Най-елементарният но не за подценяване вариант е две метални плочи с един заряд една над друга. Долната е относително недвижеща се спрямо околното пространство а горната се върти с максимална скорост което можем да си позволим. Резултата е че етера от горе се разрежда и изтласква в страни - постоянно . Средата от горе е разредена и с отрицателно налягане спрямо долната страна която бива траскана от по плътната етерна субстанция от-долу независимо от земното притегляне което е вече нищожно спрямо получената антигравитационна насочена сила-поле. Същият ефект но вече при въздушна среда се получава при две захлупени чинии от които горната се върти а долнота е невъртяща се спрямо околната въздушна среда.Възможно е антигравитационния ефект да се постигне и с бързовъртящо се магнитно поле но антигравитационната сила ще е по голяма при комбинация с електрическо поле. Реално , гравитационния екран представлява бързовъртяща се електрически заредена плоскост.Когато около тази плоскост се постави електрически проводник по съответен начин , в него ще се индуцира ел.ток който няма да противодейства на неговата причина(ел.заредената плоскост-диск). И тук енергията идва от вакума-етера. Откритата от Билфред-Браун електрогравитация е слаба в нейния неусъвършенстван вариант с който сме добре запознати , именно поради липсата на въртяш момент на електрическото поле с което се създава.Възможно е в нейния засекретен вариант да се използва въртящо се електрично поле но със сигурност то е един от секретите на антигравитацията а така също и път към неограничената свободна енергия на Етер-Вакума. А сега нека се спрем на няколко елементарно-прости и верни доводи за съществуването на етера и колосалната му плътност. Всички ние приемаме че светлината е електромагнитна вълна. Електромагнитните вълни са вълни а не частици ако и да се квантуват или измерват в порций и др.Ако пространството- вакума беше празен как ще има вълни. 


МОЖЕ ЛИ ДА ИМА ВЪЛНИ АКО НЯМА КАКВО ДА СЕ ВЪЛНУВА? 


Цялата вселена е поле на електромагнетизма и неговите вълни които са резултат от движенията на етера, и материята в етера - в частност електрическите заряди.Ако хвърлим камък в морето но там няма вода , как ще има вълни.Тези които отричат етера , изтъкват за доказателство за липсата на етерен вятър и това че светлината има еднаква скорост в предполагаемата посока на етерния вятър около земята или в космоса.Решението е в принципа че по посоката и срещу посоката на етерния вятър светлината ще мени само честотата и дължината на вълната си но не и скороста си.Същото което става при приближаващ се и отдалечаващ се звуков източник. Независимо от скороста на звуковия източник - променя се само честотата на звука. При приближаващия се източник се увеличава честотата, намалява се дължината на вълната и звукът е остър а при отдалечаващ се източник на звук , става обратното. Същото е и при етера. А сега за плътноста на етера. Колкото е по голяма плътноста на дадена среда - толкова е по голяма скороста на разпространяващите се в нея трептения-вълни. Скороста на звука във въздух при нула градуса е 331м.сек. Във водата която е по плътна скороста на звука е 1485м.сек. Във метал е още по голяма . За да се разпространява светлината във вакум със скорост 300 000 км.сек.следва че плътноста на вакума-етера е около 10 000 пъти по голяма от плътноста на въздуха. Известно е че светлината се разпространява във стъкло или вода или друга среда със значително по малко от 300 000 км.сек. но когато минавайки през стъкло или вода навлезе във вакум то тя отново възстановява скороста от 300000км.сек. сиреч, увеличава скороста си. От тук следва и извода че етерната субстанция в междуатомното пространство е с по малка плътност отколкото в вакум. Скороста на светлината може да надвиши 300 000км.сек. ако тя се разпространява в по плътна етерна среда каквато по всяка вероятност е пространството между галактиките или галактичните купове. Теорията на относителноста говори за изкривяване на пространството като източник на гравитацията., но може ли да се изкриви нещо което е празно.Мога да кажа че изкривеното пространство не пречи на етера да го има- напротив. Може да го формулираме така; изкривеното пространство около масивните тела е идентично на промяната на плътноста на Етер-Вакума по еквипотенциален закон около същите тези масивни тела.Светлината се пречупва когато минава през среда с различна плътност , например вэздух-вода. Същото става и в гравитационното поле на масивните тела; звезди и планети. И понеже плътноста на етера се променя плавно то и траекторията на светлината се пречупва-изкривява плавно което доказва опита.Завършвам с това че съществува област с по плътна субстанция от етерната и материалната в която взаимодействията се разпространяват моментално и която е над времето което само произхожда от нея , и това е духовната област..

По материали от Интернет